selsal Добавено Януари 27, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 Аз съм човек, на когото твърде често му се посочват - по един или друг начин - недостатъците. Към това обикновено се прибавя разбирането, че никак не забелязвам вредата от тия недостатъци. В същото време твърде рядко се противопоставям на подобни впечатления (трудно е да си чак толкова убеден, че ти вменяват недостатък). Най-често, през няколко усти, чувам все лоши работи за себе си; и почти никога добри. Е, добре е да призная, че смятам (почти) всички хора за глупаци - това най-често ме забавлява и съвсем рядко ме измъчва. Сам себе си не мисля за умен, но пък винаги се държа, като че съм много умен - това пък само ме забавлява. И така виждам един мой недостатък, който се корени в основата на горните размисли - още не мога истински и с пълна увереност да приема вътре в себе си това, че винаги съм неприлично, неудобно прав. "Съвестта" ми още страда в такива случаи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 27, 2008 Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 То е трудно да си неприлично изправен. Стърчиш. Ще се научиш да не страдаш от това. Повече от забавно е. Орисия е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 27, 2008 Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 То е трудно да си неприлично изправен. Стърчиш. Ще се научиш да не страдаш от това. Повече от забавно е. Орисия е. ... няма героизъм в това да кажеш каквото мислиш. По-скоро да не те е срам, пред себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 27, 2008 Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 ... няма героизъм в това да кажеш каквото мислиш. Напротив! В това се състои най-големия героизъм. Но се иска да мислиш това, което казваш. http://www.youtube.com/watch?v=3qYbjpasqIY...feature=related Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 27, 2008 Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 ... И така виждам един мой недостатък, който се корени в основата на горните размисли - още не мога истински и с пълна увереност да приема вътре в себе си това, че винаги съм неприлично, неудобно прав. "Съвестта" ми още страда в такива случаи. Да Това ме подсети за една мисъл на Д-р У.Дайър, която не мога да цитирам буквално, но звучи приблизително така: "Човек трябва да реши какво предпочита: да бъде прав или да бъде щастлив?" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Януари 27, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 О, не, не, не... Подтекстът в цитираната от теб мисъл е много плебейска. От нея иде кресливостта на човека-душица, нещо от типа - "ама как така ще се осамотява някой в правотите си". Иначе твоята грешка в интерпретацията на моите думи е поправена още от Силвия в предходния на твоя пост: тия, които са прави, не избират да са прави. Те по присъщие са прави. А ония, които не са прави, така и не могат да разбират това. И понеже справедливостта ги заобиколила, те дерзаят едно малко отчаяно "щастие" - да споделят и уважават един на друг не-правоти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 27, 2008 Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 Ами явно не съм разбрала добре предишния ти пост. Стори ми се, че в първите два абзаца говориш леко иронично и смисловото ударение пада на третия ... А и в този нещо не разбирам (явно по причина, че съм от тези, които са решили "да дерзаят за едно малко отчаяно "щастие"") - защо така има две "породи" хора: такива, които са "по присъщие прави" и такива, които не са прави? Раждат ли се такива или после стават или такива, или онакива. На какво се дължи това, възможно ли е и как да се премине от единия в другия лагер? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 По присъщие прави хора? Които осъзнават колко те са прави, а всички други криви??? Човешко, колко човешко.... да смятаме своята гледна точка в момента за единствената възможна... Но... защо да обиждаме човека... ако това наистина беше човешко качество, нима бихме творили култура и мир и любов вече хиляди години? Край мен растат деца..., човешки деца - човешките деца разбират по присъщие това, което са забравили човешките възрастни... Те изучават гледните точки на другите, не ги смятат за криви. Те така растат и се учат и опознават света... "По присъщие съм прав" - може би това все пак не е вродена човешка черта, а.... Кога и защо ли я придобиваме??? А може би сме разбрали накриво "по присъщие имам право на моята гледна точка толкова колкото всеки друг има право на неговата"? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 Е, добре е да призная, че смятам (почти) всички хора за глупаци - това най-често ме забавлява и съвсем рядко ме измъчва. Сам себе си не мисля за умен, но пък винаги се държа, като че съм много умен - това пък само ме забавлява. ... че винаги съм неприлично, неудобно прав - selsal Интересно, как може да не се мислиш за умен и в същото време да претендираш за правота? Или това е относително само по-отношение на останалите хора? Все пак не забравяй, че истината е една, но тя има много лица, често външно противоречащи си. Това "почти", дето си го сложил в скобички, ми говори, че все още не си срещнал ("на живо" и в двубой) изключенията, които може би мечтаеш да срещнеш. За тази среща ти разбира се имаш своя собствена представа - нещо като сблъсък на аргументи и факти и при всякакво друго развитие на ситуацията, ти просто ще причислиш човека отсреща като един от глупаците. Всъщност забавлението за което говориш е вид самодоволство, но в същото време в липсата на разумни "съперници" виждаш невъзможност за собственото си развитие. "Правотата" ти освен, че те забавлява те и тревожи. Може би си изчерпал потенциала за развитие, който ти предоставя избрания от тебе метод, но въпреки всичко, ти продължаваш да се придържаш единствено към него. Така знанието, което е отвъд моментните ти представи ще остане заключено, докато не промениш представите си за хората и не започнеш да цениш "малкото" което са постигнали, и докато не разбереш, че важно е не самото знание, а качествата които развиваш благодарение на него, т.е. начина по който това знание се отразява на теб самия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 Всички хора сме различни, различно възприемаме света. И слава Богу! Колко скучно и тъпо ще бъде ако сме еднакви.... Но тази различност е и изпитание за нашата толерантност. Да приемаме и разбираме различната гледна точка. Докато само раздаваме класификации, смятаме се за прави и опитваме да наложим правотата си не можем да достигнем нито да смирението, нито до търпението, най-малко до Любовта... Всеки има право на своите уроци, на своя житейски опит... Може в някои ситуации да виждам грешките на някого, да зная, че ще се удари зад ъгъла, но ако му кажа това, той няма да ме разбере.... Може би като се удари болката в него ще го предизвика да се замисли и почувства света по различен начин... Можем едновременно да сме прави и щастливи, защото приемаме хората такива, каквито са, а не ги напъхваме в нашите рамки..... Майката гледа щастливо детето си как се учи да ходи и как като се удари в ръбчето след това го заобикаля..... Така трябва и този, който има по-голям опит да остави гордостта си и да наблюдава с любов по-малките си братя и сестри... Само ако много сериозно може да се удари можем да предупредим, приятелски, но решението пак си е на другия човек.... И в сегашния век иде нова епоха, която иде да изправи една погрешка, която някога е направена. Не е далече туй бъдеще. Туй може да ви подпиша. С двете ръце може да ви го подпиша. Ако не вярвате, чакайте и когато стане, ще видите, че е така. Иде един порядък в света, който всичките хора ще видите. Всичките неправди, всичките тия противоречия, индивидуални, обществени, семейни, народни, на цялото човечество, всичко туй ще се оправи. Как? – Ще го видите. Не може да разправям. Не може да разправям на един болен човек как ще оздравее. И да му казваш, пак, но като оздравее, ще види. Туй е вътрешен процес, който ще се извърши от светлината, от слънцето, от въздуха, от водата, от храната, от окръжаващите хора, но този процес е вътрешен, не може да видим по-тънкостите, които стават. Из Елате да разсъждаваме, 25та НБ, 30.V.1937 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 Всички хора сме различни, различно възприемаме света. И слава Богу! Колко скучно и тъпо ще бъде ако сме еднакви.... Но тази различност е и изпитание за нашата толерантност. Да приемаме и разбираме различната гледна точка. Докато само раздаваме класификации, смятаме се за прави и опитваме да наложим правотата си не можем да достигнем нито да смирението, нито до търпението, най-малко до Любовта... Всеки има право на своите уроци, на своя житейски опит... Може в някои ситуации да виждам грешките на някого, да зная, че ще се удари зад ъгъла, но ако му кажа това, той няма да ме разбере.... Може би като се удари болката в него ще го предизвика да се замисли и почувства света по различен начин... Можем едновременно да сме прави и щастливи, защото приемаме хората такива, каквито са, а не ги напъхваме в нашите рамки..... Майката гледа щастливо детето си как се учи да ходи и как като се удари в ръбчето след това го заобикаля..... Така трябва и този, който има по-голям опит да остави гордостта си и да наблюдава с любов по-малките си братя и сестри... Само ако много сериозно може да се удари можем да предупредим, приятелски, но решението пак си е на другия човек.... И в сегашния век иде нова епоха, която иде да изправи една погрешка, която някога е направена. Не е далече туй бъдеще. Туй може да ви подпиша. С двете ръце може да ви го подпиша. Ако не вярвате, чакайте и когато стане, ще видите, че е така. Иде един порядък в света, който всичките хора ще видите. Всичките неправди, всичките тия противоречия, индивидуални, обществени, семейни, народни, на цялото човечество, всичко туй ще се оправи. Как? – Ще го видите. Не може да разправям. Не може да разправям на един болен човек как ще оздравее. И да му казваш, пак, но като оздравее, ще види. Туй е вътрешен процес, който ще се извърши от светлината, от слънцето, от въздуха, от водата, от храната, от окръжаващите хора, но този процес е вътрешен, не може да видим по-тънкостите, които стават. Из Елате да разсъждаваме, 25та НБ, 30.V.1937 г. "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат ........ ". Ти не си миротворец. Ти си просто едно прекрасно, топло "себе си". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 Станимире, ако знаеш колко си неправ в отсъждането си. "В крайна сметка" си отзад на истината, затова и не успя да прецениш добре "качеството на човека отсреща", който всъщност е много напред - губи ти се, виждаш тила, далеч си. Самодоволството няма място тук, имат място терзанията, че си различен от останалите, че си дръпнал много напред от тях, а това те прави освен друго сам... и неразбран. Примери - тук, в тази тема, включително и твоето мнение. бяса, "топло" е слаба дума, той гори. Но този огън не се вижда, затова с учудване бягат, след като са се докоснали и поизгорили. А, според теб, какво означава да си миротворец? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Януари 28, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 Истината е, че хората не са равни. И за да е цяла тая истина, то е добре да се добави, че хората никак, ама никак, не са равни. Онзи, който е "по присъщие прав", е еманация на тази истина. За мен теорията за "гледните точки" е теория на ония, на които им липсва инстинкта отведнъж, в пълнота и дълбочина, да погледнат очите на истината. Формиращите "гледни точки" са хора, които дълго, мъчно и безуспешно се борят срещу надигащото се у тях полусъзнателно разбиране, че инстинкта за вникване в същностите просто не им е даден. Това е една жалка борба, която за да не приеме безнадежността на своята борба, се чуди как да надене маската на обичта. "Правият по присъщие" пък си има свой проблем. Още по-страшен от проблема на ощетените в зрението, и разсеяните в гледните си точки, хора. Проблемът на "присъщният" човек е вината, която го изпълва, щом вижда повсеместната заблуда; заблуда, която за него е толкова лесна задача. "Присъщният" чувства не толкова самотата на способностите си, а по-скоро грозното съжаление, което изпитва към неспособностите на другите. За разлика от хората-/гледни/-точки, които намират шаблони из ученията и философиите, за да ги следват, все учения за любов и състрадание, то "присъщният" човек е винаги изправен пред кардинално нова задача и усилието за кардинално ново решение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 (edited) Станимире, ако знаеш колко си неправ в отсъждането си. "В крайна сметка" си отзад на истината, затова и не успя да прецениш добре "качеството на човека отсреща", който всъщност е много напред - губи ти се, виждаш тила, далеч си. Самодоволството няма място тук, имат място терзанията, че си различен от останалите, че си дръпнал много напред от тях, а това те прави освен друго сам... и неразбран. Примери - тук, в тази тема, включително и твоето мнение. бяса, "топло" е слаба дума, той гори. Но този огън не се вижда, затова с учудване бягат, след като са се докоснали и поизгорили. А, според теб, какво означава да си миротворец? Не си позволявам да го знам. Но според мен "хамелеона" миротвори. "Миротворец" пак е етикет, а никой етикет не изчерпва човека. Това, което знам е, че не вярвам в конфликтното поведение - т.е. аз съм мухльо . *** selsal - ами "дай" си решението, че да вървим "напред", а не "назад", към крематориумите за ... разни "други". Редактирано Януари 28, 2008 от бяса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 Значи, според теб, да си миротворец означава да си мухльо, така ли? Аз какво да кажа повече? Ще си замълча. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 (edited) Истината е, че хората не са равни. И за да е цяла тая истина, то е добре да се добави, че хората никак, ама никак, не са равни. Онзи, който е "по присъщие прав", е еманация на тази истина. За мен теорията за "гледните точки" е теория на ония, на които им липсва инстинкта отведнъж, в пълнота и дълбочина, да погледнат очите на истината. Формиращите "гледни точки" са хора, които дълго, мъчно и безуспешно се борят срещу надигащото се у тях полусъзнателно разбиране, че инстинкта за вникване в същностите просто не им е даден. Това е една жалка борба, която за да не приеме безнадежността на своята борба, се чуди как да надене маската на обичта. "Правият по присъщие" пък си има свой проблем. Още по-страшен от проблема на ощетените в зрението, и разсеяните в гледните си точки, хора. Проблемът на "присъщният" човек е вината, която го изпълва, щом вижда повсеместната заблуда; заблуда, която за него е толкова лесна задача. "Присъщният" чувства не толкова самотата на способностите си, а по-скоро грозното съжаление, което изпитва към неспособностите на другите. За разлика от хората-/гледни/-точки, които намират шаблони из ученията и философиите, за да ги следват, все учения за любов и състрадание, то "присъщният" човек е винаги изправен пред кардинално нова задача и усилието за кардинално ново решение. Благодаря, че си се опитал да ми обясниш! Съгласна съм, че хората въобще не са равни. Единствено дето до сега си мислех, че "Онзи, който е "по присъщие прав", е еманация на тази истина." е в същност само един - Бог! Ти казваш, че има и такива хора - добре, допускам това! Също и че не всички хора са такива! Смущава ме обаче, че според теб и едните, и другите хора имат проблеми и то сериозни проблеми. Защо е така, така ли трябва да бъде, това ли е нормалното положение (проблемите имам предвид)? Особено неразбираемо за мен е защо "присъщните" хора изпитват чувство за вина заради повсеместната заблуда - те виновни ли са наистина за тази заблуда или не са ? Ако не са, защо се чувстват виновни и защо изпитват съжаление към неспособностите на другите? А, и още нещо - кой е дал на "присъщните" хора "инстинкта за вникване в същностите" и по каква причина на едни го е дал, на други не? Строго и категорично ли е разделението (в смисъл или имаш, или нямаш) или има и междинни степени (едни го притежават в по-голяма степен, други в по-малка). Възможно ли е някой да има този назован от теб инстинкт, а да не може да го използва? Моля, отговори ми по реда на въпросите, защото иначе се обърквам! Редактирано Януари 28, 2008 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 (edited) Селсал: "Правият по присъщие" пък си има свой проблем. Още по-страшен от проблема на ощетените в зрението, и разсеяните в гледните си точки, хора. Проблемът на "присъщният" човек е вината, която го изпълва, щом вижда повсеместната заблуда; заблуда, която за него е толкова лесна задача. "Присъщният" чувства не толкова самотата на способностите си, а по-скоро грозното съжаление, което изпитва към неспособностите на другите. Песимистичното състояние в човека се дължи на влиянието на Сатурн. Сатурн е материалист, паднало величие. Той е детрониран Бог. Каквото и да му говорите, той казва: „Аз съм бил между боговете, какво ли не съм видял и опитал“. Много неща е видял Сатурн, много неща е опитал, но любовта не е опитал. Към всички е недоверчив, но като види Луната, особено Венера, веднага изменя възгледите си. Кога изменя човек възгледите и настроенията си? – Когато срещне своя любим приятел, когото не е виждал десетки години. Любовта му към неговия приятел става причина да се пробуди Божественото, висшето съзнание в него. Това значи да изложи душата си на меките, приятни лъчи на светлината, които галят и повдигат човека. Отваряйте сърцето и ума си за тези лъчи, да растете и да давате плод. по добре е човек да разчита на себе си. Щом стане от сън, веднага да отвори прозорците на ума и на сърцето си, да възприема меките и топли лъчи на светлината. „Изворите на живота протичат, и малките поточета цветята поливат“. Цветята представят човешките мисли и чувства, които се поливат от извори и поточета. Лъч на пробуждане Човешката ограниченост и недостатъци са тамас, статични. Селсал: "присъщният" човек е винаги изправен пред кардинално нова задача и усилието за кардинално ново решение В каква посока се опитва да търси решението твоя присъщен човек? Редактирано Януари 28, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 (edited) Съжалението наистина е грозно чувство. То не е искреното съчувствие, а жал, горест, която разяжда. Поражда се от това, че разбира нечия неспособност, нечие напъване, безпомощност и невъзможност. Но не съжалението е това, което е двигателя, а любовта, така ли не можете да го разберете!!! Тя е тази, която кара човека да изпитва вина, мъка, ако щете, че съжалява някого, бута го да търси нови начини, за да не изпитва повече жал, прави го да успее да отвари очите на слепци по рождение. И тя е, която дава смисъла да се слива с останалия неразбиращ свят, въпреки неразбирането му. Редактирано Януари 28, 2008 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 (edited) Тя е тази, която кара човека да изпитва вина, мъка, че съжалява някого Да, блокираната любов може да се превърне в съжаление и самосъжаление. "Пътят е знанието" Учителят Беинса Дуно Редактирано Януари 28, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 Целият израз е "кара човека да изпитва вина, мъка, че съжалява някого". Не ми вади думите от контекста! Не ме карай да те съжалявам! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 Не мога да съжалявам някого, който се учи и се е устремил към Светлината. Такъв човек може да предизвика възхита, той е решил да се учи да извърви трънливия си Път, та да стигне до Любовта. Да съжаляваш някого, значи да не вярваш в неговите способности, в неговите сили... Винаги съм се страхувала от съжалението и самосъжалението, това са неща, които наистина не харесвам. Мога да съжаля някого, който изпитва омраза и завист, защото той, горкичкият още не съзнава на какво се обрича. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 Присъщното човешко качество е ученичеството - няма нужда от доказателства за всеки, който е родил и отгледал деца (не наблюдавал отстрани и за малко!). Останалите ще се убедят като ги родят и отгледат - няма нужда да им се обяснява преди това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 (edited) Е, добре е да призная, че смятам (почти) всички хора за глупаци - това най-често ме забавлява и съвсем рядко ме измъчва. Сам себе си не мисля за умен, но пък винаги се държа, като че съм много умен - това пък само ме забавлява. И така виждам един мой недостатък, който се корени в основата на горните размисли - още не мога истински и с пълна увереност да приема вътре в себе си това, че винаги съм неприлично, неудобно прав... Тук искрено се смях. Чувството за хумор и самоирония е хубаво нещо. (Имаше едно изречение от Чогям Трунгпа за пътя на война: Проблемът е в това, че когато започваме да осъществяваме в самите себе си потенциалното добро, ние много често приемаме своето откритие прекалено сериозно... Това, което не достига тук, е чувство за хумор...) Редактирано Януари 28, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 Присъщното човешко качество е ученичеството - няма нужда от доказателства за всеки, който е родил и отгледал деца (не наблюдавал отстрани и за малко!). Останалите ще се убедят като ги родят и отгледат - няма нужда да им се обяснява преди това. Децата са наистина, незаменима отправна точка. Много обичам, малко дете вкъщи - безобиден, мил човешки /детски/ хаос, в едно с природно чист /божествен/ порядък, тих вътрешен покой и благост. Какво пък, ако имаме си 3-то . Преди да се е появило внуче . Кой знае? Той знае. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 (edited) Селсал: "Правият по присъщие" пък си има свой проблем. Още по-страшен от проблема на ощетените в зрението, и разсеяните в гледните си точки, хора. Проблемът на "присъщният" човек е вината, която го изпълва, щом вижда повсеместната заблуда; заблуда, която за него е толкова лесна задача. "Присъщният" чувства не толкова самотата на способностите си, а по-скоро грозното съжаление, което изпитва към неспособностите на другите. Има един сорт учени хора - изпухва ти знанието по главата и вика: ти не разбра ли бе? Има и един друг сорт - той разтваря всяка твоя лоша мисъл с присъствието си. Не ти и хрумва даже да мислиш тъпотии. И сам си казваш: ти не разбра ли бе? Редактирано Януари 28, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.