Guest бяса Добавено Януари 30, 2008 Доклад Share Добавено Януари 30, 2008 Няма крив, няма и проблем /за който писа/. Ако ме тълкуваш и отделяш време - няма лошо и благодаря, Попитах Те - "кое е пожелателно?", защото допуснах, че може да знаеш и да споделиш. Ако гледаш другия с очаквания, никога няма да го видиш, освен през ограничения фокус на очакванията си. Сам на робинзоновият остров, прегърнал колене, болезнено пречупил слаби рамене, слаби под натегналите спомени. Боли - преглъщам с още по-голяма болка свивам вежди, изпъвам врат и стена тихо ... да не чуе самотата. Виж, не е толкова зле. Силвия се обади и ни сложи "на място". Надявам се вече да не страдаш от потвържденията... "Любов - Страдание, материалът е един и същ" - цитат Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 30, 2008 Доклад Share Добавено Януари 30, 2008 Няма крив, няма и проблем /за който писа/. Ако ме тълкуваш и отделяш време - няма лошо и благодаря, Попитах Те - "кое е пожелателно?", защото допуснах, че може да знаеш и да споделиш. Ако гледаш другия с очаквания, никога няма да го видиш, освен през ограничения фокус на очакванията си. Сам на робинзоновият остров, прегърнал колене, болезнено пречупил слаби рамене, слаби под натегналите спомени. Боли - преглъщам с още по-голяма болка свивам вежди, изпъвам врат и стена тихо ... да не чуе самотата. Виж, не е толкова зле. Силвия се обади и ни сложи "на място". Надявам се вече да не страдаш от потвържденията... "Любов - Страдание, материалът е един и същ" - цитат Съгласна съм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 30, 2008 Доклад Share Добавено Януари 30, 2008 (edited) От къде тоз цитат? Аз що не съм съгласна? Страда умиращото, тленното, буцата кал, докато огънят вътре в нея я стапя с кеф. Редактирано Януари 30, 2008 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 30, 2008 Доклад Share Добавено Януари 30, 2008 Страда умиращото, тленното, буцата кал, докато огънят вътре в нея я стапя с кеф. Тъй ли? А страданието от живота, който се ражда? Аз впрочем съм съгласна с твоето изказване за майчинството като параван. Така че не от тази гледна точка се изказвам сега, още повече че не съм и майка. Но от страдание се раждат едни от най-красивите неща в живота. Мисля да ви пожелая лека нощ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 30, 2008 Доклад Share Добавено Януари 30, 2008 Ти и с това ми "изказване" си съгласна, но прибърза да го изкритикуваш, затова не вникна в него, а казваш точно същото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 30, 2008 Доклад Share Добавено Януари 30, 2008 Ти и с това ми "изказване" си съгласна, но прибърза да го изкритикуваш, затова не вникна в него, а казваш точно същото. Ако си казала същото, значи не си разбрала и това за страданието и любовта. Изобщо не критикувам. Просто ми се стори адски лишено от топлина това, което си написала. Ама наистина лека нощ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 (edited) адски лишено от топлина Адът е горещ. Лишеното от топлина е студено. Ти използваш антоними: "адски студено"... взаимно отричащи се думи... като "тъмна светлина" или "горещ лед". Също като ЛЮБОВ - СТРАДАНИЕ. "Животът, който се ражда" - огънят вътре, кара тленното, подвластното на смъртта - буцата кал, да страда, докато той - огънят, раждайки се, ликува. Когато една жена ражда, дори при едно нормално протичащо раждане, тя е с единия крак в гроба - има риск за живота й 50%. Тези 50% са буцата кал. Ние непрестанно умираме живеейки и още от часа на своето рождение се доближаваме все повече към смъртта. Лека нощ, azbuki! Материалът не е един и същ. Редактирано Януари 31, 2008 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 Когато една жена ражда, дори при едно нормално протичащо раждане, тя е с единия крак в гроба - има риск за живота й 50%. Тези 50% са буцата кал. Ние непрестанно умираме живеейки и още от часа на своето рождение се доближаваме все повече към смъртта. Или към Любовта? Въпрос на избор... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 (edited) Човешко, твърде човешко: Всеки има слабости и то много. Това е прекрасно, защото многото слабости един ден ще се превърнат в множество добродетели. Това се отнася за всеки. Да, хората са различни - съвършенството изисква безкрайно разнообразие, но зад това разнообразие стоят универсални закони, неизменни и нетърпящи изключения. Важно е човек да не отрича, да не прехвърля на другите или да не се крие зад своите слабости. Това са все форми с които човек се стреми да оправдае нежеланието си да се справи с тях. Човек трябва да има идеал, който да следва. Качества и добродетели, които се стреми да притежава. В това отношение умът е помощно средство, емоциите също са средство, физическото тяло - също, свързани съответно с знанието, любовта и волята. Кое от трите е излишно? А трите тела - без кое от тях проявим мъдростта, любовта и волята в живота си? Човек трябва да бъде цялостен, да не се идентифицира само с ума, само с емоциите или само с физическото тяло и да не отхвърля нито едно от тях. В човека няма нищо излишно, някои неща просто е необходимо да претърпят развитие. Щом имаме едно положително качество в себе си, означава че за да го постигнем сме тръгнали от неговия отрицателен аспект. Във вселената нищо не се губи, затова и не може просто така да се отървем от едно свое отрицателно качество. Но във вселената всичко се трансформира и развива (поне в дългосрочен план). Това е и правилния път за преодоляване на слабостите ни - да признаем всичко в себе си, даже и това, което не харесваме и да положим усилия да се променим. Същото е валидно и в отношенията ни с другите. Тях не можем да променим (можем само да ги насочим), но трябва да се научим да ги разбираме. Последното без любов не може да се постигне. Въобще в отношенията ни с околните е нужна любов, защото знанието само по себе си въобще не е достатъчно. Всъщност истинското знание идва едва когато другите станат по-важни от нас самите и усилията се насочат за всички. Редактирано Януари 31, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 Станимир, нямам какво да добавя Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 Човешко, твърде човешко: ...многото слабости един ден ще се превърнат в множество добродетели. човек да не отрича, да не прехвърля на другите или да не се крие зад своите слабости. Човек трябва да има идеал, който да следва. трите тела - без кое от тях проявим мъдростта, любовта и волята в живота си? Човек трябва да бъде цялостен да признаем всичко в себе си, даже и това, което не харесваме и да положим усилия да се променим. нужна любов... истинското знание идва едва когато другите станат по-важни от нас самите и усилията се насочат за всички. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 Когато една жена ражда, дори при едно нормално протичащо раждане, тя е с единия крак в гроба - има риск за живота й 50%. Тези 50% са буцата кал. Ние непрестанно умираме живеейки и още от часа на своето рождение се доближаваме все повече към смъртта. Или към Любовта? Въпрос на избор... А, нали ЛЮБОВ-СТРАДАНИЕ беше едно и също и ти беше съгласна? Тогава какъв избор - между едното и същото ли? azbuki, когато човек реши да спори не заради някаква своя идея, която той искрено изповядва, тоест живее, а за самата идея за спор, но спор лишен от идейна база и обосновка, тоест изгубил идейността си още с възникването си, което ще рече - жалко подобие на спор, което пък се нарича обикновено заяждане, неминуемо се стига до момента, в който той отрича сам своята изходна позиция. Както в този показателен случай. На мен ми беше лесно, ти сама стигна до тук - самоотрече се, без грам моя намеса. Аз дори не те и бутнах с пръст. Самоотричането не е в никакъв случай лошо качество. То е външен израз на вътрешната борба между именно ДВАТА РАЗЛИЧНИ МАТЕРИАЛА. Борбата между двете природи в нас показва, че сме все още живи и се борим за глътката пречистващ въздух, за хапката животоносеща любов, за онези - другите 50%. Тази борба продължава до момента, наречен смирение. Мирът, като дълбока вътрешна същност много прилича на "адски студ" отвън. И отново да си задам въпроса - от къде е този цитат? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 azbuki, когато човек реши да спори не заради някаква своя идея, която той искрено изповядва, тоест живее, а за самата идея за спор, но спор лишен от идейна база и обосновка, тоест изгубил идейността си още с възникването си, което ще рече - жалко подобие на спор, което пък се нарича обикновено заяждане, неминуемо се стига до момента, в който той отрича сам своята изходна позиция. Както в този показателен случай. На мен ми беше лесно, ти сама стигна до тук - самоотрече се, без грам моя намеса. Аз дори не те и бутнах с пръст. Какви велики анализи за нещо съвсем просто, което се опитах да ти кажа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 (edited) Не, ти не се опита - ти го извика. Още продължаваш да го крещиш. И е красив този вик, защото е вик за живот. Редактирано Януари 31, 2008 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 Не, ти не се опита - ти го извика. Още продължаваш да го крещиш. И е красив този вик, защото е вик за живот. Силвия, наистина, привижда ти се. Много съм спокойна в момента и съм много далеч от викането. Имах един прекрасен ден. Може би просто се опиваш от красивите си фрази, не знам. Както в пеенето, когато певецът сам се слуша, вместо да живее музиката. Зле звучи това отстрани, ама на него му се струва добре, защото сам се слуша с вътрешното си ухо. Това, което аз видях в предпоследния ти пост е едно сърдито дете, което около себе си все вижда удари и заплахи. Това дете удря наляво и надясно, защитава се срещу несъществуващи армии, а със стремежа си към красиви формулировки и с интелектуалната си студенина скрива една дълбока ранимост или може би нараненост. Мисля, че би било полезно за теб да се вгледаш в това, а не да го прехвърляш върху другите, особено върху хора, които едва познаваш и които надали имат повод нещо кой знае какво да си мислят за теб - все едно дали лошо или добро. Далеч съм обаче и от мисълта да те съветвам. Само исках да споделя гледната си точка. Изобщо не искам и не разчитам да я приемеш, но може и да ти помогне за нещо. Това е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 (edited) Не, ти не се опита - ти го извика. Още продължаваш да го крещиш. И е красив този вик, защото е вик за живот. Силвия, наистина, привижда ти се. Много съм спокойна в момента и съм много далеч от викането. Имах един прекрасен ден. Може би просто се опиваш от красивите си фрази, не знам. Както в пеенето, когато певецът сам се слуша, вместо да живее музиката. Зле звучи това отстрани, ама на него му се струва добре, защото сам се слуша с вътрешното си ухо. Това, което аз видях в предпоследния ти пост е едно сърдито дете, което около себе си все вижда удари и заплахи. Това дете удря наляво и надясно, защитава се срещу несъществуващи армии, а със стремежа си към красиви формулировки и с интелектуалната си студенина скрива една дълбока ранимост или може би нараненост. Мисля, че би било полезно за теб да се вгледаш в това, а не да го прехвърляш върху другите, особено върху хора, които едва познаваш и които надали имат повод нещо кой знае какво да си мислят за теб - все едно дали лошо или добро. Далеч съм обаче и от мисълта да те съветвам. Само исках да споделя гледната си точка. Изобщо не искам и не разчитам да я приемеш, но може и да ти помогне за нещо. Това е. ... Точката отстрани слуша и гледа зле, защото не успява да чуе и види вътре - това обяснява надълго и нашироко selsal за зрението и слуха на хората - гледни точки. Ти даваш навременен и типичен пример. Всъщност, аз само попитах от кого е цитата. И изразих принципно несъгласие с него. А не с теб, azbuki - не със самата теб. Ти го направи перфектно вместо мен. А защо помисли, че се интересувам от теб или твоята гледна точка? Редактирано Януари 31, 2008 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 Стига, де! "Кой е по- по- най?" Пораснете, мъничките ми! Хайде сега, хванете се за ръчички, извинете се и се сдобрете! Нали ще бъдем приятели, вечни? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 Стига, де! "Кой е по- по- най?" Пораснете, мъничките ми! Хайде сега, хванете се за ръчички, извинете се и се сдобрете! Нали ще бъдем приятели, вечни? Изобщо не се мисля за по и най. Нито има с кого да се сдобрявам, защото не съм се карала. А да се извинявам също няма нужда, никого не съм искала да обидя. По-скоро историята беше малко в стил "от мухата слон". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 Слонът е по-по- от мухата. Обаче, мухата е най! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 (edited) Верно, ако е най-отгоре... Нека аз да кажа - извинявайте мили другарчета, вече няма да правя така! А!, не боли! Друг път пак ще се извиня, дори да не съм виновна, в името на Мира и Любовта! Редактирано Януари 31, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 Да се из-виняваш предполага, че си виновен или че мислиш, че си. Не се чувствам виновна, а и не искам никой да ми се извинява, защото на никого не съм обидена. Латина, дали ти не разду нещата без нужда? Някой помни ли още каква е темата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 Някой помни ли още каква е темата? Да. Помни слонът - моят приятел. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 (edited) Двама се карат, третият "печели"! Накрая ще взема да отнеса боя и от двамата... Ей за това се извинявам, че се намесих! Надявах се да ви разсмея и да го караме по-леко. Редактирано Февруари 1, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 Двама се карат, третият "печели"! Накрая ще взема да отнеса боя и от двамата... Не, просто разправиите отстрани са неприятни. Не исках тази да продължава повече. Ей за това се извинявам, че се намесих! Надявах се да ви разсмея и да го караме по-леко. А на теб защо ти се виждат пък "неприятни разправии"? Неудобно ти е мястото в твоята точка ли? И защо ти което искаш трябва да става? Като не искаш да гледаш "неприятности" има лесно - не чети в темата. Пиши например в кво беше - "да не убиваме"... Аз си правя густо, щото не ми се спи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 31, 2008 Доклад Share Добавено Януари 31, 2008 (edited) Изборът е ваш. Както каза една психоложка по телевизията, има два начина да се обединят хора. Единият е с обща цел. Другият - с общ враг. Във всеки случай имате достатъчна причина да се обедините. Ако общата цел е да се спори, няма лошо. Редактирано Януари 31, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.