23.01.2008 г. - Тихото пение, но от Любов, се чува и на онзи свят

[Ася_И]

Мисъл на деня - 23 Януари 2008 г.

Приложете пението и ще видите неговите резултати. Не така да пеете, че от единия до другия край да ви чуят. Не е важно всички да ви чуват като пеете, но в тихото пение и в Небето ще ви чуват. А като кряскате, и на един километър няма да ви чуват. Тихото пение, но от Любов, се чува и на онзи свят. При тихото пение мисълта е силна. Не мислете, че човек трябва силно да пее. Важното е като пее, да мисли.

Из Той ми е и брат, и сестра, и майка, 33^та НБ, 5.IX.1937 г.

[Валентин Петров]

Добри неща са само онези, които носят живот, които носят светлина и които носят свобода. Това са 3 неща, които човек постоянно трябва да държи в ума си. Но щом изгуби мярката на свободата, той изгубва свободата си. Щом изгуби мярката на светлината, той изгубва знанието си. Щом изгуби живота си, той влиза в смъртта. И тогава казвам: Онова, което липсва в съвременния живот на хората, това е, че те са изгубили тези 3 мерки.

Реалността никога не може да произтича от сенките.

Нашата реалност съществува в реалността на Бога, понеже Бог е нещо повече от реалността.

Ако искате да вложите правото, вие можете да го вложите само между двама души, но не и между повече от двама.

от гледището на висшата математика, този певец, който е пял цели 30 години, в идеалния свят той е създал онези красиви форми, които ще останат за бъдещата култура.

музиката е основа на човешката мисъл. Съвременните наблюдения показват, че има един особен център. Този център се намира на челото някъде... В човека има две течения, които вървят нагоре и образуват около очите една осморка. Този музикален център се образува от пресичането на тия два центъра. Ъгълът, който се образува при пресичането на тия две течения, тия две енергии, е музикалният център. Следователно музиката в човека е един възел, който съединява електричеството и магнетизма, за да носи човешките добродетели и постъпки

Този свят е създаден музикално. Първо ангелите пяха, а после създадоха света

за да бъдем свободни, ние трябва да се освободим от влиянието на нашите деди и прадеди

Като се готви, трябва да се пее. Като се копае лозето, пак трябва да се пее. Като се сее и жъне нивата, пак трябва да се пее. Като се шият дрехи и като кроят, и като учи човек, все трябва да се пее. Каквото прави човек, все трябва да пее. Според мене пението е една формула. То представя правата мисъл. Ако пееш, ти всякога ще имаш едно разположение на душата си.

Ако всички тия народи съзнаваха, че има един Господ, Който е създал света и Той е създал Земята, като е определил мястото на всеки човек, на всеки народ, те трябваше да зачетат това, което Бог е определил на всеки народ.

В Библията се казва, че в рая имало 4 реки, а сега са останали само 2.

двете реки, това са артериалната и венозната системи в човека. И двете излизат от сърцето. Едната е мозъчната система, през която тече електричеството, и [другата], това е симпатичната система – на магнетизма.

Който иска да бъде оптимист, трябва поне по 3 пъти на ден да си чеше космите на главата.

Значи, ако във всеки даден случай човек не може да отдели в себе си онези мисли, чувства и постъпки, които му помагат, той не може да познае кой е неговият брат, сестра и майка. Във всеки човек има известни мисли, чувства и постъпки, които му помагат. И той трябва да ги познава, да ги различава от другите

като се подчиниш на тази Божествена мисъл, която ти нашепва нещо, ти изпитваш в себе си мир и радост.

Когато не си раздвоен нито в мисълта си, нито в чувствата, нито в постъпките си, правата мисъл, правото чувство и правата постъпка са дошли първи.

Като делите според закона на доброто, не делете остатъка. Остатъкът при доброто не може да се дели.

За вас е важно да имате едно правилно разбиране за любовта, защото от него зависи вашият живот. Но и любовта иска пение. Без пение никаква любов не може да съществува.

Единствената сила в света, която регулира живота на хората, това е любовта. Този живот се изразява във вътрешна музика и песен. Когато започне да мисли за Бога, всичко му се вижда красиво. Като мисли човек за Бога, колкото и да е тъжен, веднага душата му ще се развесели.

Затова казвам: Обикнете Бога, за да се оправят работите ви. Обикнете Бога, за да станете здрави. Обикнете Бога, за да станете силни. Обикнете Бога, за да станете умни. Обикнете Бога, за да станете богати.

-------------------------------------------------------------------

Из "Той ми е и брат, и сестра, и майка"

[Багира]

Казва Писанието: „В начало Бог създаде небето и земята.“ Това създаване не подразбира този свят, който ние виждаме сега. В начало Бог е създал първичния свят, от който е произлязъл материалният свят. Като не разбират законите, хората казват, че Бог е създал сегашната Земя. Сегашната Земя е отпосле създадена. Казва се още в Писанието: „И веселиха се в тази земя, и наслаждението им беше със Синовете Божии.“ Това подразбира онази Земя, за която хората се готвят.

Синовете Божии... Хората сега не са от тях. Когато човек възстанови своята синовност, тогава той добива онова благоволение на Бога в себе си, при което всичко в природата отговаря... Как да не се сетя за Орфей...

За да пееш, първо трябва да съзнаваш защо пееш, да има една свещена идея, един свещен трепет в душата ти. Когато споменеш името Бог, ти трябва да чувствуваш Бога и Той трябва да се проявява в тебе. Дето и да си, трябва да имаш този свещен трепет. И тогава ще видиш, че на такова състояние и камъните, и дърветата отговарят, и всичко в природата отговаря. Споменеш ли с този трепет свещеното име на Бога, всичко ще ти отговори. Достатъчно е да имате това благоговение към Бога в себе си.

Хубаво е да се пее. Но обикновения човек просто си пее. Пак е по- добре, отколкото да не пее. Но онази песен е друга. Изначална. Не е недостижима. Но е достижима на основата на Синовността.

[petarstankov]

вчера чух един дядо докато чаках на спирка в най-големия шум - той мина покрай мен и чух че тихо си пееше - докато младите са със слушалки, старите си пеят. Аз на моменти като си пея много тихо в рейс, който е в задръстване например, почвам да си мисля за малките звучета които стигат до ушите ми - те са от далеч и образуват една симфония , в която всичко и всеки изпълнява своята партия по съвършен начин, дори и да е нервен. Този Изворът на доброто е много тих и ако го чуе човек всичко става добро. На Витоша може да се каже, че наистина има вече жива предпролетна симфония, която се чува, диша и наблюдава. След като тече на витоша този концерт значи, че никой рейс не може да го спре, просто го заглушава до някаква степен, временно. Но на тихо, дълбоко ниво концертът не спира.