Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Стремеж към съвършенство


Ваня

Recommended Posts

Според мен стремежът към съвършенство съвпада със стремежа към Бога, към Висшето съзнание.

От друга страна, мисля, че истинско, пълно съвършенство има сам Бог. И Бог го дава. Това е стремежът към простота, доброта и любов, залегнал във всяко човешко същество.

И така, си правя извода, че само постигналия чистото съзнание може да има пълно съвършенство в мисли, думи и действия, защото ще е отдал своята воля на Божията воля.

От друга страна, чистото съзнание е необвързано, независимо от света на формите, безпристрастно съзнание. Това е нашата истинска първична и вечна същност, която всеки носи в себе си – вечния Живот, истинското Аз.

Ако я нямаше, нямаше да се стремим към съвършенство. (закона за подобието е всеобщ закон).

Вие как мислите? - Какво е съвършенство и защо се стремите към него?

Линк към коментар
Share on other sites

Какво е съвършенство и защо се стремите към него?

Какво е съвършенството? - На това може да отговори само един съвършен. :) Ние можем само да разсъждаваме за него и да се стремим към него. Чистото съзнание, пълното сливане с Абсолюта, да бъде Твоята воля не моята - може би това е съвършенството.

Защо се стремим към него? - Защото във всеки от нас свети искрата на съвършенството. Поради нашето невежството обаче ние я поставяме на заден план, закриваме я с було, даже понякога бягаме от нея, а Тя само тихо и непрестанно свети. Малцина са тези, които я забелязват. Още по-малко са тези, които я поставят за пътеводна светлина в живота си. Единици са тези, които превръщат тази искра в голям огън, който разпалва хиляди и милиони искрящи сърца по лицето на Земята. Благословенни са народите, които са удостоени с такива Небесни Пратеници.

spark.jpg

Докоснете и вие светлината във вас!

Линк към коментар
Share on other sites

Прекланям се пред силата и съвършенството на Природата.Колкото и добър да е Бог ние хората не трябва да забравяме, че именно Природата е тази която ни дарява живот въпреки , че издивателствата ни над нея са доста жестоки.За мен е истинска наслада да полегна на една ливада и да дишам аромата на тревата и цветята около мен.Опитайте! Може и да ви хареса.

Не съм сигурна дали някога съм се стремяла към съвършенство.

Не знам в какво се изразява стремежа към съвършенство.

Накой може ли да ми каже

Линк към коментар
Share on other sites

Ние сме само обикновени човеци .

Преценката ни и нашият поглед към Съвършенството е пречупен /изкривен/ през субективната ни човешка същност .В нашия живот можем да се опитваме да станем само малко по -добри;да се стремим към Съвършенството, така както го рабираме, но да го стигнем -мисля не ни е дадено.

И оттам - как да коментираме нещо , чиято същност не можем да обхванем и да разберем.

Не че е загубено време :)))но има други неща , които действително можем да направим :)

- да променяме реалността , като малко по малко променяме себе си :))

Линк към коментар
Share on other sites

За мен всяка чиста индивидуалност е съвършенна. Много товаисти и оноваисти има за съжаление... Не говоря за този сайт, а въобще.

Един мъдрец някога беше казал: "Спри да боготвориш чуждите авторитети и войните ще изчезнат".

И да не го е казал аз го казвам :harhar:

Линк към коментар
Share on other sites

"Съвременните хора изпадат в положението на просото. Те не се задоволяват да изпълнят своето предназначение, колкото и да е малко, но се стремят към велики работи. Те не се задоволяват да станат на хляб, да нахранят гладните, но искат да правят от тях баници, да ги поставят на богати трапези. Тук, именно, грешат хората. Изпълнете първо малките си задължения, а после мислете за големите. Да станеш на баница, това значи да си изработил такъв материал, който е удобен за точене. Това са постигнали само напредналите, само съвършените същества.

Следователно в пътя на възпитанието и самовъзпитанието на човек различаваме два метода: метод за съвършените и метод за несъвършените. Според първия метод нито ще хвалиш човека, нито ще го укоряваш. Защо ще хвалиш съвършения? Обаче приложиш ли втория метод, и ще хвалиш, и ще укоряваш. Несъвършеният човек има нужда от похвала, да повдигнеш духа му. Когато се възгордее, трябва да го укориш, да се смири. Едно се иска от човека: да знае кога да прилага първия метод и кога – втория.

Не е все едно само да покажеш бучка захар на човека и да опишеш свойствата ѝ, или да му дадеш да опита захарта. Като вкуси захарта, той ще научи свойствата ѝ. Ако я гледа отвън без да я вкуси, той трябва да приеме на доверие вашите думи. Съвършеният познава нещата отвън и отвътре, а несъвършеният ги опитва с всичките си сетива. Какъвто е методът за изучаване свойствата на захарта, такъв е методът и за изучаване на Любовта. Съвършеният, мъдрецът познава Любовта и по външните ѝ прояви, без да я опитва. Несъвършеният я опитва. Най-напред той започва с любовните писма и постепенно навлиза вътре.

Днес на хората се говори от гледище на съвършените, а не от гледището на несъвършените. Що се отнася до живота на несъвършените, всички го познават. Важен е животът на съвършените, който се отличава с мълчание. То не се изразява в неговорене; то не е външен, но вътрешен процес. Съвършеният сам решава задачите си. Наоколо му царува мир и тишина; отвреме навреме се чува само скърцането на перото. Съвършеният човек и като мисли, и като чувства е повече в мълчание. Каквито противоречия и мъчнотии среща в живота си, той не се оплаква, не се гневи, мълчаливо се справя с тях. Той знае, че красивите и велики неща се извършват тайно и в мълчание.

Животът на небето е съвършен. Там съществата не познават неразположение, обезсърчаване, мъчнотии. Обаче хората на земята често изпадат в неразположение. Причината за това е или в умствения, или в сърдечния свят. Ако в ума или в сърцето им попадне нежелана мисъл или нежелано чувство, те започват да страдат, изгубват разположението си. И обратно, ако пропуснат някоя добра мисъл или някое добро чувство, те пак страдат.

Христос казва: Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни. Той говори за съвършенството, защото живее в него. На вас е дадена задачата да приложите Любовта, за да придобиете съвършенството."

"Източник на знанието" 27.10.1935г

Линк към коментар
Share on other sites

Разбирам стремежа към съвършенство като осъзнатите ни усилия да разберем, приемем и обичаме душите си и света, в който живеем. И все пак, Любовта към Божественото, а не към Съвършеното ни пази от изкушението да определяме кое е и кое не е съвършено. Всъщност може би точно несъвършените неща ни дават шанса да проверим чистотата на стремежите, духовността и любовта ни.

Линк към коментар
Share on other sites

За мен Божественото е безкрайната спирала на усъвършенстването - преминаването от по-ниска към по-висока степен на съвършенство. Когато определена форма вече не притежава потенциал за усъвършенстване, тя се разрушава напълно или частично, за да послужи като основа на по-нататъшното усъвършенстване. / Пример: обмяната на веществата; еволюцията на видовете.../ В този смисъл не би трябвало да има "таван" на усъвършенстването, т.е. Съвършенство в завършен вид. Това би означавало смърт.

Излиза, че съвършенството би трябвало да се търси по-скоро в Пътя към съвършенството. Друг значим въпрос за мен е:

Коя е първопричината, скрита зад осъзнатия или неосъзнатия Стремеж към съвършенство?

Може би това е Божественото? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Много правилно си се насочила. Пътят е безкраен и вечен, таван и застой няма :) . Дълбокият, вечен стремеж е движеща сила по този Път.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря!

Все пак продължавам да търся първопричината за стремежа. Може би това са непрекъснато променящите се обстоятелства, които заставят съзнателната единица да преоцени нивото на съвършенството си и да промени старите стандарти, към които се е стремила.

Възниква въпросът:

Кой променя обстоятелствата? :hmmmmm:

Ако успеем да отговорим на този въпрос, бихме се приближили до Божественото. Като че ли те се променят сами!??

Мисля, че всяка усъвършенстваща се единица, променяйки се, неминуемо променя обстоятелствата за единиците, които я заобикалят и по определен начин са зависими от нея. Тогава излиза, че първопричината за стремежа към съвършенство е в зависимостта между отделните единици. Колкото по-голямо е разнообразието и количеството им, толкова по-бързо се сменят обстоятелствата за всяка от тях. Толкова по-силен е стремежът към усъвършенстване...

Линк към коментар
Share on other sites

Аз милсля, 4е съвършенството е това - всяка твоя мисъл, мисъл-чувство, и действие да бъдат държани в положителния диапазон!, той разбира се няма конкретни граници и това и е хубавото на играта, Творецът е създал (и създава и сега, макар тази дума да относителна до безтегловност) безкрай нива, чувства и форми, все по-4исти и истински..., но ако продължа ще вляза в друга тема..

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...
  • 1 year later...

Защо ли сме пренебрегнали тази тема?!

Сремежът към съвършенство е едно от най-изявените качества у всеки човек, но токова субективно е впечателнието за съвършенство. А децата на Отца гинат поради липса на познание, Ние сме били съвършени и няма как да е другояче понеже от Апсолютния сме били сътворени, но факта, че далеч сме днес от подобно състояние е самодостатъчен, че да си спомним за минали моменти на падение. А дори тогава сме имали стемеж към съвършенство, но Егото, което е предвидено в Стария завет като дар за нас, изкривява и понятие за съвършенство и стремеж. Стремеж да бъдеш богоравен показава точно невежество и неудовлетвореност от положението на съставна част от Бог, а това е било съвършенство. Затъването обаче ни е направило и съставна част от заблудата и сегашния стремеж към съвършенство е насочен именно към освобождение от илюзиите на диалектиката. Нейните челюсти обаче са здави и предлага на всички търсещи много псевдосвободи които са съставна част от същата тази диалектика. Така идва извод, че от най-решителните и важни стъпки на търсещия е определянето на реалните граници на илюзията. Имало е куп учители, които точно тях са показвали, но как невежия да проникне мисълта на мъдрия. И така ние търсим мъдростта у нас, но пак съществуват сблъсъците със всичко лъжемъдрости, а това е момент важен, но само ако осъзнаем. Лутането предизвиква все по-голямо вътрешно напрежение и все по-обхватна представа за рамките на заблудата, а това от своя страна може да действа като неволоеви критерий за природата на приеманата Светлина. Луцифер обича да дарява от собствената светлина, но човек по пътя гради своя филтър и храната която получава след всяка своя стъпка придобива структурно други измерения, а това чисти заблуди и носи постижения в области далечни от диалектичните стремления. Далеч от суетата, се градят основи на истински Мир, но не диалектично спокойствие, самоизгражда се Любовта като вътрешен принцип, но не диалектична привързаност...

Всичко е стремеж към съвършенство и самата природа носи неговия почерк, но плана който следва, не е онзи, първоначалния и поради тази причина човека не се спасява следвайки го, а само затъва повече в него. И как ще се спасяваш от заблуди като следваш техните закони. Спасение от тях ще постигнеш като преодолеш точно тези привързаности... Всичко е суета казваха мъдри хора, но суетата е отражение на същия стремеж към съвършенство, стремежа на който липсва познание, който притежава фалшивата светлина. За Истинската обаче е нужна фундаментална стуктурна промяна у човека за да я възприеме. И той трябва да истински! Но ако стремежа към съвършенство е истиски също, то той ще доведе човека до неговото личностно спасение и до истинската му служба!

Много пъти ползвах епитета: Истински и това трябва да води съзнанието именно към критерия, ако го има универсален - той трябва да се намери. И вярно сърцето пдсказва, но това е сърцето което също получи двойка с цялата група навремето и се облече в тление. Тогава?! Друго сърце изглежда трябва да търсим и дано да намерим..............

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Христос е бил съвършен и като човек и като душа и като дух т.е. бил е съвършен в трите свята - физически, духовен и божествен. Значи и всеки един от нас може да стане като него - съвършен. Съвършенството за мен не е само стремеж. То е постижима реалност. То е постижимо и абсолютно възможно. Ако човек мисли, че това е само една мечта си изгражда вътрешни прегради. Щом се стремиш към Бог, значи се стремиш към съвършенството и да се съмняваш, че можеш да го постигнеш е съмнение в Абсолютната Сила на Бог, защото Бог може да направи човек съвършен. Това е крайната цел на еволюцията :)

Линк към коментар
Share on other sites

В стемежа си да опознаем сътвореното от Създателя,се налага диференциращия подход по пътя на инволюционното развитие с цел овладяване материята на подлежащите Светове.Така от напълно несъзнателни Девствени Духове,каквито сме били в началото на дългото слизане,преминавайки последователно през всеки един подлежащ Свят и образувайки съответни наслоявания от субстанциите му,сме се отдалечавали все повече и повече от Първопричинителя,но и един от друг,подвластни на егостремителни сили,каквито са били необходими в този процес,чиято крайна цел е самоосъзнаването.И сега,когато сме вече пробудени,добре съзнаващи,че сме искрици от Един Неописуем Огън,започваме процеса на бавното връщане към Баща си.Усещаме този болезненосилен стремеж,който ни изкачва нагоре,търпение нямаме по-скоро да се намерим в близост до Него,отсранявайки всякакви пречки по пътя свой,които ни изглеждат като отразени ,измамни светлини,а забравяме основното.Това,че всички сме дечица на Светлината и всеки носи в себе си Божествената искрица,кой повече,кой по-малко съхранил я в околната тъмнина.Светлината,обаче,не е в един цвят,понеже има седем Духа на Трона и всеки един от тях е носител на различни лъчи,а всеки един от нас по-добре откликва на един от тях.Поради това понякога ни се струва,че има Истина,различна от нашата и тъй като само нашата е вярната,другите са неистини.А Пътят е друг-тук и сега.Този е,да да строшим черупките си,тесни вече за нас,да прескочим оградите-своите и на брата си,да видим,че те са измислените,да гледаме на Живота не отгоре му,това си е Абсолютно ЕГО,а през очите на хората около нас,тези,които Някой е сложил на Пътя ни към Него,осъзнавайки,че единствено чрез сливане с душите на ближните си,ще успеем да увеличим Светлината на искриците и да я превърнем в мощен поток с посока нагоре."Истината е навсякъде и винаги бихме могли да я открием,ако сме в състояние да я възприемем".Много има да се учим от децата,тези,които са най-близо.Защото:

"Истинската Светлина,която осветява всеки човек,идеше на света."-гл.1ст.9 на

Св.Еванг.от Иоана.

"Трудно е да бъдеш Бог"е заглавието на една книга от братя Стругацки.Бих добавила-и не е нужно,защото всички сме част от Него,трябва само да си го спомним. ;)

Линк към коментар
Share on other sites

Началото на този Път възниква у Едем? :)

А краят Му прониква в Христа! :)

Средата е проникната от Дхарма ...

Линк към коментар
Share on other sites

Може би, ако разберем смисъла и самия стремеж към съвършенство, ще разберем и самото съвършенство, а оттам самите ние ще сме съвършени./завършили цикъла/

Може би...?

:smarty::yinyang::smarty:

Линк към коментар
Share on other sites

С-мисъл-а е пропит от Бога.

Стремежът произхожда от Самсара.

Разбирането е равновесието на съвършените. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Стремежа може да идва и от Атман, малко по-различен, но стремеж. От Ахамкара е Самсарният стремеж, но Атманския не е! И пак стремеж е понеже друга дума лиспсва...

Линк към коментар
Share on other sites

:):huh: не съм слушала май добре в тоя час - дето са разказвали за Ахамкара и Самсарния стремеж :D но със сигурност голяма си мисля, че стремежът по принцип не идва от Атман :) това жизненоважен въпрос ли е?

При мен май няма стремеж към съвършенство, мога да служа и без да съм суперчовек :D но винаги да е с любов + безкористно+ в дух и истина :hypocrite: Христос Воскресе!

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост

Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm: Мисля си сега, че може би малко ни стряскат думите стремеж и съвършенство . И двете могат да доведат до тежки зависимости, ако се абсолютизират и изместят Любовта от позицията на смислоопределящ фактор.....

За себе си бих го определила по-скоро като повишено внимание към процеса на самоусъвършенстване.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...