Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Зависимостите


Recommended Posts

"

И наркотиците можели да служат за " духовно" развитие, да, но в процеса на това "развитие" един ден можеш да стигнеш само до извода, че ти го няма духа.

"

Ахъ, не отричам :angry:

То е деградация, аз лично успях да загубя всичко, ама без да искам. (макар и илюзорно)

Ако станат част от пътя ти, може и краят на мъчениета да се окаже добър за тебе, ама рядко.

Аз като цяло преди търсех само да се напуша. Са си намерих по - добър наркотик от марихуаната и съм пак на кяр. :rolleyes:

А иначе верно, ако търсиш духовно развитие, няма да намериш много там.

Реално погледнато, като правиш духовна деградация, рано или късно просто нямаш друг избор, освен да фанеш правия път.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...
  • Отговори 287
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

За водачите и съзнанието... може, но ако го има съзнанието. Ако е доста силно, дисциплинирано и контролирано. Тогава овладяната контролирана употреба на дроги като ЛСД или Мескалин може да разчупят стереотипи, за което иначе ще са нужни 50 години... Но - безопасната им употреба с добри последствия е възможна само при наистина силна воля!

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм с Орлин.

Всички древни гадатели и жреци са използвали упойващи питиета. Ясно е за какво. А и не само те. Напитката се е казвала "сома". Етимологията на думата е дълга за обяснение и няма смисъл да се пише тук за това. Нормално е да се пуши трева отвреме-навреме, не хашиш. Навсякъде това се прави и няма какво да ревем като усурийски тигри против леките наркотици. За онзи, който и малкото му е много - да се пази.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Добре, ама не сме ли почти всички такива, че и малкото да ни е много? кой ще го определи това? та нали всякакви пристрастяващи срества и преживявания отначало се опитват с надеждата, че няма да ни поробят, а после... какво става наоколо ни... :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

:) А може би има и такива, които нямаме нужда от и леки дори наркотици, за да преживеем, да усетим Любовта. И защо е нужно да сме шамани или гадатели? Когато посрещаш живота и хората около себе си с безусловна Любов и радост и животът е молитва през повечето време.... няма нужда от заместители.... :) Дори ми се струва, че те само биха замъглили ясното "виждане".
Линк към коментар
Share on other sites

И наркотиците можели да служат за " духовно" развитие, да, но в процеса на това "развитие" един ден можеш да стигнеш само до извода, че ти го няма духа.
"Можели" да служат? Велика самозаблуда...и оправдание!

И винаги се стига до загуба на духа, ако мозъка хареса "подадения" опиат. Никакво значение няма лек ли е, "тежък" ли е! Изхода винаги(по-рано, или по- късно) е "загуба на духа"!

А иначе някои тук са прави!

За онзи, който и малкото му е много - да се пази.

На мен лично ми е все едно какви и колко наркомани има. Ако не нарушават правилата на "играта живот" и моите права и свободи, да си се друсат. Но има ли наркоман, който, останал без начин да се здобие с дрога да не е нарушил тези неща? Няма! Тогава вече не ми е все едно дрогират ли се. Какво следва?

Дрогата(и леката и всяка друга) е престъпление срещу човека. Престъпление срещу мен и близките ми! Ерго...срещу човечеството!

Линк към коментар
Share on other sites

наркотици = на любов ,наркотици = на пробуждане ,наркотици и мисъл ,наркотици и съзнание , НЯМА ТАКЪВ ФИЛМ.Наркотика е отрова влезе ли в кръвта ти край,ти влизаш в ада ,но повличаш след себе си хората които те обичат.Деградация на личноста ПЪЛНА.Воля = на 0.Самозабрава ,апатия.Тук няма смисъл от сложни думи ,няма смисъл от дълбоки расъждения , тук няма нищо.Всеки един от зависимите е стигнал до заключението колко е зле и всеки казва ето сега за последно и край ,аз съм силен аз мога - да може до следващия прием.Излекувани? Няма ако по някакъв начин успеят да спрат приема ,адаптацията им в живота е ад.Говоря за наркотиците - хероин , морфин и т.н.За халюциногенните вещества ...ок ,но кому са нужни .Най новото ,знаете ли го?Гъби предизвикващи халюцинации , знаете ли на какво приличат тези хора от страни...?До нищо не се доближават те.А грешка доближават се до първоначалото си- нищото и хауса.

Извинете ме ако съм прозвучала грубо, но съм малко чуствителна на тази тема.

Едно искам да ви кажа НЯМА НИЩО ,НИЩО ДУХОВНО ТУК.Пазете се като от най- голямото си падение от наркотиците .И НЕ СИ ПРАВЕТЕ ЕКСПЕРИМЕНТИ.

Линк към коментар
Share on other sites

Познавам много хора, които употребяват наркотици - от леки до други. Някои от тях (от хората) не са живи, едни се самоубиха, други си умряха от свръхдоза. Така. За някои ми беше мъчно, за други не толкова. Защото това беше екзсистенциалният им избор - били са достатъчно големи, за да знаят какво се случва като се отиде от другата страна. Единият беше програмист, другият беше художник, третият беше музикант и още, и още. Преди известно време един мой приятел умря за една нощ - от спин. И какво, да почна да предизвиквам моралната съвест и да обвинявам. Или да убеждавам колко е вредно. Това е пропаганда. Всеки сам решава как да живее или да умре или да живее, умирайки... И всъщност, това е обществото ни - тотално деморализирано, нетолерантно и мразещо т.нар. "отрепки". Защо навсякъде броят на хив-болните е намален или се крие, а в болниците им отказват лечение. Държат се и с наркоманите така - все едно са чудовища или полуидиоти. В колко села имаше стачки против нарко-комуните, които, на този етап, са най-доброто лечение на наркоманията. Обществото ни е болно и трябва да го знаем. Ако вие усещате любовта, повечето са изпълнени с омраза и отхвърлят едно общество, което ги отхвърля също. Подобно е и отношението към психичноболните, но това е друга тема.

Линк към коментар
Share on other sites

Съжалявам ,ако съм прозвучала обвинително или пропагандиращо,всъщност нищо подобно.Контактувам с доста зависими и т.н. няма да изпадам в подробности.В момента помагам на приятел да се адаптира в живота.След пристрастяване,и след осъзнаване единственото му спасение беше кратко отшелничество,бягство от реалноста .Доста сполучливо се получи.Сега има нужда от помощт , твърди че му помагам въпреки че аз не съзнавам точно как ,може би защото само аз му имам доверие,вярвам в него и му го казвам.Не мисля че това е лоша намеса в неговия живот.Той се бори с всички сили и малко хора знаят какво му коства това.Думите ми по горе бяха доста емоционални ,защото аз съм от хората които знаят.Лошото е че дори и зависимия да иска да си помогне има хора които не го оставят,там е страшното,нарко политика.Но всичко това всъщност няма значение.Това си е мое мнение и не ангажирам никого с него.Още един път -Съжалявам ,ако съм прозвучала обвинително или пропагандиращо.

Линк към коментар
Share on other sites

Не си. Няма как човек, който носи сърце, да остане безчувствен като гледа как някой се убива. И тъжното е, че отиват чисти и невинни души, търсещи някакво спасение. А някой от това си пълни банковата сметка. А смъртта си попълва бройката. Дрогата не е спасение. Дрогата е още по - голямо потъване в ада. Малко ли ни е този около нас, не ни ли стига.

Линк към коментар
Share on other sites

Не си прозвучала обвинително, просто си по-емоционална, защото си пряко ангажирана. Все пак, внимавай и имай едно на ум, наркоманите са много манипулативни и знаят какво правят, ако имат нужда от нещо. Никога един човек не може сам да помогне на друг, за когото понятията са размити и не съществува нищо, освен желанието и задоваляването му. Проблемът на нашата система е, че много малко са подготвените психолози по зависимостите.

Линк към коментар
Share on other sites

Щом правиш нещо, значи не можеш да не го правиш- това се отнася с особена сила за наркотиците. Това, че говорят за THC, че няма пристрастрастяване е много опасна заблуда

Нормално е да се пуши трева отвреме-навреме, не хашиш. Навсякъде това се прави и няма какво да ревем като усурийски тигри против леките наркотици.

не е нормално, Мона. Какво означава лек наркотик? Мен ми звучи като оксиморон. Или малко убит, или малко изнасилен???

А относно хашиша- това не е ли просто концентриран THC(тетрахидроканабинол)?

Линк към коментар
Share on other sites

Лек значи, че не е твърд наркотик. Не мисля, че е оксиморон. И в крайна сметка, моето мнение не те ангажира с нищо. Аз съм за леките наркотици и за един различен съдебен климат, който ще ги толерира. Пример за това е Холандия, а има и други. Трева се пуши навсякъде. Заблуда е, че масово се преминава от леки на твърди наркотици. После, повечето наркозависими, винаги започват в среда на също така наркозависими, които не пушат трева, а или шмъркат или се боцкат. Най-разпространените в България не са новите синтетитики, а коката и хероина. Почти всички, т. нар. мутри - сега "белите якички", са поклонници на кокаина и много от тях са станали зависими. Мога и имена да кажа, ако някой се интересува. Такива са и някои депутати. Сериозно е.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, узряването за свободата си е проблем, наистина... Когато не си узрял за нея, обикновено я губиш. И си доволен че я губиш, защото тя се превръща в бреме.

Но да помислим над друго. Защо хората прибягват към наркотици? Търсят някаква по-добра действителност... По възможност лесно... Промяна на съзнанието с минимум усилия... :dancing yes:

Не, лесните пътищя не водят до добър край. Хубаво би било да ги има, но Природата е устроена по друг начин. Търсено на лесен път е погубило мнозина... :huh:

Линк към коментар
Share on other sites

Mона, и моето мнение не те ангажира по никакъв начин. Всичко е въпрос на свободния избор, който Бог така милостиво ни е предоставил. Лесният път невинаги е правилен.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

Здравейте! Спомням си, че едно от пьрвите неща които прочетох от Петьр Дьнов е как целият ни организьм е сьздаден от живи клетки, сьзнателни сьщества, които са приели в жертва да ни служат. Как ние нямаме право да измьчваме нито един от нашите органи, нито очите си, нито кожата си, нито ушите си, нищо. Всяка и най- малката частица от нас, атом, молекула, електрон, всичко е евно живо сьщество, задействано по един чуден начин. Как не трябва да замьрсяваме, да унищожаваме това великолепно творение на природата с безсмислените си действия. Как тялото ни е Божи дом. Ужасих се като си помислих какво правя. Като четях думите му, "погледнах" си вьтрешностите, белите си дробове, сьрцето, стомаха, всичките си вьтрешности, представих си клетката и как се чувства тя когато вдишвам цигарения дим. А, какво прави мозька тогава? Как реагира? Белите дробове гьрчат ли се? Казах си: аз ли сьздадох всичко? Аз ли си построих белите дробове, очите, рьцете, мозька- аз ли го конструирах?! Аз ли задвижих ритьма на сьрцето си? Как задвижих дишането си? Аз ли направих това чудно и великолепно нещо, че да имим право сега да го унищожавам. Осьзнах, че това е едно своеобразно самоубийство, а малко по- кьсно, че пушенето е илюзия. Какво замествам като пуша? По- силна ли ставам, какво доказвам? По- ценна за себе си и околните ли сьм, по- важна ли сьм?Цигарата ли е моето Аз? Сега като видя, особено някое момиче, да вади важно, преднамерено цигарата от кутията, да пали деманстративно, да дими и ми става смешно? Велико ли е това? Че утре можеш да умреш и за тази смьрт ще си допринесьл самият ти. За да станеш силен, за да се докажеш като човек, като нещо наистина значимо, не бива да тьрсиш вьншни заместители, едно от които е цигарите. Самозальгване е това, че като пуши човек се успокоява. Няма спокойствие извьн тебе. Това е по - скоро неосьзнат стремеж кьм самоунищожение. Попитах преди време една приятелка, защо пуши, а тя ми каза:" Защото нищо друго не ми остана." :blink: А, всьщност нищо не беше загубила. По- скоро искаше да се самопогуби. Признавам, че не бях страстна пушачка, не пушек от години и затова ми е било по- лесно. От тези мисли не отказах веднага цигарите припалвах от време на време, но след време страхотно ме заболя вьрха на десния бял дроб. Болката се усили и стана продьлжителна. Аз вече си мислех, че сьм си докарала най- лошото. Започнах да ям като за последно и да ви кажа изобщо не напьлнях. От страх обаче, че ще умра и по- точно от страх, че сама сьм си докарала унищожението, това бавно, мьлчаливо самоубийство изобщо спрях цигарите. После си направих ренгенова снимка, но докторите казаха, че няма нищо, всичко си е в ред. Пих някакви хапчета, но всеки пьт като влезнех в заведение и подишах дори 5 минути задушен цигарен дим, започваше да се обажда болката. Трябваше ми поне 1 година да се изчистя от цялата мрьсотия която бях погьлнала. Сега като запали някой и аз вдиша ми става лошо. Завива ми се свят, дьлго време ми е зле. Искам да кажа на всички които се борят с цигарите, да се обьрнат пьрво кьм себе си и да си кажат честно какво заместват с цигарите, от какво бягат, какво унищожават или какво искат да постигнат. Ако намерят истинският отговор за себе си, мисля че ще им бьде по- лесно. И ако не обичат себе си, да помислят за другите около тях, вьпреки че не мисля че това вьздейства, защото човек който не обича и не уважва себе си, не обича и не уважава и околните. И все пак проблема е вьтре вьв вас, а не в цигарите. Заместител на душевните проблеми няма. Ще кажете, че това не е проблем, а навик. Ако мислите, че е само навик, тогава сте като децата които си гризат ноктите, но и затова си има обяснение. Погледнете се лице в лице сьс себе си и сьм сигурна, че ще успеете! Успех :thumbsup:

Браво на тебе!!!! Стахотно изказване, което искрено и с две ръце подкрепям!

За тези,които все още не са осъзнали какво си причиняват, имам подарък - приятно гледане! и Успех на всички вразумили се! :thumbsup:

http://www.zazz.bg/play:2e2d66ea

Линк към коментар
Share on other sites

Как аз се справих с моя проблем?

Като на всеки пушач, ми беше ясно, че се тровя с цигарите(то си го пише и на тях). :whistling: Пушех около 15 цигари всеки ден, понякога и повече.Всичко започна така: реших да си направя подарък, сама на себе си.Но само решението не ми помогна, наложи се да се боря.Повярвайте, борбата ми със зависимостта не беше лесна.Имаше сурини, в които първата ми мисъл беше тази за цигара и кафе.Имаше натрапчиви сънища, в които пушех.Особено след първоначалното изчистване , някъде след третия месец. Временното напълняване ми беше най-малкият проблем тогава.Успокоявам всички, които се притесняват от него, наистина е временно, пък и борбата с него е нищо пред другата с цигарите, ако сте зависим.Ето тук беше за мен ключът-да осъзная, че цигарите ме "командват", че съм зависима от тях.И всеки ден си беше ден на доказване, че аз владея положението, аз решавам, не те.Някои го наричат воля, някои му казват психическа нагласа.За мен си беше психическа война.Война за освобождението ми от тази зависимост.

Днес, с радост и не без гордост, казвам че успях.Не пуша от две години и половина, но вече не броя дните, месеците и годините така, както в началото.Дразнят ме цигарения дим и наглостта на някои пушачи, които не се съобразяват с непушещите около тях.Радвам се на всеки,който е успял да откаже цигарите.Радвам се на чистия въздух в собствения си дом и собствения си бял дроб.

Успех на всички, които започват сега! Както се пееше в една песен:"По-добре късно, отколкото никога!" :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

Страхотен форум! Искам да споделя с всички ви как отказах цигарите "от раз" след 12 години пушене (стигнала бях до 2 кутии на ден)...

На 39 години съм и това се случи преди 7 години...

Бях на работа и ме заболя главата - на точно определено място - в една точка! От цигарите тази болка се засилваше. Хвърлих недопушена първата цигара. След малко опитах пак да пуша - същата работа...След час, само като се сетех за цигара, болката се усилваше...Стана ми глупаво! Споделих с колежка и тя ми каза : "момиче, Господ ти дава шанс!"... В този миг всичко се промени: почувствах се отговорна да не разочаровам този, който според колежката ми ми даваше шанс...ПОЧУВСТВАХ ГО!

Преди това падението ми бе стигало дотам, че когато малкия ми син ми беше скрил цигарите и не искаше да ми ги даде, аз го бях хванала за дрешките и му крещях, а после отидох да си купя нов пакет...

Цяла седмица след главоболието ми, си носих цигарите в джоба и като ме питаха защо не пуша, отговарях, че не ги отказвам, а просто в момента не ги пуша...

На седмия ден ги подарих заедно със запалката...

Нямах нито веднъж абстиненция(предполагам, че така се нарича) оттогава...Само една нощ сънувах, че съм запалила и се ядосвах, как съм могла да го направя...Оттогава минаха 7 години...

Линк към коментар
Share on other sites

Явно във форума отказалите цигарите не сме малко. Ще се радвам ако споделите как приеха останалите това. И как да реагираме ако видим, че някой се опитва да откаже или отскоро е отказал цигарите за да не прекършим несъзнателно устрема му и да го върнем към старият модел на мислене, т.е. навик.

Линк към коментар
Share on other sites

Пуша от осем години по една кутия, че и повече. От няколко месеца установявам, че пуша една кутия за седмица а от месец пък не ми харесват никакви цигари :))

Това е най-смешния и щур начин на отказване но е така. Ще го споделя дано и някой друг пушач го прихване :)) .......ако иска патента е безплатен :))

Отивам до магазина и разглеждам всички видове цигари и си купувам най-скъпите....като пия кафе установявам, че не ми харесват..нещо не са ми "вкусни" и така друг път пак си вземам най-скъпите и пак не са ми "вкусни" и така имам цял куп цигари у нас и липса на желание за употреба.

Не съм ги спряла окончателно припалвам по три, четири на ден но без онзи хъс

Линк към коментар
Share on other sites

Свидетел съм как много хора са отказвали цигарите и сетне наново с пълна сила са започвали да пушат отново , някои казват че така се успокоявали пушейки има доза вярност, но е заблуждение пушейки човек диша по дълбоко и някакси се отпуска т.е оставя проблемите .

Според мен най-лесния начин за отказване от цигарите е постепенното им намаляване говоря за страстните пушачи които пушат от кутия нагоре ,намаляване също и на никотиновото съдържание

от дадената марка цигари и сетне един ден най-подходящо е след купон и малко повечко изпушени цигари да се спрат от раз .

След като отказах цигарите преди повече от десет години, сега пушачите ми се струват смешни как каточели приритват преди да са запалили първата си цигара за деня .

Линк към коментар
Share on other sites

Не виждам никаква връзка между пушенето и разрешаването на някакви проблеми или каквото и да било там. Това е остаряло схващане. А едва ли като някой се присмива на пушачите, ще им покаже нещо съществено...

По-горе, Добромир пише за бясната дама, която пушела много и имала високо кръвно. По тази логика в САЩ трябва да има най-много пушачи, заради претоварения и стресиращ бизнес-климат; всички знаят, че там най-много се работи.

С рекламни клипчета и ужасяващи кадри няма да откажете нито един пушач от цигарите; това може да стане, би могло да стане в една по-ранна възраст. Когато човек е порастнал, сам решава дали да спре да пуши или не, зависи от много неща. От пропаганда анти-никотин, полза няма.

Линк към коментар
Share on other sites

Цялата работа е в никотина ,специалистите могат да се произнесат просто никотина си е наркотик макар да е слаб и веднъж опиташ ли го трудно се отказва .

Има и друго отношението към цигарите в най ранна детска възраст , като децата виждат че мама и тати пушат...

Децата пушейки мислят ,че са вече големи . Най лесното и правилно отказване е да не се започват

вообще :thumbsup1:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...