Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Златен Розенкройц


Recommended Posts

Никой не спори - търся отговори на въпроси, които ме разяждат отвътре!

За да си позволиш да изпразниш бутилката си, първо трябва да си сигурен, че новият предлаган ти флуид си струва , и дотогава е естествено да имаш съпротиви и съмнения - ненормално би било ако веднага се отвориш като майска розичка ... :) ! А и такова отваряне и ентусиазъм скоро ще прераснат в отричане когато изтече емоционалният подтик-импулс!

Ако можете - отговорете ми - търся отговори - разяждат ме противоречия отвътре - но това е нормално и е част от прогреса!

Продължавам да питам - в пространството! ОМ :):1eye:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 144
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Предлагам ти най- утешителната утеха- утехата на песимиста: Ако сам си знаеш, че съдържанието на бутилката не върши работа, ако го изхвърлиш и сложиш нещо, което също толкова не е това, което трябва да е, няма да забележиш разлика. Но ако е това, което трябва да е- печелиш. Само че докато си пазиш старото съдържание не можеш да опиташ. Просто със сигурност си държиш не каквото трябва. С това съдържание човек дори може да няма правилния критерий за истинност. Диалектичния човек, смъртното същество, не може да има правилен критерий за истинност. Неговият критерий е субективен и относителен. Но както знаеш, в диалектичния човек има едно друго ядро. Само то може да разпознае... Ние сме малко по- сложни от бутилки. Това, което е в нас не се изхвърля току- така- решаваш- и хайде вън! Никой не може да иска такова нещо от когото и да е. Защото не става. Но ако си дадеш време, в което да не се опитваш да поставиш новата информация в старите рамки и да я отхвърлиш веднага, щом видиш, че не се помества в тях, може и да успееш. Имай си въпросите и противоречията. Както сам казваш, те са естествени. Разглеждай си ги. Виж какво ще стане. Не очаквай отговори от някого, отвън. Пак си питай, но не забравяй, че и да ти дадат отговори, и да са хубави, няма да ги приемеш. Защото имаш нужда от отговори, до които сам си стигнал, които сам си изстрадал. Това е валидно само в случай, че търсиш вътрешния път. Със сигурност ще получиш помощ, ако я искаш. И... ако си готов да я приемеш.

Дерзай!

Линк към коментар
Share on other sites

Орли, няма страшно! Душата ти е неприкосновена, само умът ти се гърчи. Няма от какво толкова да се разяждаш отвътре. Душата наблюдава ума отстрани и често му се смее. Центърът на равновесие и стабилност не е в ума. Висшите прозрения, истината могат да стигнат до ума при правилна нагласа, само със собствени "мускулни" напъни умът не може да намери истината. Трябва да направим така, че Истината да намери нас, да ни проникне. Трябва да сме посветени, смирени, вярващи, любящи, простителни - да не задържаме нищо отрицателно, а да се свързваме с Доброто и Любовта. Мъдростта не ходи там, където няма Любов, така си мисля аз. Ако човек е горд и самонадеян, има да ча-а-ака... Често обаче не осъзнаваме гордостта си, понеже тя се крие под какви ли не маски, често много благовидни.

Линк към коментар
Share on other sites

Мерси, Латинка, много си права!

Бях доста язвителен в предния си пост и моля за извинение ако съм засегнал някого. Просто изразих ставащите в мен съпротиви и сблъсъци. Бъдете здрави - със здравето на Лъбовта, Мъдростта и Истината! ОМ :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Идеята ми беше не да си играем на думи, а да кажа че класификации кой е намерил пътя, кой е търсещ и какво търси за въпроси от много висок порядък, често недостъпни и за самият субект.

Често когато се чувстваме загубени, търсещи, паднали ние преодоляваме поредната трънлива пътека или препятствие по Пътя ни.

Често напук на цялата ни увереност, че сме на прав път, след време оценяваме колко далече сме били.

Пътят е вечен и безкраен, той няма извървяване и в това е красотата му.

Линк към коментар
Share on other sites

Вечността не се извървява! В нея се влиза!!! Не игра на думи! Не игра! Търсещ бъди, но знай, че и Господа те търси, помогни! Тъй де, вечността се не извървява! Тя влиза в теб! :yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

Пътища истински - много и разни - по вода , по въздух и земя... Добре че ги има - така не рискуваме да се задушим в блъсканицата :) Не бих казала, че който не стои редом с мен е против мен или в разрез със Световната Истина. Стига да следва моралните и духовни принципи на доброто, има шанс да стигне докъдето... пожелае или да позволи на Желаното да влезе в него, да го намери. А гностичното отношение е предимство, все пак, то е ясно. Дано си помагане в раз-/о-/при-/за-/познаването.

Линк към коментар
Share on other sites

Идеята ми беше не да си играем на думи, а да кажа че класификации кой е намерил пътя, кой е търсещ и какво търси за въпроси от много висок порядък, често недостъпни и за самият субект.

Често когато се чувстваме загубени, търсещи, паднали ние преодоляваме поредната трънлива пътека или препятствие по Пътя ни.

Често напук на цялата ни увереност, че сме на прав път, след време оценяваме колко далече сме били.

Пътят е вечен и безкраен, той няма извървяване и в това е красотата му.

<{POST_SNAPBACK}>

Съжалявам, Ради, че си приел определението "търсещ" като класификация. За мен априори всички в този форум са Търсещи. А за "Пътя" си напълно прав - ние нямаме СЕТИВА, които да ни покажат истината за света и за нас самите - ние сме като слепци, които търсят Небесното Слънце. И никой не може да ни помогне, ако не притежаваме вътрешен компас /ние го наричаме "праспомен"/, който да ни води през академичното море, пълно със самозвани "спасители", със или без такси за превоз към спасителния бряг...но това е друга тема.

Линк към коментар
Share on other sites

Може и да не е необходимо да развиваме нищо. Може да си го имаме. Може да сме го затрупали само. Разбира се, това не е толкова просто "само". Затрупаното си е затрупано. Почти като да го няма, щом не действа. Но и Йоан Кръстител призовава: "Сторете прави божиите пътища!". Точно и ясно и кратко- нашата работа е да приготвим пътя.

Не е като да нямаме работа!

Линк към коментар
Share on other sites

И малко работа над себе си, за да можеш работа за другите да вършиш!

След спъване и ставане в тъмата

на собствената мегапразнота,

веднъж докоснал Светлината

- на свой ред, аз ще я даря!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Розата и Кръста

В казана, къкрещ с моите злочестини,

в който хвърлям сладко, сол, горчивини,

който събира от езика ми магьосни звуци

и оковани острови от падащи звезди;

където в огнената страст се влива

чудата битумна смола;

там дето сред блестукащата смес се свива

неизпята песен за безукорна любов:

там растне и Мистичната Роза.

Безброй венчелистчета от разделена светлина;

листа от лъчезарен изумруд;

сърце от огненочерваен рубин - при тази гледка

сърцето ми се извиси към Бог и призовах:

Как бих откъснал този блян желан?

И ето - там издигна се от огън Кръст.

Алистър Кроули ( 1875-1947 )

Линк към коментар
Share on other sites

"Сега със вяра на дете

очи отварям в утринта-

не може нищо да ме спре,

напред- по Пътя към Дома!"

Станка Михалкова

Линк към коментар
Share on other sites

Не е основано от Християн Розенкройц...

Като наименование, розенкройцери съществуват от много време, а настоящата форма на школата е основана от Ян Ван Райкенборг и Катароза де Петри ( това са псевдоними ). Орденът на Розата и Кръста се опитва да не обвързва с практики и упражнения, а да предаде възможност за свързване на човека с Универсалния Гносис посредством Праатомът на Божествената искра, който се намира на върха на дясната сърдечна камера. Поради спекулиране с името и самозвание, духовната школа но Златният Розенкройц е приела официално названието Lectorium Rosicrucianum.

Общо взето за мен са под въпрос някои неща свързани с тази школа...

Според мен школа която не е основана на учението (И МЕТОДИТЕ) на великия посветен от Западната Традиция Христиан Розенкройц НЯМА ПРАВО да използва неговото име.

А ако ставаше без практика и ежедневни упражнения...

Линк към коментар
Share on other sites

Много е вероятно той да е само символичен образ.

Това розенктойцерско течение, използва неговите основи естествено, но като пресъздадени от Йохан Валентин Андре, който твори през първата половина на 17 век. Всички течения използват тези основи, но по собствен начин. Понасточщем има три основни школи, наричащи себе си продължители на древните розенкройцерски традиции, а те се различават доста...

Основните творби на Андре, са " Алхимичната сватба на Християн Розенкройц " и " Фама фратернитатис... ", като в самото начало на възникване на ордени на Роза, Злато и Кръст са обръщали най-голямо внимание на " Християнополис ", която е имала политически привкус.

Интересно е да се отбележи, че годината на написване на " Алхимичната сватба " 1604 се свързва с пророчсетво на Нострадамус за нова секта, а тогава авторът Андре е бил на 19 години. Според други източници я завършва на 16, но е бил само проводник за изява на самия Християн Розенкройц. В началото тези творби са се разпространявали само в затворен кръг от хора, чрез лични преписи и Йохан Валентин Андре е нямал никакво намерение да ги издава. Въпреки неговото намерение, " Фама фратернитетис... " е "пиратски" издадена и разпространяване, което принуждава автора да издаде в последствие и " Алхимичната сватба ", поради странните интерпретирания на използваните символи. Това се ява нещо като момент в който, досега затвореното розенкройцерство става отчасти достъпно. Ясно е, че се появяват спекулациите около ордените на розата и кръста и самозванство. Оттам насетне вече става трудно да се проследят евентуални автентични корени, но би било логично истинските продължители на розенкройцерските традиции да не демонстрират себе си и да пазят в тайна принадлежността си към съответния орден. Между другото, те наистина са се клели в това навремето и парадокса е, че повечето исторически сведения за розенкройцерски нишки са свързани с показности...

Добър пример, бимогъл да бъде не безизвестни лорд Литън - Едуард Булуър, автор на " Занони " и други творби, който е бил приет за почетен член на такъв орден без неговото знание. След като е научил за оказаната чест, най-благо я е отказал, въпреки явната тогавашна мода.

В по-късни етапи членовете на подобни братства биват преследвани, което определя сравнително кратките им периоди на упадъци и развитие.

Интересно е да се отбележи и връзките с някои, на пръв поглед различни направление на окултните науки. Приемният ръководител на теософското общество след Блаватска - д-р Ани Безант също основава общество на Розата и Кръста, а Рудолф Щайнер споменава, че антропософията включва розенкройцерството.

Ако се държи на детайлността, трябва да се спомене, че повечето ордени и братства на Кръст и Розата, съдържат в наименованието си и определението Златен, което се превежда и интерпретира по различни начини. Явно е обае, че основната дейност в миналото е била алхимията, която също притежава много лица...

Линк към коментар
Share on other sites

Сега погледнах отново към предния постинг...

Наистина съвременните розенкройцерски общества се самоопределят за единствени алтернативи и продължители на западните традиции, но се счита, че Розенкройц е получил своите посвещения в пребиваванията си на Изток...

Линк към коментар
Share on other sites

Сега погледнах отново към предния постинг...

Наистина съвременните розенкройцерски общества се самоопределят за единствени алтернативи  и продължители на западните традиции, но се счита, че Розенкройц е получил своите посвещения в пребиваванията си на Изток...

Има лекции от Рудолф Щайнер за Христиан Розенкройц.

Той придобива и обединява познанието но 12 адепти носещи познание от минали епохи. И това май е станало в западна Европа.

може да сложа книжката на сайт.

Линк към коментар
Share on other sites

:) Благодаря ви за споделеното. Доподредиха ми се някои елементи.

Има много много интересни моменти в достъпните материали на Розенкройцерите, а продължението - различаването + осмислянето + приложението е въпрос на индивидуалното "узряване" + чистота и още други неща. Всички школи/учения имат сериозни + постоянни практики - упражнения-наряди-песни-мантри...всъщност пробуждането на душата е важното, а останалото е следствие на осъзнатостта + преданоотдадеността + още други неща.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Хубаво е да се четат тези неща, но информацията би била непълна, ако интересуващите се пропуснат литературата, създадена от съвременните розенкройцери - Ян ван Райкенборг, Катароза де Петри. За съжаление техни творби не се намират в интернет, само на руски имаше "Универсальний гнозис" -www.theosophy.ru/lib/gnosis.htm , за опитните интернет сърфисти намирането и не е проблем (може да е проблем смилането и... :) ). На български има издадени няколко книжки, лесно се намират по езотеричните книжарници.

Линк към коментар
Share on other sites

:) относно книжките тези ...усещането ми значи засега е това....някак си им недостига Любовта, но има много доста нужни + полезни+ верни неща...всъщност това си е труд голям...събран от Тук и Там :sleeping: интересни са ми още Тук-то и Там-то и Как-то между другото :sleeping: никак не е за подценяване от какъв извор пием вода и колко време пием :) моля се да пия единствено и само от извора с живата вода :):smarty:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...