Силвия СД Добавено Март 26, 2006 Доклад Share Добавено Март 26, 2006 Съжалявам и ти пожелавам всичкото щастие на света! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 26, 2006 Доклад Share Добавено Март 26, 2006 Здравейте, мили приятели, радвам се на хубавите ви постинги - Силвия, благодаря за знанията и опита ти! А какво ще кажете просветлен и новороден човек, но в истинския смисъл, в ново тяло от друг вид, както писахме в темата за Възкресението, да живее около нас - дали ще го познаем? Такъв адепт ще ходи на работа в някоя служба, или ще ръководи такава, ще има банкова сметка и ще използва метрото, а може и да кара някоя ладичка . Много йоги са в такива тела - и ако тези тела са покрити с обичайни за човешката популация парцалки и ако не бъдат наричани с титлите парамаханса и махариши, те си остават просто хора, хора с една стъпка по-напред в продвижението ни. Такива адепти могат да сформират дори повече от едно тела в случай на нужда - това в теософията се нарича делимост на духа - подобно на силен компютър, който може да работо едновременно с няколко приложения! Такива безсмъртни посветени са описани не само в йогическата литература, но и в теософската, и в толтекските традиции, и в даоските трактати. По причина директността на подхода на източните школи, за трамплин на такива истински човеци, просветлени безсмъртни най-често служат именно те, но се случва и в християнството - в мистичните му школи като някои от школите на розенкройцерите(интересно защо са няколко?!?!)! Нашата школа - на тази земната организация, носеща името на Космическото Велико Бяло Братство е една много чиста и проникновена школа и може би ще даде плодове (такива адепти) след време. Мисълта която се опитах да вложа в този пост беше само че е добре да доближим образа на тези просветлени души в съзнанието си - да знаем че и те неотдавна са минали по същата пътека като нас и са падали и са били подлагани на двойнствеността на илюзията ! И да потърсим помощта и ръководството им - защото пътят без Учител е обречен или на провал, или на отклонение в тъмната страна! Ако е Волята Божия, нека Бялото Братство и Белите Братя осветяват пътя ни! АУМ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Март 26, 2006 Доклад Share Добавено Март 26, 2006 Благодаря ти! Щастието е хубаво нещо и е постижимо при всякакви условия. По-скоро е въпрос на решение човек да бъде щастлив, сам да избере как да се чувства. Не съжалявам за страданията, през които съм минала и ще премина. Благодарна съм, понеже си мисля, че докато ме мачкат, образно казано, ме приближават, дори ме подтикват да взема вярното решение за душата си. Апостол Павел е стигнал и по-далеч - да намира удоволствие в страданията. Просто е много уморително и неприятно човек да се чувства нещастен, да очаква някакви измислени условия, за да се почувства щастлив. Накрая или става озлобен бунтар, без вяра в Бога, следващ вълчите закони, или напротив, решава да се държи за Любовта, за Бога, каквото и да става. Това щастие е несравнимо по-голямо /доколкото душата е способна да го приеме/ и практически неизчерпаемо, понеже не зависи от някакви конкретни неща, то е в безусловната Любов, нямаща начало и край, която обхваща всичко. Който живее Любовта, е винаги щастлив. Въпрос на избор, на оцеляване, на щастие. Първият ми приятел е прекрасен човек, с който имахме връзка, когато аз бях дълбоко депресирана. Той ме учеше да се радвам на малките неща в живота. Да забелязвам тревата, листенцата, дърветата, изгрева, щъркелите, ... Сега огромен източник на щастие за мене са и децата ми. Благодарна съм за всичко това, за слънчевата светлина, за красивия сняг, за цветята, за хляба, за свежия въздух, за нощното небе, за приятелите ... за толкова много неща! Даже и за враговете, заради които трябва да се променям към по-добро. Да си просветлен отчасти означава да си щастлив, спокоен, хармоничен, любящ, зрящ - кое е второстепенното и кое важното в живота. Че ако плътта страда от болка, душата може да се лекува. Трудно е да се приемат страданията на плътта с благодарност, но това е мъдрото решение, водещо до истинско безусловно щастие. Човек някак трябва да надрасне плътта си още докато е в нея и в същото време да не я пренебрегва, а да се грижи с любов и разбиране. Не само за себе си, но и за другите, доколкото му е дадено. Все пак Духът е на първо място. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 26, 2006 Доклад Share Добавено Март 26, 2006 Орлине,благодаря ти,приятел,но, по мое мнение, знанията ми са повърхностни,защото опитът ми никак го няма,но се опитвам да споделя мисли,макар,че изглежда е трудничко,марката е запазена май! Да,да,чувала съм за такива адепти с дух,който се вместява в няколко тела,един от тях е бил Св.Франциск Асизки,доколкото знам.Но как да намериш Учител освен от книгите,особено в по-малък град като моя роден,когато си затънал в заобикалящ те битовизъм,едва ли ще срещна такъв човек по нашите улици,а ми е ужасно нужен в този момент от живота ми,представа нямаш колко,на крачка съм от отчаянието и в този сайт намирам някаква утеха.Добре,че ги има и приятелите ми,да са ми живи и здрави! И всички вие да сте живи и здрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Март 26, 2006 Доклад Share Добавено Март 26, 2006 Привет - всички които пишем тук се стремим и само мислим на глас - е, все пак мислите имат склонност да се материализират, с Божията и наша помощ... . А за Учителя - аз искам същото - казват че дори и да нямаме външен учител, визирам такъв в тяло, при силен стремеж и готовност връзката с предопределения ни Учител може да стане и вътрешно - директно! А малкият град е дори по-добър от бетонно асфалтовите пълни с дим улици на големия! Пожелавам на всички от сърце и душа неукротим стремеж към Истината! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 26, 2006 Доклад Share Добавено Март 26, 2006 Благодаря ти,Латина! Да,духът е на първо място,никой не оспорва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 26, 2006 Доклад Share Добавено Март 26, 2006 казват че дори и да нямаме външен учител, визирам такъв в тяло, при силен стремеж и готовност връзката с предопределения ни Учител може да стане и вътрешно - директно! А малкият град е дори по-добър от бетонно асфалтовите пълни с дим улици на големия! Силви, едва ли и Орлин може да си представи колко е вярно това, което е написал! Особено ако досами градчето има горичка с борове, дъбове и брезички, където да се усамотиш сутрин по изгрев слънце само с Добрата Молитва в съзнанието и сърцето си... Утро след утро Любовта бавно и сигурно измества отчаянието... Един ден ти просветва, че си бил отчаян, защото си искал животът ти да е красив и добър като в мечтите и в книгите ти. А той винаги е бил много по-богат и добър от тях , но ти не си го осъзнавала - гледала си на него през мъглата на желанията и моделите си за красота и духовност. В този миг си готов за Връзката и започваш да я усещаш и дори понякога чуваш нещо в съзнанието си - особено, когато си в състояние на детско безгрижие и радост.. .. След този миг на Просветление, започваш да разбираш и усещаш това, за което пише в постингите си Латина ... Ние с нея минахме по този път.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Март 26, 2006 Доклад Share Добавено Март 26, 2006 С тази разлика, че на мене тепърва ми просветват някои неща, които ти, мила Донке, вече си затвърдила. Благодаря и се радвам за разбирането! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Март 26, 2006 Доклад Share Добавено Март 26, 2006 Плътта е идея. Идеята е продукт на Духа. Материята е нематериален аспект на Духа. Най-малката градивна единица на материята е енергия, която е Дух. Може ли Духъ да бичува идеите си? Духът трябва да се грижи за плътта която е негова идея. Духът се развива, а с него и производните му идеи. Човекът е Дух-идея сътворен от Отца. Духовете-идеи сътворени от Отца не са творящия Дух който е Отца. Те съществуват, развиват се, но не творят себе си. Духът-идея е нематериална материя. Тялото е плът и е нематериално отражение на Духът-идея, но и на творящия Дух-Отец. Може ли Духът-идея да бичува нематериалното си отражение? Има дух с име Архангел Сатанаил. Когато Духовете-идеи (човеци) станат проводници на влиянието на Архангел Сатанаил те бичуват плътта-себе която е идея на Духъ-Отец. Мисълтта на Беинса Дуно „Плътта ни трябва да умре духът ни да възкръсне” има духовен аспект с две възможности. Едната е под влиянието на Архангел Сатанаил, а другата под Божественото влияние. Когато Духът-идея омаломощава и бичува себе си той е под влиянието на Архангел Сатанаил, а когато не е така под Божественото влияние. Бичуването и омаломощаването са отричане, но не и пост т.е отричане на Божествения произход на Духът-идея-човек. Просветлението е вид физическа смърт. Прочитането на тази моя мисъл може да се осъществи под две влияния ... Пожелавам на всички, но и на себе си да сме в Господа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 26, 2006 Доклад Share Добавено Март 26, 2006 Божият образ и подобие, което е Човекът, представлява само неговата Божествена искра. В нашият авариен порядък дотук се простира подобинието с Отца, а само извън порядъка се търси Спасението, което е спасение от ВСИЧКО затрупало Праатома. Понастоящем центъра на съзнанието на човек няма нищо общо с Божествения му първообраз, а е част от затрупването! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Март 26, 2006 Доклад Share Добавено Март 26, 2006 Венци, често са ми нужни няколко дни, докато схвана какво всъщност искаш да кажеш. В много концентрирана форма се изказваш и употребяваш понятия, в които не зная точно какъв смисъл влагаш. Кажи моля те, кои школи са ти повлияли, кои книжки си чел. Явно аз не съм ги чела. Интересувам се сериозно, понеже обикновено изразяваш ценни мисли и искам да те разбера. Божествена искра, праатом, център на съзнание, първообраз, порядък, затрупване... Имам нужда от тълковен речник да разбера твоите две изречения! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 26, 2006 Доклад Share Добавено Март 26, 2006 Мисля,че се досещам-центърът на съзнание в Божественият първообраз на човека е в слънчевия сплит,в симпатикусовата нервна система,там е зачатъкът и седалището на Любовта-Божествената искрица,която все пак мъждука още.А сега се е отклонил доста в периферията,в студения ни мозък,който прави грешка след грешка.Но това е така,според мен,защото той все още е в процес на развитие,ние сега работим върху него,за да може един ден,като уравновесим силите да постигнем хармонията.В този смисъл сме още дисхармонични,има много да поотупаме,да. Човек не може да бъде винаги бял и добър,но се успокоявам,като знам,че всички цветове са производни на белия и са продукт на светлината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Март 27, 2006 Доклад Share Добавено Март 27, 2006 Благодаря, Силвия! Може би по този начин бих могла да си обясня отчасти усещанията си през слънчевия сплит по време на молитва в църквата - разпалване на Божествената искра. Понякога съм имала силни усещания в сърдечната област или през върха на главата - предполагам зависи от вида на молитвата или по-скоро какво правят с мене в момента. Щото аз съм си едно глупаво пате и не зная какво точно и защо се случва, но ми харесва, научавам по нещо, чувствам се много добре, а и животът ми става по-лек. Моля те, Венци, обясни с думи прости за такива като мене какво имаше предвид? Кажи поне за Праатома, да не се ровя в интернет, че времето е кът. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Март 27, 2006 Доклад Share Добавено Март 27, 2006 Кажи поне за Праатома, да не се ровя в интернет, че времето е кът. А така, а така! И за "затрупването" попитай! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Март 27, 2006 Доклад Share Добавено Март 27, 2006 Питането ми не беше в заядлив тон, а в съвсем добронамерен и в никакъв случай укорителен. Ако аз не зная нещо, не ми е виновен някой друг, който знае повече. Просто подадох сигнал, че не разбирам, а ми се ще. Не съм на същото ниво на подготовка. Прощавай, Венци, ако нещо в начина ми на изказване ти е причинило неприятно чувство! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 28, 2006 Доклад Share Добавено Март 28, 2006 Привет на всички сладури! По време на молитва в църква, сред природа и където и да е, се осъществява най-пряката връзка Бог - човек. Когато последният се е обърнал към Бога с чисто сърце, благородни мисли и добра воля, може дори да не изрича никаква молитва, тази връзка е най-силната, най-истинската, най-поучителната, най-осезателната, защото е директна и човек я пречупва само през собственото си съзнание и колкото то е по-пречистено, толкова по-лесно може да почувствува някакви необясними неща - приятни усещания или да си разгадае труднорешими до този момент въпроси. След такъв контакт човек разбира 2 неща-че не е сам в мъката си и няма неразрешими проблеми, колкото и преди да са ни се стрували такива и, че отговорите са много лесни, ние сме си ги знаели, но сме ги забравили. Докато всякакъв друг контакт с Бога, като чрез книги, мнения на приятели, отговори на свещеници и др. подобни е пречупен през много съзнания, преведен от много глави и дори да съдържа истината, то тя е комплексна, а не твоята. Затова е най-добре така: попитай си сърчицето къде се намира ключето! Ей, че даже му праснах и рима. За себе си мога да кажа, че когато отдавна не съм влизала в църква, съм като 80 000 000 годишен праатом, при това позатрупан, а когато излизам съм на 4 годинки и никога не е било обратното. Защото Христос е поел на кръста половината карма на човечеството, а другата половина я е оставил да си я носим ние и от нашата СВОБОДНА ВОЛЯ зависи дали да се оплитаме още в причинно-следствени обременености или да развързваме възлите с любов. Затова, предполагам имаме по 2 крака, 2 ръце, 2 очи, 2 ноздри, 2 уши, 2 мозъчни полукълба, 2 половини бял дроб, 2 сърдечни камери и предсърдия, 2 дяла на черния дроб, 2 черва-тънко и дебело, още за други по 2 също се сещам, т.е. винаги имаме по 2 пътя, по които да поемем. И прав е Виктор - 2 гледни точки! Искрено ви желая ЛЮБОВ! П.П.А, забравих и двата бъбрека! Как можах! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Март 28, 2006 Доклад Share Добавено Март 28, 2006 Наскоро ми хрумна една може би щура идея. Чудех се защо като си наумя нещо, то обикновено тръгва на зле или се проваля? Защо става обратното на това, което искам? Защо, образно казано, ми скачат триста дяволи, аха да реша да направя нещо? Все Господ ли е против? А, не. Сетих се как ми е провървявало понякога, когато се помоля предварително, естествено с логичния завършек "Да бъде Твоята воля, Боже, не моята!". А-ха! Значи е нужно да се помоля за помощ, за да ми бъде помогнато /понякога молбата не е облечена с думи, но не това е същественото/. Значи аз трябва да заявя волята си нещо да се осъществи, ако може, за да се включат евентуално помощници Отгоре. Тоест добрите Отгоре зачитат свободната ми воля, тактични са, не се натрапват и помагат, ако е правилно. А какви са тези същности, които ме спъват и пречат на плановете ми или пък ги осъществяват, противно на Божията воля? Явно те не се съобразяват със свободната ми воля, а се вместват грубо, без питане и разрешение в живота ми. Те са лошите, тъй да се каже. Ние сами сме отворили вратите на дома си за тях, поради нашите слабости и грехове, поради липсата на Небесна закрила, поради липсата на силно светло излъчване от собствени изградени добродетели, от липса на Любов. Макар и във връзка с друга тема ще кажа /то отплесването си ми е запазена марка вече/, че изобщо не се вълнувам кой каква магия ми е направил и по какъв начин. Да, зная, че имам големи врагове от отсрещния лагер, понеже незрящите роби на Тъмнината мразят децата на Светлината и им вредят. /Да, добре се сетих за думата роби, понеже не ги питат и не се съобразяват със свободната им воля./ От тази битка ние само ще станем по-силни. Затуй не ме интересува кой колко ме мрази и какво ми е направил. Ако ще да излива с кофите помия върху мене, аз се вълнувам единствено от истинската Светлина на Любовта, която всъщност не е от мене, но става моя щом Я приема. Тя е огън, в който изгаря всяко зло. Ако мога някога да дам от нея на враговете си, ще го направя. Във всеки има зародиш на Доброто. Отделен въпрос е, че всъщност повечето хора са с единия крак в единия лагер, с другия - в другия... та, заветна мечта ми е /нещо в този смисъл каза Венци/, състоянието на Доброта да е неотделимо от мене, като кръвта. Добротата - състояние на кръвта. Човек неотменно да е любящ, хармоничен, спокоен, силен, здрав... Е, няма да го редактирам, лека нощ! Благодаря на Орлин от сърце за превода на "Хармонията"! Бог да те благослови! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 29, 2006 Доклад Share Добавено Март 29, 2006 Праатома си Божествената искра, която знаеш. Праатом - понеже е единствената част от първоначалното ни естество, която още е останала ( Июима индивиди, при които и нея я няма вече ) - Божественото ни състояние. Само в него е надеждата за Спасение, Той е вризката с Христос, Той е Христос. Той извършва трансфигурацията в нас, за да ни подготви за Христовия дух. Казах вече, че Той е в нас, но е в " кома ", Божието цартсво е само потенциал, затворен в най-дълбоката пещера на античовешкото. Това античовешко, което сами сме произвели. И като Виктор призовава да започнем процеса на събуждане на Праатома, не трябва да се захващаме за думата, а да приемем казаното - плътта трябва да умре! Знаете, приятели, че не сме съвместими с източния зверски аскетизъм, но също знаете, че смъртта на плътта значи отдалечаване от нейните страсти, а не да се колим и бесим. Всичко е процеси на съзнанието, а то няма един център в човешкия организъм, но това е друг въпрос. Смъртта на плътта е умъртвяване на Сатана, а в последствие и Луцифер ще мъчим - начето его! И понеже пак някой ще умува над думата - умъртвяваме тяхното влияние над нас. Това е Алхимия, това, което Праатома извършва в нас, след като го събудим. Латина, поласкам съм от вниманието, което ми демонстрира, но това не е мнмого полезно чувство... Обаче, чета постоянно, чета различни източници и не бих могъл да извадя справка - кой, колко ме е повлиял. Що се отнася до термините, много бих искал да се възприема общия смисъл на споделеното, а и самия аз от време на време въвеждам собствена метафоризация - така си ми идва... Аз отговарям на постинги, които мисля, че са ме провокирали по определен начин, но отговора го оформям пишейки и непланомерно, тъй че не мисля че е нужна бележка на преводача след някои изрази, образно и в контекста би трябвало да не са толкова многозначни, а ако се замислям над тях, ще попреча на течението на постинга... Малко попрекалих с обясняването си, но извинението ми е горе! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Март 29, 2006 Доклад Share Добавено Март 29, 2006 Аз не съм просветлен,но искам да вървя по пътя. Просветлени са били много - Исус,Буда,Мохамед,Моисей,Йоан,Иван Рилски,Петър Дънов,.................. Какво значи да си просветлен?Мисля,че това означава да си едно с БОГА! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Март 29, 2006 Доклад Share Добавено Март 29, 2006 Благодаря, Венци! Ето, минаха няколко дни и с малко повече обяснения започвам да разбирам. Не съм имала за цел да те лаская, просто изказах един очевиден факт - че си чел повече от мене. В други отношения обаче аз съм по-напред с материала от тебе - например с децата. Ако трябва да избирам между книги и деца, изборът е съвсем ясен. Затова не се чувствам нещо по-долу от когото и да било заради по-малкото си знания, понеже в същото време съм се грижила за децата си, а това е едно достойно занимание. Ето, понадух си егото. Благодаря още веднъж за добронамерения отговор! Любов+Светлина+Мир+Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 31, 2006 Доклад Share Добавено Март 31, 2006 Просветлен - роден от Светлината, буквално, образно, абстрактно... Всякак! Роден в Светлината е Духът! Просветлен човек е приелият Духът! Христос! " Аз и Отца ми, едно сме! "... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Март 31, 2006 Доклад Share Добавено Март 31, 2006 Просветлен - роден от Светлината, буквално, образно, абстрактно... Всякак! Роден в Светлината е Духът! Просветлен човек е приелият Духът! Христос! " Аз и Отца ми, едно сме! "... Буквално, образно, абстрактно...... Човече, кажи от къде смучеш тези знания? Нека и другите се облажат от светите истино! Аз като съм роден от майка си, да лягам в черната ли? Няма за мен просветление и бял ден, така ли е? Да,да,да! Ясно! Пак избраници, наши-ваши, светли и тъмни! Смешни неща, но факт! Аз и Отца ми, не сме едно също! Аз се развивам, а ти си стой до Отца! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
max Добавено Март 31, 2006 Доклад Share Добавено Март 31, 2006 Няма как да обясним, какво е ПРИЕМАНЕТО НА ХРИСТОС. Просветления не се интересува от просветлението, той се е освободил от интересите си. Той е свободен или съвършен (свършен) за света. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pauel Добавено Април 8, 2006 Доклад Share Добавено Април 8, 2006 просветления черпи знанието директно от БОГ. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 29, 2007 Доклад Share Добавено Януари 29, 2007 (edited) Ако под просветление разбираме "пълно съвършенство" - единственият искрен отговор е "НЕ ЗНАМ"!!! Даже, простете за прямостта, считам, че и най-големите Учители нямат право да твърдят, че са го постигнали! Защото и от науката, и от духовните опитности е напълно ясно - по-ниското ниво няма как да осъзнае не само какво е по-високото, но и изобщо има ли или няма по-високо. Следователно, колкото и да са искрени напредналите души, когато говорят за "най-високите нива", аз си позволявам "еретичността" да приемам тази претенция с умерен скептицизъм - може да е така, но може и да не е. Съвсем друг е въпросът, ако под "просветление" разбираме максимално достъпното за всеки от нас - или поне за някои представители от човешкия род - постижение. Всъщност голяма част от изказалите се тук явно имат предвид едното от тези две по-приземени разбирания. Съгласен съм тогава с много от техните предложения, те са всъщност взаимно допълващи се. При това нарастващото "немаксимално" просветление - ако изобщо го определяме с тази дума - определено има и степени. Степента "по-" е някак си по-благородна. Тя дава възможност да се учим и прогресираме, без да затваряме битието в някакви "усетени" от нас или привнесени отвън рамки. А иначе ние можем да се стремим и към "най-", но това е път по острието на бръснача. Първия момент, когато стремежът се превърне в претенция, следва са имаме максимално чувство за отговорност, преди да се решим да я прокламираме. Защото прекалено много хора има, които в сляпата си жажда за спасение ще превърнат в свое трайно верую същото това "най-"... Прибавете поне "аз засега считам - или усещам, че това е "най"! Редактирано Януари 29, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.