Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мисли за Щастието и Радостта


Recommended Posts

Единственото реално нещо, което определя човека като човек, това е радостта. Само истината, животът, знанието, любовта произвеждат радост. Там където има любов, където има мъдрост, където има истина, там е радостта. Радостта е резултат на Великото. Оттам се съди какъв е човекът. Ако ти си тъжен, струва ли си да намериш някого, когото да обичаш? Тогава радостта ти ще бъде като извор. Ти ще влезеш в царството на възможностите. Без радост не можеш да имаш здраво тяло. Ако искате да прогресирате, трябва да имате радост. Като дойде радостта, всички в дома ще бъдете щастливи, няма да има болести. Ако някой от вас не вярва, щом се разболее, нека се радва. Аз препоръчвам на болния човек да се купи едно барабанче, което да бие. Каквато и болест да го хване, нека бие барабана и след една седмица ще оздравее.

Вече са почнали да лекуват болните с музика. Има такива случаи в Англия. Една певица пее по радиото. Като я слушат, много болни се лекуват. В гласа й има нещо, което лекува. Дойде някой обезсърчен. Кажи му нещо насърчително. Какво ни е нужно, за да сме щастливи на земята? – Въздухът, който дишате, светлината и храната, които приемате от природата, дават щастие. Възвишените мисли, които можем да възприемем, онова чувство, което излиза от дълбочината на човешката душа, ще ни направят щастливи. Под думата душа аз разбирам онова, което си ти, човекът. Що е душата?То е човекът в своята същина, която не умира.

Казвам:Само Любовта може да направи човек от тебе, само Мъдростта може да направи човек от тебе, само Истината може да направи човек от тебе. Само при тях ти можеш да бъдеш силен, самостоятелен. Когато имаш тези три неща със себе си, навсякъде ще бъдеш дабре дошъл.

Казвам: Най-сигурното лекарство в света е радостта. Няма по-силно лекарство от радостта. В него има една експанзивност. Като станеш сутрин, да станеш радостен. Помисли за неща, които да внесат в душата ти една светла мисъл, предизвикай в себе си едно светло чувство, една възвишена благородна постъпка. Което си направил, да произведе в душата ти радост.

Казвам: Мощното в света е тази радост, еднаква за християнина и за светския човек. За всички радостта е едно от най-големите блага на човешкия живот. Тази радост никога не може да се придобие, ако човек в душата си няма любов. Тази радост не може да се придобие, ако знание няма в душата си и ако няма свобода. Човек трябва да бъде свободен. Той трябва да е свободен от всякакви външни заблуждения, трябва да търси самата истина, която може да му даде свобада, замах на неговите постъпки.

Христос казва:”Идете сега в света и живейте така, както аз съм живял и аз ще бъда с вас до скончанието на века”.

Източник: „Живият хляб / Радостта”-неделна беседа, държана от Учителя на 2 април 1933 година, ИК”СИЛА И ЖИВОТ”, Бургас, 1997 г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Какво представя щастието? От научна гледна точка щастието не е нищо друго, освен повдигане на съзнанието на по-високо стъпало, при което човек излиза от старите традиции и разбирания на живота. ... Човек може да бъде щастлив, когато във всички случаи на живота си е бил добър проводник. Яви ли се един случай в живота му, когато той не е добър проводник, щастието му изчезва.

За да запази щастието си, преди всичко човек трябва да знае как да възпитава тялото си, а също така мислите и чувствата си. Това е задачата на новото възпитание. Какви нови методи предлагат психологията и етиката за възпитанието на човека? Един от методите на новата етика за възпитанието е приложение на чистотата в широк смисъл: чистота на тялото, на ума и на сърцето.

Идеалният човек

Всеки търси щастие, но щастието върви по известни закони. Щастието не се намира нито в окръжаващата среда, нито в парите, нито в знанието, нито в красотата. Щастието е нещо вътрешно. Щастието се обуславя на вътрешни закони. Човек може да бъде красив само когато е щастлив. Човек може да стане музикален, когато е щастлив. Човек може да стане учен, богат, когато е щастлив. Без щастие човек нищо не може да постигне. Без щастие човек е актьор на сцената. Щастието представлява първата допирна точка на човека с Бога, или на ученика със своя Учител. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човека се слива с висшето съзнание на разумната природа, с Духа Божий, Който витае в нея. Това значи да придобие човек единство с Природата. Това значи, изобщо, единство в Природата. Единство на съзнанието между две души означава дълбоко вътрешно разбиране, вътрешно сливане: когато единият говори, другият го разбира и му отговаря; когато вторият говори, първият го разбира и му отговаря.

Следователно щастието е резултат на сливане между две души. Където има сливане, там е щастието; където няма сливане, там никакво щастие няма. Там има временно, привидно настроение, което моментално изчезва. Истинското щастие никога не изчезва.

Без Учител, като висша съвършена форма, като образец в живота, никой не може правилно да се развива. Чрез висша форма се предава висша енергия. Възвишените същества представляват две форми, свързани в едно. И Христос представляваше такава душа. Той имаше два центъра: един горе и един долу. Затова, именно, Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Значи по плът Той живееше на земята, а по дух се ръководеше отгоре. В това се състои истинското щастие.

Щастието не се придобива чрез закона на еволюцията, нито чрез раждане и прераждане. Чрез раждане и прераждане човек изкупва греховете си, а щастието принадлежи на новата епоха. Първо, човек трябва да ликвидира с кармата си, с прераждането си, да стане едно с Бога, и тогава да дойде до новата фаза на живота – до щастието. Хората на земята живеят по благодат, но не са щастливи. – Защо? – Те не могат да използват благодатта, която им е дадена. Има щастливи хора на земята, но повечето са кандидати за щастие. Човек моментално може да стане щастлив, няма защо да отлага нещата. Обаче като очаква щастието, той трябва да бъде доволен на най-малкото, което му се дава, на зазоряване на щастието.

Придобиване на щастие

Често вие искате да бъдете щастливи. Вие, някой път, сте щастливи, понеже някой ви обича. Но това е само едно разположение, то не е щастие. Щастието зависи от подигнатия дух на човека. Щастлив е само онзи мъдрец, който рабира нещата.

Ти, за да бъдеш щастлив човек, най-първо трябва да разбираш закона, ти не трябва да бъдеш сиромах. За да бъдеш щастлив не трябва да бъдеш и богат. Не трябва да бъдеш невежа. За да бъдеш щастлив трябва да бъдеш силен, трябва да бъдеш здрав, трябва да разбираш природата. Щастливият човек няма нещастие. Нещастието е това, което ние не разбираме. И тогаз ставаме нещастни.

Идете при извора! Не се заблуждавайте в другите работи. Те са второстепенни. След като намерите извора, идете при другите да им кажете къде е. Ако обичаш някого, ще го заведеш при извора, ще го заведеш при слънцето от което живота изтича. Ще го заведеш на мястото на щастието, от дето иде щастието. Ще го заведеш при живота, за да си вземе и ще му кажеш: „Вземи си колкото искаш.“ Ако обичаш някого заведи го при скъпоценните камъни и му кажи: „Вземи си колкото искаш.“ Та казвам, идете в местото на вечното богатство, дето са скъпоценните камъни.

Симфония на щастието

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Вие сега като разгледате вашия живот, се питате, защо сте нещастни, искате да бъдете в живота си щастливи. Щастието от какво произлиза? МАЙКА НА ЩАСТИЕТО Е ДОБРОДЕТЕЛТА. А БАЩА НА ЩАСТИЕТО Е РАЗУМНОСТТА. Нищо повече! Те са двамата. Там, дето няма добро, може ли да има щастие? Не може. И там, дето няма разумност, може ли да има щастие? Не може. Може да има нещо; какво ще бъде то? Нещастие. Е коя е майката на нещастието? Защото и нещастието си има своя майка. (Грехът).

А РАДОСТТА ГЪЛТА СТРАДАНИЕТО. Следователно, ако нямаше страдание, радостта ще умре гладна. Трябва да има страдание, за да я гълта радостта. Не можеш да се радваш, ако не си страдал. Необходимо е за да живее вашата радост, непременно трябва да имате скръб, да се храни радостта. Радостта се храни със скръбта. По този начин, ако разсъждавате, вие ставате силни. Това е начин.

Трябва да знаете най-първо кои са елементите на щастието. Аз ще ви обясня елементите на щастието. Представете си, че вие имате една кибритена кутия вътре в джоба си, но сте забравили, че имате кибрит. Зимно време, седите в една хижа, треперите и сте цял вкочанясал, казвате: Да има огън. Дърва има, всичко друго има и казваш: Как не са наклали огъня? Защо са направили тази хижа? Седите и философствувате, но са вкочанясали ръцете ви. Но бъркате в джоба си, да стоплите малко ръцете си и виждате кибрит! Веднага трас и запалвате. Казвате, намерих го в джоба си като се намирах в противоречие и бръкнах в джоба си. Та като се намираш в противоречие ще бъркаш в джобовете си. Като бръкнеш в джобовете на сърцето или на ума си, все ще намериш една запалка, с която да се освободите от голямото противоречие в света. Наоколо са вложени много блага в човешката душа. И всеки един от вас трябва да намери ония блага в себе си. Те няма да дойдат отвън. В дадения случай казвам, няма да дойдат отвън. Може някой път някой друг да дойде отвън да носи своя кибрит, да ви запали огъня, но в дадения случай когато сте сами вие, при неблагоприятните условия все трябва да имате няколко клечки кибрит в джоба си, да си запалите огън, а може да дойде някой отвън да ви помогне.

всеки един човек може да бъде щастлив. Но той трябва да има предвид не само своето щастие, той трябва да има предвид и щастието на другите хора; тогава той ще бъде щастлив, нищо повече! Дръж в ума си не само идеята за своето щастие, но дръж идеята и (за) щастието на другите хора. Ти като държиш щастието и на другите хора, ще ти върви напред. Ти като държиш своето щастие, дръж и щастието на другите хора; така ти ще усилиш своя ум, усилване е това на ума. Като търсиш своето право, дръж и правото на другите хора в ума си и ще бъдеш силен. Това е закон, по който хората сега се усъвършенствуват – това (е) съединение на хората да си помагат един на друг. Това, което търсиш за себе си, имай го предвид и за другите хора. Това съзнание трябва да се роди у хората.

Сянката на нещата

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

"Та казвам: Ако вие психологически бихте разбрали туй, какво нещо е радостта? Какви са качествата на радостта и какво радостта донася в живота? Радостта е едно чувство, което има здравословно влияние върху организма. Радостните хора са винаги здрави. Онези, които са скърбни, са винаги по-слаби и организмът им не е така силен. Но хората на скръбта са много по-умни от хората на радостта. Хората на радостта са по-силни, хората на скръбта са по-слаби. Хората на радостта не са толкова умни, а пък хората на скръбта са много умни. Човек, който е минал през големи скърби, е по-умен. Туй се нарича компенсация. Скръбта се компенсира. Скръбта трябва да я носим, понеже тя увеличава човешката интелигентност. Радостта ни е потребна за здравето, скръбта ни е потребна за ума. Тук има изключения. След всяка скръб, трябва да дойде радост. Най-първо трябва да дойде скръб, после да дойде радост. Това е естественият път, за да се направи сравнение между скръбта и радостта. Да започне човек да мисли. Трябва да има две състояния, да се смени от едно състояние в друго."

Източник: Скръб и радост / Дайте свобода

XVIII година, 23 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 7 април 1939 г.

Редактирано от Ася_И
Линк към коментар
Share on other sites

Аз трябва да ви кажа, в какво седи щастието на живота. Щастието се заключава в онези велики, светли мисли, в онези (мисли), които човек допуща в ума си, в онези велики и благородни чувства, които храни в сърцето си, в онези възвишени стремежи, които се крият в душата му и в онези велики подтици, и в онази сила на неговия дух.Това е човекът, това са четирите елемента, това е раят на живота. Значи, раят е човешкото сърце, човешкият ум, човешката душа и човешкият дух.

И не можаха на това да му отговорят

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Сега целта е да се подобри нашият живот. Мисълта на съвременните хора е насочена към щастието. Човек трябва да бъде щастлив. Онзи, който не може да определи закона на щастието, той не може да намери и пътя на щастието. Ако не го търся, няма и да се намери. Ние мислим, че като се молим на Бога, ще добием щастието. Не, няма да се намери така лесно. Питам, кой момък може да спечели сърцето на момата само с любовни писма и с целувки? Само с любовни писма не може да се спечели сърце.

Христос казва: „Тази вдовица тури повече от всички.“ С това той искаше да каже – ако човек не заложи целия си живот, за да добие истината, той не може да има щастие. Щастието в живота на човека е свързано с израза на истината. Онзи, който може да разбере и придобие истината, тази истина ще бъде всякога с него и той ще бъде на безопасно място. Той ще има всички блага в света. Такъв човек ще бъде талантлив, няма да има за него желание в света, което да не може да постигне. Неговите желания няма да бъдат глупави. Онзи човек, който е познал истината, в неговото сърце няма помен от омраза, завист, лъжа и др. За него няма никакви закони. Всички закони, по които той живее, са ненаписани закони.

Казвам, ние трябва да вложим всичкото си съдържание, всичко, каквото имаме, за да придобием тази наука, да познаваме себе си. Няма по-хубаво нещо от това, човек да познава възможностите, които се крият в неговата душа.

Човек може да измени своето естество. Как? Като обикне някого. Човек все трябва да има да обича някого. Разправяха ми за една мома във Варненско, която наричаха плачливата. Майка ѝ се оплакваше: „Не зная какво ще правим с това момиче. Постоянно плаче, постоянно е недоволна.“ Обаче от едно време тази мома престава да плаче, престава да е недоволна. От сутрин до вечер постоянно тя ходи, чисти, маже къщата отвън, отвътре. Питам коя е причината, задето тази мома тъй рязко измени своето състояние от плач и недоволство. Коя ще е тази тайна? Това не е ли един ребус? Казвам, тази мома е намерила своя идеал. Тя е вложила истината в душата си. Нищо повече. Когато истината проникне в душата на човека, той е готов като тази мома да чисти и нарежда.

Сега и ние се приближаваме към известно положение, дето трябва да имаме една Божествена наука в света, с която да регулираме вътрешния си живот, вътрешното си съдържание, което постоянно се прелива в човека. Според сегашните вярвания казват, че Христос е нейде на небето. Ако ние не можем да се съобщаваме с Христа и ако Христос не може да се съобщава с нас, той не може да има последователи. Какъв последовател ще бъда на слънцето, ако не мога да се съобщавам с него? Слънцето през двадесет и четири часа не се вижда и го няма в това време. Всеки верующ трябва да вижда Христа тъй, както вижда слънцето. Ти Христос не можеш да го виждаш тъй, както виждаш обикновените хора. Ти не можеш да познаваш обикновения човек. За да познаеш обикновения човек, той трябва да стане необикновен. За да го познаеш, той трябва да се изяви в своята любов, мъдрост и истина. Няма ли той любов, мъдрост и истина, ти не можеш да го познаеш. Ако ти срещнеш Христос, няма да питаш този ли е Христос, или не. Ако срещнеш Христа, твоята скръб ще се превърне на радост, твоето недоволство – в доволство, сиромашията ти – в богатство и в дома ти ще настане радост и веселие и ти ще кажеш: „Този ден, в който срещнах този човек, ми провървя. Този човек не е ли Христос?“

Може да ти провърви само тогава, когато те срещне един човек на истината. И действително хората на истината са хора на щастието. По-рядко се срещат, но когато ги срещнеш, целия ден ти върви. Те носят през този ден своето благословение, тъй както слънцето носи своето благословение за деня. Аз наричам тези хора лъчи на Божията любов и знание, носители на всичкото щастие и на всичките добродетели, благопожелатели на сегашните хора.

Тази сирота вдовица тури от всичките най-много

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

"Щастието на човека се заключава в правилното му отношение към Бога. Може ли недоволният, неразположеният да намери щастието? За да бъде щастлив, човек трябва да обича и да бъде обичан. Любовта носи топлината на живота. Кога житното зърно е щастливо? – Когато поникне. А това зависи от слънчевата топлина и светлина. Като покълне, житното зърно вижда външния свят и се радва на възможностите, които му се откриват. И човек е щастлив, когато покълне, т. е. когато се отвори прозорецът на неговата душа, да вижда външния свят, да осмисля живота си и да се радва на всичко, което го обикаля."

" Като не разбират смисъла на живота, хората го търсят в радостта. Дойде ли им някаква скръб, те се отегчават от нея, искат да се освободят, да им олекне. Всъщност, радостта създава тежестта, а не скръбта. Какво представя голямата радост? – Чувал, в който има сто килограма чисто злато. Ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и ти търсиш начин да ти олекне. Скръбният, обаче, не носи нищо на гърба си. Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си. Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли да вземе част от товара му. Когато товарът и на двамата се изравни, те се сближават и заедно продължават пътя си. Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне – нито да се радва много, нито да скърби много. Обаче, ако радостният даде 99 кг от тежестта си на скръбния, последният ще се радва временно, след което ще търси друг някой, на когото да стовари тежестта си. Така не се разрешават въпросите. Човек трябва да се задоволява с малко, да се радва на всичко, което му е дадено."

" Много хора търсят щастието и мислят, че ще го намерят в парите. Те искат да имат много злато, но друг да носи товара им. Природата не дава такова богатство. Който иска злато, сам ще го носи на гърба си. Да натовариш богатството си на чужд гърб, а ти да бъдеш свободен – това не се позволява. Природата казва на човека: Щом искаш богатство, давам ти, но само толкова, колкото можеш да носиш. Това, което не можеш да носиш, не е твое. Натовариш ли се повече, отколкото трябва, постепенно ще се разтоварваш, докато остане на гърба ти само един килограм злато – това ти е достатъчно. Човек може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание. Ще знаете, че щастието не е в многото, нито нещастието в малкото. Щастието се заключава в правата мисъл. Който мисли право, той е щастлив. Ако такъв човек има сто килограма злато, той няма сам да се нагърби да го носи, но ще го сподели с приятелите си. Ще раздели богатството си на десет равни части, ще извика девет души, свои приятели и ще даде на всекиго по десет килограма. Девет души са девет банки, в които той влага златото си. Случи ли се да изгуби богатството си, поне една от тези банки ще му се притече на помощ."

Из беседата "Пречупване на светлината", МОК VIII, 1928-1929, I том "Божествените условия"

Линк към коментар
Share on other sites

"Човек сам е причина за своето щастие или нещастие. Ако сте в пустиня и счупите шишето, в което има малко вода, вие ще бъдете нещастен; ако запазите шишето с водата, вие ще бъдете щастлив. Ако изгубите парите си вие ще бъдете нещастен; ако запазите парите си, вие ще бъдете щастлив. Ако не използвате правилно знанието, което имате, вие ще бъдете нещастен; ако използвате правилно знанието, вие ще бъдете щастлив. Щастието или нещастието на човека зависи от това, доколко той спазва или не спазва законите на разумната природа. Човек трябва да знае, че нещата не стават произволно. В природата съществува голяма закономерност, голяма точност. Хората губят своето щастие по единствената причина, че не спазват законите на природата."

"Сега, желая на всички да бъдете щастливи! За да бъдете щастливи, вие трябва да се примирите с Бога, със себе си и със своя ближен. Положителното, което трябва да направите: обикнете Бога, обикнете себе си, обикнете и ближния си, както никога досвга не сте обичали! Ако посрещнете новата година с този дълбок стремеж в душата си, тя ще ви донесе несметни богатства. Придобиете ли това, ще разберете, че имате нова година, ще разберете, в какво седи истинското щастие."

Из "Майката на времето", 01.01.1932 г.

Линк към коментар
Share on other sites

„Каква е разликата между мъдреца и обикновения човек? Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко, а обикновеният – само в специфични неща и места. Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко. Мъдрецът намира щастието в кръга, обикновеният човек – по периферията, а глупавият – извън периферията и извън кръга. Ако намирате щастието в Бога, мъдрец сте; ако го намирате в себе си, обикновен човек сте; ако никъде не го намирате, глупав сте. Глупавият очаква щастието отвън, хората да го направят щастлив. Много ще чака той, докато хората го ощастливят. Никой никого не може да направи щастлив. Защо? – Защото всеки е зает първо със себе си. Всеки носи торбичката си и мисли как да я напълни. Много хора ще срещнещ, но едва ли един от тях ще те спре и ще запита за тебе, къде отиваш, от какво имаш нужда и, като разбере нуждите ти, да ти помогне. Този Единният ще бъде Бог, проявен чрез мъдреца – човека на щастието. За мъдреца всички неща са важни, за обикновения – само някои, а за глупавия нищо не е важно. Ако всичко разбираш, мъдрец си; ако отчасти разбираш нещата, обикновен си; ако нищо не разбираш, глупав си.“

Из беседата "Пречупване на светлината", МОК VIII, 1928-1929, I том "Божествените условия"

Линк към коментар
Share on other sites

„Мнозина и до днес още гледат на проявите на природата като на случайности. Благодарение на това, те вярват, че щастието може да им дойде отвън някъде. Не, щастието е абсолютен закон, или закон на определени величини. Щастието се обуславя от закони, които не зависят от материалните условия. В идеален смисъл на думата, щастливият човек е абсолютно доволен от живота. Каквото и да му случи, той не губи щастието си. Никаква сила не е в състояние да отнеме щастието на човека. Може ли да се отнеме щастието му, това показва, че той не е дошъл до истинското щастие. Щастието се дължи на особени закони. Докато човек живее в тия закони, никаква сила не може да му отнеме щастието. На земята щастие не съществува. Вие знаете, през какви страдания и изпитания са минавали мъчениците. Те били изгаряни, разпъвани, набивани на колове, но въпреки това били доволни и щастливи. Те заминавали с песни за онзи свят.“

Из „Смяна на състоянията“, МОК, 6 септември 1929 г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

„Ще кажете, че Бог създаде и злото, и доброто; следователно, и лошите дни са от Него. Не е така. Бог създаде деня, но не и лошите, нещастни дни. Ангелите създадоха изгрева, утрото. Бог създаде пълния ден, а човек – залеза. В Божествения свят съществува само изгрева на слънцето, а в човешкия – залез. Хората накараха слънцето да залязва. Например, някой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение. Обаче, случва му се една малка неприятност и той веднага изгубва разположението си. След това казва: Ще се търпи, няма какво да се прави, Бог е наредил работите така. – Вината е в самия тебе. Ти не можеш да запазиш разположението си. В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нещо ценно. Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие. Който може да се свърже с ангелите и с Бога, той живее в щастието на деня. Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие. Който е внимателен, ще запази щастието си. Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал.“

„Който не мисли право, търси вината за своето нещастие в близките си. Той казва: Нещастен съм, но затова са виновни жена ми, децата ми. Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тях. На кого ще хвърли вината онзи, който няма жена и деца? И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца. Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно. Никой не може до бъде щастлив външно. Поводът за щастието е вътрешен. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свят. И при едното, и при другото положение ти можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен.“

Из „Изгрев и залез“ – УС, 19 април 1936 г.

„Днес всички хора искат да бъдат щастливи, да нямат изпитания и страдания. Това е невъзможно. Ти не можеш да бъдеш щастлив, докато всички хора не станат щастливи. Щастието трябва да бъде достояние на всички. Който върви в правия път на живота, той всякога желае доброто и щастието на всички хора. Така той подхранва доброто в себе си и в своите ближни. Той не може да бъде щастлив, ако и окръжаващите не са щастливи. Той не може да бъде добър, ако не обича ближните си. Значи, колкото повече хора обичаш, толкова по-щастлив ще бъдеш; колкото повече хора мразиш, толкова по-нещастен ще бъдеш. Чрез омразата ти подхранваш злото в себе си, а чрез любовта подхранваш доброто.“

Из „За слава Божия“ – УС, 20 септември 1936 г.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

„Три неща са нужни на човека: права мисъл, прави чувства и правилен говор. Щом придобие тези неща, той става щастлив. Ето защо, който иска да бъде щастлив, първо, трябва да се научи да говори добре, после – да мисли и да чувства право. Правата мисъл усилва паметта, закрепва здравето. Същото се постига с правите чувства и правилен говор. Никой не може да бъде щастлив, ако мисълта, чувствата и говорът му не са прави. Правата мисъл, правото чувство и правият говор са наука, която се постига при усилена работа. Векове и хилядолетия ще я изучават и пак ще остане нещо ненаучено.“

„Мнозина пишат и говорят за щастието, като първа крачка в човешкия живот. Те не говорят толкова за любовта, колкото за щастието.

Кой човек е щастлив? Щастието е свързано с безличния живот. Който е излязъл от своята личност, само той може да бъде щастлив. За щастливия благото на всички хора е негово благо; и неговото благо е достояние на всички. И погрешките на хората са негови погрeшки. Щастливият не се обижда, не мисли за себе си, не се поддава на отрицателните прояви в живота. Тъй щото, докато сте в личния живот, не можете да бъдете щастливи. Личността е временна.“

Из „Права мисъл, чувство и говор“ – УС, 26 април 1936 г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

„Казваш: Тая сутрин слънцето не изгря, не го видях. Не си видял нито изгряването, нито залязването на слънцето. Ти виждаш само облаци, чуваш вятъра и бурята, които произвеждат пертурбация в твоя ум. Кажи си: И това е за добро. Ще завали дъжд и ще полее тревите, плодните дървета и посевите. Страданията, които преживяваме, са дъжд, който полива посевите у нас. Ти обличаш новата си дреха, излизащ на разходка, но завали дъжд и те накваси. Връщаш се недоволен, че дъждът развалил дрехите ти. Ти си недоволен, а растенията се радват.

Един ден отидох в Борисовата градина на разходка. Денят беше топъл, небето чисто, ясно. Гледам по небето и виждам, че най-много след един-два часа ще завали силен, проливен дъжд. Срещам три дами, облечени в нови, празнични дрехи, с хубави, модерни шапки. Погледнах ги, усмихнах се малко. Мисля си: Те не знаят, какво ги очаква. След един час заваля проливен дъжд. Виждам, дамите се връщат, но съвършено мокри: дрехите им полепнали по телата, парижките им шапки смачкани. Сега те ме погледнаха, усмихнаха се, с което искаха да кажат: Виж, в какво положение сме. Те не бягат, не се крият от дъжда, не са недоволни, но се смеят, закачат се, говорят за последната парижка мода.“

Из „Умен, добър и силен“ – ООК, 13 октомври 1943 г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

„Аз се ръководя от следното правило: Като излизам от Господа, Който се весели, и аз отивам да работя за Него с веселие. Аз нося Божието веселие със себе си. Ако не съм весел, не съм излязъл от Господа. Щом нося веселието в себе си, аз съм излязъл от Господа. Тогава работата ми се благославя. Дето отида, навсякъде нося Божието веселие в душата си. Когато се връщам при Господа, трябва да нося радостта на хората. Щом се връщам от работа и не нося радостта на хората, не мога да отида при Бога. Значи, когато Бог се весели, ние се радваме. Радостта и веселието трябва да се срещнат. Бог иска да предаде навсякъде Своето веселие, та хората да се радват. Любовта весели хората, а доброто ги радва. – Защо ми са любовта, доброто? – В любовта ти ще се веселиш, а в доброто ще се радваш. С доброто ти ще се върнеш при Бога. То е плодът на твоя живот. Когато излизате от Бога да проповядвате, аз се веселя. Ако искате да отидете при Бога, идете с любов! Следователно, от Бога ще излезете с любов и веселие.“

„Ти за нищо и никакво се гневиш, сърдиш се – изгубваш Божието веселие. Ти си дошъл на земята да разнасяш Божието веселие, а не да се гневиш. Казваш: Бог е Любов. – Не можеш да разнасяш любовта, ако нямаш веселието в себе си. Как ще проповядваш любовта само с думи и с песни? Не, весел трябва да бъдеш. Ще се върнеш при Господа с радост, но радостта без доброто не е радост. Тя произлиза от доброто.“

Из „Радостни и весели“ – УС, 23 януари 1938 г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

„Днес Божията Любов се опорочава по причина на това, че хората нямат вяра в Бога. При най-малката мъчнотия в живота си, те стават недоволни. Сиромахът е недоволен от сиромашията си; невежата е недоволен от своето невежество; неспособният е недоволен от своята неспособност и т.н. Как ще превърнете недоволството в доволство? Радвайте се на богатството на другите, като на ваше! Радвайте се на учеността на другите, като на ваша ученост! Радвайте се на способностите на другите, като на ваши способности! Радвате ли се на чуждото благо, и вие ще придобиете това. Днес вие сте една затворена пъпка, която утре ще се разцъфти.“

Из „Праведният“, НБ, 20 февруари 1927 г.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Който търси щастие без любов, той е на крив път. Не можеш да бъдеш щастлив, когато окръжаващите живеят в безлюбие.Не можеш да бъдеш щастлив, когато окръжаващите са нещастни. Ако не знаеш, как да възприемеш любовта и как да я предадеш, не можеш да бъдеш щастлив. Да възприемеш любовта за себе си и да я запазиш чиста, както излиза от Бога, това наричаме „любов". Да предадеш любовта на ближните си така чиста, както си я приел, това наричаме „обич". Ако при приемането и предаването на любовта внесеш известна нечистота в нея, ти се натъкваш на нещастия. Обаче, ако и в двата случая я запазиш чиста, както си я приел, ти се ползваш от Божието благословение.

Блаженствата, СБ „Вечното благо“, 1943 г

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Радостта е плод на страданието. Колкото повече си страдал, толкоз по-сладки плодове ще имаш. Ако не страдаш, не можеш да имаш плодове. Казваш: „Другояче не може ли?“ Това, което съм намерил аз, това е! А пък ако вие намерите друго, елате да ми кажете и аз ще ви благодаря. Колкото повече страдаш, толкоз повече плодове ще имаш. И големите страдания на Христа донесоха тая култура. В страданията на Христа израстнаха тия плодове на идеалното и реалното. И се казва там, че кръв е излизала от порите Му. Христос е разрешавал трудни въпроси. Христос е бил закован на кръста. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме на кръст. Когато не мислим добре за някого, ние също го приковаваме на кръст. Когато не обичаме някого, ние го приковаваме реално на кръста, а пък когато не мислим добре за някого, ние го заковаваме идеално на кръста. За мене има две разпъвания: Когато не ме обичат, мен ме заковават реално на кръста. А когато зле мислят за мен, идеално ме разпъват.

Гневът на Бога е мимолетен, т.е. Неговото неразположение. Вие само някой път сте опитвали пламъците на ада. Малко сте ги опитвали пламъците на ада. Сега мисълта, която може да ви даде подтик, е: Да оставим ада. Адът е нещо идеално. Адът е идеален и раят е идеален, а пък земният ни, нашият живот, тук е реалното. В тия страдания вие опитвате малко какво нещо е адът, а пък в радостта ще опитвате какво нещо е небето, раят.

СЪРЦЕТО ВИ ДА Е ЗАНЯТО С ЛЮБОВТА ПОСТОЯННО! А пък умът ви всякога да е занят с Мъдростта, а пък вие като ученици да сте всякога заняти с Истината!

Реалното и идеалното от томчето Запалена свещ

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

Човек е щастлив и здрав само тогава, когато реализира ония неща, които са вложени в него – туй, което му е дадено, за да развие своите таланти, да развие своя ум, да развие своето сърце, да дава широчина на своята душа и на своя ум.

(1, с.30)

Линк към коментар
Share on other sites

Щастието на човека почива върху сиромашията, богатството и добродетелта или върху учението, приложение и изпълнение. Във всичките неща ти не можеш да бъдеш щастлив, докато не си бил нещастен. Всеки човек, който не е добър, ще бъде нещастен, защото нещастието е нещо неорганизирано. Доброто е хармония, а пък злото е дисхармония. От дисхармонията се отива към хармонията.

Всяко нещо си има своята причина. Но зад всяка причина седи едно желание. Причината произтича от едно желание. А зад всяко желание седи една мисъл. Следователно, мисълта е причината. От мисълта се роди желанието и от желанието се роди действието. Щом имате действие, то имате раздвояване на нещата. Това, което вършим, може да е добро, а може да е лошо.

Тогава в какво седи нещастието на хората? В чрезмерните им желания. Те нямат едно желание, но хиляди желания. Те искат да бъдат богати и силни.

Та казвам: Трябва да се научи езика на природата. Дойде ти едно страдание, какво ти казва природата? – Ще учиш.

Животът на всички хора съставя един общ живот. Следователно, всеки един човек е една малка частица на този общ живот. Той може да е клон, листче, един малък цвят или един малък плод. Той трябва да разбира, че всички тези, които са в света, съставляват едно цяло и неговото благо зависи от благото на всички.

Пътят за богатството е сиромашията. По този път ще минеш. Казваш: „Искам да бъда добър.“ Пътят за доброто е пътят за сиромашията и богатството. Ще учиш чрез страданията, после ще влезеш в богатството и оттам в пътя на доброто. А пък като влезеш в пътя на доброто, ще вървиш към Бога. Доброто ще ти покаже пътя към Бога. А пък щом намериш Бога, Той ще ти покаже как да обичаш хората. За да намериш Бога, трябва да Го обичаш.

Сиромашията и богатството – това е плодът, който сега хората ядат. Позволено е да ядеш от дървото на познание Доброто и злото само тогава, когато си разбрал какво нещо е сиромашията и богатството. Да се радваш и в сиромашията, и в богатството. Ще учиш в сиромашията. И в богатството ще прилагаш. И тогава идваш към Доброто. Това е, което може да ни избави.

При една хубава мисъл трябва да седи едно хубаво чувство, и при едно хубаво чувство трябва да седи една хубава постъпка. Ние сега трябва да се върнем към природния живот или към Бога. Законът на инволюцията е излизане навън, а пък еволюцията е връщане към центъра. Ние сме слезли сега вече до дъното на материалния живот, в една гъста материя. Всичките хора не са слезли, но които са слезли, сега се качват. Ние минаваме сега Червеното море от Египет, минаваме го и влизаме в Ханаанската земя, това е еволюцията. И като влязоха евреите в Ханаанската земя, какви бели ни направиха. От Христа насам е еволюцията. Част от хората почнаха да минават за еволюцията, да се връщат към Бога. За да се повърнем към Бога, ние трябва да разберем сиромашията. Ще се учиш, ще изучиш какво нещо е жената. Жената ще изучава какво нещо е мъжът; братът ще изучава какво нещо е сестрата; сестрата ще изучава какво нещо е братът. Господарят ще изучава какво нещо е слугата. Слугата ще изучава какво нещо е господарят. Учителят ще изучава какво нещо (е) ученикът. Ученикът ще изучава какво нещо е учителят. Ще изучавате всички неща, с които сме свързани.

Какво е сиромашия? Ще учиш. Ако ти при сиромашията имаш разположение да учиш, тогава ти си добрият сиромах, а пък ако при сиромашията нямаш разположение да учиш, ти си лошият сиромах. Като нямаш какво да правиш при сиромашията, седи, та учи.

Христос казва: „Ако не станете като децата, не може да влезете в Царството Божие.“ Аз сега турям така: Ако не станеш едно дете на сиромашията, ако не станеш едно дете на богатството и ако не станеш едно дете на доброто, ти в Царството Божие не може да влезеш. Царството Божие е за децата на сиромашията, за децата на богатството и за децата на доброто – но трите събрани заедно. Това са нови разбирания. Така, както разбираме живота, животът има смисъл. Трябва да се осмислят нещата. За да обичаш един човек, ти трябва да влезеш в неговото богатство. За да обичаш един човек, трябва да влезеш в неговото добро. Това значи да обичаш един човек. Един човек, който не обича сиромашията, богатството и доброто, той не ме обича, т.е. един човек, който не обича учението, приложението и изпълнението, той не ме обича. Трябва да обичаме това, което хората учат.

Та казвам: Приложете любовта си да обичате сиромашията. Приложете Любовта си – да обичате богатството. Приложете Любовта си – да обичате доброто в света. И да знаете, колкото повече скърбиш, толкова повече ще се радваш. И колкото повече скърбиш и се радваш, толкова по-добър ще бъдеш. И колкото по-добър ще бъдеш, толкова по-близо ще бъдеш до Любовта. И колкото по-близо си до Любовта, толкова по-добре ще служиш на Бога. Този е пътят, по който всички трябва да вървим. Този е пътят, в който всички трябва да прилежаваме. Този е пътят на човешкото развитие.

Пътят на човешкото развитие от "Божественият импулс", ООК, ХVІІ г.

Редактирано от Таня
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Казвам: Щастието на човека се заключава в това, което днес преживява. То се крие в неговите вътрешни разбирания. Щастието не е само в това, което сте разбрали, нито в това, което ще разберете, но в това, което сега разбирате. Важно е новото, което сега разбирате и което можете да обработите и приложите в сегашния си живот. Това, което сега разбирате, то носи благото за вас. Всеки човек разполага с известно благо, дадено му от идейния живот. На всяко същество се дава всеки ден по нещо, но то трябва да знае, как да го приеме. Някои знаят и разбират, как да го приемат, а други не знаят. Приемаш своето благо, но не си доволен от него. Друг пък е приел благото си и е доволен от него. Също е и в разбирането. Например, напишеш писмо на едного, но той не разбира смисъла му. На друг напишеш само няколко думи, а той разбира много нещо. Каква е разликата между тях? Всяка разбрана дума е посята на нивата, а неразбраната дума е още в хамбара. Разбраните думи са посятите зрънца на нивата, които почват да растат. Аз си служа с този образ, достъпен за вашия ум. Ако нашите идеи не са посяти на нивата, няма да имаме никакъв резултат.

"И на сиромасите се благовества." – Какво им се благовества? – Че не трябва да падат духом. Според мене, бедните хора са изложени на най голяма опасност, а именно: те изпадат в заблуждението да мислят, че щастието се заключава в добрите дела. Щом е така, ще правиш добрини или доброволно, или с насилие. И двата метода са приложени, знаем техните резултати. Земята е опитала човешкото щастие.

Казвам: Истинското щастие се заключава в разумността, в мъдрото разбиране на живота, да знаеш, как трябва да живееш. За да се домогне до това разбиране, човек трябва да използва условията и заложбите, които му са дадени. – От кого? – От Бога, от природата. Като говоря за Бога, аз не искам да Го приемете в този ограничен смисъл, както съвременните хора Го разбират. Аз искам да приемете Бога в този смисъл, както е в природата. Под понятията "майка" и "баща" аз не разбирам мащеха и пастрок, които не са ви родили. Майка е онази, която ви е родила и ви е дала най-хубавото от себе си. Баща е онзи, който способствал за вашето раждане и ви е дал най-хубавото от себе си. Ако към майката и към бащата имаме почитание и любов, колко повече дължим на Онзи, Който е създал всички хора, всички живи същества. Когато се говори за Божествения Дух, разбираме Божествената Майка. Духът работи в света. Той ни е дал най-хубавото от себе си. Чудни са онези хора, които не вярват в Бога, като на свой Баща. Значи, те са сирачета и казват: Я имаме баща, я нямаме. Те не вярват нито в Бога, нито в Божия Дух, нито в майка си и баща си, нито в себе си. Те искат да ни убедят, че щом се разложи тялото на човека, с него всичко се свършва. Значи, тялото е подобно на леда, който се стопява, превръща се в пари, и парите отиват в пространството. С тялото е така, но не и с душата. Знайте, че със свършването на земния живот започва истинският духовен живот.

Земният живот трябва да се свърши, за да започне духовният.

Източник:"Да се благоветства" от томчето "Условия за растене", НБ

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

"Какво разбирате под думата „щастие“? Ако търсите думата „щастие“ в речниците, ще се доберете до много значения, но нито едно от тях не отговаря на истинското понятие. Щастието изключва смъртта. Условията, които определят щастието, трябва да вървят в хармония с човека, а не против него. При това щастието трябва да търси човека, а не човек – щастието. Човек трябва да бъде необходимост за щастието. Докато щастието ви търси, вие живеете в благоприятни условия. Започнете ли вие да го търсите, условията ви са неблагоприятни. Колко хора знаете, които като са търсили щастието, са го намерили? Щастието подразбира връзката на човешката душа с Първата Причина на нещата. Дето е щастието, там е вечният живот, там е Любовта, там е изобилието, там е и Мъдростта."

Езикът на природата

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 weeks later...

"Мнозина търсят щастието отвън. Кое наричаме щастие? – Всяко съприкосновение с реалността на нещата наричам щастие. Всяко съприкосновение с илюзиите на живота наричам нещастие. Обаче, човек не може да бъде всеки момент в съприкосновение с реалността. Достатъчно е само един момент да бъдеш в съприкосновение с реалността, за да се пробуди в тебе нещо ново. След тоя момент ти слизаш, в обикновеното си съзнание. Не е лесно да разбереш, как става преминаването от реалността в обикновения живот. Това първо се опитва, а после се разбира. И като го преживееш, пак не можеш да го запомниш и напълно разбереш. Колко пъти сте слушали някое хубаво музикално парче! Докато го слушате, приятно ви е, познато ви е. Речете ли да го възпроизведете, не можете.

Докато ви свирят, приятно ви е да слушате хармоничното съчетание на тоновете. Щом престане свиренето, вие още се намирате под влиянието на тия тонове, докато съвършено се изличат. Не е лесно да възпроизведеш реалността. Някои хора повтарят миналите моменти на щастието. Не е лошо това. В човешкия живот трябва да се втича по малко от щастието. Ако не всеки момент, поне един момент през деня, през седмицата, месеца или годината. Трябва да се докоснеш до реалността! От невидимия свят трябва да се влее нещо в човешката душа. Не е достатъчно да живееш само с минали спомени от щастието. Колкото и да са сипни тия спомени, те са минали, те са преповтаряне. Вие изучавате живота на пророците и на апостолите. Те дадоха нещо на света и отминаха. Какво дадохте вие? Какво ще оставите вие на света? Като живеете на земята, трябва да оставите нещо на бъдещото поколение. Казвате: Пророците и апостолите са били велики хора. Апостол Павел е бил даровит човек Така не се говори Наистина, Павел свърши една добра работа, която му беше дадена. И вие трябва да свършите работата, която ви е дадена. И вашата работа не е по-малка от тая на апостол Павла. Който свърши работата си добре, ще заеме едно почетно място. Човек се цени по това, което в даден момент върши. Настоящето определя неговия живот, а не миналото. "

Единият и многото

Редактирано от lokator
Линк към коментар
Share on other sites

"....Трябва да вникнем в онази философия, която може да изправи живота ни и да ни даде онова щастие, което търсим. И друг път съм обяснявал думата „ШТАСТИЕ“: тази дума от кои букви се състои? Буквата „Ш“ – три резки, обърнати нагоре, представят човешката ръка, която работи. „Т“-то показва директива или сила, с която се тика работата. След тия две букви идва „А“, то е човешкият нос – трябва не само работа, но и ум, да знае как да работи. Като вземете буквата „С“, тя представя човешкото сърце, а като я обърнете нагоре, ще стане лодка – това, което се припечелва, ще се складира. При буквата „И“ има едно слизане и възкачване – отгоре надолу и обратно; тия два ъгъла, като ги турите един до друг, образуват диаметрите на кръга – колелото, което движи колата напред. „Е“-то показва центъра, за който трябва да се държите. И, следователно, на вас трябват: ръка, сила, ум, сърце и цел нагоре."

Стари и нови мехове

Линк към коментар
Share on other sites

"Възгледите на съвременните учени и религиозно хора са крайно ограничени. Някое учени си представят материалния свят крайно грандиозен, но това, което считат грандиозно, представя само някакво външно проявление на света. Грандиозността на един велик човек не седи в неговото тяло, нито в къщата, в която той живее, нито в средствата, с които разполага, нито пък в неговата сила. Щастието на човека се заключава в неговия ум, в главата, която той носи. Щастието на човека зависи от неговото сърце, от чувствителността му, от сърцето, което изпраща кръвта по всички части на тялото му. И най-после щастието на човека зависи от неговата воля. Аз взимам думата „воля“ в смисъл на онова разумно проявление, защото силата, която хората търсят, която никога не се губи, ние наричаме Божественото, т. е. разумното. То си остава при всички случаи едно и също."

Божественото право

(28 НБ 7 май 1939 год. София – Изгрев)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Сега, за да придобиете щастието, гледайте философски на нещата. Знайте, че зад всичко, което става в света, седи Бог и коригира. Зад всичко, което хората говорят, пак седи Божието Слово и коригира. – Ама някой казал някоя обидна, или неразбрана за вас дума – не се смущавайте, не мислете, че това е противоречие. Вървете напред и всичко ще си изясните. Кандидатът за щастието гледа другояче на нещата. А обикновеният човек, като го бутнеш малко, той веднага избухва: устата му започва да се криви, ръцете му се движат нагоре-надолу – цяло земетресение става в него. Той не е виновен. Причината за това се крие в излишното електричество в междуатомните и междумолекулните пространства на неговата нервна система. Значи, причините за земетресенията са вън от човека. Не обвинявайте капитана на парахода, когато последният се клатушка всред бурните морски вълни. – Ама защо не ни казахте, кога да тръгнем? Защо не ни казахте, че ще има толкова големи вълни? Капитанът отговаря: Аз се подчинявам на Великия Закон. – Това значи да има човек нови схващания, да разбира смисъла на живота.

Няма по-велико нещо от щастието!

Няма по-велико нещо от сливане на душите с Първичния Дух!

Т. м.

ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ

31. Лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г. София. – Изгрев.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...