Eshavt Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 (edited) По пътя си достигнах едно ниво в което "усещам" "виждам" болките на другите. Първоначално си мислех, че това е нещо нормално и обвинявах себе си че "не съм нормална" но после нещата станаха доста сериозни. Как се справяте с това изпитание по пътя? Използвам форммули от Учителя и молитви, засега помагат доста ) Редактирано Август 2, 2009 от Eshavt Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 borislavil, Съгласна съм с последната част на поста ти, че всички пътища водят към една цел. На мен самата много често са ми помагали, а и всеки Божи ден ми помагат. И е съвсем естествено, не сме създадени за да се справяме с всичко сами. Едно от първите неща, които запомних от Учителя, и което ми се струваше в началото много странно бе: (по памет) Ако ти се струва, че някой прави глупост (грешка), остави го, очевидно той се нуждае от тази опитност. Като погледнех назад и видех колко грешки съм правила ми се искаше някой да ми е дал съвет, за да ги избегна. Но ако не ги бях направила нямаше да съм си изводила поуката, нали? Сега на моменти ми се иска да дам акъл на децата си, защото знам какво ще стане. Но се научих търпеливо да чакам, колкото и да ми се иска да изсипя една камара съвети, уж за тяхно добро. Давам житейски пример, но пътят в духовното развитие е повторение на живота - лъкатуши, спира, на моменти пропадаме. Важното е да се изправим и да тръгнем. И се сещам за другото, с което Словото ме плени. Не че го няма казано някъде другаде, просто в беседите на Учителя го прочетох, когато имах нужда да го чуя: да си помагаме един на друг и да си протягаме ръка, за да вдигнем тези, които са паднали; защото ако стъпваме по тях, в един момент, устремени нагоре и напред и ние ще паднем. Но е трудно да влачиш някого, който иска да е паднал, или просто да седне и посъбере силинали? Голяма дилема как да се постъпи, защото сме толкова различни. И колкото сме, толкова различни пътища нагоре и напред има. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 Много хубави и ползотворни за мен мнения. Благодаря! Сега се сещам за това, че често се опитвам да "дам акъл" на сина ми. Но чрез разглеждане на различни ситуации. И понякога така леко поучавам , но пък и това обясних вчера. По-добре е да изслуша моите досадни приказки, отколкото да допусне много лоши грешки. Т.е. моята отговорност като майка се старая да изпълня. Сина ми ми каза, че колкото и да опитва да не повтаря моите грешки, то той ще си прави негови, от които да се учи. Нищо не ми остава, освен да му помагам чрез разговори да разбира себе си и да опитва да проумява грешките си... Трудно е, но е така... Просто всеки си има Път. Макар и понякога да не разбираме Божията Воля, това не значи, че има нещо лошо. За това пак си мисля, че Учителя ни е казал да споделяме, така хем черпим от чуждия опит, хем не сме досадни и се предпазваме от самодоволство и че сме с нещо по-! от другите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 Благодарна съм на хората, изразили всяко мнение, защото ако някога съм се чувствала засегната от нещо или някого, то е било знак, да поправя нещо в мен. Надявам се, че всички имаме желанието да се учим и това е начина да израстваме. xameleona! Благодаря! Основна задача на духовните школи, както в древността, така и в наши дни, се състои в обединяване на душите в съвместно осъзнаване на Пътя. Благодаря Ви, приятели, за съвместен Път и нека той да продължи! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 Мона, съжалявам, ако словата ми са прозвучали осъдително спрямо теб - по - скоро исках да констатирам някои свои наблюдения. Права си, че твоят път е много труден. Аз го познавам, вървял съм по него и знам къде извежда. Извън мен. А това не се ли отнася за човешкият живот въобще. Можем ли да говорим за живот без духовност? Без изпитания изобщо? Нима останалите хора нямат трудности, много по-належащи ... На бедните, на жадните, не неможещите, на сираците? Ако няма милост, нищо няма ... Следната мисъл ме кара да мисля, че има надежда и за мен "Вие можете да сменяте състоянията си дотогава, докато намерите такава жица, която да звучи в унисон с дадена гама на Природата – това значи да намерите жица, която е добър проводник на Природата." Идеалният човек Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 По пътя си достигнах едно ниво в което "усещам" "виждам" болките на другите. Първоначално си мислех, че това е нещо нормално и обвинявах себе си че "не съм нормална" но после нещата станаха доста сериозни. Как се справяте с това изпитание по пътя? Използвам форммули от Учителя и молитви, засега помагат доста ) "Болките" на другите са техните обичайни състояния. Всеки живее в собствената си капсула и не е добре да се опитваме да влизаме в нея. Това е една от трудностите , за които има друга тема- помагането. Също така е хубаво да се научим добре да пазим собствената си "капсула" от чужди нашествия, това също е трудност и за нея има тема - негативните влияния. "Вие можете да сменяте състоянията си дотогава, докато намерите такава жица, която да звучи в унисон с дадена гама на Природата – това значи да намерите жица, която е добър проводник на Природата."- това е много силно и истината е ,че докато уцелим правилната жица сме си в постоянен токов удар. А другата трудност идва когато уцелиш провилния проводник и разбереш колко работа те чака и как нищо всъщност не си направил. Хубавото е, че се избавяш от токовия удар и работата започва да ти спори тогава се чувстваш приповдигнат и дори се наричаш щастлив, но всъщност имаш безкрайно много работа. Моята трудност в момента е да преодолея страха от грешката , страха да не объркам посоката която съм решила ,че е правилна.Хубавото е че го съзнавам , хубавото е че работя, хубавото е че ми е трудничко(т.е. стимулирана съм да вървя напред). Лошото е че ме е страх, лошото е че знам слабите места и ме е страх от късо съединение.Но живот е това ще се живее. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Август 2, 2009 Доклад Share Добавено Август 2, 2009 Много ми харесва тази притча: ПЪТНИЦИТЕ (суфи притча) Някакви пътници стигнали в подножието на високи планини, тъй като им казали, че на върха има несметни съкровища. Скоро те видели, че до върха водят много пътища. Тъй като искали да стигнат по-бързо, те се спрели и започнали да спорят кой път води догоре най-бързо. Не стигайки до съгласие, решили да обиколят селата в подножието и да разпитат кой е най-прекият път. Във всяко село те получавали един и същи отговори - всеки път, който започва оттук, води догоре. Останалите никъде не водят. Най-смелите от тях започнали да катерят и стигнали плато, от което дочули вик от върха: - Не се съмнявайте, всички пътища водят дотук.... Изпълнени с радост те поели надолу обратно и започнали да обикалят отново селата и да съобщават какво са чули. Където жителите не им вярвали, те надавали викове и започвали да спорят. Очевидно заради силния вятър те не могли да чуят цялото послание. А то било: - Всички пътища водят дотук. Качете се по който и да е от тях.... Благодаря на Васко, че го сподели тук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 3, 2009 Доклад Share Добавено Август 3, 2009 (edited) Ето според мен една трудност с която често се сблъскваме: Много от страданията и противоречията на хората се дължат на недоверието, което имат един към друг. Например, днес вие сте събрани тук, но нито доверие имате помежду си, нито се цените един друг. Мнозина не могат да се търпят, но един ден ще съжаляват. Когато Бог види, че хората в едно общество не живеят задружно, Той започва да ги разредява. Постоянно чувате, че този или онзи заминали за другия свят, за небето. Радвайте се едни на други, докато сте заедно. Като се разделите, ще съжалявате, защото в тази форма, в която сте днес, никога повече няма да се срещнете. Всеки човек е на мястото си. Отче наш Отначало смятах да не коментирам тези думи, но все пак реших да споделя какво си мисля, четейки ги. Хората решили да следват едно учение, един Учител, приличат на група туристи предприели трудно изкачване. За да успеят трябва да са единни. А тези които не са в групата, които още не са се присъединили, които все още се колебаят или просто са избрали друг път, не трябва да критикуват пътя на групата, освен ако не виждат някаква заплаха в него. Това е. Аз не смятам себе си все още за ученик. Все още се мъча да се ориентирам, затова и разсъжденията ми може да се сторят на някой доста наивни. Но разединенията в една религия или учение винаги са ми създавали трудности при следването им. Редактирано Август 3, 2009 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 3, 2009 Доклад Share Добавено Август 3, 2009 Отначало смятах да не коментирам тези думи, но все пак реших да споделя какво си мисля, четейки ги. Хората решили да следват едно учение, един Учител, приличат на група туристи предприели трудно изкачване. За да успеят трябва да са единни. А тези които не са в групата, които още не са се присъединили, които все още се колебаят или просто са избрали друг път, не трябва да критикуват пътя на групата, освен ако не виждат някаква заплаха в него. Това е. Аз не смятам себе си все още за ученик. Все още се мъча да се ориентирам, затова и разсъжденията ми може да се сторят на някой доста наивни. Но разединенията в една религия или учение винаги са ми създавали трудности при следването им. От една страна е несъмнено така. Общата цел създава силно електромагнитно поле, което подпомага вътрешните процеси, свързани със следването и. Но от друга и е добре да се има предвид, че разединенията понякога е показател за наличието на именно тези вътрешни процеси, които, за съжаление се изявяват често посредством психически неудобства и смущават поведенеието и себеусещането на личностите. Оттук може да се изведе и препоръка, лесна за формулиране и трудна за следване. Поради значимостта на съкровената обща цел и пълната непълноценност на отделността и индивидуализацията ни и последвалата от тях невъзможност човек да се отдава на другите, то нека поне се отдава на целта и не забравя, че нейната оживяваща светлина осенява и душите на неговите сподвижници. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 3, 2009 Доклад Share Добавено Август 3, 2009 Оттук може да се изведе и препоръка, лесна за формулиране и трудна за следване. Поради значимостта на съкровената обща цел и пълната непълноценност на отделността и индивидуализацията ни и последвалата от тях невъзможност човек да се отдава на другите, то нека поне се отдава на целта и не забравя, че нейната оживяваща светлина осенява и душите на неговите сподвижници. Благодаря, Венциславе! Наистина, това е начин да се преодолее този род трудности, общата цел! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 (edited) Оттук може да се изведе и препоръка, лесна за формулиране и трудна за следване. Поради значимостта на съкровената обща цел и пълната непълноценност на отделността и индивидуализацията ни и последвалата от тях невъзможност човек да се отдава на другите, то нека поне се отдава на целта и не забравя, че нейната оживяваща светлина осенява и душите на неговите сподвижници. Сега се загледах във втората част от изречението на Венцислав - "пълната непълноценност на отделността и индивидуализацията ни". Смятам, че поне в учението на Беинса Дуно това не е вярно. Или аз не мога да разбера какъв смисъл се влага в тези думи? Трябва ли човек, тръгвайки в даден духовен Път да се откаже от своята лична индивидуалност? Поне при Дънов такова нещо според мен няма. Като гледам колко изявени хора на изкуството са били и са негови последователи...А те най-малко биха се отказали от себе си... Почти всички са примирени в битието си - някъде са, отнякъде пишат и сказват. Кой се е осмелил да бъде различен? Кой? Мисля, че тук пишат много хора, които са се осмелили да бъдат различни, които имат своята индивидуалност и което внася колорит във форума. Но все пак не съм сигурна какво се разбира под "различен"? Има учения и религии, които наистина не търпят различието. Но те в България трудно виреят. Една от най-характерните черти на българина е неговата индивидуалност. Редактирано Август 4, 2009 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Трябва ли човек, тръгвайки в даден духовен Път да се откаже от своята лична индивидуалност? Не бе, трябва да изразяваме Бог. Интересно Бог кого изразява. Така се получава, че изразявайки Бог, ние всъщност не следваме примера му и отново изразяваме себе си. Объркана работа, ако следваме единствено логиката и разделяме Бог от себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 По пътя си достигнах едно ниво в което "усещам" "виждам" болките на другите. Първоначално си мислех, че това е нещо нормално и обвинявах себе си че "не съм нормална" но после нещата станаха доста сериозни. Как се справяте с това изпитание по пътя? Използвам форммули от Учителя и молитви, засега помагат доста ) Естествено е, вървейки по Пътя, да се сблъскаш с този проблем. Изисква се правилно разбиране и отношение - защо се случва това? - Когато човек работи в духовно отношение, това води до разширяване на съзнанието, което става все по - чувствително и всеобхватно, така че започваш да усещаш не само радостите на хората, но и техните болки, недъзи, болести и т.н. И колкото е по - велика една душа, толкова повече може да носи. Затова и се казва, че Христос е поел върху себе си греховете на целия свят, а за Учителя Негови ученици са имали видение, че носи на гърба си Земята. Дава се на този, който може да носи, на този, който има силата да носи! А и има нещо друго - ако човек пребивава постоянно в състояние на прекомерна радост и любов, и е лишен от страдание, започва да се самозабравя, да превъзнася себе си... Страданията обаче са много полезни и целесъобразни - те съкрушават сърцето на човека, смиряват го, изпълват го с милост и състрадание... А когато преживява и чужди страдания, освен горепосочените неща, и с готовност за саможертва, което се обяснява от факта, че ти усещаш единството си със страдащото същество до такава степен, че си готов(а) да поемеш част от неговия товар върху себе си - да, на теб ще ти е по - тежко, но на него ще му е по - леко, и от това и на теб ще ти става по - леко. С времето (с Божията помощ и съдействие) способността ти да носиш ще се увеличава. Съществата, които вървят по този път, се превръщат в Изкупители на човешка карма. Това е Христовият път, който е изпълнен със саможертвен дух и затова само малцина го следват! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Има и безсмислени страдания, които не носят нищо. Например един пияница може да страда ако не получи ежедневната си доза алкохол. Може да се радва когато я получи и в същото време един страничен наблюдател да изпитва състрадание към него, разбирайки оковите и ограниченията в които пияният сам се поставя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Трябва ли човек, тръгвайки в даден духовен Път да се откаже от своята лична индивидуалност? Разбира се, че трябва - да се откаже от СВОЯТА индивидуалност, ако желае да намери отново онази индивидуалност, която Бог му бе вложил. Поне при Дънов такова нещо според мен няма. Като гледам колко изявени хора на изкуството са били и са негови последователи...А те най-малко биха се отказали от себе си... Права си, принципно при последователите на Дънов такова нещо няма (в разбиранията). Но съвсем не при всички. А най-съвсем не - при Дънов. Когато пожелаеш, ще го видиш и в словата му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 (edited) Трябва ли човек, тръгвайки в даден духовен Път да се откаже от своята лична индивидуалност? Според мен Петър Дънов се е отказал от своята лична индивидуалност и е станал учител. Това е много голяма саможертва. А учениците би трябвало да следват Учителя. Редактирано Август 4, 2009 от Виктор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 (edited) Оттук може да се изведе и препоръка, лесна за формулиране и трудна за следване. Поради значимостта на съкровената обща цел и пълната непълноценност на отделността и индивидуализацията ни и последвалата от тях невъзможност човек да се отдава на другите, то нека поне се отдава на целта и не забравя, че нейната оживяваща светлина осенява и душите на неговите сподвижници. Сега се загледах във втората част от изречението на Венцислав - "пълната непълноценност на отделността и индивидуализацията ни". Смятам, че поне в учението на Беинса Дуно това не е вярно. Или аз не мога да разбера какъв смисъл се влага в тези думи? Трябва ли човек, тръгвайки в даден духовен Път да се откаже от своята лична индивидуалност? Поне при Дънов такова нещо според мен няма. Като гледам колко изявени хора на изкуството са били и са негови последователи...А те най-малко биха се отказали от себе си... Почти всички са примирени в битието си - някъде са, отнякъде пишат и сказват. Кой се е осмелил да бъде различен? Кой? Мисля, че тук пишат много хора, които са се осмелили да бъдат различни, които имат своята индивидуалност и което внася колорит във форума. Но все пак не съм сигурна какво се разбира под "различен"? Има учения и религии, които наистина не търпят различието. Но те в България трудно виреят. Една от най-характерните черти на българина е неговата индивидуалност. За да стигнеш до Цялото, трябва да се дистанцираш от индивидуалното. За да стигнеш до истинската си същност, трябва да неутрализираш властта на фалшивото, повърхностното Аз. Това са съвършено необходими условия за издигане по вертикала. Стига да го желаеш. Другото е вятър и мъгла, и "мед, що дрънчи". Или увъртане на страхливци, вкопчили се в нищетата си. Редактирано Август 4, 2009 от valentinus Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Кое ви дава основание да смятате, че Учителя се е отказал от "личната си индивидуалност"? Какво разбирате под лична индивидуалност (в психологията се използва понятие личност)? Какво означава да се откаже един човек от нея - в конкретно поведение или отношения? От какво по-точно има нужда да се дистанцира човек - конкретно ако е възможно...? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Кое ви дава основание да смятате, че Учителя се е отказал от "личната си индивидуалност"? Какво разбирате под лична индивидуалност (в психологията се използва понятие личност)? Какво означава да се откаже един човек от нея - в конкретно поведение или отношения? От какво по-точно има нужда да се дистанцира човек - конкретно ако е възможно...? Въпросното събитие в ранната пролет на 1897 г, когато Петър Дънов престава да обитава телесната система на Учитея. След това Преображение Учителя Е Беинса Дуно. Тази информация Учитея ни я съобщава множество пъти в беседите си. Ако е нужно ще се поровя, за да дам точни цитати. Но мисля, че не е нужно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Е, това според мен означава точно обратното - Учителя е приел "личната индивидуалност" на Петър Дънов, за да се прояви и работи чрез нея. По темата: В такъв случай ако ученикът следва Учителя си, то би трябвало не само да не се дистанцира от "личната индивидуалност", в която се намира в този живот, а напротив, да я усъвършенства, поддържа и посредством нея да се учи... Това наистина никак не е лесно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Е, това според мен означава точно обратното - Учителя е приел "личната индивидуалност" на Петър Дънов, за да се прояви и работи чрез нея. По темата: В такъв случай ако ученикът следва Учителя си, то би трябвало не само да не се дистанцира от "личната индивидуалност", в която се намира в този живот, а напротив, да я усъвършенства, поддържа и посредством нея да се учи... Това наистина никак не е лесно. Всеки си тълкува света съобразно с вътрешната си същност. Различни сме. Всеки с пътя си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 (edited) Все ми се струва, че Его-то трябва да се смали, за да се слеем с Духа. Доверието в Бога, във Висшето ни кара да се откажем от света, по вътрешен начин. Учениците го правят постепенно. "И са в този свят, но не от този свят..." Аз-ът трябва да се разпъне, та да дойде Възкресението. По друг начин казано-умът и сърцето да са в синхрон, да са настроени на по-високи вибрации. Редактирано Август 4, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Все ми се струва, че Его-то трябва да се смали, за да се слеем с Духа. Доверието в Бога, във Висшето ни кара да се откажем от света, по вътрешен начин. Учениците го правят постепенно. "И са в този свят, но не от този свят..." Аз-ът трябва да се разпъне, та да дойде Възкресението. По друг начин казано-умът и сърцето да са в синхрон, да са настроени на по-високи вибрации. Ако това се случи, възниква нова индивидуалност - не от света. Това за което пита Донка, съм го чел в сборник с писма до първите ученици. Но то може да се тълкува различно според човека. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 (edited) Да, индивидуалността трябва да е достатъчно зряла и силна, та да поиска да се смали и пожертва. До тогава е добре да работи за себе си, за израстването си. Т. е. първо да развием лявото си полукълбо, логичен ум, разумност, та после и за разумното сърце да поработим. Няма нищо по- и най-, просто както казваш, всеки с Пътя си... И пак линка, дето Ася даде Окултният ученик Редактирано Август 4, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 4, 2009 Доклад Share Добавено Август 4, 2009 Все ми се струва, че Его-то трябва да се смали, за да се слеем с Духа. Доверието в Бога, във Висшето ни кара да се откажем от света, по вътрешен начин. Учениците го правят постепенно. "И са в този свят, но не от този свят..." Аз-ът трябва да се разпъне, та да дойде Възкресението. По друг начин казано-умът и сърцето да са в синхрон, да са настроени на по-високи вибрации. (сигурно не щете само емотки) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.