Трудностите на духовния Път

[Hierokles]

Това ми заприлича на кой е по- по- най. Долавям желание за самоизтъкване. Не че ми пречи. Има йоги които са медитирали в течение на десетки години по петнадесет часа на ден и пак почти нищо не са придобили. Освен това времето през което не медитираме е не по-малко важно от времето прекарано в медитация. Ти по колко часа на ден не медитираш?

В този форум споделям(е) опит, знания, практика.

Прекарвам по-възможност голяма част от свободното си време (когато не ходя на работа и нямам битови задачи) в медитация. Считам, че така постигам повече за себереализацията си от следене на излишна информация.

Тебе те влече езотеричната софистика. Такова е моето наблюдение. А във форума има и тема за медитацията.

Ето една хубава мисъл:

Раджа йога започва там, където свършва Хатха йога.

Шри Свами Чиданандаджи Махарадж, президент на Обществото за Божествен Живот

Модераторска бележка: Моля не изтривайте, това, което ви пиша! Не използвайте главни букви, има указания в правилата на форума!

Редактирано Август 11, 2009 от Hierokles

[Ася_И]

"В Братството проблемите с ''носенето''и ''плащането''са доста сложни.Може би ще е по-лесно ,ако се намерят светски хора.Но те не са винаги около нас."

Интересно ми е как разбирате тези думи?

Оставам с впечатлението, че т. н. "светски" хора са по-долна ръка? И какво се има предвид под "светски хора"? И какво ще стане около тези хора не са около вас?

Нима това е духовно - да възприемаш някого като по-долна категория човек? И от позицията на какъв? На ученик? Някак не ми се връзват нещата. То може би е защото не съм израстнала духовно.

[Багира]

Какво правим в обикновения си недуховен живот? Разбираме какво да правим, полагаме усилия правим го. Интересното е, че когато не се получава каквото си мислим, че би трябвало да се получи, не се замисляме защо. Считаме, че е частен случай. Нещо сме пропуснали в рецептата. Още по- трагично е, когато сме доволни от резултата.

Ако духовния път е като правене на кекс- може да се върви по този начин. Ако не е като правене на кекс- нищо, ама наитина нищо от това, което знаем и споделяме, дори- осеняваме околните, не върши работа. Уви.