Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Агресията - как да се справяме с нея?


Севдалина

Recommended Posts

Тъй ката наскоро ми се случи да изпадна в такова състояние (агресия, раздразнителност), в следствие на умора предимно, то ми се иска да посъбудя тази тема и най-вече някои интересни мнения в нея.

В агресията (в гнева, в завистта и т.н.) човек вреди на себе си, на привидния си неприятел и на пространството( процесите са паралелни).

Всъщност злото не е в агресията( и другите подобни чувства и емоции), а в това, че повечето хора не могат ( все още) да използват правилно енергията на агресията( и другите), да я впрегнат на работа.

Агресията е наш учител и помагач ако сме БУДНИ. Иначе е изкушение и разрушение.

Когато човек е преуморен, ядосан много често вижда “призраци”, несъсществуващи неприяттели и има опасност да “изпуши”, както се казва. ;) Затова трябва да бъде буден и навреме да се спре.

За да се справим с агресията извън нас, трябва да се справим с агресията вътре в нас - а за това се иска вътрешна сила и опит - опит във вътрешната трансформация!

:)

За да се справи човек с агресията в себе си трябва да намери смирението на аза /да смали егото си/ и да се остави на силата на любовта.

Човек може и трябва да промени само себе си!

:yinyang:

:thumbsup::thumbsup:

Именно! Значи агресията е не толкова проява на страх, а признак на допуснат приоритет на силата Егото над силата на Любовта.

:)

Агресията не показва страх, а само, че още не сме се научили да се харесваме, такива, каквито сме. От там произтичат всичките ни беди.

Като простим на себе си, че не сме идеални и се приемем и се заобичаме, ще изчезне дори необходимостта да прощаваме на околните, защото ще ги обичаме, а от това произтича и разбирането. Зависи само от нас какво ни се случва - " каквото повикало, такова се обадило " - мъдра мисъл.

Да обичаш ближния не е празна приказка, тя решава всичките ни проблеми, но условието е първо да заобичаме себе си, защото го заслужаваме. Ни повече, ни по - малко и останалите около нас.

И обръщането на другата буза не е малодушие, а в това се състои силата. Тази, която е ударена, може да си го е заслужила. Та да обърнем другата, невинната, пък да видим какво ще произлезе. Шамар няма да е..., а шамара урок е, за добро е.

И изказвам мнение само, че придвижването чрез агресия от една точка в друга е регрес, нищо повече. Към Содом и Гомор да се не обръщаме, че стълбове от сол ще станем. Пък към прогрес сме тръгнали. Дано!

:)

Има още доста интересни мнения. Като тези на

Оринави, Иво,

Латина, Ина , Валентин и др.

Може би хората, които са ги писали, вече са на друга вълна, може би са си изяснили зададените преди две години въпроси.

Но аз съм им благодарна, че благодарение на техните размисли по тази тема, успях да се “посъбудя” и да се успокоя.

:thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 208
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Агресията, отправена към нас е провокация, тя е предписана и е нашия избор, направен преди да се преродим. Начина по който ще реагираме и ще се справим с проблема е пътя, който трябва да открием и да си спомним... нашето израстване. И ако сме в правилната посока, идва помощ и е необходимо само да направим крачката, от там нататък е лесно, макар,

макар, че отново и отново се явяват провокации.

Не пиша от първо лице по навик :) , но разбирайте, че съвсем не обобщавам, а говоря за това което съм преживяла лично и заключенията са си изцяло мои.

Сев

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Как да се справим с агресията си?

молба за помощ

Не съм особено сигурна дали е тук точно мястото на темата...

Усещам силна агресия в себе си... Понякога си стои стаена под повърхността, но все по-често започва да избива по някакъв начин. Опитвам се да се контролирам по някак, но нещо не ми се получава. Предполагам, че не мога да нацеля верния подход и че нещата са много по-дълбоки отколкото си мисля. Искам да се справя с това, защото ми тежи и ме плаши ужасно много! Страх ме е да не нараня някого - както физически, така и с действия и с думи...

Моля, дайте ми съвет, насоки... Не знам... Нещо за което да се хвана и да разплета този проблем, да го реша по възможно най-благоприятния начин... Бих говорила и със специалист, но не знам към кого да се обърна...

Администраторска бележка: темата е обединена с предишна подобна

Линк към коментар
Share on other sites

Човек посяга да нарани физически ( и не само), когато няма решение за свой проблем, свързан с другия, към когото е насочена агресията. А понякога само така си мислим.

Няколко примера от ежедневието - майката наплясква детето си , защото е уморена и не вижда отникъде помощ в близките години. Тя вижда в детето си причината, а не осъзнава, че всяко дете изисква това количество грижи.

Или пък е ядосана на бащата, свекървата или друг, но си го "изкарва " на най-беззащитния.

В подобна ситуация, ако човек се усети преди да е ударил / нападнал, добре е да се попита: Какво условие трябва да е изпълнено, за да не искам да направя това? Оттам може да тръгне разплитането на проблема.

Отговорът може да бъде

- 2 часа време само за себе си, или

-мъжът ми да се върне с цветя от работа и да ме изведе на ресторант...

Може даже да си позволите малко да си поиграете мислено с вариантите , това определено отдалечава от агресията. И приближава към вярно разрешение на проблема

Линк към коментар
Share on other sites

Извинявам се, че съм повторила темата! Уж гледах, но не съм видяла на правилното място явно! :rolleyes: Ще прочета какво сте писали и пак ще се включа! Надявам се да споделя положителни резултати!

Линк към коментар
Share on other sites

Преди няколко месеца във влака, една циганка от Симитли ми сподели, че когато тръгне да изрича нещо лошо, или пък само си го помисли, веднага пада на колене и започва да се моли на Бог. След което Той я избавя от лошите помисли. Жената иначе е била и 7 месеца в кома. Тогава е била във Райската градина заедно с Ангелите. А като тръгнала да се завръща, ангелите я превели през едни мост а от долу под него видяла Ада и демоните.

Разказа ми и един случай с мъжа й, голям вагабонтин и побойник. Той и синовете й не й обръщали внимание на "брътвежите" за Бог. Но един ден тръгнал за работа и срещнал старец, който властно му изрекъл:

-Върни се...

-Ама, аз отивам на работа.

-Казах ти върни се!

Имало изключителна сила у думите и стареца. Върнал се... И същия ден имало експлозия в мините с човешки жертви. И много се променил мъжът на циганката. Станал друг човек.

Линк към коментар
Share on other sites

Преди няколко месеца във влака, една циганка от Симитли ми сподели, че когато тръгне да изрича нещо лошо, или пък само си го помисли, веднага пада на колене и започва да се моли на Бог. След което Той я избавя от лошите помисли. Жената иначе е била и 7 месеца в кома. Тогава е била във Райската градина заедно с Ангелите. А като тръгнала да се завръща, ангелите я превели през едни мост а от долу под него видяла Ада и демоните.

Разказа ми и един случай с мъжа й, голям вагабонтин и побойник. Той и синовете й не й обръщали внимание на "брътвежите" за Бог. Но един ден тръгнал за работа и срещнал старец, който властно му изрекъл:

-Върни се...

-Ама, аз отивам на работа.

-Казах ти върни се!

Имало изключителна сила у думите и стареца. Върнал се... И същия ден имало експлозия в мините с човешки жертви. И много се променил мъжът на циганката. Станал друг човек.

Адът и Раят са просто символи,тези които са започнали да говорят за тях са искали да определят едно състояние на мозъкът.От хиляди годни човечествето живее в Ада.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз пък мисля, че Адът и Раят винаги са били, са и ще бъдат тук.

Някои сами си правят Ад живота /също и на хората край тях/, други съзнателно избират да бъде Рай в душите им, въпреки външните трудности.

Ако си живял в Рая тук на земята, ще си готов и за Рая Горе. В смисъл - душата ти да е заслужила това. Да обичаш истински, да прощаваш, да вярваш, да си смирен, да не причиняваш зло, а да твориш Добро... Ако продължа с този списък, все по-малко хора ще го приемат и разбират. Пък и няма време за приказки, трябва да се действа!

Работех на едно място, пълно с агресия. Стигна се дотам и аз да й се поддам. Тогава, осъзнавайки слабостта си и трупащата се вина, просто напуснах. Има места, където духът на агресивност е толкова силен, че е трудно да се справиш с него. Там има много карма за отработване. Не се оправдавам.

Линк към коментар
Share on other sites

съгласен съм latina .И си е трудничко човек да се задържа дълго време в "Рая" ,след като голяма част от обществото ни е в дисхармония със себе си и околните.Нужни са знания,ако си ги позабравил,и като знаеш пътя към хармонията (Рая) ,да я показваш и на другите,пък който има "очи и уши" ще я усти и разбере.

Редактирано от veselinvalchev1981
Линк към коментар
Share on other sites

Как да се справим с агресията си?

молба за помощ

Не съм особено сигурна дали е тук точно мястото на темата...

Усещам силна агресия в себе си... Понякога си стои стаена под повърхността, но все по-често започва да избива по някакъв начин. Опитвам се да се контролирам по някак, но нещо не ми се получава. Предполагам, че не мога да нацеля верния подход и че нещата са много по-дълбоки отколкото си мисля. Искам да се справя с това, защото ми тежи и ме плаши ужасно много! Страх ме е да не нараня някого - както физически, така и с действия и с думи...

Моля, дайте ми съвет, насоки... Не знам... Нещо за което да се хвана и да разплета този проблем, да го реша по възможно най-благоприятния начин... Бих говорила и със специалист, но не знам към кого да се обърна...

Администраторска бележка: темата е обединена с предишна подобна

Здравей Lady Frost, всички имаме моменти когато сме нестабили емоционално и тогава ставаме агресивни. Това са моменти на изпитания.

Личното ми мнение е че да се упрекваш, страхуваш и потискаш е улица без изход. Всяка една емоция трябва да бъде "изведена" от тялото ни, физически, моят начин е ходене, пешеходка съм :)

Това че осмисляш ставащото с теб е едно добро начало защото показа че търсиш изход. Бих ти препоръчала една книга която по впечетляващо прост начин е обяснено как да се откажем от реактивното си поведение това което ни води до конфликти, неверие и страх.

"Силата на Кабала" - http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=23843

Линк към коментар
Share on other sites

Lady Frost, нека тръгнем оттам: "Защо си агресивна? Каква е причината? Кое ражда агресията в теб? Как се ражда? Или тя е нещо вътрешно присъщо? Какво се стремиш да промениш с нея и променяш ли нещо в действителност?" Хубаво помисли върху тези въпроси, медитирай върху тях и... тогава се върни и пиши за откритията, които си направила. Напиши едно хубаво есе за агресията - за твоята агресия, защото могат да се дадат много методи, техники за трансформиране на агресията, но първото нещо, което трябва да се направи, е да се осъзнаят нейните корени и какво представлява тя в действителност, какви са нейните последствия за този, който я изпитва и за хората около него. Ако си способна да осъзнаеш проблема тотално, цялостно, тогава... той просто отпада от самосебе си!

Линк към коментар
Share on other sites

Често причината за агресията е идваща агресия отвън, от най-ранно детство. Трябва непременно човек да прости на тези, които са агресивни към него. Те също са били в неговото положение, били са подлагани на агресия. Трябва да прощава и на себе си - ние сме просто едни непораснали деца, които много са страдали и не всичко разбират, и не с всичко могат да се справят сами и веднага.

Решаването на проблема с агресията не е само личен, той е проблем и на обществото. Въпрос на отговорност пред бъдещите деца.

Аз съм била в същото положение и съм изчистила до голяма степен този проблем, но не съвсем напълно. Главно условие е човек да се откъсне от средата, която го травмира и да намери поне външен покой като за начало.

Не забравяйте силата на молитвата.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Агресията е понятие в психологията и психопатологията, с което се означава регистър от поведения, насочен към нанасяне на вреда на другия или на себе си.

Това е единственото определение за агресията, което прочетох досега и не мога да не се съглася с него.

От агресията може да се получи добро, но само при определени (обикновенно доста разумно планирани) условия. В тези случаи агресията е насочена към това, което забавя развитието, което ограничава Висшето Аз в човека и му пречи да се прояви. Всъщност тези случаи се приемат за агресия, но не са такива, защото мотивът (който задължително трябва да изхожда от Висшия Аз на "агресора") не е причиняването на вреда на Висшето Аз на "жертвата", което е истинската му същност, а точно обратното. "Вреда" се нанася единствено на трите обвивки на личността, които са само инструменти за проявлението му.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

„Агресията е понятие в психологията и психопатологията, с което се означава регистър от поведения, насочен към нанасяне на вреда на другия или на себе си. Агресията може да бъде физическа ментална или вербална. Поведение, което неволно причинява вреда или болка не е агресия. Агресията не е настоятелност и отстояване на своите права и лично пространство.” Това определение е използвала Донка вчера , в 20:31. Кратко, точно и най–важното – става ясно кое е агресия и кое не е. По- нататък, тя казва така:” От цитираното става ясно, че агресивността не можа да присъства като елемент на добротата и компромисността ( в нейния положителен смисъл). По-скоро обратното - там където има агресивност, отсъства добротата, миролюбието и благосклонността.” Също – пределно ясно става, за какво иде реч: С други думи, това, което се нарича „агресия”, - трябва да се избягва от човек, тръгнал по Пътя.

В изложението си от вчера, в 23:16 , selsal казва така: „Агресията е последователното съзнание за собствените слабости, а и за слабостите изобщо (в отделните хора и в обществата).” Съзнание за слабостите? Това ли е агресията? Някой практик ще каже тогава, че това, агресията, е много хубаво нещо... Ще бъде прав, ако приеме определението на selsal за вярно. И като вземе такава постановка за база, и като тръгне „да изкоренява слабостите”, съгласно собствената си мяра, понеже чрез агресията си има „последователно(?) съзнание” за тях... Сещате ли се; много инфарктно ще бъде, ако се окажеш на пътя на такъв човек...

Какво да правим?

Моля, selsal, ако обичаш прецизирай мнението си, като акцентираш

само на определението за агресия . Като махнем всичко останало, за което си

писал около агресията, какво остава в центъра? И защо не приемаш определението , посочено от Донка, което е общовалидно?

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Моля, selsal, ако обичаш прецизирай мнението си, като акцентираш

само на определението за агресия . Като махнем всичко останало, за което си

писал около агресията, какво остава в центъра? И защо не приемаш определението , посочено от Донка, което е общовалидно?

Вили, това последното е истинска проява на агресия спрямо selsal. И защо той трябва да приеме общовалидното, според тебе?

Линк към коментар
Share on other sites

И защо не приемаш определението (за агресията) , посочено от Донка, което е общовалидно? - Velinavasileva

Защото е общовалидно, защото е речниково, уикипедианско. Хайдегер нарича дефиниции с подобен източник и ярка общоприетост - онтични (средновати). За разлика от онтологичните (същностни) определения, които изразяват екзистенциалните страни на понятията. В тоя смисъл моят опит е да онтологизирам понятието за агресия. Психотерапията и изобщо психологията, която не е положена върху философски или религиозни основи, също развива средновато-социални определения, защото и техните цели нямат духовен характер, а просто обществена значимост.

Истински добрия човек няма нищо общо с разбирането „добрият човек е добър, защото ми мисли доброто”. Ако аз очаквам от добрия човек още от първите си стъпки към мен да възнамерява да ми стори добро, то в действителност искам добрият човек да не прави нищо различно от това, което самия аз желая да ми се случи. Подобно отношение към добрия човек е агресията в нейния най-отрицателен аспект. А то е така, защото дори престъпникът, който агресира, при всичките оправдания за поведението си, в по-голяма степен осъзнава постъпката си, отколкото осъзната е същността на желанието, при което се иска добрият човек добрува в рамките на моите разбирания за нуждите ми.

Добрият човек не помага, той променя. Ако ли пък добрият човек помага, той го прави, защото променя. Страхът от промяната, като основен човешки страх, кара хората да виждат в добрия човек агресивността. Ние все искаме да знаем резултата от отношението към нас и търсим уверение за позитивността на тоя резултат от устата на хората, които са способни да ни въздействат. Това е малодушие.

Добрият човек е компромисен, понеже разбира страха от промяна, който бушува в човешката душа /страх за личното пространство, страх за правата ми, страх от срещата с касапина, наместо среща с лечителя/. Агресията на добрия човек е дълбоката метафизична поддръжка, която той е способен да даде на промяната.

Добрият човек никога не се фиксира върху промяната на конкретния човек. Наопаки, психологията на жертвата си внушава, че някой задължително е решил да й прави добро на нея и точно на нея. Когато жертвата се вижда като преднамерена жертва на някого, тя просто се надценява, придава си важност, тук има параноичен елемент. Добрият човек е като слънцето, той променя, както слънцето свети. Той не променя именно мен, както слънцето не свети именно за мен. В същото време промяната, която носи добрия човек е конкретна, така както конкретна е светлината, която попада върху мен.

Определението за онтологическото понятие за агресия е, че агресията подхранва и действително осъществява обновата. Няма прераждане без смърт. Пазещият се от вреди в съзнанието си смята, че осмъртяването е агресия, но в несъзнаваното си за него агресията е не друго, а новият живот, който би дошъл след смъртта. И това е истината! Няма по-непосредствена агресивност от новия живот.

Нима първосвещениците не са чувствали агресия от новозаветните слова? Нима не са се чувствали наранени и осквернени? Какво е станало с тяхното лично пространство, с храма им? Дали въпросът тук е: застанали ли са те на пътя на някой със собствена мяра? О, не, те са застанали на пътя на някой с нова мяра.

Редактирано от selsal
Линк към коментар
Share on other sites

Вили, това последното е истинска проява на агресия спрямо selsal. И защо той трябва да приеме общовалидното, според тебе?

:o !!! Уважавам нестандартните хора; в тях Господ е вложил нещо особено и неслучайно; много им дава, но после много изисква от тях - трябва на практика, в живота, да проверят на гърба си това, което декларират...Ако selsal успее да си изясни за себе си, като формулира тезата си с няколко реда, ще знае после темата на изпита, на който ще се явява пред Небето...Що се отнася до моята персона - исках само едно много малко уточнение - няколко реда - от selsal, само есенцията на нещата (ако може да го направи), за да мога да схвана за какво по-точно говори, защото тук, само българският език не ми е достатъчен - има високи науки - а аз, също както Мечо Пух, съм Мече с "Много Малко Ум"... :) Когато обяснявам нещо простичко на някого, самата аз го разбирам по-добре и ми е от голяма полза после, в живота...Всъщност, точно затова се включих тук...Във въпроса "Защо не приемаш...", акцентът пада върху въпроса защо , което значи : Моля,направи малък разбор, кое не приемаш, за да мога и аз "да вдяна"; кое е неприемливо в това определение и защо, според теб, се налага вече да се откажем от него; защото то, общовалидното определение, също не е случайно и има право на живот, както и впрочем твоя възглед за агресията, който...уф... Иначе, целта на форума е общуване, а не налагане на мнения и това е по презумпция, ако ме разбираш, Нели Т.( Когато подчертаеш нещо с червено, ти първо го изваждаш от контекста и второ - позволяваш си да променяш вложения смисъл, което аз не приемам за целесъобразно... Това говори единствено и само за личната ти трактовка на въпроса и е твой проблем засега)... Тук е по-скоро училище, не е ринг... :) Всъщност, въпросът ми е благ и насочен към общата полза от общуването...Молбата ми остава в сила, selsal !

Администраторска бележка: Темата е временно затворена. Моля участниците да си изяснят понятията и личните отношения на ЛС. Форумът е място за споделяне и то по темата, а не за дълги и безмислени спорове.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че се налага едно уточнение в анализа на агресията

- агресията като иманентна част от поведението на всяко живо същество /а можем и да отидем и по-далеч - на всяко същество, или дори на всяка Форма/.

- агресията в контекста на духовното ученичество.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

- в първия случай, тъй като се самоосъзнаваме и самоопределяме в Света на Формата /Рупа лока на санскр./ агресията е съвършено необходим инструмент за запазване статуквото, от една страна, и за развитие, от друга, в интерес на отделната ФОРМА. Без агресията формата губи контрол над ситуацията и бива погълната/кооптирата от/към друга форма. И тъй като в тази реалност е в сила Законът на джунглата, отказът от агресия е неосъществим, или при опит да се реализира - самоубийствен.

- при вторият случай, при ученичество, въпросът за агресията се поставя по съвършено различен начин. Ученикът е свързан със сили и субстанции от по-висшите реалности и в него се акумулира колосална мощ. Срещу тази мощ нищо, произлязло от този свят, не може да противостои. Около ученикът се генерира магнитно/магично поле, с навлизането в което всяка агресия утихва. Кристалната сфера /ауричната защита/ около ученика играе ролята на огледало, което отразява негативните енергии и астрални атаки и ги връща към източника им. Този механизъм за самозащита богомилите са наричали "Йехова", по името на отмъстителния иудейски бог. В този аспект, под защитата на Йехова, ученикът започва процеса на трансформация, част от който е и пълен отказ от агресия. Но забележете, драги съфорумци - не самият ученик се бори с агресията си, а Христос от нашите сърца управлява процеса.

Защото не можем сами да изядем и устите си :D

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че се налага едно уточнение в анализа на агресията

- агресията като иманентна част от поведението на всяко живо същество /а можем и да отидем и по-далеч - на всяко същество, или дори на всяка Форма/.

- агресията в контекста на духовното ученичество.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

- в първия случай, тъй като се самоосъзнаваме и самоопределяме в Света на Формата /Рупа лока на санскр./ агресията е съвършено необходим инструмент за запазване статуквото, от една страна, и за развитие, от друга, в интерес на отделната ФОРМА. Без агресията формата губи контрол над ситуацията и бива погълната/кооптирата от/към друга форма. И тъй като в тази реалност е в сила Законът на джунглата, отказът от агресия е неосъществим, или при опит да се реализира - самоубийствен.

- при вторият случай, при ученичество, въпросът за агресията се поставя по съвършено различен начин. Ученикът е свързан със сили и субстанции от по-висшите реалности и в него се акумулира колосална мощ. Срещу тази мощ нищо, произлязло от този свят, не може да противостои. Около ученикът се генерира магнитно/магично поле, с навлизането в което всяка агресия утихва. Кристалната сфера /ауричната защита/ около ученика играе ролята на огледало, което отразява негативните енергии и астрални атаки и ги връща към източника им. Този механизъм за самозащита богомилите са наричали "Йехова", по името на отмъстителния иудейски бог. В този аспект, под защитата на Йехова, ученикът започва процеса на трансформация, част от който е и пълен отказ от агресия. Но забележете, драги съфорумци - не самият ученик се бори с агресията си, а Христос от нашите сърца управлява процеса.

Защото не можем сами да изядем и устите си :D

Благодаря за точните думи!

Линк към коментар
Share on other sites

По някаква причина, когато се говори за агресия, се пропуска един от нейните елементи - желанието да навредиш. Агресорът няма положително отношение към обекта на агресия; липсва загриженост за влиянието, което ще упражни и се интересува само от себе си.

Когато се упражни насилие върху нещо външно, което би имало положително влияние върху вътрешното, не може да се говори за агресия, а и правилното планирането на подобни въздействия е над възможностите на хората. За целта последните първо трябва да се научат да различават външното, преходното от вътрешното, същността.

Линк към коментар
Share on other sites

По някаква причина, когато се говори за агресия, се пропуска един от нейните елементи - желанието да навредиш. Агресорът няма положително отношение към обекта на агресия; липсва загриженост за влиянието, което ще упражни и се интересува само от себе си.

Когато се упражни насилие върху нещо външно, което би имало положително влияние върху вътрешното, не може да се говори за агресия, а и правилното планирането на подобни въздействия е над възможностите на хората. За целта последните първо трябва да се научат да различават външното, преходното от вътрешното, същността.

Съгласен съм с последното съображение.

Ето и Лао Дзъ в "Дао де Дзин", стих ХХХ

"Тези, които управляват чрез Дао,

не подчиняват царството със силата на оръжието.

Всичко, което едни хора правят на други,

с еднаква сила се връща обратно към тях.

Земята, откъдето са минали армии, обраства с тръни и бурени.

След всяко крупно сражение следват гладни години.

Истински добрият човек нанася само един точен удар и спира,

повече не се осмелява да използва груба сила.

Той нанася един точен удар, но не проявява при това самодоволство.

Той нанася един точен удар, но не се хвали с това.

Той нанася един точен удар, но не се гордее с това.

Той нанася един точен удар, но само защото не може да постъпи по друг начин.

Той нанася един точен удар, но не желае да се покаже силен и страшен.

Когато силата достигне своя връх, хората и вещите остаряват.

Това доказва, че те не са едно с Дао.

А всичко, което не е едно с Дао, скоро престава да съществува."

Но когато Христос събаря сергиите и изгонва търговците на жертвени животни от Соломоновия храм, това не е ли агресия? Иска ли той да навреди на някой? Или спасява търговците от собствените им дела? И така нататък... :D

Редактирано от valentinus
Линк към коментар
Share on other sites

valentinus, Станимир Благодаря!

Имах нужда да си изясня някои неща и когато прочетох вашите постове се случи. :)

Наистина, вън и вътре трябва да се различат :smarty::yinyang:

Линк към коментар
Share on other sites

;)спасява търговците от собствените им дела
:thumbsup2:

Смело и спокойно мога да докажа, че в Природата няма агресия, а целесъобразност.

Когато някое същество стане причина за смъртта на друго, това винаги има смисъл. Нарича се естествен отбор и е Божественият механизъм, който движи Еволюцията.

Хищникът поддържа популацията не само на животните, с които се храни, но и цялото равновесие на системата.

Вътревидовата "агресия" е единственият естествен начин, по който видът може да се адаптира към промените в средата - т.е. осигурява оцеляването си.

Т.е. законите на джунглата не нансят вреда на никого - точно обратното.

Вреда могат да нанесат само човешките мисли. Затова в Молитвата се казва:

"И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия"

Добрата молитва:

"изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление."

Затова:

Около ученикът се генерира магнитно/магично поле, с навлизането в което всяка агресия утихва. Кристалната сфера /ауричната защита/ около ученика играе ролята на огледало, което отразява негативните енергии и астрални атаки и ги връща към източника им. Този механизъм за самозащита богомилите са наричали "Йехова", по името на отмъстителния иудейски бог. В този аспект, под защитата на Йехова, ученикът започва процеса на трансформация, част от който е и пълен отказ от агресия. Но забележете, драги съфорумци - не самият ученик се бори с агресията си, а Христос от нашите сърца управлява процеса.

:thumbsup: Борбата с агресията в нас само я увеличава. "Христос управлява процеса" на трансформиране на агресивните мисли според мен означава безусловната любов заставя ума да работи, да разсъждава, да приема - вместо да се ограничава - себе си и другите до измислени от него схеми и желания.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...