Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Личностови разстройства


Recommended Posts

  Здравейте на всички, които четат или някога ще прочетат тази статия:)

  Искам да споделя с вас, че от няколко месеца не живея при баба си и се чувствам много, много по-добре. Преместих се да живея с детето си на квартира. Дори не зная как се чувства тя от този факт, тъй като не поддържам контакт с нея.

  Просто исках да споделя с вас, че роднините, които имат някакво психическо или личностно разстройство, могат сериозно да повлияят и на вашата собствена съдба. Така че това беше всичко, което аз можах да направя.

  Много благодаря на всички, които ми отговориха миналата година:) Бъдете живи и здрави! Весели празници на всички :sorcerer:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 47
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

  • 3 months later...

Доста ми беше интересно да прочета всички мнения-новите неща за хората и начина по които се променят ме заинтригува.Аз лично се искам малко повече информация за параноидната шизофрения-когато не е придружена от агресивни периоди.При нормален начин на живот и промените в ежедневието шизофренията оказва ли влияние върху човека - какви практики духовни и медитиращ са препоръчителни ?Благодаря за отговорите предварително :3d_137:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 years later...

Ето статия, която написах за характеропатиите: Личностови разстройства. Характеропатии.

Линк към коментар
Share on other sites

Към коя група влиза човек, който се държи като садист към близките си .

Определено не е социопат или психопат , защото много избирателно е държанието му 

в къщи и навън . Не е социопат навън е душата на компанията...смее се пуска лафове ,

постоянно е сред приятели , изпълнява стриктно моралните норми навън , на всички иска да се харесва, на никой не отказва услуга , като работник е мечта за шефа , защото ще се скъса да работи и извън работно време без да му се заплаща .

В дома си -почти няма общуване , защото от 365 дни само 20 да му се събират в които да се е събудил в собствения си дом . Избягва да се прибира , ако е вечер в къщи гаси лампите , иска тишина и пуска екшъни с насилие.Не общува и разговаря с децата и съпругата . Ако тя си позволи да изисква нещо се отговаря със ругатня . Всичко в къщата му е пред разпад , нищо не пипа, дори и да смени брава . Но трупа стари неработещи уреди които носи от незнам си къде , перални , печки . Никога не се интересува от чувствата на близките си , кой има проблеми..Това не го касае, а дразни .

Те живеят на неговата "милостия". Ако той реши ще гледат тв, ще имат нет, ще имат пари за храна .Този същия дърпа кабели на компютъра и тв ако му противоречиш . Мята на земята два лева като на куче за хляб , ревнив до патология .

Най тъжното е че няма милост към собственото си дете , което се чувства изоставено от баща си че никога не идва на футболни мачаве и никога не му е казвал одобряващи и насърчаващи думи . "Как си тате " и прегръдка детето не е изпитало от година .Това му липсва . Мйката е свръх емоционална и плаче . Обратното на бащата супер грижовна към детето . Майката реши да не комуникира с таткото и той вече почти не се прибира . Детето казва че за бащата това е прекрасен вариант да си живее с приятелите навън и без грижи в къщи ,като ерген 

Положението е трагично , нито дума, нито скандал от истеричната майка и пак според "ергена" тя виновна .Всичко се разпада на атоми , дом няма, топлина няма, общуване няма . Има тишина и страх , зависимост финансова от таткото . Няма море, няма лето . Забравих да спомена че таткото е използвал физическо насилие многократно като душене, блъскане пред цялото семейство . Защото семейството е пет членно и двамата по големи с ужас забелязвам как заприличват на него и всички жени за тях са боклуци , а единя вече псува майка си .

Надежда ?!

Линк към коментар
Share on other sites

Забравих да добавя за да не влияе .

Бащата е международен шофьор, кара тир. Майката е домакиня отгледала трима сина , двамата са успели в университети, но без дълготрайни връзки с момичета . Бащата когато се прибира от курс не се качва при семейството си, а ходи веднага в близкото заведение да види приятелите си . Когато срещне малкото дете по улицата , му намига , Ако малкото дете има някакво представяне и в това време в което си е дошъл след 20 дневно остъствие го повика шефа или приятел , никога не избира и не отива при детето си . Съпругата е там сама и трябва да приеме че онзи ги издържа и да се задоволи с парите които им дава . 

 

Та кажете ми , ако на един човек не му е в природата да изпитва емоционална привързаност , да изпитва емпатия ..как да промениш природата . И какво сърце трябва да имаш , че да не искаш да изтичаш да видиш детето си . Какво сърце трябва да имаш да изгониш тази която ти е родила три деца от колата си и да качваш вместо нея приятели и да обикаляш с тях .

След като се отказа от комуникация майката , положението се влоши и върви с бясна скорост 

към дъното . Всякакви задръжки паднаха от страна таткото . Използва дома си , дори и за 7 дни в които няма работа , само за тоалетна, и спане като се прибира след полунощ .

 

Какъв тип личностно разстройство има този човек 

и какво да правят майката и малкото дете ?

 

Редактирано от Sirma
Линк към коментар
Share on other sites

За жалост, характеропатиите са по-често разпространени, отколкото се говори за това и дори социално стимулирани и поощрявани... Искате диагнози? Има психиатрични кабинети за тази цел. Всъщност питате за друго - за болката си от общуването или от липсата на същинско, сърдечно такова... 

Линк към коментар
Share on other sites

 

Цитат

Та кажете ми , ако на един човек не му е в природата да изпитва емоционална привързаност

Това ми изглежда странно . ..Човек се учи на всичко . Да общува също .То не му е дадено като инстинкт . Инстинктивно е само желанието , но самото осъществяване се учи , практикува .

Цитат

и какво да правят майката и малкото дете ?

Зависи как приема обстоятелствата майката , до какви действия е узряла . Може би това , което е трябвала да направи още първата година от общия живот ?

Линк към коментар
Share on other sites

Болката от липса на общуване е най вече заради детето . Майката е приела че бащата не може да я понася и за да има мир живеят в отделни стаи .Той се храни като си носи дъска , нож и луканка в неговата стая. Изобщо няма размяна на думи повече от половин година . Но в чисто битов план става все по трудно, защото една слаба жена не може да измести от банята втория развален бойлер който е подпрял , пералните развалените . Дори може да последва скандал защото всичко това е негово . В мазето е пълно с двигатели, гуми, водни помпи . Най тъжното е че малкото разговори с големите деца, които живеят на друго място, са свързани единствено със коли, няма житейски съвети, няма поуки ...А, те са хора образовани с езици , но следват неговите ценности , изговарят неговите думи вече , живота е коли , пари , товари, разтовари . Навън излизат тримата и си общуват с други шофьори .Тази среда не им подхожда или може би това е тяхната среда, въпреки амбицията на майката да получат добро образование , гена наделява Ако бащата няма курс повече от 10 дни става изневрвен и по неговите думи веднага се успокоява когато се качи в тира . 

Не може след първата година да разбереш човека . Това се случва в американските филми . А и самия човек не е бил такъв , имало е обич след като са създали деца. Нещата тръгват рязко надолу преди 10 години когато избира професията международен шофьор . И преди е имало индикации, но къде със скандал, къде с молби нещата са вървяли . Вече изобщо няма смисъл от говорене 

Линк към коментар
Share on other sites

 

Образование, израстване , култура . Все неща които искат години работа .

Има една вярна поговорка ,,страста е сляпа" . Не както сме я чували ,,любовта е сляпа" . И ако по време на страстните няколко години , са си говорили само за пари и секс . За какво да си говорят когато страста изстине . :)  То никога не е така просто , че да се разбере за няколко месеца . Винаги има и малко душа във връзката . Но когато не се потдържа , няма интереси извън материалното оцеляване . Следва отчуждение . По такъв повод казват ,,Имала глава да пати" . Нали живота е училище . Сега е важно до къде са стигнали , кое е по важното за тях . Ако не могат да живеят по досегашния начин , трябва да им е ясно кое и как да променят . Лошото за децата е че попиват това поведение . Възпроизвеждат се бъдещи нещастия . Една общност е жизнена , когато се взимат общи решения касаещи общия живот .

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Знам го това Александър , че попиват това поведение . За това ми е болката че бащата не осъзнава какво прави , не му достига акъл ...Когато няма коректив и нещата се оставят на самотек рязко се влошават . Вече се започна и с пиянските оргии до ранните часове и не дават на малкия да спи . Има и катастрофа за щастие без сериозни последствия само потрошена кола за която сега са главните разговори и хвърляне на пари . Мама е много болна от месец и е по болници, не отидоха да я видят въпреки че тя даде на единия син пари за семестъра в университета...Думите които каза за нея..са грозни , ужасни ..и ме побиват ледени тръпки ...няма да ги напиша Никакво чувство ..срам ме е ...къде сгреших ...А, хората тези дни си подаряват подаръци и ходят заедно някъде . Трябвало било точно сега да си покажат че се обичат . Завиждам им . Дори на бездетните които се държат за ръце и правят опити инвитро...дори на старите моми и мъже защото никога няма да преживеят да отгледаш с толкова надежда нещо и после да видиш надеждите и къртовските мъки си в калта . Завиждам им заради болката която никога няма да изпитат от това че целия живот им е провален . Не знам защо Бог така ме наказа , аз никога не подминах просяк и винаги съм желала доброто ..и така да обичах живота , музиката, красивите дрехи и децата ..а сега съм мъртва и живея като робот ...Нямам физически и психически сили да говоря с тях и да се боря. Знам че отсреща няма никой ....Само чудо може да ме спаси . Молете се за малкото ми дете и мен ! Моля ! 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Реших да публикувам тук този клип, като на 30-тата до 33 мин. има нелош пример как, според мен, е подходящо да се работи с някои личностови разстройства. Понеже при тях има силно изразена личностова незрялост, ученето на себеприемане и осъзнаване на собствената неизследвана цялост е ценно. Хората с ЛР са като деца в известен смисъл, нямащи съвсем цялостна представа за самите себе като отделни, нито как стоят в социалната обстановка, в контакта си с другите, тоест в контекст, но все пак имащи връзка с реалността (по дефиниция при някои ЛР се наблюдават и психотични преживявания). Терапевтът трябва да е зрелият, да е емоционално отзивчив, но и да умее да отстоява своите граници и да не падне в капана на задоволяването на печалбите, първични или вторични, на своите клиенти - разбира се не само в тези случаи, а и по принцип, иначе рискува да бъде въвлечен в неблагоприятни сценарии. 

_____________________

Това е изключително ценен диалог от въпросния клип:


Therapist: I think it is very important for us to learn to talk THROUGH trouble. We are TOGETHER through trouble. (...) 

I want to be with you in your black side. Can you let me live with you in your black side?

Patient: Are we having fun? 

T: Fun? Must your black side be fun?

P: No, my black side must not be fun. 

T: No, it is not fun.

 

"He doesn't believe someone can tolerate his truly miserable black SELF. I will counter him by showing him I want to stay with him." 

_____________________

Важно е да напиша, че никой подобен етикет или която и да е теория, не могат да дефинират достатъчно задоволително или абсолютно уникалния човек със съвсем живи емоции, опит, спомени, чувства, мисли и т.н. - човешката психика не е елементарно математическо уравнение с един правилен отговор - всеки човек е отделна Вселена. 

Споделям това тук с надеждата, че който има опит в работата с хора с личностови разстройства, би се включил както сметне за подходящо - сигурна съм, че ще е ценно не само за мен. 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Здравейте!

Съвсем нова съм тук и се чувствам малко неловко, но ще започна направо.
Срещнах човек, с който си приличаме много, има силно привличане между нас и... сериозен проблем. Ние сме класическата двойка -  нарцис - емпат. А неговият нарцисизъм възпрепятства развитието на нормални отношения (не, че аз съм идеална, но фокусът е върху него), подозирам, че имаме един и същи проблем в детството, но с различно проявление. При него е с нереалистично високо самочувствие, чувство за значимост и превъзходство, при мен обратното - ниско самочувствие и самооценка, и чувство за незначителност, а мисля, че и при двамата има инфантилно поведение. Той казва "ти си моето момиченце" :), и той е като момченце :) . И тази идея за непорасналите деца, които могат да пораснат заедно... този път с обичане...
Харесването, привличането е взаимно и силно, наистина си приличаме и това прави нещата още по - привлекателни, понякога сме като огледало за другия и в това има възможност за развитие. Но... нещата се случват по - различно. (Едно уточнение: той е от друга държава и всичко се случва виртуално, още не сме се виждали).
С нарцисчо всичко вървеше добре, докато аз не проявя вътрешната си несигурност и произтичащото от нея, а той нарцисизма си. И става проблем. Голем :)
Имам навика да гледам надълбоко. Да виждам отвъд маските и опаковката. Външния вид не ми е приоритет(когато въз-приемам хората, мъжете), не ме интересува дали си с корем, криви крака, големи уши..... интересува ме зад това. Интересува ме душата и личността. А в него има нещо красиво. Усещам го, виждам го, но нарцистичните проявления загрозяват и създават илюзията за "грозен" човек.
Ако може да се претопи нарцисизма той ще е уникален, а и има излъчване на добър човек. И аз искам да го обичам. Виждам травми, и искам да ги обичам. Вероятно по същия начин трябва да обичам себе си.
Мисля, че имаме уникална възможност да се "лекуваме" един чрез друг... да си лекуваме травмите и проблемите. А на мен това ми се вижда красиво. Нали за това са връзките, да израстваме заедно.
Въпросът ми е - мога ли да отключа в него разбиране, осъзнаване на нарцисизма като проблем и желанието му да го лекува? Какви механизми да използвам, за изваждане проблема на светло по безопасен за него начин? Казвах му го направо (под афект), че е нарцис и има проблем, докато водим словесни битки, след като ме свали от пиедестала. Пращах му статии, за да насоча вниманието му, разбира се всичко беше отхвърляно и омаловажавано веднага.
Моля за помощ! Вие какво мислите, това реална възможност ли е за взаимно развитие и преодоляване на травми и проблеми(аз имам поне 1000) или просто една романтична, идеалистична представа, в която се вкопчвам?
Моля за връзка с Орлин Баев, иначе нямам нищо против да чуя различни мнения.
Още нещичко. Макар да имам представа за отговора, все пак да попитам и за друго мнение - защо привличам нарциси?

Редактирано от Съни бич
Пропуснах нещо съществено.
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Съни бич!

Осъзнала си, че често привличаш Нарциси, а и си самоопределила вътрешната ти натура като Емпат.

 Аз имам и нарцистични и емпатични характерови черти, и изхождайки от това бих ти дал съвет да преразгледаш обективно някои неща!

Първото

 Емпатът има прекрасно развити способности за вчувстване, състрадание, вникване във Вселената на другия. Върховният екстаз е "сливането" на съзнанията, взаимността, "експлозията от светлината на обединяването".

Негативното, това, което е останало на заден план, за да може да се формира и прояви Емпатът, са безчувственото игнориране на чуждата емоционалност, непризнаването на личните граници, липсата на склонност да се приема чуждата свобода, дивият индивидуализъм. 

Изброените по- горе нагласи от цялостната ни личност(потиснати от проявеният Емпат) се явяват основа за изграждане  на Нарцис.(реципрочно, сами по себе си, се явяват тази основа, като разбира се, щом си проявила Емпатът, то Нарцисът стои потиснат в непроявеният му потенциал )

Второто

Е, вече предполагам ти се изясни, че в икономиката на вътрешната ни душевност, линията Емпат-Нарцисист отразява част от вътрешната динамика на психичните(чувствено-мисловните) ни потоци, минаващи през решетката на полярното проявление. 

Да, но това е твоята "картина на Душата"!!!

Съответно въпросът ти защо привличаш често Нарциси предполагам получи отговор - защото това е потисната ти душевност, която привлича хора със същото, но като проявена черта на характера. Реципрочно, проявеният Нарцис у другия е потиснал пък Емпатът.

Третото

Както описваш си във виртуална интимна връзка с някакъв мъж. Отсреща, на (обърни внимание) виртуалната отсрещна страна на комуникацията ти, стои друг човек. С негова си индивидуална "картина на Душата".

Емпатът често страда от прекалено проектиране. Това по-просто означава, че често страда от собствената си наивност. А и ти все пак подсъзнателно си "напомняш" за това с лапсуса -

преди 7 часа, Съни бич каза:

тази идея за непорасналите деца,

Характерното за "проекцията" е, че приписваме собствените си желания и намерения като присъщи на дадена ситуация или на друг човек, без да сме наясно дали е така. Така че би било здравословно за теб и за евентуалната Ви бъдеща РЕАЛНА връзка с портньора ти да прегледаш с какво подхождаш като нагласа към тази връзка. Защото, според мен, препроектираш и то доста.

Четвъртото

Влюбването е прекрасно и красиво! Букетът от чувства, който го съпътства е прекрасен подарък за ограничената в "сивото ни общество" да почувства интимност Душа. Ала Душата ни често си говори на Вие с Разума и за това в помощ ни идва Духът.

За това призови духът на разума и си припомни какво са казвали старите хора - "Времето ще покаже".

Остави възможност на Времето да изпита връзката ви. Ще бъде ли устойчива. 

А и "дигиталната" връзка не е същата като реалната физическа връзка.

Просто имай предвид, че насреща ти имаш друг човек. Дай свободата и на него да се прояви, и то във физически контакт помежду Ви. 

Всяка връзка бива изпитвана от Времето, когато се наложи да се взимат общи решения, да се предприемат взаимни реални действия! Тогава се разкриват почти напълно и характерите на партньорите.

Редактирано от kipenzov
Линк към коментар
Share on other sites

Цитат

Просто имай предвид, че насреща ти имаш друг човек. Дай свободата и на него да се прояви, и то във физически контакт помежду Ви.

Съни бич,

Ето това е възела . Изобщо не си представям реална връзка без да сте седели един до друг . А и болшинството от дамите тръгват с тази нагласа във сериозната връзка . Ще му повлиая и ще го облагородя . След година се отказват .

Линк към коментар
Share on other sites

В 23.04.2020 г. at 21:08, АлександърТ.А. каза:

Съни бич,

Ето това е възела . Изобщо не си представям реална връзка без да сте седели един до друг . А и болшинството от дамите тръгват с тази нагласа във сериозната връзка . Ще му повлиая и ще го облагородя . След година се отказват .

АлександърТ.А.,

Разбира се, че истината е в реалната среща.
Иначе, ако мислиш, че терапията е облагородяване, да, бих искала да се "облагороди", много :) За съжаление не съм психолог, за да мога да го направя, иначе щях. После или успоредно с него искам да облагородя и себе си. За да може да има здрави отношения. Ако е възможно.
Гледах едно видео на известна психоложка, в което по простичък начин се обяснява как хора с различни травми влизат във връзка и всеки "натиска" травмата на другия с цел тя да се излекува. Затова и се казва, че човек не бива да прекъсва отношенията си и да бяга, когато е трудно, а да се променя. Който е имал досег с нарцис знае колко е трудно да се изградят отношения и да се задържиш с него, макар че, сигурно в някаква степен зависи и от характера. За да никнат толкова нарциси в живота ми, обаче, има причина.  И се питам... трябва да променя нещо в себе си ли, да проява подтиснатия нарцис в мен или да премина през такава връзка? Аз наистина виждам шанс за промяна(развитие) в една връзка с този човек (даже и карма), освен хубавите неща, които изредих в първата си поява тук. Но ме е страх от това животно нарцисизма.

Линк към коментар
Share on other sites

https://www.edna.bg/pod-zavivkite/ezhednevnite-navici-koito-bavno-no-sigurno-ubivat-vryzkata-ti-4654709

Това също за преглеждане .

Хубаво си го написала и съм на същото мнение . Но е трудно практикуването . Само ще напомня , че промяната става като късаш излишното .Трудно е и защото не се откъсва цялото от един път , Време трябва за свикване ....Хубавото в съжителството е че ставаш експерт ( :) ) в разпознаването .Това остава в теб и можеш да се разглеждаш експертно .Това е познание от което всички имаме нужда .

Мисля , нарцисизма е външна реакция . Маска за пред света . Но може да е пуснала дълбоки корени в личноста . Нямам представа как може да се ,,лекува ".   Не си психолог за да го направиш . Винаги е правилно да се постъпва с любов . Любов към себе си + любов към другия .   ,,Обичай ближния , като себе си " . Нито повече нито по малко .

Линк към коментар
Share on other sites

преди 53 минути, Съни бич каза:

трябва да променя нещо в себе си ли, да проява подтиснатия нарцис в мен или да премина през такава връзка?

Второто!

А нарцисизмът,  както и всичко потиснато се преодолява с разбиране и приемане на това ни Аз, на тази ни "частичка от Душата". Тогава "непроявеното" влиза в новия ни баланс, стъпка по стъпка, на "час по лъжичка, на ден по паничка". Все пак не трябва да насилваме Времето, за да може да работи за нас, а не против нас.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...
  • 3 weeks later...

Индивидуално е, самото разстройство е не пречка за лишаване от родителски права. В случая, важна е преценката на психолога, когото съда би трбвало да привлече като експерт.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 8 months later...

Здравейте , аз се справих с проблема , за който съм писала преди 5 години .Просто престанах да мълча и започнах със скандалите така по моя си начин .Върнах си почти предишния мъж и момчетата такива каквито бяха добри .Много хубави неща ми се случиха , пътувания и щастието да гушнеш твой наследник .Заобичах много Германия , но намразвам все повече България .Съжалявам , че ще използвам този прекрасен форум пак за психотерапия да излея , че не мога да съм в мир със себе си напълно .Сега пък ми е тежко на сърцето   за най малкия син , който отиде да учи в столицата .Изживявам с него раздялата му с първата любов - мъчно ми е да го гледам как страда по едно момиче .Но това е живота - обяснявам му че това е вид израстване и повечето хора са го преживели .А после отивам в другата стая и си поплаквам ...те бяха много сладка двойка и много се обичаха .Аз живея във някаква постоянна тревожност .Липсват ми момчетата ,чувствам се сама , китарата пак прашясва .Изпитвам страх от войната ,омерзена съм от ястребите политици жадни за власт и кръв и мъст .Уморена съм да водя битки , но нямам време да се предам , заради любовта към ближните си .Искам света да се укроти и нека Бог закриля добрите хора .В последно време си мисля , че живеем във времето на Антихриста и търсих и намирам утешение в едни псалми,  където има молитви за всякакви нужди .

В 8.02.2020 г. at 14:10, Ines Raycheva каза:

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Да, и аз това си мислих - пет години ...много време е това 

Само ако знаех , че времето и обстоятелствата също променят нещата .То ми е и смешно сега ,когато се сетя как връщайки се от курс в Англия полицията го карантинира и го принуди да седи две седмици затворен в къщи , а аз бодро крачех по улиците без маска и напук на всички мерки .Само през какви неща минахме през последните години ..Но псалмите , вярата в Бога и музиката винаги са ми помагали .

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...