Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Майката


Донка

Recommended Posts

Тя ме научи да пиша и чета (но баща ми ме научи как да разбирам и да се отнасям към литературата, киното и музиката) майка ми ме научи да смятам (но баща ми ме научи какво е значението на цифрите и как да извличам смислите от нещата), майка ми ме научи кое е правилно и кое не (ала баща ми ме научи да преценявам правилността, независимо от това кое се смята за правилно и кое не), майка ми даде чувството за сигурност (а баща ми ме научи да разбирам какво е сигурност и най-вече как да я преследвам без да бягам от несигурността).

Това много ми хареса! :thumbsup: От гледна точна на майката при мен беше абсолютно същото, но уви липсваше същия елемент при бащата. :(

Линк към коментар
Share on other sites

Да, добре звучи наистина! Дай Боже повече такива татковци.

Обаче общата равносметка на писалите до сега май е точно това, което отбелязва самият selsal:

...поне на мен ми прави впечатление пълната липса на бащината фигура в изложените конкретни или принципни ситуации. Бащата или го няма, или е безразличен, а понякога може и да го има, но подхожда погрешно.

Защо е така? Това определено не е добре за децата, може ли да се промени положението и как?

Линк към коментар
Share on other sites

За мен има две плоскости, върху които е добре да се размишлява по въпроса за непълноценната бащина фигура. Първата плоскост - по-често споменаваната - обективната слабост на бащата, причина, за която е самият баща. И втората плоскост - по моему по-често срещаната - субективната представа на майките, че бащите не се справят. Тая втора плоскост иде от наивитета на жените да очакват от бащите да бащинстват по майчин модел, тоест с много кудкудякане. И неразбирането, че един бащин жест (и дори случаи на липсата на тоя бащин жест) има положителни възпитателни последици, които надминават резултатите от десетки безсънни майчини нощи.

Линк към коментар
Share on other sites

Тая втора плоскост иде от наивитета на жените да очакват от бащите да бащинстват по майчин модел, тоест с много кудкудякане. И неразбирането, че един бащин жест (и дори случаи на липсата на тоя бащин жест) има положителни възпитателни последици, които надминават резултатите от десетки безсънни майчини нощи.

Това от собствени наблюдения и опит ли го казваш? Или е провокация към жените и майките?

Линк към коментар
Share on other sites

Не става дума за провокация (моето писане е такова, каквото е, с цел да очертае по-ясно проблематиката, въпреки неприятните чувства, които тя понякога поражда, както и да задържи вниманието за по-дълго върху тая проблематика).

Става дума, наистина, за мои наблюдения, щото имам ярки впечатления от разбиранията на хората за личното им детство, чутите от тях сънища и концепциите им за живота, които ме навеждат на мисълта за един силен копнеж по бащата, както и придиването на свръхценност на най-малките участия на тия бащи в животите на всички нас. Всичко това е в контраст на известна досада от майките, която макар несъзнавана, е в сериозна степен и съзнавана. Според мен, такава е човешката природа. Но майките са честолюбиви, стотици пъти повече от бащите, и приемат на нож всяко недооценяване на тяхното място в живота на децата си.

Линк към коментар
Share on other sites

Сигурна съм, че тези твои наблюдения ще те направят перфектния баща, който си мечтаеш да бъдеш.

Най-искрено ти желая успех.

Аз отивам да се боря с практиката.

Линк към коментар
Share on other sites

А практиката (реалността) е някакви нескопосани бащи, които не могат - и не бива - да се сравняват с майките! Но това ли е истината? Или това е просто истината на (някои) майки?

Майката бори ли се с подобна практика? Аз мисля, че не прави това. Точно обратното, тя поддържа тази практика - това е светът на майката и детето, свят без баща, свят, където майката е всеотдайна и честолюбиво пазеща короната на своята всеотдайност. Според мен, такава е истината за практиката в името, на която се борят повечето майки. А те не разбират, че майчинството е като земята, детето винаги стъпва върху нея, докато бащинството е като бога, физически далеч, но духовно насъщен. Много майки неусетно превръщат децата си в атеисти от най-лош порядък.

Линк към коментар
Share on other sites

Хм, реалността/практиката за Ася е такава, че на нея й се налага да бъде и майка, и баща едновременно.

Аз имам познати, при които майката в един хубав ден, когато дъщеричката им е на около година, си тръгва дори без да се обади на никой; след няколко години бащата на детето тръгна на гурбет в чужбина и почти не се връща. Така на практика то остана без родители, отгледаха го бабата и дядото, а бащата от време на време им изпраща пари; майката не се е обадила и до днес.

Подобни примери мога да дам много. С предлог или без предлог абдикира единият родител, а понякога и двамата.

А да не говорим, че реалността за много деца дори при налични родители е такава, че може би ще им е по-добре без тях. По принцип идеални родители няма как да има, но в някои случаи положението наистина е много тежко.

Въпросът е "Какво правим тогава?".

Да се провежда тест "Годност да бъде майка/баща"? :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Или вместо да пълним главите на абитуриентите с глупости да въведем предмет с особена важност - семейна икономика и родителски грижи... нещо такова.

Линк към коментар
Share on other sites

И кой ще изготвя тестовете или ще преподава "родителска грижовност"? Майките, които смятат, че в отглеждането на техните деца е липсвало съществено бащино участие?

Не мислите ли, че вашите полушеги в тази посока, подкрепят неконтролируемия стремеж на майките за майчин контрол над всичко?

----

Твърде често нещастната жена си въобразява, че е нещастно дете й. И го прави такова, внушавайки му вина на бащата.

Редактирано от selsal
Линк към коментар
Share on other sites

Selsal, аз за това сложих този емотикон - :rolleyes:

Не знам какъв е стремежа на майките, напълно допускам да си прав и по никакъв начин не желая да надценявам или подценявам нито майките, нито бащите, но виждам около себе си много хора, осакатени психически от родителите си. На практика комплексите на хората се залагат още в съвсем ранна възраст, в семейството.

Аз като родител не мисля, че съм превъзходна майка. За някои свои грешки съм се усетила (понякога навреме, понякога доста късно), а за някои неща сигурно дори не се усещам, че ги правя, а те вредят, вредят на собствените ми деца. Затова зададох и въпроса - той си беше (и е) съвсем сериозен. Полушега беше само последното ми изречение, защото не зная отговора.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, разбрах онова, което казваш.

----

Децата са си добре. Недобрите неща, които съпътстват детството им, не са много и не са нещо особено. Може би по-скоро е нужно по-малко грижа и по-малко екстраполации "какво ще е тяхното бъдеще". Тоест - наместо да се запълват липсите им, да спестяват наличията, които иде на родителите да им "даряват".

Това според мен е добре да се прави - по-малко правения.

Линк към коментар
Share on other sites

Четох нейде, че човек първо бива възпитаван,

после след немного години, като самостоятелен индивид,

започва да учи само от успехи/неуспехи на действията си.

Та може би майките правят предимно първото - навици, възпитание,

а бащите учат на второто - отговорност, собствено мислене и пр..

Редактирано от Любо
Линк към коментар
Share on other sites

И кой ще изготвя тестовете или ще преподава "родителска грижовност"? Майките, които смятат, че в отглеждането на техните деца е липсвало съществено бащино участие?

Не мислите ли, че вашите полушеги в тази посока, подкрепят неконтролируемия стремеж на майките за майчин контрол над всичко?

----

Твърде често нещастната жена си въобразява, че е нещастно дете й. И го прави такова, внушавайки му вина на бащата.

Сигурна съм, че има такива майки, но дали може за всички да се каже това? Може би всеки съди според собствения си опит? :hmmmmm:

А каква трябва да е майката според теб?....

Пак започнахме да съдим кой крив, кой прав... Всеки прави, каквото може и смята за редно в определен момент. Ако е сгрешил има следващ момент, който му го показва... Т. е. Бог ни дава знаци накъде да вървим... Ако има някой безгрешен и с отговори на всички въпроси моля да ги каже...

Ние сме само човеци, които се учат взаимно. Има роля на майка, на син, на баща и т. н.

За всяко дете има индивидуален подход и не можем да се отнасяме към всички еднакво. Някои имат нужда от похвали, други от по-твърда намеса. Хубаво би било родителя да е адекватен, но това значи и той самия да е израснал съзнателно, да се е освободил от пристрастията си...

Важно е все пак да правим, каквото можем и да имаме добро желание и ние, както и децата ни да се развиваме и учим....

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

За мен има две плоскости, върху които е добре да се размишлява по въпроса за непълноценната бащина фигура. Първата плоскост - по-често споменаваната - обективната слабост на бащата, причина, за която е самият баща. И втората плоскост - по моему по-често срещаната - субективната представа на майките, че бащите не се справят. Тая втора плоскост иде от наивитета на жените да очакват от бащите да бащинстват по майчин модел, тоест с много кудкудякане. И неразбирането, че един бащин жест (и дори случаи на липсата на тоя бащин жест) има положителни възпитателни последици, които надминават резултатите от десетки безсънни майчини нощи.

Добре. Нека съвсем обективно, тогава, да погледнем нещата с безпристрастен поглед. Казваш, че майчиният модел на възпитание бил близък до много кудкудяне. А според мен съвсем не е така. Или ако приемем твоята версия за майчино кудкудякане, то би трябвало да споменем нещо и за бащиното кукуригане.

Искам да попитам пишещите в тази тема - според тях защо нашият народ има такава поговорка: "Без баща - половин сирак, без майка - кръгъл."

----

Аз ще видя каква майка съм, когато стана такава.

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

Аз ще видя каква майка съм, когато стана такава.

:3d_022: Когато една жена мисли по този начин, тя има шанса да стане прекрасна майка.

Сред нас педагозите има една "приказка" за един колега/колежка дето знаели 3 теории за възпитанието и след като отгледали 3 деца не останала нито една... :D

Аз видях през всички тези години, че каквото бях намислила да бъда и направя като "добра майка" по внушените ми стандарти за това, или не стана или резултатите не бяха каквито ги чаках. Когато и каквото направих по майчина интуиция - макар и да изглеждаше отначало абсурдно и осъдително по нечии мерки - даде добър плод. А доброто по плодовете се познава.

Сега не се готвя за званието "баба" - моля се само Бог да ми даде светлина да бъда и правя каквато е Неговата воля. След всичко преживяно и осмислено нямам моя и не смятам да имам. И аз като Силвия ще видя каква баба съм като стана такава. :D

От няколко дни си мисля, че може би най-ценното качество на майката е безусловността на нейната любов към детето. Но е толкова толкова трудно във всяка ситуация всяка минута да разберем какво означава това...

Моника даде много точен пример с проблема "сметката на телефона". Да се приеме ситуацията и да се запази безусловността на любовта в такъв момент не означава да се плати сметката с усмивка. Разбирането, че детето е в труден период и сега изучава себе си като самостоятелен човек помага да укротим първата негативна реакция и да си спомним собствените си лутания, заблуди, грешки, неопитност в същата възраст. На времето отначало ме болеше много, имах неприятни разговори, но... накрая пак плащах. Последният път я прегърнах, целунах я, погалих я и я успокоих - "не се тревожи милото ми дете - това може да се случи на всеки, не си преценила ситуацията... винаги има изход. Да видим каква е цената му..." - и сметката беше платена на части от парите, които получаваше като джобни. Обясних и че това е начинът, по който хората теглят заем и после от банката им удържат от заплатата. Това беше първият "заем", който теглеше. Тя сама си определи размера на "удръжката".

За да изпреваря резонния въпрос за ролята на бащата в тази ситуация - нямах възможност да я проверя. По това време, за съжаление по незвисещи от него и мен обстоятелства, той нямаше физическата възможност да се участва в тези ситуации. Ако зависеше от мен, бих предала отговорността за решението на него (така правех преди да загуби възможността), но... Бог беше решил този път аз да се справя... Мисля, че се справих - сега тя работи много, сама си пести и харчи (дори понякога ме пита дали нямам нужда от нещо) и се справя сама отлично с финансовото си положение. Казва, че пак се пари от време на време, но си плаща за уроците сама. :D

Вчера прочетох ето това:

Трябва да се освободите от положението си и да не казвате: „Ние сме жени.” Мъжете искат да служат на Бога, а казват: „Ние сме мъже”; децата искат да служат на Бога, а казват: “Ние сме деца”; учителите искат да служат на Бога, но казват: „Ние сме учители”. Това е едно временно положение, дадено ви единствено, за да научите известни уроци от него. Вие играете в някой театър, например, ролята на слуга. Тя ви е дадена, за да научите тази роля, защото във всяка роля има особени черти и характеристики, които трябва да изучите. Но вие нито сте едното, нито другото, което представяте на сцената. Като жени сте дошли, само за да научите тази роля. Същността на жената като изкуство вие още не сте научили, т.е. не че не я знаете, но сега я учите. Някой, който ви гледа отвън, ще каже: „Това жена ли е?”, след което ще си даде своето мнение. Сега, като ви говоря така, не значи, че трябва да се освободите от това си положение, защото животът си е живот, а ролята, която ви е дадена, е роля. Вън от това ще изучавате нещата, които принадлежат към същността на вашата душа.

Работете с любов

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Пак започнахме да съдим кой крив, кой прав... - xameleona

За да се постъпи правилно е нужно разграничение от неправилното. Това разграничение изисква неправилното да бъде определено. Да бъде осъзнато. Но пък не означава, че трябва да се носи вина за неправилността. За мен - например - ако чуя, че нещо, на което съм привърженик, се определя като недобро, никога не означава, че съм съден, че ми се вменява вина. То просто е основание за размисъл, за обсъждане. Тоест не приемам нещата лично, но пък ги приемам с всички сили на личността си.

Или ако приемем твоята версия за майчино кудкудякане, то би трябвало да споменем нещо и за бащиното кукуригане. - Силвия

Мъжете се петлеят пред други мъже, пред жените си, но най-рядко пред децата си. Мъжът обикновено изпитва респект от децата си. Техният произход, отнесен към бащата, в очите на мъжа е твърде мистичен, а не матерен - твърде земен - какъвто е произходът спрямо майката. Затова и се случва бащите да пазят безплодна дистанция (а не инициираща дистанция) спрямо децата си.

Искам да попитам пишещите в тази тема - според тях защо нашият народ има такава поговорка: "Без баща - половин сирак, без майка - кръгъл." - Силвия

Поговорката има съжалителен характер, тя е майчина, а не бащина, което означава посвещенска, лишена от щадене.

По принцип славянинът не е самостоен, той е един вид сирачен (но пък прабългарският корен внушава бащинство и самодържество). Докато християнството в своята автентичност - и еврейска, и ранно-западна - полага родителството и целия произход в бащата. Богородица добива значимостта на Светата Троица (която в своята съвкупност наистина има женски смисъл) чак в Средновековието, но тогава служи за оправдание на най-черните постъпки на християнството.

----

Майката е майка в грижите си, но най-вече в разпада на тия грижи. В съзнанието, че от един момент нататък не е майката-която-обгрижва, а жената, която има деца. Защото се случва някои жени да стават майки, за да не бъдат жени и защото не се чувстват жени. Както някои мъже са полигамни или търсят много власт, защото не се чувстват мъже. Майката разбира, че е такава, чак в часа когато детето й направи нещо, което няма никаква връзка с нея, което по никакъв начин не е продиктувано от нея.

Линк към коментар
Share on other sites

selsal, пак сам съгласна с това, дето казваш. Но все пак между теория и практика има голяма разлика. Инстинктите на майката са нещо много важно, но за съжаление вече не се обръща внимание на тях.

Всички знаем най-прекрасният вариант на нещата, но реалността може да е различна. За това нека работим за най-прекрасния вариант на възпитание и създаване на човек, но да се радваме и да сме благодарни на това, което е в момента /дали добро, дали лошо.../. :dancing yes::feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Разлика между теория и практика има при лошите теоретици и слабите практици.

Аз не говоря за идеални варианти. А не говоря за идеални варианти, защото смятам, че децата в своято много огромна част си живеят и развиват добре. Ония, които намират, че на децата им липсва нещо, че има някаква особена борба в името на децата, са тия, които мержелеят идеали (лошите теоретици). Но пък се гордеят и самовъзхищават от борбата си, която така и не постига идеала (а ето ги слаби практици).

----

Наистина в темите за майката и бащата няма бащини мнения. И почти няма мъжки мнения. При всички случаи туй си е сиротна и жална работа. Но няма и женски мнения, които да дадат примери за бащинство. Може би реалността е такава, а може би причината е другаде...

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

В общи линии темата за майката се изчерпва с:

"...тя е само почвата и водата.... Такава майка слуша и може да чува Божията воля

за Детето в хората около себе си и с радост я следва - дори когато тази воля

означава да "пусне орлето от гнездото на скалата"..." Донка

Споделена и изстрадана Истина - БРАВО!

Дълбочина,... до която всяка жена, ако се докосне,би могла да е абсолютно

спокойна и сигурна за своите деца.

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Но няма и женски мнения, които да дадат примери за бащинство. Може би реалността е такава, а може би причината е другаде...

Цитирам неточно. Или може би. А точно в неточността е, моето привнесено.Както и в съмнението за нея.

" Аз съм непростителен, към който не може да прости."Ницше

В чии обятия се стреми безпокойният блуден, който не намира бащата/Бащата?

Вярвам ще се сетиш за още една друга посока на тъй отправеният въпрос.

Линк към коментар
Share on other sites

В чии обятия се стреми безпокойният блуден, който не намира бащата/Бащата? - shelter

В обятията на майката. В желанието тя да изиграе ролята на Бащата. Но прошката на майката не може така да успокои човек, както прошката на бащата. Но по-лесно се получава. Защото на майката е достатъчно да получи благодарност, за да прости всичко, и даже да нарече грешките праведности, докато бащата изисква осъзнаване (усилие), за да прости тия грешки. Едиповият човек е човекът, който се опитва да се обърне към майката за неща, за които е добре да се обърне към бащата.

Линк към коментар
Share on other sites

selsal мислил ли си, защо сърцето се отваря най-трудно? Защо се казва, че майчината любов е най-близо до Божията?

Пак ще кажа, че никой не отрича бащината грижа и обич, нито мъжа като опора, сила, разум...

Не зная защо, но долавям в теб някаква болка или протест, някакво разделение... Извини ме ако се лъжа...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...