Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Как възприемате вие смъртта в настоящия момент?


ris_78

Recommended Posts

След като ние сме стари, то нашата идея за новото ще идва от старото. И ще изглежда баш така, както ти го описваш. Физическата смърт наистина ни помага в това отношение, но не и в споменатия контекст. Там тя е само изпълнител на старото, но предлагаща възможност...

Смъртта може би е единственото земно същество, което е напълно откровено с теб, стига да си готов да слушаш. И само тя, когато те държи за ръка, ти дава цялата си любов и подкрепа, стига да си готов да я приемеш.

...

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 69
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Защо я описват толкова страшна тогава ? 

Бих искала да попитам и още нещо ... Смъртта идва ли понякога преждевременно или идва точно когато трябва ?

Линк към коментар
Share on other sites

Защо я описват толкова страшна тогава ?

Бих искала да попитам и още нещо ... Смъртта идва ли понякога преждевременно или идва точно когато трябва ?

Страшно е онова, което не познаваме.

На втория въпрос следва да получииш отговор - точно когато трябва.

Но се случва, макар и много рядко и другото. Тогава, обаче, би могло да се каже, че смъртта не е цялостна, защото "душата" се нововъплъщава преди да се е изчистила съвсем от фините тела на старата личност. Това обяснява и някои странни феномени.

Тези случаи от една страна могат да се приемат като грешки, но те не са грешки на смъртта или съдбата, а по-скоро - спрямо тях.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ви за добрата тема.Думите,които се редят в тази страничка нещо ми затрептяха.Сигурно щото съм търсил и аз отговора на усещането,че смъртта ни е дадена и ни предстои.

Почнах да сърфирам из дербите на умосферите тази зима,да постигна покой на душата си по темата.

Първо си зададох въпроса-Защо по това време ме трогна тази хубавица-смъртта,да мисля за нея?Като погледнах през прозореца ми светна крушката......приличат си,даже си подхождат.Студ,Свитост,Самота скриват сякаш сянката на смъртта.

В нея обаче е скрит Живота,под бялото покривало на снежните кристали спи и пее житото,цветята и копнежа на човешката душа за обнова.Е,викам си,ами то е толкова красиво.Да изчезне,уж нещо и да се появи друго.Въздъхнах.

И в следващия миг пак усетих смъртта.Ами въздуха,който досега беше в гърдите ми,и той отлетя.Умът се спря.Да го гоня ли? Но не ми се даде време да мисля много,обаче.....с пълни гърди си загребах нов. И така си заживяхме с нея,със смъртта.

Та,смъртта се оказа,че има различни проявления и тя е част от колелото на живота.Има ежесекундна,ежевековна,ежееонна и т.н. смърти,и също такива животи.И Любовта Божия към различните проявления на живота изпарява времето и пространството и то става част от нас и ние преставаме да мислим за него,както сега дишаме и гледаме.Просто то си е.

И не забелязваме смъртта и живеенето,като отделни стоки на рафта на сегашното си въплащение.Просто то си е.

И ние не се раждаме и умираме,просто ние сме.

Просто ние си живеем просто,с една завидна простота в един невиден простор.

Като всички гениални неща създадени от Бога и тя е проста,като фасул.

На нас ни се дава да я изживеем и заобичаме.

Така си мисля аз,може и да не е точно тъй,но има нещо вярно.

Дамян.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Не ми се ще да мра млад, защото тялото не ми е е изхабило, тоест ако умра този материал ще отиде на вятъра, освен това ми е интересно какво още би могло да ми се случи в живота, в живота около мен, страх ме е и да не умра с болка, да не страдат хората около мен. :) Понякога съм си фантазирал как например на човек му се дава шанс да удължи живота си с една година ( в случай че е младичък и му е дошло времето), и този шанс да се изразява в дуел с шпаги със смъртта, ако я пронижеш пръв оцеляваш, ако ли не тя те взима ...Сигурно в такъв случай школите по фектовка биха просперирали доста ... :D

Линк към коментар
Share on other sites

Можем да си открием школи за уроци по бой с коси и за косене. Да видим кое ще потръгне повече. Аз скромно и смирено се предлагам за шеф. Смъртта ще си я назначим за главен инструктор. Търсят се доброволци за помощник-инструктори. :)

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Ха-хах. Лошото е, че при такъв дуел смъртта няма какво да загуби. Иначе щеше да е супер интересно.

Вярно, че май няма какво. :hmmmmm: Хмм. Ще загуби може би удоволствието да вземе още една душа, тя би трябвало да си обича работата и да се радва, когато успее да я свърши. :D

" hrisko_89, най-добре поокоси 2-3 ливади първо за форма." - :D

" ( в случай че е младичък и му е дошло времето)," - не че като е стар не му се живее, но все пак е поживял, пък и ако наистина е възрастен ще е по - трудно подвижен , лесно изморяващ се и почти няма да има смисъл от дуел

Понякога и смъртта е безсилна, макар и само в рекламите. :thumbsup1: Един дядо и разказа играта.

http://www.vbox7.com/play:e9c3e5d9

П.п.: " Смъртта ще си я назначим за главен инструктор." - все едно вълк да обучава овцете как да се пазят от хищници :D

Редактирано от hrisko_89
Линк към коментар
Share on other sites

:D

Да не умра? Аз?

Леле, Боже!

Но кой съм аз? Дали мога да умра?

Разбира се, ако се имам за тяло - смъртта ми е сигурна, но нека да помисля, дали съм тялото. :rolleyes:

Сега, като движа пръстите по клавиатурата си се чудя... кое движи тези пръсти, кое движи тялото, кое кара мозъка да разсъждава, да мисли въобще... кое кара сърцето да бие и очите да гледат и всъщност кой гледа иззад очите?

хехе

Та възможно ли е това нещо, което прави всичко от горните неща възможно за тялото, да прекрати съществуването си?

Кой слуша с ушите?

Кой усеща?

Разбира се, това съм аз и правя всечко това, което описах по-горе, чрез тялото, чрез формата. Влязъл съм в нея, като в кустюм, като в палто, с което мога да "изляза вън" и да се насладя на "зимата" да речем.. :D

Смъртта има само два вариянта и е добре човек да ги помни.

Първият варият е при смъртта всичко да изчезне и да спре да съществува. Няма тяло, няма съзнание, няма душа, няма дух, няма аз, няма самосъзнание, няма някой, който да усеща, да разбира... нищо не е останало. Всичко е изчезнало безвъзвратно и това е прекрасно! Тогава няма проблем, защото ще липсва някой, който установява това, или онова.

Ще липсва нещото, което разбира живо ли е, мъртво ли е, съществува ли, несъществува ли... страх ли го е не го ли е страх, самотно ли му е, не му ли е самотно... тъмно ли му е, или пък му е светло... студено ли му е или пък му е топло...

Ще липсва онова нещо, което да съзнава всичко това. Ще липсва съзнание.

Тогава, аджеба, как може да има тъга и нещастие? Кой ще е тъжен? Кой ще е нещастен? Кой ще е самотен? Кой ще страда, след като няма никой? Ако всичко е изчезнало, проблем не съществува.

Вторият вариянт е това - при смъртта да остава съзнанието, т.е. то да продължава да съществува, да продължава да съзнава. Смъртта идва и взима тялото, но съзнанието остава и продължава да съзнава всичко, което се случва.

Тогава пак липсва проблем! Съществуването продължава! Нали от това ги е страх хората - от края, от спиране на съществуването?! :D Ех... страх ли е да го опише човек! :D

Ако ти продължаваш да съществуваш и след смъртта на тялото, тогава къде е проблемът? Тогава защо да страдаш? тогава защо да си нещастен? Та нали си все още жив!?! :rolleyes:

И в двата вариянта - проблем липсва!

Кой вариянт избираш?

Отговорът на този въпрос е прост и той зависи от опитността, от нивото, от дълготата на съществуването.

В един момент идва умората. Вече всичко си Познал. Не е останало нищо за Познаване. Толкова много си съществувал - цяла Вечнтост. Уморен си и искаш да си починеш. Тогава и само тогава може да станеш истински Покойник, да навлезеш в Шабат и да изчезнеш завинаги!

Ето това е кеф, който желая да стане реалност за всички вас.

Буда казвал - "Няма Дух, няма Душа, няма Енергия, няма живот, няма смърт, няма прераждане. Всичко е илюзия."

Това според мене точно така. Реалността е само една, при това не може да се каже, дали тя съществува, или не съществува, дали тя е жива, или е мъртва. Тя е и двете едновременно. Думите никога, за никой не се достигали, за да може тя да бъде описана.

Покой ви пожелавам! Станете Покойници и почивайте в Мир! :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

П.п.: " Смъртта ще си я назначим за главен инструктор." - все едно вълк да обучава овцете как да се пазят от хищници :D

Ами така се прави. Това гарантира, че докато си в школата и си плащаш таксите, дуелите ти със смъртта ще преминават безпроблемно. Ако решиш да напуснеш...

Линк към коментар
Share on other sites

Първо си зададох въпроса-Защо по това време ме трогна тази хубавица-смъртта,да мисля за нея?Като погледнах през прозореца ми светна крушката......приличат си,даже си подхождат.Студ,Свитост,Самота скриват сякаш сянката на смъртта.

В нея обаче е скрит Живота,под бялото покривало на снежните кристали спи и пее житото,цветята и копнежа на човешката душа за обнова.Е,викам си,ами то е толкова красиво.Да изчезне,уж нещо и да се появи друго.Въздъхнах.

Интересно е, че Дамян е видял в зимата първо смъртта, а после живота. Зимата някои наистина биха могли да уподобят със съня или със смъртта, но има и едно друго разбиране, че това трябва да е точно обратното. Всъщност, през зимата на земята идват да работят големите или висши природни духове, а през лятото работят малките или низшите такива. В този смисъл, истинския духовен живот в природата настъпва през зимата, а през лятото настъпва нещо като сън. Смъртта може да се приеме като заместител на съня, но с по-дълготрайни, различни последствия. И така всъщност през лятото работят низшите духове, което е като един вид сън, или смърт, за природата, тъй като големите духове са се оттеглили от тялото на природата, така както се оттеглят някои от телата по време на сън и после окончателно след смъртта. Естествено, добре е циклите в природата по-скоро да се оприличават със съня, защото при тях има възвръщаемост. А през зимата, големите духове идват да работят отново в земната сфера, така както духът работи в тялото по време на будното състояние. По отношение на низшите духове, положението е почти обратно, но с висшите е така. През зимата, те се оттеглят в другото полукълбо. В действителност, по външни признаци можем да сравним зимата със съня или смъртта, но например Щайнер смята, че е правилно да сравним зимата именно с будното състояние, както описах това по-горе. Тогава има по-силни енергии и би трябвало някои хора да могат да усетят всъщност живот във всичко около нас, макар че той е скрит зад студения сняг на пръв поглед.

Естествено, може Дамян да не е имал това предвид, а по-скоро само едно размишление върху начина, по който изглеждат нещата, но исках да посоча и тази обратна връзка, за която бях прочел преди известно време.

Линк към коментар
Share on other sites

Една забавна песничка на Братя Мангасарян с участието на смъртта. B) Тази песничка е химн на положителното мислене.

http://vbox7.com/play:35880afe

М.с.к.

Иска ми се ако смъртта ни се явяваше в сетния ни час и имаше човешки образ, да изглежда като много красива и усмихната жена, на която да не мога да откажа нежна, но упойващо смъртоносна целувка... :hypocrite:

Редактирано от hrisko_89
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...
  • 7 months later...

Страх ме е да загубя близките си хора.Страх ме е да кажа кой съм на света да не ме убият.Страх ме е от всички мъчения на земята.............много ме е страх........

Знам, че това не е утеха, но искам да ти кажа, че и мене ме е страх.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Тесен, стръмен и скърбен е пътят на човешкото спасение, изпълнен с болка и страдания. Всеки от нас изживява своята Голгота, но… не всеки успява да възкръсне. За да се случи това, е необходимо да има правилно отношение към връхлетялото ни страдание, което има за основа правилното разбиране. Най – голямата болка, най – голямото изпитание и предизвикателство за човека е да загуби собственото си дете. Но най – големите нещастия и предизвикателства, освен че са най – рискови, дават и най – голям шанс за духовно израстване. В такива случаи не трябва да забравяме азбучната истина, която изразява Христос с думите: „Блажени страдащите (плачещите), защото те ще бъдат утешени!” С други думи казано, небесното утешение, Утешителят, Светият Дух се дава само на този, който минава през големи скърби и страдания, но устоява във вярата си, запазва любовта в сърцето си, примирява се със Съдбата, приемайки Божията воля такава, каквато е. Аз познавам този път. Минал съм по него. Етапите му са следните:

  • Съзнанието отхвърля станалото, защото не иска да го приеме за реалност.
  • Ропот, негодувание, бунт срещу Съдбата, срещу Бога. Появяват се хулни помисли, отричащи съществуването на Бога и духовното безсмъртие на човека, както и целесъобразността на всичко, което се случва и което наричаме „Божи промисъл.”
  • Огромна смазваща тъга. Усещане за безпомощност, безсилие и безсмисленост. Отчаяние.
  • Оттук нататък вариантите за реакция са два: ако човешката гордост е прекомерна, а любовта недостатъчна, сърцето не може да се пречупи, да се съкруши от болката и скръбта и като естествен, и закономерен резултат идва озлоблението, чрез което човек започва да се саморазрушава отвътре, т. е. да руши своите духовни структури и да унищожава духовните си натрупвания. Втората възможна реакция, която естествено е за предпочитане, е да бъде допуснато скръбта и болката да съкрушат сърцето, да го доведат до примирение и смирение, което казва: „Бог даде, Бог взе -да бъде Божията воля!” Така подготвено, чрез молитва може да се изиска сърцето ни да стане обиталище на Утешителя, Светия Дух, за да можем и ние с Негова помощ да утешаваме страдащите чрез утешението, с което самите ние сме били утешени.

Забелязано е: Колкото повече любов има човек в себе си, толкова повече болка и страдание може да понесе и то така, че не само да съхрани любовта си, но и да я умножи и то според степента на изпитаното страдание.

Линк към коментар
Share on other sites

Като една хубава приятелка, дошла да ти помогне да си завъртиш мирогледа на 180 0  градуса.Имала съм такъв момент в миналото  на 12 години бях.Не съм осъзнавала случилото се с мен, но беше за хубаво.Осмислям го като вкопчване в моята воля, а тя е нищо пред  Божествения промисъл. :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...