Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Човешката алчност. Как да се изцели?


Recommended Posts

Човешката алчност

Какво е тя - желание за трупане на средства... Може би някои хора намират нещо свръхценно в натрупаните средства. Самото виждане на ценност в нещо е нещо хубаво... Ценното в натрупаните средства може да е чуството за сигурност, може би (тук има какво още да се каже, пропускам...) ? Но дo какво друго хубаво може да води алчността ? Какво може да ни ползва ?

"За Бога всичко е добро", знаем... Oбъркан съм по този въпрос. :huh: Не виждам светлината по темата...

Линк към коментар
Share on other sites

Явно този въпро е бил актуален и преди 2000 години? :)

19. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат;

20. но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;

21. защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Евангелие на Матея, гл.6

Много е важно какво трупа човек. То се определя от неговите желания, а те от своя страна характеризират на какъв етап в духовното си развитие е той. Според Кабалата желанията на човека постоянно се променят от по-малки към по-големи и тази промяна реализира еволюционния процес на човечеството.

Те се разделят на пет нива:

• първични желания - секс, храна, (казано "Любовта и глада правят света");

• втория етап на развитие на желанията - това е стремежа към богатство;

• третия етап на развитие на желанията - стремеж към власт и слава;

• четвъртия етап на развитие на желанията - стремеж към знания;

• петия етап на развитие на желанията - стремеж, към духовното, към Твореца;

Според вас - има ли разлика между трупане на средства и алчност? :unsure:

Линк към коментар
Share on other sites

Защо да е сложно?

Аз се подчинявам на закона : Всичко тече, всичко се променя. само движението е вечно.

Или поне се опитвам - вземаш толкова, колкото можеш да ползваш. Всичко да бъде в обращение. Да няма застой, да не се стига до задръстване.

Това не значи, че не е добре да вземеш много - ако можеш да управляваш справедливо една фабрика, една банка, един търговски център - действай. Това е огромна отговорност - да въртиш много пари, а да не заделяш за себе си повече от нужното. Сещам се само за няколко души в света, които са се справили с такава отговорност. Хората ги почитат наравно със светци.

Нужна ти е обаче вяра в собствените сили - че утре пак ще си набавиш необходимото. И вяра в много други морални ценности - че околните ги притежават.

На мен ми е най-трудно да следвам закона, където се намесва красотата. Видя ли нещо красиво, особено за очите и ушите, трудно ми е да се разделя с него. (Затова и преди време бях пуснала една такава тема, която потъна.) И там има изход - творчеството.

....................

"За бога всичко е добро" разбирам като - за вселената твоето малко зло е твърде преходно и незначително, а освен това пак ще стане храна за естествените процеси.

Например ако ядем прекалено много, вредим на себе си, скъсяваме живота си, пренебрегваме духовното си развитие. Но материята,натрупана в нас, пак ще влезе в кръговрата на движението и ще бъде полезна. Примерът, даден от нас, ще бъде поука за други да ползват живота си по-добре... и т.н. Вредата си остава за този, който я причинява,( а и названието "вреда" предполага субективниа гледна точка, която не може да е меродавна), това е твърде преходно и дребно, за да промени нещо съществено.

Може би все пак е по-добре да се разсъждава върху конкретен пример, Любо. Защото правилно отбелязваш, че в основата на алчността е страхът, а той е индивидуален за всеки.

ПЪк и при съвременните технологии все повече стават нещата, които хем можеш да задържиш в някаква степен, хем да ги раздадеш.

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

При мен щастието се изразява в количеството и качеството на даване а не на трупане. Идваме без нищо материално и без нищо напускаме този свят. Алчност притежават много тъжните и нещастни духом хора, защото не разбират закона на даването. Учителя има една молитва за лечение "Отказвам се от всичкото си богатство, отказвам се от ........ , от ..... и така нататък не мога в момента да я цитирам от умора но при желани всеки може да я прочете. Ако лечението беше в събирам, трупам, искам още и т.н. то Учителя би ги употребил а той използва думата ОТКАЗВАВ СЕ. Защо ли?

Линк към коментар
Share on other sites

На 9 септември 1935 г. Учителя потегли за Мусала с една малка група от седмина братя. В Боровец натоварихме багажа на коне и поехме пеш към върха. По пътя, във време на почивките, имахме интересни разговори с Учителя. Ето някои съхранени мисли от тях.

Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. И който уповава на духовното, но с корист ни цели, за да уреди своите лични работи, той също ще се разочарова. Само онзи, който уповава безкористно на духовното, не ще се разочарова. Това е Божественото.

Сега Бялата раса минава колективно през фазата на алчността (напр., италианците в Абисиния), а пък българинът минава индивидуално през алчността; разбира се, Невидимият свят използва всичко това пак за добро.

Боян Боев, „Акордиране на човешката душа“, т.I

Тези думи на Учителя ме накараха да се замисля за разликата между колективната алчност и индивидуалната. Всъщност, какво се разбира под „колективна алчност“? Има ли я в България? А по света? :hmmmmm:

И как Невидимият свят използва алчността за добро? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Какво е тя - желание за трупане на средства... Може би някои хора намират нещо свръхценно в натрупаните средства. Самото виждане на ценност в нещо е нещо хубаво... Ценното в натрупаните средства може да е чуството за сигурност, може би (тук има какво още да се каже, пропускам...) ? Но дo какво друго хубаво може да води алчността ? Какво може да ни ползва ?

"За Бога всичко е добро", знаем... Oбъркан съм по този въпрос. :huh: Не виждам светлината по темата...

Според мен е доста проблематично алчността да доведе до нещо добро. Някак си аз я свързвам и със завистта. Предполагам, че алчните хора са също и завистливи и всъщност се опитват да компенсират своята ниска самооценка и недостатъчна духовност.А защо не и липсата на обич.

Ето един цитат на Карлос Кастанеда

<LI>"Ти би ли се осмелил да навлезеш в непознатото от алчност? Едва ли! Алчността действа само в света на ежедневните дела. За да се осмели да навлезе в онази ужасяваща самота, човек трябва да притежава нещо по-силно от алчност - обич! Човек има нужда от обич към живота, към тръпката, към тайната. Има нужда от непресъхващо любопитство и кураж в изобилие. Така, че изобщо не ми ги разправяй тези глупости, че си бил отвратен! Срамота е!"

Линк към коментар
Share on other sites

Тези думи на Учителя ме накараха да се замисля за разликата между колективната алчност и индивидуалната. Всъщност, какво се разбира под „колективна алчност“? Има ли я в България? А по света? g.gif

И как Невидимият свят използва алчността за добро? g.gif

Много хубав въпрос :thumbsup: и аз се замислих...

Индивидуалната алчност съсипва само мен, моят стремеж за трупане на богатство най-много и върху децата ми да рефлектира. Но пък си мисля, че Невидимият свят оставя някой да позатъне и да си понесе последствията от това, т. е. да си извади поуката... А пък и други около него също може да се поучат...

Докато колективната алчност май е по-опасна, тя може да съсипе цели общества, народи...

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Алчност е да искаш повече от това което можеш да използваш - за себе си, доколкото това е необходимо и за благото на другите. Що се отнася до колективната алчност, такава може да съществува ако човек се отъждествява до голяма степен с някаква група. Тогава вместо да иска за себе си, започва да иска за групата, но пак повече от това, което реално е необходимо на въпросната група. И ако подобни членове в групата са повече, може да се говори за колективна алчност. Да не забравяме, че дори и когато дава воден от неегоистични мотиви, човек трябва да дава според потребностите на получаващите, поне доколкото може да ги прецени.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Лазарев има една теория ,според която ако човек се пристрасти към нещо или някого,непременно го губи(или човекът сам се погубва).Може би,ако алчният човек осъзнае това,ще може да превъзмогне слабостта си.

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко е енергия. Ако не се движи, умира. Ако нещо се натрупа, не се освобождава място за ново. :feel happy:

Елементарно е :)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...