За Астрологията

[Таня]

Изследването на звездите е било източник на вдъхновение на първите натуралистични религии на човечеството, при повечето от които митът за сътворението се появява по-късно. Богът на Слънцето и богинята на Луната обединяват дните в месеци и сезони; техният кръговрат създава свещения ритуален цикъл. В някои древни цивилизации всеки ден е посветен на планета и молитвите са били отправяни към тези звездни божества. Следите на астралните религии се отразяват и в Библията: „И каза Бог: Да бъде Светлина и небесните светила да разделят деня от нощта; и нека те бъдат знаци на сезоните, дните и годините”./Битие,1:14/

Въпреки, че в наше време изследването на звездите е разделено на различни клонове – астрология и астрономия – проучването на небесните феномени и интерпретацията на тяхната пророческа значимост са близко родствени науки, водещи началото си от едни и същи школи. Древните идеи за природата и живота се характеризират с факта, че те свързват вярата в боговете с наблюдението на небето. По този начин най-ранните учени са свещенослужители, следователно,вярващи, че божествеността се разкрива чрез езика на космоса. Общият сбор от тези древни традиции представлява колективна книга на мъдростта, извлечена от звездите – форма на небесно ръководство, което указва посоката на живота на Земята.

Наистина, Астрологията, както я определа Оксфордският речник на английския език, е „изкуството да се изследва окултното влияние на звездите върху човешките дела”. Тази проста дифиниция обобщава духа на класическата традиция, която оцелява хиляди години. В своята същност астрологията свързва езотеричната наука с езотеричното изкуство да се проследи специфичното значение на това движение и да се приложи то към човешките дела.

Ученикът на Юнг – Джеймс Хилман описва астрологията като „ архетипов феномен, който е широко разпространен, вечен и емоционално завладяващ. По този начин, ако тя е архетипова, астрологията е тук, за да остане такава; тя няма да се промени, тя трябва да бъде архетипова”

Една от причините за този вечен апел към астролозите може да е кръвното родство между числените астрономически наблюдения и херметическото изкуство или интерпретацията. Дори когато революционното откритие на Коперник премества древния център на Космоса от Земята към Слънцето, това не променя фундаменталните астрологически предпоставки за разчитане на символичния смисъл и изпълнен със значения строеж на видимите модели, създадени от движението на звездите и планетите.

Докато астрологията се променя през вековете, адаптирайки се към философския и религиозен светоглед на различни култури и исторически епохи, историята за това, как се развива тя, показва удивително логическа философска структура. Системата, наследена от Западната астрология има своя древен първоизточник отпреди от около четири хиляди години , по времето на разцвета на Месопотамия и Вавилон. Нетърпеливи да се уверят, че действията им са в унисон с Божия промисъл, царе и принцове се обръщали за съвет към умману, каста на учени-жреци, която проучвала устройството на природата, за да прозре в бъдещето.

Древната гадателска култура положила основите на по-съвършеното създаване на календарите. Като стояли на зикуратите – стръмни, стъпаловидни храмови кули, които функционирали като обсерватории – вавилонските свещеници отбелязвали промените на небето. Подтиквани да разгадаят волята на боговете над тях, те методично записвали движението на планетите и звездите в прецизни месечни „дневници”, както и съответстващите им събития на земята. През столетията това жреческо множество от астролози съставило таблици, които позволявали по-точно да се предсказват както фазите на Луната, така и нейната орбита.

В резултат на тези наблюдения и наблюденията в по-късните епохи, поставената на научни основи астрология започнала да процъфтява. По-съвременните западни астролози, например, базират работата си на първо място върху математическите методи на Птоломеевата „Тетрабиблос”.

Докато гръцките учени дали геометрична структура и научна същност на астрологията, гръцките философи открили във вавилонската астрологическа традиция модел за разпространяване на религиозните си концепции по света. Дълбоко повлияни от астралната религия на Месопотамия и поради липса на своя собствена космогония, гърците свели вавилонските звездни божества със собствения си олимпийски пантеон от богове и богини. Много по-важно е обаче, че те възприели вярването, че планетите са въплъщение на всяко едно от тези небесни божества, както и идеята, че вечният Космос влияе върху събитията на Земята. В същото време, източните вярвания и трансцедентната висша сила, от която произхождала и към която някой ден щяла да се завърне индивидуалната душа, повлияни от древните вълни на персийския зороастризъм, давали нови насоки на гръцките мислители като Питагор и Хераклит. Това сливане на мистичните източни схващания с гръцкия рационализъм процъфтява във философските трудове на Платон. Визията на Космоса, проблеснала при Сократ и напълно развита от Платон, вдъхновява астролозите в продължение на векове.

Космосът, според Платон, е физическото тяло на индивидуалното интелигентно същество, anima mundi, или Космическа душа. По този начин, според Платон, всички създания са изначално свещени. Звездите и планетите са божествени същности; дори душите на хората първо са били звезди и един ден ще се завърнат към своя дом в небесата, където битието е вечно и непроменимо. Платоновата философия за междинната сфера на вечните първообрази – архетипи на идеите, действащи зад света на проявлението – в голяма степен съвпадат с астрологичната представа за планетите като божества.

Пълната погълнатост от вярата в съдбата и предопределеността в ранните столетия преди Христа доказват друг важен фактор за катализиращата роля на астрологията в елинистичната култура. Астрологията, със своя стремеж да разгадае ръкописите на боговете по небето и със своята тайнствена способност да предскаже точно датата на разположението на светилата по еклиптиката, винаги е била алтернатива на жестоките капризи на слепия случай.

Вярата в Божествената предопределеност била разпространена из целия елинистичен свят. Този светоглед бил приветстван с ентусиазъм от стоическата школа – гръцка философска школа, според която противопоставянето на съдбата било източник на болка и страдание, докато приемането на предопределеността носело мир на съзнанието. В допълнение философията на детирминизма правела по-лесно поносими хаотичните исторически събития, преосмисляйки ги като „подреден и целенасочен поток”.

По този начин би могло да се твърди, че астрологията влива в живота, с цялата му непредсказуема несигурност, своята благоразумна и смислена съгласуваност. Така появяването на астрологическата перспектива в елинистичната ера довело до вярата, че животът не се ръководи от капризите на случая, а от подреден и вещ в човешките дела промисъл, определен от небесните божества според движението на планетите. Посредством това знание човек вече можел да разбере своята съдба и да действа от позициите на ново усещане за космическа сигурност. Разпростирайки се далеч от културния център Александрия, астрологията се превърнала в система от вярвания, която заличава границата между науката, философията и религията, обхващаща по този начин последователите на Стоицизма, Платоновата и Аристотеловата философии, математиците, астрономите и медиците, херметическите езотерици и адептите на различни мистически религии.

Но този интелектуално всеобхватен, метафизичен подход към астрологията, не е всичко. Тя също уравновесявала силата, прехвърлена от Древта Гърция и Александрия към Рим. Географското преместване предизвиква също така преместване на ударението. Въпреки че съществували учени астролози, които продължавали традицията, наследена от Гърция, астрологията започнала да се отдалечава от своите корени в естествените науки и философията към мощта и политиката. Римските военначалници и императори- такива като император Август, който бил първият император, използвал астрологията, за да лигитимира своята позиция, като сякъл монети с гравиран върху тях рождения му знак – Козирог, които разпространявал по цялата империя - се стремели по този начин да утвърдят своето господство, манипулирайки волята на боговете, изписана чрез звездите.

Със западането на Римската република и възхода на Римската империя, властта започнала да се съсредоточава все повече в личността на императора. Във лечени в политическите задкулисни интриги, дворцовите астролози чертаели карти, за да определят най-благоприятният момент за коронация, и задълбочено изследвали рождените хороскопи на евентуалните наследници във властта. В тази напрегната атмосфера, обкръжаваща носителите на върховната политическа власт, астрологичната „тайна полиция” наблюдавала за вероятни претенденти за трона. Поради това по онова време в Древен Рим астролията е била опасно занятие и би могло да изкуши към предателство; астролозите, предсказващи императорското бъдеще на претендентите за короната, можели да бъдет екзекутирани или изпратени в изгнание.

След триумфа на християнството през ІV-V век, езическите практики на астрологията, магията и предсказанието станали наказуеми престъпления. На християните било забранено да се молят на Слънцето, Луната или звездите. Император Константин нарежда в Теодосиевия кодекс, че „любопитството на хората към предсказване на бъдещето ще се прекрати завинаги”, обаче астрологията продължила да съществува през средните векове като мощна подземна сила.

Борбата с астрологията в християнската традиция има малко общо с въпроса дали тя е правилна или погрешна, а много повече – с конфликта между астрологическите вярвания в предопределеността и съдбата и църковния акцент върху свободната воля на вярващите.

Вярата в неизбежната съдба прави съмнителна необходимостта от църковните служби и молитви и затова се водел спор за това дали звездите са причина за събитията или знаци, които ги предсказват. Макар и категорично против астрологичната практика, Оритен пишел за звездите като за духовни същности, създадени от Бог като знаци-посредници за неговата воля, а не като причина сами по себе си.

Докато църквата се стремяла да консолидира своята власт, тя става още по-нетолерантна към съперниците си; Такива критици като свети Августин привнасят „нова жестокост” към преследването на астролозите като еретици. Когато Западът се спуска в мрачното Средновековие, науката, астрономията и философията били засенчени от едноличния авторитет на Църквата. Без текстовете и трактатите на класическа Гърция и Рим, преведени на латински, интелектуалните основи на астрологията започнали да отслабват и дори напълно да изчезват.

Около VІІІ – ІХ век като част от едно голямо предаване на научни и литературни трудове на класическа Гърция, на арабски били преведени и астрологични текстове. Вдъхновени от знанието на персийските астролози, както и от това, как астрологията служи за връзка между човечеството и космическата му природа, арабските учени с ентусиазъм прегръщат астрологическата практика. Астрологът и философ от ІХ век Абу-Машар, докато преподавал в къщата на мъдростта, поставил началото на традицията на светската астрология, изследваща ефекта от планетните цикли върху световната история.

Когато през ХІІ век отворили врати първите европейски университети и се разпространил интересът към класическото обучение, латински преводи на арабските преводи на гръцката астрология се пробудили за живот. Ранните възгледи на Ориген за звездите като представетили на Божественото, придобили огромно одобрение сред християните. „В този период – пише Петер Уитфилд, звездите били разглеждани като „естествен механизъм, създаден от Бог, за да управлява Неговото творение”. Въпреки, че дебатът за свободната воля срещу предопределеността продължил, астрологията сега можела да бъде изучавана безопасно, като част от класическата традиция, редом с философията на Аристотел и поезията на Вергилий”.

И така, през ХІІІ век дори такава значителна фигура като теологът Тома Аквински сериозно обмисля въздействието на звездите върху човешкото поведение. Приемайки, че звездите наистина имат силата да оформят човешката природа, свети Тома Аквински въпреки това вярва, че това влияние може да бъде неутрализирано чрез свободната воля, като пише, че „мъдрецът е владетел на звездите, тъй като той е владетел и на своите страсти” По думите на Утфилд това е едно твърдение, което се превръща в ключова формула на продължил дълго дебат за астрологията и фатализма.

Но Ренесансова Италия е мястото, където астлрологията възкръсва, решавайки конфликта между свободната воля и съдбата по нов творчески начин. По това време се появили отново гръцките астрологически съчинения. Погълнат от своите преводи на тези езотерични учения, Фичино- свещеник, физик и учен започнал да гледа на астрологията като на част от вечната философия, съществувала от древността. Един от първите философи, които помагали на свои клиенти да подобрят живота си с помощта на астрологията и други окултни знания, той е сред главните фигури, дали нова насока на астрологията.

По време на Ренесанса астрологията така настойчиво определяла кодекса от правила на обществото, че правителството на Флоренция връчвало жезлите на своите генерали в утвърдени от астрлозите моменти, а принц Леонардо д`Есте носел дрехи в цетове, които да привлекат благотворните планетни влияния. Астрологията била изучавана редом с философията и науката в университетите, лекарите предлагали астрологически консултации на пациентите си, а древното звездно изкуство се радвало на широко уважение както по улиците, така и в най-модните салони.

Почти толкова бързо, колкото спечелила творческо възраждане, астрлогията започнала стремително и опасно да изпада в немилост. „Ренесансовото преоткриване на езичеството и окултните мистерии, включително и астрологията – пише Петер Уидфилд , - предлагало една по-древна и по-вълнуваща визия, което започнало да накърнява авторитета на Църквата”. Със създаването на Инквизицията през ХVІ век старият конфликт между свободната воля на човека и силите на съдбата възникнал отново; „единствено Бог”, казвали църковните авторитети, „би могъл да знае бъдещето”, така хороскопите били анатамосани. Астрологията била заклеймена като ерес и подложена на репресии в Италия. Преподаваната в университетите и приеманата с уважение от учени и изследователи практика на астрологията попаднала в сянката на официалното общество. Като оставим настрани изключенията като практикуващия през ХVІІ век английски лекар Уйлям Лили- един от знаменитите английски астролози и окултисти на своето време,, автор на класическия трактат „Християнска астрология” /1647/, астрологическата практика през следващите няколко столетия се превърнала от религиозно и владетелско изкуство на философи и крале, в панаирджийско комерсиално забавление за тълпата.

Но не Църквата, а научната революция през ХVІІ век отнела последните следи от авторитетност на астрологията. С откриването на гравитационните сили, въртенетно на Земята около Слънцето и безкрайността на Космоса, в разрез със схващането , че той е съставен от определен брой сфери, повечето от астрономическите теории, на чиято основа се изграждала астрологията с хилядолетия, рухнали. От научна гледна точка, съзвездията не били нищо повече от модели, появяващи се на небето от земна гледна точка. През телескопите планетите се виждали по-скоро като обекти от прах и скали, а не като небесни богове. А и в безбрежния Космос, без явно начало или край, без връх или дъно, какво точно значение би могла да има астрологичната аксиома „Каквото горе, такова и долу”. Когато обаянието на новите граници на дълбокия космос привлякло новите поколения изслеудователи, пропастта между астрономията и астрологията се разширила, прекъсвайки връзката между тях вероятно завинаги.

Въпреки това, обаче, астрологията наследява една приспособимост, която й позволява не само да оцелее след упадъка си при възхода на науката, но и да процъфти, изплувайки отново през последния век на второто хилядолетие – период, който да може да се нарече втори неин ренесанс Последните десетилетия свидетелстват за преосмислянето на астрологията, която интегрира психологията, митологията и съвременната наука, като запазва своята дълбока архетипова същност: като намира мита и значението му в движението и модела на звездите и планетите.

През ХІХ век митичната доктрина на Елена Блаватска, основател на теософията, наситила астрологията с езотерична значимост. Съдбата, разкривана в индивидуалния хороскоп, била разглеждана като отражение на източната концепция за кармата – вярването, че уникалната форма на сегашния живот е предопределена от действията в миналото. И наистина – в новата епоха сме свидетели на поредица нови насоки в тази област. Модерните методи за интерпретация в астралогията – такива като разполагането на психологическите архетипи в контекста на Зодиака – я укрепват като система от вярвания. Астрологията бива разглеждана като даваща духовна и психологическа проницателност за човешката природа, като помага на хората да се свържат с основната цел на живота си. През ХХ век Карл Юнг, швейцарски психолог, обогатил астрологията с интелектуална рамка, подходяща за духовния светоглед на новата епоха.

От инструмент за предсказване на бъдещето или за тълкуване на волята на боговете астрологическата карта днес се превръща в помощник за обясняване на същността на психиката. В резултата от дейността на астролозите от ХХ-ХХІ век, като например Дейн Ръдиар, Марк Едмунд Джонс и Лиз Грийн, израства изцяло нов клон на хуманистичната астрология, основан на психологическото развитие на харакстера на индивидуалността. В тази система астрологическата карта може да бъде разчитана с цел да извади наяве вродените качества и склонности на личността. За професионалния астролог астрологичната карта предлага информация за талантите, недостатъците, силните страни и особеностите на клиента.

В последните десетилетия възникналите нови научни парадигми , които прегръщат по-холистични и по-екологични възгледи за природата, вдъхновяват някои астролози да започнат отново изследвания за това как астрологията може „да работи” във физическия свят.

Според лекарят –астролог Уйлям Кийпин астрологията свързва цялата еволюция на мисълта пряко с физическото развитие на космическия процес под формата на планети.

И в действителност, ако търсим система, която да обединява многопластовата природа на битието, то астрологията, според Ричард Тарнас, е това в много по-голяма степен, отколкото която и да е друга дисциплина, тъй като „разкрива космоса, изпълнен със значения, с душа и с интелигентност, толкова могъщи, че синхронизират модела на небето с модела на човешкия опит”

Астрологията вероятно няма равна на себе си и като лупа, през която се разглеждат архетипите, скрити в живота и природата. Днес тя може да бъде разглеждана като архив на древната мъдрост, чиито корени лежат дълбоко в златната епоха, когато материалният свят не бил разделен от духовния

Когато астрологическата традиция разкрива отново своето минало и подобрява своето академично акредитиране чрез навлизане в колежите и университетите и когато астролозите се превръщат във философи, учени и критици на културата в добавка към тълкуване на индивидуалните хороскопи, тя поставя началото на нова ера.

И наистина, основите на астрологията и в материалната сфера, и в невидимите измерения на Духа я превръщат в безценно средство за възстановяване на прекъснатата връзка между минало и настояще, между човешкия дух и духа на природата. Като символичен компас тя може да бъде използвана, за да ни помогне да намерим своето място във Вселената.

Източник: Ретроградният Меркурий на Пития Пий, изд.ШАМБАЛА, 2006

[Таня]

Въпреки това, обаче, астрологията наследява една приспособимост, която й позволява не само да оцелее след упадъка си при възхода на науката, но и да процъфти, изплувайки отново през последния век на второто хилядолетие – период, който да може да се нарече втори неин ренесанс.

Последните десетилетия свидетелстват за преосмислянето на астрологията, която интегрира психологията, митологията и съвременната наука, като запазва своята дълбока архетипова същност: като намира мита и значението му в движението и модела на звездите и планетите.

От инструмент за предсказване на бъдещето или за тълкуване на волята на боговете, астрологическата карта днес се превръща в помощник за обясняване на същността на психиката.

В резултата от дейността на астролозите от ХХ-ХХІ век, като например Дейн Ръдиар, Марк Едмунд Джонс и Лиз Грийн, израства изцяло нов клон на хуманистичната астрология, основан на психологическото развитие на харакстера на индивидуалността. В тази система астрологическата карта може да бъде разчитана с цел да извади наяве вродените качества и склонности на личността. За професионалния астролог астрологичната карта предлага информация за талантите, недостатъците, силните страни и особеностите на клиента.

В последните десетилетия възникналите нови научни парадигми , които прегръщат по-холистични и по-екологични възгледи за природата, вдъхновяват някои астролози да започнат отново изследвания за това как астрологията може „да работи” във физическия свят.

Според лекарят –астролог Уйлям Кийпин астрологията свързва цялата еволюция на мисълта пряко с физическото развитие на космическия процес под формата на планети.

И в действителност, ако търсим система, която да обединява многопластовата природа на битието, то астрологията, според Ричард Тарнас, е това в много по-голяма степен, отколкото която и да е друга дисциплина, тъй като „разкрива космоса, изпълнен със значения, с душа и с интелигентност, толкова могъщи, че синхронизират модела на небето с модела на човешкия опит”

Астрологията вероятно няма равна на себе си и като лупа, през която се разглеждат архетипите, скрити в живота и природата. Днес тя може да бъде разглеждана като архив на древната мъдрост, чиито корени лежат дълбоко в златната епоха, когато материалният свят не бил разделен от духовния.

Когато астрологическата традиция разкрива отново своето минало и подобрява своето академично акредитиране чрез навлизане в колежите и университетите и когато астролозите се превръщат във философи, учени и критици на културата в добавка към тълкуване на индивидуалните хороскопи, тя поставя началото на нова ера.

И наистина, основите на астрологията и в материалната сфера, и в невидимите измерения на Духа я превръщат в безценно средство за възстановяване на прекъснатата връзка между минало и настояще, между човешкия дух и духа на природата. Като символичен компас тя може да бъде използвана, за да ни помогне да намерим своето място във Вселената.

Източник: Ретроградният Меркурий на Пития Пий, изд.ШАМБАЛА, 2006