17.Вяра

[Донка]

Молитвен наряд за начало:

Благата песен - песен

Дето е бог, там съм и аз - формула

Псалом 23

Беседа:

Вяра

Молитвен наряд за край:

Да пребъде Твоят Дух в нашите сърца - формула

Господнята молитва - молитва

Господи, влей в мен живи космични сили - формула

Вярата ще схващате като коренчетата на едно растение, което посявате в земята и което чрез тези коренчета се крепи. По същия закон човек чрез Вярата се крепи в Бога. Когато се закрепвате силно, и Бог ще ви крепи. През всички времена и изпитания онези хора, които са имали Вяра в Бога, никога не са били излъгвани. Разбира се има Вяра, която може да се осъществи, но мнозина, макар и да са имали силна Вяра, пак са били изложени на големи страдания, защото те са били необходими за тяхното развитие. Като имат Вяра, техните страдания се осмислят. Всички вие имате опитности за Вярата и затова няма да градите нова, а ще развиете тази, която имате, за да мине тя през нова фаза.

[Ася_И]

"За да се развие Вярата ви, изисква се всеки един от вас да си изработи един вътрешен Мир. Човек трябва да се нагоди според съвременния живот, според условията, в които живее, за да подеме развитието си от там, където се намира сега."

"Разбира се има Вяра, която може да се осъществи, но мнозина, макар и да са имали силна Вяра, пак са били изложени на големи страдания, защото те са били необходими за тяхното развитие. Като имат Вяра, техните страдания се осмислят."

"Вярата на едно дете и Вярата на един светия се различават: Вярата на детето е в едно направление, а вярата на светията – в друго. И Ангелите имат Вяра, но тяхната е съвсем друга. Вярата подразбира един велик закон, в който няма изключение. Ако понякога нямаме резултат, причината се крие в това, че ние сме престъпили този закон. Ако някой от вас проси, а не получава, то е, защото зле проси. Онзи, който се двоуми, няма да получи това, което иска. Първото нещо във Вярата е да няма раздвояване, да няма двоумене."

"Човек в един момент може да се спъне за сто години, както и в един момент може да напредне за сто години."

"...казвам, че в Божия закон няма изключение, но в Божията милост има правила, които могат да смекчат закона. Казвам още, че нищо не се дава даром и това е вярно, но Божията милост е друг закон. И според него, ако човек е готов да възприеме нещата, дава му се даром. Вярно е и едното, и другото – вън от Бога нищо даром не се дава, а вътре в Бога всичко даром се дава."

Вяра

[Донка]

Да допуснем, че имате лодка, която искате да изтеглите на брега. Някой я тегли, тегли, но не може сам да я изтегли и изгуби Вяра. Дойде още един, теглят двамата, но не могат да я изтеглят; дойде трети, четвърти – пак не могат да я изкарат. Съберат се най-после десетина души и я изкарват на брега. Те имат Вяра, че само десетина души ще могат да я изкарат. Така и вие ще приложите този закон в действие: ако един не може да направи някоя работа, ще се съберат двама, трима, четирима, до десетина души, докато най-после успеят да я свършат. Това е закон на Вярата – когато всички се обединят, Божественият закон започва да действа. Слабостта на християните се заключава в това, че са разединени и когато не може един да свърши някоя работа, те се отчайват и мислят, че и повече хора не могат да я свършат. Не, трябва да се обединят десет, двадесет, тридесет души и с тази обща сила да я свършат! Само по този начин като действате, ще имате резултат.

Вяра

Една истина, предавана от поколение на поколение от всички мъдреци и Учители... Спомням си и за снопа на хан Кубрат и за задружната дружина дето планина повдига...

Задавах си въпроса защо е толкова трудно да го направим....

Отговори много...

За да се изтегли лодката всеки трябва да заеме различна позиция от тази на другия и да приложи силата си по съвсем различен начин и ъгъл от останалите и не едната сила и единия начин, а "сумата на векторите" тегли лодката - т.е. никой конкретно. Освен това никой от теглещите не може от своята позиция да каже как точно се тегли лодката и той едновременно тегли лодката и помага на останалите да теглят лодката....

В какво се състои вярата в този случай?

Вярвам, че и другите правят всичко по силите и уменията си, за да изтеглят лодката - въпреки, че те не правят същото, което правя аз и точно защото работим по различен начин, лодката се тегли... Вярвам, че аз не мога да знам и да определям начините на другите, а само да разбера кой точно е моят начин...

Вярвам, че помагам на всеки от другите да теглят лодката точно толкова, колкото всеки от тях помага на мен.

Вярвам, че няма възможност един човек да тегли лодката и че лодката може да бъде изтеглена....

Вярвам, че има повече от достатъчен брой хора, с които можем да изтеглим лодката и че мога да общувам с тях във време, място и по начини, които ще ни позволят да теглим лодката....

[Донка]

Така трябва да схващаме въпроса: всеки да знае, че е ключ и че много нещо може да извърши. Ако той е верен на своя пост, много полезен ще бъде. Но ако той остави ключа на произвола и каже: „Въртете този ключ както искате”, първо ще дойдат децата, които ще го въртят без нужда ту на една, ту на друга страна, докато го развалят. Когато хората оставят да ги водят децата, те изгубват всичката си сила.

Кой е ключът в нас, къде се крие той? Ключът е в Знанието. Как заключи Илия небето, какво направи, за да се отвори? Помоли се и каза да се отвори. Трябва да имате Вяра и Знание. Ако човек не знае, как ще се моли? Молитвата подразбира Знание. А има за какво да се молите: трябва да се молите да бъдете умни, добри, честни и справедливи.

Какво означава да оставим своя ключ да го въртят децата?

Ако ключът е знанието, то може би това означава да се оставим на егрегорите, на общоприетите за момента ценности да управляват мисленето, отношенията ни, поведението ни. Защо егрегорите са "децата"? - те са рожби на колективното мислене, нагласи, стандарти и непрекъснато се променят. Те нямат своя индивидуалност и свое знание (ключ), но тяхната роля е да манипулират (въртят) ключовете на хората. Детето, обаче, само опитва дали може да върти ключа и доколко може да го управлява - така то учи законите на своя свят и изследва доколко то може да управлява нещата. Т.е. егрегорите не са лошо нещо - те се превръщат в зло, когато хората, които ги създават оставят своята свобода в техните ръце. Може би защото и когато не желаем да поемем лична отговорност за това, което мислим, чувстваме и правим.

В труден момент, когато не можем да се ориентираме сами все още, изкушаваме се да се доверим на някаква преценка или решение на други хора вместо да търсим своя поглед и своето решение. Предпочитаме да се откажем от това, към което ни води сърцето, защото нямаме достатъчно вяра и оставяме друг да завърти нашия ключ... в неговата посока...

От човек се изисква много работа – обработване на човешката душа. Това, което човек може да направи за себе си, никой не може да му го направи. Ето защо човек трябва да се затвори в себе си и дълго време да мисли, да отстранява постепенно всички онези чувства, които го спъват, и да внесе положителни чувства. Да не внася страх, за да не греши, а да внася безстрашие. Да не се запитва какво не трябва да прави, а какво да прави. Не да мисли в какво да не вярва, а в какво да вярва.

Вяра

Редактирано Ноември 26, 2008 от Донка