Guest azbuki Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 (edited) Това не беше въпрос, а отговор. П.П. Исус има общо, защото отговаря на описанието на Христо. Редактирано Януари 3, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 (edited) Значи Исус е жертва на фанатизма си ? Но на какъв фанатизъм. Нали той е трябвало да умре, дори ако е можел е щял да избегне разпъването, но е нямало как.Такава е била общочовешката му мисия. Сега видях, че си дописала коментара си. Как така описанието на Христо - в смисъл описанието в моя коментар по темата, а Не моето личностно описание. Редактирано Януари 3, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 Значи Исус е жертва на фанатизма си ? Абсурдно, нали? Мисля, че вече си отговори на въпроса. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 (edited) Но нали мисията на Исус е била общочовешка, той е трябвало да умре въпреки, че не му се е искало. А е имало многобройни неизвестни никому хора, които не са проповядвали ново учение, те са следвали някакво учение и от фанатизъм не са искали да го предадат, може би са се заричали че няма да го предадат. Затова съдбата им е изпратила ситуация, за да се види дали ще удържат на думата си. Същото е и с други ситуации - човек казва " никога" за щяло и нещяло и после става тъкмо обратното, знам такива примери, а примерът с фанатизма ми беше посочен от моя познат която от дълги години се занимава с окултното от двадесет години. Явно го е прочела някъде . Редактирано Януари 3, 2009 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 3, 2009 Автор Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 Според вас вярно ли е, че хората които са били подложени на жестоки мъчения, поради вярата която са изповядвали, са станали жертва именно на своя фанатизъм, който е довел до съответните им страдания.Например някой си казва често :" Никога не бих предал вярата си, при каквито и да е обстоятелства, ще умра за нея!" и вследствие на неговото заричане Бог/съдбата решава да изпита думата му и му праща изпитание : или да умре държейки на това което така упорито е твърдял или да измени вярата си и да не бъде толкова сигурен казвайки " никога". Смятате ли, че в подобно твърдение има нещо вярно ? Да, има нещо вярно, т.е. съществува такава възможност, каквато ти описваш, но тя не е единствената. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 Не претендирам за единственост, просто исках да чуя сериозни мнения ( дори различаващи се от предложеното), но без подигравка, а с вникване в написаното. Благодаря ти за коментара ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 3, 2009 Доклад Share Добавено Януари 3, 2009 Едно мнение, и несериозно звучащо, което те оставя сам да мислиш, не е неуважително. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 Иска ми се в тази тема да споделя за една интересна книга – „Как да излекуваме фанатик“ от израелския писател и журналист Амос Оз „В основата на фанатизма лежи желанието да променим другия” – казва Оз, разсъждавайки върху стремежа да направим „другия” щастлив на всяка цена „Фанатикът е всичко друго, но не и егоист. Фанатикът е най-големият алтруист. Той се интересува от теб много повече, отколкото от себе си. Иска да спаси душата ти, да те избави от греховете и грешките, от тютюнопушенето, от вярата или от безверието, да те излекува от лошите хранителни навици, от пиенето или от неправилните ти политически възгледи. Фанатикът е страшно загрижен за теб; при него няма средно положение – той или се хвърля на врата ти, защото те обича искрено, или се спуска да ти пререже гърлото, в случай че се окажеш непоправим. Ако погледнем топографски, и в двата случая… движението е едно и също.” /цитати от книгата/ Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 Да. Но не това е основата. Основата е търсенето. И отчаянието. Фанатикът е точно като нас. Желае да стъпи върху една истинна основа. И обхожда всички посоки, за да я подири. Но когато успее - без значение дали полусъзнателно или напълно подсъзнателно - да прозре фундаменталната си невъзможност, посредством дадеността си да докосне Онова, което е скрития извор на същността, той без избор отдава цялостната си личност на външното. Той изпитва нужда да се отдаде напълно и с това е много повече от всички нас. Но не успява да притихне в този си стремеж, за да потъне към основата на нещата. И се самопосвещава на някаква конкретна твърдост, защото осезанието и му носи удовлетворение. Той е просто човек. С посока. И ние не сме по-добри с нищо. Превъзхождаме го само с надменност. Мирът на нашия Господ да дойде върху нас! Велина Василева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 Всъщност като се замисля и прехвърлям срещите си с фанатици - Ани е съвсем точна! И те наистина са загрижени, и то толкова много и толкова искрено, че по всякакъв начин се опитва да наложат на другия доброто за него. Забравят само, че са просто хора също толкова човешки колкото и тези, на които толкова ревностно помагат. Как ги разпознавам - ако са загрижени и помагат, но не са фанатици, то те заедно с помощта си отговарят и на още две съществени условия: - разбират и обичат човека такъв какъвто е, а не какъвто искат да го направят - оставят човека свободен сам да взема решения за своя път и живот и го обичат с това, че е различен от тях и НЕ следва техните съвети. Фанатикът няма достатъчно светлина и топлина за това... Той е прожектор, а не слънце. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 (edited) Да. Но не това е основата. Основата е търсенето. И отчаянието. Фанатикът е точно като нас. Желае да стъпи върху една истинна основа. И обхожда всички посоки, за да я подири. Но когато успее - без значение дали полусъзнателно или напълно подсъзнателно - да прозре фундаменталната си невъзможност, посредством дадеността си да докосне Онова, което е скрития извор на същността, той без избор отдава цялостната си личност на външното. Той изпитва нужда да се отдаде напълно и с това е много повече от всички нас. Но не успява да притихне в този си стремеж, за да потъне към основата на нещата. И се самопосвещава на някаква конкретна твърдост, защото осезанието и му носи удовлетворение. Той е просто човек. С посока. И ние не сме по-добри с нищо. Превъзхождаме го само с надменност. Мирът на нашия Господ да дойде върху нас! Венци малко ми е трудно да го разбера това? Надменност ли е да не приемаш човек, който може да те гръмне в името на някаква кауза? Или близките ти? Виждам, че преди в тази тема е ставало въпрос също за това как да се излекува фанатик. Както и за разликата между фанатика и човека на твърдата вяра. Ето отговорите на писателя Амос Оз във вестник "Труд": - Една от книгите ви, издадена и у нас, се нарича “Как да излекуваме фанатик” - можете ли да отговорите на този въпрос с едно изречение? - С чувство за хумор. Никога не съм виждал фанатик с чувство за хумор. Както и никога не съм виждал човек с чувство за хумор, който да стане фанатик, освен ако не си го е изгубил. Ако можех да вкарам чувството за хумор в хапчета и да убедя фанатика да ги пие - щях да съм достоен за Нобелова награда за медицина, не за литература. - Каква е разликата между фанатизирания терорист и героя, който е готов да се жертва в името на висши идеали? - Героят е готов да жертва своя живот, а терористът много често е готов да жертва и живота на други хора. Редактирано Юли 23, 2010 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 От това, което е написал Венци, аз разбирам следното - няма смисъл да сочим с пръст фанатика и да му лепим етикет "лош" или ние да се имаме за "по-добри" от него, най-малкото защото никой не е идеален, всички си имаме кусури, като някои от тези кусури са кокурентни, да не кажа превишаващи тези на типичния фанатик. Той е посочил и някои характерни качества на фанатика - както извисяващи, така и спъващи го. А това за чувството за хумор и фанатика - съгласна съм, точно така е Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 Може би фанатизмът в малки дози е полезен. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Юли 24, 2010 Доклад Share Добавено Юли 24, 2010 (edited) Ето и определението за фанатизъм в речникът : Прекалена и упорита ,сляпа привързаност към някое учение , убеждение и нетърпимост към противни въгледи и мнения . А за мен тези хора са заблудени ,и малко по болни от нормалните . Редактирано Юли 24, 2010 от veselinvalchev1981 Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 24, 2010 Доклад Share Добавено Юли 24, 2010 (edited) От това, което е написал Венци, аз разбирам следното - няма смисъл да сочим с пръст фанатика и да му лепим етикет "лош" или ние да се имаме за "по-добри" от него, най-малкото защото никой не е идеален, всички си имаме кусури, като някои от тези кусури са кокурентни, да не кажа превишаващи тези на типичния фанатик. Той е посочил и някои характерни качества на фанатика - както извисяващи, така и спъващи го. А това за чувството за хумор и фанатика - съгласна съм, точно така е Диана, в моите очи всеки човек носи Божествена Искра и не мога да го нарека лош. Но в материалния свят в който живея все пак трябва да се съобразявам с някои неща. Например не мразя убиеца, но се пазя от него, не мразя крадеца, но си заключвам входната врата (е, понякога забравям, но...това е друга тема. ). Същото е и отношението ми към фанатиците - не ги мразя, още повече, че за разлика от убийците и крадците, понякога, в някои моменти и аз може да съм фанатик... Но си пазя все пак душата от тях. А има фанатици, такива с които явно ние в България още не сме се сблъскали и затова спокойно си философстваме на тема "не удряй фанатика дори с цвете", но израелският писател Амос Оз, чиято книга ме впечатли и за който реших да споделя с вас в предишния си пост, се е сблъсквал реално. Въпреки това в книгата му няма омраза, презрение. Опитва се да ги разбере. И да ги "излекува" - с усмивка. Може би фанатизмът в малки дози е полезен. Да и отровата в малки дози е полезна. При лекарствата например...А понякога дори се налага да лекуваме подобното с подобно. Но тук навлизам в непознатите ми води на хомеопатията. Редактирано Юли 24, 2010 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 25, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 Всъщност като се замисля и прехвърлям срещите си с фанатици - Ани е съвсем точна! И те наистина са загрижени, и то толкова много и толкова искрено, че по всякакъв начин се опитва да наложат на другия доброто за него. Забравят само, че са просто хора също толкова човешки колкото и тези, на които толкова ревностно помагат. ... Не бих казал, че това е валидно винаги. Дори не съм сигурен дали е валидно в преобладаващия брой случаи. Загрижеността им е само привидна. Те всъщност имат силна вътрешна нужда да проявяват тази загриженост, т.е. това за тях е зависимост. Те са „загрижени“, защото така удовлетворяват своето егоистично желание да бъдат „загрижени“, което ги изгаря отвътре. Те „помагат“ главно заради себе си, дори и привидно да изглеждат алтруисти. Щом имаме зависимост, значи все още сме в сферата на егоизма. Истинският алтруист също така, винаги ще остави другия свободен, защото той уважава и почита чуждата индивидуалност, а не се опитва да я промени по свой образ и подобие. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 25, 2010 Автор Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 - Една от книгите ви, издадена и у нас, се нарича “Как да излекуваме фанатик” - можете ли да отговорите на този въпрос с едно изречение? - С чувство за хумор. Никога не съм виждал фанатик с чувство за хумор. Както и никога не съм виждал човек с чувство за хумор, който да стане фанатик, освен ако не си го е изгубил. Ако можех да вкарам чувството за хумор в хапчета и да убедя фанатика да ги пие - щях да съм достоен за Нобелова награда за медицина, не за литература. - Каква е разликата между фанатизирания терорист и героя, който е готов да се жертва в името на висши идеали? - Героят е готов да жертва своя живот, а терористът много често е готов да жертва и живота на други хора. А аз май съм виждал фанатик с чувство за хумор. Чувството за хумор също може да бъде изопачено от егоизма. Например то може да бъде насочено към принизяване на другите религии, иронизирайки ги. Чувството за хумор може да бъде използвано и с обратна посока – за да изтъкнеш и възвеличиш своите собствени убеждения. Да оставим настрана, че описания метод е неприложим. Как можем да събудим в един човек чувството му за хумор, ако в него липсва желание за това? Може би в останалата част от книгата авторът дава някакви пояснения, но не съм я чел. Ани и Велина Василева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юли 25, 2010 Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 (edited) Срещала съм фанатици и съм се опитвала да разбера как са стигнали до това,но без успех.Фанатизмът мога да го определя като заболяване,което може да излекува единствено самия фанатик. Редактирано Юли 25, 2010 от granat1 Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 25, 2010 Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 Срещала съм фанатици и съм се опитвала да разбера как са стигнали до това,но без успех.Фанатизмът мога да го определя като заболяване,което може да излекува единствено самия фанатик. granat1, аз имам едно обяснение за себе си (в което не съм съвсем сигурна, защото не ми е достатъчно представителна извадката с фанатици ) - склонност да станат фанатици имат хората, които са силно неудовлетворени от живота, като в голяма част от случаите те действително имат основание да се чувстват така, т.е животът им се е стекъл при тежки обстоятелства. Бързам до уточня две неща - първо: това е само необходимо условие, не и достатъчно и второ: това са наблюдения за хора, които не са специално възпитани и надъхани за това от малки. Не е леко примерно да си израснал в дом, без родители, или да си роден с по-сериозни увреждания, или каквито и да е други тежки обстоятелства. Понякога за един по-лабилен човек са достатъчни и не толкова драматични негативни неща - примерно роден и израсъл в бедност, психическо и/или физическо насилие в семейството, физическо увреждане, което не затруднява реално живота на човека, но го прави различен от другите ... Такъв човек се чувства онеправдан, търси обяснения за съдбата си и ... понякога намира утеха, като прегърне силно определена кауза. Тази кауза обикновено защитава един от два (кореннопротивоположни) вида мироглед - единият е: страданието ми е дар, признак, че съм на по-горно стъпало от другите, трябва да съм щастлив и благодарен за страданията ми (това обикновено са каузи с духовен/религиозен привкус), а другият е: светът е лош/несправедлив и има нужда от "поправка", има и други като мен или поне в подобна позиция, не е честно да е така, ще участвам активно и с всички сили това да се промени (тук вече са едни по-радикални и практически ориентирани организации, но те също могат да имат религиозна основа). Колкото до "излекуването" - не съм сигурна дали могат сами. За мен, ако животът/събдата/Бог не има изпрати подходящите събития и хора, които да ги върнат от тази крайност, в която са изпаднали, трудно ще успеят да се променят сами. П.П. И още нещо, като кажем фанатик не бива непременно да се сещаме за терористи или др.п. Има много фанатици, които са такива по-затворени, тровят предимно собствения си живот и евентуално този на най-близкото обкръжение. Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юли 25, 2010 Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 А аз май съм виждал фанатик с чувство за хумор. Чувството за хумор също може да бъде изопачено от егоизма. Например то може да бъде насочено към принизяване на другите религии, иронизирайки ги. Чувството за хумор може да бъде използвано и с обратна посока – за да изтъкнеш и възвеличиш своите собствени убеждения. u_raj Велина Василева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 25, 2010 Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 А аз май съм виждал фанатик с чувство за хумор. Чувството за хумор също може да бъде изопачено от егоизма. Например то може да бъде насочено към принизяване на другите религии, иронизирайки ги. Чувството за хумор може да бъде използвано и с обратна посока – за да изтъкнеш и възвеличиш своите собствени убеждения. Зависи какво разбираш под чувство за хумор. Според мен и една капчица негативизъм да има, превръща хумора в сарказъм, а усмивката - в маска. Така поне аз го разбирам... Сред фанатиците има много разновидности. Има тежки случаи и по-леки. Но за мен един усмихнат фанатик е нещо много гротескно, дори страшно. Все пак вярвам, че във всеки човек има светлина и добрина, които взимат връх! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 25, 2010 Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 Зависи какво разбираш под чувство за хумор. Според мен и една капчица негативизъм да има, превръща хумора в сарказъм, а усмивката - в маска. Така поне аз го разбирам... Все пак вярвам, че във всеки човек има светлина и добрина, които взимат връх! Аз не познавам човек без негативизъм. Подобно разбиране според мен си е доста фанатично само по себе си. Дори да се отнася до някаква фантасмагорична абсолютна доброта или абсолютна чистота или някакъв чист позитивизъм, лишен от сянката си... Ани, не отнасям това към теб лично, а по принцип! Наистина не познавам човек без сянка, без негатив. Преработването на негативизма, агресията, страстта и т.н. според мен се състои в осъзнаването им, приемането им и канализирането им в посока божественото в нас. Агресията се превръща в креативност, негативизмът в здрава връзка с обективността, здрава научна скептика, страстта в гориво за обичта и т.н. Казвам това не само от позицията на професията си, но от личния си опит. Във всеки от нас дреме и убиец и насилник и крадец и звяр и т.н. Въпросът е как се отнасяме към тях. Можем характеропатно да ги пуснем на бял свят. Можем да ги отричаме и да се борим с тях, правейки се, че ги няма, което невротизира и най-много да навлече тревожно разстройство - това се прави от много религиозни вярващи между другото. Третият и според мен по-добър път, е да съзнаваме, приемаме и впрягаме тези си сенчести страни! Защото неминуемо ги имаме! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 25, 2010 Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 Зависи какво разбираш под чувство за хумор. Според мен и една капчица негативизъм да има, превръща хумора в сарказъм, а усмивката - в маска. Така поне аз го разбирам... Все пак вярвам, че във всеки човек има светлина и добрина, които взимат връх! Аз не познавам човек без негативизъм. Подобно разбиране според мен си е доста фанатично само по себе си. Дори да се отнася до някаква фантасмагорична абсолютна доброта или абсолютна чистота или някакъв чист позитивизъм, лишен от сянката си... Ани, не отнасям това към теб лично, а по принцип! Наистина не познавам човек без сянка, без негатив. Преработването на негативизма, агресията, страстта и т.н. според мен се състои в осъзнаването им, приемането им и канализирането им в посока божественото в нас. Агресията се превръща в креативност, негативизмът в здрава връзка с обективността, здрава научна скептика, страстта в гориво за обичта и т.н. Казвам това не само от позицията на професията си, но от личния си опит. Във всеки от нас дреме и убиец и насилник и крадец и звяр и т.н. Въпросът е как се отнасяме към тях. Можем характеропатно да ги пуснем на бял свят. Можем да ги отричаме и да се борим с тях, правейки се, че ги няма, което невротизира и най-много да навлече тревожно разстройство - това се прави от много религиозни вярващи между другото. Третият и според мен по-добър път, е да съзнаваме, приемаме и впрягаме тези си сенчести страни! Защото неминуемо ги имаме! Ани имаше предвид, че ако в хумора се вложи негативизъм, вече не е смешно, а става съвсем друго - ирония, сарказъм ... и тях фанатикът съвсем нормално може да ги владее. А иначе това за насилника, убиеца, крадеца ... не знам; да, всеки си има сенчеста страна, но еднаква ли е сянката при всички хора?! И като размери и като вид? На мен предавания от типа на Сървайвър са ми интересни точно по отношение на това какви стават хората, поставени при извънредни/екстремни условия - и благоприятни (когато им дават награди - купони, почивки и др. при суперлуксозни условия) и неблагоприятни (глад, комари, липса на елементарни битови условия ...). Аз поне установявам, че сянката е различна. Може и да се лъжа, обаче - примерно сянката да е еднаква, а просто прагът, при който започва да се проявява, да е различен. Ще се радвам да разкажеш по-подробно за твоите наблюдения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юли 25, 2010 Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 (edited) Това да утстояваш верски убеждения в спор, не е ли пак някакъв фанатизъм. Особено ако нямаш научни доказателства. Понеже и в сайта не винаги хората са на едно мнение по духовните въпроси, не е ли фанатизъм, когато спорят за неща, които няма как да си докажат по научному, обаче вярват в тях. Редактирано Юли 25, 2010 от Христо6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 25, 2010 Доклад Share Добавено Юли 25, 2010 АМи наблюденията ми са, че общите параметри са подобни, но нюансите различни. Например при хора, които работят съзнателно върху себе си, осъзнават се, анализират се, трансформират се осъзнато, гневът става много по-фин, по-незабележим, в по-тънки елементи на взаимоотношенията се проявява. Крадецът може да се ревърне в крадец на внимание - примерно. А убиецът в характерови ригидни черти, ограничаващи и стремящи се да контролират себе си и околните... Само загатвам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.