Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Желанията, егоизма и духовно развитие …


Guest НиколаДамянов

Recommended Posts

Guest НиколаДамянов

Предизвикателство породило тази тема е следният цитат:

„…човек каквото и да иска, иска го за себе си. Егоизмът е излъскан и полиран до такава степен, че "прането" на егоистичните желания минават през абсурди като хуманност, благотворителност и всякакви подобни фокуси на огледалната сфера, а всъщност, стремежа на всяко същество е била, е и ще бъде самонаслаждение, в което никой по никакъв начин не е добре дошъл, или добре приет, освен ако не си остави "лептата". Има ли "лепта"- може, без нея- абсурд...” Кристиян (#77784)

Изследвайки света около нас можем да оценим, че това твърдение има изключително голяма доза достоверност.

И все пак възникват въпроси като:

Наистина ли всички желания в човека са егоистични?

Съществува ли алтруистичен код заложен в човека?

При какви положения (условия) човек е склонен или проявява алтруизъм?

Кога за последен път сме били свидетели на алтруистични прояви ?

Можем ли да дадем примери за проявен алтруизъм в по-общ план?

Надявам се, че ще се получи интересна дискусия и ще можем да обогатим взаимно знанията си в един конструктивен диалог.

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Алтруизма, за съжаление, не е антипод на еготизма, а едно негово превъплащение.

Алтрwистичните постъпки и поведение са плод на егоистични чувства, желания и очаквания.

Това е твърде печално, но ако направим анализ, убеден съм че изводите ще са еднозначни.

Ако за някой това твърдение звучи пресилено, моля за поне един конкретен пример за алтруизъм, където причината и движещата сила да не са от еготичен характер. Дори и саможертвеното поведение се определя от егоизма на хората, колкото и на пръв поглед да изглежда абсурдно. Но такава е същността ни на нас, отделили се от цялото, от Единия и пропаднали тук, в света на гнева.

Редактирано от valentinus
Линк към коментар
Share on other sites

Егоизъм означава да си загрижен за себе си, без да си загрижен за другите, или да си загрижен за тях, но само дотолкова, доколкото получаваш лична изгода или удовлетворение от това. При алтруизма загрижеността за цялото, а оттам и за другите, е преди загрижеността за себе си; човек се отъждествява с цялото и с другите живи същества.

Дали човек може да има алтруистични желания? А дали алтруистът пък не си задава въпроса: Как може човек да има егоистични желания, да мисли само за себе си? Разбира се алтруистът мисли и за себе си. Ако под алтруизъм се разбира човек да не мисли въобще, по никакъв начин за себе си - това е заблуда. Въпросът е в правилната съизмеримост.

Линк към коментар
Share on other sites

Алтруизма, за съжаление, не е антипод на еготизма, а едно негово превъплащение.

Алтрwистичните постъпки и поведение са плод на егоистични чувства, желания и очаквания.

Това е твърде печално, но ако направим анализ, убеден съм че изводите ще са еднозначни.

Ако за някой това твърдение звучи пресилено, моля за поне един конкретен пример за алтруизъм, където причината и движещата сила да не са от еготичен характер. Дори и саможертвеното поведение се определя от егоизма на хората, колкото и на пръв поглед да изглежда абсурдно. Но такава е същността ни на нас, отделили се от цялото, от Единия и пропаднали тук, в света на гнева.

Привет Валентинус,

Явно за да напишеш това, знаеш за това, че у някои хора има две природи, но остатъка от природата на Реалността е малък, приличащ на кълн, който ако и да не е от този свят, а от друг свят, е в плен на този свят, и човек не е способен сам да го изведе от състояние на дълбок сън, приличащо на "смърт". Да бъде възкресен от мъртвите този кълн, е възможно само чрез закона за подобията. Подобното привлича подобно. Четем в писанието "роденото от плътта е плът, роденото от Духа е Дух".

Това е, мога да бъда благодарен за това, че за да имаш това разбиране, си направил най-важния избор на живот и смърт в живота си. Избрал си кое да умре и кое да живее- това е по възможностите на човека, и нищо повече...:)

Линк към коментар
Share on other sites

И след като изборът е направен, какво?

Не е ли казал Учителя "Човек прави каквото иска, но после идва, каквото следва"?

Та - според избора!

"... това тленното..." ще си изтлее. Ако има друго- то няма да изтлее. Ако няма ...

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

Скоро прочетох една книга - "Механизми за защита" (на Аз-а). Сред пасивната агресия, отричането, хипохондрията, шизоидните фантазии психолозите поставят и алтруизмът, и чувството за хумор.

Съгласна съм с valentinus, с изключение на това, че сме се отделили от цялото и че сме попаднали в свят на гнева. В другата тема Кристиян изрази подобно мнение - че сме най-далеч от Бог. Странно ми е да го чуя от хора, точно в този форум.

Наистина ли се чувствате отделени от Бог?

Бог не е нещо извън нас - той е част от нас и ние сме част от него, една от неговите изяви. Няма птица, която да се отказала от природата си и да е спряла да лети, защото може да падне и да се удари. Няма риба, която да е спряла да плува. Кучето с подвита опашка се приближава към стопанина си, знаейки че ще яде пердах, приемайки го и продължавайки да обича. Единствен човекът отрича природата си и се пази... от какво често и сам той не знае. Понякога си мисля - добре, че децата нямат съзнанието на възрастните, защото иначе никога не биха проходили, от страх да не паднат.

Човек, който чувства връзката си с Бог, няма от какво да се страхува - нито от желанията си, нито от нежеланията си. Такъв човек няма нужда да се оправдава, да се извинява, да си слага алтруистични или други маски, защото единственото нещо, което заслужава доверие, е вътре в нас.

"Алтруизмът" много често е признак на несигурността на човека в самия себе си по отношение на постигането на желаното, на страх от евентуално страдание, унижение, негативни емоции и събития, на чувство за задължение, на чувство за вина. Познавам много хора, които зад алтруизъм прикриват от себе си точно тези си качества - и доста успешно, те напълно си вярват. Един изневерява на жена си, но алтруистично остава при нея заради детето си. Друг забравя всичките си морални ценности, за да се издигне в научните среди и това е само заради науката в България, младите хора и т.н. А това е единствеинят начин за тези хора да оправдаят поведението си пред себе си и да се приемат. Другият начин е да променят това, което не харесват в живота си... но той е по-труден. По-лесно за хората е да си намерят оправдание.

Всъщност, всички хора в оперделени моменти постъпват алтруистично. Ако помолим един човек (включително на себе си) да ни сподели 10 ситуации, в които е постъпил алтруистично, ще получим списък от поне 20. И точно това няма да са истинските алтруистични постъпки - онези, истинските, дори не ги забелязваме, не ги помним, не и споделяме с другите... Те са, които са направени в полза на другите без идея за самонаслаждение.

Използвам темата да отговоря на Никола на въпроси, поставени в една друга тема:

Има ли случаи, при които нашите желания се различават в насоката, която е определена от вътрешните ни стремежи, разбирания и убеждения?

Съществува ли положение (за теб),при което би ограничила дадени желания ?

Можеш ли да ми дадеш дефиниция на "неразумно желание", ако има такова според теб?

Да, разбира се, че има такива желания. Това са желанията, които се отклоняват от вътрешния ни кодекс - и съм убедена, че всеки човек много ясно усеща кога преминава тази граница. Стигала съм до тази граница и веднъж дори я попреминах - последствията не закъсняха. Ако преди съм имала съмнения, вече ги нямам - някои граници не трябва да бъдат преминавани. Неразумно желание - макар и да говорим за разум, по-скоро става въпрос за интуитивното усещане - усещането за душевна хармония. Всички познаваме усещането на вдъхновение, на полет на душата - това е моят зелен светофар. И другото усещане - за страстно желание, което е свързано със страхове, със съмнения, с желание за контрол, за презастраховане - това е състоянието, което ми подсказва, че желанието ми е проблем за мен и в тези случаи се ограничавам временно, докато възстановя душевната си хармония. Ако аз не се огранича, настъпват събития във външния сят, които го правят - мъдростта да желаем разумно вероятно се състои точно в това, да не стигаме до там.

Линк към коментар
Share on other sites

И след като изборът е направен, какво?

Следва онази лудост, за която пише апостол Павел- лудостта на кръста. Така че, мъдростта от "този свят" не може да послужи за нищо- тя няма стойност...Тъй щото дискусия между съзнание извисило диалектичната мъдрост и диалектично съзнание потопено в тази лудост не би била възможна.

А всеки направил някакъв избор, си носи последствията от този избор.

В другата тема Кристиян изрази подобно мнение - че сме най-далеч от Бог. Странно ми е да го чуя от хора, точно в този форум.

Е, опитвам се да се появявам рядко в този форум от известно време. Не заради това, че странното ми мнение може да стресне нечии "уши". Явно, че така или иначе ако намина, и оставя мнение, то ще бъде странно за един или друг. Когато човек го споходи "първата смърт", т.е. когато космическото съзнание(Висшия Аз) престане да се съпротивлява спрямо изпепеляващия Огън, излъчван от Неподвижното Царство на Светлината, Висшият Аз бива нападнат и изпепелен...а следствието от това е, че намаляват и мненията пълни с празни приказки. Нямам никаква необходимост да водя дискусии и да оставям мнения къде да е. Когато на някое място трябва да се остави определено мнение- то ще бъде оставено, без значение дали от мен, от Валентинус или от когото и да е. Това че аз съм написал едно или друго нещо- добре написал съм го, честно казано въпреки съпротивата да не го пиша, но както писах по-горе на Станимир- лудост...Тя не може да се обясни, може само да се преживее, но и това е абсурдно, защото "преживее" е точно обратна по значение дума на значението, което имам предвид.

Както и да е. Не очаквам разбиране, освен от тези, които са го потърсили, и заради които подобно мнение ще бъде оставено (няма никакво значение дали от мен или някой друг- не би трябвало да има никаква разлика по отношение на съдържанието, независимо чрез личността на кой точно човек е поднесено- това няма значение) когато им е нужно, ако и да е на място, на което би прозвучало странно.

Поздрави :)

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм с valentinus, с изключение на това, че сме се отделили от цялото и че сме попаднали в свят на гнева. В другата тема Кристиян изрази подобно мнение - че сме най-далеч от Бог. Странно ми е да го чуя от хора, точно в този форум.

Наистина ли се чувствате отделени от Бог?

Аз не се чувствам отделена от Бога. Аз съм отделена. Не само аз. Светът, в който живея. Това не значи, че този свят е лош, или добър. Той само е отделен. Човек може да се чувства съвсем хармонично в него. Нищо чудно, защото не само човекът е отделен, а и неговият свят. Те заедно са отделени. И няма смисъл, а и никой няма право да го убеждава в противното. Но това не може да бъде убеждение за всички и само по себе си не доказва нищо. И не е въпрос на елементарно чувство за непълноценност, или неудовлетвореност да говориш и усещаш отделеността. Наистина всичко си има своето място и своята стойност, предназначение. Предназначение има и отделения свят, света на гнева. ( За свят на гнева говори Якоб Бьоме, ако се не лъжа) Идеята за отделения човешки свят не е нова. Във всички времена я е имало. (изгонването на Адам и Ева от рая, сиянието на Зевс се оказва изпепеляващо за Семела, двата свята на богомилите и много още примери за образност на тази констатация може да бъдат намерени) И във всички времена е предизвиквала ... разнообразни форми на несъгласие. Но това не е важно. Важно е дали наистина е така. И ако е така- какво от това...

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност, всички хора в оперделени моменти постъпват алтруистично. Ако помолим един човек (включително на себе си) да ни сподели 10 ситуации, в които е постъпил алтруистично, ще получим списък от поне 20. И точно това няма да са истинските алтруистични постъпки - онези, истинските, дори не ги забелязваме, не ги помним, не и споделяме с другите... Те са, които са направени в полза на другите без идея за самонаслаждение.

Това е много вярно. Преди да постъпи алтруистично, човек не си казва: "Сега ще постъпя алтруистично" или "Правя го не заради себе си, а заради другите". Това осъзнаване може да дойде впоследствие, когато ситуацията е отминала, но истинския алтруист не му обръща особено внимание. За него постъпката му е естествена и нормална; това е самия той, неговата същност, е не нещо проявени инцидентно и по изключение.

Сигурно много ще си кажат, че това не е за обикновените хора. Алтруизмът не е нещо, към което човек трябва да се стреми. Той си идва естествено щом развием любов, съчувтвие и загриженост към ближния.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Кристиян, лично мое мнение е, което не натрапвам, е че твоето присъствие във форума е явление със земността и дълбочината на разсъжденията си. Така че би било загуба за мен , отново подчертавам, едно отстраняване от твоя страна.

Аз съм сто процента съгласна с Валентинус и теб, че във всеки първоимпулс на действията ни се крие зачатък на егоизъм. Трудно е да се признае, особенно от хора, които радеят за духовност и извисеност, но ние сме плът родена и съществуваща в обкръжаваща я материя. Колкото и душата да копнее за другото тя остава прикована във веригите на тленността. За себе си мога да кажа, че съм мислила, дали стремежа ми към знание и духовност не е също вид егоизъм и съм стигнала до извода, че е. Отново желание да си по, да си повече, да си над. Желанието ми да бъда душеприказчик на много хора съм осъзнала се крепи всъщност на основата от интелектуално надмощие и човешко разбиране. Стремежа ми да помагам, отново се корени там, в желанието да се покажа на себе си, не на другите, колко съм съвършено, безкористно добра.....Но отново го заявявам високо, всичко ТО, е проява на егоизъм, в най-"алтрутистичен" обков. За огромно мое съжаление. Колкото да се опитвам да го нарека или забуля с други идеалистични краски, то си остава такова. Вид егоизъм , проявен в по-фин, по-изтънчен вид, в по-съвършена форма.Но съм го приела и не се опитвам да лъжа себе си, заблуждавайки се с перефразиране на духовни изблици и теоцентрични пориви.

Линк към коментар
Share on other sites

За мен този спор е малко безсмислен. Алтруизмът е жертва на собственото благо за сметка на другите, до каква степен всеки може да жертва част от себе си е друг въпрос, за някои саможертвите им на фона на егоистичните постъпки са жалки , други не толкова, но все пак стараем се :rolleyes: Инаъче така както е тръгнало ще кажете, че и Христос не е проявил никакъв алтруизъм на кръста ами просто така - да направи впечатление!

Линк към коментар
Share on other sites

Не мисля, че става въпрос за спор, а за обмяна на мнения. С Исус даже на мечтаем да се сравним или да поставим неговите действия на съмнение или в плоскостта на нашите . Има изключителни личности в човешката история, но аз за себе си, не смятам съм достойна да се наредя сред тях. Просто приемам истината за себе си. Със стремеж да се променя.

С уважение.

Линк към коментар
Share on other sites

Не,не си представям Левски,Ботев,майка Тереза като егоисти!Ако почнем дискусия сигурна съм,че ще ми докажете обратното,защото съм съгласна че в твърдението на Кристиян има достоверност.В "Посланията от Тибетеца"от А.Бейли прочетох това-голям егоизъм проявяват хора стремящи се да се развиват духовно/перифраза/.Ако имате желание и време,моля кажете ми,как егоистичния мотив води до алтруистичен плод?Къде по пътя се обръща или видоизменя?И кой го обръща-аз или кълна в мен?Независимо какво ме привлича или подтиква в духовното развитие,щом като плодовете му са щастие и хармония за мен и за хората около мен,стремя се към него.Желая да създам условия в себе си,за да може кълна "да расте,а аз да се смалявам"

Благодаря за темата!Даже започнах да правя аналогия между "Парфюмът" и разпъването на кръста.Единия,изпълнен от омраза,създаде парфюм и направи хората щастливи и те го разкъсаха:Другия-преизпълнен от любов,проповядващ любов,даващ любов-разпънат.Единия привнася щастие от вън,Другия дава щастие от вътре и те учи да го достигнеш и заработиш сам,с труд и саможертва на личноста.Как само искам да рушим бентовете в нас,за да сме "извор, а не щерна"! :3d_059:

Линк към коментар
Share on other sites

Какъв е смисълът от Христос, Буда, Майка Тереза и много други, ако поне малко не се стремим да ги следваме? Да им се възхищаваме? Да, ама точно от това не те имат нужда, а ние самите. А възхищението лесно се превръща в идолизиране, човек поставя идолите си на недостижим пиедестал и се задоволява с възхищението си, вместо да приложи примера им в своя живот.

Да, има и духовен егоизъм. Нали затова, именно, наред с мисълта и волята, човек трябва да развива състраданието и любовта. Нали затова са всичките тези условия за морал изисквани от всички Духовни Учители. Човек следва да се развива балансирано и в трите направления.

Да, възможно е алтруизмът ни да не е истински, а просто маска за нашия егоизъм. Но и самото обявяване на егоизма за маска, също може да е един от капаните на низшето ни аз, който да ни върне към обичайното ни ежедневие.

Човек е добре да наблюдава действията, чувствата, желанията и най-вече мислите и да се опитва да опредевя техния характер, както и източника, който ги е породил. Алтруизмът, както вече казах, не е нещо, което човек може да си постави като цел. Човек не може да си каже "Ще постъпвам алтруистично" и да очаква да стане алтруист. Човек просто трябва да развие своята любов, съчуствие, да натрупа знания и мъдрост, да усили волята си, за да може действията му да са действително от полза за другите, а да не им наврежда. Тогава алтруизмът, както и много други неща, ще си дойдат сами.

Линк към коментар
Share on other sites

Кристиян, лично мое мнение е, което не натрапвам, е че твоето присъствие във форума е явление със земността и дълбочината на разсъжденията си. Така че би било загуба за мен , отново подчертавам, едно отстраняване от твоя страна.

Аз съм сто процента съгласна с Валентинус и теб, че във всеки първоимпулс на действията ни се крие зачатък на егоизъм. Трудно е да се признае, особенно от хора, които радеят за духовност и извисеност, но ние сме плът родена и съществуваща в обкръжаваща я материя. Колкото и душата да копнее за другото тя остава прикована във веригите на тленността. За себе си мога да кажа, че съм мислила, дали стремежа ми към знание и духовност не е също вид егоизъм и съм стигнала до извода, че е. Отново желание да си по, да си повече, да си над. Желанието ми да бъда душеприказчик на много хора съм осъзнала се крепи всъщност на основата от интелектуално надмощие и човешко разбиране. Стремежа ми да помагам, отново се корени там, в желанието да се покажа на себе си, не на другите, колко съм съвършено, безкористно добра.....Но отново го заявявам високо, всичко ТО, е проява на егоизъм, в най-"алтрутистичен" обков. За огромно мое съжаление. Колкото да се опитвам да го нарека или забуля с други идеалистични краски, то си остава такова. Вид егоизъм , проявен в по-фин, по-изтънчен вид, в по-съвършена форма.Но съм го приела и не се опитвам да лъжа себе си, заблуждавайки се с перефразиране на духовни изблици и теоцентрични пориви.

Любознателен изследовател

на цялата природа,

узнах всичко за началото и края,

видях могъщото злато на дъното на рудника,

улових веществото му

и издебнах неговия квас.

Обясних чрез кое изкуство

душата под майчинска закрила

прави своята къща и я отнася,

и как една семка,

поставено до житено зърно,

под влажна пръст,

едното- растение, а другото - лоза,

са хлябът и виното.

Нищо не беше, но Бог поиска

и нищото стана нещо.

Усъмних се в това и потърсих

какво крепи вселената.

Нищо не поддържаше равновесието

и не служеше за подпора

Накрая, с тежестта на похвалата и упрека,

претеглих вечното и то извика душата ми,

умрях, обожавах, вече нищо не знаех.

Граф Сен Жермен

Нямам друг толкова съдържателен, ясен, точен, и конкретен отговор от този, който Сен Жермен е успял да изложи в тази форма, в единствената книга, която е написал "Пресветата тринософия", публикувана за първи път през 1933г.

"Кристиян, лично мое мнение е, което не натрапвам, е че твоето присъствие във форума е явление със земността и дълбочината на разсъжденията си."-

Те стигат само до мястото малко преди мястото, наречено "дъното на рудника", след което са ненужни. Но, не би библо възможно да "липсвам" на когото и да е- кирката, лопата и изхвърлената пръст, което представляват разсъжденията ми на това конкретно място, си остават тук- ако и да не съм на това място често, "изкопаните" неща си остават на разположение- ако им е било писано да останат, ще останат, ако ли не- ще се затрият когато им дойде времето.

В крайна сметка, най-важното е, човек преди всичко да не вреди. От това, което съм написал тук, едва ли някой ще поумнее, или ще научи нещо повече от това, което вече знае, и ако това което съм споделил, не му помогне, то поне няма и да му навреди. Да опознае човек себе си е полезно, но ако не се опознае по точно о пределен начин- това пък няма и да му навреди, явно ще трябва да търси друг път към себе си. Но когато човешкия път и Пътят на Светлината се пресекат, човекът не може да остане незасегнат. Поради това, когато става въпрос за човешки, дори твърде човешки неща- бива да се пише, но когато се забъркват разикално противоположни на човешката същност неща като Бог, Божественост и прочие, това може да стане само в "обем", определен в евангелието като "прав сторете пътя за Господа". Самата среща и произхождащото от нея са свързани с опасни за диалектичната природа явления, които никой никога не е излагал през "отворени врати". Те се изявяват само "при затворени врати", на хора, които са направили своя избор, наясно са с последствията, и са решили да изгубят живота си, за да го намерят.

Които са убедени, че са намерили живота си- ок. Евангелието твърди, че ще го загубят, но най-малко ми се иска да участвам и да се забърквам в подобни неща.

А що се отнася до егоизма и алтруизма- всичко опира отново до една и съща стара песен, в която съдържанието на всички езици е едно и също- за черното и бялото, за доброто и злото, за светлото и тъмното...Възпяват един и същи плод, в различни фази откъснат от едно и също дърво. За това, единственото което може да си позволя в този злучай е да припомня, че Този, Който Идва, носи брадва в ръцете си, с която ще отсече това дърво за познаване на доброто и злото, тъй щото ако в човека имаше и една капка алтруизъм, нямаше да има нужда от друг завет, освен Мойсеевия- Творецът даде Тората на Моше, Моше издигна змията в пустинята, която служеше за изцеление...

Нима змията от Едем, и тази, която издигна Моше в пустинята представлява един и същи символ, но с две различни значения, или пък това са две, съвсем различни змии...Ми не...

Както доброто и злото са плод на едно и също дърво, така и змията си е една и съща...Защото Мойсей можеше да издигне змията, едва когато имаше Закон....защото:

Кое различава лекарството от отровата?

(дозата)

Така че, ако у човека имаше една единствена капка алтруизъм, нямаше да има никаква нужда от Спасител, и от Нов Завет...

Защото каква е разликата между графита и диаманта?

Един и същи химичен състав- въглерод, но различна структура и различни свойства. И ако диамнта можем да вземем за пример по отношение на алтруизма, а графитът/въгленът, за егоизъм, примера ни ще придобие следния облик:

Диамантът е Словото, което се облече в плът, ПОДОБНА на човешката (в крайна сметка, "мат`риалът" е един и същий- въглерод), но с различна структура и различни свойства. Словото е Светлина. Светлината не може да проявява егоистични свойства, защото какво? Ами тя само се излъчва, самопораждасе и се излъчва- нима в нея има нещо черно като петно, което да поглъща? И затова е писано, че върху когото падне този Камък (Диамант) ще го пръсне, а който падне върху Него, ще се слее..

Защото Бог не е човек и човек не е Бог. Нима Бог е като тези, които е създал?

И ако и да облече човешка плът, нима е юдеин?

И ако е Господ Бог, нима е подвластен на Цезар?

И ако и да е роден ат Дева, нима е син на човек?

И ако и да се смирява и нарича Себе Си Човешки Син, нима е като тези, които слизат в рова?

И ако и да е разпнат на кръст, нима е подвластен на Хадес?

Защото да бъде наречен човекобог, или Богочовек- хибрид, кръстоска някаква....е човешко, твърде човешко...и попадата в две категории: богохулство, и ерес.

Затова, евангелието казва "По плодовете им ще ги познаете..." и ако плодът на дървото за познаване на доброто и злото е един, то плодът на Дървото на Живмота е друг...Ето защо Синът е запретнал ръкави и държи брадва в ръцете си...Едното дърво се отсича, и отива за подпалки, а за другото дърво Синът казва: "Аз Съм лоза, която Отец поддържа. Които клонки не дават плод, Той ги откъсва и изхвърля, които дават плод, Той подрязва и поддържа да бъдат още по-плодовити"- приблизителен цитат по памет.

Значи, няма какво да се занимаваме с един плод, т.е. алтруизмът и егоизмът преминават едно в друго в човека, поради естеството на състоянието му- модел на микрокосмос, функциониращ порочно поради грехопадението.

Плодовете на Дървото на Живота нима нвякой може да намери сам, и да опита от тях ей тъй, с дела, или с вяра? Не може, защото сам човек не моге да отреже старозаветното дърво, нито да накара Божествения кълн в себе си да расте...Пак припомням що е писано по този въпрос "роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух"- две различни природи, два различни свята, два различни завета, два различни Закона.

Света на гнева- понятието е съвсем на място...Якоб Бьоме не публикуван в библията, нито пък Данте и неговата "Божествена комедия", но човек може да ги ползва като точни свидетелства, и най-вече като ръководство относно това, което представлява Пътя, и относно това, как да бъде намерен този път от всеки, който търси...

А който е търси, и не спира докато намери, а като намери...припомнете си притчата за нивата и заровеното съкровище в нея...

Кому е нужно да обработва нивата, и да коментира дали добивът е алтруистичмен или егоистичен- какъвто и да е, с него човек така или иначе търгува, и ако е ахмак и го продаде на загуба, няма с какво да изкара зимата, и няма да има какво да засее...Така че, какъмто и да е добива, от него човек така или иначе трябва да спечели- иначе напусто е било делото на ръцете му...

Който знае за скритото съкровище в нивата, зарязва земеделските дейности, а се хваща с кирката и разкопава нивата и не спира докато не намери съкровището...А намери ли го, защо му е да се занимава с аграрни въпроси?

Осктавя нивата и отнася съкровището.

Линк към коментар
Share on other sites

Преди, няколко дни влизах в магазин.Времето беше малка виелица и беше много студено.След мен имаше няколко деца,деца малко по ниски от мен.Изчаках ги да влезнат и след това влезнах аз,умишлено.Останах замислена върху постъпката си.От части беше много глупава,защото с 30 секунди нито ще се разболеят, нито ще се стоплят кой знае колко,но аз това си мислех за секунди и поради тази причина реагирах така.Замислих се дали това не е отражение на това ,че аз самата съм от няколко години майка.Обикновенно давам предимство,и съм възпитан човек ,но никога не съм се замисляла чак толкова,дали на някого са му изморени краката и т.н.Е и това се е случвало но рядко.Сигурно съм попадала и други пъти в такива ситуации и съм реагирала машинално ,без да им обърна внимание.Може би и в момента реагирах машинално...незная,но беше искрено.Замислих се до каква степен играе повторението на дадена ситуация и до каква степен играе развитието на обичта,любовта,както искате го наречете.Мисля ,че моята дъщеря ме накара да мога да обичам, повече отколкото преди да я има нея.И в една малка част във всяко дете виждам нея.

Та ако тръгнем по тази нишка може да се обобщи ,че ако развием любовта си това ще се отрази и на желанията ни, и на егоизма ни.А може би по това можем да различим и истинската обич.

От друга страна,има наистина доза егоизъм,прикрити страсти,мисли и желания в някои алтруистични постъмки.Нещата са талкова многолики сами по себе си,и завършека на някоя история може да е толкова неочакван, че по някога съжалявам за предварителните си "отсъждания"-това е лошо и е за лошо ,а това е добро и е за добро.Такъв е живота.Това не означава, че трябва да поставяме всичко под общ знаменател,но нека и не зацапваме чистото.

Тук се запознах с един човек, който ме накара от самосебе си да имам желание да променя някои неща за мен самата.Не мисля, че го е направил за да гъделичка егото си или някоя друга нечиста подбуда,дори не съм сигурна дали е разбрал какво е направил за мен,тъй като доста неща в мисленето ми ,реакциите ми се промениха,макар рядко да сме говорили за конкретни морални или духовни проблеми.На пръв поглед кореспонденцията ни може да не изглежда кой знае какво, но оказа голямо въздействие върху мен.Един алтруистичен акт ,на пръв поглед незначинелен двайсетина писма, може да има пречупващ ефект,при развитието на нечий живот.Не преувеличавам и искрено му благодаря на В. :3d_046: , а и на всички вас :3d_046:

Линк към коментар
Share on other sites

Алтруизма, за съжаление, не е антипод на еготизма, а едно негово превъплащение.

Алтрwистичните постъпки и поведение са плод на егоистични чувства, желания и очаквания.

Това е твърде печално, но ако направим анализ, убеден съм че изводите ще са еднозначни.

Ако за някой това твърдение звучи пресилено, моля за поне един конкретен пример за алтруизъм, където причината и движещата сила да не са от еготичен характер. Дори и саможертвеното поведение се определя от егоизма на хората, колкото и на пръв поглед да изглежда абсурдно. Но такава е същността ни на нас, отделили се от цялото, от Единия и пропаднали тук, в света на гнева.

:)

Приветливо да бъде!

Не е ли абсурдно, че копнеем за щастие, а в това време всичките ни чувства и действия водят точно в обратна посока? Нима може да има по-красноречиво доказателство, че възгледите ни за това, какво е истинското щастие, са изцяло погрешни?

Какво според нас може да ни направи щастливи? Хитрият, изобретателен егоизъм, себичната защита на егото, което, както много добре знаем, в определени моменти може да ни направи крайно брутални? Всъщност истината е в обратна посока - вкопчването в себе си и самовъзхищението, когато наистина се вгледаме в тях, са коренът на всички злини за околните и на всички злини за самите нас.

Не е ли абсурдно, че копнеем за щастие, а в това време всичките ни чувства и действия водят точно в обратна посока? Нима може да има по-красноречиво доказателство, че възгледите ни за това, какво е истинското щастие, са изцяло погрешни?

Какво според нас може да ни направи щастливи? Хитрият, изобретателен егоизъм, себичната защита на егото, което, както много добре знаем, в определени моменти може да ни направи крайно брутални? Всъщност истината е в обратна посока - вкопчването в себе си и самовъзхищението, когато наистина се вгледаме в тях, са коренът на всички злини за околните и на всички злини за самите нас.

Когато схванем закона на кармата в цялата му сила и с всички негови сложни отражения в много, много прераждания, когато видим как самовъзхищението и вкопчването в себе си ни оплитат все повече и повече в мрежите на неведението, които непрекъснато се стягат, когато наистина разберем опасната и обречена природа на вкопчения в себе си ум, когато проследим действията му до най-скришните ъгълчета, когато наистина разберем как нашият обикновен ум и действията ни се определят, стесняват и засенчват от този закон, как той прави почти невъзможно откриването на сърцето за безусловната любов и как е блокирал всички наши източници на истинска любов и истинско състрадание, тогава настъпва моментът, в който разбираме съвършено ясно думите на Шантидева:

Щом всички злини

страхове и страдания на света

произлизат от вкопчването в себе си,

защо ми е такъв зъл дух?

И у нас се поражда решимостта да унищожим този зъл дух, нашия най-голям враг. Щом той умре, причината за всичките ни страдания ще изчезне и нашата истинска природа ще заблести с целия си простор.

В тази война срещу най-големия ни враг - вкопчването в себе си и самовъзхищението - не може да имаме по-голям съюзник от състрада¬нието. Именно състраданието, посвещаването на другите и вземането присърце на страданията им, вместо вкопчването в себе си, ръка за ръка с мъдростта да изоставим егото си, най-пълно и резултатно унищожават древната привързаност към фалшивата самоличност, причина за безкрайните ни страдания и самсара. Ето защо в нашата традиция ние гледаме на състраданието като на източник и същност на просветлението, като на сърцевина на просветлените действия. Както казва Шантидева:

Нима има нужда да се казва повече?

Незрелите работят за своя лична полза,

будите работят за ползата на другите.

Просто вижте разликата между тях.

Ако не разменя щастието си

срещу страданието на другите,

аз няма да стана буда

и дори и в самсара няма да изпитам истинска радост

За да осъзнаем това, което наричам „мъдрост на състраданието", трябва съвсем ясно да си дадем сметка каква полза можем да извлечем от нея и каква вреда може да ни донесе липсата й. Трябва да направим много ясно разграничение между интересите на егото ни и нашите истински интереси, защото именно от смесването на едното с другото идват всичките ни страдания. Продължаваме упорито да вярваме, че самовъзхищението е най-добрата защита в живота, но всъщност е точно обратното. Вкопчването в себе си поражда еамовъзхищение, а то на свой ред поражда ненавист към страданията и злините. Но страданията и злините не съществуват обективно — силата и съществуването им се определят единствено от ненавистта ни към тях. Когато осъзнаете това, ще разберете, че именно тази наша ненавист привлича към нас всичко отрицателно и всички пречки, които могат да възникнат; че именно тя изпълва живота ни с нервно напрежение и страх. Трябва да премахнем тази ненавист, като премахнем вкопчващия се в себе си ум и привързаността му към несъществуващата самоличност, а това ще премахне и всички пречки и отрицателни явления у нас. Та как бихме могли да се борим срещу нещо или някой, които не съществуват?

Тогава състраданието е най-добрата защита. Освен това, както винаги са знаели учителите от миналото, то е източник на всякакво лечение. Представете си, че сте се разболели от някаква болест като рак или СПИН. Като поемете страданието на тези като вас, освен собственото си страдание, ако умът ви се изпълни със състрадание, без всякакво съмнение ще пречистите насъбраната се в миналото отрицателна карма, която е източник - сега и в бъдеще - на страданията ви.

В Тибет съм чувал за хора, които след като са научили, че ще умрат от безнадеждно заболяване, раздавали всичко свое и отивали да умрат на гробището. Там практикували поемане на чуждото страдание и за всеобщо изумление вместо да умрат, се връщали изцелени у дома.

...

6. Как да насочим състраданието си

Когато медитираме върху състраданието достатъчно дълбоко, у нас се появява силно желание да облекчим страданията на всички същества и ни изпълва чувство за отговорност към изпълнението на тази благородна цел. Съществуват два начина за насочване на състраданието и превръщането му в активно състрадание.

Първият е да се молим с цялото си сърце на всички буди и просветлени същества всичко, което правим, да бъде в полза на другите и да им донесе щастие. Използвайте думите на една велика молитва: „Благослови ме да съм полезен." Молете се да можете да облагодетелствате всички, които влизат в контакт с вас, да сте в състояние да им помогнете да променят живота си и да облекчат страданията си.

Вторият универсален начин да насочим състраданието си към всички същества е да посветим положителните си действия на тяхното благоденствие, и най-вече на просветлението им. Защото когато медитираме върху състраданието, започваме да разбираме, че единственият начин да помогнем напълно на другите е да постигнем просветление. Оттук се раждат дълбока решимост и чувство за универсална отговорност, а също и състрадателното желание да достигнем просветление в полза на другите.

Това състрадателно желание на санскрит се нарича Бодхичита -„бодхи" обозначава просветлената ни същност, а „чита" - „сърце". Цялото бихме могли да преведем като „сърцето на нашия просветлен ум". Да събудим и развием сърцето на просветления си ум означава да оставим да покълне и съзрее семенцето на нашата буда-природа, семенцето, което накрая, когато практиката и състраданието ни достигнат съвършенство и станат всеобхватни, ще разцъфне величествено като истински

буда. Бодхичита е изворът, източникът, коренът на цялата духовна пътека. Ето защо в нашата традиция се молим толкова горещо:

Нека тези, които не са дали живот на Бодхичита,

да дадат.

И нека тези, които са дали,

да увеличават своята Бодхичита все повече и повече.

Затова и Шантидева възхвалява Бодхичита с такава радост:

Тя е еликсирът,

който побеждава смъртта.

Тя е неизчерпаемото съкровище,

което премахва бедността от света.

Тя е лекарството,

което побеждава болестите.

Тя е дървото, под което намират подслон всички същества,

скитащи и уморени от пътя на зависимото съществувание.

Тя е универсалният мост,

който води към освобождаване от нещастията в живота.

Тя е изгряващата луна на ума,

която премахва мъките на смущаващите представи.

Тя е великото слънце,

което най-накрая премахва мъгливото неведение от света.

И затова в нашата традиция се молим толкова дълбоко:

Бодхичита, скъпоценна и сюблимна:

да изгрее там, където не е изгряла,

да пребъде там, където е изгряла,

и да се увеличава все повече и повече.

Патрул Ринпоче използваше тези четири реда, за да синтезира цялото обучение в Бодхичита, „желанието - както го описва Майтрея - да постигнем пълно просветление в името на другите".

...

Давай цялата печалба и победите на другите, вземай цялата загуба и пораженията за себе си.

Та именно тук е разлияаването. Алтроизмът е плод на състрадането, т.е. на съпричастността, на милосърдието. Болката в сърцето от "чуждото" страдание.

Егоизмът произлиза от ума, от его-то, а т.е. от аз-а, от чувството за само+съзнание, за нещо отделно от Цялото, за нещо индивидуално.

Алтроизмът е с произход - сърцето, което е взело управлението и ръководи ума, произвеждайки една безкрайно сияйна състрадателна разумност.

При егоизмът господаря е ума, аз-а или Противника на Бога - Сатана.

Алтрwистичните постъпки и поведение са плод на егоистични чувства, желания и очаквания.

:rolleyes:

При алтроизмът нема его, няма личностно желание за себе-то, защото "его" е в превод "аз", било то от гръцки, било от латински.

„желанието - както го описва Майтрея - да постигнем пълно просветление в името на другите"

"В името на другите" т.е. ръководен от състрадателнист, от Любов, от милосърдие, а не от ума, не е его-изтично, не е себеугодно. Алтроизмът е раздаване, тотално отдаване, където аз-а се разтваря.

Това състрадателно желание на санскрит се нарича Бодхичита -„бодхи" обозначава просветлената ни същност, а „чита" - „сърце". Цялото бихме могли да преведем като „сърцето на нашия просветлен ум". Да събудим и развием сърцето на просветления си ум означава да оставим да покълне и съзрее семенцето на нашата буда-природа, семенцето, което накрая, когато практиката и състраданието ни достигнат съвършенство и станат всеобхватни, ще разцъфне величествено като истински буда. Бодхичита е изворът, източникът, коренът на цялата духовна пътека.

...

В началото развиваме в себе си любяща доброта, състрадание, радост и безпристрастие към безбройните живи същества.6 Чрез практикуване на дълбоко състрадание развиваме тези четири качества до такава степен, че стават безгранични и неизмерими. По този начин бодхичита може да „изгрее там, където не е изгряла", защото така достигаме до един момент, в който изпитваме почти непреодолим стремеж да поемаме отговорност за другите и така истински да посветим себе си на пробуждането на сърцето на просветления ум чрез обучение в това, което наричаме „стремеж към бодхичита" и „бодхичита в действие".7 Първото означава да се обучаваме да смятаме себе си за еднакви с другите, после за размяна на местата с другите, което включва и практиката Тонглен, и най-накрая - да смятаме другите за по-важни от нас самите. Второто означава да развием до съвършенство щедрост, дисциплина, търпение или издръжливост, усърдие, концентрация и мъдрост, като всички те са пропити от всепроникващ вътрешен поглед към природата на самата реалност. Така бодхичита ще „пребъде там, където е изгряла" и ще се „увеличава все повече и повече". Това е пътят на бодхисатвите, практиката на състрадателното сърце на просветления ум, която води пряко към просветление, защото се предприема в полза на всички.

източник на цитатите: "Тибетска книга на живота и смъртта" Согиал Пинпоче

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Да, съгласна съм с мненията на по-горе пишещите.

В основата на алтруизма стои егоизма. Това ,обаче,мисля че е най-прекия път за стремящия се човек да придобие толкова любов в себе си, че да стане като бликащ извор, разливащ Любов и Светлина, Мъдрост и Истина, Правда и Добродетели, да вдъхновява жадните в стремежа им за постигане на мир и хармония на физическо, емоционално и ментално ниво. Любовта на такива хора е неизчерпаема . Споделените им знания за живота са пътеводна светлина,а проверените истини са утъпканите пътища за стремящите се, за търсещите.

Тук, в Портала, повечето от нас са стремящи се, търсещи, жадуващи за постигане на мир и хармония в духа, душата, ума, сърцето и волята си. По-напредналите в духовно отношение чрез опита и знанията си помагат на тези, които са по-назад, независимо от това, че в основата и на техния алтруизъм стои егоизма ,както си признава Соня

„Отново желание да си по, да си повече, да си над. Желанието ми да бъда душеприказчик на много хора съм осъзнала се крепи всъщност на основата от интелектуално надмощие и човешко разбиране. Стремежа ми да помагам, отново се корени там, в желанието да се покажа на себе си, не на другите, колко съм съвършено, безкористно добра.....Но отново го заявявам високо, всичко ТО, е проява на егоизъм, в най-"алтрутистичен" обков. За огромно мое съжаление. Колкото да се опитвам да го нарека или забуля с други идеалистични краски, то си остава такова. Вид егоизъм , проявен в по-фин, по-изтънчен вид, в по-съвършена форма.Но съм го приела и не се опитвам да лъжа себе си, заблуждавайки се с перефразиране на духовни изблици и теоцентрични пориви.”,

но нали за учениците от началното училище не е необходимо учителят да има професорска степен. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Ето още една щриха в изследването ни на същността на алтруизма :)

Алтруизмът е изява на егото, една прекрасна изява, нужна, важна и помагаща за Пътя ни.

Но не бих казал, че е рожба на сърдечното ни мислене.

Алтруизмът е изява на нещо друго, нещо, което не съществува в тази реалност.

Това е категоричният императив в нас, който толкова много учудва изследовалетите - етичният кодекс.

В нашият свят Етиката няма нито аналог извън нас, нито основание за съществуване. Той често противоречи на инстинктите ни и на здравия житейски разум, на интересите ни и на себеутвърждаването - квинтисенцията на нашето поведение.

Защото етиката е бледо отражение на ДЕЙСТВИТЕЛНО СЪЩЕСТВУВАЩИ ЗАКОНИ в една по-висша реалност, от която произхождаме. Но тук, в Светът на Гнева, етиката е чужда и често осмивана, подигравана, тъпкана и мачкана като групост. Но въпреки това съществува и често се намесва в постъпките ни.

ерго

В основата на алтруизма е егото ни, но и етичният кодекс /доколкото го имаме и доколкото му се подчиняваме/.

Затова към алтруизма изпитвам дълбоко уважение, независимо че причините и целите му не са Светлина, а само нейни сенки :D

Линк към коментар
Share on other sites

Да, съгласна съм с мненията на по-горе пишещите.

В основата на алтруизма стои егоизма.

...

A аз не съм съвсем съгласна. По същата логика можем да кажем: "В основата на егоизма стои алтруизмът."

Просто забелязвам, че отново се попада в клопката на противопоставянето на противоположностите. И някак е много трудно да се възприеме, че противоположностите са двете страни на една и съща монета, т.е те са едно цяло.

Защо ги разделяме? - то по-скоро дори и да искаме, не можем да ги разделим, но поне се опитваме: назоваваме ги с различни думи, решаваме, че едното е хубаво, добро, полезно, а другото - не е, избираме, че едното го искаме, а другото - не ... смешно е чак! Абсурдът проличава особено добре, когато същите тези две противоположности са достатъчно абстрактни - примерно "+" и "-", "ези" или "тура" - и не ги натоварваме с някакви чисто човешки предпочитания. Ако на група деца им предложа да си избират "север" или "юг", дали отговорите няма да са 50% на 50%?!

Защо измисляме закони като "Единство и борба на противоположностите."? Къде я виждате тази борба? Има ли я някъде в природата или съществува само в нашето съзнание? Как бихте реагирали на такава перифраза на този закон - "Единство и хармония на противоположностите."?

Забелязала съм обаче, че дори си имаме теории, как противоположностите са нещо лошо, странно, нещо, което го има само тук, в нашия, как го казаха по-горе? - а, да, "отделен от Бога" свят и е много важно да се отървем от тези противоположности, като търсим, намерим и отидем в друг свят, в който няма да ги има...

Ами то и в този ги няма, за който се е научил да не ги дели и противопоставя, а да ги възприема като едно цяло. Но може би е много удобно да насочим именно търсещите хора да гонят Михаля :lol: , защото ако я няма тази лъжлива следа, тези търсещите са потенциално опасни - точно от тях може да се очаква да намерят по някое време ... Пътя и Истината, т.е Бога, тук, в този свят.

П.П. Само едно уточнение - При цялото ми уважение към Кристиян, но примерът му с графита и диаманта лежи в съвсем друга плоскост, не и в контекста на противоположностите. Тук вече опираме до нива на енергия и до еволюция, но спирам до тук, защото и без друго се отклонихме много от темата.

Линк към коментар
Share on other sites

По темата от Учителя

"Сега е епохата, когато човешкият егоизъм играе най-важна роля. Той е един господар в света, но трябва вече да отстъпи място на нещо по-възвишено и благородно. В човека сега се създава един център, който се намира още по-високо от A и пред този център енергията на личния егоизъм трябва да отстъпи. Този център хората наричат алтруизъм, разум. Значи, егоизмът трябва да отстъпи място на Божествения разум у човека. Когато ние говори за разумния живот, трябва да знаем, че той ще осмисли пътя ни и ще донесе великото щастие."

Движение на енергиите. Закон за поляризиране

алтруизъм -> разум -> Божествен разум -> Живот за Цялото

Ето и няколко извадки от статията на Константин Златев - Живот за Цялото:

"Осъзнаването изначалното Единство на живота от страна на пробудения човек го мотивира да посвети своето собствено земно съществуване на целите на Общото благо. А това означава разумната част да осмисли вечната си връзка с Цялото и да я превърне в постоянно действащ мост за обмяна на положителни енергии отдолу-нагоре и отгоре-надолу. Така именно се ражда понятието, чието съдържание е изразено на духовно-езотеричен език като “живот за Цялото”. В тази насока Учителят П. Дънов споделя:

Ако идеята за единството влезе в човека, в ума ще се внесе светлина и тя ще покаже пътя на избавлението. Всички трябва да проповядват закона за единството. Има единение на всички същества. Те се стремят към единение. Всички сме свързани. Съдбата на всякого е свързана със съдбата на всички същества. Когато познаем този факт, ще дойдем до една правилна философия на живота. Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е живот на Цялото.” (Учителят П. Дънов)

“Пътят на избавлението” в лексиката на Учителя на Бялото братство у нас би трябвало да означава освобождаване от оковите на грубата материалност и проявление в пълнота на Божественото начало, заложено отвека в духовната природа на всеки човек. "

"Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва – въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото – ето великата идея на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към нови форми. Твори се един нов морал и този нов морал, чиято първа заповед е живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света. Това е великата задача, която трябва да се разреши на Земята, това е път към вечния живот. Така старите ще се подмладят и младите ще станат силни. Сега почваме да пренасяме онзи свят в този. Материалите от онзи свят пренасяме в този" (Учителят П. Дънов)

“В живота съществуват три закона: закон за Цялото, закон за множеството и закон за частта. Първия закон наричам “закон за Бога”, втория – “закон за ближния”, третия – “закон за себе си”. Първият закон включва всичко в себе си. Следователно, ако живеете за Бога, за Цялото, ще живеете за ближните и за себе си, защото двата последни закона се включват в първия.” (Учителят П. Дънов)

Животът за Цялото не е абстрактна величина или мисловна конструкция, съществуваща само в просветлените умове на великите Посветени. Той е жива реалност в царството на Живата Разумна Природа. Той вече е приложен от Разумните Същества на равнището на тяхната космическа изява. “Принципите, законите и методите на Разумния свят съществуват. На нас не остава друго, освен да ги свалим и в човешкия живот” – подчертава и българският духовен Учител. Най-извисените в еволюционно отношение Същества са най-ярките и ефективни радетели на живота за Цялото, понеже са осъзнали великата истина, че по-високата степен на духовно развитие означава и по-голяма отговорност и всеотдайност към по-малките, пълзящи по еволюционната стълбица техни братя и сестри. В основата на цялата Жива Разумна Природа лежат взаимопомощта, сътрудничеството, безкористната Любов и готовността за саможертва. Битката за оцеляване или самоутвърждаване кипи единствено в нисшите природни царства. Животът за Цялото е визитната картичка на красивата, възвишена Разумност, пречистена от всякаква себичност до неустоимия блясък на пълното себеотдаване. Животът за Цялото е най-дълбокият, неизменен и непоклатим фундамент на целия космически живот! "

Линк към коментар
Share on other sites

Преди да постъпи алтруистично, човек не си казва: "Сега ще постъпя алтруистично" или "Правя го не заради себе си, а заради другите". Това осъзнаване може да дойде впоследствие, когато ситуацията е отминала, но истинския алтруист не му обръща особено внимание. За него постъпката му е естествена и нормална; това е самия той, неговата същност, е не нещо проявени инцидентно и по изключение.

Сигурно много ще си кажат, че това не е за обикновените хора. Алтруизмът не е нещо, към което човек трябва да се стреми. Той си идва естествено щом развием любов, съчувтвие и загриженост към ближния.

Съгласна съм с това, което казваш. И още нещо - наистина алтруистичните постъпки никога не остават невъзнаградени. Един от основните принципи на регулация в природата е принципът на обратната връзка, в този случай положителна - това, което отдаваме в качествено и количествено отношение, това и получаваме - любовта получава любов, доверието получава доверие, отдаването на пари води до тяхната възвръщаемост... принципът "Дай, за да получиш" действа на всички нива. По това, което получаваме, можем да съдим за това, което отдаваме. Много хора казват: "Давам много, а нищо не получавам". Когато човек има такова усещане, трябва да се замисли върху мотивите, с които дава. Калкулациите и очакването на резултат оставят човека на нулево положение.

В този смисъл светът е съвършена система - алтруистичното отдаване е това, което води до удовлетворение на "егоистичните" желания на човека. Човекът има избор да изявява "егоистичните" или "алтруистичните" си желания, но светът стимулара и награждава алтруизма - и това прави хората по-добри с всяка следваща постъпка. "Егоистичните" желания на човека са сякаш само примамката, която да го поведе по пътя на алтруизма - защото те не могат да бъдат постигнати по друг начин.

Кристиян,

мисля, че грешно си разбрал думите ми. Аз също уважавам много твоето мнение, ти си сред хората, чиито постове не пропускам да прочета. Истината има много лица и целта на всички тези форумски писания е да споделим своята гледна точка и да се опитаме да разберем гледната точка на другия. Далеч съм от идеята, че някой някого може да убеди в нещо си - всеки човек живее в собствен свят. Последователите на Кроули вярват, че техният свят е истинският. Белите братя смятат същото за своя свят. Вярващите хора живеят с Бог, атеистите живеят успешно без него... има място за всички и всеки е прав за себе си. Самата аз, понеже обичам да експериментирам, за кратко време попаднах в "други светове", в които имаше неща, които не съм и вярвала, че съществуват. Когато повярвах и ги потърсих, те се появиха. Не ми харесаха, спрях да ги търся и те изчезнаха. След този опит не бих си позволила да твърдя, че светът е такъв и такъв, че човек трябва да прави това и това... светът е такъв, какъвто си го направим, и вярвам, че всеки човек има възможността да го променя - дали ще се възползва от нея, е въпрос на избор. И не спирам да се удивлявам, четейки мненията на хората тук, колко е различен светът за всеки различен човек.

Линк към коментар
Share on other sites

Разбирам напълно искренното възмущение. Пак казвам, не отричам съществуването на алтруизма в определен брой хора, останали за нас като светци.

Родили сме се егоисти. Детето, бебето е създадено като същество, чиито стремления са посветени на най-егоистичните, плътски нужди. То обича онзи, който го храни, повива, ласкае. Таова е същността ни. Първото, за което сме създанени. Дали това са биологичните майка или баща , е без значение, важно е кой обслужва нуждите на това дете. Растем като егоисти. И за някои от нас идва момент , в който копнежа за знанея се превръща с стремеж към надмогване на тази ни страна. Опитваме се, засипваме се с доводи, с цитати, с философия, с естетика и обкръжаващите ги елементи на познанието. Мислим си дори, че вече сме прозряли, разбрали, надмогнали. До момента, в който честно поглеждаме в себе си и някои от нас си признават, че все още сме дълбоко скрити, тайни, префинени ЕГОИСТИ. Тогава идва цикъла на страха, отчаянието от собствената, човешка слабост, борбата със себе си, с търсене на иманентното, заложеното Божие зрънце в нас. Започва титанична война. И май тогава трябва да се приемем такива, каквото сме-хора, каквото и да означава това. Струва ми се, че когато успее някой да се приеме без съжаление, без страх, без уговорки и самозалъгване този факт, тогава може би ще дойде момента, в който еденици, онези, които са наистина определени, да преминат, да се преборят и върху пепелта от приетия и прегърнат егоизъм, да и ще пристъпят напред , в непознатото и биха се превърнали в онези светли личности останали в човешката история като пламък , осветяващ пътя на останалите, на идващите след тях.

Линк към коментар
Share on other sites

Какъв е смисълът да имаш,ако не можеш да споделиш имането си с другите?

Ако и другите не могат да се порадват на твоето притежание и твоите вещи,какъв е смисъла?

Какъв е смисълът да си гении ,ако не накараш и другите да се чувстват

като теб гениялни и изпълнени с енергия и позитивизъм.

;)

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...