Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Може ли човекът да прави добро?


Донка

Recommended Posts

Ми аЗ кАтО Ви казвам Че тОвА Учение е УНИВЕРСАЛНО има ли кой да чуе!?!

Учителя е дал най-леснодостъпните и приложими методи ама нали обичаме всичко да усложяваме ;) така е то. Много сме добри в това :huh: . Ай прилагайте и се не бойте:

„Четете двата Псалома 91 и 23 и не се страхувайте! Ще видите, че каквото и да се случи, всичко ще се превърне на добро.“ – Учителят + "Отче наш" и "Добрата молитва" и Завета в притурка това е синтез на всичко :feel happy: . Работа му е майката като се казва по нашенски :) . Поздрави!

Изт. Цък

П.П.Лозинката

Господи, благослови и укрепи нашите души.

Молим се на Отца нашего Небеснаго, за прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на Земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Славата, Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде. И да благослови Името на Господа нашего Исуса Христа – изявеното Слово Божие и с Него всички, които Го любят.

Молим се на Отца нашего Небеснаго, за идването на Царството Божие на Земята, между человеците, в сърцата на верующите и в душите на избраните. И да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина. И да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: "Отец е благоволил да ви даде Царство". И да се всели Духът на Господа нашего Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлината, и на светлите Духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклонение сега и всякога, и през всичките векове.

Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и ги избави от всички напасти на злото и лукавия. Да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости. Да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи. Да благослови всички верующи. Да укрепи Своите избрани, да им даде сила, знание и Мъдрост, Любов да побеждават заради Него и Неговото свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот. Да ни озари с виделината на Своето Лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му Воля, умни и незлобливи да ходим пред Него с пълнота. Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри. Да благослови домовете им и децата им с тях наедно. Да благослови всичките им добри начинания на тялото и душата, и духа. И така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе на Небето.

Амин.

Това са основните точки, върху които можем да градим. Всеки ден, в час, който вие ще изберете, но предпочтително е сутрин, ще четете тази Лозинка, било само първата ѝ част, било втората, било само третата, па било и трите заедно. Ако четете цялата Лозинка, то първата ѝ част ще четете сутрин, втората - на обед, а третата – вечер. А когато четете по една част на ден, първия ден ще вземете първата част, втория – втората, третия – третата и т.н. Задължително е, обаче, да се чете всеки ден Лозинката, а всеки може да усвои един от изброените начини. Всеки да се моли според диктовката на духа си, Господ да му покаже и упъти, как да се моли. В духовния свят вие не се намирате в еднаква зона, нито сте всички на едно и също място, така щото, според изгрева на вашето Слънце ще се молите. Повелението на Духа е чрез тази Лозинка всеки ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини. Тогава само за вас опасността е изключена.

Учителят

Вслушвайте се и се ръководете от Тихия Божествен глас който говори на душите ви и Бог ще ви ръководи отвътре т.е. ще ви дава вътрешната мярка за нещата. Поздрави!

Редактирано от Fut
Линк към коментар
Share on other sites

Ние говорим за истинската любов и за истинското знание, които излизат от Бога, а не за изопачената човешка любов и за изопаченото човешко знание. Следователно, човек проявява любов към всичко, което вижда. Ще възразите, че човек обича Бога, без да Го е видял, защото и в Писанието е казано, че никой не е видял Бога. Думата „никой" подразбира онзи, който не носи любовта в себе си. Любящият е видял и вижда Бога. Ако не е така, стихът, че направи Бог човека по образ и подобие свое, ще внесе противоречие. Който носи любовта в душата си, носи образа на Бога. Щом срещнете такъв човек, в неговото лице виждате образа на Бога. Мислите, чувствата, постъпките му са подобни на Божиите. Сегашният човек е изопачил образа на Бога и затова не можем да Го познаем. Но все пак, ако търсите Бога на земята, ще Го намерите в човешкото лице. Задачата на човека се заключава именно в това, да изправи своя образ, да му даде първоначалния вид. Затова повтарям, че човек може да обича само това, което е видял.

Не противи се на злото

Линк към коментар
Share on other sites

Човека не е чак толкова добър колкото ми го представяте.

В него има много зло и много голямо неразбиране на деиствителноста

изкривена от собствената му злоба,мъст и нужда да притежава.

Нуждата му да притежава всичко е следствие че тои постоянно умира,тялото му умира.

И докато не получи вътрешна хармония,не може да стане относително добър и разбиращ.

Линк към коментар
Share on other sites

Човека не е чак толкова добър колкото ми го представяте.

В него има много зло и много голямо неразбиране на деиствителноста

...

Това е външния човек, проявеният. Това сме успели да проявим от себе си, така разбираме себе си, в такава степен се познаваме. Вътрешния човек е съвършен и безграничен, но за да го опознаем първо трябва да го изявим чрез външния човек - мисли, действия, чувства, желания. Ако вътрешното не намери отражение във външното, то не може да се познае. В този контекст "познай себе си" добива малко по-особен смисъл.

Линк към коментар
Share on other sites

Доброто е към всички,то извира дълбоко отвътре,то не само че е нужда,то е част от характера.

Превърна се душата в огледало,

и всеки в нея се оглежда.

Душата чиста оглежда се в бяло,

а черната "оцапва те" да види се с надежда.

На кой си "брат" , на кой си "зложелател",

не е важно, щом в душата си на всекиго приятел.

Линк към коментар
Share on other sites

Имаме разпространени две различни схващания за човешката природа.

Теза:

Едното схващане е, че той по природа е егоист и "зъл". Тогава чрез възпитание от страна на обществото той се откъсва от злата си природа - Фройд ползва термина "сублимиране". Цялата култура в светлината на това схващане е едно човешко творение, едно надскачане на примитивното природно ниво с методите на човешката култура. И наистина, животът може да ни даде много аргументи в полза на това схващане. Не е ли тесният личен интерес двигател на всяко човешко действие? Не наблюдаваме ли приоритет на личните мотиви дори и в по-издигнатите и одухотворени житейски ситуации? Не знаем ли, че много често с нашият импулс да бъдем добри и да правим добро се злоупотребява най-безскрупулно? И не е ли това достатъчно, за да ни убеди, че идеалът ни за Добро е просто една фикция? Понеже всичко зависи от обществените условия и възпитанието, обществото има решаваща роля, а индивида е само една тухла в неговия градеж. Тухла, която не притежава свое самостоятелно значение. Това схващане създава почва за възникване на диктатури. Тук виждаме проявен първия принцип.

Антитеза:

Другото разпространено схващане е, че човек е по природа добър. Достатъчно е той да бъде оставен в подходящи, естествени за него условия, за да прояви природата си. Културата не е човешко творение, а резултат от дълбинната човешка природа. Животът ни предоставя много аргументи и в полза и на това схващане също. Не сме ли изпадали в ситуации, в които да сме били много зависими от нечия помощ, и да сме я получили в точният момент и безкористно?

Опитите за целенасочено възпитание и култивиране могат само да ограничат проявата на Божественото, което е вложено в нас. Стремежът на човека да прави Добро е естествен - правейки добро, човек се чувства пълноценен. А ако не може да го направи, се чувства лишен от нещо съществено, въпреки отличното му лично състояние. В светлината на това схващане, всеки индивид, всяка душа е носител на Доброто и има своя собствена, уникална стойност, която не подлежи на външна оценка. Свободата е единствената здравословна атмосфера, а колективното единство в големи мащаби не носи нещо съществено, ако то лишава (съзнателно или несъзнателно) индивидите от необходимата им свобода. Малките, хармонични групи тук са по-ценни, качеството в обществения живот е с приоритет над количеството.Тук се проявява втория принцип.

За да може човек да прави добро, нужно е да притежава дълбоко разбиране, да бъде мъдър. Иначе много лесно той може да постигне противоположен резултат. Учителя говори често за най-малкото добро. Този термин така е проникнал цялото Слово, че можем да бъдем абсолютно сигурни в неговото фундаментално значение.

Някой казва: „Защо хората са толкова лоши?“ Този въпрос не може да се разреши. Той е толкова дълбок, че никой досега не е могъл да го разреши. И ангелите даже не са разрешили този въпрос. Хората са лоши, защото сте им дали вашия ключ, да разполагат те с него. За да не бъдат хората лоши, ти трябва да държиш в ръцете си ключа на своето сърце и никому да не го даваш. Само на Едного можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога в себе си.

Най-малкото добро

Синтеза:

Хората стават "лоши", когато поверяват на друг ключът на своето сърце, т.е. когато не вярват в себе си и търсят спасението си отвън. Тогава те се отдалечават от своята природа и стремеж към правене на Добро и като логичен резултат... можете просто да прочетете новините - те са добър пример за резултата.

И все пак, човек има по природа добро сърце. Когато той не го е опорочил, той я проявява. Дори и човек да има опорочено сърце, той може да възстанови естественото си състояние. Методът за това е да вземе ключът за сърцето си в собствените си ръце - за да извоюва индивидуалната си свобода; да не е повече кукла на конци, зависима от външни влияния. И тази индивидуална свобода да използва, за да поеме по пътя на най-малкото добро, да служи на Божественото начало в себе си.

Казвам: не влагайте надеждите си в дядо си! Насадете нивата, която Бог ви е дал – вашето сърце, вашият ум и вашата воля – и на тях разчитайте! В тази нива е Божественото. Него разработвайте и на него се надявайте. То е най-малкото добро, вложено в душата на всеки човек. Дръжте се за най-малкото добро в себе си, за най-малкия ключ, с който можете да отваряте, както своето сърце, така и сърцата на всички добри хора.

Най-малкото добро

Редактирано от Васил
Линк към коментар
Share on other sites

Според мен (но изглежда не само ...), има и трета хипотеза. Човек изначално е добър. И добротата, сред която живее е тотална. Няма полюс, който да и се противопоставя, в пълнотата няма как и няма защо да има полюси. Но ето, човек се откъсва от пълнотата. Тогава се появяват полярностите добро и зло. Но това добро не е Доброто от пълнотата. Това добро е полярно, върви си неотделимо от злото. Човек може да прави добро, доколкото има нещо общо с пълнотата. И не може да прави добро, доколкото не е свързан с пълнотата. Когато прави от полярното добро, на другия му край си стои това, което наричаме зло.

Косвено потвърждение виждам в :

Матей 11:11

Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него.

Човешкото въздигане е до някъде. Не стига до небесното царство.

Което не значи да се отдадем на хленч и вайкане. Още по- глупаво е да не си даваме сметка за състоянието си.

Линк към коментар
Share on other sites

Може, може и пак Може да прави добро!

Питам се кое е по-лесното да прави добро или да прави лошо! И съм убедена, че по-лесното е да направиш едно добро отколкото едно зло!

Доброто ражда винаги добро, дори привидно да не изглежда така, дори да не можем да разберем някои неща, които ни се случват когато напрвим добро и не ни отвърнат със същото.

Трябва да се научим да правим по-вече добро и по-малко да обръщаме внимание на лошото!

Редактирано от Аделаида
Линк към коментар
Share on other sites

Според мен (но изглежда не само ...), има и трета хипотеза... Човек може да прави добро, доколкото има нещо общо с пълнотата.

Багира, струва ми се, че и трите хипотези (1: човек е по природа "лош"; 2: човек е по природа "добър"; 3: човек е едновременно и "лош" и "добър", тъй като е непълен, а ставайки пълен се превръща в "добър".) всъщност са частни случаи на една реалност и следователно могат да бъдат обединени от един "голям разказ". И това е разказът за "най-малкото добро". Така двете ни тези се обединяват. Ще се опитам да маркирам този разказ така:

Твоята теза предполага линеен характер на средата, в която човек прави доброили зло. Поради полярността на физическият свят човек освен доброто или злото, което е възнамерявал да направи, неизбежно предизвиква и тяхната противоположност. И това е един закон, който не може да бъде избегнат тук, на физическото поле. Ако човек прави малко добро, появява се малко зло. Ако човек прави голямо добро, появява се голямо зло. Начинът е човек да се издигне в друго поле, където полярността вече не е в сила. А на физическотополе всеки опит за правене на добро е предварително обречен поради действието на гореописания закон.

Тезата за най-малкото добро предполага нелинеен характер на средата, в която човек се проявява. Човек наистина предизвиква противоположни ефекти с действията си, обикновено. Но съществува една определена граница ("най-малкото добро"), под прага на която законът за полярност изчезва и средата не произвежда противоположен ефект. С други думи, законът, че всяко действие води до равно по сила и обратно по посока противодействие, вече не е в сила, поради нелинейността. Човек има много слаба връзка с Пълнотата след падането си. Ето защо, ако пожелае да направо едно голямо добро, той неизбежно греши и в крайна сметка не успява. Но ако пожелае да направи най-малкото добро, то запазената (макар с и минимална сила) връзка с Пълнотата в него му позволява да направи това най-малко Добро по един Божествен начин. Вървейки по този път нанай-малкото Добро, човек усилва своята Пълнота и постепенно разширява способността си да твори Добро.

Знаеш, че във Физиката често различните на пръв поглед теории се обединяват. Неслучайно съм ползвал термин, близък до тази сфера.

Редактирано от Васил
Линк към коментар
Share on other sites

Тезата за най-малкото добро предполага нелинеен характер на средата, в която човек се проявява. Човек наистина предизвиква противоположни ефекти с действията си, обикновено. Но съществува една определена граница ("най-малкото добро"), под прага на която законът за полярност изчезва и средата не произвежда противоположен ефект. С други думи, законът, че всяко действие води до равно по сила и обратно по посока противодействие, вече не е в сила, поради нелинейността. Човек има много слаба връзка с Пълнотата след падането си. Ето защо, ако пожелае да направо едно голямо добро, той неизбежно греши и в крайна сметка не успява. Но ако пожелае да направи най-малкото добро, то запазената (макар с и минимална сила) връзка с Пълнотата в него му позволява да направи това най-малко Добро по един Божествен начин. Вървейки по този път нанай-малкото Добро, човек усилва своята Пълнота и постепенно разширява способността си да твори Добро.

Знаеш, че във Физиката често различните на пръв поглед теории се обединяват.

Васко, :thumbsup:

Бих добавил, че теоретичното положение, че няма добро без зло не ни помага особено, то даже често ни демобилизира, защото "така и така няма смисъл"... В действителност, никога резултатите не са едновременно добри и лоши 1:1, а най-често едното силно преобладава. Ще дам пример от моята сфера - ако болният може да бъде спасен чрез терапия с малко странични ефекти, едва ли някой ще я откаже; и в същото време всеки трезво преценяващ ще се съгласи, че не си струва заради мимолетното въодушевление от кокаина човек да си разрушава трайно мозъка с него! Така че макар и относителни, все пак има някои критерии за хубаво и лошо и в нашия мъничък свят. А ако от по-горно гледище "всичко е добро", или пък "няма нито добро, нито зло" - това са твърдения, които няма как да бъдат правилно разбрани, ако човек не е изцяло и трайно съществуващ именно на тези нива. Преди това тези твърдения могат да доведат или до кратко въодушевление, или до по-скоро опасни изводи. Не случайно през вековете на практика всички Учители и Школи не са давали даже на своите начинаещи последователи, какво остава масово на обществото, твърде високите перспективи. Вместо това те са искали да се уверят, че вследствие на наставленията им хората ще могат да направят следващата за тях стъпка, т.е. "малкото добро"! :thumbsup2:

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Тезата за най-малкото добро предполага нелинеен характер на средата, в която човек се проявява. Човек наистина предизвиква противоположни ефекти с действията си, обикновено. Но съществува една определена граница ("най-малкото добро"), под прага на която законът за полярност изчезва и средата не произвежда противоположен ефект.

Наистина, не съм осъзнавала квантовомеханични състояния. Но дълбоко се съмнявам в безопасността на "малкото добро" и наличието на прагова стойност. Човек не може да е много малко умрял, под което ниво вече да е жив. Законът за полярността пронизва цялостно полярния свят, в който живеем. Няма доказателства за друго положение на нещата.

Но пък се сещам теориите на изтънчените любители на алкохола- за безопасното и дори полезно минимално количество и т.н. По принцип за алкохола може и така да е ( не смятам така, но пък може...), но със света, свободен от полярности- няма как да е така. Тук тезата на Кристиян за дозата не ми изглежда приложима, доколкото при нея става дума за едно и също, еднаквостта е същноснтна. Полярностите са същностна характеристика на нашия свят. И не виждам как може да имат количествен праг, под който същността да се промени.

Относителните понятия за добро и зло наистина са ни необходими за временни ориентири. (малкото зло ...) Но ... и от пелените (памперсите) човек се отказва един ден. И като не отлепи достатъчно, един ден пак се връща към тях (но това е вече съвсем грубо) .

Линк към коментар
Share on other sites

Тези, които говорят за полярен свят и неполярен свят, нека първо осъзнаят, че с това разделение те вече създават полярност между единия свят и другия. Обявяването, че доброто в този свят, не е доброто от предполагаемия свят извън дуалностите (за мене извън дуалностите човек отива само в периодите на пралая, когато всичко проявено се връща към своето единство), всъщност е просто начин да се каже, че доброто, което познаваме в този свят е зло. За добро се приема единствено съвършенството, идеала, което пък всъщност е поставяне на ограничение, търсене на завършеност в идеята за добро, постигането на някакъв крайно разбиране на доброто, което дори и да се приема като абсолютно и включващо всичко в себе си, все пак бива ограничавано просто с допускането на идеята, че някой го е постигнал, въобще, че е постижимо, идея отхвърлена от всички духовни учения с които съм запознат. Колкото и да е несъвършено доброто, което хората извършват, това добро е следващата крачка за извършителя по пътя на духовното им развитие. Без тази крачка, по-следващата би била невъзможна. Доброто в човека може да бъде развивано. Мисленето върху доброто също помага и то повече, отколкото хората обикновено си представят, но не е достатъчно. Идеята за малкото добро всъщност се стреми да постави акцента върху постоянството, а не върху инцидентността. Добрият в малките неща всъщност е добър през цялото време, доброто е в основата на всяка негова мисъл или друго действие. Този човек е постигнал едно състояние на постоянна вътрешна доброта, а не е принуден от обстоятелствата да я прояви само в определен специален момент.

Линк към коментар
Share on other sites

Тези, които говорят за полярен свят и неполярен свят, нека първо осъзнаят, че с това разделение те вече създават полярност между единия свят и другия.

Кое е първо? Констатацията ли създава факта, или фактът е основа за констатация?

Обявяването, че доброто в този свят, не е доброто от предполагаемия свят извън дуалностите (за мене извън дуалностите човек отива само в периодите на пралая, когато всичко проявено се връща към своето единство), всъщност е просто начин да се каже, че доброто, което познаваме в този свят е зло.

Несъмнено. Но нима не е така?

Стана невидим

Съвременните хора са напуснали Божествения ред на нещата – лесния път, по който могат да вървят, а са тръгнали по мъчния път. Какъв е изходният път днес, след като хората са хванали вече мъчния път?

За добро се приема единствено съвършенството, идеала, което пък всъщност е поставяне на ограничение, търсене на завършеност в идеята за добро, постигането на някакъв крайно разбиране на доброто, което дори и да се приема като абсолютно и включващо всичко в себе си, все пак бива ограничавано просто с допускането на идеята, че някой го е постигнал, въобще, че е постижимо, идея отхвърлена от всички духовни учения с които съм запознат.

Нашият идеал е или наша представа, която ние сме си измислили, и, следователно, не е никак идеална. Може и да е спомен за въпросния Божествен ред. Преследването му тук е упражнение, но не и достижима цел, още по- малко- завършеност. Не че пречи някой и така да си мисли.

Та по мъчния път, пътем, може да правим "малко добро". Но пътем. И да не се чудим на другия край на доброто ни. И в края на краищата ... не е задължително да сме на мъчния път.

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

Ако вътрешното не намери отражение във външното, то не може да се познае. В този контекст "познай себе си" добива малко по-особен смисъл.

Добре е това ''вътрешно'' да не се проявява често "навън", докато не разбереш Кой си.А това най-добре научаваш в отношенията си с другите, когато си търсещ и искрен.

Защото тези социални категории-"добро- лошо", се измерват субективно от човешкото съзнание.

Няма такова нещо като изначално добър или лош.Защото тогава се получава точно този линеен поглед,полярен, дуалност да го наречем и т.н.

Посоката обаче е отгоре надолу- от Бог към Човек и отново към Твореца,т.е. щом имаме творчество,действие, то изпадането в крайни състояния,в случая на добро или лошо, не предполага движение, което изключва развитие.Ако характеризираме нечие действие като добро, то по силата на закона за Привличане и Пропорционалност, ще обърне знака си и ще се превърне в лошо, поради субективния характер на човешките категории.

Простичко,в ежедневието ни, ако аз примерно изкажа мнение или дам оценка за някой или извърша нещо спрямо него, което той не харесва, то това мое субективно действие, поради Личното отношение, ще бъде възприето или по точно категоризирано като лошо.Спрямо него и Според него, аз съм лоша.НО, ако аз съм СЪзнателна за процеса който се извършва, и това мое действие спрямо този човек дори и с отрицателен знак, е насочено единствено с цел да го подтикне към развитие, то в случая аз извършвам добро.Т.е. тези две крайни категории е добре да се отчитат не като състояния, а като процеси с противоположен знак, които се извършват с нужното Съзнание и много Любов.

Както се казва:-''Всяко зло за добро''!

Има една поговорка която аз много харесвам, ще цитирам по памет-''Не всеки, който те бута в калта, е твой враг.И не всеки,който те вади от калта е твой приятел."

Светли мисли и топлина в душата! :angel:

Редактирано от Silviya
Линк към коментар
Share on other sites

Доброто е изначално свързано със свободата. Може би именно усещането за взаимна свобода е и пробният камък дали правим, т.е. дали сме проводници на доброто в една ситуация... При това освобождаването да е съпроводено от положителни емоции...

Съвсем пресен пример:

Синът ми се ангажира сам със задача, която иначе си беше наша с моя съпруг. Обаче с развитието на ситуацията се оказа, че той е принуден да се съобрази с условия, които доста усложняваха нещата и създаваха дискомфорт на всички. Накрая му благодарихме за доброто намерение и го освободихме от поетия ангажимент - ще си свършим сами каквото си беше писано на нас - и без това ни доставя удоволствие да го правим...

Линк към коментар
Share on other sites

Я вижте само какъв интерес :) В един полярен свят, мненията идеално илюстрират неговата полярност. Темата за добро и зло е изначална и явно засяга всички.

...Полярностите са същностна характеристика на нашия свят. И не виждам как може да имат количествен праг, под който същността да се промени. ...

Бог присъства в Битието си чрез безкрайно малкото и чрез безкрайно голямото. Тук ние се приближаваме към проявата му в безкрайно малкото. Съвсем нормално е "да не виждаме" в тази област. Аз също не виждам :) Наистина, трудно e да приведа доказателства за тезата си. Но е трудно да бъдат приведени доказателства и срещу тази теза, също така. Абстрактните предположения за всеобща валидност на полярността и за "линейност" на битието в модалността му "добро-зло" са също толкова спекулативни, колкото и моето предположение за нелинейният му характер. Тук по-скоро всеки може да разчита на своята интуиция и усет за Истинност. Аз все пак се позовавам на авторитет в случая - този на Учителя Беинса Дуно. Приемам, че думите му са истинни. И търся логически да опаковам тяхната истинност. Доколкото за момента нямам основание да се съмнявам във възприетия от мен авторитет, за мен този път залогическо построение е правдоподобен и истинен.

Но аз разбирам хората, за които посоченият авторитет не е достатъчен аргумент за истинност. Задачата да бъде изследван характера на битието спрямо линейност- нелинейност в модуса на "добро-зло" в областта на безкрайно малките величини е добро предизвикателство. Не съм уверен обаче, че тя ми е по силите :)

@Добромир, МечоЛари:

И аз си мислех за връзката между морал и ефектите от полярността. На човек все му се иска да живее в един морален свят. Кант например полага морала като основа на своята философия. Това не е случайно - този велик мислител прозира фундаменталното значение на моралното в човешката мисъл.

@Багира:

Тезата за нелинейността (за най-малкото добро) се подкрепя непосредствено и от твоята (и не само) теза. Доколкото знам, би се съгласила с твърдението, че (1) "в човек все още е останала една малка Божествена искрица, която засега все още го свързва с неговата изначална Пълнота, с Божествения свят". Твое е и твърдението, че (2) "доколкото човек има връзка с Пълнотата, дотолкова може да прави (неполярно, абсолютно) добро". Следователно, притежавайки макар и едно много малко количество Пълнота (1), човек определено е в състояние да направи едно много малко неполярно, с абсолютен характер Добро - съгласно (2).

Редактирано от Васил
Линк към коментар
Share on other sites

@Багира:

Тезата за нелинейността (за най-малкото добро) се подкрепя непосредствено и от твоята (и не само) теза. Доколкото знам, би се съгласила с твърдението, че (1) "в човек все още е останала една малка Божествена искрица, която засега все още го свързва с неговата изначална Пълнота, с Божествения свят". Твое е и твърдението, че (2) "доколкото човек има връзка с Пълнотата, дотолкова може да прави (неполярно, абсолютно) добро". Следователно, притежавайки макар и едно много малко количество Пълнота (1), човек определено е в състояние да направи едно много малко неполярно, с абсолютен характер Добро - съгласно (2).

Да. Добре фиксира елементите на съгласие и несъгласие! Малката Божествена искра я има наистина, но не считам, че в момента свързва човека с Божествения свят. В момента връзката като правило, като цяло за човешката жизнена вълна, я няма. Не е като да не го е казал и Учителя. Но той е казал и много други неща, които за момента са били необходими на неговите слушатели. Освен това в беседите му е имало и много неща, които не са словесно изречени. Така че ... Като искаме да вършим добро, нека да знаем как.

Линк към коментар
Share on other sites

Права си Багира, напълно осъзнавам опасността да изпадна в излишна схоластика и спекулации, тръгвайки в тази посока. В хода на разсъжденията си е възможно да допускам грешки от различен характер, което е естествено. Не бих желал да абсолютизирам също така и авторитета, на който се опирам. За мен важна е преди всичко Истината а като такава, а не авторитетите. Но последните явно са ни необходими тук, на Земята.

Бих искал да направя една връзка между тезата ти че само в един по-висок свят човек може да прави добро и моята теза, че това може да се случва и тук, на Земята, под формата на слаби взаимодействия. Учителя често казва, че от Невидимия свят ни се дават импулси, за да правим малки добрини. Изпълнявайки тези импулси, ние ставаме щастливи, а подминавайки ги - нещастни. Ето как най-малкото Добро произхожда не от този свят, а от възвишените светове. Искам да кажа, че всъщност ние говорим за едно и също нещо. Това имах намерение да покажа с постингите си, всъщност.

Редактирано от Васил
Линк към коментар
Share on other sites

Бих искал да направя една връзка между тезата ти че само в един по-висок свят човек може да прави добро и моята теза, че това може да се случва и тук, на Земята, под формата на слаби взаимодействия. Учителя често казва, че от Невидимия свят ни се дават импулси, за да правим малки добрини. Изпълнявайки тези импулси, ние ставаме щастливи, а подминавайки ги - нещастни. Ето как най-малкото Добро произхожда не от този свят, а от възвишените светове.
:thumbsup1:

Така е, от собствен опит ще кажа, че понякога като не послушам този вътрешен импулс и после ми е тягостно, чудя се защо не съм направила малката добринка... Днес в магазинче една възрастна жена купи подаръчета за близките си. Макар и с малка пенсийка решила да зарадва хората около себе си. /Това разказваше на продавачката/. Накрая попита дали наблизо има магазин, където на едро може да купи пликчета за подаръците, съответно продавачката казе, че не знае, защото в магазина имаше...

Имах импулс, като излязох с тази жена да и кажа къде има такъв магазин, но ме досрамя... А после съжалявах, че не съм помогнала... :feel happy:

Понякога разни наши страхове, притеснения не ни позволяват да направим малките добринки... А чрез тях и ние, и светът ставаме по-добри... :)

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Будизма описвата човешкият живот, като обусловеност от причини и следствия. Едно действие-постъпка е следствие от причина породена от постъпка намираща се в миналото на съответния човек. Да предположим хипотетично, че едно такова действие е добро и то е извършено под въздействието на сили от Божествения свят. Този свят поставя дадения човек пред обстоятелства, които го водят да извърши тази добрина (той е проводник на добрата постъпка). Обобщено може да се каже, че тази добрина извършена от човека, е следствие от причина намираща се в Божествения свят. От тук следва извода, че Божественият свят е обвързан с нашият свят, защото в Него стоят причини, които водят до следствия в нашия свят. Следователно тази обвързаност означава, че и Там е в сила закона за причинно-следствените връзки, чиито продукт е кармата. Ако това е вярно, когато човек си отиде от този свят, той попада в друг свят, където важи закона за кармата. Разбира се тази теза, е абсурдна от будистка гледна точка. За какво освобождение става на въпрос, ако в Божествения свят съществува закона за причините и следствията. И не на последно място – от Нирвана да въздействат в физическият свят, като поставят човек пред обстоятелства, които да го принудят да извърши добро, съответстващо на доброта в Нирвана.

В този ред на мисли съм на мнение, че Божественият свят, в който липсва полярността добро-зло, не се намесва в човешкият свят, където е факт споменатата дуалност, понеже Той ще се обвърже с карма. С една дума - ние сме на автопилот и всеки трябва да разбере сам къде е тясната врата, за която говори Христос, която е изхода от света на кармата (причините и следствията). Тази врата е тясна, защото през нея преминава много малка част от това което е човешкото същество, а тази част, най-вероятно няма нищо общо с дуалностите, тоест – тя не е от този свят.

Линк към коментар
Share on other sites

Будизма описвата човешкият живот, като обусловеност от причини и следствия. Едно действие-постъпка е следствие от причина породена от постъпка намираща се в миналото на съответния човек. Да предположим хипотетично, че едно такова действие е добро и то е извършено под въздействието на сили от Божествения свят. Този свят поставя дадения човек пред обстоятелства, които го водят да извърши тази добрина (той е проводник на добрата постъпка). Обобщено може да се каже, че тази добрина извършена от човека, е следствие от причина намираща се в Божествения свят. От тук следва извода, че Божественият свят е обвързан с нашият свят, защото в Него стоят причини, които водят до следствия в нашия свят. Следователно тази обвързаност означава, че и Там е в сила закона за причинно-следствените връзки, чиито продукт е кармата. Ако това е вярно, когато човек си отиде от този свят, той попада в друг свят, където важи закона за кармата. Разбира се тази теза, е абсурдна от будистка гледна точка. За какво освобождение става на въпрос, ако в Божествения свят съществува закона за причините и следствията. И не на последно място – от Нирвана да въздействат в физическият свят, като поставят човек пред обстоятелства, които да го принудят да извърши добро, съответстващо на доброта в Нирвана.

В този ред на мисли съм на мнение, че Божественият свят, в който липсва полярността добро-зло, не се намесва в човешкият свят, където е факт споменатата дуалност, понеже Той ще се обвърже с карма. С една дума - ние сме на автопилот и всеки трябва да разбере сам къде е тясната врата, за която говори Христос, която е изхода от света на кармата (причините и следствията). Тази врата е тясна, защото през нея преминава много малка част от това което е човешкото същество, а тази част, най-вероятно няма нищо общо с дуалностите, тоест – тя не е от този свят.

В подчертания пасаж логиката куца и не следва извода, който правиш.

Мога да онагледя споменатата ситуация съвсем елементарно - едно дете, на което са му купили играчка влакче и дълги, преплетени, разклоняващи се и т.н. релси, дървета, кантони, мостове ... всички сме ги виждали. Детето не е от и в света на играчката, обаче може и играе ролята на стрелочник, като се намесва по своя воля и отклонява движещото се влакче натам, накъдето пожелае. Играчката от своя страна е част от света на детето.

Бях решила да не пиша и че няма смисъл да ви опровергавам, защото и ти, и Багира, и другите нито ще се съгласите, нито ще се замислите дори - просто повтаряте в хор едно и също. Но прекалено активно насаждате идеи, които привидно са добре издържани, но само привидно ...

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

Доброто и злото са несъвместими. Това е различно от противоположни. Не можем да оценим едно действие като добро или като зло от никоя друга гледна точка, освен от гледната точка на извършителя, от неговите възможности, от неговите качества и ниво на развитие. Това също означава, че за да направим някаква оценка трябва да сме (немалко) над неговото ниво на развитие. Един добър плувец, като види давещ се човек може да скочи и да му помогне, но един човек който не може да плува няма тази възможност. Значи ако този, който може да плува не скочи във водата и не помогне на нуждаещия се е едно; ако този, който не може да плува си остане на брега е друго. Какъв абсолютен криерий можем да търсим тука? Всеки действа от собствената си позиция. Действието може да е едно и също, но извършителят щом не е един и същ и оценката в смисъл на "добро" или "зло" за действията му, може коренно се различава, както и кармичните последствия (това не са видимите последствия, които също могат да се окажат еднакви).

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...