Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Защо е отхвърлена вярата в прераждането


Guest Христо

Recommended Posts

Кога и къде Църквата е отхвърлила вярата в прераждането? Цитирайте исторически източници. :smarty:

Къде в Библията се употребява думата "прераждане" и къде е писано за идеята за прераждането? Цитирайте глави и стихове. :smarty:

Ще отговоря по различен начин: къде се говори за "прераждане" в текста на Библията?

Има един текст, който се приема като "доказателство", че в Евангелието се било говорело за прераждане: най-често се цитира случаят с изцеляването на слепородения (Иоан 9 гл.). Учениците попитали Иисус: "Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?" И адептите на идеята за прераждането "тълкуват", че щом се допуска възможността самият слепороден да е съгрешил, то това е възможно да е станало само в предишен негов живот. Иисус отговаря на учениците си: "Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му". Исус Христос отхвърля двете хипотези на своите ученици и им казва нещо коренно различно. Казва им, че не трябва да търсим причинно-следствена връзка между греха и слепотата на този човек. Не трябва да търсим пряка причинно-следствена връзка между греха и болестта по принцип. А защитниците на идеята за прераждането твърдят, че такава връзка съществува. Нещо повече – точно тази причинно-следствена връзка обуславя според тях необходимостта от прераждане.

Защо Християнството отхвърля, в крайна сметка, идеята за прераждането на човешките души?

В Християнството няма и не може да има прераждане, именно защото няма необходимост от такова. "Необходимостта” от прераждане (трансмиграцията) се обяснява с кармата: чрез верига от прераждания, човекът се освобождава от грехове, натрупани в "предишен" живот, докато достигне нирвана...

В основата на християнската идея е, че човекът е освободен от греха чрез кръстната смърт на Христос (в ролята му на Спасител на душите). В това се състои постулата за изкуплението и спасението. Съществува един метафоричен израз: в Църквата има еднократно прераждане – Светото кръщение, наречено новораждане. Кръщението изобразява умирането на стария, телесния човек при потапянето под водата и раждането на новия, духовния човек при изваждането от водата. Затова св. апостол Павел пише: "Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме? И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот. Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението" (Рим. 6:3-5).

Възкресението прави прераждането ненужно от тази гледна точка.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 88
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Задавам абсолютно сериозни исторически и богословски въпроси. Специално за Станимир ще задам още няколко:

1. Християнството става държавна религия през 313 г., а Първият Вселенски събор е през 325 г. Как до тогава, ок. 300 години, при положение, че е била постоянно преследвана Църквата е заличила от езическата историография всякакви спомени за вярата на християните в прераждането?

2. Как Църквата и история пазят писмени сведения за кардинални ереси, обсъждани по Вселенски и поместни събори, като арианството, несторианството, монофизитството, гностицизма, манихейството, богомилството и др., а никъде не пише, че първите християни вярвали в прераждането?

3. Как Църквата е "заличила" текстовете от Библията за прераждането, като Старият Завет е написан от израилтяните (евреите) десетки векове преди преди Рождество Христово?

Използвайте библейски аргументи, исторически факти и логика, а не езотерична художествена литературна фантастика. :smarty:

Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm:

Все пак е необходимо първо в нас да се роди духът-Да не сме от кал, а от вода и дух родени, пък тогава вече никакво прераждане и карма няма да има.

Всичко казано до тук е повод за размисъл. Но остава само всеки сам да си изкупи греха. Защото Христос май половината от греховете поема и всеки сам в своя живот е добре да о-съзнае своите си грешки. Щото иначе излиза, че може да убивам, да крада и да няма последствия за мен... Или само да прочета нещичко от Библията и съм опростена... ;) Само, защото се е явил някъде човек-Исус Христос и са Го разпънали... ние може да си правим, каквото искаме?...

Нещо не ми се връзва... А пък си мисля, че вече само с логика не се живее. :feel happy:

П.П. Ако за някого езотериката е равна на фантастика, има ли смисъл да му се доказва обратното? :hmmmmm:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Цитат от публикувано от мен през 2004 година

Из "Лечители през времето", Брайън Л. Уейс (глава "Разбирането идва чрез опита"):

"От курса по религия в колежа на Колумбийския университет; аз си припомних, че големите традиции на Изтока, хиндуизмът и будизмът, са приемали прераждането като централна догма, включваща и идеята за минали съществувания, която се третирала като основен аспект на реалността. Знаех също, че суфисткият клон на исляма има прекрасна традиция за прераждането, проникнала в поезията, танца и песента....По-късно открих, че и в юдаизма, и в християнството корените на вярването в прераждането отиват много дълбоко.

В юдаизма фундаменталното вярване в прераждането, т.нар. "гилгул", е съществувало хиляди години. То е било крайъгълен камък на еврейската вяра приблизително до 1800—1850 година, когато източноевропейските еврейски общности е трябвало да се "модернизират", за да бъдат възприети от установените западни институции. Излиза, че вярата в прераждането е била основно и главно течение на юдаизма преди по-малко от два века. В ортодоксалните и хасидистки общности вярването в прераждането продължава и до наши дни. Кабалата — мистичната еврейска литература, водеща своето съществувание от преди хиляди години, е пълна с указания за прераждането. Раби Моше Хаим Лудзато, един от най-блестящите еврейски учени от миналите няколко века, определя "гилгул" в книгата си "Пътят на Бога" така: "Една душа може да се прероди много пъти в различни тела и по този начин да изправи греховете, извършени в предишни прераждания. По същия начин тя може да постигне съвършенство, недостигнато в предишните прераждания."

Когато изследвах историята на християнството, открих, че когато то става официална религия в Римската империя, император Константин наредил да бъдат заличени в Новия Завет всички отнасяния към прераждането. Това става през четвърти век след Христа. Очевидно императорът е чувствал, че идеята за прераждането заплашва стабилността на империята. Поданиците, които вярват, че ще имат и друг шанс за живот, биха били по-малко подчинени и послушни, отколкото вярващите в Страшния съд.

През шести век Вторият константинополски събор потвърждава официално акта на Константин, като декларира, че прераждането е ерес. Също като Константин църквата се страхува, че идеята за предишни животи ще отслаби и подкопае нейната растяща мощ, като предостави на нейните последователи твърде много време да търсят спасение. Бичът на Страшния съд е бил нужен, за да осигури необходимото им поведение.

По време на същата раннохристиянска ера други църковни отци, като Ориген, Климент Александрийски и свети Йероним, приемали прераждането и вярвали в него. И гностиците споделяли тази идея. Чак до дванайсети век християнската секта на катарите в Италия и Южна Франция била жестоко преследвана за това, че нейните последователи вярвали в прераждането.

Като размислях върху новата информация, която бях събрал, разбрах, че освен вярата в прераждането, катарите, гностиците и кабалистите са имали и друга обща ценност: че прекият личен опит, който надраства онова, което виждаме и узнаваме чрез разума, и това, на което ни учат религиозните институции, е най-големият извор на духовна мъдрост. Този пряк личен опит мощно подпомага духовното и личностното израстване. За нещастие, тъй като хората са били жестоко наказвани за неортодоксалните си вярвания, отделни групи единомишленици се научили да ги пазят в тайна. Репресиите за проповядване на прераждането са били политически, не духовни."

Линк към коментар
Share on other sites

Най-добрият философско-богословски отговор по темата до момента даде Мона! :smarty::thumbsup: Мона, би ли отговорила и на Florestan за евангелското "доказателство" за прераждането на пророк Илия в Йоан Кръстител? Надявам се познаваш Стария Завет и писаното там за Мойсей и Илия и тяхното възнесение живи на небесата? :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Мона, би ли отговорила и на Florestan за евангелското "доказателство" за прераждането на пророк Илия в Йоан Кръстител? Надявам се познаваш Стария Завет и писаното там за Мойсей и Илия и тяхното възнесение живи на небесата? :thumbsup:

Предварително се извинявам за по-обемния пост, но без цитирането на източниците, мнението ми ще бъде недостатъчно аргументирано.

Един от най-сложните библейски откъси, който се използва в подкрепа на тезата за прераждането, е свързан с Йоан Кръстител и пророк Илия. Сред юдеите е било разпространено вярването, че преди появата на Месия, трябва да се появи пророк Илия. Самият Исус Христос потвърждава справедливостта на тези очаквания. В евангелията, Иисус Христос изрича три фрази за Йоан Кръстител, в които би могло да се привиди някакъв намек за прераждане:

Първата фраза е у в евангелието от Матей:

" И ако искате да приемете, той (Йоан) е Илия, който има да дойде" (Мат. 11:14). Следва цитатът у същия евангелист, където Иисус Христос отново казва: "...но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях. Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя" (Мат. 17:12-13).

В евангелието от Марк звучи същата мисъл: "Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха" (Марк. 9:13).

Основният въпрос е : Как пророк Илия се е върнал?

Библейското пророчество, на което Иисус Христос се позовава, се намира в книгата на пророк Малахия, където четем: "Ето, Аз пращам Ангела Си, и той ще приготви пътя пред Мене..." (Мал. 3:1) и още: "Ето, Аз ще пратя при вас пророка Илия, преди да настъпи денят Господен - велик и страшен" (Мал. 4:5).

Съдейки по думите на Иисус Христос, пророк Илия, който бил взет жив на небесата, действително се върнал "както е писано за него".

Ангелът, явил се на свещеник Захария с вестта за раждането на Йоан Кръстител се позовава на тези именно пророчески стихове: "и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен" (Лук. 1:17). Ангелът обаче не казал на свещеник Захария, че неговият син, който имало да се роди от неплодната утроба на съпругата му Елисавета, ще бъде ново превъплъщение на пророк Илия. Опитвайки се да разрешат възникналия проблем, юдейските религиозни лидери изпратили при Йоан Кръстител делегация от свещеници и левити с въпроса: "... Кой си ти?"... ? Илия ли си ти? Рече: не съм... аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен, както е казал пророк Исаия" (Иоан 1:19-23).

Отричането на Йоан Кръстител има решаващо значение. Освен това, трябва да имаме предвид и това обстоятелство, че Иисус Христос не е казвал никога: "Йоан Кръстител е Илия" и не е упоменавал при това никъде за прераждането. Това е обаче е просто образният и метафоричен език на Библията. С други думи казано, пророк Илия бил прототип на Йоан Кръстител. Предтечата на Христос е изпълнявал ролята на пророк Илия в съответствие с пророчеството на пророк Малахия.

Наложително е да се обърне сериозно внимание и на още един момент. Съгласно учението за прераждането, винаги новото превъплъщение е предшествано от физическа смърт, а пророк Илия не е умирал. Съгласно Библията (4 Царства 2:11), пророк Илия бил възнесен (понесен) "във вихрушка към небето". Забележителен по своята важност е този факт, че когато пророк Илия се появил заедно с Моисей по време на Преображението Христово (Мат. 7 гл. и Марк 9 гл.), учениците разбрали кой е той. Те веднага узнали кой е Моисей и кой е пророк Илия без да сбъркат единия с другия, нито пък Илия с техния съвременник Йоан Кръстител.

Логично е да се приеме, че ако пророк Илия се беше превъплътил действително в Йоан Кръстител, то по време на Таворското Преображение би следвало да се яви в образа на Йоан, а съвсем не в този на Илия. Доколкото Библията свидетелства, че по време на Преображението се е явил именно пророк Илия, то това свидетелство доказва убедително, че пророк Илия е запазил своята индивидуалност.

П.С. Колкото до възнесението на Мойсей, това е текст, достигнал до нас само като фрагмент на латински език. В ръкописа липсват известни пасажи от средата и почти цялото заключение.

По същата логика, ако тръгнем отвъд тези два персонажа, със същият успех можем да говорим и за Енох, който за мен лично е много по-интересен обект за изследване. Но това е друга тема...

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на Мона за точния анализ!

Обаче съм напълно съгласна и с Иво. Средовековната литература по принцип е преходен етап между фолклора и авторската литература от Ренесанса насам. Това означава, че при преписването на текстовете и особено при превеждането им се е подхождало меко казано творчески. Няма нищо сигурно в книгите, които са дошли до нас от онова време - те са минали през толкова много творци - преписвачи и преводачи. Освен това религиозните книги са се разпространявали на езици, които дори по онова време вече са се отличавали от говоримите езици, което означава, че преписващите ги не винаги са разбирали точно какво пишат и са "семантизирали". Да не говорим за елементарните пропуски, които и ние днес правим, печатните грешки са били съвсем нормални и тогава...

За оригинални библейски текстове могат да се приемат само книгите, които са доказано написани преди годините, дадени от Иво - "император Константин наредил да бъдат заличени в Новия Завет всички отнасяния към прераждането. Това става през четвърти век след Христа." - и то само ако е доказано със съвременни изследвания, че няма по-късни поправки и изтрити текстове в тях. Който знае какво е палимпсест разбира за какво говоря. А, трябва да се вземе предвид и фактът, че не можем да бъдем и съвсем сигурни в превод на текст отпреди 1600 г. - няма никаква гаранция как е била възприемана една дума и словосъчетание тогава нито каква коннотация е имала. Няма кой да ни каже дори как се е изговаряла. А какво да кажем за текстове, наситени с образи и съкращения, които тогава са били ясни, но сега....

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Предварително се извинявам за по-обемния пост, но без цитирането на източниците, мнението ми ще бъде недостатъчно аргументирано.

Един от най-сложните библейски откъси, който се използва в подкрепа на тезата за прераждането, е свързан с Йоан Кръстител и пророк Илия. Сред юдеите е било разпространено вярването, че преди появата на Месия, трябва да се появи пророк Илия. Самият Исус Христос потвърждава справедливостта на тези очаквания. В евангелията, Иисус Христос изрича три фрази за Йоан Кръстител, в които би могло да се привиди някакъв намек за прераждане:

Първата фраза е у в евангелието от Матей:

" И ако искате да приемете, той (Йоан) е Илия, който има да дойде" (Мат. 11:14). Следва цитатът у същия евангелист, където Иисус Христос отново казва: "...но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях. Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя" (Мат. 17:12-13).

В евангелието от Марк звучи същата мисъл: "Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха" (Марк. 9:13).

Основният въпрос е : Как пророк Илия се е върнал?

Библейското пророчество, на което Иисус Христос се позовава, се намира в книгата на пророк Малахия, където четем: "Ето, Аз пращам Ангела Си, и той ще приготви пътя пред Мене..." (Мал. 3:1) и още: "Ето, Аз ще пратя при вас пророка Илия, преди да настъпи денят Господен - велик и страшен" (Мал. 4:5).

Съдейки по думите на Иисус Христос, пророк Илия, който бил взет жив на небесата, действително се върнал "както е писано за него".

Ангелът, явил се на свещеник Захария с вестта за раждането на Йоан Кръстител се позовава на тези именно пророчески стихове: "и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен" (Лук. 1:17). Ангелът обаче не казал на свещеник Захария, че неговият син, който имало да се роди от неплодната утроба на съпругата му Елисавета, ще бъде ново превъплъщение на пророк Илия. Опитвайки се да разрешат възникналия проблем, юдейските религиозни лидери изпратили при Йоан Кръстител делегация от свещеници и левити с въпроса: "... Кой си ти?"... ? Илия ли си ти? Рече: не съм... аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен, както е казал пророк Исаия" (Иоан 1:19-23).

Отричането на Йоан Кръстител има решаващо значение. Освен това, трябва да имаме предвид и това обстоятелство, че Иисус Христос не е казвал никога: "Йоан Кръстител е Илия" и не е упоменавал при това никъде за прераждането. Това е обаче е просто образният и метафоричен език на Библията. С други думи казано, пророк Илия бил прототип на Йоан Кръстител. Предтечата на Христос е изпълнявал ролята на пророк Илия в съответствие с пророчеството на пророк Малахия.

Наложително е да се обърне сериозно внимание и на още един момент. Съгласно учението за прераждането, винаги новото превъплъщение е предшествано от физическа смърт, а пророк Илия не е умирал. Съгласно Библията (4 Царства 2:11), пророк Илия бил възнесен (понесен) "във вихрушка към небето". Забележителен по своята важност е този факт, че когато пророк Илия се появил заедно с Моисей по време на Преображението Христово (Мат. 7 гл. и Марк 9 гл.), учениците разбрали кой е той. Те веднага узнали кой е Моисей и кой е пророк Илия без да сбъркат единия с другия, нито пък Илия с техния съвременник Йоан Кръстител.

Логично е да се приеме, че ако пророк Илия се беше превъплътил действително в Йоан Кръстител, то по време на Таворското Преображение би следвало да се яви в образа на Йоан, а съвсем не в този на Илия. Доколкото Библията свидетелства, че по време на Преображението се е явил именно пророк Илия, то това свидетелство доказва убедително, че пророк Илия е запазил своята индивидуалност.

П.С. Колкото до възнесението на Мойсей, това е текст, достигнал до нас само като фрагмент на латински език. В ръкописа липсват известни пасажи от средата и почти цялото заключение.

По същата логика, ако тръгнем отвъд тези два персонажа, със същият успех можем да говорим и за Енох, който за мен лично е много по-интересен обект за изследване. Но това е друга тема...

Това е наистина интересно - вярно е, че го пише това за Йоан - "Не съм." Честно казано, не съм чел точно какво се казва по този въпрос от някои езотерични автори, надявам се тези, които знаят нещо повече по въпроса да кажат как излиза, че в единия случай Иисус казва "Този е Илия, който има да дойде.", а в другия Йоан казва "Не съм." Но все пак, ясно е, че ако това, което казва Иисус се приеме, че не е буквално или че има конотация, свързана със определения контекст, като например това, че Йоан работи в духа на Илия (макар че това понятие всъщност принадлежи на материалистичното разбиране - един мироглед приемащ духа като реалност ще каже, че или работи съответният дух или не работи), това все пак е интерпретация. По същата логика, бихме могли да кажем, например, че Йоан казва "не съм", защото иска да им каже, че той вече не е този Илия, от когото евреите се надяват да почерпят знание за старите еврейски учения, а че той идва за едно ново учение и затова е като един нов човек, т.е. че те няма какво да търсят учението на Илия в неговото учение, защото той идва да предвести този път нещо ново.

Тук очаквам отговор, подобен на: "Тази интерпретация е доста йезуитска." Ами може и така да е, обаче точно толкова йезуитско е да се каже, че очевидно Иисус не казва, че Йоан Кръстител е Илия, когато той казва: "Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана. И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде."

Т.е. в действителност едното "доказателство" за прераждането си има нещо като противоположно "доказателство", но това кое от двете се приема за вярно, е въпрос на гледна точка. По същия начин, по който един материалистичен мироглед може да приеме второто за вярно, един духовен мироглед може да приеме първото за вярно. По същия начин, по който първото може да бъде обяснено с някакво различно придадено значение на думите, това може да се направи и с второто, само трябва да се смени гледната точка. В такъв смисъл, нито едно от двете, при такова едно разглеждане, не може да изпъкне като по-вярно, а най-вярно е да се каже, че тук има едно противоречие.

Но по отношение на моя втори пример няма противоречие. Не би имало смисъл учениците да питат Иисус дали той е Илия или един от пророците, ако те самите не вярват (или по-точно не знаят), че има прераждане. На този въпрос все още не сте отговорила, както и на цитата на Иво, който следва малко след моето последно мнение.

По отношение на примера с Илия, твърдението може да бъде подкрепено с косвени елементи, които дават известни причини да се смята, че Йоан Кръстител е свързан с Илия.

Илия например е щял да бъде убит от цар Ахав и царица Изабела, но вместо него е убит Набот. Също така, Илия убива 200 поклонници на Ваала.

След това, в Новия Завет, Йоан Кръстител е убит от Ирод, по молба на дъщерята на Иродиада. Това от една страна може да се смята за кармично разплащане по отношение на убитите поклонници на Ваала (това е и версията на Щайнер, например), от друга страна ясно изпъква една симетрия в събитията.

Симетрията още повече се засилва след смъртта на Йоан. Иисус тогава прави някои от чудесата.

Да вземем нахранването на хората с хлябовете и рибите. Тук особено интересно е това, че се умножава хляба, че той се увеличава и стига за много хора. Интересно е, че после за чудесата, Ирод казва: "Това е Йоан, когото аз убих." Това означава според Щайнер, че Йоан като дух е продължил да работи при учениците на Иисус. Твърде интересно е, че явлението, свързано с умножаването на хлябовете се свързва отново с Йоан.

В стария завет имаме същото явление при Илия, когато той и вдовицата от Серепта се хранят много дълго време само с малко брашно.

Така, както в Стария завет убийството на Набот и използването на брашното са свързани със Св. Илия, така и в Новия завет имаме убийството на Йоан и след това споменаването на името му в близост до умножаването на хляба.

Паралелите между Стария и Новия завет не свършват дотук, но няма да се спирам повече на други.

В действителност, на някои места не става въпрос за директни твърдения, че еди-кой си е прероденият някой друг, но структурата на Библията показва особено ясно някои паралели между Новия и Стария завет, като горния.

Не на последно място, ако се сметне, че църквата е променила нещо в Библията, то тя може да е изтрила или превела неправилно именно тези твърдения, които подкрепят вярата в прераждането, но тя не би имала интерес да добави такива. Т.е. ако такива има, те може да са останали от оригинала, но църквата едва ли ги е добавила, а ако има други, които противоречат, те може да са добавени, въпреки, че не е задължително. Т.е. ако църквата е правила нещо, то тя не би имала интерес да добави цитати като "Този е Илия...", а по-скоро би имала интерес да преправи евентуално изречението "Аз не съм дошъл да проповядвам учението на Илия, което познавате...Аз съм този, за когото..." в "Не съм...Аз съм този, за когото...".

Но по-сериозният въпрос е защо въобще учениците говорят за възможността за прераждане.

Относно това дали има или няма нужда от вярата в прераждането:

Всъщност, има и едно такова обяснение, че човечеството е имало нужда да забрави някои духовни реалности за известно време, за да може да приеме християнството. Казано иначе, човечеството е трябвало да падне, да загуби част от духовните си способности (ясновидство, лечение чрез собствен магнетизъм и т.н.), защото само така то е можело да възприеме това учение без големите усложнения, които една по-жива връзка с духовното би създала. Т.е. само малцина биха могли да издържат на тази връзка.

Затова, човечеството е трябвало да загуби вярата в прераждането и също така разбирането за кармата. Защото, съгласете се, да се научи човек да изповядва напълно и постоянно това да опрощава греховете на другия и да приема другите такива, каквито са, ако постоянно си мисли кой каква карма има, какво трябва да плаща на този или онзи и т.н. не е лека задача. Ако човек започва да мисли само за кармични неща, тогава християнските принципи биха дошли до неговото съзнание като нещо много близко до противоречието. Тук може би се загатва и защо именно някои от по-знаещите и просветени евреи не са приели учението на Христос - защото, както е казал Соломон, "многото знание боли." И затова е трябвало човечеството да се облекчи от това голямо знание, за да може някакси да приеме тези разбирания, които въпреки това стоят над разбиранията за кармата.

Сега, тук може да се каже - както казва Мона - щом тези разбирания са над разбиранията за кармата, значи няма нужда от вярата в кармата, тя е излишна. Мисля, че има един смисъл, в който това е вярно и смятам, че точно така трябва да се мисли, в смисъл, че каквато и карма да има човек, не това е водещият принцип, който определя какво отношение да имаме към него. Обаче, това съвсем не означава, че вярата в кармата е излишна или че евентуалното знание за такава би било. Първото е въпрос и на това дали се стремим да разберем истината. Ако ние предварително си заявим истината и не искаме и да питаме дали е така или не е, ако ние сметнем, че нашите концепции и начин на мислене са достатъчни, за да докажем, че това, което не сме усетили, осъзнали и разбрали не съществува, тогава ние почваме да бягаме от едно искрено търсене на истината. И рано или късно истината би трябвало да ни се покаже. Второ, едно разбиране на закона за кармата може да бъде една сила - първо, може да ни покаже много по-добре как да процедираме с някои въпроси, второ, би създало едно чувство за отговорност. Но в действителност, това разбиране би могло и да ни затрудни много, ако не е правилно и ако не е подчинено на любовта и на моралните принципи.

Редактирано от Florestan
Линк към коментар
Share on other sites

"... щом тези разбирания са над разбиранията за кармата, значи няма нужда от вярата в кармата, тя е излишна."

Ето това е попадение! Понякога няма нужда от стари знания. Законът на карма действа сравнително на низш план, сравнено с това, за което говори Христос. Както много от знанията от атлантида са забранени, защото са атавистични, така и погледа на човечеството може пък да е отправен в съвсем правилна посока. "Низшите" закони да си действат, защо да се занимаваме чак толкова много с тях. Важното е да отправим поглед към Висшия Етаж!

И така, ще се опитам да не кажа голяма дума, но липсата на вяра в законите на карма и прераждане може да бъде и помощ те да бъдат надмогнати.

Линк към коментар
Share on other sites

Приятелю Флорестан, поздравления за прекрасните постове!

Аз вярвам безусловно в прераждането и кармата! И не е било нужно никакви доказателства, нито родителски вярвания или суеверия да ме убеждават в това, а от само себе си вярвам, по една естествена линия на преражданията, т.е. вярвам си още от миналото прераждане, пък и по-преди. :)

Мона, поздравления за интересите ти. Ще си позволя да уточня само един момент, който не бих искал да остане неизяснен. Става дума за това ти казване:

Има един текст, който се приема като "доказателство", че в Евангелието се било говорело за прераждане: най-често се цитира случаят с изцеляването на слепородения (Иоан 9 гл.). Учениците попитали Иисус: "Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?" И адептите на идеята за прераждането "тълкуват", че щом се допуска възможността самият слепороден да е съгрешил, то това е възможно да е станало само в предишен негов живот. Иисус отговаря на учениците си: "Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му". Исус Христос отхвърля двете хипотези на своите ученици и им казва нещо коренно различно. Казва им, че не трябва да търсим причинно-следствена връзка между греха и слепотата на този човек. Не трябва да търсим пряка причинно-следствена връзка между греха и болестта по принцип. А защитниците на идеята за прераждането твърдят, че такава връзка съществува. Нещо повече – точно тази причинно-следствена връзка обуславя според тях необходимостта от прераждане.

Тук Христос не казва, че няма прераждане, нито че няма причинно-следствена връзка между греха и слепотата, а че дори и да има такава, не е толкова важно какво е направил човек в миналото, а е важно какво прави сега! Това е смисълът на Христовите думи, тълкуванието им. А що се отнася конкретно за случая, той си го казва: човекът е роден сляп не защото си носи грях от миналото, нито защото изкупва карма на родителите си, а - казва Христос - той е сляп, за да се "явят делата Божии" (Йоан 9:3). Сляпороденият е предопределен да бъде такъв, за да може чрез него да се проявят делата Божии в онзи момент от историята в Йерусалим. А това, че е предопределен да бъде такъв е със сигурност заради заслугите му в миналото - нещо, което вече не се дискутира в Евангелието. Вероятно, милият човек е чакал цял живот с преклонение и свещен трепет този миг - да бъде изцелен от Христос... А това е и символ на новото посвещение - старото естествено медиумическо ясновидство става сляпо и едва Христос носи новото Азово съзнание, чрез което човек сам чрез собствените си усилия и морална душа, ще може да добие наново способностите по един друг начин и с друго съдържание, съгласно еволюцията. Такъв случай е и възкресението на Лазар.

Редактирано от Деян
Линк към коментар
Share on other sites

Aзсъм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен, както е казал пророк Исаия" (Иоан 1:19-23)

Може и да съм пристрастна, но за мен тази фраза е ключова. Не спекулациите за прераждането на онези след това. Отвъд палимпсеста и отвъд преписките и спекулативнното говорене дали реинкарнацията е употребен казус в църковното говорене.

Мисля че в библейските текстове, това е най-малкия проблем, общо взето, спекулации много, истини малко, тълкувания - хиляди. Намирам спора за или против, излишен.

Нямаме сили да докажем нищо. т.е. нямаме познанията. НО и да ги имаме, кому са нужни - при условие, че едно СЛЪНЦЕ НИ Е ДОСТАТЪЧНО.

Не осъзнаваме ли, че спорим със самите себе си кой е по-прав, при условие, че единствено душата признава нещо за вярно. Нека оставим всеки с неговата вяра и господ, в това е смисълът на християнството - да се даде свобода и всеки да избира.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Съгласувам се с призивът. За щастие, ако някой си мисли, че нямаме познания, други знаят, че имаме и това е нашата свобода и избор. :)

Тук никой не спори, само се представят различните варианти, за да не си помисли някой, че като не му се отговори на писанието, всеки му вярва на твърдението. :)

И все пак нека си спомним, че това е форум за Учителя, затова и ние, неговите следовници, си позволяваме да намираме в неговите думи истина. :)

P.S. Колкото до думите на Йоан Кръстител и за тях си има обяснение, но няма смисъл да го давам, след като не вярваш и на другото. : ))

Редактирано от Деян
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

- "император Константин наредил да бъдат заличени в Новия Завет всички отнасяния към прераждането. Това става през четвърти век след Христа." - и то само ако е доказано със съвременни изследвания, че няма по-късни поправки и изтрити текстове в тях. Който знае какво е палимпсест разбира за какво говоря.

Познавате ли някой достатъчо откровен свещеник, който да каже истината относно тайните книги,

които четат в семинарията и им е забранено да ги копират и коментират с миряните?

Какво толкова се крие от нас, простосмъртните?:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Срещала съм духовни свещеници, които назовават понятията от действителността, с истински имена.От което добивам представа, за конкретния човек, че е с отворено съзнание.И за негативни енергии, и за карма изобщо общувам леко с подобен човек.

Но за да се разкрият истините за кармата, е като да отречеш философията на институцията, която ти е работодател.Все едно да отрежеш клона, върху който седиш.Аз така го тълкувам.Не е лесно да говориш за истината, защото заставаш срещу Библията.В нея няма подобни споделени истини за реинкарнацията.Човек живее тук и сега, грешник е и толкоз.Не може да се рови в причинно- следствени понятия.Може би затова, съществува религията.Като заместител на истината за себеосъзнаването, за собствената ти дълбоко-духовна Божествена същност.Сега просто си същество, на което в реалноста се преплитат минало, настояще и бъдеще.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...