Диана Илиева Добавено Май 3, 2010 Доклад Share Добавено Май 3, 2010 Реших да пиша в тази тема, защото се замислих над този пост в една друга тема: Във всяко духовно общество /а и не само там/ трябва да има ред.Това e духовнo изискванe.В противен случай няма да има добри духовни резултати.Защото усилията ще бъдат насочени към неутрализиране на последствията от хаоса. ... Да!!! Да, има ред и дисциплина! Добре е да ги има! Въпросът е, че в духовните общества, за разлика от обикновените общества, дисциплината би трябвало да има вътрешна локализация на контрола си. Тоест не да бъде външно наложена, но да идва от високото съзнание на участниците в духовната общност! Стигне ли се до външно заявени рамки и ТАКА ТРЯБВА, това е сигурен показател, че последователите имат нужда от такава ментална външна полиция на морален външен конттрол - защото нямат вътрешния! Аз съм против външните правила! Защото имам достатъчно стабилна връзка с вътрешните на сърцето си! Но осъзнавам, че много хора от социума имат нужда от правила и норми ... В едно духовно общество на висота нормите идват от сърцето, отвътре... Да, при високо нива на съзнание и добро самовъзпитание и самоконтрол, то може без външни правила. ... Всяка Школа си има правила и който не ги спазва, то не е дорасъл за нея. Иначе става анархия. Правилата са важни на един първоначален етап, който обаче е специфичен като продължителност за всеки. ... Замислих се най-вече над подчертаното (от мен) изречение. И си зададох въпрос - кой може да бъде последовател/член/ученик на дадена школа и кой не? Щом има такива, които не са дорасли, значи те какви могат да бъдат - само симпатизанти, привърженици ... или дори никакви? И в какви духовни практики биха могли да участват тези, да ги наречем симпатизанти? (защото цитатът, който ми послужи за база, е от темата за "Кучетата по време на паневритмия". На времето, за да те приемат в дадена школа, е било нужно да те изберат по определен начин, т.е да те обявят за достоен за тази школа. Сега наблюдавам как в много духовни школи и учения, членове се приемат всякакси, не си поискал, не си станал. Дори забелязвам една комерсиалност, включително реклама, настъпателност, на принципа колкото повече, толкова повече, под благородния предлог, че така заинтригуваме към духовност и просветляваме все повече хора, че на по-голям брой хора стават достояние знания, които може да са им полезни... А вие как мислите? Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Май 3, 2010 Доклад Share Добавено Май 3, 2010 Колкото повече чета беседи, а и коментарите в малката книжка "Окултния ученик", толкова повече разбирам, че лично аз не мога да се нарека окултен ученик. А и честно казано изискванията са като за светия. И не познавам хора, които ги изпълняват, макар, че сигурно има. НО всяка Школа си има нива - ето и Учителят е имал неделни беседи от 10ч., когато всички са свободни и всеки може да иде. Имало е беседи за сестрите, както и поименно са поканени младежи за Специалния клас, наречен после Младежки. И според спецификата на душите, са им се давали различни беседи. Всеки с неговото си темпо, с неговото си ниво... Аз се възхищавам на хората, които са ставали 3ч. посред нощ през цялата година и километри са ходили в тъмната гора, за да идат на Изгрева и там са слушат Утринните слова в 5ч. сутринта!!!!!! Лично аз го сравнявам (е-е, много общо) като тренировките - има професионални бодибилдъри, които тренират много и са на стриктни диети и фитнес подготовка - много строго определени. Трудно им е, но постигат големи резултати. Без усърдие не става, нали?! Има и такива, които ходят редовно 5 дни в седмицТ, други - уж редовно 2 пъти, трети - ... от дъжд на вятър, други - редовно се канят да ходят, пети - гледат филми и цъкат с език... Така е и с духовния път - всеки си е с неговото темпо, на неговата писта! А да се съзтезават хората и да си мерят духовните постижения, както мъжете си мерят... уловените риби в язовира... е наистина... без коментар... Както казва един източен мъдрец, просветлението не е функция на времето, практиката, молитвите, ... то става само благодарение на Божията Милост!!! ИЛИ иначе казано, всички ние без Божията Благодат сме само едни Лъчезарна и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 3, 2010 Доклад Share Добавено Май 3, 2010 (edited) Дианче, благодаря за този въпрос. Не случайно пуснах цитат и линк към беседата-Правила за Окултната школа: "Сега в живота си като ученици ще имате следните опитности. Като ученици може да се просвещавате по разни начини. Ще имате посвещение на физическото поле, ще имате посвещение в Духовния свят. Някои предмети ще ги проучвате по един начин, а други – по друг начин. Сега, Великият Учител вътре в живота, Той е един; може да ви внесе една мисъл, да ви даде едно семенце и да ви каже тъй: „Ще вземеш туй семе, ще идеш на еди-кое си място и ще го посееш.“ „Но градината е чужда!“ Ти ще изпълниш Волята Божия – иди и го посей, където ти е казано. Ако почнеш да философстваш: „Къде е плетът, как ще намеря вратата, какво ще ми кажат.“ Най-после ще намериш тези хора и ще им кажеш: „Аз имам едно хубаво семе – портокалово, лимонено, ябълково или сливово – искам да го посея във вашата градина.“ „Посей го.“ Та най-първото: трябва да имате абсолютно послушание, никакво раздвояване! Даде ли ти Учителя една задача, каже ли ти нещо и ти се подвоумиш, за дълго време ще спреш развитието на твоята душа..." "...Всички вие трябва да се подмладите. Първото нещо, което искам от учениците, е да станете бодри, весели и свободни. Като влезете в Окултната школа, искам всички да си оставите отвън раниците. Че сте били женени – всичко това ще го забравите. Един час в Школата ще прекарате без раница, ще се чувствате свободни. Дойдете ли тук, ще си свалите раницата, а като излизате, ще я турите отново. Като влезете в Школата, ще свалите раницата си, а ще извадите книжките си и ще започнете да учите. Затуй казва Христос: „Аз съм вратата.“ Като влезете през нея, всички трябва да се учите. Защото, казва Христос, Мъдростта, знанията, слизат всякога отгоре. За да имаме знания, непременно трябва в нашите умове да има светлина, а Христос казва: „Аз съм светлина на ума.“ Щом има светлина, туй знание ще дойде..." Правила за Окултната школа Окултно, както повечето знаят, значи скрито, вътрешно знание. Учителя е дал свобода на своите ученици - да се учат, да споделят... Всички ние сме на различни нива и различни неща ни правят впечатление, имаме различни опитности и нужда от различни неща. Има много хора, които четат беседите, но да сме ученици е нужно съзнателно да търсим, да наблюдаваме, да разбираме Словото по вътрешен начин и да открием един нов свят... Събираме се и правим школи, но Белите братя не се виждат с петте сетива. Те помагат на всеки, който е тръгнал в съзнателния път. Много често с изпитания. В школата не сме да се съдим, а да има добър тон и разбирателство, да се учим. Да, ще има провокации, но те са изпит, да разберем къде сме и какво трябва да поправим вътре в нас. Хубаво е да споделяме, да обменяме опит. Хубаво е да има хармония и добра обстановка. Но дали на Изгрева, по времето на Учителя всичко е било идеално? Той е търпял и помагал на всички чрез външните условия и изпити, да трупат вътрешно знание... П.П. Сетих се и още нещо-може някой да има нужда от тоягата, за да учи / то за кого не е имало шамарчета в живота?/, но е важно даси вадим поуките, да се поправяме и да вървим напред... Докато контрол от вън изобщо няма да е нужен, ще го имаме вътре Редактирано Май 3, 2010 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Май 3, 2010 Доклад Share Добавено Май 3, 2010 И си зададох въпрос - кой може да бъде последовател/член/ученик на дадена школа и кой не? Щом има такива, които не са дорасли, значи те какви могат да бъдат - само симпатизанти, привърженици ... или дори никакви? Всички ние сме си стойностни сами по себе си, но много знаем, много летим... Не всеки има силата да се отдели от ятото И въпросът е къде ще кацне Розалина, Пламъче и Лъчезарна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 3, 2010 Доклад Share Добавено Май 3, 2010 Казано е: първо се учиш да бъдеш ученик и после се учиш на учението. Дъгата 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Май 3, 2010 Доклад Share Добавено Май 3, 2010 (edited) Ай, ай, айййй, приятели - бели лебеди, Да не си помислите, че съм нещо като дето с дългия си / добре разграфен/ клюн мери кой колко е порасъл, дорасъл, израсъл и т.н.??? Няма такова нещо, моля никой да не се обижда. Аааа, аз съм си едно сиво патенце и си ми харесва да си плувам в езерцето на Словото. Кога и колко дълбоко мога да се гмуркам - това един Бог само знае! А и един Мъдър Лебед, наистина ни е от полза - на нас, малките Редактирано Май 3, 2010 от Viki3 Лъчезарна и Розалина 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 3, 2010 Доклад Share Добавено Май 3, 2010 Вики, лично аз още не съм забравил Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 3, 2010 Доклад Share Добавено Май 3, 2010 (edited) Колкото повече чета беседи, а и коментарите в малката книжка "Окултния ученик", толкова повече разбирам, че лично аз не мога да се нарека окултен ученик. А и честно казано изискванията са като за светия. И не познавам хора, които ги изпълняват, макар, че сигурно има. ... Е да де, ама ако учениците бяха съвършени, те нямаше да са ученици. Учениците имат немалко слабости и недостатъци. Това, което ги отличава е яркият вътрешен порив към духовното и към Учителя, като най-близкото звено по пътя им към Бог. Ученикът е непреклонен в стремежа и усилията си за индивидуално развитие и в стремежа си за служба на общото благо. Не става въпрос човек да е светия, но да прави всичко по силите си да преодолее несъвършенствата си, а не да се примирява с тях. Изискванията може да са тежки, но са постижими. Редактирано Май 3, 2010 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Май 3, 2010 Доклад Share Добавено Май 3, 2010 Е да де, ама ако учениците бяха съвършени, те нямаше да са ученици. Учениците имат немалко слабости и недостатъци. Това, което ги отличава е яркият вътрешен порив към духовното и към Учителя, като най-близкото звено по пътя им към Бог. Ученикът е непреклонен в стремежа и усилията си за индивидуално развитие и в стремежа си за служба на общото благо. Не става въпрос човек да е светия, но да прави всичко по силите си да преодолее несъвършенствата си, а не да се примирява с тях. Изискванията може да са тежки, но са постижими. Да, изискванията са тежки, но са постижими. И тези, които се придържат към тях са и най-скромните и най-тихите - буквално и преносно. Иначе примери с лагера на Рила могат да се дадат стотици. Много често това да се прави всичко по силите се ограничава до думи и цитатничене. Е, и това е полезно. Но ... Едни от най-ревностните хора, които гордо наричат себе си окултни ученици отиват на лагера на Рила. И напук на правилата - перат и си сушат белите гащи (директно казано) по клековете, за което коменданта на лагера получава упреци. Други пък си слагат боклука до хижата, което също не е редно. Трети не си дават палатката или по-добрия спален чувал, макар че слизат, защото щом Бог е лишил някой брат, значи му е за урок. Други пък резервиват стаи за събора, като предварително знаят, че няма да присъстват 5-7 дни в началото на резервацията си. И така де факто няма места за хора, които са там и си търсят. Хижарят бе пропищял от такива "коректно бели" ситуации. А колко хора "се скатават" като стане дума за десатъка (от доходите). Или ако някои има нужда от помощ, те му помагат с молитва макар, че може и с друго - ама душата им е много свита. Работата за общото благо е много относителна и в много случай, човек си я тълкува кой както иска и му отърва. Аз не знам кой на мравята път прави, или като няма какво да прави - да излезе да полива цветя и дървета (перефразирам от Мисли за Природата) ... Няма смисъл от още примери, както няма смисъл и да вадя десетки цитати конкретно за изискванията към учениците. То човек, ако види какви борби и интриги стават, както егоизъм и тщестлавие, и докачливост (по думи на Учителя) има, то по-добре човек да не е окултен, а да е ЧОВЕЧЕН. Мъдрост имаме, сила имаме, амбиции имаме, устрем имаме, знания имаме, дарби и способности имаме, само дето Любовта често е нейде... а къде? Та с други думи казано - още сме доста шарени и ни трябва много докато се "поизбелим". И да погледнем дълбоко в сърцата си Атлантида, Розалина, Диана Илиева и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 4, 2010 Доклад Share Добавено Май 4, 2010 Всеки сам си решава как да приложи прочетеното. Хора има всякакви. За мен е важно това, как аз самия ще приложа дадените насоки, а не това, как другите ги прилагат. Не може да очакваме, при броя последователи което има Б. Дуно в България и по света, да няма хора като тези, които описваш. И колкото повече се популяризира Учението, тези хора ще стават все повече. С написаното в последното изречение не се обявявам против популяризирането, но то неминуемо си има своите негативни последствия, наред с позитивните. В крайна сметка това, че някой се мисли за ученик, не го прави ученик. Оценката има кой да я даде и този някой не е ученикът или псевдо-ученикът. Пламъче и Ани 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 4, 2010 Доклад Share Добавено Май 4, 2010 xameleona, благодаря за хубавите и на място цитати от "Правила за окултната школа" Viki3, много ми хареса това Аз не знам кой на мравята път прави, или като няма какво да прави - да излезе да полива цветя и дървета (перефразирам от Мисли за Природата) ... Няма смисъл от още примери, както няма смисъл и да вадя десетки цитати конкретно за изискванията към учениците. То човек, ако види какви борби и интриги стават, както егоизъм и тщестлавие, и докачливост (по думи на Учителя) има, то по-добре човек да не е окултен, а да е ЧОВЕЧЕН. ... Аз не случайно зададох въпроса. В мен се породи от много такива примери, които и ти си дала. И се чудя, доколко допринася за хармонията в кръга по време на паневритмия човек, който е склонен да изрита едно куче, задето е посмяло да се доближи до него?! Други хора пък се карат, заяждат се с останалите и т.н. Полезна ли е тази духовна практика (в случая паневритмията) за тях, щом я играят с такава не смирена, ами по-скоро агресивна нагласа? Полезни ли са тези хора за останалите в кръга? А защо например малката ми дъщеря да няма право да се включи в паневритмията, само защото е дете, но това дете още от 5-6 годишно в буквалния смисъл на думата прави път на мравките (и не само ), когато е излязла на разходка. В интерес на истината в ямболската група я приеха, нищо не казаха, дори й се зарадваха. И измежду тях въобще забелязвам само 1-2, които са склонни да постъпят несмирено при някои ситуации, като при това винаги има няколко други, които успяват да ги укротят. Аз едва от няколко години чета по-сериозно Учителя, с много неща не съм запозната, не считам себе си за член на Бялото братство. Виждам тук от вас цитати и обяснения, как преди сам Учителя е подбирал кои хора с какво да занимава. Сега - не е така и май няма как да стане. Или има - вие кажете. И какво, срамно ли е да си просто симпатизант, а не член?! При всички вас усещам една прекомерна деликатност - сакън, да не стане така, че някой да се обиди, да реши, че не го считаме за достоен да бъде еди какъв си. Да, ама всеки човек си има качества. И според тях е такъв или онакъв. В другите сфери на всеки ли предлагат да е ръководител, на всеки ли възлагат определена работа и отговорности?! Не, само на хора, които имат на първо място нужните качества и на второ - нужните знания. Е, ако човекът реши да развие в себе си определени качества и успее да го направи (понякога е непосилно), ако събере нужните знания, тогава вече - да. За мен, ако някой се стреми именно да е член в някоя духовна школа, и навсякъде се представя като такъв, и все изтъква, колко е "навътре в нещата", обаче предимно като "цитатничене" и т.н., такъв човек просто не е дорасъл да е член. Между другото въпросът не стои само пред Бялото братство. Аз затова го написах общо, защото това е "на дневен ред" пред всички подобни духовни школи и практики. Тук има йоги, розенкройцери, теософи, антропософи ... - кажете как е при вас! Как подбирате членовете си? Подбирате ли ги въобще? Или който дойде и си е навил здраво на пръста, че мноооого го привлича духовното и именно това учение е точно като за него, както казва Viki3 "сила имаме, амбиции имаме, устрем имаме, знания имаме, ...", та остава и не се отказва сам примерно, то е добре дошъл. Това се отнася и за всички други подобни течения - рейки, прана, ... Моля, споделете наблюдения и впечатления, дайте насоки какви са вашите виждания, въпросът е ВАЖЕН! Розалина 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 4, 2010 Доклад Share Добавено Май 4, 2010 Дианче и аз не съм член на никоя група. Не приемам делението на наши/членове и други. Всички имаме свое място в Живота, за добро или лошо. Както каза и Стан, оценките се пишат другаде, ние правим това, което е по силите ни. Нужно е само желание и будност, както и Любов.... Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 4, 2010 Доклад Share Добавено Май 4, 2010 (edited) Тук има йоги, розенкройцери, теософи, антропософи ... - кажете как е при вас! Как подбирате членовете си? Подбирате ли ги въобще? Или който дойде и си е навил здраво на пръста, че мноооого го привлича духовното и именно това учение е точно като за него, както казва Viki3 "сила имаме, амбиции имаме, устрем имаме, знания имаме, ...", та остава и не се отказва сам примерно, то е добре дошъл. Това се отнася и за всички други подобни течения - рейки, прана, ... Моля, споделете наблюдения и впечатления, дайте насоки какви са вашите виждания, въпросът е ВАЖЕН! А нас със гегите защо ни пропусна хе хе хе Някой, ако ме погледне и ще види през колко неща съм минал Личното мое мнение е, че подбора се прави от егрегора на съответната школа, учение и т.н. Той смята дали ще си полезен лично егрегору или не Човек може да влияе не толко на това към кое движение ще се присъедини, а по-скоро на собствения си тунел на реалността. Присъединяването е следствие от промяна на тунела и "одобрението" на съответния егрегор. За да промениш тунела си към съответната посока чисто и просто трябва или да си се променил или да имаш представа как да се промениш в нужната посока. За да ускориш нещата по присъединяване, то може да използваш нещо, което наричам транзитен капан. Това е средство във физическата реалност да заинтригуваш човек член на съответната школата, така че чрез комуникацията си с него, съответния егрегор да те разпознае. Иначе егрегорите не общуват помежду си и обикновения егрегор си няма понятие, че съществуваш. Може да разбере за теб едиствено, ако комуникираш с хора, които са му подвластни. Е, кармата също може да те тласне към такова общуване Например мен ме тласна кармата, мисля, към този форум. Та за транзитния капан. Ето как ползвах преди години. Тогава го ползвах несъзнателно де. После му дадох име и обобщение. Исках да вляза в една езотерична организация. Никаква връзка нямах към нея. Определих основните специфики на организацията и прецених, че в един Интернет форум би трябвало да пишат и нейни членове. Пуснах изцяло провокативна тема в този форум за тази организация. По отговорилите открих един неин член. На лични разбрах какво лично него го интересува и как смесва това със тази организация. Срещнахме се, прецених тогава, че ще мога и искам да се променя, така че да й пасвам. След 3 месеца ме приеха. Е, виждате, че пак кармата може да е повлияла, но винаги я има Друг е въпроса какво егрегора, т.е. школата дава като знания и ускорение по пътя. Със сигурност егрегора взема (и още как), но различните егрегори дават различно и различни неща. Ти си мислиш, че се развиваш духовно, а егрегора например иска да те направи политик...не че това не може да е духовно развитие де П.С. Само да добавя, че ако това е чисто целево без дълбочинни промени, то егрегора ще ви "пипне". П.П.С. То и аз вече не се мисля за член на нищо. Човек трябва да се стреми всъщност към най-висшето възможно като най-висша цел. Редактирано Май 4, 2010 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 4, 2010 Доклад Share Добавено Май 4, 2010 Дианче и аз не съм член на никоя група. Не приемам делението на наши/членове и други. Всички имаме свое място в Живота, за добро или лошо. Както каза и Стан, оценките се пишат другаде, ние правим това, което е по силите ни. Нужно е само желание и будност, както и Любов.... Аз също не съм член на никоя група и едва ли някога ще стана. Моето мнение напълно съвпада с това на xameleona! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Май 4, 2010 Доклад Share Добавено Май 4, 2010 Вики, лично аз още не съм забравил O-o-o, помниш, а, помниш...хм... Е да, казала съм, че всеки е ученик на Живота!!! И наистина е така!!!! Продълважам да го твърдя!!! Само дето като се каже окултен ученик и се поддавам на социалното „поглеждане изпод вежди”, защото най-прекрасните хора, които наистина са напреднали никога не биха се изтъпанили да го кажат. А и кой какъв е - това Бог само знае! Е, сещам се и за древните посвещения. Май от П.Дънов бе коментирано за вярата и безстрашието. Имало е посвещение, в което кандидатът се пуска в тунел с подземни помещения и трябва да излезе на другия край. В един момент трябва да се гмурне и се вижда светло петно някъде напред горе. Плуващият се насочва натам, излиза и вижда, че тази площадка няма изход. И-и-и трябва пак!!! Да се гмурне съзнателно!!! Във водоема с крокодилите!!! И да потърси изход. Е-е, те това е посвещение на окултен ученик! А аз не съм за там... не обичам да ми влиза вода в ушитееееее... Имам и други представи – например някой, които е много напред с материала да бъде така мил да обясни връзките между кристалите и тяхното въздействие - като се започне от това кой химичен елемент кой цвят дава и защо; как (научно познатата) структура на кристалите се обяснява със свещената геометрия и как това съответно дава различни вибрации и влияния, а те защо точно на определени органи влияят. Или пък някой напреднал окултен астролог да напише какво е влиянието на сравнително новооткритите планети от Слънчевта система Eris и Haumea. Ето това са задачки-закачки за видните окултисти. Аз не съм в този клас. Който е – да го докаже. Е, сега малко по-сериозно: "Изобщо окултните школи са строги, защото колкото по-нагоре се качва ученикът, толкова и силите, който действат там, са по-съвършени. И тогава ученикът може да направи и много големи добрини, и много големи злини, както на себе си, така и на другите. Има различни степени на ученичество. Има ученици, които работят с малки величини; има ученици, които работят с големи величини." "Има случаи, когато някои хора са вървели много добре в духовно отношение, и току изведнъж, по особено стечение на обстоятелствата, те пропадат. Много ученици са пропаднали, но и много ученици са се повдигнали. Онези от тях, които са спазили Божиите закони, са се повдигнали, а които не са ги спазили, те са пропаднали. Като ученици, от всички се изисква да бъдете търпеливи." "...Друго важно качество на хората от шестата раса е силният стремеж към работа. Те малко говорят, много вършат. По този начин те ще донесат много блага в света... " П.Дънов, OOK, 31.03.1926г. "...Говори се за Бога, за духовния човек, но какво точно е духовното, какво представя онзи свят, нищо не се знае. Всеки има някаква представа за другия свят, за Бога, но доколко неговата представа отговаря на действителността, това е въпрос, който се нуждае от доказване. Животът се нуждае от дълбоко, вътрешно разбиране. За това е нужно много време..." „Ще живее”, 1919 Един ден всички ще минем под Дъгата на Любовта, Истината и Мъдростта! А засега - вървим... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Май 4, 2010 Доклад Share Добавено Май 4, 2010 В мен се породи от много такива примери, които и ти си дала. И се чудя, доколко допринася за хармонията в кръга по време на паневритмия човек, който е склонен да изрита едно куче, задето е посмяло да се доближи до него?! Други хора пък се карат, заяждат се с останалите и т.н. Полезна ли е тази духовна практика (в случая паневритмията) за тях, щом я играят с такава не смирена, ами по-скоро агресивна нагласа? Полезни ли са тези хора за останалите в кръга? А защо например малката ми дъщеря да няма право да се включи в паневритмията, само защото е дете, но това дете още от 5-6 годишно в буквалния смисъл на думата прави път на мравките (и не само ), когато е излязла на разходка. Аз едва от няколко години чета по-сериозно Учителя, с много неща не съм запозната, не считам себе си за член на Бялото братство. Виждам тук от вас цитати и обяснения, как преди сам Учителя е подбирал кои хора с какво да занимава. Сега - не е така и май няма как да стане. Или има - вие кажете. И какво, срамно ли е да си просто симпатизант, а не член?! Моля, споделете наблюдения и впечатления, дайте насоки какви са вашите виждания, въпросът е ВАЖЕН! ???? Е кой казва кое е срамно и кое не? Не те рабрах! И аз не съм официален член, май съм доста свободолюбива и казвам нещата "право куме та в очи"... И ако аз кажа нещо на "авторитетите" то се счита не за факт и мнение, а за критика и одумване. А ако те кажат нещо, то никога не е критика и тщестлавие, а "помощ". Едно време - студентски години - ходя на беседи в трафопоста. Сигурносъм съм била понагласена, че и ужас - с черни джинси, които супер ми стоят на спортната фигура. Брей, що погледи, що коментари, че ми намекнаха да изляза, че .. сети се кой ме бил пратил. А аз ги питам като ме посрещат по дрехите, дали ще ме изпратят по мислите и чувствата, или там май не стигат... С други думи - ситуаци и хора всякакви! А човек не трябва да съди за едно учение по хората, които го четат и коментират. Аз например много ми харесва да си вадя цитати по ключови думи и да си ги осмислям. Но не бих желала да ги коментирам, защото това всеки сам трябва да си го прави. За мен всеки човек си е стойностен сам по себе си, независимо дали членува нейде или не. Дори някой да не са ни в синхрон вибрациите, то так уважавам хората и се стремя да виждам доброто в тях. Но има една генерация, която според мен е догматична, която иска да менторства над всички и те може и да считат за срам да четеш, а да не си член и да не си част от масовките. Както много хора, вкл. и аз съм птица със собствени крила и не се поддавам на "окафезяване" ... Де факто по времето на Учителя е имало големи борби кой е по-по-най Ученик. Щом той в една беседа казва "вие сте разпасана команда' . Имало е случай, в които няколко от "старите авторитети" са искали да изгонят един брат поради неморално (по клюки) поведение. Те са се вдигнали да идат при Учителя на ...? май на Сините Камъни е бил. А той ги е посрещнал, върнал ги е веднага и им е предсказал какво ще им се случи - болести, смърт, банкрут - и то и на тримата, и то за кратко време. Това е описано нейде из томовете на "Изгревът на Бялото Братство". Тъй че и по онова време хората са били разнородни, имали са собствено мнение и свобода да грешат, дори да не осъзнавам колко ще им натежи кармичния удар след това. Дори се е стигнало една група да го питат кой му е най-добрият ученик. А той е казал, че най-добрият му ученик е един овчар, които си пасе овцете и даже не е чувал за него! Все пак всяка духовна общност играе голяма роля за отработване на националната карма - и именно затова там стават големи пертурберации. А защо не може дъщеря ти да играе? Ами изумена съм от това? Аз бих се радвала да играе! Но нека тук преподавателите по паневритмия да кажат мнение. И хич не им се връзвай на самопровъзгласилите се командоси! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лъчезарна Добавено Май 4, 2010 Доклад Share Добавено Май 4, 2010 (edited) "Ученикът трябва да се учи от всичко, което среща в живота си. Това значи будно съзнание. Имате ли будно съзнание, вие ще дойдете до положението, когато ще ви поверят големи задачи и длъжности. Само по този начин ще добиете свободата, която днес очаквате и казвате: „Ние трябва да бъдем свободни!“ Не е лесно човек да бъде свободен. Даже и пророците в миналото не са били абсолютно свободни хора. За пример, за пророк Елисея се казва, че като го видели децата, започнали да викат подир него: „Плешивия, плешивия!“ За да се освободи от техните подигравки, той измолил небето да изпрати някакво наказание върху тези деца. Не е лесно да носиш подигравките на хората. И светиите на времето си са били подигравани. Не е благороден човек онзи, който обича да се подиграва. Затова подигравките трябва да се избягват. Турците по този случай имат една поговорка, смисълът на която е следният: „Не се смей на погрешките на хората, защото те ще дойдат и до твоята глава“. Видиш ли някаква грешка някъде, кажи: „Бог да ме пази от подобно нещо!“ Ако някой мъж и жена не живеят добре помежду си, кажи: „Бог да ме пази от подобно нещо!“ Не казвай, че те са глупави, не се смей на погрешките им, защото няма да мине дълго време и същото нещо ще се стовари върху главата ти." Здравословни условия, ООК, 28.04.1926 г., София Ние всички сме ученици, след като сме се родили на тази Земя. Пратени сме да се обучаваме, но и да проумяваме и прилагаме наученото. Всички, в настоящето, имаме нужда да усетим свободата - вътрешната, и следствието от нея - външната свобода. Но си имаме задачи за изпълнение и всеки, дай боже всеки!, е нужно да си спомни защо се е преродил отново. Никой не казва, че е лесно. И всеки има пътеки за преброждане. И - всеки - има погрешки и постижения. И те са негови, доколкото са следствие от нуждата му да се себенамери и себепознае. Школи - много. Самоопределянето е нужно, но... и ненужно. Липсата на жив учител, в която и да е школа, поставя ясно разграничение - никой не може да се нарече ученик. По простата причина, че Учител не те е посочил. Единственото, което може да те определи - къде си - е Божествената Любов. Трябва да си задаваме постоянно въпросът - това, което съм сега; това, което мисля; това, което чувствам; това, което върша; това, което давам и приемам - в съзвучие ли е с Божествената Любов... Ние сме стъпили в пътя на Любовта. И, както казва Учителя "Великият живот е влязъл вече в нас и ще ни измени без нашата воля. Както железарят туря желязото на огъня, за да го пречисти, така и великият живот ще ни прекара през огън, за да ни очисти и кали. Така и фитилът, турен в лампата, гори и дава светлина, без да го питат, желае ли това, или не желае." (Ще живее, Неделна Беседа, 07.12.1919 г., София) Редактирано Май 4, 2010 от lokator Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Май 5, 2010 Доклад Share Добавено Май 5, 2010 Едно мое мнение по темата от преди 6 години: Пламъкът на едно Учение се съхранява от Учениците. Хора, смели по сърце, с широко мислене, често високо образовани и добре запознати с Учението . Те знаят и могат, не защо са прочели няколко книги повече от обикновенния човек, но защото са опитали и проверели в своя живот Учението. Живеят в света, както обикновенните хора, но не са от света. Често повечето от тях не се рекламират, не вдигат шум и не говорят много за своя интензивен вътрешен живот. Само работят. Работа, работа и постоянно работа. Ани, Лъчезарна и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Май 5, 2010 Доклад Share Добавено Май 5, 2010 Всеки сам си решава как да приложи прочетеното. Хора има всякакви. За мен е важно това, как аз самия ще приложа дадените насоки, а не това, как другите ги прилагат. Не може да очакваме, при броя последователи което има Б. Дуно в България и по света, да няма хора като тези, които описваш. И колкото повече се популяризира Учението, тези хора ще стават все повече. С написаното в последното изречение не се обявявам против популяризирането, но то неминуемо си има своите негативни последствия, наред с позитивните. В крайна сметка това, че някой се мисли за ученик, не го прави ученик. Оценката има кой да я даде и този някой не е ученикът или псевдо-ученикът. Пламъкът на едно Учение се съхранява от Учениците. Хора, смели по сърце, с широко мислене, често високо образовани и добре запознати с Учението . Те знаят и могат, не защо са прочели няколко книги повече от обикновенния човек, но защото са опитали и проверели в своя живот Учението. Живеят в света, както обикновенните хора, но не са от света. Често повечето от тях не се рекламират, не вдигат шум и не говорят много за своя интензивен вътрешен живот. Само работят. Работа, работа и постоянно работа. Все още не съм член на ОББ, не се имам за ученик, а по-скоро за симпатизант. Не съм редовна на Паневритмията, на Рила още не съм ходила. Харесват ми беседите на Учителя. В тях откривам отговори на много въпроси, които съм си задала. Намирам успокоение, радост, хармония. Затова хората описани в този пост не ме шокират много. Народът ни е казал "във всяко стадо има и мърша". Така, че кой какво сушел по клековете на Рила не ме интересува. Такива хора има навсякъде, но аз се стремя да открия другите, истинските. Затова и толкова се ровя из биографиите и спомените на първите ученици на Учителя. Сигурна съм, че и сега има хора като описаните от Иво, които съхраняват пламъка на учението в душите си, без да се набиват на очи. И те са повече според мен! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 5, 2010 Доклад Share Добавено Май 5, 2010 Имам един въпрос, ще ме извините ако ви се стори въпросТ. Та има ли Дънов някакъв принос от гледна точка на нова информация ? Имам предвид, донесъл/внесъл ли е някакво ново знание в света или чисто и просто е (пре)повтарял чужди и по - древни философии ? Всичко ли което е предавал на учениците си като знание е било прочетено в книги ? То ако е така, май много хора биха могли да станат учители. Веднъж установих, че една негова притча всъщност е създадена въз основата на индианска притча. Спомням си, че едно от обвиненията/констатациите на кришнаря у_раж към Учителя беше това, че ползвал индианската митология или нещо от сорта. И някои притчи представяни за негови, всъщност са почерпени от мъдростта на българския народ, а той най - много да ги е преразказал малко променени. Може би е повтарял старо знание по по - нов начин ? Сигурно няма нещо, което се среща в неговите идеи да не се среща и в други окултни учения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Май 5, 2010 Доклад Share Добавено Май 5, 2010 (edited) Hrisko,аз лично стигнах до Учението след много други автори и т.нар.учения.Моят отговор на твоя въпрос е положителен.Но ти не си длъжен да ми вярваш.Опитай сам да разбереш това,което питаш.Ако сега пуснеш една анкета и 70% от отговорите са отрицателни ти какво ще направиш?Ще решиш,че не си струва да се занимаваш, щом 70% от хората отричат приноса ли?Ти решаваш млади приятелю.70% понякога са двама от общо трима участници.Ами ако 1000 човека дори не са видели какво ги питаш,а си пият вода от извора на Учението,ти жаден ли ще си останеш, докато търсиш някой да ти отговори? Поздрави Редактирано Май 5, 2010 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 5, 2010 Доклад Share Добавено Май 5, 2010 (edited) Кой въпрос ? За това дали има принос ли ? Дори да няма друг принос, разпространението на този тип идеи също само по себе си е принос ( и аз имам такъв принос, макар и доста скромен : имам предвид блогчето ми). Е, да, трябва да се има предвид че за да си духовен учител трябва да имаш много високо морално ниво, любов към хората. Учителят доколкото знам е имал и пророческа дарба, но дарбата сама по себе си не те прави учител и сигурно не е задължителен фактор за учителстването. Ако имаш богати окултни познания, дар слово, високо морално ниво ( не знам колко трябва да е високо, но сигурно трябва да е над средното), очарование/харизма, плюс дарба ( като ясновидство/лечителство)която да спомогне за привличането на хората към теб, за спечелването на доверие им, сигурно от теб би могло да излезе някакъв духовен учител, било то и на малко хора. Не знам, разсъждавам си на буква. Знам че има учители от различни рангове : не всички са от висок ранг, предполагам че рангът е свързан с броя привърженици. Предполагам че за да е от висок ранг учителя, то той трябва да има минимум десетки милиони последователи. Поздрави и от мен. Редактирано Май 5, 2010 от hrisko_89 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 5, 2010 Доклад Share Добавено Май 5, 2010 (edited) Имам един въпрос, ще ме извините ако ви се стори въпросТ. Та има ли Дънов някакъв принос от гледна точка на нова информация ? Имам предвид, донесъл/внесъл ли е някакво ново знание в света или чисто и просто е (пре)повтарял чужди и по - древни философии ? Въпрос, който май много си задават, а малко не ги е срам да питат. Честито за искреността!!! Има една тема за личността на терапевта. Може би трябва да има няколко хиляди теми за личността на учителя. Та това е Учителя. Той е учител и това го определя напълно, който знае какво означава учител и няма да се сеща повече да пита за приноси преноси отнеси и т.н. П.С. Всъщност учителя не носи нищо ново. Той носи само Божието, но така, че този, който трябва да го разбере, да го разбере. Редактирано Май 5, 2010 от БожидарЗим Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 5, 2010 Доклад Share Добавено Май 5, 2010 "Та това е Учителя. Той е учител и това го определя напълно, който знае какво означава учител и няма да се сеща повече да пита за приноси преноси отнеси и т.н. " Имаш предвид, че един от признаците за това, че си учител е да не се сещаш да питаш подобни въпроси, просто защото знаеш отговора им ли ? Тоест знаеш какъв ти е приноса/преноса. Не съм сигурен, че разбрах какво имаш предвид. "П.С. Всъщност учителя не носи нищо ново. Той носи само Божието, но така, че този, който трябва да го разбере, да го разбере. " Имах предвид ново за хората, непознато като информация ( или поне забравено ). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 5, 2010 Доклад Share Добавено Май 5, 2010 Броят последователи няма никакво значение. Един велик учител, прокарвайки своето учение ще го направи така, че след хиляда години примерно то да окаже положително влияние върху цялата човешка еволюция. Докато е жив може да има само двама-трима ученика. Буда и Христос колко ученика са имали? Земните мерки са без значение. Някой напълно неизвестен човек може да напише нещо някъде си, от което в последствие друг да почерпи идея и да напише книга, която да стане световен бестселър и да му осигури милиони последователи. Кой е по-голям учител в случая? Да се свържеш с идейния свят е истинското постижение, а не формулирането му в достъпен за широката публика начин (което разбира се също не е без значение, но при което също така сидеята бива силно окастрена). А великите учители не само успяват да се свържат със света на идеите, но действат свободно в него. Те „зареждат“ пространството с идеи, със семена, които хората могат да приемат в себе си. Не толкова думите и делата им са важни, колкото зарядът скрит зад тях и предизвикващ резултати за цели епохи. Лъчезарна и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.