Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Смисълът на родолюбието и националното самочувствие


Guest Христо

Recommended Posts

  • 4 weeks later...
В 10.07.2018 г. at 6:35, Донка каза:

Според мен примерите са по-скоро за патриотизъм. Тази статия ми допада - ясно разграничава понятията. В горните случаи национализъм е по-скоро поведението на държавниците от Y и Z. 

Статията представя само част от съществуващите виждания за национализма и патриотизма.

Струва ми се крайно твърдението, че национализмът и патриотизмът се две много различни неща. Макар че сигурно понякога са противоположни неща (нещо, с което не всички са съгласни). Ако става дума за мразене, а не за обичане - като най - близко до мразенето ми звучи понятието "национализъм", по - далечно "патриотизъм", а най - далечно нашето си "родолюбие".

Става дума за две понятия, в които се влагат смисли, които смисли се различават в една или друга степен. Има различни разбирания за връзката между патриотизъм и национализъм (според мен би било несериозно да се твърди, че връзката е нулева: връзка има, а доколко е голяма е въпрос на тълкувания). Има различни видове национализъм и патриотизъм. Национализмът и патриотизмът често са припокриващи се неща. Да речем, че една партия е националистическа, а друга патриотична (например те се определят като такива, да кажем и мнозинството хора ги определя като такива): и тези две партии вършат полезни неща, които са едни и същи (би могло да се приеме, че става дума за пример за припокриване на национализъм и патриотизъм; да кажем, че съответните действия са част от програмите на партиите и техните идеологии).

Има различни степени и видове национализъм и патриотизъм. На мен поне "езиков патриотизъм" ми звучи същото като "езиков национализъм" (макар че бих могъл да приема, че езиковият патриотизъм е нещо по - толерантно към невписващите се в дадени идеали за начин на говорене - и все пак, става дума за мое субективно възприятие).

Ако приемем, че тези две думи означават две твърде различни неща, то как бихме разграничили словосъчетанията "фанатичен националист" и "фанатичен патриот"? Или "умерен националист" и "умерен патриот"? Сякаш ако не за напълно еднакви неща, то става дума поне за неща твърде близки. За някои хора национализъм и патриотизъм са думи означаващи едно и също. Което дори да приема за вярно, не бих могъл да приема напълно, поради по - голямата натовареност с негативизъм на думата "национализъм". Даже съм срещал определението "крайни родолюбци" за хора, които са си направо крайни фашисти...

Ще продължа в следващ коментар, за да не стане така, че да ми изчезне всичко написано и за да е по - удобно за четене изложеното. :)

 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

В Уикипедия има статия (с неустановени източници), в която пише същото, което на мен ми се струва най - истинно по отношение на коментираните понятия (а именно, че често патриотизъм и национализъм са покриващи се неща). Но пише и нещо с което не мога да се съглася. В днешно време патриотизмът бил разновидност на расизъм. Патриотизмът си е патриотизъм. Дали ще е примесен с расизъм или не - това е друг въпрос. Национализмът пък е...политически патриотизъм. Аз го схващам като политика насочена към патриотичното, към запазване на идентичността (което се свързва със запазването на традициите). Както споменах - разни хора, разни тълкувания. Нямам в ума си абсолютна и непоклатима определеност за думите патриотизъм, родолюбие, национализъм. За някой израз на родолюбие може да е да мразиш народа на страната, с която твоята страна воюва от десетилетия, а немразенето може да бъде определено като предателство.

Модерното и традициите. Национализмът е бил модерен през 19-ти век, когато се е зародил. В днешно време други са модите (изразител на една от тези моди е един от победителите в Евровизия). Моите впечатления са, че в днешно време национализмът е не толкова модерен, колкото консервативен (а консервативността се свързва със старото, включително старите обичаи). Национализмът е насочен към запазване на историческа памет, обичаи, самосъзнание (на хората в и извън пределите на страната). Знам един националист, който избягва да си купува стоки от Гърция и Турция (може би и от други страни и се стреми да купува български стоки). В неговото съзнание това е навярно (предполагам) част от национализма му. Друг националист пък (любител на екскурзиите, напитките, пурите и храните) не демонстрира подобна националистичност, но въпреки това се приема и е приеман за националист. Впечатленията ми са, че за него ако не тъждествени напълно, то в огромна степен са припокриващи се двете понятия, за които пишем тук. Човекът показва добро познаване на обичаи.

Допускам обаче, че мнозина определящи се като националисти не са много дълбаещи в историята, не са много традиционалистки настроени, макар че може би сред определящите се като националисти и патриоти консервативността и любовта към историята може би са като цяло по - силно застъпени отколкото сред такива, които да речем се определят като либерали. Предполагам на базата на някакви наблюдения. Нямам статистика.

Покойния Божидар Димитров се определяше като "умерен националист", "националист" и твърдеше, че национализъм и патриотизъм е едно и също. И че хората дето мразят други етноси не трябва да се наричат националисти, а трябва да изберат за себе си други думи...(като "фашист" например). Според него, по времето на социализма в България се е наложила представата, че национализъм и нацизъм е едно и също нещо. Всъщност, години след като разбрах неговото схващане по темата, научих че думата националст през 20-те-40-те години на миналия век се е ползвала и за фашистите и националсоциалистите (които също са си фашисти, но не това е темата). Самите тези хора първоначално са се определяли като националисти или социалисти (преди да почне да се говори за фашизъм, националсоциализъм). Ултранационализмът е съществен елемент на фашизмите, макар и не единственият.

Впечатленията ми за днешното време (в България) относно национализма, традициите и не само. Като цяло национализмът днес се свързва с консервативност (част от която са антигей говоренето и говоренето против други неща), капитализъм (при един сравнително известен националист съм забелязал неща като демонстрация на вярност към капитализма, почти нулева заинтересованост от социални теми - някак чужди са му като че ли..., изключителен акцент върху традициите, права на българите и запазване на българското самосъзнание). Национализмът днес като цяло се свързва с дясното политическо пространство, християнството и неговото запазване, привързаност към традиции, добро познаване на историята (популяризиране на знания за историята), често не особена заинтересованост от социални теми като доходите на хората да речем (силен акцент върху теми и кампании свързани със запазване на българщината, държавните граници, недопускане на имигранти от южните страни, проваляне на гей паради, говорене против циганската престъпност или някаква друга престъпност свързана с някакво етническо малцинство - в други страни други са големите малцинства). Мисля, че тези неща са преобладаващи, когато говорим за една цялостна картина на днешния български национализъм (а май и за национализма по други европейски страни). Не може да се обобщава, определено... Със сигурност има изключения. Но такова е усещането ми за това, което преобладава по света и у нас, когато става дума за национализъм. Даже един националист е част от европейска консервативна група (в която едва ли всички се определят като националисти, но всички би трябвало да са радетели за запазване на традициите - нещо пък което е неотменима част на патриотизма според статията, споделена от Донка).

Днес преобладава класическият буржоазен консервативен национализъм. Впечатлението ми е, че класическият български националист държи на традициите повече от масата българи. Тоест, той поне в някаква степен е патриот (според автора на статията за патриотизма). Което ще рече, че в някаква степен коментираните понятия (патриотизъм и национализъм) са припокриващи се, а не крайно различни.

Национализмът е една от консервативните идеологии в днешния свят. Други такива са да речем християнството, исляма...

Има и "либерален национализъм", но сред националистите преобладава консервативното.

Линк към коментар
Share on other sites

Модерен национализъм.

Според мен национализмът сам по себе си не е нещо модерно. Патриотизмът също. Модерното днес е космополитното мислене. Лично аз обаче не приемам космополитизъм, който е враждебен на националната идентичност и който да речем е маска на империализма на някоя велика сила или на финансовите интереси на някоя международна олигархия.

Космополитизмът (смятам аз) трябва да е любов, която включва в себе си по - тесните любови, без да ги унищожава или заклеймява. При мен националното мислене е по - силно от космополитното (кога по - малко, кога повечко...), макар че не мога да се определя като чист, класически, твърд националист. Като цяло съм склонен на еклектика и гъвкавост, когато иде реч за духовни или политически убеждения. Не се вписвам изцяло в едни или други рамки.

Мисля, че национализмът във възможно най - чистата му форма е просто любов към дадена нация. Според едно разбиране нацията включва само един етнос (етнонационализъм, който често е екстремен национализъм). Според друго разбиране - нацията са всички граждани на съответната държава (граждански национализъм, какъвто е характерен за Франция). Съответно - национализмът във възможно най - чистият му вид би трябвало да е любов към един или повече етноси населяващи дадена страна. Без омраза към чуждото, което вече си е ксенофобия.

Поетът Теодор Траянов е казал: "За нас (българските символисти - бел. Л.С.) беше непоклатима истина, че само чрез кристалния национализъм може да се стигне до универсализъм. Днес повече от всеки друг път вярвам, че само един добър фанатичен българин може да бъде не само истински славянин, но и един отличен европеец." Из "Магията, вечната" (стр. 189), Лиляна Серафимова. Предполагам под "национализъм", "фанатичен" и т.н. не се е имало нещо негативно предвид (като да речем омраза към други етноси и раси). Понеже начертаната линия е към универсализма. Ако разбираме патриотизма като любов и преданост към родината и народа, може би излиза, че Траянов е слагал знак за равенство между патриотизъм и национализъм.

Имам какво още да споделя за национализма, патриотизма и модерността, но няма да е сега. Лека вечер.

Линк към коментар
Share on other sites

Интересни разсъждения, но, струва ми се, малко размиват понятията. Моята лична позиция е изцяло плод на опитности. Далечната 1979, студентка, имах възможността да наблюдавам отблизо полска група студенти. Самочувствието им на поляци определено беше високо и аз показвах искреното си уважение към родолюбието им. Те, на свой ред, се отнасяха с уважение към моето българско родолюбие, докато ги развеждах из Пловдив. На втория ден, обаче, забелязах как те с лека надменност странят от останалите групи студенти (чехи, словаци, сърби, германци, унгарци, руснаци - бившите соц). Деликатно поканих ръководителя им да участват и те в общите срещи и инициативи (беше студентски симпозиум). Марек явно вече се отнасяше с доверие към мен, защото  ми обясни, че останалите били под тяхното ниво - като нации, и ми преведе на руски език с какви иронични имена поляците наричат съседните си народи... Заинтригувана, попитах как наричат нас. Настъпи мълчание за няколко секунди, после ми каза, че за нас нямало име. Не му повярвах. Просто си го спести от деликатност. 

Та ето това е за мен разликата между национализъм и родолюбие. Аз си обичам моя род и култура, земята ни и  всички българи, независимо къде се намират те на планетата, но не я сравнявам с тези на останалите. Всеки, обичаш своята си родина ми е като брат или сестра - няма значение коя е тази родина. Ние сме патри-оти = родо-любци. 

Според мен нацията, която стои в основата на национализма, е заразена с държавността и още по-зле, с икономическите интереси и просперитета. А влезе ли просперитетът в родолюбието, границите вече се размиват. Защото под просперитет може да се разбира и увеличаване на територията, на военната мощ, конкуренция с други "нации" за влияние и пазари и т.н. Това определено НЕ  принадлежи към аурата на родолюбието. 

Линк към коментар
Share on other sites

Донке, аз също имам...нещо като подобна опитност...по отношение на един народ. :D Възхищавах им се на патриотизма/национализма или както искаш го наречи, но заради някои прояви на отделни членове на този народ по отношение на българи, по едно време симпатията ми към този народ сякаш беше изчезнала (без да съм се насилвал към това) и се бях отказал да подкрепям националния им отбор, на който симпатизирам отдавна. Сега съм по - сдържан. Това е друга тема обаче. :D Ще се постарая да съм по - конкретен.

И аз ако трябва да търся разлика между патриотизъм и национализъм бих посочил посоченото от теб. Лично аз, ако имам интерес към дадено мероприятие касаещо друг етнос и ако нямам по - висок приоритет за използване на съответното ми свободно време, може и да отида (ще искам да отида). По принцип, при наличие на достатъчно свободно време и достатъчно интерес - бих отишъл. А ако откажа да отида - то няма да е заради някакво високомерие по отношение на съответния етнос (дори и българите да имаме по - славно минало, дори и да сме по - богати: без значение дали или не). Вариант да откажа е и ако се е случило нещо в настоящето, нещо което да ми е подействало като студен душ (особено ако неприятната за мен като българин случка е съчетана и с период, в който съм на по - националистична вълна). Нямам някаква гордост, която да би ме възпрепятствала да дружа с хора от други етноси или да присъстват на техни мероприятия (стига съответните мероприятия да не предизвикват в мен някакво отблъскващо ме от тях чувство, което ако би било факт, не би било породено от това, че етносът е различен от моя или че е еди кой си конкретен друг етнос).

По принцип ме отблъсква това цели групи от хора да бъдат наричани с разни негативни названия (което като цяло е резултат от гордост и/или неприязън към тези групи). Не ми е свойствено на характера, не бих го определил като отличителна моя черта и като черта на моите патриотични/националистични чувства. Но е имало случаи под влияние на новини и на прочетени коментари... :D Не ми е характер обаче и не го одобрявам. Гледам да не обиждам хората/групите от хора и да се отнасям поне неутрално към тях.

преди 10 часа, Донка каза:

Аз си обичам моя род и култура, земята ни и  всички българи, независимо къде се намират те на планетата, но не я сравнявам с тези на останалите. 

Националистите биха казали същото (поне що се касае за текста преди сравняването). Ако дадени хора обичат същите неща, но да речем в тяхната душевност присъства и сравняването с останалите плюс гордост, излиза че поне в някои случаи има частично припокриване на патриотизъм и национализъм. Без те да са тъждествени.

Според мен, част от любовта към даден народ са икономическите интереси и просперитета. Понеже ние все пак имаме и физически тела. За мен патриотизмът не е само дух. Лично аз харесвам принципа на Левски: "Не искаме чуждото, но не даваме и своето." Това по отношение на просперитета и териториите.

Мисля, че на националисти/патриоти (или както там се наричат), които не поставят на важно място социалните въпроси (част от които е да речем положението на болните хора) нещо им куца в идеите. Любовта към даден народ и пазенето на традициите и историческата му памет ми се струват непълни без обръщане на достатъчно внимание на просперитета на този народ. Все едно да обичаш майка си, да разказваш на децата си за нея, но да не те е грижа гладува ли, може ли да си плати сметките за ток. Да не те е грижа, че твоите сънародници са затънали в дългове, че разни олигархични кръгове ги ограбват, да се пишеш националист, но в думите и действията ти да няма почти нищо касаещо мафиотския октопод (за сметка на това да говориш главно за една по - дребна престъпност, която е факт, но която в сравнение със срастването на мафия с държава изглежда по - второстепенен проблем и която престъпност в голяма степен се дължи именно на въпросното срастване).

Линк към коментар
Share on other sites

преди 10 часа, Донка каза:

Защото под просперитет може да се разбира и увеличаване на територията, на военната мощ, конкуренция с други "нации" за влияние и пазари и т.н. Това определено НЕ  принадлежи към аурата на родолюбието. 

Ако една държава е част от световната търговия (която пък е част от капиталистическите отношения), то тази държава има някаква роля в борбата за пазари (по отношение на тази държава и на всяка друга държава има някакво съотношение между продадени навън стоки и такива внесени от чужбина). Някои държави са направо като колонии, пазари на други (много по - силни икономически) държави. Ако три държави искат да продават доматите си в четвъртата държава Хикс, но Хикс би купила само от една от тях и тези три държави се стремят да произвеждат, колкото се може по - качествени и евтини домати, за да спечелят Хикс - това е конкуренция.

Конкуренцията може да бъде и почтена, и непочтена. Аз съм за почтената такава (непочтена би била посредством политически марионетки да разбиеш икономиката на една страна, за да можеш да си продаваш стоките там и да развиваш по - спокойно свой бизнес - тоест да имаш по - слаба конкуренция). Не твърдя, че капитализмът е възможно най - доброто като форма на отношения между хората. Но в крайна сметка живеем в условия на капитализъм, поне засега. Нищо против нямам да се върви към нещо по - добро и то да бъде достигнато, даже съм за. Но реалността в момента е такава, че сме част от капиталистически свят, в който властва конкуренцията. Възможно ли е хич да няма конкуренция между държавите в настоящия момент? След време може би, но сега?

Ти в предна страница в настоящата тема написа, че защитаването на икономическите интереси на дадена страна от нейния политически елит е по - скоро патриотизъм, отколкото национализъм. :) В примера ми ставаше дума за устояване на външен натиск, изразяващ се недопускане на по - лоши за страната чужди икономически проекти, за предпочитане на по - изгодното за хората в съответната страна. Тук обаче изхвърляш грижата за материалното добруване от "аурата на родолюбието". Противоречие ли има или визираш различни неща под родолюбие и патриотизъм?

 

Линк към коментар
Share on other sites

Относно увеличаването на военната мощ. Макар да съм се заявявал като "почти пацифист", макар да съм за мирно разрешаване на спорните въпроси, макар поради различни причини да не съм за задължителна наборна военна служба и задължително военно обучение в училищата, както бях преди години... (или ако ги има - то поне да бъдат не единствени опции, а част от опции включващи и различни пацифистки занимания), все още ми се струва като крайност, крайното отхвърляне на увеличаването на военната мощ. Не мога да възприема крайния пацифизъм. Защото ситуации всякакви може да има (бива да се гледа и конкретно на нещата). Още ми се струва като крайност споменатото, както ми се вижда като крайност (противоположна на нея), това да има някакво прекомерно въоръжаване, прекомерно военизиране на населението (а прекомерно за мен е например силно въоръжаване, което не би било нужно и провеждано, ако съответната страна не би се управлявала от жесток диктаторски режим, целящ да запази кокала на всяка цена; тоест, то е нужно на елита на съответната диктаторска страна).

За мен любовта е неразривно свързана и с желанието да опазиш обичаното (умерено желание, не болестно и параноично). Особено ако са налице реални заплахи. Като например мощна във военно отношение съседна страна, чиито политически елит не крие имперските си амбиции и който да речем вече е извършвал агресия към съседни страни (и който се стреми да увеличи влиянието си в твоята страна, посредством местни марионетки и който елит е успял да зарази с националистически дух милиони в своята страна).

Не мога (поне засега) до такава степен да се уповавам на Бог и на доброто, което живее във всеки един човек (бил той и някой ислямист с мощна армия), че да съм привърженик на крайния пацифизъм и на крайното неодобрение по отношение на увеличаването на военната мощ. А и не съм убеден, че трябва да се осланяме само на Бог и на доброто в хора, които биха могли да ни напакостят. Има една арабска поговорка, която гласи: "Вярвай в Аллах, но си връзвай камилите." Покритото мляко, котките не го лочат (или поне е по - малка вероятността да го излочат).

Не мога да одобря това да се откажем от армията си и да не увеличим мижавата и военна мощ при условията, в които живеем понастоящем. Изглежда ми неразумно, неправилно. Има хора, които са като вълци. Не желая някой да бъде насилван да е войник, нито пък да ставаме като Северна Корея, но и не искам да сме като овце.

Подкрепям гъвкавостта в политиката, разумните компромиси, стремежа към изграждането на по - позитивни отношения между държавите в региона и по света, отказа от провокации, опознаването на други култури. Но ми е невъзможно да приема за нещо напълно чуждо на родолюбието, грижата за отбранителните способности на страната (което поне донякъде може да бъде оприличено на заключването на вратата на жилището и издигането/поправянето на ограда в двора, особено ако кварталът е по - размирен).

Някой ден сигурно няма да има армии и полиции, но мисля, че е по - разумно и родолюбиво, да се върви бавно към този ден, лека полека. :) Така ми се струва на мен лично.

Има и по - важни разходи от тези за отбрана (като например разходите за хора с увреждания), но ако зависи от мен поне в днешно време България не би се отказала и от военните си разходи.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво мислите за тази инициатива?

Будни за България: 

- във фейсбук

- сайт

Копирам малко мое писане от фейса:

Добротворчество - добре започват тези момчета и се надявам така и да продължат, отвъд властта и алчността, но искрено! Българите започват да се завръщат в България. Казано е, предречено е, вече се случва. Всеки от нас прави държавата, отдолу-нагоре, от малкия човек към общото благосъстояние. Не критика, не протести, а активни и добротворни действия, всеки каквото и както може. Идеята е чудесна, а приложението никой не може да спре. Не да спираме психопатите във властта, мафията и вулгарщината, не да се борим със злото и злобата - с тях Господ си знае, а кой каквото прави, на себе си го прави. Да се разбуди българският дух е посоката - като здраво родолюбие, взаимопомощ и дела, всеки в областта си. Сърцатата приложна думичка, която има силата да възроди българина: ЗАДРУЖНОСТ !

...всеки в своята си област. Ако само 1000 българи, всеки в своята си област, искрено диобротворят активно и смело и "завихрят" около себе си други здрави обществени клетчици (люде), всичко ще се промени. Защото се създава процес, неспираема лечебна лавина. Аналогия: имаш тумор в мозъка с метастази по цялото тяло. Имаш парламент, пълен с психопатни тумори и държава все по-ад с типичните адски "ценности", убивана от престъпни олигарси, свързани пряко с туморите в парламента. Съвременната официална медицина казва: умираш, нямаме какво да направим за теб - нищо не работи. Култът към мамона, психопатията е прекалено завладяла всичко и вече ти/ държавата смърди на труп. Мхм. С борба не става, освен ако на някого не му се изявява като бг Чегевара професионално, което си е палиативна мярка, поредната илюзия, твърде подобна отвътре с това, с което уж се бори...Нещо е, ама - не е това ... Малко содичка, лимонче, алкализация, гладче и туморчетата нямат шанс, стапят се - защото винаги са били излишни, а не търпят чистотата. Та - добри действия, творене на качество, обединяване на доброто, а не борба с раковата социопатия. Както и да е - засега са мега хаотични тези момчета от "будни за България", но все е повече от типичната бг дихотомия: психопати садистично мачкащи автоагресивно робуващите им мазохисти...

Самите българи от "Будни за България" не са твърде наясно каква точно е каузата им - доста хаотични са. Но посоката е добра - взаимопомощ в подхранване на добрите инициативи. Известна автономност в тези добри практики, вместо чакане някой нещо си да оправи - нещо такова. Няма отричане на системата, а подобряване на доброто функциониране bottom-up, организиране за добро на народа, въпреки налаганата отгоре психопатия и разложение. Не борба с нея, а здраве. Така ги разбирам - създаване на общност за одбри взаимопомощни практики. Не съм ги чел твърде - простъо е все нещо на фона на масовото "това не може, няма да стане, няма смисъл" и т.н.

...............

 

 

Абеее, погледнах сайта им - не е точно както съм го писал. Горното е по-скоро моето мислене, което съм "вързал" за тяхната инициатива проективно. Пишат за сваляне на правителство, едва ли не за революции... Не знам... 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Отговарям доколкото ми позволява времето:

1. Да не допуснеш явно посегателство не е същото като да работиш за просперитета. Просперитетът може да включи увеличаване на жилищната площ (за сметка на намаляването на нечия друга), защитата на съществуващото не означава отнемане на нечие чуждо и накърняване на интересите му. Освен ако тези интереси не включват агресия към нашето собствено. Още народната мъдрост казва - не е луд, който изяжда баницата, а който му я дава. В превод: не е агресивен този, който нарушава чуждо благосъстояние, агресивен е този, който го допуска.

2. Ще е полезно тук да се даде инфо за страни без армия или с много малки разходи за такава. 

Линк към коментар
Share on other sites

Тук е приложен списък, който обхваща повечето от страните в света: https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_страни_по_численост_на_редовните_въоръжени_сили.

Нарушаването на чуждо благосъстояние би могло да се случи и против волята на този чието благосъстояние се нарушава.

Иначе поговорката съдържа истина в себе си - кога повече, кога по - малко (според случая).

П.П.: Благодаря за отделеното време.

Редактирано от Кон Сивобелев
Линк към коментар
Share on other sites

Абе без армия си е зле. Не само защитна фуниция има наборната армия, но и създаваща мъжество и ценности като колективизъм, задружност, взаимопомощ, дисциплина, воля, братство. Маскулинен ритуал на прехода от момче в мъж си е. 

Какво мислите за "Будни за българия"?

Линк към коментар
Share on other sites

Това за ритуала не съм съвсем съгласна.... Има и миролюбиви начини, според мен, да стане едно момче самостоятелен, отговорен за себе си и за още някого мъж. Казармата има и обратните ефекти... 

Идеята на Будни за България ми допада - аз също съм за безпартийна власт. Ще се опитам да се свържа, за да видя що за хора стоят зад това движение. :( За съжаление сме се наслушали и нагледали... Края на 89та в Хасково отивам ентусиазирана на едно от първите събрания на СДС и... заварвам там братята Б.....Ами учили сме заедно, та знаехме добре що за стока са... После големият брат доведе до фалит и изкупи за 1 лев почивните станции в Минералните ни бани... курортът още се опитва да се съвземе.. А се говори, че градът повечето пак си е негов с подставени лица. Но той си беше такъв още като ученик... 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Цитат

Има и миролюбиви начини, според мен, да стане едно момче самостоятелен, отговорен за себе си и за още някого мъж. Казармата има и обратните ефекти.

казармата като самостоятелно формирование няма по различни негативи спрямо възпитанието , Както каквото  и да е друго подобно . Негативите са сбор от незрялост на възпитатели/командири и самото състояние/неподготвеност на ,,детето" . ....Т. н. школа за мъжество , като реализирана идея се срина с разпространението на мобилните телефони ....А , все още манталитета на хората не позволява липсата на армия .

"Будни за българия"?      интересно ,още не съм ги гледал . ,,Видях" еуфорията на Орлин :) .......До сега , сме се оправяли по закона на синосуидата .Както сега Тръмп бута в другата посока . Така и България ,трябва от някъде да се започне .Все още сме в илюзията , твърде много сме там :) . Едва ли , ще е веднага по ,,правилния начин" . Както и Борисов бе една стъпка напред , ще има още стъпки .

Линк към коментар
Share on other sites

преди 8 часа, Донка каза:

Това за ритуала не съм съвсем съгласна.... Има и миролюбиви начини, според мен, да стане едно момче самостоятелен, отговорен за себе си и за още някого мъж. Казармата има и обратните ефекти... 

Тя и казармата е предимно мирен начин. То е като бойните спортове - 99% от практикуващите ги никога не са инициирали реална физическа конфронтация в живота си, именно благодарение на самообладанието от спорта. Или като при слушането на метал - забелязал съм, че го слушат предимно интелигентни, мирни и чувствителни хора, на които служи един вид като отреагиране, донякъде отработване на собствената подсъзнателна чувствителност. Има си нужда от казарма, а държава без такава, зле е - едно от следствията от цялостен упадък е такава липса. 

За мафията и момчетата в нея, напълно съгласен. Да ги видим и тея - добре тръгват, дано останат чисти, а не пак всичко да стигне до власт, парички и психопатия. Дано да е различно! 

Линк към коментар
Share on other sites

Този списък е интересен - Благодаря! Особен интерес представлява последната колонка:

Редовни войници на хиляда души население:

 

Словения         1,21
Латвия         2,13
Япония         2,2
Полша         2,6
България         51,0

Оставили сме назад доста народи и държави... всъщност сме на 10то място по милитаризация :(. Сериозно "предимство". Първи са .... Северна Корея. 

 

 

 

Линк към коментар
Share on other sites

Ако приемем, че населението на България е 7 200 000 души - това прави 7 200 хиляди. 7 200 Х 51 = 367 200 души. Според статията редовната армия на България е 34 500 души, а общият брой на войниците (редовна армия плюс резервисти плюс паравоенни) е 371 000 души. Тоест, това 51 на 1 000 души население касае общия брой на всички годни да носят оръжие и преминали през военна подготовка (а не тези 30 и нещо хиляди).

Не сме се милитаризирали, а сме се демилитаризирали. По време на Първата световна война  армията ни е към 900 000 души общо с всички мобилизирани (най - голямата на глава от населението в света) при по - малко население от сегашното.   В края на 80-те години, армията (редовната само) на България е към 155-160 000 души (без да сме имали 4-5 пъти по - голямо население). По времето на Иван Костов беше около 101 000 души. След това я намалиха на 45 000 души. Сега е към 34-35 000 души.

Статия от тази година в dnevnik.bg гласи: "Армията продължава да намалява, но процесът е забавен и към края на годината може да бъде спрян. Това се разбра от изслушването на министъра на отбраната Красимир Каракачанов и заместниците му в ресорната комисия в парламента."

Според статия в otbrana.com (също от тази година): "Армията намалява, техниката остарява, нова няма."

Тоест продължава се линията на демилитаризация. И по отношение на брой хора, и по отношение на техника.

Студената война приключи, ние се разоръжихме доста и процесът не е съвсем приключил (все още може би). Техниката е в лошо състояние (тоест, ако излезе от строя и не се купи нова - това си е демилитаризация). В същото време, макар войната да свърши, други и да са се разоръжили със сигурност не са го направили така драстично (съдейки по нещата, които знам за армиите им и бройките населения). Даже не спират да си купуват най - съвременни оръжия и от изток, и от запад (не са премахнали и наборната служба).

Така че, ние сме една демилитаризираща се страна.

Според мен, ако ще определяме една армия като (прекалено) голяма или (прекалено) малка, не трябва да изхождаме само от това какъв процент от хората в съответната държава са военни или колко от държавите в списък с въоръжени сили се намират зад/пред държавата Хикс. Нещо е (прекалено) голямо или (прекалено) малко на фона на други неща и с оглед на онова, кой какво иска и очаква от съответното нещо.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

Даниела Горчева е магистър по българска филология и история на СУ "Климент Охридски". От 1990 г. живее в Холандия. От 2003 г. е издател и главен редактор на "Диалог" - списание за политика, култура и история, което излиза на български в Холандия и има читатели в цял свят.

По - долният текст е коментар от профила и във Фейсбук на тема "национализъм".

Д.Г.:
Георги Величков, говориш като тези, които ругаят либерализма, но не знаят какво е либерализъм и без да си дават сметка, че има различни видове либерализъм. Национализмът не изключва човещината и първо да бъдем човеци, напротив!
Не е вярно, че национализмът е втълпяване на чувство за превъзходство на една нация над друга. Не е и вярно, че е капсулиране.
Има различни видове национализъм и аз не приемам априори, че национализмът е нещо негативно, напротив. Защото националист и ксенофоб са две различни неща.
Национализъм, който е изолационистки, ксенофобски, фанатичен, агресивен, милитаристичен, експазионистичен или месиански, е достоен за презрение.
Той няма нищо общо с разбиранията на големите ни възрожденски националисти като Васил Левски, Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Захари Стоянов и т.н.
Но какво лошо има в просветения демократичен национализъм, без отричане на правото и на другите да обичат и ценят доброто в страните си, без фаворизиране и фетишизиране на собствената държава или народ, без месиански бълнувания?
Какво лошо има човек да изпитва обич към родното, гордост и познаване на постиженията на своя народ и на своята държава, да цени добрите качества и силните страни на своята нация?
Такъв национализъм е градивен и обединява хората, особено в години на изпитания.
Българският национализъм, например, между двете световни войни не е войнствен, нито враждебен, той не разделя, а обединява. Той е естествен израз и на родолюбие, и същевременно на съчувствие и солидарност с останалите извън пределите на България, на територията на Гърция, Турция, Югославия и Румъния българи, подложени на жестоко етническо прочистване и преследване.
Той е демократичен и градивен, а не милитаристичен и се стреми към мирен реваншизъм. Той пледира за правата на българските малцинства, особено на българите в Македония, подложени на масов и индивидуален терор и опит за претопяване. Не само българи, но и чужди журналисти като Анри Поззи и други наблюдатели свидетелстват с потрес за мъченията и издевателствата, на които гърци и сърби подлагат българите в Македония.
Обаче тогавашният българин очевидно е бил доста по-просветен, по-интелигентен и по-християнин, и от съседите си, и от нас, днешните българи. Затова и тогавашният български национализъм не води до омраза към всички сърби, гърци, турци и румънци, а до съчувствие към жертвите на съответната сръбска или гръцка политика и до настояване, вкл. пред Обществото на народите да се облекчи съдбата им.
И е показателно за духа на тогавашните българи, че бедна и разорена България приема радушно и осигурява и подслон, и препитание на повече от половин милион бежанци!
Хора, стекли се в България откъде ли не и пристигнали без нищо – дрипави, боси и гладни, изтерзани. И не само на българи, но и на арменци, а по-късно и на руснаци, украинци, кавказци, мюсюлмани, калмици, бягащи от издевателствата на болшевиките, протягат ръка тогавашните българи и ги приемат гостоприемно, за да делят оскъдния си залък с тях.
А през Втората световна война българите често отварят домовете и сърцата си за нелегално пребиваващи у нас немски, полски, германски, австрийски евреи. Това е истинският български дух – доброта, любов и състрадание към ближния, а не омраза и крясъци, примитивни страхове.
Така че не национализмът трябва да ни притеснява, а псевдонационализмът, който вместо да възпитава любов към България, насажда страх, враждебност, подозрителност и дори агресивност към другите, към различните, към чужденците.
Има огромна разлика между българския проевропейски и просвещенски национализъм и ... антиевропейския, агресивен, креслив псевдо-национализъм на *****1 и на други подобни партийки.
Да защитаваш националните си интереси не е отживелица.
-------------------------------------
Бел. моя:
1. Цензурирах името на политическата сила, защото е действаща.
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...