Guest Аметист Добавено Април 15, 2009 Доклад Share Добавено Април 15, 2009 (edited) Аз вярвам, че всяко дете е привлечено пренатално от най-подходящата родова верига, която ще му осигури най-подходящите условия за развитие. Това, че животът му може да е труден и наситен с трагични моменти е просто част от кармичната разплата, за която е дошло в света. Този свят не е за забавления и безоблачен живот, а за работа, за преодоляване. Разбира се, всеки нормален човек би реагирал и помогнал, ако някое дете е малтретирано у дома си. Това са съвсем крайни случаи. Но има и други трагични моменти - например, когато едно невръстно човече остане без родители... Проверена истина е, че когато децата превъзмогват най-различни пречки по пътя си, те се каляват и един вид се самовъзпитават. Най-голямото зло, което може да направи един родител на детето си е да го отгледа като парниково цвете. За да израстне качествен човек едно малко същество трябва да се бори с трудности. Родителството е гигантска отговорност, но действително малко хора го осъзнават. Тук ми се иска да предложа гениалното прозрение на Халил Джубран : "Твоите деца не са твои деца. Те са рожба на зова на живота към самия себе си. Те идват на света чрез тебе, но не от тебе. И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат. Ти можеш да им предложиш любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои собствени. Ти можеш да дадеш подслон на телата им, но не и на душата им. Защото тя обитава къщата на утрешния ден, която не можеш да посетиш дори в мечтите си. Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях, но не се опитвай да ги направиш като себе си. Защото живота не се връща назад и не е спрял при вчерашния ден." Съществува следната окултна истина - в живота си човекът е зависим от 50% Божествена воля (предначертаното), 25% зависимост от обществото (което пак може да се приеме като предначертано, но с възможност за корекция), в което съществува и последните 25% са свободната човешка воля. Редактирано Април 15, 2009 от Аметист Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Януари 4, 2011 Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 (edited) Мисля си, колко деца са без родителско внимание, колко са плачещи по ясли и градини, с бавачки или дори с любвеобилни баби, но това не са техните майки... Колко майки смятат, че правят най-доброро за детето си, като отиват възможно най-рано на работа. Макар сърцето им да се къса при раздялата. Кога ще започнем да слушаме сърцата си? Децата, страдащи от липса на внимание като малки, е по-вероятно да напълнеят, когато достигнат по-зряла възраст, сочат данните от ново изследване на американски учени. Ако при определено дете се наблюдават симптоми като липса на внимание, хиперактивност и импулсивност, рискът то да напълнее нараства значително. Това сочат данните от изследването на учените към университета Дюк. В него са били наблюдавани 15 197 възрастни в периода 1995-2009 г. Дори при децата, при които се проявява само един от тези симптоми, независимо дали става въпрос за хиперактивност или импулсивност, рискът от напълняване нараства с до 63%, сочат данните от изследването. Тези симптоми се свързват и с наддаване на килограми в периода на преход от юношеството към зрялостта. /БГНЕС Вашингтон / САЩ Редактирано Януари 4, 2011 от късметче Пламъче, stanislava63 и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 4, 2011 Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 Любовта към децата не се изразява в печеленето на пари и купуването на скъпи вещи. Когато едно дете плаче в яслата или градината,и пита къде е мама,отговорът "Мама отиде на работа да печели парички за да ти купи играчки" го насочва към мисълта,че паричките са по-важни от него,т.е. мама не го обича достатъчно. veselinvalchev1981, Слънчева, Дъгата и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 4, 2011 Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 Много е трудно да се направи избор. Голяма битка е вътре в нас. Ако нямаме средства, за да си гледаме децата, дори с най-необходимото и да си платим сметките ще ги метнем в ясли, градини и др. такива. Имала съм много трудни моменти и макар, да съзнавах, че е грешка съм си давала децата в разните детски заведения. Учим се, поемаме си отговорността и вървим през живота, това е. Благодаря на Бога, сега се справяме финансово, но и на ръба не е нормално да се живее. Нужно е да се развиваме-интелектуално, творчески, както и децата ни... Човеци сме, за жалост, колкото и да ни се иска да сме супер духовни и на физически план живеем още. stanislava63, Пламъче и veselinvalchev1981 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Януари 4, 2011 Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 Да,Слънчева,лошото е че много родители са принудени да лишават децата си от топлината и уюта на дома. За съжаление зависим не само от себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Януари 4, 2011 Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 Моят опит и знания,които приложих успешно при отглеждането на хиперактивното ми дете са следните: Детето не е "мое"-то е божия душа,която ни се дава,за да я отгледаме до пълнолетие 21г., когато телата започват да работят в синхрон... Първо трябва да я съхраним и отгледаме на материално ниво-да оцелее. Второ-да я научим кое е добро и кое е зло и що е лъжа.... Трето-да развие талантите,които носи,а не тези,които на нас ни се иска. Четвърто-добре е да си дадем сметка,че е различна от нас душа,идва със своя карма и уроци, от които няма да можем да я "опазим".Всеки се учи от опита си. Необходимо е да показваме любовта си и да го уважаваме като личност, без да забравяме да слагаме граници за това кое може и бива и кое не. В балансирането на нещата израства индивид,който може да взема решения сам , може да оцелява самостоятелно и да се справя самостоятелно в живота , може да изразява чувствата си,да уважава другите. Най-важното нещо,което установих е: Не е важно какво му говориш,защото то вижда това,което правиш и от него се учи. Основната ми цел беше да отгледам Добър човек,за мен това е летящия старт и никакви дипломи не могат да го заменят. И също- да отстоява себе си,и да работи това,което му е кеф. Слънчева, Креми (късметче), Пламъче и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Януари 4, 2011 Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 Това с малкото отделено време е и танка и не е така, т.е. искам да кажа, че една майка може да ходи на работа и да дава толкова много Любов на детето си, колкото една майка, която не ходи на работа, по цял ден е в къщи, но е нервна и не е изпълнена с топлина и обич, че дори и повече, всичко е донякъде вярно и донякъде не съвсем...Да, добре е една майка поне първите 3, че да не кажа и 7 години да е до дете то си и да го обгражда с внимание и обич, но колко майки могат да направят това в днешно време, когато няма пари в семейството?! Трудно е всяка майка се учи по пътя, когато стане майка, не всяка майка е идеалната, а и не трябва, защото в старанието си да сме идеални допускаме най-големите грешки! Въпроса е да имаме Любов, Вяра, Топлина и да се учим от грешките си, като не ги повтаряме и за напред. stanislava63, Розалина и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Април 30, 2011 Доклад Share Добавено Април 30, 2011 Любовта на родителите е преди всичко загриженост, разумни похвали, приятелски напътствия и отговорност.Да проявиш внимание към едно дете е свързано с усилие на характера.Концентрация за изслушване, вникване в света на детето, да отсееш житото от плявата в разговорите по между ви.Това е време посветено само на детето, в което то се чувства обичано, ценено, уверено.Така се изгражда и по- късна увереност в живота.Усилие за родителя е да посвети време за малкия човек, едни са усилията за много малките, други за по- големите деца.Но каквито и да са по възраст, те се нуждаят от грижата и вниманието ни.Любовта на родителя е свързана с отговорност, затова мотивацията "любов" трябва да е особено силна.Без нея родителя не би се справил.Колкото повече детето чувства, че го цениш и го смяташ за необикновен индивид , с толкова по- голямо уважение ще ти отвръща.Така се поражда истината за взаимозависимостта в любовта.Това е цикъл на духовно развитие и еволюция.Ценностите създават ценности.Любовта поражда любов.Родители и деца се завихрят в танца на любовта. Донка и veselinvalchev1981 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 30, 2011 Доклад Share Добавено Април 30, 2011 Според мен любовта на родителите не трябва да се изразява чрез боготворене на децата. Донка и veselinvalchev1981 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Април 30, 2011 Доклад Share Добавено Април 30, 2011 Бих казала, че боготворенето на децата си е направо опасно. Не ми стана и ясно какво има предвид Дриада под " ценене и смятане на детето за необикновен индивид"? Ако желае може да обясни. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Май 1, 2011 Доклад Share Добавено Май 1, 2011 (edited) Под обич към детето се разбира, любов, време отделено за малкото същество.Децата са нашата инвестиция, така че са наша разумна грижа. Редактирано Май 1, 2011 от Дриада Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Май 1, 2011 Доклад Share Добавено Май 1, 2011 (edited) Чудесна тема ,и повечето са дали отлични отговори .Прекомерната любов и загриженост според мен вече не е любов ,и при някои родители липсва точната дозировка и правилното отношение ,резултата е разглезване на детето ,разбирасе те са искали най доброто за детето си ,но често това разглезване дава много отрицателни черти в характерът на детето ,и така вместо да му помогнат в неговият жизнен път те му създават лошо бъдеще . Редактирано Май 1, 2011 от veselinvalchev1981 Пламъче и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 1, 2011 Доклад Share Добавено Май 1, 2011 "Колкото повече детето чувства, че го цениш и го смяташ за необикновен индивид , с толкова по- голямо уважение ще ти отвръща." изт. Ако целта на един родител е само да получи уважение от детето си, може да последва този съвет, но...спечеленото по този начин уважение според мен не е уважение, а нещо съвсем различно... Навярно Дриада е искала да каже нещо друго, но не се е изразила правилно. На всеки може да се случи! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Май 1, 2011 Доклад Share Добавено Май 1, 2011 В любовта между родители и деца няма мярка кой дал повече, кой взел.Просто това е танц на любовта. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Май 1, 2011 Доклад Share Добавено Май 1, 2011 Доста отговорна работа си е да си родител ,но и хубава стига двамата да създадат една хармония ,ако успеят според мен са създадени един за друг . Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Май 2, 2011 Доклад Share Добавено Май 2, 2011 veselinvasilev1981, споделяш интересни истини, би ли споделил някаква твоя опитност.Ще ми е интересно, бъди откровен.Житейските уроци на всеки са индивидуални, интересни, носят мъдрост за околните. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Май 2, 2011 Доклад Share Добавено Май 2, 2011 veselinvasilev1981, споделяш интересни истини, би ли споделил някаква твоя опитност.Ще ми е интересно, бъди откровен.Житейските уроци на всеки са индивидуални, интересни, носят мъдрост за околните. Да щеше да е хубаво да имам опит като родител ,а тоя опит все още го нямам ,мнението ми немога да го подкрепя с такъв опит .Но се надявам един ден ,да мога да го приложа . Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 4, 2011 Доклад Share Добавено Май 4, 2011 В любовта между родители и деца няма мярка кой дал повече, кой взел.Просто това е танц на любовта. Да, не би трябвало да има мярка, но голяма част от родителите не пропускат случай да изтъкнат пред порасналите си вече деца, колко много ги обичат и колко много са направили за тях, пък те... Подобни натяквания създават чувство за вина и според мен са проява на психо вампиризъм. Моята свекърва е перфектен психо вампир спрямо сина си. veselinvalchev1981 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Май 4, 2011 Доклад Share Добавено Май 4, 2011 В любовта между родители и деца няма мярка кой дал повече, кой взел.Просто това е танц на любовта. Да, не би трябвало да има мярка, но голяма част от родителите не пропускат случай да изтъкнат пред порасналите си вече деца, колко много ги обичат и колко много са направили за тях, пък те... Подобни натяквания създават чувство за вина и според мен са проява на психо вампиризъм. Моята свекърва е перфектен психо вампир спрямо сина си. А да ,това натякване е много гадничко .Но енергиен вампиризъм не ми звучи много хубаво ,защото от такава ситуация може да се излезни без много затруднения .Пък и от всяка ситуация винаги има разумен изход . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 4, 2011 Доклад Share Добавено Май 4, 2011 (edited) В любовта между родители и деца няма мярка кой дал повече, кой взел.Просто това е танц на любовта. Да, не би трябвало да има мярка, но голяма част от родителите не пропускат случай да изтъкнат пред порасналите си вече деца, колко много ги обичат и колко много са направили за тях, пък те... Подобни натяквания създават чувство за вина и според мен са проява на психо вампиризъм. Моята свекърва е перфектен психо вампир спрямо сина си. А да ,това натякване е много гадничко .Но енергиен вампиризъм не ми звучи много хубаво ,защото от такава ситуация може да се излезни без много затруднения .Пък и от всяка ситуация винаги има разумен изход . В случая, който описвам, "жертвата" до такава степен е попаднала под влиянието на психо вампира, че не осъзнава положението в което се намира. Страхува се да не загуби "благоволението" на майка си, защото мисли, че без него няма да може да живее. Редактирано Май 4, 2011 от Пламъче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 4, 2011 Доклад Share Добавено Май 4, 2011 Хм, Пламъче, това, което описваш, едва ли е станало против волята на съпруга ти. Все пак той е голям човек вече, всички ние сме израснали при неидеални родители, които в едно или друго отношение са се държали неадекватно спрямо нас, но в крайна сметка човек пораства, става по-самостоятелен и в един момент се отърсва от влиянието на родителите (на по-късен план дори е хубаво да приеме и прости всички техни грешки). И аз съм виждала хора, които макар и възрастни продължават да са някак зависими от волята на родители те си, но това в голяма степен е тяхна собствена заслуга - съзнателно или несъзнателно, но те не искат да пораснат, не искат да поемат отговорност, чувстват се уютно при мама, изпитват огромна нужда от сигурност и че някой ги обича въпреки всичко. Специално за мъжете има и една предразположеност - в положението, което описваш, са много по-често представителите на слънчеви знаци и/или асценденти Рак и Козирог , като Раците обичат и да живеят наблизо или направо с майките си. Пламъче и Vespertine 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 4, 2011 Доклад Share Добавено Май 4, 2011 Хм, Пламъче, това, което описваш, едва ли е станало против волята на съпруга ти. Все пак той е голям човек вече, всички ние сме израснали при неидеални родители, които в едно или друго отношение са се държали неадекватно спрямо нас, но в крайна сметка човек пораства, става по-самостоятелен и в един момент се отърсва от влиянието на родителите (на по-късен план дори е хубаво да приеме и прости всички техни грешки). И аз съм виждала хора, които макар и възрастни продължават да са някак зависими от волята на родители те си, но това в голяма степен е тяхна собствена заслуга - съзнателно или несъзнателно, но те не искат да пораснат, не искат да поемат отговорност, чувстват се уютно при мама, изпитват огромна нужда от сигурност и че някой ги обича въпреки всичко. Специално за мъжете има и една предразположеност - в положението, което описваш, са много по-често представителите на слънчеви знаци и/или асценденти Рак и Козирог , като Раците обичат и да живеят наблизо или направо с майките си. Права си - май така се чувства по-сигурен. Зодия Дева е, но асцедента не знам, защото майка му не помни часа на раждането му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Май 4, 2011 Доклад Share Добавено Май 4, 2011 Пламъче, май зодията не е от значение. Моя бившият съпруг беше зодия Скорпион, обичаше винаги казва : Майка ми има право! - независимо по какъв въпрос тя взимаше отношение, компетентна ли е или не. Просто за него тя винаги имаше право и винаги беше права!!!! Понякога изпадаше в доста неловки ситуации, когато случката ставаше пред външни хора, които бяха наясно с дискутирания въпрос и си даваха сметка: кой колко право има. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Май 5, 2011 Доклад Share Добавено Май 5, 2011 Любовта на родителите трябва да има мярка.Отношенията родители- деца са кармични.Родителя създава детето си, но душите им имат различни мисии в този свят.За отношенията майка- син, бих споделила, че са залегнали дълбоко в народо-психологията на българина, има ги отразени и в народното творчество.Там където жената не е на мястото си, синът търси опората в майка си.До време е това, след това има една друга приказка:което го няма край огнището, мъжът го търси на тържището. Сега, това е малко забавно, но като дойде ред до истинските неща в живота не е същото чувството.Истината е в това да не забравяме, че жената е твореца на семейните отношения.У мъжа е физическата сила, емоционалната крехкост.Той е слаб в това отношение.Жената и е ролята просто да му създава самочувствие, не като някакви врагове да воюват.Та тия деца всичко попиват.Момчетата после стават комплексирани съпрузи и търсят опора в майките си.Момичетата властни жени, и после защо не се създават съюзи.Кръгът се затваря.Проблема е като имаш сила как да я употребиш като жена, съвсем съзнателно и съзидателно.Не е лесно, но не е и невъзможно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 5, 2011 Доклад Share Добавено Май 5, 2011 Дриада,съдейки по поста ти, ти си една много мъдра жена, достойна за пример на такива... като мен А там, където мъжът не си е на мястото, къде да търсим причината, ако не можем да я открием в народното творчество? Май трябва да се поровим в науката психология... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.