iva.stoeva Добавено Март 3, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 3, 2009 Много се надявам да е моментно състояние, Ани. Пожелавам на всички този момент да е много кратък, да срещаме все повече усмивки и все по-малко агресия Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Март 3, 2009 Доклад Share Добавено Март 3, 2009 защо толкова много хора предпочитат сивото, навъсеното и мрачното?! като се вгледаме дори на улицата всички са в черни дрехи, а за нас като народ черното е символ на мъка и нещастие... тогава защо го предпочитаме?! Особен род практичност - защото улиците и градският транспорт са мръсни, защото черното се комбинира с всичко, защото човек изглежда по-слаб в черно ...а не си дават сметка колко си " зачерняме" живота. Открих, че имам съвсем малко черни дрехи, те са по-стари. Но обувки се предлагат например основно в черно, съвсем малко в кафяво - това се търси. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 3, 2009 Доклад Share Добавено Март 3, 2009 (edited) "защо толкова много хора предпочитат сивото, навъсеното и мрачното?!" От няколко добри думи по skype,от малко философски размисли и приятна музика стигнах до извода какви могат да изглеждат хората от бъдещето.По точно как може да се промени психологията и мисленето на хората.Хрумнаха ми няколко идеи които могат да прераснат в частична представа за хората от бъдещето. Може би този форум ще избера за да напиша тази тема за това колко добри могат да бъдат хората от бъдещето.Някои аспекти могат и да не ви харесат,но според мен моята представа за бъдещите хора има само положителна страна.Комунизъм,Демокрация всички системи избягват една от основните теми и затова в тези системи живеят нещастни хора. Редактирано Март 3, 2009 от tomodashi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 3, 2009 Доклад Share Добавено Март 3, 2009 С това съм напълно съгласна: И песимистът и оптимистът са твърде далече от реалността. Но с това: Има две категории песимисти-такива,които пречат на другите и такива,които пречат на себе си. не съм. Само ще напомня, че всички сме като скачени съдове. Друг е въпроса, дали го забелязваме. Дори с мислите си влияем на всички и всичко около нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Март 4, 2009 Доклад Share Добавено Март 4, 2009 Като, че ли се отклонихме от въпроса на Ива: споделете моля Ви какви трябва да бъдат взаимоотношенията ни с хора настроени негативно към другите, към живота, към всичко. За мен това са хора, които са вечно незадоволени независимо колко много имат и получават и хора, събрали в себе си мъка и негодувание, с което не могат да се справят. Предполагам, че има причина в обкръжението ми постоянно да има такива хора, но колкото и да се опитвам да се държа с тях приятелски, да вдъхна оптимизъм или с нещо да помогна, толкова нещата стават по-зле. iva.stoeva Сега се замислих, че май има различни видове песимисти. Тези , които имах предвид в предишните си мнения са по-скоро скептици, не песимисти. Те не са изпълнени с лошо чувство, просто карат на спирачки в живота. Внимават както за себе си, така и за близките си. Например една прекалено загрижена майка, един лекар поставящ под съмнение всеки симптом на пациента си, един учител навлизащ прекалено в детайлите и т.н. Всеки ги е срещал и всеки може би е проявявал такъв скептицизъм в един или друг момент от живота си. Това според мен не е лошо, стига да е в разумните граници и да не отива към параноя. Но въпросът на Ива е май за една друга категория песимисти, които може да са ни роднини, приятели, колеги или просто случайно срещнати от нас хора в превозното средство, на опашката ...Има нещо общо при всички тях – започват да говорят колко лош бил животът, как всичко живо ги преследва. Ако прояви човек някаква инициатива на работното си място, веднага някой от този тип песимисти ще започне да му разправя, че няма смисъл, че всичко е загубена работа. От подобни хора много често ще чуете, че в България нищо не може да се направи, че ние сме обречени на нещастна съдба защото сме малка страна, че другите командват от вън... Всъщност какво представляват тези хора? И какво целят? Някои от тях си вярват напълно на това, което говорят, а някои го говорят със съвсем определена цел. Някои са временно в това състояние, а за други, то е вече начин на живот. Може би е егоистично това, което ще кажа, но от тия вторите просто трябва да се бяга. Обикновено оплакващият се докарва събеседника си до тежко състояние. Но докато слушащият се „сдухва“ все повече и повече, то на оплакващият се настроението започва да се оправя и той става по-жизнен и весел. Доста често съм наблюдавала тази ситуация и мисля, че тези хора, този род песимисти си имат едно друго название – енергийни вампири, лунен тип. Ива, ако в обкръжението ти има доста от тях, то или имаш много енергия за „пиене“ или защитата ти е слаба. Диана е права, казвайки: Само ще напомня, че всички сме като скачени съдове. Друг е въпроса, дали го забелязваме. Дори с мислите си влияем на всички и всичко около нас. Ако имаме в излишък енергия в нашия съд, можем да прелеем на човека който има нужда. Но все пак трябва да внимаваме да остане и за нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
iva.stoeva Добавено Март 4, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 4, 2009 Благодаря ти, Ани! Да наистина имам много енергия, а явно и защитата ми е слаба макар да се възстановявам сравнително бързо. Но просто усещам, когато има такива хора около мен, а един приятел ме предопреди, че трябва да внимавам и да бъда малко егоист - това последното не ми хареса много. Тук в упражненията прочетох, че лошите мисли предизвиквали киселини в стомаха и правели хората песимисти. А за повечето хора като имат някакъв проблем, особено здравословен, целия свят им е виновен и се затваря един порочен кръг. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 4, 2009 Доклад Share Добавено Март 4, 2009 (edited) "А за повечето хора като имат някакъв проблем, особено здравословен, целия свят им е виновен и се затваря един порочен кръг. " И аз съм така.Родил съм се човек ,а е трябвало да бъда нещо по-добро и красиво. Редактирано Март 4, 2009 от tomodashi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 4, 2009 Доклад Share Добавено Март 4, 2009 Благодаря ти, Ани! Да наистина имам много енергия, а явно и защитата ми е слаба макар да се възстановявам сравнително бързо. Но просто усещам, когато има такива хора около мен, а един приятел ме предопреди, че трябва да внимавам и да бъда малко егоист - това последното не ми хареса много. Тук в упражненията прочетох, че лошите мисли предизвиквали киселини в стомаха и правели хората песимисти. А за повечето хора като имат някакъв проблем, особено здравословен, целия свят им е виновен и се затваря един порочен кръг. Всъщност връзката е обратна - хората имат здравословни проблеми вследствие на това, че целият свят им е виновен за нещо. Малко след като моята майка ме укоряваше с думи и без думи, че си почивам и не си "гледам гостите" (това бяха децата и нямаха никакво желание да ги "гледам"- напротив), изви крака си на сухо и 2 месеца стоя в гипс.... Да не дава човек енергията си на всеки срещнат за щяло и не щяло съвсем не е егоизъм - напротив. Давайки безконтролно, ние нарушаваме собственото си развновесие и после се налага да искаме от друг - често несъзнателно. По-добре е да си синтезираме сами нужната ни енергия и да обменяме с другите под контрол - както на количествата, така и на качеството на енергията. Да си оставяме време и за обмен на енергия със земята и въздуха и цялата природа около нас, не само с хората. Има и друг момент - ако щедро раздаваме енергията си на всеки, който поиска, ние постепенно ги превръщаме в паразити, които стават зависими от нас или някой друг като нас. Народът не случайно държи отговорен не този, който е изял баницата, а този, който му я е дал.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 4, 2009 Доклад Share Добавено Март 4, 2009 На тези които вярват в прераждането ще им кажа че ако има такова нещо никога не се бих преродил отново в човек. Човечеството е една садо-мазо картина. Човекът е единственото същество което не знае какво да прави в даден момент.За едни хора има множество избори,но както и да постъпят все им се забива дълбоко кол в сърцето.За тези хора това е мазохизъм,да си изберът оръжието и избора на мъчение,но всеки уред за мъчение които си избират ги наранява невероятно силно.Това да си избираш оръжието на мъчение и да смяташ че следващият път болката ще бъде по-слаба,а болката пак е така ужасно силна.Болката е причинена от деиствията на другите хора към теб.Ти избираш как да те бичуват другите хора.Гадост. Другите хора постоянно са разположени на софра.Те още от малки имат добри заложби.И само ядът плодовете на своите дарби,скъсват се от ядене и постоянно забиват колове в сърцата на слабите, като оставят избора на слабите какъв кол да им забият в сърцето.Но винаги забиват в сърцето им кола докраи,докато не потече кръв. Не никога повече човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 5, 2009 Доклад Share Добавено Март 5, 2009 Какво означава "човечеството"? Защото за мен човечеството това е Златка, която идва всяка сряда вечер - носи дете в седмия месец и сияе с особена вътрешна светлина, гали с очите и гласа си и мен, и другите от групата си.. Това е Рафи - 8-годичен, с умни, любознателни и обичливи очички. Пише бавно - все изостава и се налага да го изчакваме, но това е защото иска буквичките му да не куцат, а да са като "герданче". Човечеството - това е и Валя - стеснителна, съвсем неуверена в способностите си, преди да прочете или каже нещо първо се застрахова - това е грешно - после се оказва вярно. С всеки изминат час, обаче, все по-стабилно стъпва на краката си. Човечеството е и нашата чистачка, която има славата на вечно искаща и невръщаща дребни заеми - когато разбра, че не мога да и отказвам, започна да ме навестява често, аз я "назначих" да чисти стаите на школата срещу сума, която се равнява приблизително на сумата, която мога да си позволя да отделя на седмица за това. Спря да ми иска заеми - честно си ги изработва. Всеки сам отговаря за своето обкръжение - затова са ни дадени крака, ум, ръце, воля, свобода. Виж, ако те са блокирани от страх и мързел, и гордост ("нямам работа, защото това, което ми предлагат е под достойнството ми - да режа там някакви храсти в парка" - цитирам) Коловете човек сам си ги забива винаги, болките сами си ги причиняваме, но не му изнася да си признае - по-лесно е да обвиним другите, човечеството, света. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 5, 2009 Доклад Share Добавено Март 5, 2009 Човекът е единственото същество което не знае какво да прави в даден момент... Човекът е граница. Животните не са самосъзнателни. Те може да вършат нещата „правилно“, но всъщност не ги вършат свободно, не ги вършат планирано, съзнателно, целенасочено, а инстинктивно; те са ръководени мепанически от инстинктите си. По-висшите същества от човека са способни да вземат правилно решение съзнателно, с ясна представа за последствията, но те могат това, защото вече са преминали етапа в които са били хора, етапа в който са правили не една грешка в изборите си и са се поучили от тези грешки. Хората грешат, но това е преходен етап, без който не може да се премине от животинското състояние в по-висшето състояние на душата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Март 5, 2009 Доклад Share Добавено Март 5, 2009 (edited) Ще започна с това че се радвам на положителната енергия която идва от вас и на постовете ви. Но трябва да приемете следният факт че за всеки човек има различна истина и различна деиствителност,защото притежава различни способности и защото хората се отнасят по строго индивидуален начин към всеки човек. Именно това докосване до вътрешният свят и деиствителност на човекът срещу нас ни кара да сме по-спокоини и същевременно по-загрижени за светът около нас,а да не сме само егоисти. Но трябва да приемете моята деиствителност,така както аз приемам вашата.Трябва да приемете моята любов към света ,така както аз приемам вашата.Още от малък ,от както съществувам никои не приема моята любов към света. . Нима съм наи-голямото зло? Знам аз съм виновникът,аз съм мързеливият,аз съм глупавият,аз съм грозният,аз съм неможещият,аз съм неблагодарният,аз съм този с отрицателната енергия,аз съм наи-голямото зло за всички откакто съм се родил.Защото съм различен,защото в мен виждате провала на доброто.Защото за вас аз съм провалило се добро,още със създаването си. Какъв е този човек които може да обича злото ,а не може да обича провалило се добро? Ако имаше свят на провалили се добри същества ,аз щях да съм там с удоволстивие.А вие строeте основата на вечното щастие,само че не забравяите да помните,че във вашите сърца има злоба и лошотия.И с тази си лошотия дали ще можете да сътворите съвършенният свят? Редактирано Март 5, 2009 от tomodashi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
L_i_a Добавено Април 13, 2010 Доклад Share Добавено Април 13, 2010 С много усмивки и най-вече да не позволяваме те да ни заразят! Ако успеем да им покажем и красивите неща на този свят - още по-добре! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Април 13, 2010 Доклад Share Добавено Април 13, 2010 Ще дам един пример на песимист човек и после ще кажа какво го посъветвах. Наскоро един австриец, живеещ в Германия, ми се оплака, че си е търсил много години приятелка, но винаги удрял на камък и никога нищо не ставало, а търсел млада, не на неговата възраст. Вече беше тотално отчаян, започна да нарежда "аз съм вече стар на 53 г., дебел и моята песен е изпята, младите само искат парите ми и коли, къщи, никой вече не го е грижа за истинските ценности, за близост, за любов, те гледат само секс и парите ти. Аз вече никога няма да имам партньор, винаги ще бъда сам и така ще си умра. След 7 години излизам в пенсия, ще направя едно пътуване из Европа и после ще кажа Адиос живот..." Толкова беше ядосан и отчаян. Казах му "защо си мислиш, че щастието идва отвън, какво не ти достига толкова, знаеш ли колко хора по света нямат какво да ядат, нямат подслон, нямат нищо, а ти, имаш всичко без едно, но се вкопчваш в това едно и правиш голяма драма, рано ти е да казваш адиос на света, бъди лъв а не мишка..." Той се обиди, повтори същите песимистични неща какво щял да направи и така нататък и че всичко е свършено... Когато някой е влязъл в ролята на жертва и му е удобно в нея, никой не може да му помогне. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 14, 2010 Доклад Share Добавено Април 14, 2010 Ще дам един пример на песимист човек и после ще кажа какво го посъветвах. Наскоро един австриец, живеещ в Германия, ми се оплака, че си е търсил много години приятелка, но винаги удрял на камък и никога нищо не ставало, а търсел млада, не на неговата възраст. Вече беше тотално отчаян, започна да нарежда "аз съм вече стар на 53 г., дебел и моята песен е изпята, младите само искат парите ми и коли, къщи, никой вече не го е грижа за истинските ценности, за близост, за любов, те гледат само секс и парите ти. Аз вече никога няма да имам партньор, винаги ще бъда сам и така ще си умра. След 7 години излизам в пенсия, ще направя едно пътуване из Европа и после ще кажа Адиос живот..." Толкова беше ядосан и отчаян. Казах му "защо си мислиш, че щастието идва отвън, какво не ти достига толкова, знаеш ли колко хора по света нямат какво да ядат, нямат подслон, нямат нищо, а ти, имаш всичко без едно, но се вкопчваш в това едно и правиш голяма драма, рано ти е да казваш адиос на света, бъди лъв а не мишка..." Той се обиди, повтори същите песимистични неща какво щял да направи и така нататък и че всичко е свършено... Когато някой е влязъл в ролята на жертва и му е удобно в нея, никой не може да му помогне. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Април 14, 2010 Доклад Share Добавено Април 14, 2010 Аз пък все си мисля че оптимистите излъчват злоба към живота. Оптимистите точно това излъчват.Крият злобата, и други лоши работи зад маската на "оптимизъм".Има хора рзумни, на които не е хубав нито лек живота, но се държат за разума и, някак си въпреки негативната им вътрешна нагласа, няма я точно злобата, и те са ми по-приятни. Аз съм някъде по средата - не съм песимист нито оптимист. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 14, 2010 Доклад Share Добавено Април 14, 2010 Аз пък все си мисля че оптимистите излъчват злоба към живота. Оптимистите точно това излъчват.Крият злобата, и други лоши работи зад маската на "оптимизъм".Има хора рзумни, на които не е хубав нито лек живота, но се държат за разума и, някак си въпреки негативната им вътрешна нагласа, няма я точно злобата, и те са ми по-приятни. Аз съм някъде по средата - не съм песимист нито оптимист. Това е възможен вариант. Обаче да се правят генерализации, че всички или преобладаващите случаи са такива... не знам на кого е нужно. Колкото до общуването ми с песимисти (или хора, които временно са в негативно настроение) то не мисля, че външно нещо в мен е по-различно. Стремя се обаче да поддържам вътрешното си състояние приповдигнато. Иво и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Април 14, 2010 Доклад Share Добавено Април 14, 2010 Аз пък все си мисля че оптимистите излъчват злоба към живота. Оптимистите точно това излъчват.Крият злобата, и други лоши работи зад маската на "оптимизъм".Има хора рзумни, на които не е хубав нито лек живота, но се държат за разума и, някак си въпреки негативната им вътрешна нагласа, няма я точно злобата, и те са ми по-приятни. Аз съм някъде по средата - не съм песимист нито оптимист. Това е възможен вариант. Обаче да се правят генерализации, че всички или преобладаващите случаи са такива... не знам на кого е нужно. Колкото до общуването ми с песимисти (или хора, които временно са в негативно настроение) то не мисля, че външно нещо в мен е по-различно. Стремя се обаче да поддържам вътрешното си състояние приповдигнато. Никой тук не е казал, че "всички са такива". Човека казва какво е с п о р е д н е г о, а аз споделям , че и аз така съм го видяла. А точно в твоите изказвания, Станимире, забелязах този тон: това Е така, а онова - иначе Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 14, 2010 Доклад Share Добавено Април 14, 2010 Аз пък все си мисля че оптимистите излъчват злоба към живота. Оптимистите точно това излъчват.Крият злобата, и други лоши работи зад маската на "оптимизъм".Има хора рзумни, на които не е хубав нито лек живота, но се държат за разума и, някак си въпреки негативната им вътрешна нагласа, няма я точно злобата, и те са ми по-приятни. Аз съм някъде по средата - не съм песимист нито оптимист. Това е възможен вариант. Обаче да се правят генерализации, че всички или преобладаващите случаи са такива... не знам на кого е нужно. Колкото до общуването ми с песимисти (или хора, които временно са в негативно настроение) то не мисля, че външно нещо в мен е по-различно. Стремя се обаче да поддържам вътрешното си състояние приповдигнато. Никой тук не е казал, че "всички са такива". Човека казва какво е с п о р е д н е г о, а аз споделям , че и аз така съм го видяла. А точно в твоите изказвания, Станимире, забелязах този тон: това Е така, а онова - иначе Може и да си права, може и да не си искала да правиш обобщения, но аз прочетох: „Оптимистите точно това излъчват.Крият злобата, и други лоши работи зад маската на "оптимизъм".“ вместо: Понякога оптимистите точно това излъчват.Крият злобата, и други лоши работи зад маската на "оптимизъм". или: Често оптимистите точно това излъчват.Крият злобата, и други лоши работи зад маската на "оптимизъм". или нещо друго подобно даващо възможност да се разбере, че това е само частен случай. Освен това в моето мнение нямаше нищо лично насочено към теб. Коментирах мнението ти (и това на Томодаши), защото доизясняването, което направих, намирам за важно. Ти обаче отговори с лична нападка, която няма нищо общо с темата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 14, 2010 Доклад Share Добавено Април 14, 2010 (edited) Оптимизмът и песимизмът какво общо имат с това какъв е животът - труден или приятен? Оптимистът е човекът, който вижда добрите страни на всичко - за това се иска малко повече усилие на ума и сърцето и постигане на хармония между тях. Песимистът е човекът, който вижда предимно негативното.... А нещата са си неутрални.... Как помагам на песимистите? Ами първо приемам абсолютно всичките им аргументи - те са истина, но не цялата. После започвам да задавам въпроси - съвсем сериозно. Въпросите събуждат ума... Редактирано Април 14, 2010 от Донка stanislava63 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 14, 2010 Доклад Share Добавено Април 14, 2010 (edited) Да Донче " Въпросите събуждат ума..." Относно трърдението "Аз пък все си мисля че оптимистите излъчват злоба към живота. " на tomodashi, , който рядко разбирам, замислих се над него по следния начин. Скоро ми се случи така, че да го видя това и както често става в подобни моменти ме споходи удивлението в поредното откриване на нещо от тоз лабиринт - съзнанието. Моя позната очакваше от чужбина близък човек, който само и "създава проблеми" с решенията си, с начина си на живот, с мисленето си и това я притеснява, защото в този период тя има нужда от спокойствие и съсредоточаване. Нейното решение за справянето с проблема беше, че ще се "огради" със светлина и позитивизъм и няма да допусне някой да наруши хармонията и спокойствието и. В този момент в мен внезапно възникна въпроса: " А защо ти е тази светлина и този позитвизъм, ако ги ползваш по този егоистичен начин?" , а тя изумено ме попита "А какво да правя, то друг няма." Светлината и позитивизма не са, за да ги ползваме за себе си, ако умеем да уловим светлината то не е, за да я задържим в себе си, а да я дадем да огрее човека срещу нас. В противен случай човек не работи със светлината, а с някакво нейно бегло отражение, дали пък песимистите не виждат често точно това, как оптимистът се е заловил за отразената светлина живееки с илюзията, че я владее? Позитивизмът, сякаш, не е за лично ползване, ако човек не носи със себе си позитивната нагласа на предаването, ако не успява да вдигне духа срещу себе си, значи не носи светлината или не умее да борави с нея. Светлината грее, тя струи от човека, виждайки светъл дух, срещналият го се усмихва и светлината го огрява. А думите, често са просто приятна добавка, която винаги се приема положително от слушащия. Другото ......... там сякаш има много за доизработване. Редактирано Април 14, 2010 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 14, 2010 Доклад Share Добавено Април 14, 2010 Някога Исус дойде да донесе Любов и да спаси човечеството, но то го разпъна на кръста. Та днес е същото, колкото и да се опитваме да показваме слънцето на слепите, те не искат да го видят, от страх, от зависимости... Но това го учим чак след много опити да помогнем... И аз знам едно важно, сигурно нещо-"Когато навън е тъмно, паля вътрешното си осветление." Да, продължавам да соча слънцето, но всеки сам избира дали иска да го види... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дъгата Добавено Април 14, 2010 Доклад Share Добавено Април 14, 2010 Относно трърдението "Аз пък все си мисля че оптимистите излъчват злоба към живота. " на tomodashi, , който рядко разбирам, замислих се над него по следния начин. Нейното решение за справянето с проблема беше, че ще се "огради" със светлина и позитивизъм и няма да допусне някой да наруши хармонията и спокойствието и. В този момент в мен внезапно възникна въпроса: " А защо ти е тази светлина и този позитвизъм, ако ги ползваш по този егоистичен начин?" , а тя изумено ме попита "А какво да правя, то друг няма." Светлината и позитивизма не са, за да ги ползваме за себе си, ако умеем да уловим светлината то не е, за да я задържим в себе си, а да я дадем да огрее човека срещу нас. В противен случай човек не работи със светлината, а с някакво нейно бегло отражение, дали пък песимистите не виждат често точно това, как оптимистът се е заловил за отразената светлина живееки с илюзията, че я владее? Позитивизмът, сякаш, не е за лично ползване, ако човек не носи със себе си позитивната нагласа на предаването, ако не успява да вдигне духа срещу себе си, значи не носи светлината или не умее да борави с нея. А другите искат ли да ги огрее? А дали са отворили кепенците да проникне светлина? А кой какво слънчице е? Кoлко силно? И дали дълбоко истинско, или стремящо се да е дълбинно истинско, или просто е фалшиво??? Човек е отговорен за собственото си състояние и настроение! На никого не може да наложи да е позитивен (истински или наужким). Жената е права - тя може да се огради. Но ако другите искат да се оплакват, тъжат и страдат, да са в роля на оплакваща се жертва или..., то тя не може да ги преобрази с магическа пръчица. А и да може - не е редно. Свобода! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 14, 2010 Доклад Share Добавено Април 14, 2010 Точно тук е тя... уловката. Защо трябва да виждаш резултата? Слънцето грее, но не пита - Стоплих ли те? То не грее само там където му се радват, а на другите места да е като светъл нетоплещ диск, то грее навсякъде, който може взима, който не може да вземе ще усети топлината. На топлината никой не се противи. Човек когато грее не се изхабява, нито някой може да му вземе светлината. Светлината и позитивизмът се взимат само тогава, когато са толкова малко, че си ги пазим покриваме си се с тях и си се пазим. Ако човек излъчва светлина, тя струи от него никой не може да го затъмни, но и той не чака да види отсреща ще отговорят ли на поздрава му. Таков човек просто се усмихва и върви напред никой не може да му навреди. Защото песимизмът е заразителен , ако отсреща стои песимист. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 14, 2010 Доклад Share Добавено Април 14, 2010 (edited) А това нещо оптимизма и надеждата са си чисто човешки изобретения. Оптимизма е един от начините да отлагаш и да не искаш да видиш проблемите в настоящето: "абе нещата ще се оправят", "времето лекува", "утрото е по-мъдро от вечерта" и т.н. В духовния свят оптимизъм няма! Нещото или го има, или го няма и яко го няма, то няма да се появи, докато човек не е изградил нужната основа. Тоест промени в себе си. Да си оптимист, без да си почнал реална вътрешна работа, в духовния свят нищо не означава, а е просто още една илюзия на ума. А ако си почнал да работиш, оптимизъм не ти трябва. Песимизмът се смята за обратното на оптимизма ("нещата ще се оправят" срещу "нещата няма да се оправят"), но песимизмът по същество може да стигне до нежелание за живот: "защо ни е даден този скапан живот" и т.н. критики към Създателя, които съответно се обръщат в удари на "съдбата". А оптимизъм, така както го разбират хората, може да има само за нещата, които са ни предопределени да постигнем. Си мисля аз този следобед П.С. Безпредметността на човешките понятия за оптимизма и песимизма се описва ярко от горния подпис: АЗ ПЛАЧА, ЧЕ НЯМАМ ПАРИ ЗА ОБУВКИ, А ВИДЯХ ЧОВЕК БЕЗ КРАКА ДА СЕ СМЕЕ! Редактирано Април 14, 2010 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.