Мисъл за деня - 06.04.2009 г. - 12.04.2009 г.

[Ани]

Мисъл на деня – 6 април 2009 г.

В една книга всичко не е важно. Когато един автор е писал една книга, той е вложил някои важни, а други – маловажни работи. Според мен книгите на великите хора представят техните деца. Като пипна една книга, аз веднага познавам, че авторът е вложил душата си там. Тази книга е жива... На същото основание казвам: и вашите мисли и чувства, както и постъпките ви всеки момент трябва да оживяват.

Из Някой си стотник, 29-та НБ, 1 май 1938 г.

[Слънчева]

...Сега, за да се осмисли животът, всички хора се нуждаят от една нова философия. Казват, че човек е централна точка във вселената. Това обаче не се отнася за човека-животно, но за онзи човек, който има дух, душа, ум, сърце и воля. В света има обикновени хора, талантливи, гениални и свети хора. Ние се стремим към гениалните хора, към онези, които не зависят от окръжаващата среда. Дотогава, докато окръжаващата среда ти заповядва, ти не можеш да бъдеш свободен. Средата ти се налага. Обаче, когато ти се налагаш на средата, на окръжаващата среда, тогава ти ще бъдеш в състояние да използуваш живота така, както намираш за добре.

Дали сме независими от окръжаващата среда. И кога сме независими? - Може би, когато сме намерили себе си и не се влияем от разбиранията на другите...

.........................Това, което днес ви говоря, се отнася до далечното бъдеще. То ще стане един ден, когато хората бъдат готови. Ако това нещо се изнесе днес, всички ще кажат, че това е някаква магия или някакво заблуждение. Да, докато парите играят важна роля в живота на човека, всякога ще търсят заблуждението там, дето не съществува. Не са лошо нещо парите, но докато те служат в живота на човека, всякога ще има заблуждения. Един ден, когато парите отстъпят на второ място, а първото място заема любовта, която може да изнесе истината в света, тогава ще се знае как се е създал светът, как е станало развитието на човека. До това време няма защо народите да се гонят едни други. Бог гледа еднакво на всички народи. Понеже Бог е създал всички народи, на всички е дал власт, на всички е дал земя, съответно на тяхното развитие..........................

Дали ще можем да разбираме езика на Природата и да знаем кое, как и защо е станало? Сигурно, но първо да дадем път на Любовта, да не зависим от външната среда-парите...

Какво нещо е Бог? Бог е онова същество, което иска да индивидуализира човешката личност, да създаде една личност с такъв характер, който да има дух в себе си, да разсъждава правилно, да има душа в себе си, любвеобилна, че да могат всички Божествени сили, които излизат от душата, да бъдат за благото на цялото. Умът на тази личност да бъде проводник на Божията светлина,

сърцето да бъде проводник на всички добродетели, а волята му да бъде проводник и изпълнител на всички блага, които сега притежава.

Прекрасно би било да станем проводници на Божията Воля. Но колко са готови, наистина, дали прилагаме съветите на Учителя или си казваме, че те са за бъдещето?....

Възгледите на сегашните хора са по-широки и по-добри, отколкото са били в миналото, но все още има някои изопачени идеи. Но сега това не влиза в нашата програма. Ние не сме изпратени в света да го оправяме. Всеки от вас е изпратен да реформира себе си. Всеки от вас е изпратен на земята да реформира своя дух, своята душа, своя ум, своето сърце и своята воля. Това е една задача, дадена на всички хора. Казвате, че трябва да се създаде човешкият характер. За да се създаде човешкият характер, трябва да се направи едно преобразяване в човешкият дух.

И тъй, като влезат думите във вашите уши и оттам в Божието сърце, Той ще каже: Да помогна на хората сега. Ето защо в хората трябва да се яви това вътрешно послушание, да слушат Божиите думи, за да придобият благото, което иде от Божието сърце. Така ще дойде и новата култура. Ако Бог не взима участие в нашата култура, той не може да ни помогне. Докато Словото не влезе в нашите уши и не се свържем с Божието сърце, никаква култура няма да има в света.

Да усетим Словото, силата и енергията, която ни е дадена... Но не пречупено от нашето его, а чисто, както Учителя ни го е дал...

Някой си стотник

[Ася_И]

Мисъл на деня – 7 април 2009 г.

Противоречията в живота се дължат на неправилните отношения между доброто и злото. Ето защо не се влюбвайте нито в доброто, нито в злото. Влюбиш ли се в тях, те ще ти дадат такива уроци, за които ще платиш скъпо. Прилагай доброто, без да се влюбваш в него. Работи със злото предпазливо, както опитният химик работи с киселините.

Из Топлината на Любовта, УС, 12 януари 1936 г.

[Слънчева]

Животът на съвременните хора е пълен с противоречия: лични, семейни, обществени, религиозни и политически. Където има живот, всякога ще има и противоречия. – Може. – Кога ще се махнат? – Някога. Даже природата, която е разумна и богата с възможности, не ги премахва. Тя знае, че те са необходими за развитието на човека

Вътрешните противоречия ни карат да се замислим. Като започне да ни чопли съвестта поискваме да проминем нещо. Търсим отговори, развиваме се. Разумните хора търсят причините на само в околния свят, но вътре в себе си.

Не давай възможност на злото в тебе да се шири. Обаче речеш ли да се бориш с него, то ще те победи. То е силен, умен противник, мъчно ще се справиш с него. И злото има право да съществува, както и доброто. Важно е да не се дават условия на злото да се проявява. Някой се оплаква, че като сложил крака си в циментовата каша, втвърдил се и не могъл да го освободи. Той счита цимента за зло, което му създава противоречие, и търси вината в онзи, който направил кашата. Вината не е нито в онзи, който направил цимента, нито в онзи, който направил кашата. Вината е в тебе. Защо влезе в кашата? Ти трябваше да бъдеш внимателен, да не стъпваш там.

Какво значи злото в нас да не се разшири?-Да го признаем, че го има /да прегърнем сянката си /, та да започнем да работим и да чистим, каквото можем. От вътре. Да не бягаме от себе си. "Ако залостите вратата си за всички грешки, ще затворите вратата и за истината." Робиндранат Тагор

Или както Зайо и Мечо Пух откриха-сянката се вижда само, когато има светлина

Да, за да разбере човек, че не трябва да влиза в цимента са му били нужни наблюдения, опити.... Да научи уроците и свойствата му, та да може да се пази. Ролята на натрупаните знания...

Като се говори за свойството на цимента да се втвърдява, дохождаме до въпроса, защо погрешките трябва да се изправят на време. Ако сложиш ръката или крака си в цимента и го извадиш веднага, само ще се оцапаш. Ще вземеш вода и ще се измиеш. Погрешката е леснопоправими. Оставиш ли крака си 10–12 часа в циментовата каша, той ще се втвърди. Погрешката е мъчнопоправима. Пак ще извадиш крака си, но ще изгубиш повече време, средства, и ще си причиниш по-големи страдания. Пазете се от погрешки! – Защо не трябва да се правят погрешки? – За да не се намерите в мъчнотии при изправянето им. Казвам: Не правете погрешки, т.е. не слагайте мислите, чувствата и желанията си в циментовата каша, да не се циментират. Не ги дръжте дълго време там, за да не се втвърдят. Ако случайно кракът ви попадне в тази каша, бързо го извадете навън и се отдалечите на няколко метра, за да бъдете свободни.

Ако случайно се оцапаме, по-добре е бързо да се отдръпнем и да анализираме причините, да се очистим....

Предназначението на човека е да работи за доброто, а не да се бори със злото. Как ще се бориш с една стохилядна армия, добре въоръжена и обучена? Ти излизаш сам срещу толкова хиляди души, които всеки момент ще те унищожат, и нищо няма да остане от тебе. Колкото можеш да се бориш със злото, толкова и със стохилядната армия. Не предприемай работи, които не са по твоите сили. Не е позволено на човека да се бори със злото. За предпочитане е да се свържеш с тези сто хиляди души чрез доброто, отколкото със злото. Голяма сила е злото. Ако искаш да воюваш, бори се с греха, със слабостите и пороците в себе си, а не със злото. Не оставяй то да те управлява. Стани господар на злото, а слуга – на доброто. Познай злото, без да се свързваш с него.

Злото е необходимо условие. И то служи на Бога. Чрез него се учим. Добре е да използваме външното зло, за да очистим вътрешния си свят. Да не го допускаме в себе си, а да 'станем слуги' на доброто вътре в нас.

Да се бориш със злото, това е все едно да се бориш с целия свят. Можеш ли да издържиш тази борба? Силно е злото, но и то има една слаба страна, а именно: не може да издържи на топлината на Любовта. Единственото нещо, което може да ви запази от злото, това е топлината на Любовта. Тя е щитът, с който можете да се браните. Най-малката топлина на Любовта е в състояние да ви запази от злото. То бяга от нея като от чума. Значи единственият неприятел на злото е топлината на Любовта. Как трябва да се прояви и запази топлината на Любовта? За това има правила, но те са колкото прости, толкова и сложни. Затова не мисли върху неразбраното. И не носи това, което не можеш да носиш. Често хората се запитват как може да се спаси светът. – Това не е работа на хората. Който е създал света, Той има грижа за него. При това светът не се нуждае от спасяване. Ако трябва някой да се спасява, това е човекът.

Пак стигаме до това, че трябва себе си да променяме, за да може и света да се промени.... някой ден.

Представете си, че между десет млади момци влезе една красива мома. Какво ще правят момците? – Те ще се скарат и сбият за красивата мома. Всеки ще иска да задържи момата за себе си. Ако момците и момата не са разумни, ще се сбият. Това показва, че те дават път на злото. Ако са разумни и познават законите на живота, всеки от тях ще отстъпи момата на другите и няма да се бият. Така трябва да постъпват хората, ако са гладни и разполагат само с един хляб. Десет души са те, а хлябът е един. Вместо да се бият за него, по-добре всеки да го отстъпи. Разумният знае, че някъде го чака един хляб. Ако тук не получи нищо, от друго място ще му се даде. Ще кажете, че слабият отстъпва. Така е в животинското царство, където правото е на силния. Обаче в човешкото царство разумният и силният отстъпва.

Съвременният свят е пълен с нови идеи, но въпреки това хората не са доволни – все им липсва нещо. – Какво им липсва? – Любов към Бога. Възлюбете Бога и вие ще бъдете щастливи и доволни. – „Как и къде ще Го намерим?“ – Тръгнете по света да търсите най-добрия, най-разумния и най-любещия човек. Като го намерите, той ще ви покаже къде е Бог. Той е най-близо до Бога. Изобщо, търсете най-добрите хора, най-добрите майстори. Те ще ви посочат правия път. – „Как ще познаем кой човек е най-добър?“ – Ще опитвате, ще го изучавате. Как познавате най-доброкачествената свещ? Ако имате сто свещи, ще запалите една от тях и ще видите можете ли да четете свободно на светлината ѝ. Ако не можете да се ползвате от светлината ѝ, ще я изгасите и ще запалите втора, трета, четвърта свещ и т.н. Онази свещ, при светлината на която четете и разбирате всичко, е най-добра за вас. Следователно дръжте се за онази ваша мисъл, която хвърля светлина на пътя ви. Дръжте се за онова ваше чувство, което ви дава топлина и импулс в живота. Дръжте се за онази ваша постъпка, която внася сила в организма ви и усилва волята ви. Тази мисъл, това чувство и тази постъпка са най-важни за вас.

Като провим опити, като анализираме своите състояния и условията на външния свят, които са ги предизвикали, ние трупаме опит. Разбираме Природата, Бога...

Вярвайте в Бога и вървете напред! Днес или някога, Той ще ви се открие. Тогава ще се убедите, че думите ми са верни. Сега още не сте проверили думите ми и ще останете на особено мнение. Ще дойде ден, когато и вестниците ще пишат за това, което сега говоря. Макар че още не сте проверили истината, не казвайте, че думите ми не са верни. Провереното приемете в себе си, а непровереното оставете настрана, да чака времето си. Истина е това, което повдига духа, разширява душата, просвещава ума и облагородява сърцето. Реално е това, което работи за тебе. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. По-точно казано: Аз съм провереният път, проверената истина и провереният живот.

Значи не трябва да се страхуваме от живота, ако се обърнем към Бог, ще ни помага и ще ни води. Дори и да се нацапаме малко това също ще е от полза. Бавно, но някой ден ще разберем скритите тайни, чрез топлината на Любовта...

Топлината на Любовта

Редактирано Април 7, 2009 от xameleona

[Ася_И]

Мисъл на деня – 8 април 2009 г.

Едно трябва да направите като ученици: да се заемете с изучаването на лекциите от първата година още. Там има известни правила, закони, формули, които трябва да заучите добре. По този начин вие ще развиете в себе си известни центрове, които ще ви помогнат в живота. За пример, вие можете да имате приятел само когато сте развили в себе си центъра на приятелството.

Из Силните течения, ООК, 9 март 1927 г.

[Слънчева]

Лесно е да се извини човек, когато счупи една чаша, но как ще го извините, когато той поверява живота си на същества, които седят по-ниско от него? Как ще извините един човек, който употребява живота си за глупави работи? Аз се чудя на неразумността на съвременните хора. При това много от тия хора са с висше образование. Чудя се как нямат понятие от основните закони, които управляват живота! В това отношение тяхното знание остава неизползвано. Те носят това знание на гърба си като чужд товар, с който не могат да разполагат. Но чуждото всякога остава чуждо. Ако имате една огърлица от скъпоценни камъни, може ли тя да допринесе нещо за вашия характер? Тази огърлица е външно пособие, което не може да повлияе нито върху характера, нито върху ума или сърцето на човека. Следователно, ако поставите в ума си думи или мисли, дълбокия смисъл на които не разбирате, те ще бъдат тежест за вас, но не и благо. Колкото велики да са тия мисли, те не са ваши. На това основание казвам: Във всеки човек има нещо добро, което не е още негово. То ще стане негово само тогава, когато го разработи и прояви навън, и той да се ползва от него, а също така и близките му.

Знание, което не можем да приложим, да ползваме не е знание... Най-малкото нещо, което сме приложили в живота си, вътре в нас и за добро на ближния си е добро...

Казвате: „Защо са толкова строги законите?“ Законите са строги, защото съзнанието на съвременните хора не е будно, вследствие на което те не могат да влязат във връзка със съзнанията на висши разумни същества и от тях направо да се поучат. Тогава не остава друго, освен да изпитат строгостта на законите, за да се пробуди в тях висшето съзнание. Онзи, в когото Божественото съзнание е пробудено, той никога не се натъква на разумните закони. Той върви в съгласие с тях и ги прилага. Вие живеете в един несъзнателен свят и се чудите защо този свят е създаден така.

Докато не сме пробудили съзнанието си ние сме в Кармичния закон. Него ще изучаваме и опитваме. Пробуденият човек се разплаща с кармата си, започва да служи на Бога.

Духовната светлина няма сенки. Тя прониква цялото пространство и всичко осветява. Пред нея няма нищо скрито-покрито. Сега, като ученици, от вас се иска работа. За всеки даден случай вие трябва да направите нещо, колкото малко да е то. Всеки ще работи според силите и възможностите си, но трябва да направи нещо. Това не значи, че нищо не работите, но има разлика между разумна и неразумна постъпка. Всяка разумна постъпка, всяко знание носят известни придобивки. Какво ви ползва хубавата бележка, ако нямате знание? Или защо трябва да ви обезсърчава слабата бележка, ако имате знание?

Колкото и малко нещо да направим по отношение на духовното си израстване все е от полза. Като направим нещо, добре е да го анализираме в себе си, какво ни е донесло, какви чувства и мисли сме имали... Какви са външните условия... Да наблюдаваме и съзерцаваме себе си и околните...

Когато сте радостни, вие сте в пролетно състояние; ако радостта ви се увеличи, влизате в лятото. Щом започнете да изтрезнявате, да губите радостта си, вие сте в есента; и най-после, ставате замислени, съсредоточени, започвате да философствате, вие сте в зимата.

Ето защо, каквото става в природата, става и в човека. Сега, вие трябва да изучавате тези състояния, да ги имате предвид, ако искате да бъдете здрави, силни, да се радвате на живота. Тези неща имат практическо приложение в живота. Ако нямат никакво приложение, какъв интерес представлява за вас знанието на четирите годишни времена, или смените в природата? Това знание има смисъл и значение за човека, когато се приложи в живота му. Тогава той ще разбере и промените, които стават в четирите свята, през които минава. Тогава човек ще разбере защо минава от един свят в друг.

Ако познаваме тези състояниея ще можем и да ги ползваме за израстването си...

Казвам: Учете се от всичко, което става в света, било то добро или лошо. Хората в света нито са добри, нито са лоши. Има хора, били те религиозни или светски, които не могат да направят нито зло, нито добро. Мнозина говорят за свобода, искат да бъдат свободни. Може ли да се нарече свобода това, да вземе някой една тенекия, да удря на нея и да мине покрай прозорците на някой болен? Болният е чувствителен, той иска тишина, а ти удряш с тенекия. – „Не съм ли свободен да удрям тенекията?“ – Ти си свободен да правиш каквото искаш, но всяка неразумна постъпка не е вече свобода. Щом искаш да удряш тенекията, иди на разстояние два километра от къщата на болния, да не го смущаваш. Свободата подразбира служене на Бога. Свободен е само онзи, който служи на Бога и изпълнява Неговата воля. В основата на това служене седи Любовта към Бога. Само онзи може да служи на Бога, който има Любов към Него. Ще кажете, че се разкайвате, че се молите. – Това не може да ви спаси. Години усилена работа се изисква от човека, за да дойде той до дълбоко, вътрешно разкаяние и да започне да работи за Бога. Иначе никакви молитви няма да помогнат. При това положение никой Учител в света не може да ви изкупи. Вие сами трябва да се изкупите, сами трябва да дойдете до разкаяние. Всичко това зависи от вас. Понякога сърцето на човека се смекчава и после отново се втвърдява. Тази мекота не може да подкупи небето. Мекота, която се крепи на материална основа, е временна. Друга мекота на сърцето се изисква от човека – мекота, основа на която е Любовта.

Докато стигнем до разумността и истинското покаяние доста шамарчета от живота ще получим, но не бива да се обезверява човек.

И тъй, първото условие в работата ви е самовладеенето, самообладанието. Самовладеенето не означава безчувственост. Ако самообладанието е свързано с отсъствие на чувствителност в човека, тогава парализираният ще служи за образец. Не, изкуството се състои в това, при най-голямата чувствителност човек да се владее. Минава някой човек през гората, почувства, че някаква засада има срещу него. Като чувствителен, той веднага взима друг път и избягва засадата. Говорят нещо лошо за този човек. Като чувствителен, той възприема тези думи и се изкачва някъде високо в съзнанието си, да не го засягат. И тогава, под ударите на тия лоши думи, той оставя само физическото си тяло, като мишена, на което отровните стрели нищо не могат да направят. Противникът забива стрелите и мисли, че ще успее нещо, а истинският човек седи горе някъде в съзнанието си и се подсмива. Оттам лошите думи не го засягат. Обаче, ако някоя стрела попадне над мешанката, тогава положението става по-сериозно, засяга човека.

Силните течения

Ако някоя лоша дума е истина по отношение на мен, добре е да се замисля, но ако е лъжа, защо да се засягам? Трудно е да се изработи самообладание, но може би някой ден... Трудно човек възпитава себе си, но често започва другите да възпитава. За това и доверието помежду ни е крехко. Поне да можем да не се съдим, да не даваме оценки... пожелавам го на всички и на себе си!

[Надеждна]

Мисъл на деня – 9 април

Съвременният човек още не е готов за духовния свят. Задачата ви като ученици се свежда именно към това – да се приготвите за духовния свят. Животът на сегашните хора не е истински живот – той представлява живот на фалирали търговци. За да се уверите, че е така, поставете си като задача да отбелязвате колко дни в месеца сте добре разположени. После извършете тази задача за цяла година, да видите през какви състояния минавате.

Из Силните течения, ООК, 9 март 1927 г.

[Ася_И]

Мисъл на деня – 10 април 2009 г.

Без ум и без сърце ученикът не може да бъде приет на Небето. Докато човек е на Земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума. Като отиде на Небето, между ангелите, там е обратно – умът ще помага на сърцето. Там умът е по-стар от сърцето.

Из Възможни постижения, ООК, 2 март 1927 г.

[Ася_И]

Мисъл на деня – 11 април 2009 г.

Не е страшна смъртта, страшен е онзи живот, който води към смъртта. Опасен е страхът, който води към смъртта. Мнозина се страхуват да се проявят – да не сгрешат. Така те не проявяват нищо лошо, но и от доброто се въздържат. Те изпълняват точно заповедите на Мойсея – да не убиват, да не крадат, да не пожелават чуждото, и от голямо въздържание преждевременно умират. Не е важно какво не трябва да прави човек, важно е какво трябва да прави!

Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.

[Надеждна]

Мисъл на деня – 12 април 2009 г.

Ако и растенията имат душа, вие ще кажете: „Как е възможно?” Разликата е, че човешката душа е пробудена, а душата на растенията не е пробудена. Какво значи? Душата на човека вече слезе във физическото тяло и се индивидуализира – личност има. Докато душата на растенията не е в самото растение, а е извън растението, в един свят извън растението. Ясновидците виждат, че душата на растението е извън тях. Растението е, дето живее неговата душа.

Из Явих ви го!, 19-та НБ, 6 февруари 1938 г.