Добромир Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 Във всички духовни учения е застъпен принципа за ненавреждане. Това означава да не навреждаме на никое живо същество чрез мислите, желанията и постъпките си, нито пряко, нито косвено. Това дали ще кажем истината или не, също е от значение, но то трябва да е подчинено на този принцип, т.е. трябва да казваме истината само ако не навреждаме на другия. Същото важи и за премълчаването и лъжата, въпреки че последната винаги носи известни негативи, но те понякога са неизбежни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 (edited) Да. Но въпросът има две страни - едната е доколко критерият за истина е верен или замъглен - и явно при практически всичси хора той е замъглен повече или по-малко. Истинността обаче се различава по моето определение от искреността - при втората се касае не до вярност на съждението или реакцията сами по себе си, а до вярно отразяване на моментното мнение или състояние към другите хора, т.е. липса на фалш. Докато истинността изисква изключително високо духовно развитие, искреността е масово достъпна, макар че и тя не е много лесна за въдворяване... Редактирано Септември 13, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 Да една истина е ясна че е определена от нас самите . А другата Истина поради замъгленост на критериите ни малко се поразмива . И все пак за да има по нещо да сравняваме т.е еталон за истина трябва да има нещо като отправна точка . Ученията внасят яснота донякъде , но те са написани все пак от хора макар и с велики умове възможно е да има някакви пропуски и ако някое учение е развиващо се то би трябвало и критериите за Истина да се променят донякъде. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest valentinus Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 Има донякъде възможност за различаване - това е сърдечното мислене. Сърцето също е орган на мисленето, но на друг тип мислене, обикновено заглушавано от мисленето на главата. И то най-вече при мъжете - нали сме с логическо мислене и преценка. Сърдечното мислене е нещо подобно на интуицията, на мигновеното усещане преди още да се е обадила главата. Затова се казва, че първото усещане /преценка/ обикновено е правилно и е добре то да се следва. Не че е безгрешно, но с това разполагаме...засега. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest irenastoyanova Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 Усъвършенстването на човека се измерва със степента на освобождаването му от лъжата /приблизително точно словесно предавам тази мисъл от Учителя/. Има една беседа "Лъжата" от 25.09.1942г., държана пред Младежки Окултен Клас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 ...мисъл от Учителя/. хубаво но ''За Истината и Лъжата, Ва6ето мнение ще е интересно '' Да припомня все пак Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 (edited) Вашето мнение ще е интересно '' Да припомня все пак bee_bg, какво чувстваш когато някой те излъже? а когато те хванат теб в лъжа? Редактирано Септември 13, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 Неприятно . Валентин Петров ,а Вие ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 Също не ми е приятно, опитвам се да разбера причините. Защо винаги е свързана със срам и други неприятни преживявания? Заради загубата на доверието на хората Кога се лъже? Когато някой е направил нещо неправилно, когато се крият намерения, когато се цели някой да бъде успокоен. Защо му е на един благороден човек да манипулира другите? Ето един разказ от Йогананда който представя въпроса от друга гледна точка. Един човек бягал от разбойници. Тичайки и много уморен, той достигнал до една полянка на която под едно голямо дърво медитирал един брамин който спазвал обет за мълчание. Той извикал, "ще се кача на дървото защото ме гонят зли разбойници, моля те, не казвай че съм там" Не след дълго разбойниците дошли. Главатарят им веднага се насочил към отшелника и го питал не е ли видял да минава човек. Браминът се колебаел как да постъпи. Тогава разбойникът ударил с меча си ръката му и я отсякъл и казал: " Сега ще те нсека бавно на парчета докато не кажеш къде се скри беглеца" Браминът посочил тогава нагоре към короната на дървото. Разбойниците се покачили, свалили човека който проклел брамина преди да бъде убит да бъде наказан в ада. Дошло времето на брамина да се пресели в отвъдното. Тогава вместо да отиде в рая, където мислел че е заслужил да бъде, той видял пред себе си владетеля на подземния свят. "Но аз никога не съм лъгал" - опитал се да се защити той. Яма отвърнал, "Вярно е. Но при случката с разбойниците ти стана причина да загине невинен човек. Освен това ти загуби ръката си. Всичко това показва че ти не си разбрал закона за доброто и ползата и затова ще трябва да посетиш моите селения докато отбиеш дълга си. Когато беше запитан от разбойниците къде е човека, какво ти пречеше да насочиш пръста си в друга посока?" Има някои формални моменти в закона за кармата които мъдрите лесно преодоляват. Ето как в "Автобиографията" на Йогананда Лахири Махасая откровено се шегува с правилото за истинност: Рама был подвергнут суровому испытанию, – продолжал Шри Юктешвар. – Он заразился азиатской холерой. Поскольку наш учитель никогда не возражал против услуг врачей во время серьезной болезни, были вызваны два специалиста. Неистово пытаясь помочь больному, я не переставал глубоко молиться Лахири Махасая о помощи. Поспешив к нему домой, рыдая, я все рассказал ему. – Врачи осматривают Раму. Он будет здоров, – весело улыбнулся гуру. С легким сердцем я вернулся к постели друга и нашел его умирающим. – Он протянет еще часдва, не более, – заявил один из врачей, безнадежно махнув рукой. Я снова помчался к Лахири Махасая. – Доктора – люди добросовестные. Я уверен, что Рама будет здоров, – весело успокоил меня учитель. У Рамы я обнаружил, что оба доктора уже ушли. Один из них оставил мне записку: «Мы сделали все, что могли, но он безнадежен». Друг и в самом деле имел вид умирающего. Мне было непонятно, как могут не сбыться слова Лахири Махасая, но тем не менее вид быстро угасающего Рамы вынудил меня подумать, что и в самом деле все кончено. Так в метаниях от веры к тревожному сомнению я чем мог помогал другу. Он очнулся и воскликнул: – Юктешвар, беги к учителю и скажи ему, что я отошел. Попроси его благословить мое тело перед последними церемониями. С этими словами Рама тяжело вздохнул и испустил дух[ ]. Около часа я поплакал над дорогим мне телом. Он всегда искал тишины и теперь достиг абсолютного покоя смерти. Пришел еще один ученик, я попросил его побыть в доме до моего возвращения и, ошеломленный, поплелся к гуру. – Ну и как Рама? – лицо Лахири Махасая расплылось в улыбке. – Господин, вы увидите его через несколько часов, – взволнованно выкрикнул я, – перед тем как его тело увезут в крематорий. – Не выдержав, я открыто застонал. – Юктешвар, возьми себя в руки. Посиди спокойно и помедитируй. Мой гуру ушел в самадхи . Вечер и ночь прошли в непрерывном молчании. Я безуспешно боролся за восстановление внутреннего самообладания. На рассвете Лахири Махасая бросил на меня утешающий взгляд. – Я вижу, ты еще взволнован. Почему же ты не сказал мне вчера, что хочешь, чтобы я оказал Раме осязаемую помощь в виде какогонибудь снадобья? – Учитель указал на лампаду в форме чаши с неочищенным касторовым маслом: – Налей масло из этой лампы в пузырек и влей Раме в рот семь капель. – Господин, – возразил я, – он мертв со вчерашнего дня. Какой толк теперь в этом масле? – Неважно, делай то, что я прошу. – Веселое настроение Лахири Махасая мне было непонятно; я все еще пребывал в состоянии ничем не смягченной утраты. Отлив немного масла, я отправился в дом Рамы. Найдя тело друга застывшим в тисках смерти, не обращая внимания на это его страшное состояние, я приоткрыл ему губы указательным пальцем правой руки и ухитрился при помощи пробки левой рукой влить каплю за каплей масло сквозь стиснутые зубы. Когда холодных губ Рамы коснулась седьмая капля, он неистово задрожал. Мышцы его с головы до ног затрепетали, и, к моему изумлению, он сел. – Я видел Лахири Махасая в блеске света! – воскликнул он. – Он сиял, как солнце. «Восстань, оставь свой сон, – приказал он мне. – Приходи с Юктешваром навестить меня». Я не верил своим глазам, когда Рама оделся и оказался достаточно крепок, чтобы после этой роковой болезни прийти домой к нашему гуру. Там он простерся перед Лахири Махасая со слезами признательности. Учитель был вне себя от радости. Глаза его озорно мигнули мне. – Юктешвар, – сказал он, – теперь ты, конечно, не преминешь носить с собой пузырек касторового масла. Как увидишь труп, сразу давай масла! Семь капель лампадного масла наверняка должны одолеть силу бога Ямы![ ] – Гуруджи, вы смеетесь надо мной. Я никак не пойму, в чем моя ошибка. Скажите, пожалуйста, в чем она. – Я тебе дважды сказал, что Рама будет здоров, и все же ты не совсем поверил мне, – пояснил Лахири Махасая. – Я не имел в виду, что доктора в состоянии будут вылечить его, а заметил лишь, что они находятся рядом. Между этими двумя замечаниями не было никакой причинной связи. Я не хотел помешать врачам: они тоже должны жить. – И голосом, в котором звучала радость, гуру добавил: – Всегда знай, что неистощимый Параматман[ ] может исцелить любого доктора или не доктора." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 13, 2007 Доклад Share Добавено Септември 13, 2007 ... а може да се каже с две думи за истината прави добро Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Октомври 17, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2007 Ценна мисъл за деня: Повечето от лъжите, в които вярваме просто се разсейват като спрем да им вярваме. Всичко, което не е истина няма да издържи на скептицизма, но истината винаги надделява над скептицизма. Истината си е истина независимо дали вярвате или не. Тялото ви е направено от атоми. Не е необходимо да вярвате в това. Дали вярвате или не това е истина. Вселената е направена от звезди – това е истина независимо дали вярвате или не. Само това, което е истинско, ще оцелее, а това включва и представите, които имате за себе си. Дон Мигел Руис Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 17, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 17, 2007 Хубава мисъл Лагорда и вярна, но не виждам връзката с първоначалния въпрос на темата ... Кога, как и по какъв на4ин усещате и разбирате, че ви лъжат Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Октомври 18, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 18, 2007 Нама връзка вдъхнових се и го пуснах. Реших че е най-подходящото място . Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 1, 2008 Доклад Share Добавено Април 1, 2008 Защо ние българите имаме празник, посветен на лъжата - 1 април? Защо да излъжеш човек на този ден, да го "подхлъзнеш", да се подиграеш за чужда сметка се смята за голямо достойнство в нашия народ? Защо един от най-положителните ни фолклорни герои е Хитър Петър? Забележете , не умен, а хитър. Хитростта е животинско качество, с цел оцеляване в материалния свят. Защо за 500 века турско робство, българите са заменили Крали Марко с Хитър Петър? Мисля, че лъжата е дълбоко вкоренена в българския егрегор за съжаление. Познавам много духовни, прекрасни хора, но почти всяка втора дума при тях е лъжа. Бяла лъжа, но лъжа. Според една теория, Великите Учители, които Всемирното Бяло Братство изпраща, си имат спецецифични задачи, взависимост от народа при който са изпратени. Мойсей се е борел с привързаността на евреите към златото. Беинса Дуно (П.Дънов) е непримирим срещу лъжата. Направи ми впечатление острият му тон, неприсъщ обикновенно за него , в утринната му беседа "Абсолютната Истина" Всеки може да си има някаква слабост, обаче лъжата се изключва. Не е позволено на човека да лъже! Аз имам най-голямото отвращение към лъжата. Всичко може да се прости на човека, но лъжата – никога. Другите ви грехове могат да се простят, но лъжата никога не се прощава. Според мен, лъжата е защитата на страхливеца. Може би съм доста крайна, но не мога да приема лъжата, дори и невинната, "бялата" лъжа. Някак си не мога да вържа обединението на лъжата и хумора, превръщането й в национален празник. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Април 1, 2008 Доклад Share Добавено Април 1, 2008 Само български празник ли е 1. април? Не бях са замисляла, не мога в момента да си спомня някаква информация по въпроса. Доколкото знам, шотландците също са големи шегаджии. Ани, праникът за мен е на Шегата. А тя е много полезна, за да не се вземаме много на сериозно, да се погледнем отстрани и да си спомним, че сме песъчинки във водовъртежа на живота. Днес на този ден практикуваме лъжата като игра. Много полезно. 1. "Лъжещият" може да бъде характеризиран по своята лъжа - дали е добронамерена, шеговита, зла, подигравателна, успешна/ неуспешна. Още - дали желанието да излъже успешно е по-силно от желанието да не нарани някого (Като преборването с яйца на Великден, аз винаги се опитвам да изнамеря някое по-слабо или пукнато яйце за себе си, зс да се радват децата.) 2. "Излъганият" също е подложен на изпитание - доколко съзнанието му е будно, че днес е точно този ден, или така се вдълбал в грижите или други емоции, че съвсем е изключил за околния свят. Също - каква лъжа са му подготвили: къде е най-уязвим, на колко са преценили умствения му багаж и дали преценката се е оказала правилна. И още други неща, но сигурно има връзка и с пролетта - аз при това усмихнато слънце не мога да се сърдя дълго. А, ето и моментът с Прошката - още един изпит. Ще простиш ли? Кога? Ще търсиш ли начин да отвърнеш? Аз на този ден не лъжа - имам си обикновено по-смислени умствени напъни. Освен ако случайно не ми хрумне някоя блестяща(и безобидна) идея, на която после ще се смеем заедно няколко дни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Април 1, 2008 Доклад Share Добавено Април 1, 2008 Късметче, Все пак названието на празника е май -1 април, Ден на лъжата. Може би съм малко по-чувствителна от известно време към тази дума, тъй като близки на мен хора са затънали в лъжи ("бели") и аз за да ги спася, също трябва да лъжа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Април 1, 2008 Доклад Share Добавено Април 1, 2008 Ние пък може да си го кръстим ден на Добрите шеги, Жизнерадостния смях, Забавните игри и Щастливите усмивки! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 1, 2008 Доклад Share Добавено Април 1, 2008 Хм, според мен Ани е права. За нас българите е много характерно да хитруваме, което на практика си е чиста лъжа - спомнете си не само Хитър Петър, ами Андрешко и т.н. Също и крилатката: Българинът се притеснява най-много да не настине и да не се мине. И според мене няма бели лъжи. Да изопачиш някакви категорични факти, уж в името на някаква благородна цел...? Кой може да прецени, какъв ще е резултатът от тая бяла лъжа?! Съгласна съм с нея и че това го правим от страх, да се защитим уж някак от нещо. Въобще българите сме един доста изплашен народ. Правят ми впечатление хората по улиците - едни напрегнати физиономии, стиснати устни, очите гледат подозрително и най-често минувачите въобще не си срещат погледите, отместват ги, много рядко като друга крайност - гледат настойчиво, но враждебно. По улиците - всеки върви, може да се блъсне даже, но не отстъпва, дори на майка с количка не правят път; пресичат на червено и т.н. И няма как да не направя разликата с малкото чужденци, предимно англичани, които идват в града да си пазаруват от околните села. Гледат приветливо, доверчиво; поздравяват, усмихват се; чинно стоят и чакат зелената светлина на светофара, като макар и да са предимно възрастни двойки в пенсионна възраст, разхождайки се, се държат за ръце ... Ако случайно има много хора в магазина, са склонни да изчакат вън на тротоара, а през това време българите ги подминават, влизат, блъскат се, пререждат се, започват да се карат кой бил на ред ... Когато посъветваме чужденците за нещо в магазина, те винаги се вслушват в съвета ни и не спират да ни благодарят за това. Българите напротив - много (особено в началото) подозират, че чрез съвета си ги подтикваме да направят грешка, да им пробутаме нещо, чак след кратък разговор обикновено успяваме да ги убедим в нашата лоялност към тях; да не говорим, че на 99% въобще не им прави впечатление, че получават безплатно голямо количество нужна им информация, какво остава да ни благодарят за нея. Дори напротив, има някои (пак хитреци), които злоупотребяват с това - умишлено идват при нас, защото знаят, че ще получат компетентни отговори, питат, разпитват, научават какво, как, защо и после отиват и си купуват същата стока от хипермаркета с 20ст по-евтино. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Април 1, 2008 Доклад Share Добавено Април 1, 2008 (edited) страх И няма как да не направя разликата с малкото чужденци, предимно англичани, които идват в града да си пазаруват от околните села. Гледат приветливо, доверчиво; поздравяват, усмихват се; чинно стоят и чакат зелената светлина на светофара, като макар и да са предимно възрастни двойки в пенсионна възраст, разхождайки се, се държат за ръце ... Ако случайно има много хора в магазина, са склонни да изчакат вън на тротоара, а през това време българите ги подминават, влизат, блъскат се, пререждат се, започват да се карат кой бил на ред ... Когато посъветваме чужденците за нещо в магазина, те винаги се вслушват в съвета ни и не спират да ни благодарят за това. Българите напротив - много (особено в началото) подозират, че чрез съвета си ги подтикваме да направят грешка, да им пробутаме нещо, чак след кратък разговор обикновено успяваме да ги убедим в нашата лоялност към тях; да не говорим, че на 99% въобще не им прави впечатление, че получават безплатно голямо количество нужна им информация, какво остава да ни благодарят за нея. Дори напротив, има някои (пак хитреци), които злоупотребяват с това - умишлено идват при нас, защото знаят, че ще получат компетентни отговори, питат, разпитват, научават какво, как, защо и после отиват и си купуват същата стока от хипермаркета с 20ст по-евтино. Измъчен народ. Ако погледнем малко назад в историята, ще си спомним, че ние сме били поробени, а англичаните са били колонизатори. От нас са текли блага, а от други са текли към тях. Мисленето определя историческата роля, а тя определя мисленето... ...друга тема. Мила Ани, надявам се другия 1. април да си се измъкнала отдавна от тази ситуация и тя да е повод само за шеги и закачки! Аз не употребявам думата "трябва". Замести я с друга най-подходяща и ще откриеш разрешението. Редактирано Април 1, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Април 1, 2008 Доклад Share Добавено Април 1, 2008 "Мила Ани, надявам се другия 1. април да си се измъкнала отдавна от тази ситуация и тя да е повод само за шеги и закачки! Аз не употребявам думата "трябва". Замести я с друга най-подходяща и ще откриеш разрешението. " Едва ли! Като се има предвид, че всички българи сме под управлението на Сатурн... "Сега, понеже Сатурн господства над българите, вие ще бъдете внимателни спрямо него. В какво отношение? Няма да му разправяте вашите идеи. Мълчете си, гледайте всякога да го изненадате. Когато реалризирате нещо, тогава да разбере той. Щом кажеш какво си намислил, той ще развали работата. И затова на българите работата върви дотогава, докато никой не я узнае. Узнае ли я някой, всичко се разваля. Вземете примера с Балканския съюз. Създаде се той, но Сатурн дойде, намеси се и развали работата. Той направи такава каша, че българите и сърбите и до днес не могат да се помирят. И в религиозно отношение е пак Сатурн, който пречи. И в Школата също - навсякъде е той. Аз гледам: дойдат съмнения, пак той - същата чорба." източник: Положителни и отрицателни сили / влияние на планетите, изд. ББ, 2008 г. Затова поне един ден в годината нека да не сме толкова големи "сатурианци", а да се поотпуснем малко и искрено да се посмеем над собствените си недостатъци. Хареса ми поста на Латина latina Публикувано на Днес, 11:18 Ние пък може да си го кръстим ден на Добрите шеги, Жизнерадостния смях, Забавните игри и Щастливите усмивки! 3d_015.gif Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Април 1, 2008 Доклад Share Добавено Април 1, 2008 Не всеки може зда се излъже от всеки. Не всеки може да бъде излъган. Не всеки може да лъже, дори и да е пробвал. Кой къде попада си зависи от самия него. А тези които лъжат понякога лъжат само и единствено себе си. Аз лично не се сещам обаче за хора на които да им е приятно да лъжат. А относно празника - според мен той е по - скоро със шеговит характер и няма за цел идеята "На чужд гръб и сто тояги са малко"! Е, на "подлъганите" честито, а на самите лъжци, дано им е за севте и за последно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 1, 2008 Доклад Share Добавено Април 1, 2008 Аз лично, не възприемам днешния ден като по-различен от останалите. Харесвам шегата и хумора и смятам, че не е нужно да има специален ден за да им отдаваме почит. Струва ми се малко изкуствено. Сега няколко думички за истината. Хубаво е да не лъжеш, но казването на истината също е умение, върху което трябва да се работи. Например добре е да споделяш своето виждане за истината, като се стремиш да използваш само положителни форми на изразяване; целта трябва да е, това което казваш да бъде изцяло в услуга на другото лице, а не на това да докажеш, че си прав (разликата ще оставя на всеки сам да открие). Ако само отричаме възгледите на другите без да им предоставим заместител (и то такъв, който да е съобразен с техния светоглед), нашата истина само ще ги обърка или ще предизвика съпротива от тяхна страна; в случая дали сме прави няма никакво значение - с подобни действия ние проявяваме неразбиране към събеседника. Не трябва да забравяме, че много често хората имат пред вид едно и също, но използват различни думи и изрази; да вникнеш в смисъла, който събеседника ти влага в дадени думи е изкуство; за съжаление в разговорите си с другите повечето хора изхождат от смисъла който самите те влагат в определени думи и забравят, че събеседникът им може да влага в същите думи друг смисъл. Друго нещо на което искам да обърна внимание, това е тенденцията умът да прави предположения за неща, с които не е запознат. Казано е: Малкото знание е опасно. Природата не търпи вакуум. Това, което не знаем, умът се стреми да запълни с предположения и спекулации. Това в много случаи води до ситуации в които човек е убеден, че казва истината и в действителност това което казва е до известна степен вярно, но само до известна степен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Април 1, 2008 Доклад Share Добавено Април 1, 2008 Това, което не знаем, това, което не сме прочели и научили, много пъти го усещаме интуитивно. Защото сме част от общото информационно пространство, част от Бога. Голямата заблуда на хората е, че те възприемат като реалност биологичното си съществуване, но всъщност то е илюзията. А тяхното реално истинско аз, е там зад завесата., само че погрешно точно то се възприема като илюзия. В това се състои дуализмът. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Април 1, 2008 Доклад Share Добавено Април 1, 2008 Е, на "подлъганите" честито, а на самите лъжци, дано им е за севте и за последно! Хайде стига де за сефте не ми е и не знам дали ще е за последно. Мразя лъжата но обичам да се шегувам и след това се издавам пък и не умея да се прикривам личи ми от сто километра, но пък така живота е много по -шарен и цветен. Честит Ден на шегата и за да няма издънки да се подпиша: Бенита - Лагорда - Ла Горда по настоящем Fut! Очаквам врящия котел с катрана и перата а и ада нещо замръзна напоследък та реших да се постопля малко. Поздрави и много ангелска любов от мен (опс нещо емотиконките се шегувкат ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 1, 2008 Доклад Share Добавено Април 1, 2008 Това, което не знаем, това, което не сме прочели и научили, много пъти го усещаме интуитивно. Защото сме част от общото информационно пространство, част от Бога. Голямата заблуда на хората е, че те възприемат като реалност биологичното си съществуване, но всъщност то е илюзията. А тяхното реално истинско аз, е там зад завесата., само че погрешно точно то се възприема като илюзия. В това се състои дуализмът. Илюзията е част от реалността. Иначе написаното мисля че е вярно - истинското ни аз е отвъд илюзията на биологичното ни съществуване. Проблемът е че дори и да искаме е много трудно за да се отъждествим с истинското си аз. За целта трябава да го изявим максимално точно в живота си сред илюзията; да развием всички качества, които смятаме за духовни, т.е. нисшото ни аз да заприлича на висшето. Гогава и илюзията няма да е чак такава илюзия, защото отражението ще е точно копие на истинската ни същност и последната ще се познае в него. Съжалявам, че трябва да използвам символи в обяснението си но по-ясно не мога да се изразя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.