Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Его


Багира

Recommended Posts

Ами сега?! :hmmmmm:

Кофти. Ще трябва да разчитаме на Кръстницата, да ни прати вълшебни гълъби, да отделят лещата от пепелта. Не е човешка задача това ... но е човешка задача да се доверим на Кръстницата. И да не пропуснем, или закъснеем за Сватбата...

Велина, тук виждам и друга възможност за заблуда- можем да си представим, че Сватбата вече се е случила! Може, но не Тази!

Никакъв проблем не му е на човек да си измайстори каквато си иска гледна точка. Но ще си остане с гледането.

Съмнението, то е червеят, който наяжда и най-хубавите плодове... :) Ех, ако не беше това съмнение... :) Споко, то е до време, само потърпи, пантеро! :)

Колкото до гледните точки - въпросът не стои така... Его-умът има по закон само една, единствена гледна точка - земната, това му е дадено, по презумпция... Нищо повече; все пак - той си е само слуга ... Неговата работа е също като в "Преоблякъл се Илия... погледнал се - пак в тия!"... :) И колкото и да се фука, че може нещо да направи, същото като Сина напр.,то той е безсилен, защото Господ не му е дал тези правомощия; значи - няма нужните компетенции... Той си е все в компанията на илюзията Майя; дружки са си те и тя му разправя всякакви занимателни приказки, вкл. и тая , за уж многото му гледни точки; ласкае го... Това обаче е нереално... Това е потенция, която никога няма да бъде реализирана от него, защото той е слуга, не е Син... А пък точно това е определено за Сина; за него е определена свободата на многото гледни точки...

Его-умът е силен само в земните работи; там е експерт; това му е назначението; "длъжностната характеристика"; за това само е назначен от Господа... :) Е, това , че се занимава, че се упражнява с несвойствени работи - така трябва...; така само помага и на Сина...

Слугата е много работлив иначе и се тика навсякъде; лошо няма, но не върши добре тази работа, само се бута с рогата напред и колкото помага, точно толкова и пречи; има равновесие в това; пази се паритет... :) Но - и това е до време... :) Обаче - Синът ще свърши определената, изискана, възвишена работа, а не слугата; той е на втори план... ( легенда : Синът = Душата ; слугата = его-ума )

Редактирано от velinavasileva
Линк към коментар
Share on other sites

Абе аз, ако взема да напиша нещо неразбираемо, ще изглеждам ли по умен. Ама такова нещо, дето въобще не си го разбирам. И ще чакам някои да ме обясни.

Давай, чакам те... :) Точно това ми е слабост... :) Да разбирам неразбираемите неща...:)

Може да ти помогне да разбереш, че това не можеш да го направиш изобщо, но опитай... :D Ще бъде занимателно... :D

Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm: Его-то, ума има голяма потребност да се изявява, но и някой да го гледа, да има ръкопляскане. Че, то що е Его, ако няма кой да го види? Та няма лошо, всеки е минал през това. Да докажа, да покажа... но на себе си. И когато съм направило всичко, което е по силите ми, по най-добрия за мен начин, в един момент ще се окаже, че не искам да ми пляскат, защото просто другите Ега са заети със себе си. Не искат да ми отговорят на предизвикателствата, защото не се разбираме... И не ми остава друго освен да разбера защо е така? Уж правя всичко прекрасно, а няма кой да ми се наслаждава и да ме подхранва... А като няма друго его, ще взема да потърся Бог. Ще взема да стана и малко по-алтруизтично его, пък да видя какво ще стане... Може и към звездите да погледна, че то само тази материя не е интересна.... :harhar:;)

А пък ако случайно накарам този ум да спре да ме чопли-мен де, Его-то и започна само да усещам всичко дали пък няма да е по-интересно.... Май трябва да опитам.... :)

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Капката съмнение е тази,

коята дава на гранита обли форми.

Но егото съмнението мрази,

че разклаща личните му твърди норми.

Та, в пълно канче как ли се налива,

особено пък живо вино, ново?!

Манерката ми си е най-красива,

дори да е препълнена с отрова.

Линк към коментар
Share on other sites

:)

Е, обяснението на темата виждам, че може да бъде допълнено, към "Какво е това? И какво- ако знаем?" с : " И какво, ако изобщо не искаме и да знаем?"

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

:)

Е, обяснението на темата виждам, че може да бъде допълнено, към "Какво е това? И какво- ако знаем?" с : " И какво, ако изобщо не искаме и да знаем?"

Да, съгласна съм с допълнението! :thumbsup2:

Много думи, понякога, както каза braman, сложни и неразбираеми чак, и всичко това защо е?

Ако приемем тезата на Багира и Венци за вярна, то тогава ще е интересно каква е тяхната мотивация толкова упорито да я прокламират като важна и вярна - не е ли това пак един импулс от егото им дошъл?!

И въобще с тези безкрайни теоретични надприказвания какво именно постигаме?! :blink:

В моя речник думата его почти липсва. Чувала съм я, разбира се, прочела съм я на много места - особено във философската литература - и (уж) знам какво означава (макар че тук отново и съвсем нормално влязохме и в разни терминологични недоразумения, пишем го с малка, с голяма буква, нисше, висше, голямо, малко, външно, вътрешно - въобще асортимент голям и неясен :D ), но някак хич не ми идва отвътре да я употребявам. :huh:

Може би за мен е валидно това допълнение на Багира. Хубаво. В такъв случай отговорете ми наистина "И какво, ако изобщо не искам да знам?".

------------------

Цялото това разчленяване и безкрайно анализиране ми се струва такова преливане от пусто в празно - извинявам се, ако звучи грубо, може би така е само за мен, може би има полза и от това ... Все пак нека не забравяме, че нещата са взаимносвързани и взаимнообусловени, т.е нужен е синтез.

Линк към коментар
Share on other sites

Може би за мен е валидно това допълнение на Багира. Хубаво. В такъв случай отговорете ми наистина "И какво, ако изобщо не искам да знам?".

------------------

Нищо; нищо лошо, във всеки случай...:)

Бог е направил така, че всяко нещо е добро, но при условие, че е на времето си и при подходящия случай... Когато дойде това време (и този случай, за всеки един от нас, поотделно ), тогава се занимаваме с подходящия въпрос и го разрешаваме правилно...Тогава и само тогава - това е добър въпрос за разискване, иначе - е лош, неподходящ...

Та значи - ако времето и случаят не са на място - тогава и въпросът не е добър за разискване; отлага се за по-късно ... :)

Божествените неща сами идват при нас, в подходящите за това - време и случай; трябва да изчакаме само колкото е необходимо; търпение е нужно... :)

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

Не знам какво е его. Опитвам се да разбера, но сам не мога. Просто като чета вашите мнения също не разбирам. Понякога пък си мисля, че разбирам, но после се оказва, че не съм разбрал. Единствено в моментите, когато се чувствам част от цялото може би ...

Четох, че "това е нещо, което сме забравили".

Егото е много просто нещо- желанието за наслаждение само за себе си. Разполагаме с пет сетивни органа, които са устроени на егоистичен принцип- чрез тях си доставяме наслаждения, притова- само за себе си, съвсем и просто и егоистично. Възприемаме действителността също чрез тези пет сетива- отново егоистично...Егото е това, което ни дава ясна представа за това, че сме точно ние, а не съседа- "моите мисли", "моите чувства", "моите действия"- егото е това, което чрез бандата от пет сетивни органа ни осигурява понятието "аз", "мое", "твое"...

Егото е най-простото, и най-разпространеното нещо: Егото дефинира материята и формата.

Благодаря. А какво е "благодарност" и тя ли е от Егото, а "надежда"?

Понякога се опитвам да искам да разбера - и това сигурно е от егото.

Доколкото човек е успял да се справи с понятието "срамен хляб", изразяването на благодарност може да не е свързана с егото, но докато "срамния хляб" е на дневен ред- и благодарността, и надеждата са функция на егоистичната природа на съзнанието ни.

Сам Творецът е абсолютно непостижим. Неговото желание в Творението е било да създаде души и да ги наслади , и затова не може да има у създанията понятие за наслажденията при отдалечаването от Твореца. Освен това е казано: "Възжелал Творецът да се всели в нисшите творения". Тези две противоречия говорят за абсолютно противоположните свойства на Създателя и създанията.

Нашият свят е създаден във вида на абсолютния егоизъм, а единственото от известните, тъй като се проявява относително нас, свойство на Твореца е желанието да създаде, да наслади. И затова цялото Негово управление, проявяващо се в нашия свят, абсолютно отрича мисълта на творението да наслади създанието.

Така ние възприемаме,чувстваме и оценяваме това управление в нашите усещания в нашите кли - егоизма. И това е същността на законите катинари на вратите. И макар множеството противоречия и факти от нашия свят, отричащи съществуването единството на Твореца поначало, като че ли ни отдалечават от Него но ако ние въпреки това с усилие на волята изпълняваме с любов заповедите на Тора, тоест заради Твореца, то всички сили, отблъскващи ни от Него, ако ние ги преодоляваме , се превръщат във врати на постижението на Неговата мъдрост.

Тъй както във всяко противоречие има свойството да се разкрие нова степен на Неговото познаване. И влезлите обръщат по такъв начин тъмнината в светлина и горчивината в сладост съответствено с двете отблъскващи се сили са логически противоречия и неудобства, ограничавани от физическите действия.

Пропорционално, доколкото са били силни отблъскващите сили те пък се обръщат в притеглящи към Твореца. И всяка от тези сили стават врати на справедливостта, тъй като разкриват целта и смисълът на цялото Творение за благото на създанията.

Но преди да се удостоят да обърнат създанията своя егоизъм в алтруизъм здраво са затворени тези врати и служат като преграда, отделяща ни от Твореца и затова се наричат катинари, тъй като не ни позволяват да се приближим до Твореца.

Но ако ние се борим с охлаждащите им действия, то се обръщат катинарите във врати и там, където по-рано е била тъмнина е светлина, а вместо усещането на горчивината усеща ме сладост. И на всеки катинар се откриват нови врата ниво на постижението на Висшето Управление и тези нива се наричат зали (ейхалот) на мъдростта.

По такъв начин ние виждаме, че катинарите, вратите, залите това са три форми на усещане на Управлението, последователно действащи ни на нас.

Това е положението- благодарността е състояние на егоистична удовлетвореност, а надеждата- състояние на очакване на удовлетворение на егоистично желание/желания...

За осезаване на Божествеността, човек трябва да извърви пътя, водещ до смъртта на старозаветното естество (това по принцип си става и без да се напъваме- раждаме се, отрасваме и съзряваме, започваме да стареем и умираме), но в същото време в него Спасителят/Христос ако е пробудил Единственото останало в нас от Божествеността- един единствен праатом Божествена Светлина, който дори не у всеки може да е налице, а ако е налице- да бъде пробуден и "активиран", чрез тройното кръщение- в името на Отца, Сина и Светия Дух, или както в писанието е описано- кръщение от Сина с дух и огън, вследствие на което от този праатом се новоражда Новия Човек, който има съвсем различна природа от тази която познаваме, и на този Нов Човек се предоставя достъпът до Божественото, описано като нещо, което "око не е видяло и ръка не е докосвала"- т.е. Божественото е напълно и абсолютно невъзможно за осезаване чрез петте сетива с които разполагаме, и в това наше естество, в което се намираме- грешен модел на микрокосмосът, в който модел "небето" представлява съвкупност от всички т.нар. "фини тела", а "земята" представлява физическото ни тяло- този модел няма допирни точки с Божествения Свят, и за него понятието "живот" се заключава в периодична загуба на "земята" (физическата смърт), и "скиталчеството" на "небето", което съхранява основната информация като знания и опит, всъщност- "небето", или Душата, или Висшия Аз/Космическото съзнание е носител на кармата. След загубата на физическото тяло- "земята", състоянието на микрокосмоса е нарушено.- За да функционира отново така че да има възможност да събира знания и опит, "небето"- Космическото съзнание, или Висшия Аз(Душата)- наречено Каин в библията, чува "гласа на брата си",с чиято кръв е напоена земята...И така Каин/Висшият Аз, като носител на принципа на Вярата, засява ново семе, от което ще се развие ново физическо тяло, в което обаче, така или иначе, не може да се интегрира нито напълно, нито изцяло...."Белязан" е, така че, Висшият Аз не умира, но бидейки съставна част от микрокосмоса- небето, преживява многократно загубата на "земята"- физическите тела които отглежда така или иначе имат една и съща участ- умират, разлагат се, и от тях и помен не остава...

Поздрави! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Това е положението- благодарността е състояние на егоистична удовлетвореност, а надеждата- състояние на очакване на удовлетворение на егоистично желание/желания...

Дали всяка благодарност и всяка надежда са такива? А неегоистът с какво замества благодарността и надеждата?

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Доколкото човек е успял да се справи с понятието "срамен хляб", изразяването на благодарност може да не е свързана с егото, но докато "срамния хляб" е на дневен ред- и благодарността, и надеждата са функция на егоистичната природа на съзнанието ни.

При мен е на дневен ред. Мерси, ще работя.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

Това е положението- благодарността е състояние на егоистична удовлетвореност, а надеждата- състояние на очакване на удовлетворение на егоистично желание/желания...

Дали всяка благодарност и всяка надежда са такива? А неегоистът с какво замества благодарността и надеждата?

Кой е неегоист, и кое е неегоистично? Ако проследим нещата по причинно-следствената верига...дали ще се изненадаме от нещо неегоистично?

Линк към коментар
Share on other sites

Това е положението- благодарността е състояние на егоистична удовлетвореност, а надеждата- състояние на очакване на удовлетворение на егоистично желание/желания...

Дали всяка благодарност и всяка надежда са такива? А неегоистът с какво замества благодарността и надеждата?

Кой е неегоист, и кое е неегоистично? Ако проследим нещата по причинно-следствената верига...дали ще се изненадаме от нещо неегоистично?

Значи всички са егоисти? Тогава защо е необходимо да дефинираме понятието „егоист“ щом всички са такива?

Линк към коментар
Share on other sites

Вие съвсем се оплетохте.Хаиде да говорим по просто,с езикът на чувствата.

Нека разгледаме поведението на даден човек в дадена ситуация.Кога поведението му е егоистично и кога не е?Ако искате можем да поспорим или пофантазираме за определена ситуация и определено поведение.Аз ще си кажа кога смятам че едно поведение е егоистично и кога е приемливо.

Линк към коментар
Share on other sites

"Това е илюзията - да мислим, че недостатъците и грешките ни са по-силни от доброто и любовта ни... Облаците не могат да покрият Слънцето. Те покриват само хоризонта на нашето его, което тъне в разкош сред вонливото си царско блато..." Източник

Линк към коментар
Share on other sites

"недостатъците и грешките ни са по-силни от доброто и любовта ни."

Бог ни дава силата.Когато той не иска да ни даде сила ние винаги грешим или вършим нещо зло.Това което Бог не е пожелал да ти даде и любовтта и доброто не могат да ти дадът.Има богоизбрани хора има и прокълнати от Бога хора.Трябва да не вършиш зло.Бездействието не е грях.

Нима е бездействие ако постоянно се молиш и искаш Бог да е с теб?

Ако Бог ти беше дал добри способностти и таланти и ти щеше да действаш.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Кристиян

Това е положението- благодарността е състояние на егоистична удовлетвореност, а надеждата- състояние на очакване на удовлетворение на егоистично желание/желания...

Дали всяка благодарност и всяка надежда са такива? А неегоистът с какво замества благодарността и надеждата?

Кой е неегоист, и кое е неегоистично? Ако проследим нещата по причинно-следствената верига...дали ще се изненадаме от нещо неегоистично?

Значи всички са егоисти? Тогава защо е необходимо да дефинираме понятието „егоист“ щом всички са такива?

Защото освен, че природата ни е егоистична, а освен това живеем и в разделение- като ин_дивиди...И освен това- докато сме на диета и се храним с плодът от дървото за познаване на добро и зло, светът не може да бъде нито само бял, нито само черен, а всеки човек представлява своеобразен нюанс на сивото...Ето защо дефинирането е функция по подразбиране- дефинирането е всъщност процес на "анализа", "разлагане"- в това прекарваме живота си...Да дефинираме какво сме, и какво не сме, колко тела сме имали и прочие лакардии...И един ден "шат"- шалтера спира...и айде пак- отначало...

За добро и/или зло, егоизмът е онова, по което се отличаваме един от друг- всеки един от нас притежава едни и същи егоистични свойства/качества- по качествен признак, и животните, и хората и растенията и минералите са едно и също нещо, и човек с нищо не е по-горен от животните...Разликата между човек и животно, и между човек от човек е само количествена...Душата ни е изградена от 613 части-желания, и всяко едно от тях присъства във всяка форма в битието, разликата е само количествена- растенията имат същите желания като х ората, но са много по-слабо изразени като количествен признак...

Едно качество- например "лъжа", у един е ръководен принцип в живота, за друг е нещо, което употребява ако нагази лука, за трети- нещо, до което прибягва когато стане мвого, ама много напечено...Но всички хора притежават това качество "лъжа"- степента на проява в отделните хора обаче, е различна...Така е и с всички останали качества...И понеже битието ни е диалектично/полярно, и полюсите му наричаме добро и зло, то качествата са както обвързани с единия полюс, в същата степен са обвързани и с другия. така че има ли "лъжа", ще има и "честност", но у един и същи човек лъжата и честността може да се сменят като състояния като фурнаджийска лопата- стига това да е егоугодно...Така и всъщност става...

Това е...Това ни естество няма нищо в себе си, което да е подобно на Твореца, освен една единствена заспала, едва тлееща Искрица от Божествената Светлина, заровена точно така, както Христос разказва за заровеното имане в нивата...

Но, явно хората не се отказват от идеята да копат и чоплят нивата и да сеят едно или друго...Така може и да забогатеят наистина, но един ден човек умира, нивата запустява, дава се на друг..а имането си седи заровено в нея...

Докато не намери скритото съкровище в нивата си, и докато не продаде всичко що има заради това съкровище, човек си остава по природа егоистичен, полярен, живеещ в разделение, идентифициращ се единствено и само чрез дефинирането...т.е.- зависещ от това, до каква степен култивира дървото за познаване на доброто и злото, защото сигнатурата под делата му е причинно-следствен кармичен "афоризъм"...

Линк към коментар
Share on other sites

Може би за мен е валидно това допълнение на Багира. Хубаво. В такъв случай отговорете ми наистина "И какво, ако изобщо не искам да знам?".

------------------

Нищо; нищо лошо, във всеки случай... :)

Бог е направил така, че всяко нещо е добро, но при условие, че е на времето си и при подходящия случай... Когато дойде това време (и този случай, за всеки един от нас, поотделно ), тогава се занимаваме с подходящия въпрос и го разрешаваме правилно...Тогава и само тогава - това е добър въпрос за разискване, иначе - е лош, неподходящ...

Та значи - ако времето и случаят не са на място - тогава и въпросът не е добър за разискване; отлага се за по-късно ... :)

Божествените неща сами идват при нас, в подходящите за това - време и случай; трябва да изчакаме само колкото е необходимо; търпение е нужно... :)

П.Дънов "Плевелите и пшеницата" http://triangle.bg/books/1922-01-15-10.200...2-01-22-10.html

" Остави времето да разреши всички мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият дух. Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим?“, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде новата култура, всички тия неща ще се изменят.

Какво трябва да правим в домовете? Ще ви кажа пак същото правило, защото всякога моите думи се вземат в двояк смисъл. Когато думите допадат на жената, тя казва: „Знаете ли какво каза учителят? Прав е той“. И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“. Слугата като чуе, казва: „Знаеш ли какво казва учителят?“ Не, не, аз не говоря на жени и мъже.

Въпросът е вън от жени и мъже, вън от господари и слуги, а как трябва да живеем. Ние сме ученици... важно е доброто учение, което трябва да придобием.

Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“. В тази философия трябва да се разбира така: нетърпелив ли си, още по-нетърпелив стани! Много търпелив ли си – стани още по-търпелив! „Гневиш се“, някой казва: нека се гневи, не го спирай. Говори ли някой много, нека говори; ако говори половин час, дайте му един час да говори; ако мълчи половин час, нека мълчи цял час. Дайте на всеки едного това, което той обича."

"И тъй, няма защо да се смущаваме, че дяволът царува в този свят. И дяволът царува, и Господ царува. Сега те, двамата, се разправят. Когато господарите се разправят, слугите да седят и да гледат как се разправят господарите им.

Когато слугите се бият, господарите не се бият. Те казват: „Ти знаеш ли моят господар какво е казал?“, и другият същото ще каже, и започнат: „На̀ ти господар, на̀ господар“, набият се слугите хубаво, и казват: „Господарю, аз днес те защитавах, онзи вагабонтин каза такива работи по твой адрес“. – „Хубаво си направил“, казва господарят.

Този господар е казал: „Оставете ги да растат“. Не се разправяйте с тях, то е правото схващане.

И всеки, който от памтивека се е опитал да се бори със злото, да го изкорени, всякога е излизал оцапан..."

Линк към коментар
Share on other sites

Значи всички са егоисти? Тогава защо е необходимо да дефинираме понятието „егоист“ щом всички са такива?

Егоист може би е човек, който изявява его. Всички сме егоисти, уви. Когато го виждаме в другите, разбираме (евентуално) какво причиняваме на себе си, на света и другите около нас с това си свойство. В себе си, наистина, обикновено не го виждаме.

(Кристиян) Защото освен, че природата ни е егоистична, а освен това живеем и в разделение- като ин_дивиди...И освен това- докато сме на диета и се храним с плодът от дървото за познаване на добро и зло, светът не може да бъде нито само бял, нито само черен, а всеки човек представлява своеобразен нюанс на сивото...Ето защо дефинирането е функция по подразбиране- дефинирането е всъщност процес на "анализа", "разлагане"- в това прекарваме живота си...Да дефинираме какво сме, и какво не сме, колко тела сме имали и прочие лакардии...И един ден "шат"- шалтера спира...и айде пак- отначало...

Една мрачна картина. Имаме винаги поне три възможности: 1. Да си кажем: "Привижда ми се, илюзия е това! " ; 2. Да бъдем смазани от ужаса на тази картина 3. Да уточним диагнозата, да пожелаем да бъдем здрави, да оздравеем

Това е и целта на размисъла на подобна тема: Уточняване и, евентуално приемане на диагнозата! Дори при чобикновено заболяване доста често съпротивата на болния е бясна! Доста странно, защото как иначе пък би могло да оздравее, освен като разбере за болестта, приеме я и поеме курс към оздравяване? Но е толкова човешко!

Ах, как, лесно ли е да се проумее и приеме:

(Кристиян) Това е...Това ни естество няма нищо в себе си, което да е подобно на Твореца, освен една единствена заспала, едва тлееща Искрица от Божествената Светлина, заровена точно така, както Христос разказва за заровеното имане в нивата...

Не е като да не го е казал и Учителя.

Нужен е шанс и много подкрепа, много Любов, за да може човек да види и приеме такава теза.

Можем и да поразмишляваме защо тя да е толкова неприемлива. Всъщност, тя не казва, че човек няма шанс. Тя не твърди, че човека е нищожество и трябва да бъде унищожен. Тя не отрича Божественото начало в човека. Тя не зачерква и небожествената част на човека. Всичко си има своето място. Искрицата трябва да се разгори, смъртното да послужи на безсмъртното и като му дойде времето- да се оттегли (то все едно ще го оттеглят, но поне да има смисъл...)

Е, коя от съставките на човека не приема такава идея? И защо?

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря Ви, сериозно ме впечатлихте... :) Но аз нямам никаква нагласа към теоретизиране, така че ви обявявам априори за победител в задочното разискване...

Безспорно сте прав, че от гледна точка на перфекционизма, моето творение е твърде несъвършено; не ми е минавало през ума за това, защото никак не съм суетна... :)

То е такова, защото - без да има каквито и да е претенции за изчерпателност, представлява само простичък пост във форум, а не научна публикация и е писано на прима виста. А пък и аз нямам никаква подготовка по философия, или друга подобна елитарна дисциплина, за да задоволя изтънчените вкусове на евентуални странични наблюдатели... :)

Определено не е предназначено за вас, защото има единствено практическа насоченост (за разбирачи) и е без каквато и да било теоретична стойност... Виждам, че сте се поупражнили на него - е това е бонус :) . Не мога да ви се сърдя, че не сте схванали смисъла и ми приписвате неграмотност, в доста по-висока степен от нормалната; прочетете и останалите ми постове във форума и ще добиете по-пълна представа за евентуалните ми компетенции и ще се уверите, че не сте прав, ако изобщо това има някакво значение за вас ... :)

Аз съм обикновен практик и обикновено пиша само това, което чуя и само толкова, колкото да имаме някаква яснота по въпроса, на първо приближение... Защото нещата, които коментираме тук са духовни и те не се учат от книгите... Нито пък смисълът е - да тълкуваме подробно съдържанията на понятията, тъй като от опит знаем, че тези съдържания се променят, а пък и доста от понятията, за нас - търсачите - губят смисъла си по Пътя и съответно и ние губим интерес към тях; освобождаваме се... С една дума - словоформите изобщо не са нашата стихия...

Учудва ме много желанието ви да търсим заедно нещо непотребно тук, точно в този форум и не смятам за разумно да го удовлетворя, за което моля да ме извините... Нямаше да бъде така, ако бях забелязала нещо в поста ви, което да ми подскаже, че имаме някаква обща база, върху която да коментираме нещо полезно; пък и казах ви, че не съм силна в теориите...Виждам, че в духовен аспект, това се отнася и за вас... :)

Що се отнася до Станимир, той е чудесен брат и аз нямам никакво намерение да се състезавам с него...

Надявам се, че се изяснихме окончателно, за което още веднъж ви благодаря... :)

Честно казано, не очаквах, че стилът ми и гледната ми точка ще Ви раздразнят, но няма проблем - ще ги сменя, след едно уточнение. И всъщност имате известно право, в смисъл, че наистина е възможно човек да се оплете в едно разглеждане на материята чрез различни понятия, без така или иначе тези понятия да се свържат с нещо реално, нещо разбираемо или нещо, което да може да функционира на определено ниво. Но аз все пак не смятам, че съм написал само глупости по-горе и затова ще дообясня мнението по малко по-различен начин.

Ами, да кажем, в случай, че няма да разглеждаме нещата като теоретични понятия въобще (макар да не е сигурно, че с това работата ни става по-лесна) това за дефинирането на различните понятия отпада. Но грешката е моя, тъй като не исках толкова да насоча вниманието към дефиниции, колкото именно към това в какво се изразява това его, как можем да разпознаем реално егото, а не само неговите проявления. Защото, още веднъж трябва да спомена, че това, за което често се говори тук е по-скоро егоизмът или в най-добрия случай нисшето его. Наскоро ме светнаха (който знае, знае за какво става въпрос), че нисшето его се наричало също его, а висшето всъщност по-често се нарича висш аз и тъй като темата е за егото, тогава може би коментарите Ви са си на място. Но, струва ми се, повечето хора, четящи тук не използват точно това разграничение. И тъй като не искам този път да потъвам в дефиниции, преминавам от теоретичната страна направо към практичната.

С две думи, съществуват достатъчно много автори, които говорят за този "аз", че в него е заложено нещо божествено, както казва и Станимир. Да, но тогава излиза, че в аз-а има нещо творческо, има една способност да твори, както има заложени и други способности. Но някои от същите тези автори освен това твърдят, че тази творческа заложеност може да влезе в действие при даването й на свобода, т.е. необходимо е да се направи свободен избор, а не контрол. Но някои от мненията по-горе споменават идеи като тази да се контролира аз-а, в други мнения се твърди, че той търси само своето си, което по-скоро съвпада с разбирането ми за егоизма, но не и за аз-а като цяло, в трети мнения се споменава идеята, че той трябва да служи на по-висшето, но някак именно в това има нещо схематично, защото така и не се стига до конкретното, до проблема за това как аз-а трябва да изразява висшето като едновременно с това евентуално му се дава и свобода на действие. С други думи, горкият аз в някои мнения минава за какво ли не, което трябва да бъде контролирано, научено да се съобразява с други неща и т.н., но стигнем ли до това този аз да се прояви, в немалко от мненията де факто се твърди, че това е проява на егоизъм.

И във връзка с това ми се иска да освежа малко темата, която май започва да кръжи около едни и същи въпроси, без да се намира правилната позиция, от която да се погледнат. А именно, това, което исках да попитам е следното - да вземем поезията на Димчо Дебелянов и тази на Иван Вазов, например. Защо различаваме едното от другото и по какви начини? Виждаме ли проявление на аз-а там, в различното творчество? По-точно, това творчество, според вас, творчество на аз-а ли е? Ако да, няма ли нещо положително тогава в проявленията на този аз? Доколко е свободно творено това творчество? Да, то е израз на божественото, но при това творчество няма никакъв смисъл най-малкото да се отрича аз-а (ако приемем предишните твърдения за верни) или да се контролира, защото на него трябва да му се даде свобода на изява. И все пак, това не може в случая да се нарече егоизъм. Чак сега, разбира се, си дадох сметка, че ако под его бях разбирал само нисшия аз, първото ми мнение може би щеше да е по-различно, но все пак, защо трябва да ограничаваме всичко само до там? Както казах, едва ли повечето хора разбират това под его.

Ако греша, това за висшия аз отпада като идея, но не виждам защо трябва да се стига дотам. Пък и без това и други споменават, че темата се е поизчерпала.

И така, само още три въпроса - ако се казва, че трябва да намерим Бог вътре в себе си, къде точно е това и каква връзка има то с аз-а? И второ, ако Учителят казва, че човек не бива да ограничава себе си, в смисъл на това да не ограничава Божественото в себе си, това не променя ли някои от гледните точки за контрол над аз-а? С други думи, тук досега все се говори за това как аз-а трябва да се подчини на Божественото. Но не е ли той връзката с Божественото и тогава не трябва ли да му се даде свобода, вместо да се приведе към подчинение на нещо извън него?

Мисля, че този път съм се изразил ясно. От друга страна, не очаквам "разрешение" на проблема или пълна яснота по въпроса, защото най-малкото ми се струва, че пълното разбиране и по-точно разбирането на проблема по същество е доста сложно нещо, което не задължително може да бъде постигнато на този етап. И все пак, не става въпрос за нищо извън практичното, както надявам се, съм показал - защото какво друго е въпросът ми за творчеството като проявление на аз-а, ако не пренасяне на проблема от един схематизъм в практичното? И без да се защитавам твърде много, струва ми се, че освен идеята за проявлението на егото в егоизма, това е втората практична идея, която може да се прочете в тази тема. В смисъл, че докато всички мнения, отнасящи се до практичното имат отношение досега предимно към егоизма, то аз бих желал да насоча вниманието към нещо друго - към проявленията на аз-а, евентуално на личността, казано иначе, в творчеството.

А в отговор на горното мнение на Багира - от тази гледна точка, не мисля, че говорим за диагноза и за болестно състояние. Ако приемем отново, че его=задължително проявяваща се в егоизъм част от човека, тогава нещата са по-близки до това, което е написано там, но отново, не виждам защо трябва да се търси божественото извън аз-а. Казвате, че така не се отрича Божественото начало в човека, но ми се струва, че искате да го намерите където и е да е, само не в егото. Но къде точно е това, ако не там (тук под его разбирам "аз" като цяло, включително и висшия такъв)? Това всъщност вече питах веднъж.

Линк към коментар
Share on other sites

Това е положението- благодарността е състояние на егоистична удовлетвореност, а надеждата- състояние на очакване на удовлетворение на егоистично желание/желания...

Дали всяка благодарност и всяка надежда са такива? А неегоистът с какво замества благодарността и надеждата?

Кой е неегоист, и кое е неегоистично? Ако проследим нещата по причинно-следствената верига...дали ще се изненадаме от нещо неегоистично?

Значи всички са егоисти? Тогава защо е необходимо да дефинираме понятието „егоист“ щом всички са такива?

Защото освен, че природата ни е егоистична, а освен това живеем и в разделение- като ин_дивиди...И освен това- докато сме на диета и се храним с плодът от дървото за познаване на добро и зло, светът не може да бъде нито само бял, нито само черен, а всеки човек представлява своеобразен нюанс на сивото...Ето защо дефинирането е функция по подразбиране- дефинирането е всъщност процес на "анализа", "разлагане"- в това прекарваме живота си...Да дефинираме какво сме, и какво не сме, колко тела сме имали и прочие лакардии...И един ден "шат"- шалтера спира...и айде пак- отначало...

„Ин-дивид“, означава нещо неподлежащо на разделение. Това е монадата. Това е всяка отделна единица съзнание, представляваща цялост сама по себе си. И тука не говоря за илюзия за цялост, защото всяка монада съдържа в себе си безкрайността и е пълно подобие на Бога, поне като потенциал. Сравненията на индивидуалността с егоизма са неуместни.

За добро и/или зло, егоизмът е онова, по което се отличаваме един от друг- всеки един от нас притежава едни и същи егоистични свойства/качества- по качествен признак, и животните, и хората и растенията и минералите са едно и също нещо, и човек с нищо не е по-горен от животните...Разликата между човек и животно, и между човек от човек е само количествена...Душата ни е изградена от 613 части-желания, и всяко едно от тях присъства във всяка форма в битието, разликата е само количествена- растенията имат същите желания като х ората, но са много по-слабо изразени като количествен признак...

Отличаваме се в индивидуалността. Егоизмът е нещо наложено отвън на човека, илюзорно, една фалшива представа за нашата същност. При егоизма човек приема протичащите през съзнанието му мисли и желания (които дори и не са негови) за себе си; идентифицира се и се обвързва с тях. Индивидуалността е специфичният начин по който човек проявява Божественото в себе си. Божествената същност е еднаква за всички същества, но начина по който те я проявяват е уникален и неповторим. Значи при егоизма вместо Божествената си същност (която сме ние самите) проявяваме една илюзия, една фалшива представа за себе си. Хората и животните по нищо не се отличават в същността си, но в проявлението на тази същност разликите са огромни и далеч не са само количествени. Индивидуалността при животните е латентна. Те не могат да проявят съзнателно, в резултат на свободен избор Божественото в себе си, а го правят автоматично. Хората са си завоювали тази свобода. Отделен е въпроса как я използват. Всъщност може да се каже, че целта на животинската еволюция е егоизмът. За хората егоизмът е задържащ и ограничаващ развитието им фактор. Те е необходимо да се освободят от неговата илюзия, да спрат да се отъждествяват с нисшите желания и мисли (които пак повтарям нито са те самите, нито са техни), а с тези произтичащи от Божествената им същност.

Линк към коментар
Share on other sites

Багира, казваш че Божествената искра в човека трябва да се разгори. Как определяш мненията си: като разгарящи я или като гасящи. Защото аз не мога да видя нищо в тях, което да подхранва Божественото в човека. Виждам ментален хлад, песимизъм, безпомощност и отчаяние маскирани като „горчивата истина“. „Хората са егоисти, хората са болни“... каква Божественост само. Един лекар винаги ще предпише лечение и ще вдъхне оптимизъм и надежда в пациентите си, защото болестта е нещо временно, а съзнанието на пациента трябва да е насочено към здравето. Само така ще се излекува. Няма опасност хората да не забележат болестта си, когато се почустват зле от нея. Тогава сами ще пожелаят да оздравеят и за разлика от физическите болести, никога няма да е късно. Един човек мислещ за здравето може да се пребори със своята болест още преди да я е почуствал съзнателно. Човек говорещ за, мислещ за и страхуващ се от болести, дори и здрав да е ще се разболее.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Стан, по-добре да не казвам аз какво виждам в твоите мнения...

Нещо не успяваш да ни излекуваш. Тъй ли ще ни оставиш, да си умрем в мрак и болки?!

Аз казвам "Да бъде Твоята воля"

и понеже ти си едно с Отца си, можеш спокойно да изтриеш този пост, според своето най-висше божествено призвание.

Аз така или иначе никога няма да видя проявата му. Светлината ти ме заслепява.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво е его и каква е ролята му в Пътя на човека според вас?

Не знам какво е егото, но знам какво най-много обича. Това е да му се обръща внимание, да се говори за него (лошо, добро – няма значение). За него забравата е смърт, изчезване. :)

Или както казва Станимир – „Човек говорещ за, мислещ за и страхуващ се от болести, дори и здрав да е ще се разболее.“ В случая болестта може да е това его от което толков ни е страх.

От болестта има изход:

(Кристиян) Това е...Това ни естество няма нищо в себе си, което да е подобно на Твореца, освен една единствена заспала, едва тлееща Искрица от Божествената Светлина, заровена точно така, както Христос разказва за заровеното имане в нивата...

Не е като да не го е казал и Учителя.

Нужен е шанс и много подкрепа, много Любов, за да може човек да види и приеме такава теза.

Можем и да поразмишляваме защо тя да е толкова неприемлива. Всъщност, тя не казва, че човек няма шанс. Тя не твърди, че човека е нищожество и трябва да бъде унищожен. Тя не отрича Божественото начало в човека. Тя не зачерква и небожествената част на човека. Всичко си има своето място. Искрицата трябва да се разгори, смъртното да послужи на безсмъртното и като му дойде времето- да се оттегли (то все едно ще го оттеглят, но поне да има смисъл...)

Е, коя от съставките на човека не приема такава идея? И защо?

Все пак, четейки написаното от вас стигнах до едно тревожно противоречие. Искрицата от Божествената Светлина, този атом на духовната искра е нашата надежда за шанс, за връзка с Божественото начало. :thumbsup2:

Но Кристиян е написал в един от предишните си постове:

...но в същото време в него Спасителят/Христос ако е пробудил Единственото останало в нас от Божествеността- един единствен праатом Божествена Светлина, който дори не у всеки може да е налице, а ако е налице- да бъде пробуден и "активиран",...

Как така да не е налице?! Значи се оказва, че някои хора още при рождението си са изключени от това спасение? Или може би аз нещо не съм разбрала? :(

Линк към коментар
Share on other sites

Стан, по-добре да не казвам аз какво виждам в твоите мнения...

Нещо не успяваш да ни излекуваш. Тъй ли ще ни оставиш, да си умрем в мрак и болки?!

Аз казвам "Да бъде Твоята воля"

и понеже ти си едно с Отца си, можеш спокойно да изтриеш този пост, според своето най-висше божествено призвание.

Аз така или иначе никога няма да видя проявата му. Светлината ти ме заслепява.

Никого не си правя илюзиите, че мога да излекувам. Но мога да вдъхна известна увереност и да предложа една позитивна и работеща гледна точка за всеки, готов да я приеме.

Линк към коментар
Share on other sites

Всички гледни точки работят, но в различни плоскости и направления.

Аз ти казах, че твоята добре я познавам и знам, че изключително добре работи. В хоризонталната плоскост. Чрез нея може да се изгради една прекрасна земна личност, която съзнателно да се свърже с някои аспекти на своя висш аз, да придобие екстрасензорни възприятия и спомени от миналите въплъщения на този висш аз. Общо взето, постигането на всичко това е лесничко, изисква се само упортство и постоянство. Не знам защо говорите за светлина и божественост, понеже те въобще не ви трябват по този път. Трябват ви само личните ви разбирания за земна добродетелност и едно подходящо насочване на твърдостта на егото. Когато се постигне съзнателната свързаност с висшия аз, вече имате усещането за вездесъщност и абсолютна кохерентност, можете спокойно да манипулирате материята и явленията и. По този път вие наистина напредвате успешно.

За вас би трябвало да няма значение, че сте се слели с цялостта, но само на диалектичния план на съществуване. За нещо друго критериите липсват, а и не ви трябват вече, защото Другото не може да се придобие на този етап. Понеже стигате до ръба на земния свят и го обхващате, вие сте нещо като негов бог и за вас не съществуват други светове. Вече сте управленец в най-фините сфери на земния астрал и всички йерархии ви се подчиняват, защото работите заедно за общия план - поддържането на земната природа. Работата ви е истински полезна, защото се стремите да съхранявате и култивирате човешката съзнателност, затворена в рамките на този свят. Той, светът, ви е истински признателен.

А Онзи, който не е от света, изгубва още едно Божие дете. Все пак, било е ясно, още в първите стъпки, в които малчуганите не са се опитвали да се обърнат към светлината, а само към собственото утвърждаване.

Обаче, "на всички онези, които вярват в Него", тоест отдават му себе си ("Той трябва да расте, а аз да се смалявам"), "Той даде силата да станат Божии чада", чрез възкресението на първоначалната им синовност. И ги освободи и изведе от света, който бе тяхно творение, понеже им беше приготвил място в неръкотворния дом на Първия Извор.

"Светлината свети в мрака, но мракът я не позна"

И за всички спекулативни въпроси, които просто не искат да чуят,

аз, примерно, не съм спрял да повтарям, че съм Его и делата (и думите) ми от там са изгряли.

Само съм направил тази първа крачка, да си призная.

Имам основата, в която, не само в удобни размери, бих могъл да се отрека от себе си, което е единствен начин да допусна Христова искричка у мен. И нататък все ще трябва "ежедневно да умирам" за да може Тя да расте.

Още нищо не съм постигнал. Това е само безполезната гледна точка.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...