tomodashi Добавено Май 6, 2009 Доклад Share Добавено Май 6, 2009 "Как така да не е налице?! Значи се оказва, че някои хора още при рождението си са изключени от това спасение? Или може би аз нещо не съм разбрала?" Аз си го знам че божественото е в другите,а не и в мен. За мен няма спасение нито на Земята нито на Небето. Ужас. Аз ви казвам че съм обречен на мъки и страдания още откакто съм роден. Какво спасение,какво развитие след като Бог не ме иска. Забравете за моите съвети,аз съм нищо. Обичам да пиша и моля ви не унищожавайте единственото ми удоволствие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Май 6, 2009 Доклад Share Добавено Май 6, 2009 ...аз, примерно, не съм спрял да повтарям, че съм Его и делата (и думите) ми от там са изгряли. Само съм направил тази първа крачка, да си призная. Имам основата, в която, не само в удобни размери, бих могъл да се отрека от себе си, което е единствен начин да допусна Христова искричка у мен. И нататък все ще трябва "ежедневно да умирам" за да може Тя да расте. Още нищо не съм постигнал. Това е само безполезната гледна точка. Венцислав, вярвам, че ще постигнеш това към което се стремиш! И всички писали в тази тема! Ще запалят Искрицата от Божествената Светлина. Стига да вярват в нея и да знаят, че някъде там дълбоко в нас, тя съществува. Във всички съществува. Аз поне така смятам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 6, 2009 Доклад Share Добавено Май 6, 2009 Без нея нямаше да ни има. Без да се е леко събудила, нямаше да ни изгаря неспокойствието, което ни прави търсещи. Но именно сега, когато тя иска да расте и да ни води, ние още повече порасваме за сметка на нея и я задушаваме, водени от самоутвърждението. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 6, 2009 Автор Доклад Share Добавено Май 6, 2009 (edited) Дали Божествената искра съществува във всички, по- добре да не ни интересува, защото и интересът и отговорът биха били спекулативни. Нека да допуснем, че я има за всеки. Грешката няма да е много голяма, в случай, че я няма. Остана открит въпросът с егото и с разгарянето на искрата. За егото първо трябва да започнем да разбираме как стоят нещата. После има задълбочаващо се разбиране и едновременно с това- решения. Човек не е изоставен сам по Пътя. Само не ще да го поема ! Станимир, ако човек го е страх от болестта, от която и бездруго е болен, първото нещо което той прави, е да я отрече. Не да я признае. Разпознаването на егото, на лицата му, на ролята му, на проявите му, изисква повече кураж, отколкото непризнаването му и обявяването му за илюзия. И тук случаят не такъв, какъвто е с мисъл-формите. След разпознаването няма време за вайкане. Нито сили. Има задачи. Има и помощ. Затова считам, че на човек не му трябват фалшиви кураж, оптимизъм, вяра. Благата вест, която Иисус дава на учениците си да я разнасят по света дава достатъчно и кураж, и вяра и оптимизъм! Но когато се пробуди отвътре, не когато я прочете някъде, повтаря си я и т.н. И не е малко, или много. Тя Е. Не че не може да потъне в самобичуване и псевдоразобличения. Може, и това е една от игрите на егото. Но нали говорим за започнал процес на разпознаване, все ще го разгадаем! Не съм лекар, разбира се, за собственото си, или което и да е друго същество. Но ако някой се е позамислил относно казаното от мен, от Венци, от Кристиян, ако е поотворил още очите си към Словото което идва към нас чрез Учителя, чрез Иисус Христос, чрез Буда, Лао Дзъ и много други, ... малко кислород към искрицата ще отиде... Всички ние можем да си помагаме. В степента, в която искрицата гори. И само с нея. С всичко друго се нараняваме, и си пречим, причиняваме страдания на себе си и на света. И не е песимизъм, че го виждаме. Оптимизъм е, че виждаме, че има страдание, но има и лек (не ерзац, а съвсем истински) за него, че можем да си помагаме! Редактирано Май 6, 2009 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Май 6, 2009 Доклад Share Добавено Май 6, 2009 "Не че не може да потъне в самобичуване и псевдоразобличения. " това събужда псевдовъпрос, ще си го задам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 6, 2009 Доклад Share Добавено Май 6, 2009 В тезата на Венци има много красота. Стар суфи мистик, едва ходещ на краката си, но дойде ли време за молитва, произнася с другите "Ааллаах" и се завърта, едва стъпвайки по земята. Забравя всичко. Забравя себе си. Забравя болестта. Забравя дори и собственото си спасение. Тогава съществува само Той, великият Аллах. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Май 6, 2009 Доклад Share Добавено Май 6, 2009 (edited) "Как така да не е налице?! Значи се оказва, че някои хора още при рождението си са изключени от това спасение? Или може би аз нещо не съм разбрала?" Аз си го знам че божественото е в другите,а не и в мен. За мен няма спасение нито на Земята нито на Небето. Ужас. Аз ви казвам че съм обречен на мъки и страдания още откакто съм роден. Какво спасение,какво развитие след като Бог не ме иска. Забравете за моите съвети,аз съм нищо. Обичам да пиша и моля ви не унищожавайте единственото ми удоволствие. Начало на смирението е обуздаването на езика Не слушай/не чети разговори, разговори, разговори... "Нашите разговори са признак за мъртва душа, те са като мелене на плевели. Отегчението от разговорите е духовен опит. Когато Господ ти отнеме това изкушение (разговорите), ти вече не ще ходиш при другите и не ще се занимаваш с разговори." Пиши, аз те чета... Редактирано Май 6, 2009 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Май 6, 2009 Доклад Share Добавено Май 6, 2009 Начало на смирението е обуздаването на езика Не слушай/не чети разговори, разговори, разговори... "Нашите разговори са признак за мъртва душа, те са като мелене на плевели. Отегчението от разговорите е духовен опит. Когато Господ ти отнеме това изкушение (разговорите), ти вече не ще ходиш при другите и не ще се занимаваш с разговори." Пиши, аз те чета... „Когато видиш хората в проявите им и разбереш, че душата им е гладна и пуста, в душата ти ще се пробуди състрадание към тях, а състраданието е стъпало, предшестващо любовта и молитвата за тях, това е път на любовта. Най-важното в разговорите е да се избегне осъждането. Чувството на състрадание трябва да замени осъждането, тъй като в робство хората са слепи. Ако се обърнеш мислено към Господа, Той ще те научи за какво и как да говориш. “ /ИГУМЕН НИКОН (Воробьов)/, За разговорите и за гостите Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 6, 2009 Доклад Share Добавено Май 6, 2009 ... Честно казано, не очаквах, че стилът ми и гледната ми точка ще Ви раздразнят, но няма проблем - ще ги сменя, след едно уточнение. И всъщност имате известно право, в смисъл, че наистина е възможно човек да се оплете в едно разглеждане на материята чрез различни понятия, без така или иначе тези понятия да се свържат с нещо реално, нещо разбираемо или нещо, което да може да функционира на определено ниво. Но аз все пак не смятам, че съм написал само глупости по-горе и затова ще дообясня мнението по малко по-различен начин. ... А в отговор на горното мнение на Багира - от тази гледна точка, не мисля, че говорим за диагноза и за болестно състояние. Ако приемем отново, че его=задължително проявяваща се в егоизъм част от човека, тогава нещата са по-близки до това, което е написано там, но отново, не виждам защо трябва да се търси божественото извън аз-а. Казвате, че така не се отрича Божественото начало в човека, но ми се струва, че искате да го намерите където и е да е, само не в егото. Но къде точно е това, ако не там (тук под его разбирам "аз" като цяло, включително и висшия такъв)? Това всъщност вече питах веднъж. utnapishtim, разбира се, че не си написал глупости; всичко това, което пишеш и задаваш като въпроси си е съвсем разбираемо и на место. Обаче ... май няма кой да ти отговори нормално, защото всички пишат и повтарят, и потретват това, в което предпочитат да вярват. Всеки размисъл или въпрос, който излиза по някакъв начин извън тяхната схема или се игнорира, или му се отговаря с най-подходящото клише от схемата, нищо че звучи леко несвързано и неподходящо като отговор. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 6, 2009 Доклад Share Добавено Май 6, 2009 (edited) Аз ти казах, че твоята добре я познавам и знам, че изключително добре работи. В хоризонталната плоскост. Чрез нея може да се изгради една прекрасна земна личност, която съзнателно да се свърже с някои аспекти на своя висш аз, да придобие екстрасензорни възприятия и спомени от миналите въплъщения на този висш аз. Общо взето, постигането на всичко това е лесничко, изисква се само упортство и постоянство. Не знам защо говорите за светлина и божественост, понеже те въобще не ви трябват по този път. Трябват ви само личните ви разбирания за земна добродетелност и едно подходящо насочване на твърдостта на егото. Когато се постигне съзнателната свързаност с висшия аз, вече имате усещането за вездесъщност и абсолютна кохерентност, можете спокойно да манипулирате материята и явленията и. По този път вие наистина напредвате успешно. За вас би трябвало да няма значение, че сте се слели с цялостта, но само на диалектичния план на съществуване. За нещо друго критериите липсват, а и не ви трябват вече, защото Другото не може да се придобие на този етап. Понеже стигате до ръба на земния свят и го обхващате, вие сте нещо като негов бог и за вас не съществуват други светове. Вече сте управленец в най-фините сфери на земния астрал и всички йерархии ви се подчиняват, защото работите заедно за общия план - поддържането на земната природа. Работата ви е истински полезна, защото се стремите да съхранявате и култивирате човешката съзнателност, затворена в рамките на този свят. Той, светът, ви е истински признателен. А Онзи, който не е от света, изгубва още едно Божие дете. Все пак, било е ясно, още в първите стъпки, в които малчуганите не са се опитвали да се обърнат към светлината, а само към собственото утвърждаване. Обаче, "на всички онези, които вярват в Него", тоест отдават му себе си ("Той трябва да расте, а аз да се смалявам"), "Той даде силата да станат Божии чада", чрез възкресението на първоначалната им синовност. И ги освободи и изведе от света, който бе тяхно творение, понеже им беше приготвил място в неръкотворния дом на Първия Извор. "Светлината свети в мрака, но мракът я не позна" „За вас би трябвало да няма значение...“ Кои сме ние? Много някак си паднали се опитваш да „ни“ изкараш. Не че това ме притеснява. И някак си много се опитваш да „ни“ ограничиш: хоризонтални плоскости, земния астрал, земната природа. Май вече си изградил определена представа за „нас“, която изглежда е добила твърдостта на скала. Редактирано Май 6, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 6, 2009 Доклад Share Добавено Май 6, 2009 Какво е его и каква е ролята му в Пътя на човека според вас? Не знам какво е егото, но знам какво най-много обича. Това е да му се обръща внимание, да се говори за него (лошо, добро – няма значение). За него забравата е смърт, изчезване. Или както казва Станимир – „Човек говорещ за, мислещ за и страхуващ се от болести, дори и здрав да е ще се разболее.“ В случая болестта може да е това его от което толков ни е страх. От болестта има изход: (Кристиян) Това е...Това ни естество няма нищо в себе си, което да е подобно на Твореца, освен една единствена заспала, едва тлееща Искрица от Божествената Светлина, заровена точно така, както Христос разказва за заровеното имане в нивата... Не е като да не го е казал и Учителя. Нужен е шанс и много подкрепа, много Любов, за да може човек да види и приеме такава теза. Можем и да поразмишляваме защо тя да е толкова неприемлива. Всъщност, тя не казва, че човек няма шанс. Тя не твърди, че човека е нищожество и трябва да бъде унищожен. Тя не отрича Божественото начало в човека. Тя не зачерква и небожествената част на човека. Всичко си има своето място. Искрицата трябва да се разгори, смъртното да послужи на безсмъртното и като му дойде времето- да се оттегли (то все едно ще го оттеглят, но поне да има смисъл...) Е, коя от съставките на човека не приема такава идея? И защо? Все пак, четейки написаното от вас стигнах до едно тревожно противоречие. Искрицата от Божествената Светлина, този атом на духовната искра е нашата надежда за шанс, за връзка с Божественото начало. Но Кристиян е написал в един от предишните си постове: ...но в същото време в него Спасителят/Христос ако е пробудил Единственото останало в нас от Божествеността- един единствен праатом Божествена Светлина, който дори не у всеки може да е налице, а ако е налице- да бъде пробуден и "активиран",... Как така да не е налице?! Значи се оказва, че някои хора още при рождението си са изключени от това спасение? Или може би аз нещо не съм разбрала? Какво има толкова за разбиране или неразбиране. Отговорът на този въпрос е даден от Христос: "Мнозина са призвани, но малцина са избрани". "Мнозина" съвсем не е еквивалент на "Всички", нали? Освен това, Учителят е посочил за разликата между плодене и множене. За правилното разбиране на това обаче, е нужно да има разбиране относно това, което ние наричаме живот, и това, което е всъщност Живота... Но, така или иначе, статута на един човек не е окончателен.- Все пак, ако аз например, съм се пръкнал в света като резултат от множене, праатома или Божеествената Искра няма да ми бъде предаден, и моето същество ще бъде изцяло и напълно продукт на диалектиката, и съзнанието ми колкото и да се опитва да търси светлината, ще трябва да се задоволи с отразената светлина от т.нар. огледална сфера...И така, докато колелото на раждане и смърт не се завърти и не направи пълен оборот- с настъпването на смъртта, всичко това което съм бил аз, умира, изгнива, изчезва, а искрата на диалектичния живот- Луциферовия огън, носещ принципа на падналата душа, ще предприеме търсене на нов градивен материал от който да си съгради "земя"- физическо тяло. Физическото тяло е носител на Праатова на Божествената Светлина, и за наличието й на физическо ниво зависи това, дали ще бъде предадена не по друга, а по чисто физическа линия...Тоест, зависи от от това, дали родителите са носители на тази Божествена Искра, без значение дали в някой от тях тази Искра е пробудена или е в спящо ("мъртво") състояние, и неучастваща по никакъв начин в жизнените процеси на диалектичната природа на тяхната личност. Затова, колкото и неравностойно да ни изглежда това, че мнозина идват на този свят като продукт на плоденето и носят Духовния Атом в себе си, то и сред тях малцина са тези, у които тази Духовна Искра ще бъде активирана- з апалена и ще послужи като Духовно Семе, от което ще се новороди Новия Човек. Неравностойно на пръв поглед е и това, че мнозина не означава всички- едно мнозинство се дефинира спрямо "малцината избрани", но не и от "всички налични в обръщение". В писанието е дефиниран предела на "мнозинството", също така и е дефиниран минимума от това мнозинство, който ще стигне и подмине предела на диалектиката и ще влезе в Новия Живот- всяко п околение има своето мнозинство, от което само "остатъка", както е писано в писанието, ще наследи Царството на Отца... Но, ако разгледаме нещата в дълбочина, ще разберем че всъщност всичко това е един изключително справедлив, балансиран и регулиран процес, в който няма ощетени, няма и привилегировани. Призивът така или иначе е достигнал и достига до всички...а това, че сме стигнали до там, че да загубим Духовния Атом и да живеем живот в който нямаме никакъв шанс, и освен това, да предадем на поколението си тази наша "липса"- всичко това е поради това, че точно това е било нашето желание. Никой друг не би могъл да ни отнеме нищо, освен ако сами ние не сме пожелали да го изгубим... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Май 6, 2009 Доклад Share Добавено Май 6, 2009 Мили братя, не е ли по-добре всеки с няколко думи да каже кое е важното, което трябва да се прави, какво е практическото приложение на собствения му възглед в живота. Защото ние често говорим за неща, които са далечни все още от нашето съзнание и така влизаме в спорове, вместо да се концентрираме в главното - какво трябва да се прави всеки ден, всеки час, всяка минута. Мисля, че така ще има повече полза от разговора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 6, 2009 Доклад Share Добавено Май 6, 2009 „За вас би трябвало да няма значение...“ Кои сме ние? Много някак си паднали се опитваш да „ни“ изкараш. Не че това ме притеснява. И някак си много се опитваш да „ни“ ограничиш: хоризонтални плоскости, земния астрал, земната природа. Май вече си изградил определена представа за „нас“, която изглежда е добила твърдостта на скала. Приятелю Стан, аз се пригодих към разделението, което ти прокара с твърдата позиция на своите постове и изразяваното отношение в тях към чужди за теб позиции. И "ви" ограничих, защото иначе се чувствате много независими. Виждаш ли, аз не се чувствам така, поради съпребиваването с вас в споменатите местенца. Но на вас ви е нужна моята злонамерена тежест, защото чрез светкавичното си издигане в надземната атмосфера няма да имате време и възможност да се адаптирате към разредения въздух. Само мисля за спокойствието на вашето дишане. Аз така или иначе се задушавам от концентрираната плътност тук долу. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Май 6, 2009 Доклад Share Добавено Май 6, 2009 "какво трябва да се прави всеки ден, всеки час, всяка минута" Не знам много за религията,знам само едно че децата сe раждат лоши и че всичко е загубено. Аз искам на гроба ми да пише. "Хората не са това което очаквах. Те за мен бяха една любов която никога не се състоя. Една мечта да видя в тях Божественото добро която никога не се осъществи. Защо тогава съм живял и защо тогава съм мечтал? Не,аз съм престанал да мечтая още откакто съм усетил първият зъл човек до себе си." Тук една сълза не стига,нужно е море от сълзи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 6, 2009 Доклад Share Добавено Май 6, 2009 В тезата на Венци има много красота. Стар суфи мистик, едва ходещ на краката си, но дойде ли време за молитва, произнася с другите "Ааллаах" и се завърта, едва стъпвайки по земята. Забравя всичко. Забравя себе си. Забравя болестта. Забравя дори и собственото си спасение. Тогава съществува само Той, великият Аллах. Радвам се, че усети това. Тази нишка дава чистота... Но е нужно да се има превид, че моментните настройки и практики са себеманипулации и градят илюзии. Когато обаче това отдаване е същносттно състояние... Да, Аллах... Но и това е само един момент, в който можеш да се изгубиш. Едно Плутоново посвещение, което би могло да заличи сетивата в изживяване на свобода и блажнство. Мързеливото отпускане тук е поредния "препъни камък" за търсещия човек, чиято основна задача е да служи... Но за да служи трябва да е надраснал неимоверно собствените си мерки, защото само Божията ръка води истинно. А към Нея още много облаци имаме да разпаряме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 6, 2009 Доклад Share Добавено Май 6, 2009 "какво трябва да се прави всеки ден, всеки час, всяка минута" Не знам много за религията,знам само едно че децата сe раждат лоши и че всичко е загубено. Аз искам на гроба ми да пише. "Хората не са това което очаквах. Те за мен бяха една любов която никога не се състоя. Една мечта да видя в тях Божественото добро която никога не се осъществи. Защо тогава съм живял и защо тогава съм мечтал? Не,аз съм престанал да мечтая още откакто съм усетил първият зъл човек до себе си." Тук една сълза не стига,нужно е море от сълзи. Нали никой не ти пречи да гледаш хората, да мислиш за тях и да им отделиш място в сърцето си независимо от нищо? Кой може да ти попречи в това? Това е същественото в любовта. Казваш, че хората са били една любов, която никога не се е състояла. Не, тя е пред очите ти. Просто я приеми такава, каквато е. Казваш, че мечтаеш да видиш в хората Божественото добро. Наблюдавай търпеливо. От хиляда постъпки, една може да е добра, но именно там е Божественото добро и именно тази постъпка е от значение. Другите рано или късно ще бъдат забравени. „Не, аз съм престанал да мечтая още откакто съм усетил първият зъл човек до себе си.“ – Кого заблуждаваш? „Тук една сълза не стига, нужно е море от сълзи.“ – Една чаша е достатъчна, стига да я изпиеш до дъно. Иначе не море, а океан от сълзи да изплачеш, ще бъде напразно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 7, 2009 Доклад Share Добавено Май 7, 2009 Нещата се промениха... Така ще се разберем... Не че предния Ви пост ме е раздразнил, напротив, аз уважавам всяко мнение достатъчно, за да изключвам априори всякакъв смисъл да се дразня, но там просто не можах да намеря причината, заради която да ви отговоря; не намерих точните практични въпроси, по които можем да намерим някаква пресечна точка... По-надолу ще разберете защо – обективно, то е свързано с нивата на съзнание на хората тук, на Земята... Вас – много Ви занимават въпросите около творчеството; това е красиво, елитарно, възхитително - да се занимаваш с личното си творчество – да си творец, в общоприетия смисъл на тази дума – поет, писател, музикант...Обаче – аз лично съм практик; нямам лично време за точно тази елитарност, независимо, че дълбоко я оценявам, повярвайте... За мен това значи – да започнеш обяда си с десерта, преди да си изял първото и второто; и така може да се каже.... Защото – Свободата е по-скъпа; творчеството – ще почака.... Може да ви смутя с това, но щом ме питате, ще ви кажа мнението си, като предварително направя някои уговорки – т.е. – да дефинирам предварително условията, при които има решение задачата, която си поставяме за разрешение... Защото ние се занимаваме засега единствено с относителните, променливите, временните неща тук, на Земята... Не сме стигнали до реалността даже; живеем в света на сенките (противоречията)... Тук властва илюзията, Майя, не бива да го изпускаме никога из предвид; това е изключително важно, от кардинална степен... Затова – едно предварителното дефиниране на условията, при които можем да се изкажем някак си (а не по друг начин), е изключително важно, за да можем да се разберем... Иначе, ще потънем в едно безкрайно преливане от пусто в празно; всякаква дискусия няма да има никакъв смисъл. Всеки ще счита себе си прав, а другия – крив (и реално е точно така – прав е всеки, ще видите!... Защото има различни нива на съзнание и никога по-ниското ниво на съзнание - не разбира по-високото ниво на съзнание; няма капацитета за това)... Това се случва в практичния живот...Вижте на този адрес, към края на публикувания там материал, информация за четирите нива на съзнание на земните хора http://bgastro.hit.bg/school/Telets.htm. Затова предложих - да напаснем понятийния си апарат, посредством оная малка схема с кръговете, която вие напразно разкритикувахте...Не съм си въобразявала изобщо, че много братя ще откликнат; приех риска на критиките, но колкото – толкова; лошо няма . Аз знам, че предложената от мен схема е условна, абсолютно елементарна, само с учебна цел, но е полезна, много даже...Защото, принципно, всяко нещо тук на Земята е условно, включително и целият ни живот; нищо не е реално, обаче все от някъде трябва да се започне... Повтарям се малко, но – всичко, всичко тук на Земята е с учебна цел и е условно... Условно; защото всъщност – такова нещо реално няма; ние сме в света на сенките и разискваме от тази илюзорна позиция... Разбирате ли къде всъщност сега се намираме, какво значи да живееш в света на сенките от практична гледна точка? Това значи - все едно да си в един павилион с различно отразяващи криви огледала. Всеки от нас коментира, от позицията на кривото огледало, пред което стои в този момент - и затова е прав! Но брат му, който стои пред другото криво огледало и коментира от тази своя позиция – също е прав!... Не трябва да има сърдене; уважение само е нужно към мнението на инакомислещия, защото той, също като нас, има своите категорични основания да мисли по своя си начин; просто – друг шанс няма – коментира само това, което вижда, нищо повече... Има ли място за спор? Защото Духът е Този, който по Волята си, ни поставя ( по точно определен ред), пред едно, или пред друго, трето, четвърто криво огледало, за да съберем опит и същевременно да се научим на толерантност, т.е. да се зачитаме един друг и да не спорим, защото това е смешно... . Братът, който е минал вече през първите три огледала и се намира пред последното - разбира тези братя, които са по-назад и не ги критикува, но първите трима са още прекалено омаяни; неориентирани; не им е известен още механизма на действие на павилиона с четирите криви огледала и затова вкупом критикуват четвъртия и даже го имат за луд - по разбираеми вече, надявам се, причини... . За да ме разберете, трябва да сте духовен човек, т. е. – вече да сте започнал да се пречиствате... Иначе – това е кауза пердута; забрави... . Върнете се моля, сега, към моята непретенциозна схемичка и се опитайте да ме разберете там, а аз ще подготвя следващи постове, в които да Ви отговоря, тъй като сте ми задали много, много въпроси...Поздрави! Вили. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Май 7, 2009 Доклад Share Добавено Май 7, 2009 Егото много обича публика. Ето примерно аз сега изявявам своето его, за да ви покажа пък вие какви сте "ега". И така... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Май 7, 2009 Доклад Share Добавено Май 7, 2009 ... егото е вършителят когато трябва нещо да се направи. то е моторчето което работи. бръмчи и т.н. в най-добрият случай душата само може да "каже", но не и да свърши. извинявам се, ако повтарям някой преди мен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 7, 2009 Доклад Share Добавено Май 7, 2009 ... егото е вършителят когато трябва нещо да се направи. то е моторчето което работи. бръмчи и т.н. в най-добрият случай душата само може да "каже", но не и да свърши. извинявам се, ако повтарям някой преди мен Това е много точно, обаче се отнася само за този период от време, когато Душата е непробудена и се управлява от его-ума... В света на сенките, в който живеем ние, всичко се променя... В определеното от Бога време , Душата се пробужда и се казва, че тогава Тя заема управленската функция, а его-умът заема мястото но помощник - и то - само и единствено - по отношение разрешаването на земните (чисто материални) въпроси... Той, его-ума , по начало е назначен от Бога само за това - да се подвизава на земен план; други компетенции той няма... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Май 7, 2009 Доклад Share Добавено Май 7, 2009 Велина, харесвам твоят начин на изказ и затова се извинявам за опростенческото сравнение по долу, но се стремя да бъда максимално кратка (или минимално, обърках се) и точна. Шефа управлява, но ние ("пчеличките" израз на колега ) свършваме работата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Май 7, 2009 Доклад Share Добавено Май 7, 2009 Защото освен, че природата ни е егоистична, а освен това живеем и в разделение- като ин_дивиди...И освен това- докато сме на диета и се храним с плодът от дървото за познаване на добро и зло, светът не може да бъде нито само бял, нито само черен, а всеки човек представлява своеобразен нюанс на сивото...Ето защо дефинирането е функция по подразбиране- дефинирането е всъщност процес на "анализа", "разлагане"- в това прекарваме живота си...Да дефинираме какво сме, и какво не сме, колко тела сме имали и прочие лакардии...И един ден "шат"- шалтера спира...и айде пак- отначало... Хората обикновено смесват понятието индивидуалност със себичността, която, разбира се, изключва всякакво понятие за сътрудничество и, следователно, общественост. "Писма на Елена Рьорих";том1. Аз също мисля, че тук се смесват доста от понятията и това е нормално, защото коментираме абстракции. От всички в темата най-близо като разбиране съм до това на Станимир, което не означава, че не ми беше интересно да прочета мненията и на всички останали. Мисля, че всеки нормално си има свое собствено тълкуване на нещата. И на всеки въпрос могат да се чуят толкова отговори, колкото (мислещи)хора си попитал. Така че в процеса на анализ няма нищо лошо. И както още казва Елена Рьорих: Не е кощунство честното търсене и обсъждане, искреното желание да разбереш. "Писма на Елена Рьорих";том1. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 (edited) Велина, харесвам твоят начин на изказ и затова се извинявам за опростенческото сравнение по долу, но се стремя да бъда максимално кратка (или минимално, обърках се) и точна. Шефа управлява, но ние ("пчеличките" израз на колега ) свършваме работата. Еси, отново си много точна... За Шефа, или ... за Стария Шеф и за Новия Шеф, с приемане... Ако позволиш - ще потълкувам малко, моля; имам такава дарба... В зависимост от нивото на съзнание, на което се намира всеки един от нас - Шеф - е различен (учебен) субект... Само учебен субект; с цел - разграничаване и различаване на нещата... Реално - такова нещо няма; това са алюзии , които само водят към СМИСЪЛА... А пък - точно усвояването на смисъла, е нашата (учебна) цел; ние сме ученици... Ще ме попитате - какъв шеф, сега пък и ти ... Ами - всеки един от нас си е отворил вътрешна , своя си фирма , с предмет на дейност "Осъзнаване на смисъла и прочие"... Та - за Шефа - точно на тази невидима фирма, иде реч... Приказката тук е такава, че Старият Шеф - си управлява, но когато времето се изпълни и го усетят, че не върши вече добре работата - уволняват го, поради некомпетентност, понеже са дошли модерни времена, а той си остава със старите силови, авторитарни разбирания... Така става, на практика... И това е в абсолютно съгласие с постановката, че тук, в света на сенките, на Земния план, където владее илюзията Майя, всичко се променя и се изменя... Повтарям - променят се и се изменят нещата само тук, в света на формите; за разлика от Божествения свят, където нищо - нито се променя, нито се изменя... Така казва Учителят... Първоначално - управлява его-умът; той е Шефът и ние "пчеличките" - свършваме неговата работа, която е свързана с грубо, авторитарно управление над нас; с употреба на Силата и на Властта, от негова страна... (Той си е такъв - грубиян , по природа, този его-ум. При него има (убийства, кланета), насилие всякакво...Той действа по Закона и държи строга сметка за всяка буква в него (но духът - му убягва; там е безсилен... Затова се казва, че буквата убива, а духът - освобождава)... Това става, защото той, его-умът, си е експерт само по земните работи, такава му е дипломата, но е лаик - в небесните)... И това е в съгласие със Стария завет, там са корените и основанията му... Чрез него управляваха и Мойсей, и Илия...Под управлението на този его-ум, Душата се нарича още нисша, астрална душа... След това обаче - идва промяната - на Голгота... След Голгота - Старият Шеф, его умът, като негоден вече Управител на фирмата (понеже са се сменили времената и респ. условията - междувременно Исус е сключил Нов Завет - Завета на Любовта и Братството) - бива сменен; свален е от ръководната длъжност ( понижен е просто в длъжност)... Друг заема мястото на Шеф - и това е Душата , напредналата Душа... Тя вече управлява и самия его-ум, по Новия Завет (вместо обратното его-умът да управлява Душата - както казахме, че е определено, при Стария Завет)... Любовта - това е модерният метод на управление, след Голгота... Работата в екип е на мода; авторитаризмът, грубата Сила, залезе отдавна , преди 2000 години... Настана и вече е, нов век ( векът на Любовта), в съзнанието ... Такава е модата сега... Нека да не се смущаваме, че някои от нас, а те са повечето от нас - не се носят модерно... Те ще се изправят сами, когато дойде тяхното време ... Никакви критики, относно модата; нека всеки да се носи така, както му идва отвътре... Та така... Редактирано Май 8, 2009 от velinavasileva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 (edited) Припомних си старата азбучна истина. Когато през 1991 г. за пръв път стъпих в църква, първият ми "учител" (който по онова време беше на възрастта на която съм аз в момента), един от първите уроци които ни преподаде беше следния: Два нарисувани кръга в центъра и на двата нарисуван по един трон. Първият обрисува стария човек, "Аз" седи върху трона, а кръста Христов извън кръга т.е. Христос е извън живота, а около трона точки нарисувани хаотично. На втория, кръста Христов е върху трона, а "Аз" е в подножието му и целият хаос е намерил своя порядък кръжащ в съвършен кръг около трона и обхващащ в същото време "Аз- ът". Редактирано Май 8, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Май 8, 2009 Доклад Share Добавено Май 8, 2009 Понякога като чета мнения в сайта и имам чуството, че егото за хората тук е същото като дявола за християните, които вярват в съществуването му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.