Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За нуждата от Учител или Наставник


Иво

Recommended Posts

Максим не мисля че възраста има значение.Може да си еднакво ограничен както на 18 така и на 20,40,80.Ащо се отнася до ума той не е суздател на знанието а негов систематизатор.На всеки му е дадено точно толкова да оспее

с всяко предизвикателство.

Линк към коментар
Share on other sites

Изобщо не ме засяга твоята предистория и никак не искам да я зная. Страхът съществува там, където намира почва. Никой не може да ти го насади. Предубежденията са капаците. Фактът, че някой си позволява да погледне на някого отвисокото на неговата истина, говори красноречиво. " Дано най - после прогледнат за истината" - коя истина, Макс? Ти знаеш ли, че като видиш истината, ще ослепееш.

Линк към коментар
Share on other sites

Изобщо не ме засяга твоята предистория и никак не искам да я зная. Страхът съществува там, където намира почва. Никой не може да ти го насади. Предубежденията са капаците. Фактът, че някой си позволява да погледне на някого отвисокото на неговата истина, говори красноречиво. " Дано най - после прогледнат за истината" - коя истина, Макс? Ти знаеш ли, че като видиш истината, ще ослепееш.

Не искаш да я знаеш, защото истината боли. Но ще ти я кажа. Тях самите ги е страх, защото Библията е насадила в тях този страх. Страх от дявола, страх от окултното...те са единствено правите, техният път е единствено верният, колко ли не ме натискаха да се кръстя...иначе нямало да бъда спасен. Това са пълни глупости, никого не съм убил или излъгал, защо ще ме пратят в ада? Е, няма да се кръстя и това е! Чудя се как може да има толкова хора, които се ловят на тези догми. Защото е по-лесно да не мислиш, а да вярваш сляпо. Аз обаче искам да мисля, и йога ми дава възможност да мисля, Бялото братство ми дава възможност да мисля. Коя ли истина? Тази, в която всички сме едно и не се делим. Тази, в която няма фанатизъм и догматизъм, а има свобода на мнение и решение, тази в която не се насажда страх и чувство на греховност. Тази, в която има само Любов. Тази истина е безопасна. За разлика от тяхната истина, от която можеш да ослепееш (по твоите думи).

Линк към коментар
Share on other sites

Знаеш ли Макс, разсмиваш ме :D . Няма тази и онази истина. Истината е една. И никой не може да я окупира. Това, че си видял някъде догми говори само диаметъра на твоето периферно зрение. Догми могат да се открият навсякъде, стига да искаш да ги видиш. И друго можеш да видиш, също стига да искаш.

От мен толкова за днес. Лека нощ!

Линк към коментар
Share on other sites

Силвия ще ти кажа моето мото с което прогонвам всезнайковците:

Мъдрият се учи да може, умният - да знае. Само на глупака всичко му е ясно.

Линк към коментар
Share on other sites

Максим не мисля че възраста има значение.

:thumbsup1::thumb down: За някои неща няма, а за други - има значение възрастта! Ако определено основание "тежи" само по себе си, не би следвало да гледаме възрастта на оня, който го е привел Нещо повече - дори и общото му ниво на съзнание не бива да ни спира да вземем ценното (2+2=4, дори да го е казал шизофреник-Франкъл). От друга страна, възрастта е много важна за развитието на определени опитности. Затова, докато "хоризонтално" е рисковано да се аргументираме с това, че еди-какво си е казано от човек на такава и такава възраст, то "вертикално" бихме могли да заявим, че тъй като различните възрасти предлагат различни опитности при всеки от нас, много е възможно разбиранията ни да се променят значително с течение на времето - и дано това да е за добро! :)

Редактирано от Добромир
Линк към коментар
Share on other sites

Попитали едно момче индийче, последовател на даден духовен Учител, което съзерцавало Слънцето: "С Учител или без, нали пак ще можеш да се радваш на Слънцето? За какво ти е ртози Учител? " - момчето отговорило: "Без Учителят ще мога да виждам слунцето, но с Учителят, ще мога да виждам всичките 12 слънца!"

Нямам друго да добавя по въпроса!!! :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

"Учител"- това понятие отразява ниво на съзнание във вертикална посока. В хоризонтално направление учителстването и ученичеството се проектират върху хората...

Бог е всъщност човек, минус "его"-то му, но човек не е Бог със его...Бог, като прибави на човека его, т.е. форма, тогава той се проявява като Учител, който има да преподава на хората...а като свърши ск преподаването, следва да освоблоди формата такава, каквато я е получил- чиста, бяла, и цялоизтъкана...

Без Учител, ние хората не можем да разпознаем Бог. Всеки, твърдящ че познава Бога, или общуващ с Бог под някаква форма, без посредничеството на осъзнат Учител, чрез Който да му се предостави връзка с Божественото- толкова, колкото може да "понесе" ученика на съответното си ниво, това е безумие...което така или иначе завършва с разруха.

Учителят е инструмент в ръцете на Бог, чрез който Бог обработва грубите камъни...или нежно и внимателно повдига естествено облите и гладки речни камъни...

Така че, Учителят с едната си ръка троши коравите орехи, а с дсругата ръка събира мънички камъчета...но устните му винаги даряват с целувка и твърдия орех, и мъничкото обло камъче...

Днес в човечеството има мнозина Учители, които работят, но не във физическа форма. Ива и такива, във физическа форма, но те са на онези места, където формата им е условие за успешно преподаване. У нас, винаги са преобладавали Учителите без форма, и учениците, които са г отови да се запишат в училище, биват повикани лично от Учителя, когато това време настъпи. Буквално е така. Ученикът, придружен от майка си и баща си, заедно с Учителя си, на прага на училището се разделя с майка си и баща си, и влиза в клас с Учителя си- там, Учителят е и майка и баща, това е задължително за да може да преподава. Когато учебния ден приключи, на прага на училището ученикът бива посрещнат от майка си и баща си, и се връща вкъщи, където си учи уроците и си пише домашните...

Под майка се разбира несъзнателните процеси у човека, а под баща- съзнанието с което си служим в ежедневието. Когато учим, тези двете остават навън, не прекрачват прага на училището...а когато се върнем от училище...може да са такива майка и баща, които ще създадат куп работа и задължения на ученика, и няча да го оставят да учи у роците си, а може и да са такива, които ще учат с него, или такива, които ще дават време за учене, и време за друга работа...съвсем както си е на физичееско ниво в рамките на едносемейство... :D

Линк към коментар
Share on other sites

Днес в човечеството има мнозина Учители, които работят, но не във физическа форма. Ива и такива, във физическа форма, но те са на онези места, където формата им е условие за успешно преподаване. У нас, винаги са преобладавали Учителите без форма, и учениците, които са г отови да се запишат в училище, биват повикани лично от Учителя, когато това време настъпи. Буквално е така. Ученикът, придружен от майка си и баща си, заедно с Учителя си, на прага на училището се разделя с майка си и баща си, и влиза в клас с Учителя си- там, Учителят е и майка и баща, това е задължително за да може да преподава. Когато учебния ден приключи, на прага на училището ученикът бива посрещнат от майка си и баща си, и се връща вкъщи, където си учи уроците и си пише домашните...

Под майка се разбира несъзнателните процеси у човека, а под баща- съзнанието с което си служим в ежедневието. Когато учим, тези двете остават навън, не прекрачват прага на училището...а когато се върнем от училище...може да са такива майка и баща, които ще създадат куп работа и задължения на ученика, и няча да го оставят да учи у роците си, а може и да са такива, които ще учат с него, или такива, които ще дават време за учене, и време за друга работа...съвсем както си е на физичееско ниво в рамките на едносемейство... biggrin.gif

:thumbsup::smarty:

Самият живот е училище. Ние сме тук, за да се учим. Будното съзнание го разбира и използва всичко, което се случва, за да трупа опит.

Възрастта, така, както я разбираме не е от значение. В младо тяло може да има стара душа, с повече опитност. Българинът има хубави поговорки, ето една-"Не слушай старило, слушай патило"

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Някои мечтаят да паднат в краката на Учителите, но не желаят да тръгнат с Тях на бой.

Какво е вашето мнение по въпроса?

Ами човек може да приеме ученичество и от желание да се спаси от несгодите на тоя свят, но тогава няма да може да преминава успешно през несгоди. Тогава най-често първият обещавач, който е на мнение, различно от това на настоящия му учител, ще го придума да си смени ученичеството с друго. За тези хора, както и за твърде интелектуалните (с прискърбие причислявам към последните и себе си) е по-полезно да се поблъскат ячко в живота на своя глава и най-напред да видят резултатите от това, а пък после какво ще решат... е, поне вече няма да е под формата на бягство, нито на 100%-во теоретизиране...

Линк към коментар
Share on other sites

Какво значи да тръгнем на бой?

Не е ли да променим себе си, а от там и целият свят? И всеки на своето място да прави това, което му е отредено?.... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Стремящи се звучи по-добре от истински, защото кой определя истиността на нещо? Няма истинско учение или фалшиво учение. Ученичеството просто е път. За съжаление, според мен, е заблуда, че всеки ученик намира своя учител. Мисля, че познанието вече, не се нуждае от подобен тип приемственост. А и каква е личната представа за този Учител... Или този, който ни превежда през Реката. Обикновено това сме самите ние.

Линк към коментар
Share on other sites

Истинноста може да бъде изведена и опрделена само от и в Живота (Критерии за Истинност). На определено ниво всеки човек е ученик в тази велика школа на Живота. Друг е въпросът в кой клас е и как го осъзнава. Но това са подробности. Задачата на ученика е да учи това което му се преподава според способностите си. Може да се интересува от останалите ученици, но това не е същественото за него.

Това което може да прави ученикът, е да се готви. Защото когато ученикът е готов, Учителят му ще го намери. В този смисъл "Не вие мен, аз Аз вас избрах". :yinyang:

Редактирано от Васил
Линк към коментар
Share on other sites

Прав си, излиза извън конкретната тема, но не и пряко, а косвено. Да приемем, че Драконите са метафора на Учителите изобщо. Много общества, особено езотерични приемат родословието на учителите си от тяхното коляно, затова.

Линк към коментар
Share on other sites

Въпросът е доста дълбок и вътрешен. Разбира се, Учителя не е нещо външно за нас - но той е необходим, реален и жив.

:thumbsup: :thumbsup:

Усещала съм нуждата от Учител, когато "картата" ми на света и взаимоотношенията започна да се разпада и животът ми се превърна в болка. Учителят вътре в мен тогава ми помогна да усетя, че проблемът не е в Злото и в света, а в моята "карта" за него. Учителят, чието име носи този сайт, ми помогна да осъзная, че съм се опитвала да създам свой свят, подчинен на "картата" ми, вместо да намеря мястото си и пътя си в реалния свят. Благодарна съм му за свободата и за щастието, които постигнах.

И сега в моменти на колебания и изкушения, трудности и тревоги усещам, че винаги мога да се опра на мъдростта, любовта и добродушната усмивка в думите му.

:feel happy: :feel happy:

Мисля, че задачата на ученика е не толкова да усвоява каквото му преподават, а по-скоро да "полива и отглежда и раздава плода" на житното зърно, заложено от Бог в него.

Линк към коментар
Share on other sites

И да постави себе си в служба на Човечеството, както това е направил и неговия Учител. Себеотрицанието е едно от качествата без които ученикът никога няма да познае Учителя.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...