Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За важността на ума в Пътя на себепознание


Иво

Recommended Posts

Следва ли от това, че всеки човек е Бог бидейки "оборудван" с божествен ум? И ... кой дирижира мелодията в такъв случай? Нима човекът се свежда до ниво приемник без собствена воля? :huh:

Да ... Егоцентричния ум се бои да не би да го лишат от индивидуалността му. Интересно, какво си мисли, когато произнася "Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята!"? Може би тайничко си шепне "да не бъде!"? Или дори предпочита да не споменава, да не се и сеща даже за молитвата "Отче наш"? Ми тя и просто посегателство върх, собствената воля!

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

Винаги съм мислел,че философията между ума и сърцето ще ме води по пътя към себепознаването и мисля че съм в правилна посока.

Сега също си мисля,защото не съм го преживял,че развиването и постигане на хармония между ума и сърцето ще доведе до отваряне на третото око,където потока от мисли и чувства ще е някаква смес с голямо богато съдържание.

Бих искал да знам какво мислите съфорумци.

Линк към коментар
Share on other sites

...развиването и постигане на хармония между ума и сърцето ще доведе до отваряне на третото око,където потока от мисли и чувства ще е някаква смес с голямо богато съдържание.

Да! :thumbsup:

:dancing yes::whistling:

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Формула от Учителя : Правата мисъл разрешава всички противоречия в живота

Източник

Тъй като темата е за важността на ума и мисълта, мисля, че интересна посока за размисъл е как да определим правата мисъл?

Коя мисъл е права?

Коя мисъл е светла?

Как определяте?

Ще разсъждавам с понятията на НЛП - невролингвистичното програмиране...

Нормалният здравословен режим на работа на ума, мисленето е с външни референции - т.е. непрекъсната директна връзка с материалната реалност, със ситуациите и опита. За да стане по-ясно - това означава, че всяко обобщение, логическо заключение се прилага и проверява в новите ситуации (това, което непрекъснато ни съветва Учителя).

Изопаченият режим на работа на ума са вътрешните референции - т.е. новите обобщения и логически операции ползват като своя основа стари такива без да проверяват адекватността на старите и новите абстракции в конкретните ситуации.

Например, на базата на известен опит и наблюдения умът сформира обобщението, че когато човекът насреща крещи с намръщено лице, той не е доволен и ни застрашава с нещо. Негативна опитност е довела до съответна реакция на избягване на опасността по най-бързия възможен начин.

В режим 1 при следваща среща умът се опитва да провери валидността на първоначалното обобщение като анализира съдържанието на изкрещяното послание и едва тогава взема решение за бягство. Т.е. умът допуска, че е възможна и друга ситуация със същата характеристика на поведение, но с тотално различни причини и съответно ответна реакция - и така всеки път анализира всяка нова ситуация....

В режим 2 умът прави само вътрешна връзка - т.е. не проверява причините, които са предизвикали сходните външни признаци. "Крясък + намръщено лице" са достатъчни да дадат мотив за бягство.

Ами ако човекът проявява същите признаци поради страх от нещо или вика за помощ в някаква тревожна ситуация?

Права мисъл в този случай е мисълта, която анализира безпристрастно ситуацията и проверява доколко предположенията отговарят на конкретните факти.

Светла мисъл според мен ще бъде мисълта, която обхваща ситуацията на 360 градуса - т.е. не оставя "на тъмно" някои нейни страни, вижда я от различни ъгли. И още светла е мисълта, която вижда положителното, светлото в ситуацията...

В моята работа това е едно ежедневно упражнение.

Пристига детенце без домашна. Вместо да лепна етикет (вътрешна референция) - мързел, небрежност, несериозност... делово и загрижено питам дали неразбиране или затруднения са причината. Ако каже да - започвам да проигравам операциите една по една - има случаи, в които се оказва, че не е записал правилно страницата и не е намерил точното място... Идеална ситуация да разберем колко е важно да се записва четливо на видно място каквото предстои да се върши...

Представям си колко не-духовно звучи всичко написано от мен... Но след 28 години работа с деца (малки като правило) и аз мисля като децата - все проверявам и прилагам, за да видя дали е същото и какво е новото, каква е истината този път - защото всеки път е различна...

.... Мога да приема абстрактните мисли, само ако видя тяхното приложение в конкретните ситуации... и като съм и Дева до мозъка на костите... :)

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Да ... Егоцентричния ум се бои да не би да го лишат от индивидуалността му.

А нима умът служи на човеците единствено и само за да помнят "Отче наш"?

Извинявам се, ако звуча грубо, но според мен красотата на ума е именно неговата

индивидуалност. Нима следва да си облечем умствени униформи и да разсъждаваме

в стил стадо? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Да ... Егоцентричния ум се бои да не би да го лишат от индивидуалността му.

А нима умът служи на човеците единствено и само за да помнят "Отче наш"?

Извинявам се, ако звуча грубо, но според мен красотата на ума е именно неговата

индивидуалност. Нима следва да си облечем умствени униформи и да разсъждаваме

в стил стадо? :hmmmmm:

Е, отнякъде се почва. По- добре да е откъдето трябва. Иначе не само че сме с униформи, ами и на нищо не приличат. И си мислил, че сме различни. Но сме съвсем еднакви в ... мизерията си. Едно самодоволно стадо с много шарени овчици, дружно и опиянено от свободата си, потропкващо доволно и свободно по пътя към кланицата.

Линк към коментар
Share on other sites

В пътя на себепознание от Учителя, умът играе важна роля:

"Единственото нещо, което ще ви спаси, то е вашият ум... умът спасява човека. "

източник

"Всичко в света е мисъл. Всичко в света е ум."

източник

"Който не се държи за своя ум, ще страда. Хората страдат, понеже не мислят. Те се водят по сърцето си, а не по ума си. Умът е Божественото начало в човека, което никога не се петни. Казва се „покварено сърце“, но не се казва покварен ум."

източник

"Ти страдаш, защото не мислиш. Радваш се, защото мислиш.

Добър си, защото мислиш. Лош си, защото не мислиш.

Невежа си, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш....

Защо страдаш? Защото не мислиш. Защо се радваш? Защото мислиш.

Лош човек си, защото не мислиш. Учен човек си, защото мислиш...

Всичко зависи от мисълта. Мисълта е реалност. Ние всички се стремим към реалността. Тя е, която осмисля живота. Да живееш, значи да мислиш. Щом не можеш да имаш живот, значи не мислиш. Щом животът няма смисъл, животът е неприятен. Щом животът има смисъл, животът е приятен. Ти искаш да бъдеш богат. Богат си, защото мислиш. Сиромах си, защото не мислиш. Защо си сиромах? Защото не мислиш. "

източник

"Реалността, всичко в живота е умът. Духът или умът? Всичко е умът. Умът, това е същественото. Това, което ти мислиш, то е същественото. Това, което мислиш в даден случай, е реалността. За каквото мислиш, то е реално."

източник

"Като станете от сън, кажете си: "Само умът носи моето щастие. Само умът носи моята сила. Само умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам." Само така ще бъдеш свързан с ума си."

източник

Доколко за вас е важен умът по Пътя на себепознание?

Как прилагате и използвате умът?

Споделете своите мисли и опит?

Благодаря на Иво за точните извадки!

Замислих се доколко това се е оказало истина в моите лични опитности.

Било е решаващо! Не емоциите, не някакви приети морални основи, не вяра... Решаващ в личния ми път на себепознание се оказа именно умът ми, мисленето - светло и право.

Дълги години съм държала ума си вързан като послушно кученце за моделите на мислене, възприети по време на израстването ми като личност. Дълго време съм го подчинявала на емоциите (не на сърцето) си. Не съм го оставяла самостоятелно и свободно да си свърши работата, за която ми е бил даден. Напротив, използвах го, за да си градя несъществуващи фантазии, от които после да вадя още по-фантастични обобщения и съответно абсурдни решения.

В критичен момент от живота ми бях принудена или да си сложа нещата на мястото, или да се откажа...

Все пак започнах от Добрата молитва. Всеки стих прилагах към реалните ситуации, като поставях задачата да се намерят конкретните доказателства и примери за истинността на стиха. Опитайте и вие:

"Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление."

Подарен ли ми е животът (или аз с нещо съм го платила или трябва да го заслужавам)? - Докажи!

Подарено ли ми е здравето? Когато съм го губила, каква е била причината? Честно!

Радвала ли съм се на живота и хората, които той ми е подарявал (или съм се отказвала високомерно от тях, настоявайки да ми подари нещо друго) И като ми е дал каквото съм поискала, дали съм щастлива с него? - Честно!

Имало ли е случаи, в които бедите ми са били резултат точно от мои "помишления"? - Честно!

След като честните отговори очертаха доста печална картинка, последваха логично:

Какво се прави с подаръците? - Приемат се с благодарност и се ценят и пазят с любов. Какво означава това за мен лично като действие днес, сега, тук?

Предполагам вече идеята ми горе долу се проясни...

В този ред на мисли се присъединявам към касисче! - "красотата на ума е именно неговата индивидуалност" и iwan4o - "развиването и постигане на хармония между ума и сърцето ще доведе до отваряне на третото око,където потока от мисли и чувства ще е някаква смес с голямо богато съдържание." Третото око - допълнителното сетиво, с което ще разширим и усъвършенстваме приемането на информацията от света около себе си и от самите себе си. Не случайно го наричаме "око" - за какво ни служи окото като орган?

Принципът - непрекъсната безпристрастна и светла работа на ума по анализ и синтез на информацията, която постъпва в него от заобикалящия свят и изключително важно! - в синхрон с мира, любовта, радостта в сърцето....

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Е, отнякъде се почва. По- добре да е откъдето трябва. Иначе не само че сме с униформи, ами и на нищо не приличат. И си мислил, че сме различни. Но сме съвсем еднакви в ... мизерията си. Едно самодоволно стадо с много шарени овчици, дружно и опиянено от свободата си, потропкващо доволно и свободно по пътя към кланицата.

Багира, опасявам се, че мислиш твърде едностранчиво. С лека ръка обявяваш инакомислещите за това, че не разсъждават качествено и се опитваш да налагаш посоки ... Според мен това не е начинът, по който един човек би могъл да убеди събеседника си в правилността на своето становище ...

Себепознанието е важно нещо, което предполага размишления малко по-различни от подобни песимистични възгласи. Целта му не винаги е да докажем на себе си колко сме несъвършени и да си навием на пръста че е нужна някаква вътрешна промяна :) .

Линк към коментар
Share on other sites

...развиването и постигане на хармония между ума и сърцето ще доведе до отваряне на третото око,където потока от мисли и чувства ще е някаква смес с голямо богато съдържание.

Да! :thumbsup:

:dancing yes::whistling:

AZBUKI,можеш ли да се обосновеш?Моето мнение беше написано от това,че според мен,както мисъл без чувства не може,така и чувства без мисъл(защо ми е покрив без къща и обратно)

Линк към коментар
Share on other sites

Да ... Егоцентричния ум се бои да не би да го лишат от индивидуалността му.

А нима умът служи на човеците единствено и само за да помнят "Отче наш"?

Извинявам се, ако звуча грубо, но според мен красотата на ума е именно неговата

индивидуалност. Нима следва да си облечем умствени униформи и да разсъждаваме

в стил стадо? :hmmmmm:

А сме облекли, не само умствени, ами какви ли не униформи, които всички много ни отиват...

С "Отче наш" бихме могли много да съблечем, но явно не и след като още не сме намерили някое огледалце, в която ясно да се видим...

Индивидуалността не е разделение, центростремителност, самоутвърждаване... Бих могъл да кажа - да, индивидуалността е красотата ни. Но не! след като тя не е стъпала на живата всеединност, към която уж все се стремим, а сами правим пътя си към нея невъзможен. Защото за да спечелим Истинската индивидуалност, трябва да се откажем от тази, нашата си. И думи, думи, думи... индивидуалност, ум, не знам си кво... и пак човек, пак пръстен...

Защо молим Отца си, волята му да бъде на земята така, както е на небето?! Ми нали ние, земята, сме били много божествени... Нужно ли ни е нещо тогава?! И най-малко Той, Отец.

Ами... от там тръгнахме. Големите му казаха "грехопадение". А ние все по същия път сме тръгнали да крадем светлината...

Светлината, която не пускаме в нас.

"Да се свети Твоето Име" (в нас)

който няма уши

ще чуе

Линк към коментар
Share on other sites

И по повод прелюбимия ни ум, да имахме представа какво безумие е да сменяме плът след плът, да получаваме кръвно наследство от други хора, да се обличаме в свои и чужди кармични зависимости.

Да, разбира се, лесно е да се каже и да се вярва "а, това е Божия план". Обаче по-голямо светотаство от това няма. И всичко това е изпълнение на човекия план. Който Бог с безмерната си милост допусна, за да може заблуденият му човешки син да има възможност да се завърне в Любовта. Защото Бог не забравя делата на своите ръце, които сме били. Но сега сме зависими и движени само от делата на собствените ръце, сърца и глави...

Да, умът е най-важен по Пътя. Първо той трябва да бъде безмилостно стъпкан, защото само така би могло сърцето да се пречисти. Не да се облагороди според представите на същия този ум, а да се пречисти. За да изгрее в него Витлеемската звезда.

Всичко било ум... Да, било е - Слово, Христос.

Всичко е ум. Да, за човека е така - центростремителност, Луцифер.

Няма значение кое се изявява тук и какво аз виждам. Желая ви различителна способност!

Ако някой желае полемика - извинявам се, нямам сили да чета отговорите.

Линк към коментар
Share on other sites

...развиването и постигане на хармония между ума и сърцето ще доведе до отваряне на третото око,където потока от мисли и чувства ще е някаква смес с голямо богато съдържание.

Да! :thumbsup:

:dancing yes::whistling:

AZBUKI,можеш ли да се обосновеш?Моето мнение беше написано от това,че според мен,както мисъл без чувства не може,така и чувства без мисъл(защо ми е покрив без къща и обратно)

Ами не изпитвам нужда да се обосновавам. Много точно съответства описанието ти на моето лично изживяване на хармонията между сърцето и ума. Наистина се отваря третото око. И тогава пък... всички обосновки стават излишни. Просто СИ в това и виждаш. Една много цялостна картина.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако искате животът ви коренно да се промени, когато правите бънджи-скок от някой висок мост - срежете ластика. :thumbsup2:

Внимание! Ако го възприемете буквално, може да бъде опасно за вашето здраве!

Редактирано от braman
Линк към коментар
Share on other sites

И по повод прелюбимия ни ум, да имахме представа какво безумие е да сменяме плът след плът, да получаваме кръвно наследство от други хора, да се обличаме в свои и чужди кармични зависимости.

Да, разбира се, лесно е да се каже и да се вярва "а, това е Божия план". Обаче по-голямо светотаство от това няма. И всичко това е изпълнение на човекия план. Който Бог с безмерната си милост допусна, за да може заблуденият му човешки син да има възможност да се завърне в Любовта. Защото Бог не забравя делата на своите ръце, които сме били. Но сега сме зависими и движени само от делата на собствените ръце, сърца и глави...

Да, умът е най-важен по Пътя. Първо той трябва да бъде безмилостно стъпкан, защото само така би могло сърцето да се пречисти. Не да се облагороди според представите на същия този ум, а да се пречисти. За да изгрее в него Витлеемската звезда.

Всичко било ум... Да, било е - Слово, Христос.

Всичко е ум. Да, за човека е така - центростремителност, Луцифер.

Няма значение кое се изявява тук и какво аз виждам. Желая ви различителна способност!

Ако някой желае полемика - извинявам се, нямам сили да чета отговорите.

Ех, Венци, така пишеш, че направо започвам да се чудя, след като си наясно за това, както ти му казваш "безумие", защо си тук, от плът и кръв?!

Или може би си сигурен, че няма да се преродиш по същия безумен начин поне още веднъж?!

Да се стъпче ума... :hmmmmm: . Добре, да допуснем. А как? Ти правиш ли го?

----

П.П. Между другото точно в твоя ред на мисли аз бих споменала Ариман, а не Луцифер - ти защо написа него?

Линк към коментар
Share on other sites

Е, отнякъде се почва. По- добре да е откъдето трябва. Иначе не само че сме с униформи, ами и на нищо не приличат. И си мислил, че сме различни. Но сме съвсем еднакви в ... мизерията си. Едно самодоволно стадо с много шарени овчици, дружно и опиянено от свободата си, потропкващо доволно и свободно по пътя към кланицата.

Багира, опасявам се, че мислиш твърде едностранчиво. С лека ръка обявяваш инакомислещите за това, че не разсъждават качествено и се опитваш да налагаш посоки ... Според мен това не е начинът, по който един човек би могъл да убеди събеседника си в правилността на своето становище ...

Себепознанието е важно нещо, което предполага размишления малко по-различни от подобни песимистични възгласи. Целта му не винаги е да докажем на себе си колко сме несъвършени и да си навием на пръста че е нужна някаква вътрешна промяна :) .

Принципно сигурно мисля едностранчиво. Но да налагам посоки... Това е твоя интерпретация. Много бих искала да не съм права. Захласвам се по божествения си ум, и по божествеността на ума на другите - също. Ако нещо убива на захласа ми- привижда ми се. Ни най- малко не отричам значението на себепознанието. Но какво си мислиш, че ще откриеш, като познаеш себе си? "Съм най- прекрасен, съм най- красив..." Не ти трябва вътрешна промяна? Напълно е възможно! Самодоволната част от теб никак не би я искала! Точно така е!

Не бих искала да убеждавам когото и да е в каквото и да е. То картината на самия живот не може, та аз ли ...

Линк към коментар
Share on other sites

Човек след като загуби едно сетиво, обикновено това се компенсира с усилването на някое от другите. Трябва ли по същия начин да се опитваме осакатявайки ума си да засилим сърцето си или пък интуицията си? Ако искаш да развиеш слуха си е необходимо да слушаш, а не да ослепяваш. Развива се това, което се използва. Какво ни е виновен умът, че не използваме духовността си? Който иска да се отърве от ума, трябва да спре да мисли. Това е като да не искаш да виждаш и да живееш със затворени очи. Но какъв слух ще развием само, даже можем да си повярваме, че нямаме нужда да гледаме.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Ни най- малко не отричам значението на себепознанието. Но какво си мислиш, че ще откриеш, като познаеш себе си? "Съм най- прекрасен, съм най- красив..." Не ти трябва вътрешна промяна? Напълно е възможно! Самодоволната част от теб никак не би я искала! Точно така е!

Не бих искала да убеждавам когото и да е в каквото и да е. То картината на самия живот не може, та аз ли ...

Хммм. Значи ли това, че следва само да се вайкаме колко много не знаем, колко духовно низши сме и колко много имаме да учим? Това ли ще ни доближи до Божественото? Нима човекът не трябва да опознава себе си поради страх от това, че ще открие някой свой недостатък или пък ще се възгордее? Смешно ...

Или пък не бива да сме доволни от онова, което сме постигнали, понеже това би означавало, че сме се отдали на суета? Нима не бива да приемаме постиженията на науката за верни, понеже това би означавало, че се опитваме да обясним света около нас по ... човешки начин. Е, добре ... обяснете ми тогава как и от какво Бог е създал растенията, животните, скалите, водата ... за това как е създал човека имам някаква идея :D

Редактирано от kasis4e
Линк към коментар
Share on other sites

Хммм. Значи ли това, че следва само да се вайкаме колко много не знаем, колко духовно низши сме и колко много имаме да учим? Това ли ще ни доближи до Божественото? Нима човекът не трябва да опознава себе си поради страх от това, че ще открие някой свой недостатък или пък ще се възгордее? Смешно ...

Напълно съм съгласна! Смешно е да се вайка човек колко много не знае и да се плаши сам от себе си!

Смешно е и да се възгордява, като всъщност величието му си е от вида "на гол тумбак- чифте пищови" . Смешно е да се прави или едното, или другото, като не се вижда, че са едно и също! Но не е смешно и има своя дълбок смисъл- да не би все пак да започне да се опознава и да вземе да открие наистина величието си! Защото преди това трябва да плати една цена, която изобщо не иска да плати! Да види и да се откаже (доброволно и с радост!) от себеутвърждаващия си начин на мислене и живот!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на Донка за интересния паралел към НЛП, напълно съм съгласен с тези принципи.

Относно въпроса коя мисъл е права?

Според мен е трудно да се даде точна дефиниция, но нещо съвсем просто, коети ми идва на ум е:

Ако една мисъл те прави спокоен, радостен и вдъхновен - значи тя е права.

Линк към коментар
Share on other sites

Относно въпроса коя мисъл е права?

Има и мисли които не вкарват съзнанието в дуалистично противоречие. Както и изразяват времево обединение.

"И пак със плътта си ще видя Бога".

Минало, сегашно и бъдеще се сливат в непоколебима увереност, която наричам "знаене".

Линк към коментар
Share on other sites

Смешно е и да се възгордява, като всъщност величието му си е от вида "на гол тумбак- чифте пищови" . Смешно е да се прави или едното, или другото, като не се вижда, че са едно и също! Но не е смешно и има своя дълбок смисъл- да не би все пак да започне да се опознава и да вземе да открие наистина величието си! Защото преди това трябва да плати една цена, която изобщо не иска да плати! Да види и да се откаже (доброволно и с радост!) от себеутвърждаващия си начин на мислене и живот!

Значи ... нещо като ... затваряй очите и скачай?

Не гледай в огледала, защото ще разбереш, че може би си красив.

Не гледай в ума си, че току виж си установил, че ти допада да размишляваш.

Не търси в сърцето си, защото така, както обичаш другите, ще вземеш да обикнеш и себе си.

Не си създавай кумири ... не се себеутвърждавай, а просто сляпо се уповавай ...

Това ли е правилния път? :huh:

Ако една мисъл те прави спокоен, радостен и вдъхновен - значи тя е права.

Хммм ... а дали е и правилна? :hmmmmm::)

Редактирано от kasis4e
Линк към коментар
Share on other sites

Касисче! Поздравления за разсъжденията и присъствието! Много им се радвам!

Ако една мисъл те прави спокоен, радостен и вдъхновен - значи тя е права.

Хммм ... а дали е и правилна?

А какво или кой решава кое е правилно? В моите опитности дори грешките ми са били правилни - грешки съм ги отчела след като съм видяла и изпитала резултатите от тях, но явно съм имала нужда да се убедя сама в това....

А за написаното от Ради - Точно! Отново опитът ми сочи, че винаги когато мисълта е била одобрена от сърцето ми - т.е. когато е съпроводена от спокойствие, радост и вдъхновение, винаги после се е оказвала най-доброто за мен и другите....

Мислех си за ума и личността на човека тази сутрин. Ако умът е в ролята на режисьора, а ролите, съвкупност от които е личността ми, са актьорите на сцената на моя личен живот, спектакълът носи радост на публиката, на актьорите и на режисьора и получава Награда от Сценариста....

Сменяли ли са си местата, обаче - ролите да казват на ума какво да прави и как, и да не четат сценария, само скандали и освиркване са следвали ...

Линк към коментар
Share on other sites

Касисче! Поздравления за разсъжденията и присъствието! Много им се радвам!

...

Мислех си за ума и личността на човека тази сутрин. Ако умът е в ролята на режисьора, а ролите, съвкупност от които е личността ми, са актьорите на сцената на моя личен живот, спектакълът носи радост на публиката, на актьорите и на режисьора и получава Награда от Сценариста....

Сменяли ли са си местата, обаче - ролите да казват на ума какво да прави и как, и да не четат сценария, само скандали и освиркване са следвали ...

Благодаря ти, Донка ... поздравления за всички вас, които участвате в този толкова интересен форум, който с всеки изминал ден все повече и повече ме заинтригува с интересните теми и красивите гледни точки :) ...

Сега по темата: Ако умът е режисьор - добре. Всички актьори биха играли ролите си идеално. Интересно би било ако режисьор е сърцето. Колкото до Сценариста ... според мен именно сюжета е онзи, който прави пиесата интересна ... Добрият сценарий е възможно най-солидната база, върху която всички останали могат да надграждат :D ...

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...