Guest azbuki Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 (edited) Абе, аз служа на черната ложа и затова тука компрометирам всичко. Проблемът е, че не вярвам в ложи, в опозиции и прочие дуализми. Няма нищо извън Бога. Убедена съм, че Исус дали ще го наречеш зло или добро, все му е едно. За някои е бил добро, за други зло. Това са субективни човешки възприятия за нещата. Това добро, за което говори Станимир, не държи да бъде наричано добро. То е това, което е. Може да го наричаме добро, може и друго, това не го променя. И за това добро, Сатаната надали е зъл. Той е просто един активен принцип, който действа по определен начин и е част от всичко. Това "добро" е отвъд дуализма и няма име. Виж, конструираното от човешкото съзнание добро и зло и придаваната му морална окраска, за това ставаше дума.Както и за реалните активни принципи на доброто и злото и тяхното участие в мирозданието - без окраски на морал. Не е ставало дума за техния Източник. А как мислите, Източникът им различен ли е? Гея, Земята, родила Уран, Небето, и после се съединила сама с него и от тях се родил Кронос, Времето... Едно и също се обединява със себе си и поражда всичко. Това е единствената реална функция на доброто и злото. Всичко друго сме го измислили ние. Разбира се, че Божестверното е идеал. И човек може да се стреми да се обедини с Божественото в себе си. Но ако вместо това се обедини с една или друга конструирана представа за добро и зло, като горепосочените (а това става твърде често), то той се идентифицира просто с някаква част от собствената си конструкция за реалността. С нищо Божествено не се е обединил поради простата причина, че, виждаш ли разделение и вярваш ли в него, не осъзнаваш ли общия източник на всичко, вече не си свързан с Божествения принцип. Вярата в ложи е една от всичките форми на самоограничаване на съзнанието. Мислене в концепции. Е, трудно ни е да мислим другояче, но всъщност има едно ниво на съзнание, където тази тенденция към бинарна логика е преодоляна. Където няма нужда да се идентифицираме с единия или другия принцип, за да виждаме и двата, бидейки едновременно едно с тях и извън тях. В астрологията това е Плутон. Съзнание над съзнанието. Последната планета от нашия порядък. И след нея? И за друго се сетих. Господ поразява Содом и Гоморра заради греховете им, но спасява единствения праведник - Лот, и дъщерите му. И те след това какво правят? Преспиват с баща си и раждат от него деца. Значи единствените праведници имат наклонности към кръвосмешение? В Библията има, макар и да е толкова редактиран и манипулиран текст, много индикации за това, че понятието за морал е нещо променливо, но Божествената Воля не се влияе от това наше човешко понятие за морал. В Библията е "морално" един мъж да се жени за много жени, но неморално една жена да се жени за много мъже. Морално е да вземеш братовчедка си за жена или дори да преспиш с баща си, но не и да се смесиш с други племена. В днешно време пък е съвсем различно. Ако има по-очебиен пример за това колко да безразлични на така нареченото Божествено са нашите морални принципи, то не се сещам за него. За Божественото е важно това, което казах - колко любов можем да съберем. Бог ни "мери" само по това, а не според човешките понятия за добро и зло и приписвания им морал. И като ни премери, само ни тласка да се научим да поемаме повече, не ни диктува как. Това второто си е наша работа. Господ си има много друга работа, за да се знаимава с нашите човешки понятия за това или онова и боричканията ни по този повод. Редактирано Юни 6, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 Колкото до аз... не съм нито добра, нито зла, но мога да бъда и двете. Едно знам само: Аз съм аз. Аха ясно, значи мислиш като мен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 (edited) Добър е човек, който с действията, мислите и думите си не наранява пряко или косвено нито едно живо същество. ... често се наранява с бездействие (няма мисъл, няма думи) ... Ако ще се дава оценка, тя трябва да е на всяко едно действие и мисъл. оценка! типично човешко, да подредим в редички на полиците ... това "да" това "не" Човекът не е нито едното, нито другото. ... а аз съм и двете! аз избрах да приобщя в себе си и бялото и черното, доброто и злото, топлото и студеното ... главното е да не се деля на ... докато има "добро" и "зло" ще са водещи интересите, а от там и войната това да позволиш да те манипулират ... тъжно е ... пп използвах цитат от поста на Станимир като отправна точка за това което исках да кажа нищо лично Редактирано Юни 6, 2009 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
paparosko Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 Според мен няма лоши хора, има лоши нрави, лоши обичаи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 (edited) "Ако си недоволен, че хората не те обичат, започни ти да ги обичаш. Ако си недоволен от кривите мисли, изгони ги навън. Ти можеш да ги изгониш, когато ги впрегнеш в работа.Щом ги впрегнаш на работа, те отстъпват място на добрите мисли. Има един вътрешен закон в човека, с който нещата могат да се трансформират.Злото е зло, доброто е добро. Те никога няма да се изменят, но могат да се съчетават.Като съчетаете доброто и злото, те ще се примирят. Нагостете добре лошия човек, и той ще се примири с вас. ...ще задоволи глада си и ще се разположи към вас, ще стане добър." "Учение и работа", "Товарене и разтоварване" стр.198-199 Разбирам и приемам верността на последното твърдение, но се питам - дали ако това се повтаря циклично, не се стига до енергиен вампиризъм? А относно работата съм мнооого съгласна. Затова има и поговорка: "Дяволът бяга от работата." Редактирано Юни 6, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 (edited) Пиша без да цитирам никой. Да виждаш дявола нейде другаде освен в себе си... ами то е същото заблуждение, за което си говорим. Същия дуализъм. Няма нищо "вън". Пък колкото до бягането му от работа, съмнявам се. Точно той ни впряга на работа в много отношения. Рядко се срещат хора, които наричат сами себе си добри хора. Обикновено другите поемат тази функция. Какъв смисъл има човек да се нарича добър? Приказките са ненужни. Пък и наричайки се добър, веднага предполагаш, че има и лоши. Пак в дуализма се оплетохме. Това е "дяволът". То е нещото, което наподобява истината, тълкува я някак си, но не е нея. Изкривяването й. Чрез собственото ни съзнание - няма външен "враг". И самата дума за това говори: "диаболос" - този, който ви "премята" А по въпроса за изкривяването на истината, сетих се за нещо, което казал Махатма Ганди: Внимавайте с това, което говорят брамините, защото те тълкуват закона, както на тях им е угодно. Затова.. хич не обичам да цитирам. Зло ли е добро ли е: Аз съм. Редактирано Юни 6, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 човек колкото повече чете, толкова повече се пита ... някак си се разминавам/заобикалям с хора които трябва да "гощавам", и затова тази препоръка ми е high recommended общувам само с такива с които се чувствам удобно, т.е. без притеснение споделям себе си не зная какви са - добри или зли Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 (edited) И аз ще поразсъждавам над това, което сте писали Ами да, източникът на доброто и злото е един, така е! Това обаче не ги прави взаимозаменяеми. Просто са взаимодопълващи се. А дуализъм си има, просто тук и сега сме именно в такъв свят - да не го приемаме и да си мислим, че няма противоположности, тук на Земята, не виждам смисъл. Да се опитваме да погледнем отвъд тях или по друг начин казано, да ги обхванем и двете, в пълнота - да, това според мен има смисъл. Не е лесно. Поне за мен. Дяволът в нас ... да, има го у всеки от нас, защото и самите ние сме дуални същества. Има го и извън нас - и другите са дуални, и светът е дуален . А моралната интерпретация на доброто и злото наистина още повече заплита и обърква нещата... Оценките ... ако човек избягва да съди/осъжда въз основа на тях, те са просто една отправна точка - нищо повече. Енергиен вампиризъм има, когато без да искаш да угостиш някого, той сам започва да се гощава. А това: Според мен няма лоши хора, има лоши нрави, лоши обичаи. не можах да разбера добре - в смисъл: кой ги създава лошите обичаи, кой ги проявява лошите нрави? Над това също се замислих: Статичността е зло. Статичното равновесие е невъзможно. Силата, която неминуемо нарушава всяка статичност е добро. Космичните закони изискват от човека движение, защото самият живот е движение. Наистина ли е невъзможно статичното равновесие? Защо? Движението е живот ... - това съм го чувала много пъти, но някак ми е трудно да го осмисля. А ако човек има нужда от малко почивка и вземе, че избере статичността за известно време, той автоматично става зло, така ли? Редактирано Юни 6, 2009 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 (edited) А дуализъм си има, просто тук и сега сме именно в такъв свят - да не го приемаме и да си мислим, че няма противоположности, тук на Земята, не виждам смисъл. Да се опитваме да погледнем отвъд тях или по друг начин казано, да ги обхванем и двете, в пълнота - да, това според мен има смисъл. Не е лесно. Поне за мен. Ето за това става дума. Кой не приема и отрича дуализма? Нали непрекъснато за него става дума? Иначе статичността, ако е почивка просто, няма проблем. Нали човек така прави - вдишва, издишва. Има периоди на активност, после на разпускане. Поемаш, отделяш. Но спре ли този пулс, спре ли дишането, вкопчи ли се човек в едната или другата страна на нещата, това вече е застой. И се започват процесите на разпад, на деградация. Впрочем, и те си имат място. Никой не им го отрича. Въпросът е в избора. И после стана дума за това, че човешкият избор не бива да се бърка с Божественото начало, с Божествената Воля. Животът е река. Както и любовта. Човекът прави бентове, огражда, събира водата, но не може да я спре. Опита ли се прекалено задълго, бентовете падат и става.... ами потоп. И така... Както си го направим, но ако нищо не правим, то пак си тече. Може да си направим язовирче, за да ни служи, но да виждаме в това язовирче цялата река и да се опитаме да я набутаме в него... Ами който иска, нека опита. Редактирано Юни 6, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 (edited) Ако не съм признала дяволчето/сянката в себе си и не съм я прегърнала като част от мен, значи още съм в дуалността. Т. е., зная своите отрицателни страни, но вярвам в Бог, стремя се към доброто и най-вече-уча се. Старая се ако съм в ситуация, която ми причинява дискомфорт, да променя онова нещо в мен, дето е причината за дискомфорта. Т. нар. външно зло е условието, в което Бог ме е поставил, за да събудя нещо добро в себе си. Или просто да разбера ситуацията и хората, които участват в нея.... Ако храня обида, 'подскачам' само, когато някой изрази мнение, различно от моето едва ли съм много съзнателно израстнала. Разбира се, трудно е, когато някой съзнателно ме атакува да съм 'добра', но все пак и търпението, самообладанието се възпитават.... Постепенно добро и зло се размиват и стават само методи, чрез, които душата се учи, израства.... Убедена съм, че Исус дали ще го наречеш зло или добро, все му е едно. За някои е бил добро, за други зло. Това са субективни човешки възприятия за нещата. Това добро, за което говори Станимир, не държи да бъде наричано добро. То е това, което е. Може да го наричаме добро, може и друго, това не го променя. И за това добро, Сатаната надали е зъл. Той е просто един активен принцип, който действа по определен начин и е част от всичко. Това "добро" е отвъд дуализма и няма име. Значи, ако сме изпълнители на Божията воля, не сме нито добро, нито зло... Просто изпълняваме, това, за което сме дошли и ... толкова.... Редактирано Юни 6, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 Самото разбиране за "отвъд дуализма" означава ли, че човекът е вече в Пътя на Светлината, или съществува и по-тъмна тъмнина, която също осъзнава "отвъд дуализма"? Това би означавало разгръщане на самия дуализъм на отделни сфери като глава лук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 Тъмнина я има, тя не вярва в Бога, старае се да ни отклони, да ни внуши неща, които не са за нас... А иначе, отвъд дуализма е точно човек в Пътя си, воден от Светлината Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 Добро и зло - това са две крайности, които съществуват за ограниченото земно съзнание. Колкото повече човек се пробужда, разбира че черно и бяло, самостоятелно обособени не съществуват. Няма дуализъм - всичко е спектър. Добре е човек да има някакъв телевизор, макар и черно-бял. Но друго си е да е цветен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 (edited) Добро и зло - това са две крайности, които съществуват за ограниченото земно съзнание. Колкото повече човек се пробужда, разбира че черно и бяло, самостоятелно обособени не съществуват. Няма дуализъм - всичко е спектър. Добре е човек да има някакъв телевизор, макар и черно-бял. Но друго си е да е цветен. Тогава защо се случва така, че хора с цветни телевизори понякога се включват в черно-бялата игра на страната на черните? И по тази логика - ако се включат на страната на белите, както ние разбираме намесата на Учители и висши същества, не е ли пак влизане в черно-бялата схема? После - самата йерархия - ангели, Архангели и нагоре - показва, че едните са по-малко положителни от другите, а това сравнение означава, че има нещо и със знак (-)..... ? Не задавам въпроса поради желание да внасям смут, а защото точно сега проглеждам за нещата по този начин. Редактирано Юни 6, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 Добро и зло - това са две крайности, които съществуват за ограниченото земно съзнание. Колкото повече човек се пробужда, разбира че черно и бяло, самостоятелно обособени не съществуват. Няма дуализъм - всичко е спектър. Добре е човек да има някакъв телевизор, макар и черно-бял. Но друго си е да е цветен. Тогава защо се случва така, че хора с цветни телевизори понякога се включват в черно-бялата игра на страната на черните? И по тази логика - ако се включат на страната на белите, както ние разбираме намесата на Учители и висши същества, не е ли пак влизане в черно-бялата схема? После - самата йерархия - ангели, Архангели и нагоре - показва, че едните са по-малко положителни от другите, а това сравнение означава, че има нещо и със знак (-)..... ? Не задавам въпроса поради желание да внасям смут, а защото точно сега проглеждам за нещата по този начин. Хората с "цветни телевизори" много по-рядко се включват в играта на "черните", защото по-дълбокото им виждане не им позволява. Пример: "Всички са маскари." След това: "Наши и ваши." Хората и съществата са различни. Това което в някой е лошо, като го сложим под микроскоп, виждаме че има и други светлини в него. И обратно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 Пример: "Всички са маскари." След това: "Наши и ваши." Браман, много уважавам отговора ти, но примерът е с твърде малко думи , затова вероятно не го разбрах. "Много малко" е все пак "да". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 (edited) Тогава защо се случва така, че хора с цветни телевизори понякога се включват в черно-бялата игра на страната на черните? И по тази логика - ако се включат на страната на белите, както ние разбираме намесата на Учители и висши същества, не е ли пак влизане в черно-бялата схема? После - самата йерархия - ангели, Архангели и нагоре - показва, че едните са по-малко положителни от другите, а това сравнение означава, че има нещо и със знак (-)..... ? Не задавам въпроса поради желание да внасям смут, а защото точно сега проглеждам за нещата по този начин. Когато служим на Бога /светлите йерархии/, е важно да извървим Пътя, който ни е даден. Може би ние не виждаме цялостната картина и не знаем дали за Божествения свят това, което правим е добро. Както майката понякога може да се скара на детето си или да го лиши от нещо, но го прави за негово добро. Т. е. тя вижда какво ще следва от това... Изобщо понякога се допуска едно голямо зло в живота ни, но то ще ни научи на много неща... Ето един пример, който може да изясни малко... Вас ви хваща една болест, едно страдание. Вие мислите, че това е нещастие. То е едно спасително средство за вас. То е за повдигане на вашето съзнание. Защото в едно болезнено състояние човек почва да разбира нещата много повече, отколкото когато е здрав. Като е здрав, той казва: „Аз трябва да живея!“ Че другите хора страдат, това ни най-малко не го интересува. Ако природата тури този принцип: „Мене страданията на хората не ме интересуват“, тогава какво би станало с хората? Благодарение, че тя има винаги предвид страданията на хората и иска да ги освободи от тези страдания. Ако в света има някой път страдания, то е една необходимост, за да се запазят хората от много по-големи бедствия, от които в бъдеще могат да страдат. Та, сега стихът казва: „Мечът на Духа, това е Словото.“ В онова разумно разбиране седи човешкият живот. Един казал на един танцьор: „С такива ли работи ще се занимаваш, да играеш танци?“ Кое е по-хубаво: да се кълчи или да живее в блудния дом и да продава тялото си? Не е ли по-чисто да си изкарва прехраната с игра, отколкото с развален живот? Кое е по-хубаво: като танцьор или като кръчмар да си изкарва прехраната? Аз мисля, че един танцьор ще вдъхне в някои хора един импулс много по-благороден, отколкото един кръчмар. Аз не казвам, че това е единственият занаят. Кое е по-хубаво: като апаш ли да си прекарваш живота или като един циганин, който ходи от къща на къща и свири, за да си изкара прехраната? Аз бих предпочел да съм циганин, да съм танцьор, отколкото един кръчмар. Из Мечът на Духа braman, мисля, че съзнателните хора вече са се отърсили от 'наши-ваши' и приемат хората, като хора-човеци. И изобщо съденето ни е присъщо-да, но то е плод на неразбиране. Идва момент, в който можем само да наблюдаваме 'играта', защото сме извън нея и имаме по-ясен поглед... Редактирано Юни 6, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 Изобщо понякога се допуска едно голямо зло в живота ни, но то ще ни научи на много неща... Това несъмнено е така. Мисълта ми е в друга посока - дори злото след време да се окаже за добро, ако то е сторено съзнателно от определен човек, за него то си носи смисъла на "зло" ... и му трупа негативна карма. Или? Пример: Б прави така, че А да остане без жилище. В резултат А отива на друго място, намира по-добра работа и си устройва живота още по-добре. Това обаче не е извинение за Б. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 (edited) Ние сме взаимносвързани и е нормално да има 'отчет', карма, за всяко наше действие, мисъл... Намерението, с което е направено дадено действие е добро или лошо. Ако ти завиждам, мразя те и искам да ти навредя-да, навличам си карма. Но ако не съм имала това намерение и дори съм искала нещо хубаво да направя за теб, но пък е излязло недотам добро или не си го приела така, има карма, но добра... Т. е. - "Прави на другите това, което искаш на теб да ти направят"... И да, ако А е използвал условията, за да се развие, си е негова печалба, може би е бил по-позитивен. А иначе Б си носи по-следствията от своите действия... Редактирано Юни 6, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 Приятели, добро и зло това са критерии за съзнание в двуизмерния свят. Но нали има и триизмерен? Трябва да се замислим какво всъщност означава спектър? Разбира се, че човек, като прави зло, наврежда най-вече на себе си. Но ние говорим за самия човек като зъл, колко е черен, дали е абсолютен мрак или е най-обикновен глупак. Много хора навреждат, без сами да го осъзнават. Дори и земното право (юридическото) взема под внимание едно престъпление с колко умисъл е извършено, а какво остава за разсъжденията на разумния човек или ясновидеца. Или казано по друг начин - да, добро и зло има, но това са логически крайности - между тях има един голям спектър. Нали мракът е отсъствие на светлина, с малко повече светлина той става сумрак, после развидиляване, докато се стигне до яркото обедно слънце. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 (edited) Спектърът не е между доброто и злото, спектърът въобще не включва черно и бяло. И аз добре знам защо е така. Въпросът ми е - защо се получава така, че хем се ползва спектъра, хем се смесва или с бяло, или с черно, или и с двете. Т.е. - преливане на измеренията или общи допирни площи между тях.... дано да сте мен разбрали, защото освен образно, не мога да го обясня по друг начин. И още - ако мракът е само отсъствие на светлина, какво пречи на светлината да възцари своето тотално присъствие, така че да не остане място за мрака? В реалността на полюсите те са в подвижно равновесие, както знаем. Редактирано Юни 6, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 Спектърът не е между доброто и злото, спектърът въобще не включва черно и бяло. И аз добре знам защо е така. Въпросът ми е - защо се получава така, че хем се ползва спектъра, хем се смесва или с бяло, или с черно, или и с двете. Т.е. - преливане на измеренията или общи допирни площи между тях.... дано да сте мен разбрали, защото освен образно, не мога да го обясня по друг начин. И още - ако мракът е само отсъствие на светлина, какво пречи на светлината да възцари своето тотално присъствие, така че да не остане място за мрака? В реалността на полюсите те са в подвижно равновесие, както знаем. "Спектърът не е между доброто и злото, спектърът въобще не включва черно и бяло." Да, защото бялото е съставено от трите основни цвята на спектъра и технете поделения. А черното къде е? В абсолютната нула? Абсолютната нула ли е възможно най-ниското слизане на материята? Не знам. И все пак - къде е черното. Негативно настроения човек ще го види навсякъде. За този, в когото живее любовта, вижда нещата малко по-различно. Спомням си едни думи на Ошо: "За любовта враг не съществува. " Не се лишаваме от ум, но получаваме онзи светъл като слънцето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 Ех, че хубава тема се получи - благодаря за което на azbuki! Късметче, накара ме да се замисля дълбоко: Спектърът не е между доброто и злото, спектърът въобще не включва черно и бяло. И аз добре знам защо е така. Въпросът ми е - защо се получава така, че хем се ползва спектъра, хем се смесва или с бяло, или с черно, или и с двете. Т.е. - преливане на измеренията или общи допирни площи между тях.... дано да сте мен разбрали, защото освен образно, не мога да го обясня по друг начин. И още - ако мракът е само отсъствие на светлина, какво пречи на светлината да възцари своето тотално присъствие, така че да не остане място за мрака? В реалността на полюсите те са в подвижно равновесие, както знаем. Въпросите, които задаваш, са много по-дълбоки, отколкото изглеждат - поне за мен. И не мога да дам точен и ясен отговор. Благодаря ти и на теб, че ми обърна внимание на тези неща. Между другото и в спектъра има срещуположни цветове; и вървят в комплект по двойки точно в реда на чакрите нагоре: червен-зелен, оранж-син, жълт-виолетов ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 6, 2009 Доклад Share Добавено Юни 6, 2009 Дали е правилно да разглеждаме доброто и злото като полюси? Ако си представим една безкрайна права линия и себе си като точка лежаща на тази линия, то доброто ще бъде всичко надясно от тази точка, а злото – всичко наляво. Мислейки за това, което е надясно от нас, насочвайки вниманието си към него, ние се придвижваме в съответната посока. Не е без значение в коя посока ще се движиш, затова доброто и злото не могат да бъдат приравнени. Ние самите можем да изберем както едното, така и другото. От тази гледна точка ние сме отвъд доброто и злото. Изборът ни предопределя това какво ще сътворим – добро или зло, но самите ние оставаме неизменни, освен ако не се отъждествяваме с телата, мислите и действията си. И още - ако мракът е само отсъствие на светлина, какво пречи на светлината да възцари своето тотално присъствие, така че да не остане място за мрака? В реалността на полюсите те са в подвижно равновесие, както знаем. Мракът е отсъствие на светлина и нещо повече – мрак не съществува. Всичко е светлина – навсякъде, без изключение. Може да е с различна интензивност, с различна скорост на вибрация и сила, но всичко, навсякъде е светлина. Ние виждаме разбира се само едно ограничено късче от целия безкраен спектър на светлината. Ние възприемаме само това, което са способни да доловят сетивата и ума ни. За грубите енергии сетивата ни са станали прекалено фини, а за висшите енергии, сетивата ни са все още прекалено груби. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Юни 7, 2009 Доклад Share Добавено Юни 7, 2009 (edited) Изобщо понякога се допуска едно голямо зло в живота ни, но то ще ни научи на много неща... Да. Да нахраниш "лошия" с добро е същото като да нахраниш "добрия" със зло. И двете просто помагат на човека да се оттласне от настоящето си ниво на съществуване, разширяват съзнанието му и интегрират нови неща в полезрението. Опозицията в астрологията е осъзнаване. Редактирано Юни 7, 2009 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.