Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Карма, прераждане,...Изход ?!?


Guest НиколаДамянов

Recommended Posts

Само когато се освободим от кармичния закон, ще можем истински да използваме неговата сила и възможности, за едно висше творчество. Давещия се трудно може да разбере за силата на реката, която може да бъде впрегната.

Ха честито! И аз започнах да се самоцетирам. :D

Диана, ти някога давила ли си се? Не? И все пак, би трябвало да знаеш, че когато сме въвлечени по такъв начин в някаква ситуация, друдно бихме я оценили както подобава. А какво остава за еволюционното и надрастване.

Линк към коментар
Share on other sites

Сънувах странен сън.

И се питам душата може би не идва от Бог.Тоест ние сме съществували в някакъв дивашки свят,Бог  е извел оттам душите ни.

И иска да му се починяваме и иска да ни опитоми.

И именно това опитомяване от Бог хората наричат любов.

А колкото повече те опитомяват толкова повече неща ти дават.

Наистина имате ли чувството че душите ви идват от свят извън Божественият?И затова душите все още се учат на божиите закони защото идват отдалеч.

:3d_146:

Линк към коментар
Share on other sites

Само когато се освободим от кармичния закон, ще можем истински да използваме неговата сила и възможности, за едно висше творчество. Давещия се трудно може да разбере за силата на реката, която може да бъде впрегната.

Ха честито! И аз започнах да се самоцетирам. :D

Диана, ти някога давила ли си се? Не? И все пак, би трябвало да знаеш, че когато сме въвлечени по такъв начин в някаква ситуация, друдно бихме я оценили както подобава. А какво остава за еволюционното и надрастване.

Ами нямаше нужда да се самоцитираш - обикновено чета внимателно и се замислям над прочетеното. :)

Отговорих съвсем съзнателно на метафората ти. И по принцип мисълта ми беше следната - докато не сме изпитали на гърба си нещо, трудно ще го разберем и оценим (което като че ли и ти се опитваш да кажеш).

На въпроса - да, давила съм се, (вярно, не в река), запазих самообладание и без да викам за помощ се самоспасих, но още в момента, когато нещата тръгнаха на зле, бързо-бързо оцених по достойнство и изпитах страхотен респект към стихията вода, което продължи и след като се добрах до брега, а и до сега. Та продължавам да мисля така - който никога не се е давил, той не може да разбере силата на водата. Но ако евентуално след това успее да достигне до позиция, в която вече не може да се удави, тогава (въз основа на добития опит) би могъл свободно да борави с водата.

Линк към коментар
Share on other sites

Ще продължа с още малко разсъждения по темата.

Кармата тегли човекът към различните сфери на проявление. Има карма, която може да бъде отработена във физическо тяло, има такава, която се отработва в по-висшите сфери. Има и духовна карма, свързана с монадата, която ще започнем да натрупваме щом осъзнаем себе си като монади. По същият начин животните, минералите и растенията не трупат карма в смисъла в който и на нивото на което това правят хората, но все пак те са отговорни в някаква съразмерна на съзнанието им степен. Нарасналото съзнание е и с по-голяма отговорност. Да бягаш от кармата в известен смисъл означава да бягаш от отговорност. Това, към което хората следва да се стремим е да преобразим кармата, която ни въвлича в прераждания в грубия физически свят в такава с духовен характер. Не е вярно, че ако се откажем от плодовете от действията си (което включва действително да не желаем тези плодове) няма да натрупаме карма. Да няма да натрупаме карма, но само такава свързана с трите нисши плана на човешката еволюция (физически, астрален и ментален). Но на духовен план ние ще натрупаме карма, която именно ще ни окаже съответното притеглящо влияние, така че фокусът на самосъзнанието ни постепенно да започне да се измества към духовния план и да се освободим окончателно от влиянието на материалния. Използвам думите „духовен“ и „материален“ в относителен смисъл.

Линк към коментар
Share on other sites

Как можем да излезем от цикъла на преражданията, в който попада Душата, обусловен от изпълнението на причинно-следствените връзки ?

Карма не обуславя цикъла от прераждания, а съдбата! Карма дава шанс за промяна на Личната ни еволюция, чрез Отношението!

Но нека започнем първо от обясненията на понятията-Карма и Съдба, тъй като самата структура на думичките носи информация, която при неправилно използване и неразбиране, води до празнодумства и погрешни представи.

Думата Съдба, според Принципа за структуриране на свещените слова(Спас Мавров-"Пътят на пробудената душа", стр.22), има следното информационно значение:

Съд:

1.съдина, чиния,паница, блюдо

2.съдилище, трибунал

Ба:-сакрална българска сричка със значение на полово неопределена душа, слизаща в материята да стане Ка-полово детерминирана душа.

Т.е., Съдба е това което се случва като неизбежно в живота на човека, защото качеставата на съдържанието на душата му е такова.

Думата Карма на индийски, или по точно от санскрит, означава:- правене, действие, т.е. имаща отношение към Причинно-Следствената връзка на Нещата.Нарича се още Закон за причинно-следствените връзки.

Разделяйки думата на съставящите я срички, те имат следното значение(Спас Мавров-"Пътят на пробудената душа"-стр.29):

1.Ка-земна душа.Ба, трансформирана в материална форма.

2.АР-сричката е РА и означава небесна енергия на творящата космична същност(Слънце, Амон-РА)

3.МА-Вода.Женска същност. Майка.Раждаща материални форми.

Анализът дава тълкуанието на карма като Душа(КА),намираща се в материята,под контрола на Небето(РА), в планетарните енергийни характеристики на земното възпроизводство(МА).Т.е. Карма означава прераждаща се човешка душа под контрола на закона на Небето.

Според Джуал Кхул, Закона за Причинно-Следствените връзки се занимава, основава се на причини, присъщи на строежа на материята и взаимодействието между отделните атоми....Било то взаимодействие, регламентиращо взаимодействията между атомите на растение, животно,планетарни атоми или слънчеви...

Т.е. така често използваният израз-освобождаване от карма??? е повече от смешно!Да освободиш атомите на тялото си от причинно следствени зависимости, пише Мавров, не означава нищо друго, освен да ги освободиш от лични проблеми и да ги настроиш към груповия проблем на тялото и душата.

Казано вече накратко-"Съдбата включва в себе си карма като частен случай, защото собствените й качества са плод и на качествата от миналите й прераждания-когато пак е била човек."

''Карма дава шанс чрез алтернативата, а Съдбата анализира и контролира постигнатото"-Спас Мавров

Сега вече и на въпроса-

"Как можем да излезем от цикъла на преражданията..."-Никола Дамянов

Начините за себепознание се коренят именно в отношенията ни с другите, а методите за духовно развитие са така ловко описани от стотици автори.

Най разпространеният от който е медитацията, с която широко се спекулира.Както и посевмесната употреба на индийска терминология и учения, без да може да се обясни от български последователи например.

Замисляли ли сте се защо съдбата ви е отредила в този ви живот да се родите българи?А не индийци, и от малки още да попаднете в тяхната енергийна среда и по цял ден да си медитирате в търсене на Атман, Брахман и прочие???... И защо Индия е все още разделена на касти?И какво всъщност ви казват Техните учители?Как така ТЕ са толкова загрижени за достигане на вашето щастие и освобождаването ви от карма??? B)

И като се освободите от карма??? :rolleyes: къде отивате?

Психиатричните заведния са пълни с хора искащи да се освободят от карма, а другите начини за така бързото достигане на нирвана-дрога, опияти и прочие, също биха улеснили бързото ви освобождаване от карма. :(

Линк към коментар
Share on other sites

Преди малко имах интересен разговор с мой колега и говорехме за смъртта изобщо, имайки предвид някои обстоятелства.

Хрумна ми една малко йезуитска спекулация по отношение на прераждането на душите. Предполагам, че не съм аз първата, която си е помислила затова.

Как теорията за трансмиграциите на душите ще обясни нарастващия брой на населението на планетата?

....

Линк към коментар
Share on other sites

Преди малко имах интересен разговор с мой колега и говорехме за смъртта изобщо, имайки предвид някои обстоятелства.

Хрумна ми една малко йезуитска спекулация по отношение на прераждането на душите. Предполагам, че не съм аз първата, която си е помислила затова.

Как теорията за трансмиграциите на душите ще обясни нарастващия брой на населението на планетата?

....

Аз също съм мислил по този въпрос. В евангелието "Пистис София" се споменава, че Автадес си е присвоил правото да създава души. Автадес е едно от имената на княза на този свят. Не мога да дам точен цитат от това евангелие, защото ми се изтри цялата информация от РС-то. С една дума - ние притежаваме природно-родени души създадени от Автадес.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

...

Никола, възможно ли е да изберем/заявим един-единствен, т.е последен "танц"? Аз може много да искам и да спазвам нужните правила на "танцуване", но ... все още да съм на много ранен етап в "танците".

А защо да не е възможно ? :)

Аз бих допълнил даже,... че е и необходимо, тоест нещо като "първа стъпка".

Затова съм сложил и за основа мнението на Мона, което прилича на тази "първа стъпка", която в случая е интуитивно (неосъзнато) направена, което пък навярно няма да доведе до необходимото развитие на нещата и ... резултати, но все пак е предпоставка за начало на дискусия.

За разминаването между желания и възможности ("ранния етап в танците"!) е друга тема, в която всеки ако влезе обективно и в дълбочина, ще намери какво му "куца" и така ще може да съсредоточи работата си в тази насока. Това логически кореспондира и със следващите "стъпки", върху които ми си искаше да дискутираме в контекста на настоящата тема, но явно ,че няма да се получи. Теоретизирането и цитирането на чужди мнения, школи и учения без подкрепата на личен опит и разсъждения (за сега!), израждат темата. Поне с такова мнение останах като четях днес натрупаните мнения...

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

Как теорията за трансмиграциите на душите ще обясни нарастващия брой на населението на планетата?

Не бих могла да отговоря от името на теорията (а и тя се среща в доста вариации), но едно възможно обяснение, например, може да бъде следното:

В момента човечеството се намира в края на период, който ще бъде ознаменуван със сериозен качествен скок. Наближава жътвен период. При жътва стръковете се прерязват. Така, както при неблагоприятни условия дърветата в една гора възстановяват равновесието с повече семена и повече млади издънки, така и човечеството като цяло се подготвя за жътвата. Тя е неблагоприятен период за тези, които не са готови за нея и съвсем благоприятен- за тези, които са готови. И темповете на живот на човечеството сякаш се ускоряват. Като че да се даде максимална възможност за узряване, на който може, така, по- бързичко да узрее.Остава малко време за зреене.

Та въпросът е, светът ще ни остави ли да се натанцуваме. С колко време разполагаме.

Линк към коментар
Share on other sites

Доколкото знам в еволюционните цикли съществуват точки, където се извършва оценка на достигнатото ниво от еволюиращите същества (не само хора) и тези, които не отговарят на определени критерии отпадат от еволюционната вълна в която са се развивали до този момент. Те също ще продължат еволюцията си, но в следващия космически период. За щастие такава точка по отношение на човечеството скоро няма да бъде достигната. Казвам „за щастие“, защото хората масово не са подготвени да я преминат (не изключвам себе си от тази група). Тази точка ще бъде достигната във втората половина на следващия планетарен кръг (т.е. имаме доста милиони години пред себе си). По средата на четвъртата раса е била съответната точка за животинското царство. Съществата, които не са достигнали до човешкото царство до този момент, няма да го постигнат и в оставащата част от настоящия космичен период. Това включва всички животни. Това отговаря и на въпроса за нарастването на бройката на душите, които се въплъщават в човешкото царство. Както е казано (цитирам по памет): „Вратите към човешкото царство са затворени“.

Сега за „проблема“ на нарастващото население на Земята. Всъщност това е проблем за всички, които си спомнят по няколко прераждания през последните няколко-стотин години. Според някои автори съотношението между времето прекарано във физическо тяло на Земята и времето прекарано в надземните сфери средно за човешката еволюция е 1:100. Наистина в края на кали юга има ускорение, но този период все пак си остава далеч по-дълъг отколкото обикновено се предполага. Различни автори твърдят, че душите са около 70 млрд. Някои говорят за 777 прераждания. Който иска да смята.

Линк към коментар
Share on other sites

Чисто физически може да добавим и това че продължителността на човешкия живот е доста по- голяма от тази преди 200 години например.

Ако сложим средна продължителност на живота 40 год (нещо подобно е било)моментално броя на населението рязко ще спадне.И поколенията няма да се застъпват за толкова дълги периоди и няма да има нарастващ брой на населението.Като добавим и силното намаляване на детската смъртност поради напредване на медицината и куп други материални подобрения , пренаселването е неизбежно.

За пример, няма пренаселване при африканските пустинни племена.Те живеят по начин по който живеят от стотици години и има баланс.И това според мен няма общо с преражданията.Но и представеното от Багира е доста популярно и си има своята обосновка.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Как теорията за трансмиграциите на душите ще обясни нарастващия брой на населението на планетата?

....

Може би доста животни се прераждат като хора.

Виж им поведението. :rolleyes:

Пък и броя на животните намалява, нали? :huh:

Линк към коментар
Share on other sites

Как теорията за трансмиграциите на душите ще обясни нарастващия брой на населението на планетата?

....

С това, че много хора на Земята са без души.

Редактирано от jul
Линк към коментар
Share on other sites

Може би доста животни се прераждат като хора.

Виж им поведението. :rolleyes:

Пък и броя на животните намалява, нали? :huh:

Понеже виждам, че се съмняваш, ще ти помогна - в никакъв случай.

Поддържам мненията на Виктор и Багира, като само ще добавя, че поради ускорението на някои развития (в ущърб на мнението на Станимир) се забелязват и всякакви микрокосмични аномалии и освен всичко друго се случват и неща подобни на приемането от един микрокосмос на няколко личности едновременно, което задължително води и до тяхната непълноценност, дори само като личности.

А както се спомена, наближава жътва.

Именно във връзка и с нея Автадес пък създава и голям брой природни души, непритежаващи Божествена искра. Те наистина приличат на преродени животни.

Линк към коментар
Share on other sites

Един възможен изход от прераждането не е ли безсмъртието(физическото)?

Дори удължаването на живота с около 100 години увеличава шансовете ни евентуалния "изход" да се окаже "вход" към по-чист от негативна карма живот.

Разбира се въпросът с изчистването и създаването на кармата си е наша лична задача и не е редно да очакваме някой друг да почисти след нас :)

Линк към коментар
Share on other sites

Един възможен изход от прераждането не е ли безсмъртието(физическото)?

Дори удължаването на живота с около 100 години увеличава шансовете ни евентуалния "изход" да се окаже "вход" към по-чист от негативна карма живот.

Разбира се въпросът с изчистването и създаването на кармата си е наша лична задача и не е редно да очакваме някой друг да почисти след нас :)

Физическото безсмъртие би било по-скоро един капан, зацикляне...? Аз мисля, че за изчистване на кармата е необходимо разнообразие. :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Кармата е в рамките на прераждането.

Изхода от прераждане е преминаването на следващо еволюционно ниво.

Това ще стане колективно.

Индивидуално и много преди колективното мнооого малко "хора" ще го достигнат.Това са нашите "приятели на небето" за които Дънов говори.И не само те разбира се, но най- вече.

Колкото и сложно да си го обясняваме и да се опитваме да го формулираме, по- информирани няма да станем.

Има страшно много време до тогава - съотнесено към един човешки живот.

И доста прераждания имаме да преживеем.

За хората без души , за които се спомена по -горе и тях ги има вече доста.

Твърди се , че със стартиране на клонирането те ще станат още повече, но и това си има своята роля в преминаването напред.

Физическо безсмъртие(по начина по който го разбираме сега)няма да се достигне.

Много по- хубави неща ни очакват от рамките на една материя. :)

Така поне обясняват дебелите книги :rolleyes:

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Един възможен изход от прераждането не е ли безсмъртието(физическото)?

Дори удължаването на живота с около 100 години увеличава шансовете ни евентуалния "изход" да се окаже "вход" към по-чист от негативна карма живот.

Разбира се въпросът с изчистването и създаването на кармата си е наша лична задача и не е редно да очакваме някой друг да почисти след нас :)

Физическото безсмъртие би било по-скоро един капан, зацикляне...? Аз мисля, че за изчистване на кармата е необходимо разнообразие. :hmmmmm:

"Запитайте се следното: нима не е по-вероятно да на¬трупаме нова отрицателна карма, след като продължаваме да страдаме от духовна амнезия за миналите си прераждания и не помним с какво сме си навлекли „несретите" в се¬гашния живот, тоест, не проявяваме особен интерес към об¬витото в мъгла несигурно бъдещо прераждане, когато ще се наложи да изкупуваме сегашните си лоши постъпки и да ги уравновесяваме? Според мен подобен подход е, меко казано, нехаен.

И обратното, когато даден човек е проявил безусловна вяра във физическото безсмъртие и по този начин е осъзнал, че е подвластен на закона за „моментната" карма, че кар¬мичните везни ще се уравновесят не в някакъв обгърнат в мъгла бъдещ живот, а още в сегашния, че се налага в сегаш¬ното си тяло от плът й кръв, при сегашната си самоличност да понесе в пълна мяра кармичните наказания - нима такъв човек няма да се стреми да не трупа нова отрицателна карма и да я замества с положителна? Прекалено много книги, по¬светени на кармата, пропускат да отбележат, че кармичните причинно-следствени връзки биват и положителни, и отри¬цателни."

от Линда Гудман "Звездни знаци"

Линк към коментар
Share on other sites

В последните мнения се заговори за хора без души, но това е все едно да говорим за дърво без корен. Всяко дърво си има корен, което е неотменима част от него и което осигурява връзката му с останалия свят. Освен това всяко дърво си има само по един корен и всеки корен подхранва само по едно дърво. Наистина в един момент дървото може да бъде отсечено, но преди то да порасне и за да може да расте и да се развива, то се нуждае от своите корени. Човек също не може да расте и да се развива отделен от своята душа. Тука говоря не само за духовен растеж и развитие, но и в чисто физически смисъл. При клонирането природните сили и закони могат да бъдат използвани така, че да бъде създадена определена конфигурация от клетки, но отново душата е тази която евентуално ще поддържа целостта на тази конфигурация и може да осигури растежа и развитието й.

Линк към коментар
Share on other sites

Един възможен изход от прераждането не е ли безсмъртието(физическото)?

Дори удължаването на живота с около 100 години увеличава шансовете ни евентуалния "изход" да се окаже "вход" към по-чист от негативна карма живот.

Разбира се въпросът с изчистването и създаването на кармата си е наша лична задача и не е редно да очакваме някой друг да почисти след нас :)

Физическото безсмъртие би било по-скоро един капан, зацикляне...? Аз мисля, че за изчистване на кармата е необходимо разнообразие. :hmmmmm:

Да, и аз считам, че напъните за удължаване на физическия животи, или, още по- лошо, постигане на физическо безсмъртие, са един капан, зацикляне.

Малко гротескно, но доста правдиво е описана една такава беда от Джонатан Суифт в "Приключенията на Гъливер". В Държавата- диск отвреме- навреме се раждат такива, осъдени на безсмъртие, деца. Техните семейства са искрено опечалени. А битието им е жалко и ужасно. Прилича на присъда, не на живот.

В света на дуалността, на илюзията, безсмъртието е една трагедия, а смъртта- необходимост. Безсмъртието тук се постига единствено за сметка на някой/нещо друго. Дори животът така протича. Винаги за сметка на нещо друго. При положение, че сме перманентно грешащи, утешително е, че отвреме - навреме има паузи и нови шансове. Да, наричаме прехода към тях смърт и не ни харесва, но от това той не е по- малко необходим. А ако не ни харесва, просто трябва да потърсим друго състояние. В това състояние смъртта е задължителна. И кармата. И прераждането. Ако не ги искаме. търсим друго състояние.С друго тяло. В това тяло, изградено от елементите на този свят, смъртта и прераждането са неизбежни. Но наистина, ако на някого това се харесва, защо му е да излиза ...

Редактирано от Багира
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...
Guest НиколаДамянов

...

Опитният Дух си има опит, а т.е. памет от изживявания, от живот и точно този опит и памет го прави да реагира различно от първичната реакция.

Духът е един и същ във всеки и във всичко, но Духовете се различават по ниво на еволюция, по ниво на опитност, по разтеж в познанието.

Колкото един Дух е по-висш, толкова и Душата му е по-извисена в стремленията си.

Колкото един Дух е по-нисш, толкова и Душата му е по-първична в желанията си.

Душата е част от Духа и чрез нея той израства, еволюира, развива се и трупа опитност, познание.

...

До известна степен съм съгласен с това, което пишеш в цитата... А и по принцип чета с интерес мненията ти.

Преди време обаче написа в едно мнение следното:

...

Прераждане няма. Има изграждане на тела, проявление и инкарнация. Прераждане не съществува. Ти, аз и всички други ще умрем. Пръст при пръстта. Но нещо остава.

Остава това, което прави материята да съществува. Енергията. Не е възможно да същетвува което и да е, без наличността на енергията. Формата, масата съществува благодарение на това, че съществува енергията. Енергията изгражда формата и чрез формата се проявява.

...

Въпроса ми е как свързваш тези две гледни точки...?

От една страна казваш, че прераждане няма, но погледнато от друга, възможно ли е Духа да натрупа "памет от изживявания", "познание" и респективно да израства, еволюира, трупа опитности" САМО с една инкарнация ? Не е ли много малък този период ?!? Един живот, за какво най-напред ? ...

И още малко в тази насока... Какво става със Духовете на същества, чийто живот е и без това ограничен ? Не са малко примерите когато невръстни деца си отиват от този свят? Какъв опит могат да имат те ? Какво познание ? ...

Поздрави.

п.п. Въпроса е малко в страни от темата, за което съжалявам. Ще помоля отново някой от модераторите да "отключи" някоя от темите ми тук или тук , за да можем да дискотираме свободно подобни странични въпроси, които може би ще доведат до някакво развитие или нови теми.

Линк към коментар
Share on other sites

...

Опитният Дух си има опит, а т.е. памет от изживявания, от живот и точно този опит и памет го прави да реагира различно от първичната реакция.

Духът е един и същ във всеки и във всичко, но Духовете се различават по ниво на еволюция, по ниво на опитност, по разтеж в познанието.

Колкото един Дух е по-висш, толкова и Душата му е по-извисена в стремленията си.

Колкото един Дух е по-нисш, толкова и Душата му е по-първична в желанията си.

Душата е част от Духа и чрез нея той израства, еволюира, развива се и трупа опитност, познание.

...

До известна степен съм съгласен с това, което пишеш в цитата... А и по принцип чета с интерес мненията ти.

Преди време обаче написа в едно мнение следното:

...

Прераждане няма. Има изграждане на тела, проявление и инкарнация. Прераждане не съществува. Ти, аз и всички други ще умрем. Пръст при пръстта. Но нещо остава.

Остава това, което прави материята да съществува. Енергията. Не е възможно да същетвува което и да е, без наличността на енергията. Формата, масата съществува благодарение на това, че съществува енергията. Енергията изгражда формата и чрез формата се проявява.

...

Въпроса ми е как свързваш тези две гледни точки...?

От една страна казваш, че прераждане няма, но погледнато от друга, възможно ли е Духа да натрупа "памет от изживявания", "познание" и респективно да израства, еволюира, трупа опитности" САМО с една инкарнация ? Не е ли много малък този период ?!? Един живот, за какво най-напред ? ...

И още малко в тази насока... Какво става със Духовете на същества, чийто живот е и без това ограничен ? Не са малко примерите когато невръстни деца си отиват от този свят? Какъв опит могат да имат те ? Какво познание ? ...

Поздрави.

п.п. Въпроса е малко в страни от темата, за което съжалявам. Ще помоля отново някой от модераторите да "отключи" някоя от темите ми тук или тук , за да можем да дискотираме свободно подобни странични въпроси, които може би ще доведат до някакво развитие или нови теми.

Привет, Никола Дамянов!

Наистина все още не само мисля, но съм и убеден, че прераждане няма. Нито Духът, нито Душата могат да се преродят, защото за да се родят отново (пре), то ще трябва преди това да умрат. Съществува преинкарнация. "Прараждане", като думичка е неточна. Преинкарнацията съществува, но въпросът е какво/кой се преинкарнира! Това е същественото.

Дъхът също е вид енергия - най-финния.

Отговор на този въпрос просто нямам право да дам. Ето защо няма да ти отговоря директно.

Всъщност отговор е даден и той може да бъде намерен в мнението, което си цитирал първо.

Чети внимателно, ще те поломоля, ако искаш отговора на този въпрос. :)

Мисля, че уважението е взаимно... меко казано.

Бъди здрав!

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Благодаря ти за отговора Ники !

За мен е важно само доуточнението, което си написал...

...

Съществува преинкарнация. "Прараждане", като думичка е неточна.

...

Желая ти Успех и Светлина в нещата, които правиш!

Линк към коментар
Share on other sites

Кармата е в рамките на прераждането.

Изхода от прераждане е преминаването на следващо еволюционно ниво.

:thumbsup2: Бих добавила само, че и тогава някои избират да се преродят в човешко тяло пак тук на Земята, за да помагат на неосъзнатите да се осъзнаят.(така пише в дебелите книги)

Това, което тия дни четох по темата, е информацията за човешките промени, които ще настъпят в материално отношение. Искам да кажа, че ще ставаме все по-малко материални от това, което сме. Ще се развият и много други способности, които ще ни помогнат да се изчистим. Говоря основно за информацията за шестата раса, в която и ние някой ден ще се преродим. А в седмата раса ще бъдем съвършенни.

Духът, потънал в материята след своята центробежна посока, някой ден ще се върне пак към себе си в своя центростремителен бяг.

И ние някой ден ще бъдем ангели и ще се прераждаме само по желание. :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...