Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Душевното ми състояние рисува картини


Recommended Posts

От доста години изпадам в някакви състояния, които не мога да определя. Не е сън, не е видение, а сякаш душевното ми състояние рисува картини, които не мога да контролирам. Виждам ги, в тях съм, но когато съзнателно се опитвам да видя нещо странично не се получава или ако се получи не е истинско. Ще дам накратно 3 примера, това са "картините" които се редуват.

Вървя по някакъв път, тесен, буци угар, няма място за друг човек, който да застане до мен толкова е тесен. От двете страни има нещо средно м/у храсти и дървета. Мога да се обърна и да видя точно какво е, но това ще е съзнателно и за това не го правя. Виждам ги само с периферното си зрение. Някъде в далечината знам, че този път свършва и има поляна. Не полска и дива, а добре подържан райграс в много наситен, жив, зелен цвят. Знам, че там е топло и грее слънце, но аз тъпча на едно място на тази пътека и не мога никога да стигна края. Всъщност дори не помръдвам.

Втората "картина" е свързана с висока скала над море или океан. Вълните се разбиват долу и ги чувам. Аз съм на върха й. Мога да погледна надолу, но това пак е съзнателно усилие и не го правя. (Не го правя за да е истинска картината, не защото не мога ). Аз съм разперила ръцете си настрани и съм се отпуснала напред. Не падам, защото силен вятър ме държи. Пред мен е залез или изгрев, не мога да определя. По- скоро е залез, слънцето е болезнено красиво.

И третата в нея влизам най- често. Това е една кибритена кутийка, събирам се цялата. Уютно е, защитена съм. Не я затварям цялата, има един процеп през който влиза светлина и мога да поглеждам навън когато искам.

Предполагам това са депресивни състояния облечени във форми. Вероятно и са лесни за обяснение. Опитвах се да намеря отговори сама, но без успех. Ще ви помоля, ако някой може да обясни за какво става въпрос.

Линк към коментар
Share on other sites

Не е сън, не е видение, а сякаш душевното ми състояние рисува картини, които не мога да контролирам. Виждам ги, в тях съм.

Мога да се обърна и да видя точно какво е, но това ще е съзнателно и за това не го правя.

Мога да погледна надолу, но това пак е съзнателно усилие и не го правя.

Кибритена кутийка, събирам се цялата. Уютно е, защитена съм. Не я затварям цялата, има един процеп през който влиза светлина и

мога да поглеждам навън когато искам.

Предполагам това са депресивни състояния облечени във форми.

Много хора виждат и осъзнават, но не " правят" при-знание.

Всяка картина изнася знанието ти за светуването ти. И ти си светлината, която влязла отвън поглежда през процеп. Излез от кутийката!

Редактирано от shelter
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...