Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Що е провал? Какво е да се провалиш?


Иво

Recommended Posts

Здравейте,

Понякога хората казват:

Провалих се в работата си или в бизнеса.

Провалих се в тази връзка, провалих се в любовта, провалих се в брака.

Провалих се като родител или като приятел.

Провалих се в духовните си търсения и опити.

Провалих се в това житейско изпитание или начинание.

Провалих се в живота.

Как мислите? Що е провал? Какво е да се провалиш?

Случвало ли ви се да се чувствате провалени? Ако да, бихте ли споделили.

И как можем да се справим с усещането за провал? Как да го излекуваме?

А има ли градивни провали? Можете ли да дадете примери?

Имате ли личен опит или наблюдения на приятели около вас?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 29
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Провалил ли съм се, не съм ли, ще поживеем, ще видим :) - "За добро ли, за зло ли ще видим..."

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде... Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:

- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.

- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва?

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.

Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коне.

- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.

Из За белият кон и съдбата

Мисля, че поговорката-Всяко зло и за добро!-е много мъдра. Човек не трябва да разглежда еднозначно нещата. Ако съм се провалил в работата, може би значи, че ми е нужна преквалификация...

И какво значи-провал като родител?- та всеки си има път, правя това, което е по силите и знанията ми, пък, каквото Бог е отредил... Ние все искаме да контролираме всичко и така само болести и неприятности си причиняваме. Хубаво е да сме широко скроени, гъвкави... :)

;) Лично... да, мислила съм, че се провалям. Когато разбрах, че дъщеря ми е с "увреждане". Болка, обвинения и самообвинения... Страхове и затваряне... Но пък това ме накара да изчета доста медицинска и друга литература. Исках да разбера къде е грешката и защо се е случило... В същото време правих всичко, което е по силите ми, за да мога да решавам проблемите, /имаше ги и финансови, и емоционални.../. Докато нещо не блесна в главата ми - че всъщност всичко това е, не защото съм добра или лоша, а за да се науча, от слаба и ранима, станах силна и волева. Придобих знание и опит и мога да съм полезна на други хора.

Мислех, че като съм заета повече с едното си дете, другото е ощетено. Но всъщност и това беше за добро. Той-синът ми се научи да е самостоятелен, в същото време е добронамерен човек, много ми помага в грижите около дъщеря ми...

Та така, за хората, не съм успяла и си мислят, че съм наказана, но за мен не е така... Трудностите се оказаха благословия... :)

Мисля, че просто е нужно да променим гледната си точка и нещата се променят...

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Според мен провал има, когато дълбоко в дългосрочната си памет имаш вярване за провал! Само тогава! Иначе нормалните грешки са част от пътя към успеха, независимо от общественото мнение и социалните конвенции!

Линк към коментар
Share on other sites

Поздравления за темата първо.

После, трудно се говори за трудните неща, които, думата провал перфектно обединява. Нормалните грешки (не че знам какво означава нормална или абнормална грешка), както ги нарича Орлин, много често водят и до провал.

И да, около мене има много провалени хора, независимо от социалния им статус или липсата на такъв, те са емоционално провалени - плановете са провалени, провален е и смисълът на битието им в сегашно време, настъпва моментът на кризата на смисъла - нещо типично за 30-те години. Еднакво силно изразено и при жените, и при мъжете. Темата е всеобхватна и едва ли е нужно прекомерно задълбочаване, защото според мен, малко хора умеят да разпознават провалите си, защото по-лесно е да се обвинява съдбата или който и да е господ, друг лош човек или направена магия.

В един момент, всеки от нас е по следите на своето изгубено време и не е ясно дали ще се/го намери, или ще се изгуби.

За мен усещането за провал е и търсене на смисъла - ЗАЩО?

Линк към коментар
Share on other sites

Да, поздравления за темата и от мен!

Усещането за провал може да бъде ... съсипващо за живота на човека. Особено ако се окопаем в това усещане.

Да, имала съм усещане за провал. Или ако не точно за провал, то за отчайващо отдалечаване от някоя мечта или план за бъдещето.

Какво мога да кажа...

Много е важно да продължим!

Макар и не точно в тази посока.

Въпреки всичко!

И (тук не знам дали по-младите съфорумци ще ми повярват) е много интересно как след години, от перспективата на времето, човек разбира, че това, което е считал за провал, в същност просто е насочило животът му в една по-различна посока. И тази друга посока е била по-нужна и по-ползотворна за него. Подозирам дори, че дълбоко в себе си ние знаем това. И така наречените провали са "програмирани".

Линк към коментар
Share on other sites

Който не умее да губи, не може да бъде победител. Важното е да се учим от пораженията, а не да се отчайваме.

Да се провалиш в изкачването на Еверест може да се окаже по-голямо постижение, отколкото успешното изкачване на близкия хълм.

Високият идеал не е лесно да бъде следван.

Малките постижения са необходимите за великото изкачване стъпала.

Всеки провал е едно непреодоляно препятствие по пътя към целта. Няма непреодолими препятствия.

Страшни са погрешно поставените цели, а не пораженията.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Аз си изградих ново отношение към "провала". Смятам, определенията "успех" и "провал" са твърде относителни. Те са просто различни пътища. И по двата пътя научаваш нещо ново. Често един "провал" може да допринесе повече за израстването ни ,отколкото "успеха". По-лошо е страхът от провал да ни спре да навлезем в нови територии.

Понякога, когато се "провалим" в работата или във взаимоотношенията си с някого, се оказва ,че е за добро. Защото по-натам попадаме на нещо по-добро или просто се научаваме да се справяме в различни ситуации и придобиваме повече увереност в собствените си сили. Тогава...за какъв провал говорим?

Харесва ми да мисля за провала по този начин:

"Не съм се провалил. Просто открих 10000 начина, които няма да станат." -Томас Алва Едисън.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво е провал? Върхът на страха от грешките в нашето общество. Нашето общество подчинено на парадигмата на съвременната наука живее неразбиращо цялото и тънещо в капана на "това да, това не". Стремежът към отхвърляне и преклонението към "правилния път" са резултат от вегетацията на монотеизма в Западното Общество. Има само една Истина, само един път, само едно решение.

Това дълбоко повлиява какво? Дълбоко повлиява познавателните способности, способностите за светоусещане и способността да вярваш в себе си. Не случайно е измислена науката сугестология, която доказва, че когато се повлияят натрапените от обществото разбирания за възможностите на паметта и познавателните способноси, обучаемите постигат невиждани върхове :)

Провалът е нищо повече от неусетена навреме грешка или да го кажа по не-монотеистичен начин: неусетен навреме кармичен урок.

А е неусетен навреме, защото не се поощрява човек да греши, по-точно не се разбира полезността на грешката. Човек не разбира, че няма нищо лоше да се учи чрез грешки и не си ги признава и даже дотолко не си, че не се усеща, че прави грешки. Провалът е дълбоко неприемане на грешката и реалността, докато действителността не се стовари със цялата си сила върху човека и той не приеме абсолютно всичко. Странно, та дори и грешката е стъпка напред към целта.

И провалът вече изисква не просто изправяне на грешка, а тотална промяна в живота на личността и то защото поради неприемане на грешката личността тотално е вкарала живота си в заобиколен път. Провалът е неприемане на грешката, неприемане на реалността, неприемане на себе си. Отхвърляне на себе си в полза на капризите на обществото.

За който казват, че е провален, то той е приел капризите на обществото да бъде провален.

Ето един пример за провал поради приемане капризите на обществото: Младеж се влюбва в девойка. След два месеца са вече сгодени. Младежът се усеща и разбира, че няма да може да създаде хармонично семейство със тази девойка. Обаче не може да откаже сватбата, защото е обещал, защото е кавалер и защото "какво ще кажат хората". Оженва се, ражда му се дете, става още по-зле. Младежът не иска да се разведе, защото има дете и на кого ще остане то и "какво ще кажат хората. Става по-зле, скандали, травмиране на детето, липса на нормално съществуване и в един прекрасен ден младежът прерязва гърлото на съпругата си.

Ей това е провал....заради неприемането на елементарната грешка, че е сбъркал с жената или по-точно, че е сбъркал в преценката за себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте,

Понякога хората казват:

Провалих се в работата си или в бизнеса.

Провалих се в тази връзка, провалих се в любовта, провалих се в брака.

Провалих се като родител или като приятел.

Провалих се в духовните си търсения и опити.

Провалих се в това житейско изпитание или начинание.

Провалих се в живота.

Как мислите? Що е провал? Какво е да се провалиш?

Случвало ли ви се да се чувствате провалени? Ако да, бихте ли споделили.

И как можем да се справим с усещането за провал? Как да го излекуваме?

А има ли градивни провали? Можете ли да дадете примери?

Имате ли личен опит или наблюдения на приятели около вас?

Думата провал по възходяща градация е след думите -грешка,неуспех.Т.е съдържа драматичен заряд ,от гледна точка на индивида.

Аз се провалих.........

Ние се провалихме...........

Тези две форми съдържат оценка за минало събитие,която е негативна,отрицателна от днешна позиция.Градивна ще бъде само в случай,че човекът или групата,която прави този извод и дава тая оценка за себе си, е в състояние да направи следващата крачка и да излезе извън обсега на тази дума.Ако човекът успее да замени отрицателната мисъл за своя провал с положителна мисъл.Това според мен става чрез приемане и прошка.Да простим на себе си.

Ти,Той,Вие,Те се провалиха в ..........

Отново оценка,която на мен лично ми граничи с осъждане.А кои сме ние да съдим?

За себе си правя извод ,че съсредоточаването на мисълта в тая посока,когато оценяваме събитията от живота си ,по-скоро действува деградивно отколкото градивно.

Редактирано от Klaudia
Линк към коментар
Share on other sites

Хубава тема, още по-хубваи отговори !

Почти няма какво да се допълни. :)

Може би:

Когато си внушиш, че дадено стечение на обстоятелствата е провал ... когато си го внушиш до такава степен, че загубиш

Вярата в себе си,

Надеждата за себе си

и Любовта към себе си,

тогава наистина си в дълбока дупка ...

но и от там има измъкване.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря и аз, и за темата, и на писалите в нея!

Преди няколко дни ми докараха останалата част от багажа ми,който беше до сега в Норвегия, заедно с все апаратура. Докато му търсех място из малкото ми и гъсто населено жилище, ме обземаха доста противоречиви и сантиментални чувства... 15 години от живота си активно, а иначе целият си досегашен, посветих на мечтата да пея. А сега няма и помен от нея, ни най-малко желание да се кача отново на сцената не ме изкушава. Питах се как съм могла да не забележа за толкова дълго време,че този не е бил пътят, определен за мен!? Не отричам, че имах и хубави моменти, но те избледняват пред горчилките и разочарованията... Провал ли е това или необходимото външно условие да израсте душата ми!? Опитах се да се вслушам в "тихия си вътрешен глас". Там усетих празнично настроение. Всичко, което правих до сега, го правих с любов и с желание. Когато усетих,че те ме напускат, си тръгнах, за да намеря нещо друго, което обичам да правя. Не знам дали това може да бъде някаква формула за успех, но определено не "усещам " провал в живота си, а още по-голям хъз да продължавам нататък... :)

Линк към коментар
Share on other sites

Моника, има и нещо друго.

Тези 15 години, ако си го правила с любов и удовлетворение, може наистина да си правила това, което е смисълът на живота ти.

Обаче и смисълът на живота се променя. Може вече да си свършила всичко, което е трябвало да свършиш и да ти трябва ново предизвикателство :)

Линк към коментар
Share on other sites

Откакто върви тази тема, си мисля за силата на думите. И за тяхната субективност - пълна.

Защо един и същ факт един човек нарича с думата провал, а друг - с думата успех? Значи самият факт е обективен - човешката преценка е това, което го превръща в успех или в провал. Като в примера с Едисон.

Какво означава усещането,че някой (аз или друг) е претъпял провал? Това според мен означава, че умът ми е сложил някаква рамка, еталон, с който да измери успеха. Ако развитието на събитията не влезе в тази рамка, то се оценя като провал, ако влезе, като успех. В този случай господар на мисленето, емоциите ни и поведението ни става (или вече е станала) Рамката!

Какво означава липсата на усещане за провал? Нима наивност? Или гордост - виждате ли, аз не мога да се проваля? Според мен обратно - точно усещането за провал е признак на болезнена гордост. Липсата на това усещане, според мен, е надрасната гордост, осмислена и преодоляна.

На мен, обаче, ми излиза друг един въпрос, свързан с провала.

Кой и кога ни внушава, че сме се провалили или можем да се провалим. Защо едно прохождащо и падащо на всяка крачка дете не се плаши от провал и не усеща така тупването си на земята? Кога започваме да виждаме чашата наполовина празна?

Благодаря на Моника и на всички писали по темата - в не съвсем отдавнашен период от живота ми тя беше много важна за мен. Докато осъзная и приема като свое кредо "принципа Едисон".

Линк към коментар
Share on other sites

Донче :thumbsup: Благодаря! Сетих се, че Учителя ни съветва да използваме условията, за да се учим. А не да сме пленници на същите условия, /може да се нарече и рамка/. Ние творим живота си. Можем да го настроим на вибрациите на Мира, Щастието, Любовта и Благодарността. Но можем и да се вкопчим в някой страх и да сме зависими вместо Свободни...

Има хора, които още са зависими и се стараят да ни привлекат в тяхното поле и разбиране за живота. Дори да ни наложат начин на живот. От нас зависи дали ще го позволим или ще ги отпратим, с Любов... :)

Линк към коментар
Share on other sites

...

На мен, обаче, ми излиза друг един въпрос, свързан с провала.

Кой и кога ни внушава, че сме се провалили или можем да се провалим. Защо едно прохождащо и падащо на всяка крачка дете не се плаши от провал и не усеща така тупването си на земята? Кога започваме да виждаме чашата наполовина празна?

Благодаря на Моника и на всички писали по темата - в не съвсем отдавнашен период от живота ми тя беше много важна за мен. Докато осъзная и приема като свое кредо "принципа Едисон".

Донче, това хем е така, хем не съвсем.

Да не виждаме нещата в цялост, сложили розови очила е мисля също толкова неадекватно, както и ако е през черни очила.

Едисон ... Как ли щеше да се чувства той, ако не след 10 000, ами дори след 100 000 опита все пак не беше успял нищо да изобрети?! И дали някой щеше да е чувал за него и неговата максима?!

Има хора, които накъдето и да се огледат, все не е радващо положението - и в личния живот, и в професионалния, и ... във всички сфери. На такива хора им е много трудно да мислят, че чашата е по-скоро пълна, след като в нея едва има нещичко на дъното.

А има и такива, които на пръв поглед са постигнали нещо, поне в някои сфери на живота си, но ... това не са техните постижения. Тези постижения биха радвали някой друг, но те не са ги искали и не са се стремили към тях, не за това е копняла душата им ... Под натиска на външни обстоятелства и манипулацията (дори неволна) на другите хора около тях (роднини или не) те са правили разни неща, постигнали са/имат нещо, но това не ги прави по-малко нещастни.

Много е важно човек да открие мисията, с която е дошъл на Земята. Т.е първо да намери своя филм и чак след това да се старае да изиграе колкото може по-добре ролята си в него.

Като на мен все ми се струва, че първото е по-трудно от второто.

Линк към коментар
Share on other sites

Диана,

подкрепям те с двете си ръце и даже единия крак ще вдигна, че човек най-вече трябва да открие мисията си на Земята.

Според мен са важни три неща, когато обсъждаме провала.

Първото е дали човека намира опора за щастието си вън от себе си или вътре в себе си. Дали гради щастието си на външни фактори като любовта на половинката, одобрението на съседите, лъскава кола, банкова сметка и т.н. или гради щастието на вътрешни неща като вътрешна хармония и ред, интегритет, следване на целта на живота, единение с Природата и т.н. Доста хора усещат, че човек, който гради вътрешното си щастие, успява с успех да променя и околната си реалност.

И доколкото не всеки човек може напълно да базира щастието си на вътрешния свят, то опираме до най-важното нещо: да откриеш истинската си цел в живота. Някой хора го правят това инстинктивно, без да се замислят и за тях живота и ролята им в него ги изпълват с удовлетворение. Друго се блъскат с факшиви цели натрапени от родителите и обществото.

Така стигаме до третото нещо: обществото. Доколко сме хем свързани с обществото, хем отделени от обществото. Защо свързани? Колкото и да се бие някой от гърдите, че е напълно независим от обществото, това просто не е възможно. И то, защото човек си има задача свързана с групата и обществото и почти сигурно истинската му цел в живота е свързана и с другите. Човек се реализира в човешките взаимоотношения и в семейството. Човекът е част от човечеството. Някой ще каже сега за постоянните отшелници нещо :) На този етап са такива :)

От друга страна обществото чрез масовизацията се опитва да контролира индивида и да ограничи вътрешната му свобода. Оществото се управлява чрез всеобщите заблуди, а тъмните сили действат чрез общественото мнение.

Та значи гъвкава еквилибристика се иска и постоянно внимание.

Та да спомена двете крайности:

1. Ако градите шастието си на външни фактори И ако приемете за цел на живота натрапена от обществото такава И ако държите на мнението на обществото за вас, ТО рано или късно задължително се проваляте

2. Ако градите щастието си предимно на вътрешния свят И ако откриете истинската цел на живота си И ако се опитвате да помогнете на обществото чрез своето развитие, което понякога трябва да е независимо от обществото, ТО вие трупате жизнен опит, отмятате кармични задачи и постоянно конкретизирате и доразвивате целта си в живота

Ако искате, ще ви кажа едно лесно упражнение за намиране на истинската цел в живота?

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Според мен провалът не е относителен, както и успехът не е.

Обществото тук няма значение - участвам в това общество, но неглижирам условностите му, щото следвам собствената си легенда, а тя често противоречи с условностите на т. нар. общество.

Когато говоря за провал, винаги говоря за личния си провал и за съжаление, няма друга дума, която би заместила думата провал. В този смисъл обществото не ме интересува, то не виси над мен с изискванията нито на измислен и ограничаващ морал, нито хиперболизирам някакви императиви за добър и о-смислен живот. Моят провал е мой и той не засяга никого, освен мен, но е провал, не е сбъркала пътя си победа ...

Линк към коментар
Share on other sites

Ако искате, ще ви кажа едно лесно упражнение за намиране на истинската цел в живота?

Звучи невероятно -лесно упражнение за намиране на истинската цел в живота.

Би ли го споделил с нас БожидарЗим?

Линк към коментар
Share on other sites

Ако искате, ще ви кажа едно лесно упражнение за намиране на истинската цел в живота?

Звучи невероятно -лесно упражнение за намиране на истинската цел в живота.

Би ли го споделил с нас БожидарЗим?

Лесно в смисъл на дзен простота. Трудното е в приемането.

Необходими са ви поне 20 минути в спокойствие и тишина. Осигурете си 20 - 40 минути.

Необходими са ви хартия или празен текстов файл на компа. На компа нищо друго да не се вижда, за да не ви разсейва. Затова по-добре е хартията, ако не сте отвикнали да пишете на ръка.

Отпуснете се хубаво. Използвайте някоя техника за релаксация. Всъщност това, с което се заемате не е толко важно - винаги можете да повторите упражнението. Не трябва да се стягате заради естеството на упражнението. Кажете си, че това, което правите е игра. В която най-важно е отпускането.

Напишете най-отгоре "Каква е целта на живота ми"

След това в отпуснато състояние с минимално мислене и разсъждаване започнете една след друга да изреждате целите на живота, които ви идват в главата. Питате се каква е целта в живота ми и записвате това, което се появява в главата ви НЕЗАВИСИМО КАКВО Е ТО. След това пак задавате въпроса, чакате да се пръкне нещо в главата ви и без да мислите го записвате.

Със сигурност може да напишете няколко десетки цели преди да стигнете до истинската. Истинската цел може да е сложно изречение или повече от едно изречение.

Как разбираме, че сме стигнали до истинската цел в живота? Когато напишете нещо, което ви кара да заплачете, тогава сте стигнали до истинската цел в живота. Може да имате няколко близки състояние до заплакване, но истинската цел ще ви накра наистина да ви се поне прииска да заплачете.

След като сте открили по този начин истинската цел, то може да помедитирате (поразмишлявате) върху нея и предишните написани цели, така че да я поразширите с някои неща от предишно-написани цели, така че да добие цялостност.

Ако не успеете от първия път, опитайте пак (както пишеше в едно ръководство по Кама Сутра :) ).

Както виждате се изисква известно отпускане, концентрация и оставяне на нещата, които идват отвътре БЕЗ рационализирането им.

Това за някои хора е трудно, а познавам една девойка, която с нейната мания за рационализация въобще няма да може да го направи това упражнение :)

За тези хора (с цел да дам нещо като варианти достъпни за всички хора), които не мога да направят упражнението има възможност да работят със например специалист по трансперсонална психология, който може да им помогне да добият нужния интегритет, за да успеят да "видят" целта си и да преодолеят блокажите по нейното осъзнаване.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за отговора БожидарЗим.

Звучи интересно и наистина лесно на първо четене.

А ти стигна ли до своята истинска цел в живота чрез това упражнение ?

Линк към коментар
Share on other sites

Ако искате да вървят работите ви добре, не се увличайте в материални работи, не се поддавайте на неверни слухове. Всяка работа, която започвате, трябва да е благоугодна на Бога или в съгласие със законите на разумния свят. Работете само онова, което ви е определено от Бога, т.е. за което сте родени. Ако си роден за художник, рисувай; ако си роден за музикант, свири; ако си роден за лекар, лекувай хората. За каквото си роден, това ще работиш. Като знаете това, не спъвайте нито себе си, нито близките си. Кой за каквото е роден, в тая посока да работи. (Беинса Дуно)

Разсъждавайки отново по темата, погледнах Ценната мисъл за днешния ден и ми прозвуча като послание към всички, които преживяват разочарования и страдат от мисълта за провал. :)

Редактирано от Моника13
Линк към коментар
Share on other sites

...

Напишете най-отгоре "Каква е целта на живота ми"

След това в отпуснато състояние с минимално мислене и разсъждаване започнете една след друга да изреждате целите на живота, които ви идват в главата. Питате се каква е целта в живота ми и записвате това, което се появява в главата ви НЕЗАВИСИМО КАКВО Е ТО. След това пак задавате въпроса, чакате да се пръкне нещо в главата ви и без да мислите го записвате.

...

Mда. Правила съм нещо подобно.

Резултатът беше неочакван за мен.

Неочаквано прост.

И не го приех.

По-точно не го приех като нещо сериозно, а като нещо подразбиращо се.

...

След като сте открили по този начин истинската цел, то може да помедитирате (поразмишлявате) върху нея и предишните написани цели, така че да я поразширите с някои неща от предишно-написани цели, така че да добие цялостност.

...

Виж това обаче пропуснах (не се сетих) да направя.

Но ще се коригирам ;) , защото още си пазя листите.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за интересната тема и разискваниявта, особено за целта на живота.

Провалите се дължат може би точно на непознаване истинската цел на нашия живот.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...