Пламъче Добавено Ноември 23, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2009 Винаги са ме учудвали хора,които се стремят да копират чужда външност и поведение. Това заболяване ли е или нормално поведение при наличие на комплекс за малоценност? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 23, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2009 Подражанието е нормално до определена възраст, детство и тийнейджърска. Но след това е комплекс, хора, които не са наясно със себе си, слаби хора.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 23, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2009 За едно дете е нормално. В първите години се започва с подражание на родителите. По-късно се подражава на приятели, следва се модата, подражава се на идоли. Порасналият (нямам предвид годините) човек вече с укрепнала индивидуалност, съзнателност и вътрешна сила заменя подражанието със самоналожено разумно следване на определен идеал. Такъв човек може да следва личния пример на друг човек, но това в никакъв случай не е сляпо подражание, а работа над себе си. Подражанието се ограничава до копиране на външното поведение, на общоприетите или нечии чужди мисли, желания, емоции и цели. Когато човек реши да следва даден идеал, тогава нещата се извършват в дълбочина. Работи се с мотивацията, със собствените мисли и чувства, а не с масово циркулиращите в средата на живот. За да нямаме подражание, идеалът който човек следва, трябва да е на много (и все пак може би не прекалено много) по-високо равнище от средното за обкръжението. При всички случаи подражанието е етап в развитието на човека, който в един момент, но в никакъв случай не отведнъж, бива преодолян. Подражанието при децата е повторение в по-малък мащаб на собственото им развитие от минали животи. След като достигнат отново точката, която са били достигнали в края на изминали си живот, те продължават своето реално развитие (т.е. вече не се извършва повторение). За някои тази точка може да е подражанието на хора в близкото обкръжение (семейство, близки познати); за други може да е подражание на известни личности, което често съвпада с модата; следват други междини етапи, а крайния етап е поставяне и неотклонно следване на духовни цели и идеали. Първите етапи са в областта на масовото съзнание. Те биват последвани от етапи, когато се засилва личността. И двата етапа са егоистични. Във втория етап обаче човек започва все по-малко да подражава. Третия етап е този на надличностното съзнание. Тогава вече за подражание не може да се говори. И докато при втория етап (този на егоизма) човек се опитва да наложи някаква фалшива представа за себе си, обзет е от илюзорни мисли и желания, то в третия етап човек е своето истинско аз – душата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
L_i_a Добавено Ноември 28, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 28, 2009 Не смятам, че е заболяване, стига да не се изразява като самоцел. Дори в по-късен етап от живота си, човек подражава малко или много - харесва дадено нещо в определен човек и го копира. Индивидуалността е страхотно нещо, но поне според мен няма нищо лошо в премереното и добре преценено подражание... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 1, 2010 Автор Доклад Share Добавено Април 1, 2010 Днес ми се случи нещо много странно.Бързах за да не изпусна трамвая,но жената която вървеше преди мен толкова ми заприлича на покойната ми майка,че се спънах.Сърцето ми се преобърна от вълнение... Първата ми мисъл беше дали не полудявам. Вглеждайки се по-внимателно, разбрах коя е жената-съседка на моята майка,която винаги е искала да прилича на нея във всяко отношение и въпреки огромната разлика във възрастта много и завиждаше и не пропускаше случай да и направи "мръсно".(Докарала беше приликата,но ако я гледаш в гръб и обръщаш внимание само на дрехите...) Подминах я и на мисълта,която предизвика у мен тази случка,противопоставих друга:"Благодаря ти, Боже за смелостта да приличам на себе си и да не се срамувам от това!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest hrisko_89 Добавено Април 1, 2010 Доклад Share Добавено Април 1, 2010 Има ли хора дето подражават на животни ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Април 1, 2010 Доклад Share Добавено Април 1, 2010 Има ли хора дето подражават на животни ? Има, почти всички подражаваме на прасетата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 4, 2010 Автор Доклад Share Добавено Април 4, 2010 Има ли хора дето подражават на животни ? Да,hrisko!Децата обичат да подражават на животните и в това няма нищо лошо.Лошото е когато продължат да го правят и като възрастни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Април 4, 2010 Доклад Share Добавено Април 4, 2010 И по-лошо има...Животни да подражават на хора!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Април 13, 2010 Автор Доклад Share Добавено Април 13, 2010 Ето още един вид несъзнателна кражба.Две приятелки почти непрекъснато са заедно.Едната се възхищава на другата и без да иска започва да копира не само външността,но и поведението,дори започва да мисли като нея.Идва момент,когато тя почти изцяло загубва своята идентичност. Нормално ли е това? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.