79. Ако не бях дошъл

[Донка]

Молитвен наряд за начало:

Псалом 23

Псалом 91

Добрата молитва

Беседа: Ако не бях дошъл - Неделна Беседа, 02.03.1919, София

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Господи, да пребъде Твоят Дух на Любовта, Твоят Дух на Мъдростта и Твоят Дух на Истината в нашите сърца. (3 пъти)

Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов. (три пъти)

Христос казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.“ Той свързва отговорността за греха със своето идване. – Кога греши човек? – Когато не слуша думите и съвета на любовта. Като греши, човек първо проявява непослушание, после неизпълнение на това, което му се говори. Казано е в Писанието: „Заплатата на греха е смъртта“. Това значи: грехът лишава човека от най-голямото благо – от живота. Пита ли някой, защо не трябва да греши, ще знае, че грехът ще го лиши от най-великото благо, което му се дава. – Защо ме лишава Господ от живота? Отговорът е в стиха: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.“

„Ако не бях дошъл.“ Христос дойде на земята, за да избави хората от греха, а с това заедно да освободи човешката душа от материята, с която се е оплела. – Как ще я освободи? – Чрез киселината, която носи в света. Само киселината е в състояние да разкъса връзките на материята. Само човек е в сила да освободи затворената птичка от кафеза. Обаче, върне ли се отново в кафеза, птичката умира. Значи, свободата е нейният живот. Много от сегашните хора са осъдени да живеят в кафез, т.е. осъдени са на преждевременна смърт. Като не съзнават това, те казват: Тук е истинският живот. Колкото и да им предлагат да напуснат кафеза, те отказват под предлог, че свободата е празна работа. Излязат ли вън от кафеза, те разбират вече смисъла на живота и на свободата. Някоя красива, черноока мома, с розов цвят на лицето, жизнерадостна, се ожени за някой Дон Жуан, който веднага я затваря в кафез и я залъгва с малко просо. Тя подскача в кафеза нагоре-надолу, върти се, но престава да пее. Като й се насити, той я захвърля и я замества с друга птичка. Много жени днес са изхвърлени от кафезите навън и страдат, оплакват дните си. – Защо са изхвърлени? – Защото Бог им е говорил да не влизат в кафеза, но те не са Го слушали. Днес носят последствията на своето непослушание. Дали вярвате, или не на думите ми, не е важно – ще ги опитате. Ще дойде ден, когато вашият възлюбен, или вашата възлюбена ще ви изхвърлят от кафеза и ще повярвате на моите думи.

[m.ivanova_4040]

Молитвен наряд за начало:

Псалом 23

Псалом 91

Добрата молитва

Беседа: Ако не бях дошъл - Неделна Беседа, 02.03.1919, София

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Господи, да пребъде Твоят Дух на Любовта, Твоят Дух на Мъдростта и Твоят Дух на Истината в нашите сърца. (3 пъти)

Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов. (три пъти)

Христос казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.“ Той свързва отговорността за греха със своето идване. – Кога греши човек? – Когато не слуша думите и съвета на любовта. Като греши, човек първо проявява непослушание, после неизпълнение на това, което му се говори. Казано е в Писанието: „Заплатата на греха е смъртта“. Това значи: грехът лишава човека от най-голямото благо – от живота. Пита ли някой, защо не трябва да греши, ще знае, че грехът ще го лиши от най-великото благо, което му се дава. – Защо ме лишава Господ от живота? Отговорът е в стиха: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.“

„Ако не бях дошъл.“ Христос дойде на земята, за да избави хората от греха, а с това заедно да освободи човешката душа от материята, с която се е оплела. – Как ще я освободи? – Чрез киселината, която носи в света. Само киселината е в състояние да разкъса връзките на материята. Само човек е в сила да освободи затворената птичка от кафеза. Обаче, върне ли се отново в кафеза, птичката умира. Значи, свободата е нейният живот. Много от сегашните хора са осъдени да живеят в кафез, т.е. осъдени са на преждевременна смърт. Като не съзнават това, те казват: Тук е истинският живот. Колкото и да им предлагат да напуснат кафеза, те отказват под предлог, че свободата е празна работа. Излязат ли вън от кафеза, те разбират вече смисъла на живота и на свободата. Някоя красива, черноока мома, с розов цвят на лицето, жизнерадостна, се ожени за някой Дон Жуан, който веднага я затваря в кафез и я залъгва с малко просо. Тя подскача в кафеза нагоре-надолу, върти се, но престава да пее. Като й се насити, той я захвърля и я замества с друга птичка. Много жени днес са изхвърлени от кафезите навън и страдат, оплакват дните си. – Защо са изхвърлени? – Защото Бог им е говорил да не влизат в кафеза, но те не са Го слушали. Днес носят последствията на своето непослушание. Дали вярвате, или не на думите ми, не е важно – ще ги опитате. Ще дойде ден, когато вашият възлюбен, или вашата възлюбена ще ви изхвърлят от кафеза и ще повярвате на моите думи.

Относно подчертания цитат смятам , че последиците от това да се напъхаме сами в " кафеза " са не че някой ни е говорил , а затова ,че сме изгубили свободата си и свободата да творим свободно . Значимо става сивото ежедневие и грежите . И когато човек осъзнае , че е обичан именно зари свободата си тогава нещата споредз мен могат да се пооправят .

Редактирано Декември 8, 2009 от Донка

[Донка]

И когато човек осъзнае , че е обичан именно зари свободата си тогава нещата споредз мен могат да се пооправят .

Ако човек е обичан за нещо по-различно от свободата, това вече не е точно обич, а аз на теб ти на мен.

Забелязала съм, че нас ни обичат точно по същия начин, както обичаме ние самите - и себе си и другите.

Обаче, праведни хора на земята не съществуват. Всяко гърне е изцапано, външно или вътрешно, то носи нечистотии. Ще каже някое гърне, че е праведно и свято. Аз не се лъжа, отдалече усещам миризмата на нечистотиите. Така не се лъже нито Христос, нито Бог. За да придобие чистота и святост, гърнето трябва да се мие и отвън, и отвътре. Хората мият гърнетата само отвън и минават за благочестиви.

Ако не бях дошъл

Как се мие гърнето отвътре?

Как можем да сме сигурни, че сме го измили отвътре?

Почистването на мислите и чувствата, на преценките и ценностите ни - това миене отвън ли е или отвътре?

[Розалина]

Здравейте.

От няколко дни се връщам на тая беседа и всеки път ми се разкрива нещо пропуснато в четенето.

Във всеки пример,има толкова много за осмисляне , запомняне и внимаване с днешна дата.

И тъй, първата проява на любовта е на привличането, т.е. магнетичната любов. Втората проява на любовта е приятелството. Тя е по-висока степен на любовта от магнетичната. Всеки човек иска да има приятел, с когото да споделя своите мисли и чувства. Но и приятелството не е устойчиво, лесно може да се развали. – Кога приятелството между двама души не устоява? – Когато не почива на здрава основа. За да устои, то трябва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свят. Двама души се сприятеляват и започват обща работа. Връзката им е главно на физическия свят. Те стават съюзници, но не минава много време, приятелството им се разваля, не може да устои само на една връзка.

Третата проява на любовта почива на сродство между душите. Когато двама души имат сродни мисли, чувства и постъпки, те не се привличат, нито се сприятеляват, но се свързват в името на Божественото в себе си. Тяхната връзка е неразривна. Нищо не е в състояние да ги раздели. Така се свързват само сродни души.

Любов и приятелство,охарактеризирани в един пример.

Като се замисля,не ми е трудно да го разбера,защото имам примери от моя малък живот,които потвърждават казаното от Учителя..А няма да забравя как на два пъти срещнах в две двойки третата проява на любовта,за която се говори в цитата.Мога да го кажа с увереност,защото и двете двойки бяха минали в общ път до старостта си и на 80 г, излъчваха нещо,което не се среща честоно веднага привлича точно защото е рядко срещано.

]Възложи надеждата си на Бога, и Той ще ти покаже, къде е твоят възлюбен и как ще го намериш. Аз вярвам само в един Бог, Който е в сила да ни научи на великия закон на любовта. Всеки друг, дошъл с мисълта да сватува, непременно крие в себе си някаква лоша мисъл. Сватовниците искат да съберат двама млади, да си помагат. Всъщност, излиза друго нещо. Вместо да си помагат, те започват да воюват, кой да вземе първото място. Ето, и българите воюваха, да стане България велика. Стана ли велика? Не само че не стана, но и днес се страхуват от решението на Съглашението. Какво мислят съглашенците? Каквото Бог мисли за България. Бог е решил да прекара България през огън, да изчисти нейното гърне. Той казва: Аз не се нуждая от българи, които не се разтопяват, не са кротки и нажалени, не гладуват и жадуват за правдата и истината. Същото се отнася и до всички народи.

Няма разлика между съдба и карма на отделен човек и на цял народ.Правилата са едни и същи.Малките единици,отделните хора и товакоето те правят за цялото,определя кармата на народа им.

Мнозина говорят за любовта, без да я чувстват, без да се проникват от нея и без да я прилагат. Това значи, едно се говори, друго се изпълнява. Като видиш едно агънце, казваш, че го обичаш. То отговаря: бе-е. Това значи: няма ли човек, който да покаже в действителност любов към мене? Ти обичаш агнето, но мислиш, че като го заколят, ще си хапнеш от него. Това не е любов. Така се обичат повечето хора; така се обичат много моми и момци. В края на краищата, един от тях все ще стане жертва, както агнето от ножа на своя господар – касапин.

Това наистина е наша човешка слабост.Обичаме да говорим,но как прилагаме и прилагаме ли изобщо ....На тоя въпрос всеки отговаря пред себе си.Проблема е,че като не прилагаме нещата ,за които говорим ние забавяме и влияем на хода на колективната си съдба.Всички хора по света говорят за глобалното затопляне.Говорим за екологичните проблеми.Но правим толкова малко.Общо взето навсякъде по света има някоя и друга група ентусиасти,усилията на които обаче не са достатъчни да се натрупат количествени промени и да доведат до качествени изменения.И на тоя принцип ние хората по много въпроси оставяме гърнето,за което говори Учителя в тая беседа напочистено от вътре.Лъскаме отвън,в очакване на нещо също отвън.Няма да стане така.

Съвременният свят е пълен с касапи. Колко агнета днес отиват жертва! Аз се чудя на величието на Бога, на Неговата милост и любов, на Неговото търпение. Той вижда всички престъпления на хората и търпи. Навсякъде чувствате съмнения и подозрения. Докато някой ви храни, вие сте с него. Щом престане изобилието, всички се отдръпват от него. Това не е християнство, не е морал. Не ви упреквам, но посочвам слабите ви страни, да се вгледате в себе си и да научите правилно да се разтопявате. Светът е преситен от обяснения в любов. Ако се жертвате, жертвайте се за Бога, а не за човека. Не искам да се жертвате за мене, нито да умирате за мене. Това е най-голямото нещастие за човека. От всички се иска да се откажат от греха, от престъплението и непослушанието. Откажете се от ревността, която трови душите ви. Очистете къщите си и тогава очаквайте Христос да ви посети. Вложете повече любов в живота си. Като месите хляб, като готвите, приложете любовта си. И тогава, който хапне от вашия хляб, ще бъде благословен. Хляб, омесен без любов, носи отрова за човека. Не тровете себе си, не тровете и близките си. Никой няма право да става причина за страданията и смъртта на своя ближен. Чист и свят живот се изисква от всички. Всеки трябва да се разтопи, да стане кротък и нажален, да жадува и гладува за правдата.

И тъй, докато сте в света, между хората, работете съзнателно, не се отчайвайте, да не се спъвате едни други. Понеже минавате за културни хора, покажете своята култура. Не ставайте причина да прогоните добрите хора между вас. Те са дошли да ви помагат. Ако не отворите сърцата си за тях, ще ви напуснат. Ако е да опитват жилото на човека, те могат да отидат между бръмбарите и буболечките. И там ще бъдат жилени, но поне ще се предпазват. Буболечката носи жилото си отпред, на хобота, да се вижда. А човек носи жилото си отзад. Човешкият език е жило, което троши и кости. Който може да извади отровата на своя език, той минава за учен и велик човек.

Тия думи на Учителя не се нуждаят от коментар.Те не се нуждаят от думи,а от действия.Малки,ежедневни дела от всички хора.

Редактирано Декември 12, 2009 от Klaudia

[Иво]

Klaudia, много силни мисли наистина! Благодаря ти, че ги сподели!

Сега остава и да ги приложим

[Розалина]

Псалом31

[m.ivanova_4040]

Съвременният свят е пълен с касапи. Колко агнета днес отиват жертва! Аз се чудя на величието на Бога, на Неговата милост и любов, на Неговото търпение. Той вижда всички престъпления на хората и търпи. Навсякъде чувствате съмнения и подозрения. Докато някой ви храни, вие сте с него. Щом престане изобилието, всички се отдръпват от него. Това не е християнство, не е морал. Не ви упреквам, но посочвам слабите ви страни, да се вгледате в себе си и да научите правилно да се разтопявате. Светът е преситен от обяснения в любов. Ако се жертвате, жертвайте се за Бога, а не за човека. Не искам да се жертвате за мене, нито да умирате за мене. Това е най-голямото нещастие за човека. От всички се иска да се откажат от греха, от престъплението и непослушанието. Откажете се от ревността, която трови душите ви. Очистете къщите си и тогава очаквайте Христос да ви посети. Вложете повече любов в живота си. Като месите хляб, като готвите, приложете любовта си. И тогава, който хапне от вашия хляб, ще бъде благословен. Хляб, омесен без любов, носи отрова за човека. Не тровете себе си, не тровете и близките си. Никой няма право да става причина за страданията и смъртта на своя ближен. Чист и свят живот се изисква от всички. Всеки трябва да се разтопи, да стане кротък и нажален, да жадува и гладува за правдата.

Относно думите в беседата и подчертания текст искам да ви попитам :

Защо почти всеки казва , че неговата майка готви най - добре ? Защото майката готви с любов за децата си . Ако можехме всичко да вършим с любов , какво ли би санало ? И ако не успяваме ,не трябва да си обезкуражаваме, трябва да продължаваме да опитваме .

И тъй, докато сте в света, между хората, работете съзнателно, не се отчайвайте, да не се спъвате едни други. Понеже минавате за културни хора, покажете своята култура. Не ставайте причина да прогоните добрите хора между вас. Те са дошли да ви помагат. Ако не отворите сърцата си за тях, ще ви напуснат. Ако е да опитват жилото на човека, те могат да отидат между бръмбарите и буболечките. И там ще бъдат жилени, но поне ще се предпазват. Буболечката носи жилото си отпред, на хобота, да се вижда. А човек носи жилото си отзад. Човешкият език е жило, което троши и кости. Който може да извади отровата на своя език, той минава за учен и велик човек.

Много лесно виждаме погрешките на другите , но е доста трудно да можем да се погледнем отстрани безпристрастно , самите ние как изглеждаме и постъпваме .

За себе си се опитвам да го направя , но не винаги ми се отдава , много често си задавам въпроса - дали преценката ми за моите постъпки е правилна . Продължавам да опитвам и дано някой ден се убедя , че съм успяла.

[Лъчезарна]

Както ръждата разяжда желязото, така и грехът подкопава основите на човешкия живот. Грехът е огън, който разяжда, опетнява и покваря човешката душа, като я лишава от тялото й. – Не може ли душата да се прояви без тяло? – Не може. Както солта не може да се прояви без киселина и основа, така и човешката душа не се проявява без тяло. Такъв е законът на физическия свят.

 

Следователно, за да се извърши една химическа реакция, нужни са две тела, които взаимодействат помежду си и се получава трето тяло. За тази цел е нужен огън. Той топи и окислява телата. Благородните вещества се топят от огъня, например, злато, платина, сребро, а неблагородните се окисляват и разлагат. От гледището на Божествения закон, т.е. от гледището на алхимическия закон, кои са двете тела, които си взаимодействат? Това са небето и земята, съставени от четирите главни елемента: въздух, вода, огън и земя, т.е. от твърда, течна, въздухообразна и светлинна или лъчиста материя. Като резултат на това взаимодействие се явил човекът, петият елемент, наречен „малкият свят“. Ако земята и небето в човека не се съединят, как ще се роди истинският, вътрешен човек? От гледището на алхимията, земята е основа, небето – киселина, а човекът – сол. Затова Христос казва: „Вие сте солта на земята“. Под „киселина“ се разбира Божествена сила, която прониква навсякъде и твори, създава нови светове. Под „основа“ се разбира съвкупност от сили, които съдействат на Божествената сила да събере необходимите елементи за създаването на човека – малкия свят.
Като се говори за небето, не подразбирам рая, защото той е състояние, а не място на блаженство. Като говори на учениците си за блаженствата, Христос пак разбира състояния, които човек преживява. Той казва:

„Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.“ Под „нищ духом“ се разбира човек, който лесно се топи и разтваря. Това са качества на солта. Добрият човек трябва да се топи като солта. Туриш ли сол във водата, тя веднага се разтваря, без протест, затова Царството небесно е нейно. Водата е основа, носителка на живота, а животът – едно от условията за придобиване на Царството Божие. Тъй щото, щом се разтопи като солта, човек влиза вече в Царството Божие. Като пада на земята, снегът се топи и така носи своето благословение за живота. Докато хората тлеят и се мъчат, а не се топят, злото ще се шири и управлява света. Защо се мъчат хората? – Защото са твърди, не се топят. Казано е в Писанието: „Затвърдя сърцето на този народ“.

„Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Готварската сол, като стои на въздуха, поглъща водата и овлажнява, т.е. започва да сълзи. Така тя осолява телата. Значи, нажаленият привлича влагата, т.е. живота, и така осолява средата, в която живее. Ако не правите същото и вие, не може да се утешите.

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ И солта, в широк смисъл на думата е тиха и кротка. Като се разтвори във вода, тя не ферментира, не вдига шум около себе си. И в разтопено състояние, солта спокойно чака времето си, да дойде топлина отвън, да изпари водата, и отново да се яви в първоначалния си вид, като чиста, кристална сол. Тя знае, че сега ще бъде по-чиста, отколкото е била по-рано. Следователно, кротките хора са сол, която овлажнява въздуха и започва да плаче, разтваря се във водата и това състояние се разнася навсякъде по земята, докато най-после отново кристализира в хубави, чисти кристали.

„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.“ – Кога човек усеща жажда? – Когато е ял солена храна. Тогава той има нужда от повече вода. Само човек изпитва жажда в различни направления: жажда за вода, за знание, за светлина, за свобода и т.н. Казано е, обаче: „които жадуват и гладуват за правдата, те ще се наситят“. Кроткият, който се уподобява на сол, трябва да гладува за правдата.

Христос казва на учениците си: „Вие сте солта на земята“. За себе си казва: „Аз съм виделината на света.“
Солта играе важна роля на земята. Даже и светлината не може да се прояви без сол. Наистина, учениците на Христа бяха среда, чрез която той се прояви.

Солите се състоят от две неща: от метал и металоид, или от метал и остатък от киселини. Но солите не се намират отделно нито в киселините, нито в основите. За да си обясните, как се образуват солите, посейте едно житно зрънце и наблюдавайте, как расте и се развива то. Растенето е процес на духа и не се дължи нито само на земята, нито само на слънцето. Земята и небето, съединени в едно, дават условия на духа да се прояви.

На евангелски език под „дух“ разбираме сол. Дето е духът, т.е. солта, там има съзвучие; дето духът отсъства, там съществуват противоречия. Така са разбирали старите хора духа и така са работели с него. Старите учени са признавали съществуването на четири елемента в природата: земя, вода, въздух и огън. Съвременните учени са считали това учение за криво, но най-новите учени са съгласни с него и, от това гледище, поддържат съществуването на четири състояния на материята, които отговарят на четирите велики свята.

Земята крие в себе си много сили, някои от които хората в бъдеще ще изучават. Земята е проучена повече външно, по-малко вътрешно. Обаче, външният изглед на земята и нейното вътрешно съдържание са две различни неща. Киселината, за която говори химията окултистите наричат небе, а основата – земя. Небето в човека постоянно твори, действа, желае. Тази е причината, дето човек постоянно е недоволен, все иска нещо ново. Земята пък, наречена основа, плът, отхранва желанията, оформя ги и от тях образува човешкото тяло. Значи, има небе и земя вън от човека и вътре в него. Той трябва да познава тяхната служба и да им съдейства. Желанията и идеите идат от небето, а се реализират на земята. Тя е майка на проявения човек, а небето – негов баща; земята е душата, а небето – духът на човека. Те са работили, за да го създадат, те работят още, за да го усъвършенстват.

Христос казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.“ Щом няма грях, и смърт няма да има. Ако киселината и основата не си взаимодействаха, щяха да се проявят като разрушителни сили. Понеже си взаимодействат и образуват сол – носителка на живота, разрушителните сили не се проявяват. Живот има и в киселината, и в основата, но той се различава коренно от живота на солта. Сегашните хора разбират повече живота на солта, отколкото живота на киселината и на основата.


***
Какви трябва да бъдат вашите възлюбени? – Те трябва да бъдат нищи духом, да се разтопяват; трябва да бъдат нажалени, за да се утешат; трябва да бъдат кротки, за да наследят земята; трябва да гладуват и жадуват за правдата, за да се наситят. Гладуването и жадуването подразбират самопожертване. – За кого се жертва човек? – За ближния си, с цел да го повдигне. Христос казва: „Дойдох на света за да положа душата си за своя ближен. Имам власт да я положа, имам власт и да я отнема.“

***
„Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Думата „нажален“ подразбира растене в добродетели. Не можеш да растеш в добродетели, ако не жалиш. Ако жалиш за майка си, или ти трябва да отидеш при нея, или тя трябва да дойде при тебе. Ако жалиш за светлината, ти трябва да отидеш при нея. Само така ще растеш в добродетелите. Следователно, ако искаш да растеш и да се развиваш в добродетели, първо трябва да отидеш при Бога. Това значи, да се откажеш от всички временни връзки на земята, които спъват развитието ти.

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ Кроткият е солта на земята. – Как се среща солта в природата? – В разтворено състояние, в морската вода, и като минерал – каменна сол. Тя трябва да се отдели и от морската вода, и от каменната сол и да се пречисти. Получи ли се в чисто състояние, тя представя Божествения живот, към който всички се стремят.

Този живот е съчетание на любовта и на мъдростта: любовта действа на земята, а мъдростта – на небето. За да разбере, какво нещо е любовта и мъдростта, преди всичко, човек трябва да знае, може ли да се разтопи, или не може. – Как ще познаем? – Много просто, ще намерите тайна врата на Царството Божие и там ще разберете, можете ли да се разтопите. Така ще разберете и стиха: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ За това е нужно труд и работа, да се потите по 99 пъти на ден, и всичко във вас да се разтвори за Божествения живот. Само така ще разберете смисъла на труда и работата, на радостите и страданията. Като се разтопите, ще се повдигнете нагоре, в Божествения свят, и всичко земно ще остане на земята.

***
Всички хора и народи могат да се разтопяват, но не искат, защото са в обятията на своя възлюбен, който им дава различни обещания. Той им казва, че ще ги украси с диаманти, отдалеч да светят. Диамантите не са дадени за октоподите. Всеки може да изработи такива диаманти и да ги носи в себе си. Само така човек може да бъде смел, силен и готов на всякакви жертви. Пита ли някой, какво бъдеще го очаква, ще му отговоря: Бъдещето ти е завидно, ако се топиш, ако си кротък, ако си нажален, ако гладуваш и жадуваш за правдата. – Мъчно се постига това. – Все пак може да се постигне.

„Ако не бях дошъл.“ Понеже истината е дошла, човек или ще живее, или ще умре – едно от двете. Като се разтопи, солта не изчезва, но става по-чиста. Колкото пъти и да я разтваряте във вода, тя не се уморява. Обаче, турите ли дървото само веднъж на огъня, то изчезва и се превръща на пепел. Ако приличате на солта, след разтварянето ви отново ще кристализирате, т.е. ще възкръснете; ако приличате на дърво, ще изгорите, ще се превърнете на пепел и ще ви хвърлят на купището. Казано е Писанието, че ако солта обезсолее, ще се хвърли навън.

И тъй, блаженствата, върху които Христос говори на учениците си, имат отношение към солта.
Ако дойде някой приятел при вас, питайте го, желае ли да се разтваря и топи като солта;
желае ли да бъде кротък и нажален, да гладува и жадува за правдата.

Ако отговори положително на всички въпроси, той е добър човек; ако отговори положително само на един въпрос, а на другите не дава отговор, пазете се от него. Това е говорил Христос на тогавашните хора. Така трябва да се говори и на сегашните учени, проповедници, общественици и др. Така трябва да се разбира Христовото учение, за да не кажете един ден: Вода газихме, жадни бяхме.

Приятна и лесна работа е човек да се разтопява. Като се къпе, той може да провери, разтваря ли се, или не. Децата обичат да се къпят, но и възрастните обичат това. От тях се изисква внимание, да се изпитват, могат ли да се разтварят и топят. Това ще ги доведе до себепознаване. – Как ще позная дали се топя? – Ако някой ти открадне голяма сума, и ти не се смутиш, способен си да се разтопяваш. Смутиш ли се, ти не можеш да се топиш. Ако влизаш в положението на онзи, който страда, ти си способен да се разтопяваш. Приятно е да срещнеш такъв човек. Той е добър и влияе благотворно върху окръжаващите. Заслужава да слезеш на дъното на ада за един добър човек. За него небето се отваря и ти става весело и светло на душата. Приятно е да слушаш музиканти, които не само свирят, но чувстват и живеят във това, което изпълняват.

"Пита ли някой, какво бъдеще го очаква, ще му отговоря: Бъдещето ти е завидно, ако се топиш, ако си кротък, ако си нажален, ако гладуваш и жадуваш за правдата. – Мъчно се постига това. – Все пак може да се постигне."

Ако не бях дошъл

Редактирано Май 8, 2014 от Лъчезарна