Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • Za_muzika_kponeia 2.jpg

Sign in to follow this  
Гарванче

Когато ти иде да удариш някой (който те е ядосал)

Recommended Posts

Имали ли сте такъв момент, когато някой ви изкара извън равновесие и просто прелее чашата? Завислив дребнав колега например... Никога не съм удряла човек но напоследък за пръв път, някой до такава степен ми се качва на главата и ми иде... за жалост се налага да работим заедно и се налага търпение, но на моменти пркаляват с него, но такива мисли дали са нормални без да си такъв по природа?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен от години ми идва да ударям всеки ден един такъв(същия какъвто го описваш),но се въздържам.Просто и да го удряш и да не го удряш резултат няма.(Народът го е казал:"Вари го,печи го-Тодоран пак си е Тодоран."

Според мен съвсем нормално е да реагираш по този начин,но за да запазиш себе си,постарай се да го приемеш такъв какъвто е и да престанеш да го храниш с енергията си.Тогава може би и той ще промени поведението си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

тая сутрин ми идеше да се сбия с една жена на улицата бързах за работа и се въздържах - както си минавам тя ми се изплю отстрани точно върху панталона - като се обърнах онази ми се хилеше доволно от това че ме улучила, като попитах "Защо?" тя продължи да се хили и ми идеше да и оскубя косата възрастна жена на около 40-50 години - надявам се да не ме е уручасала нещо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Хаха, за щастие досега не ми се е случвала подобна агресия от непознат. :D Наплюй я и ти, дори два - три пъти. :D Колкото повече се ядосваме на ситуациите, толкова повече енергия им отдаваме, и те стават по - многобройни и сериозни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

днес пък ми идеше да смеля един бакшиш - много беше нагъл и с помпа на всичкото отгоре - много малко ми оставаше!

Редактирано от Гарванче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещо ми напомня за агресивността на тийнейджърите. Те така лесно пламват и налитат. Наблюдавах племенника си няколко дни докато ми беше на гости. В определени моменти, когато нещо не му беше по кефа, или му "докривяваше капата" - има се предвид неясно усещане за недоволство от нещо, по-скоро глобално отколкото конкретно, излизаше да удря клони у каквото свари да "унищожава". Дори в един момент ме попита малко загрижен защо така понякога има порив да убива и разрушава.... Състоянието ни е добре познатона педагозите, които работим с тийнейджъри и е нормално за възрастта, трябва да се намери начин да се изведе - спорт, физическ активност до умора; но и непременно да се работи над вътрешното противоречие.

Причината не е в ситуациите, а в подсъзнателното желание на "удрящия" да ги контролира и последващото усещане и веднага осъзнаване, че това е невъзможно. Енергията, която се натрупва в този процес - нещо като да спреш планинска река с бент, предизвиква силен изблик на трудно контролируемо желание да се посегне. По-горе казах, че е добре да се изпусне парата, да се отвори шлюз в момента на наплива - по някакъв невинен начин, за който после няма да имаме чувство за вина (като моя племенник).

Осъзнаването на желанието да се контролира ситуацията и поведението на хората в нея е болезнено - по-болезнено от усещането за безсилие, по-болезнено от чувството за дискомфорт, че ни се иска да направим нещо, което иначе свръхсъзнанието ни не допуска. Това е моментът на опитомяване на егото - едно властно, тропащо с краче пораснало дете, което се държи като полицай и иска всичко и всички да спазват "реда в моята държава". Как се осъзнава - всеки различно през ситуациите, да, не е лесно и боли, но след това човек се чувства свободен и лек.

Ако все пак ви интересува как - мога да продължа, имам доста личен и педагогически опит... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

права си, но снощи онзи ми навъртя сметка 20лв от центъра до нас - винаги ми излиза не повече от 5-6 лв онзи беше уж 1280 тарифите на табелката му бяха нормални цифри като на другите - 20 лв бяха прекалено много и беше нагъл попитах го да не е останало от преден клиент - той каза "не" казах че това не е реална сума за това разстояние, той отвърна "защо пък не, дори са ми малко", развиках му се той ме изкара че сигурно съм препила а пък си бях трезвена, как да не го удариш продължава да е нагъл - въздържах се за да не си слагам проблеми на главата - напомня ми за случай когато младеж беше пребил и наръгал такси шофьор поради подобна причина, онези се жалваха пред парламента горките да ги ожалиш - ако останем смирени онези ще продължат да се чувстват безнаказани - забравих да му запомня номера на колата иначе досега да съм се обърнала от по-висша сила от тях, не че има смисъл но...

Редактирано от Гарванче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, отлично разбирам, защото съм попадала в подобна ситуация в София. Бяхме с дъщеря ми, която живее и работи в Германия и в случая много бързахме, което явно ни е проличало. Аз така и не погледнах нит тарифата, нито началните показания на таксиметъра и доста се учудих, когато само след минута дъщеря ми спокойно каза спрете, моля, трябва да слезем веднага. Ако шпродължим с вашето такси ще ни излезе солено разстоянието. по-добре да вървим пеша или да намерим друго такси с нормален таксиметър. След което извади точно 3.20 (толкова сочеше таксиметъра за мое изумление), подаде ги с едната ръка, отваряйки с другата вратата. После ми каза, че човек трябва да си има навика и да внимава, да си отваря очите на 4 и да не очаква от другите да бъдат винаги коректни. Всъщност това беше стария принцип на Текери "Ако нямаше наивници, нямаше да има и мошеници", само че аз го знам на теория, а детето ми го прилага на практика без да го знае на теория.

Та, когато на човек му се случи подобна неприятност, вместо да удря шофьора или себе си, по-добре да си научи урока. Гневът в случая идва от сблъсъка на желанието за контрол над поведението на шофьора, изразено в очакванията ( винаги ми излиза не повече от 5-6 лв онзи беше уж 1280 тарифите на табелката му бяха нормални цифри като на другите ) с усещането за безсилие да се промени ситуацията при свършен факт, както и нежеланието вътре в себе си да си признаем предоверяването си. Да, трябва да има закони и хората не трябва да злоупотребяват, но... май прав е Текери - докато има наивници, ще има и мошеници.

Остава може би само да успокоя гнева си срещу шофьора, че подобна ситуация с невнимание и очаквания за коректност могат да ми излезнат доста по-скъпо от 20 лв, ако се отнасят за нещо друго. И ще ми..., ако не ми парят тези 20 лввсеки път, когато усетя предоверяване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Оооо, този тип е много нагъл. Най - справедливо щеше да е, да избягаш. :thumbsup: И за по - сигурно да не попадаш отново при него. И да си по - внимателна в другите случаи, когато се качваш в такси.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

хубав въпрос ,на мен преди 2 години ми се беше случило ,разбирасе не съм ударил човека .А иначе това че не си ударил човека който те е ядосал ,не те прави по добър като си подтиснал постъпката .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Кое би било по - голям грях, да набием таксиджия, който ни е прецакал в парите, или да набием таксиджия който ни е накърнил религиозните чувства ? :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

а колкото до това как да се сдържаме ,незнам колко е правилно ,по скоро как да не го приемаме лично ,всичко завси си от мирогледа на човек .Също е по лесно да обвиним някой ,че на е ядосал .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

на мен какво ми се случи днес! кучета, които добре ме познават, започнаха да ме лаят толкова ожесточено, че ме изненадаха, докато се колебаех дали да ги ударя, и изобщо, докато се чудех обидено какво пък толкоз ги ядосах, едното успя дори да ме ухапе. аз се вкиснах още повече, т.к. по принцип проблеми с кучетата и въобще с животни рядко имам, много ги обичам. много ми дожаля и този път да удрям. после обсъждахме с една колежка и коментирахме една "общоизвестна" приказка: "за да те слуша кучето ти, трябва да го биеш". не знам кой го е измислил, може и да е прав, но мен все пак ми е жал.

едва сега,като взех да си чета наряда и стигнах отново до гордостта, мисля,че разбрах каква е "поуката" за мен: мисълта ми, че кучетата са длъжни да изпълняват волята ми явно е погрешна. вместо да им крещя ядно (бях предварително ядосана и е възможно да са ме надушили), просто трябваше кротко да ги помоля да ме оставят ня мира. определено, понякога ме обхващат такива настроения, от които трудно мога да се смиря. Сега вече ми е смешно(още повече, че докато бях сърдита на кучетата, им се плезех, което от страничен наблюдател едва ли би могло да се приеме за нормално...):3d_002:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

тая сутрин ми идеше да се сбия с една жена на улицата бързах за работа и се въздържах - както си минавам тя ми се изплю отстрани точно върху панталона - като се обърнах онази ми се хилеше доволно от това че ме улучила, като попитах "Защо?" тя продължи да се хили и ми идеше да и оскубя косата възрастна жена на около 40-50 години - надявам се да не ме е уручасала нещо

Абе хора, вие тука вицове си разказвате, не знаех :3d_146:

Аз на такова абсурдно нещо не мога да се ядосам. По-скоро бих му се изсмяла.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:feel happy:е, така е, и на мен ми стана смешно, като ти прочетох коментара, още даже се подхилвам. но като се замислиш ние на мястото на Гарванчето дали бихме запазили такова самообладание. хич нямаше и да я питам "защо", "какво", направо ще захвана с унищожителния сарказъм, после разбира се много ще се срамувам, но така ще ми се пада и т.н. и т.н. мислиш, че на теб ще ти е смешно да ти се изплюят? :hmmmmm:. кой е този, който се радва да му се изплюят върху панталона?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:whistling:иначе, не мога да не призная,че си права - вицове са я, и още как

:3d_146::3d_100:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Ами на мен едно от турските деца тук в къщата където живея един ден ме поздрави от прозореца на апартамента си, а после като минах под него ми се изплю на главата - слава Богу не ме уцели. Какво да кажа, не се ядосах, а ми стана жал за детето и възпитанието, което НЕ са му дали. Същото дете на следващия ден пак ме срещна и пак ме поздрави, все едно не е плюло. Разни хора, разни идеали. :rolleyes:

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

е, да вярно да ти стане жал за детето! ама и възпитанието си го бива - хем плюе, хем поздравява! както биха казали неговите сънародници- Машала! :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Ми може да ме е плюнало, щото ме харесва. Нали и ние викаме "Пу-пу-пу!"

Нещо такова ще да е било :hypocrite:

Изобщо културата е сложно нещо, гледам да не се замислям много :D

П.П. Но ако ме беше уцелило, не знам дали нямаше да ходя да вдигна една хубава патардия по балкански - че и немците да ги понаучим. Та и така с панталона - гадно си е. Но пак основно си мисля, че хората ги пере сачмата, по-скоро съжаление, отколкото гняв ме обхваща.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

тая сутрин ми идеше да се сбия с една жена на улицата бързах за работа и се въздържах - както си минавам тя ми се изплю отстрани точно върху панталона - като се обърнах онази ми се хилеше доволно от това че ме улучила, като попитах "Защо?" тя продължи да се хили и ми идеше да и оскубя косата възрастна жена на около 40-50 години - надявам се да не ме е уручасала нещо

Гарванче, реално погледнато, една плюнка на панталона само може да те изложи малко на мястото, където отиваш. Ако имаш кърпички или вода на разположение, винаги можеш да се справиш и да се извиниш на хората , с които ще разговаряш през деня, че са те изцапали - в Сф това си е обичайно ( е, не с плюнка, но все пак...)

Много по-опасна е например калта, водата и прахоляка по улицата, които тъпчем всеки ден и носят зарази, колкото и да си почистваме домовете. Така че ... бял кахър. :)

А луди по улиците също има доста, аз изпитвам само съчувствие към тях.

Крайно време е да им се осигури подходящо място и лечение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уф3d_002.gif! Аз като искам да проскуба сестра ми го правя. Вече хич не ми дреме. То ми е и ужасно трудно да се въздържам, даже не виждам и смисъл - нищо не се променя.3d_003.gif Ще кажете че съм лоша, аз пък ще ви кажа че не сте ми на мястото!3d_162.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всяка проява на насилие (физическа, психическа, емоционална) е изразяване на безсилието на човека, който я проявява.

Ако дадена ситуация се изроди до желание за насилие, значи сме забравили първоначалната цел.

Има много такива ситуации, почти ежедневно в живота ни, но в описания случай ( за жената и плюнката), ясно е, че плюещата жена е психически неуравновесена, да се ядосам на това, означава да забравя за къде съм тръгнал и да се наежа на болен човек или аз самата да споделя за миг лудостта. Същото е във всички други подобни ситуации, в такъв момент е хубаво да си напомним първоначалната си цел, която ни е срещнала с даден човек и да се върнем към нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имали ли сте такъв момент, когато някой ви изкара извън равновесие и просто прелее чашата? Завислив дребнав колега например... Никога не съм удряла човек но напоследък за пръв път, някой до такава степен ми се качва на главата и ми иде... за жалост се налага да работим заедно и се налага търпение, но на моменти пркаляват с него, но такива мисли дали са нормални без да си такъв по природа?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×