Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Може ли директно в Паневритмията да се включват хора без никакъв опит?


Иво

Recommended Posts

Eдин много дискутиран въпрос: може ли в кръга да влизат хора, които не са играли паневритмия? Моето становище се подразбира от разказа. Но повечето хора смятат, че трябва първо да си учил и после да влезеш в кръга за да не внесеш дисхармония. Така ли е?

Според вас може ли директно в Паневритмията да се включват хора без никакъв опит?

Това вреди ли на общата хармония? Или напротив е условие за израстване и за начинаещите и за по-опитните?

Въпросът се отнася не само за Рила, но и в градовете по мета, където се играе Паневритмия.

Какво мислите? Моля споделете своя опит, наблюдения и размисли.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз пък наблюдавам как братството сега с годините освен че става по-утвърдено от късните 80 и ранните 90г. на миналия век, става и някакси по-ТРЯБВА ориентирано, всичко да е планирано и наредено... Аз се запознах с идеите на Учителя и с братството през 1991-ва. Тогава всичко беше много по-неорганизирано, но някаси по-живо от сега. На Рила спането и палатките се слагаха където искаш, нямаше никаква организация, но който искаше стигаше до там. Всичко беше малко по-простичко от сега, по-сърдечно, включително паневритмията. Аз за пръв път я играх през 92-ра, докато бях в полагаемата си отпуска от казармата - бях на лозето в Айтос и ужасно ме заболяха раменете, защото ръцете все трябваше да са вдигнати - а бях много трениран тогава... :) Не я знаех никакси паневритмията. Но гледах хората наоколо и преди всичко пред мен. А движенията са, честно казано, простички - в добрия смисъл на думата. Няма начин да не можеш да я изиграеш, ако има пред теб можещ. Дори и размяната на местата и т.н. От тогава до сега съм я играл доста пъти, но никога не съм я учил специално. И мисля, че това е най-естественият начин за ученето и правенето и. Иначе влизаме в перфекционизма на ТАКА ТРЯБВА. А зад него винаги стоят комплекси! Какво от това ако примерно 30% от кръга не са перфектни в знаенето на движенията? Просто е нужно да бъдат сложени зад знаещи. А това, че няма д е перфектно играенето в кръга като цяло, още по-добре. От перфектност животът няма нужда, а от сърдечна връзка, която се предполага, че се възстановява чрез паневритмията, с или без идеални движения! Иначе от дърветата на движенията губим поглед върху гората на смисъла, поради който всъщност се играе паневритмия или тай чи или йога или каквото и друго да е ...

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup2: Орлин.

Определено смятам, че това "организиране" е някак по-свързано с его-то. Виж, когато Любовта говори в нас, нещата стават някак спонтанно. Определено към Паневритмията трябва да се отнесем с нужната сериозност и респект. Чрез нея ние се свързваме с Космически енергии и влияем на света.

Към хора, които умишлено са влезли да вредят в кръга може да сме строги. Но към хора, които сега учат може с добра дума и напътствие да помогнем.

Сигурна съм, че когато сме с чисти мисли и чувства светли братя от горе играят с нас и ни помагат. :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Аз пък си спомням как преди 15-на години като чух, че има обучение по паневритмия, колко неестествено ми се стори това. Бях в Пловдив и там в едно читалище играхме зимата... Сега разбира се, мисля другояче. Супер, че ще се обучаваме, разбира се, че нарочно вредящите ги махаме (но такива едва ли има често). Но, ако се фокусираме твърде много в движенията, дори и перфектно да ги правим, губим съзерцанието, до което те водят. А ако постигаме съзерцанието, дори при неидеални движения, кому е нужно да са идеални, освен на егото на някой си?

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте.

Миналата година,когато се включих случайно в един курс и бързичко навлезнах си мислех също,че не е нужно да сме перфекционисти и да изпипваме в детайл движението ,което правим.Достатъчно е да го правим от сърце ,да не пречим(т.е да сме старателни).Паневритмия ме увлече и завладя.На първия ден на тая пролет, в нашия град заваля тежък ,мокър сняг и игра на полянката нямаше.При първите слънчеви дни започнах да излизам,но през работната седмица хората са малко и кръг не се получава.Беше по-скоро индивидуално занимание.Да е жива и здрава Славка.Тази обикновена жена излиза всеки ден да посрещне изгрева на полянката и носи касетофон с музика.Цялата се преобразява и ме увлече да почувствувам тайнството .Зарази ме с примера си.Започнаха да идват и други и така приключихме този сезон.

Сега отново посещавам курс.Изгледах касетите с инструктор Ина Дойнова.Не мисля,че съм овладяла движенията ,но нашият кръг като цяло (хората са същите ,с които започнахме почти едноврменно) е с една идея по-близо до истинската паневритмия.Има малко нови хора,които са съвсем начинаещи,каквито бяхме ние миналата година.Не съм ходила на Рила,но вече мисля,че е важно в кръга да се влиза след обучение.Не просто обучение в правилни движения,а обучение в смисъла ,в идеята на това какво всъщност правим.Работим за себе си или работим и за цялото?Да работим за себе си и върху себе си можем и на уред в зала .Кръга на паневритмия е силен ,ако има устрем от всички ,че са част от цялото.Част от природата,от всичко,което ни заобикаля.За да станем част от всеобщата хармония на цялото е добре да положим усилие и да се обучим .

Нашият инструктор завладява със собственото си отношение към паневритмия.Излъчва скромност и отдаденост.И много други неща,но нищо не е пресилено или преувеличено.По време на игра забележки не се правят.Ние просто играем и всеки се опитва да дава най-доброто от себе си.Вече мога да направя разлика,когато играя с партнъор на моето ниво на умение и такъв ,който е доста напреднал.Във втория случай в мен се заражда подтик да дам още и още на играта.Не мога да обясня всичко с думи,но определено мисля,че е добре да се подготвяме сега.Другото,което мечтая е да можем да сме заедно навън през следващия сезон,да посрещаме изгрева не само в моя град ,а в цяла България.На Рила сигурно е вълшебно.но може да бъде вълшебно всеки ден ,там където сме.

Не мога да разбера хората ,които още се чудят да бъде или не.Секта ли е или не?Окултен танц или гимнастика?

Последвайте сърцето си и ако ви тегли не се колебайте да опитате.

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте! Аз също се включих в нашия паневритмичен кръг без опит и ходене на курс, но, предполагам не само според мен, паневритмията започва с научаването на лесните физически упражнения. :rolleyes: Следват постигането на хармония с партньора, с всички танцуващи в кръга, и не на последно място - със самия себе си, като неразделна и необходима "клетка" на Висшето космическо тяло, осъществявайки синхрона между движенията на тялото, текста и мелодията на красивите песни. В този смисъл сега, даже повече от преди, чувствам необходимостта от курс по паневритмия, особено когато се води от такъв високо ерудиран преподавател като Светла Балтова. Преди около 2-3 години имах възможност да посетя само 2 пъти започналия вече курс. Трудно е да го опиша с думи - за мен това бяха уроци по космология, не просто показване на физически упражнения.

Та, ако трябва да отговоря на въпроса в заглавието на темата - да - може, но според мен истинското пълноценно "включване" настъпва след години - игра, четене, осмисляне на всичко, дадено ни от Учителя. :)

Редактирано от Моника13
Линк към коментар
Share on other sites

Чудех се в коя тема да пиша.

Имаме доста изпити, всичко, което ни се случва има смисъл. Понякога го разбираме веднага, понякога е нужно да ни викнат, да се ударим, за да разберем урока си...

Споделяла съм за моето първо влизане в кръга. Беше на Мадара. Бях гледала и опитвала някакви стъпки в къщи ;) Наблюдавах първия ден как играят и си казвах-някой ден и аз ще мога да играя... В този момент една възрастна сестра се обърна от кръга, хвана ме за ръка и каза: "Тук ти е мястото. Всички сме бъркали. Всички се учим." Застанах до едно момче, което играеше само.

Толкова бях благодарна, сякаш имах крилца. Само с две-три подсказвания изиграх танца, но имах чувството, че някой ме ръководи. Около мен даже се учудиха, защото казах, че ми е за първи път.

Другото ми силно преживяване с Паневритмията е от Рила-2007. От тръгването ми от София, до слизането ми, всяко преживяване беше магическо, невероятно.

Понякога чувам забележки и подвикване. Виждам как хората се стремят към вътрешния кръг и има неотстъпчивост, но това някак остава встрани. Винаги, когато отивам да играя, /за съжаление рядко ми се случва/ тръгвам с положителна нагласа и много настроение, сякаш това ми помага да не виждам и чувам негативните отношения...

Линк към коментар
Share on other sites

Без опит може - без вътрешна нагласа и Любов не може.

Всички се учим. Но за мен учението, както и Паневритмията се прилага по Дух, с Любов.

:3d_047:

Линк към коментар
Share on other sites

И аз пак като радио "Глас народен" изразявам още няколко мнения по най-кратния начин:

Аз пък наблюдавам как братството сега с годините освен че става по-утвърдено от късните 80 и ранните 90г. на миналия век, става и някакси по-ТРЯБВА ориентирано, всичко да е планирано и наредено... Т

........Тогава всичко беше много по-неорганизирано, но някаси по-живо от сега. ....

. Всичко беше малко по-простичко от сега, по-сърдечно, включително паневритмията.

:thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2:

Виж, когато Любовта говори в нас, нещата стават някак спонтанно. Определено към Паневритмията трябва да се отнесем с нужната сериозност и респект. Чрез нея ние се свързваме с Космически енергии и влияем на света.

Сигурна съм, че когато сме с чисти мисли и чувства светли братя от горе играят с нас и ни помагат. :angel:

:thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2:

Наблюдавах първия ден как играят и си казвах-някой ден и аз ще мога да играя... В този момент една възрастна сестра се обърна от кръга, хвана ме за ръка и каза: "Тук ти е мястото. Всички сме бъркали. Всички се учим." Застанах до едно момче, което играеше само.

Толкова бях благодарна, сякаш имах крилца. Само с две-три подсказвания изиграх танца, но имах чувството, че някой ме ръководи. Около мен даже се учудиха, защото казах, че ми е за първи път.

:thumbsup2: Да, магията на първото влизане на Рила (Мадара) е уникална. Всеки сам трябва да усети космическия ритъм, а не да си носи транспортир и да мери има ли 45 градуса или само 39? Е и какво?

Една позната "отнесе" толкова упреци за движенията на ръцете - а тя бе още на физиотерапия след счупване.

Други им правят бележки, че са тромави и резки - ами не всеки има музикални и плавни движения, особено по-възрастните хора със ставни проблеми..

НО ако има искрено желание - той не вреди на хармонията, а допринася.

Не виждам логиката, който прави перфектно физическите движения да "допринася" за хармонията,а който е в хармоняи със себе си, с финес и любов усеща как текат енергиите - той "да греши".

Изобщо вълшебен апарат за "мерене на хармонията в кръга и на хората" няма. :)

Всеки е отговорен пред себе си и Бога.

И едно малко страно предложение.

Определено има нужда от леко организиране пред старта на ПАневритмията. Но нека не в стила на сестра П., която между другото с хубав човек, а и самата тя поомекна и преосмисли говора си през последните години. Дано са й по-добре краката, и пак да се качва горе.

Но все пак това е група, общество, а не стадо, на което се подвиква. защото с такова отношение остават туристите отстрани. И не може да ги виним. Те виждат само това, а не и останалото.

:3d_010::3d_052::3d_053: А защо нужните децибели не се постигат от някой от оперните певци - има и много професионалисти, и певци от хора, и просто талантливи гласове.

Защо да се вика като може да се пее???

Редактирано от Viki3
Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

...

Според вас може ли директно в Паневритмията да се включват хора без никакъв опит?

Това вреди ли на общата хармония? Или напротив е условие за израстване и за начинаещите и за по-опитните?

Въпросът се отнася не само за Рила, но и в градовете по мета, където се играе Паневритмия.

Какво мислите? Моля споделете своя опит, наблюдения и размисли.

Грешно е, ако някой току що запознал се с Паневритмията и има огромно желание да играе - да се ограничи или изгони от кръга.

От друга страна обаче, начинаещият може да разруши баланса и хармонията между учасниците, които се стремят да са в такт и ритъм...

Всъщност това са крайни случаи, които много рядко се срещат на практика.

Защо рядко...? Защото всеки който се е решил да влезе в кръга има поне един или няколко познати, които са споделяли преживявания и опит за танца.

Проблема се решава лесно, но трябва да се раздели на две части...

1. За големите Паневритмии (Рила, Мадара, Айтос...) - винаги има 1-2 вътрешни кръга, където хората трябва да са подготвени, запознати, знаещи и облечени подходящо. В най-външният кръг могат да влизат всички останали без проблем. Тук отговорността е за по-напредналият брат или сестра, които са поканели новодошлия... Те просто трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да играят с начинаещият във външният кръг и да му помагат с кратки думи и насочване.

На практика съм наблюдавал как някой напреднал "духовен" човек си кани приятели и им разказва, колко е хубаво да играеш,...а на общите Паневритмии същият този човек се мушка във вътрешните кръгове издокаран "по устав", и зарязва там във външният кръг незнаещите си приятели да се настъпват и блъскат един във друг.

При този случай кой носи отговорност ? - Този който има голямо желание за игра, или този който е решил да напълни раницата с повече енергия, че да му стигне за по-дълго време? :)

2. За малките паневритмии по места? - Принципа е сходен, но тъй като няма външен кръг, нещата са малко по сложни... Всъщност и не са сложни, защото не може да се каже, че като излезат в Хасково например, сутрин да играят,...най малко 10-тина непознати човека чакат нетърпеливо, за да се включат в кръга. :)

Обикновено новите идват с "препоръка", а поръчителя носи отговорността! Поръчителя е задължен да обясни, обучи, препоръча курс, и най-вече ТОЙ трябва да играе с начинаещият до тогава, докато човека се чувства сигурен в това, което прави.

Накрая - включването на начинаещи в кръга..., със истински подбуди и духовно стремежи, може да бъде само благословение... Благословение за всички!

Благословение за начинаещият, който е изявил желание да се Учи и да върви на практика по Пътя...

Благословение за този, който се грижи за начинаещия и го обучава. "Грижещият" се получава много повече енергия, сили и Светлина от този, който играе и най перфектната и хармонична Паневритмия. Това е свързано със Закона на жертвата (друга тема).

Благословение за всички останали танцуващи, защото и те преодоляват една временна дисхармония, но за благото на ближен...Ако това се прави с Любов, разбиране, толерантност,... "придобивките", които се получават, са несравнимо по-големи и от най-перфектно изиграната Паневритмия в една малка затворена групичка от 10-20човека.

Линк към коментар
Share on other sites

За мен играта на Паневритмия е много дълбоко и съкровено преживяване.В нея трябва да се включват хора ,които са физически и психически готови.Между отделните двойки текат енергии.И танцуващите трябва да са добри проводници.

Съгласен съм със Светла ,че някога се учехме на Рила или в групите/един от друг/.Но сега има много курсове,видео,интернет...Който е пожелал ,щял е да се научи.Естествено,може да има компромис относно ''съвършената игра''.Но да се греши почти през цялата Паневритмия -това не го приемам.Паневритмията не е ''пияно хоро'',на което може всеки да се хване.

Такива ,според мен ,трябва да са правилата по време на лагера край Седемте рилски езера.

А в групите може да има компромиси.Братята и сестрите могат да решат кого да допускат в кръга и да го ''обучават''и кого-не.Отговорността е тяхна.

Линк към коментар
Share on other sites

Още едно мнение по темата:

има курсове по паневритмия - нека желаещите да я играят, първо да я научат, а пък чак тогава да се включат в голямата и уникална съборна паневритмия на Рила. А дотогава нека само да гледат внимателно.
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

Намерих темата :3d_133:

Тук ми се иска да споделя невероятните си изживявания по време на срещата ни в Малко Търново.

Нека започна като в сериалите "Една година преди...." бяхме в Трещеник и аз носех "китаеца" с музиката на паневритмията. Тогава бях без Розалина и не знаех каква е подготовката и нагласата на останалите. Беше чудесно, но не посмях да предложа да играем в неделя сутринта. Може би още не чувствах себе си достатъчно опитна и спокойна, а може би бях без стабилна и спокойна подкрепа... без Розалина, с която сме свикнали да играем и се разбираме дори без поглед.

Тази година точно се чудех дали да пиша в темата за срещата и Розичка ме изпревари с 10 минути. Това ми беше като втория звънец - разбрах, че ще има изпит.

Ще се радвам и останалите да споделят усещанията си - ще бъде уникален опит. Бяхме 8 човека в парка и някак не намерихме време да си изберем мястото по светло, сутринта се притеснихме от компания тийнейджъри и се отклонихме от първия си избор на полянка. Първата сутрин бяхме 6, от които Ина танцува за пръв път в живота си, а Мария беше само с наученото в курса - без реална практика - аз сякаш усещах с всяка клетка напрежението и вълнението им, но вътре в мен беше спокойно - сякаш си знаех ролята. В един момент осъзнах, че Рози се опитва да ми каже да мина пред неопитните, а тя да бъде след тях. Не помня да съм се движила толкова естествено спокойно и плавно - всичко в мен пееше и се изпълваше с радост, която обаче не беше за мен, а за Мария и Ина. Рози се справи отлично - дори на пентаграма не успяхме да се оплетем и минахме с минимално инструктиране.

На другата сутрин се присъединиха Алекс и Креми. Алекс е ходил на курс - него не го мислех, но на Креми и беше за пръв път, а на Ина за втори. Бяхме вече 4 двойки - някак естествено Креми се оказа с мен, а Ина с Розичка. Мина още по-светло и радостно - дори пяхме накрая. И най-интересно - бяхме на метри от улицата и алеята парка, но не минаваха нито хора, нито коли, или поне аз не ги забелязах.

Не изключвам вероятността на някого от нашия кръг да му е било дискомфортно, но аз си споделям моите лични усещания - за мен тези паневритмии бяха взет изпит с награда и благословия - най-вече заради Ина и Креми!

Благодаря ви, сестрички, че танцувахте за пръв път в живота си с нас - в паркчето в Малко Търново!

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Да,интересно преживяване беше тази паневритмия в Малко Търново.В градчето има доста хубав градски парк,който беше непосредствено пред хотелчето.

Споделям ,че ми беше приятно да играя . :feel happy: Наистина ,когато има още някой ,с когото си играл, нещата са доста по-лесни дори и на непознато място.

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

Бих искала да споделя моите впечатления по темата. Тази година на 22.03. за пръв път влязох в кръга, като преди това изкарах един подготвителен курс при д-р Балтова. Така някак по-плавно се получи при мен навлизането в паневритмията. Но сега наскоро през летните месеци към кръга ни в Пловдив се присъединиха няколко млади момчета и момичета, които не бяха играли преди паневритмия, не бяха посещавали и подготвителни курсове. Направи ми впечатление, че те много бързо усетиха и упражненията и общия ритъм. Получи се много добре и хармонично. Мисля, че всеки трябва да получи шанс да опита да се впише в кръга-независимо дали е учил нещо предварително или не. Ако паневритмията е твоето "нещо", то ти при всички случаи ще го усетиш при влизането в кръга, независимо дали си научил упражненията или не. При мен така се получи-просто усетих, че това е "моето нещо", макар че ми беше много трудно по време на курса да науча самите упражнения. Но ритъма на кръга ме поведе и увлече. Кураж на всички, които са усетили, че паневритмията е "тяхното нещо".

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на групичката в Малко Търново за безрезервното приемане!

Беше чудесно пречистващо преживяване!

Играх за втори път ( първият беше на Братското лозе във Варна преди години с прекрасната покрепа на Иво!) и пак без предварителна подготовка.

За начинаещите е важно да имат всеотдайни водачи, каквито се паднаха на мен, но все пак за пълното и спокойно изживяване - ще се опитам следващия път да съм по-подготвена!

Благодаря от сърце!

Линк към коментар
Share on other sites

Моята първа Паневритмия, в далечната 1993 г. бе по този начин. Както си седях отстрани и гледах Паневритмията на първото езеро, една сестра просто се пресегна, хвана ръката ми и ме "вмъкна" в кръга. Почти с първите движения осъзнах, че това изживяване е мое и, че аз съм в Този кръг, защото трябва съм там и защото Душата ми го е пожелала.

Така че, както казва Кети по-горе: "...всеки трябва да получи шанс да опита да се впише в кръга - независимо дали е учил нещо предварително или не." Никога преди не бях играла Паневритмия, но тогава, с пристъпването в кръга, нещо в мен си спомни за нея. Краката, ръцете, тялото ми... Та те си знаеха. Душата ми знаеше... От моя ум се искаше само едно - да наблюдава внимателно и да не се намесва с търсене на обяснения... Обяснения търсих по-късно, но те само потвърдиха първоначалното ми усещане, че съм била на точното място в точното време и с точните хора.

Линк към коментар
Share on other sites

Могат да се включват, но после да питат и се интересуват какво точно изразява всяко движение, всеки жест, за да не гледаме вариации и импровизации на тема ръце и разперени пръсти. Аз съм карал цяла зима курса при Ина Дойнова и знам колко е важно това. :)

Редактирано от Alexander
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Здравейте, току-що се регистрирах във форума, за да задам същия въпрос, на който по-горе не видях недвусмислен отговор - утре е 19.08 (2012), а преди две седмици една позната-планинарка ми пусна мухата "Хайде с нас, да гледаме Паневритмията на Рилските езера!" Запалих се за идеята, но понеже съм човек деен някак не ми се връзваше да седя отстрани и да гледам "сеир". Хрумна ми, че ако може, много бих се радвал да се включа.

Гледах доста видео с упражненията и мисля, че няма да е проблем да се "впиша" в движенията. Нямам проблем нито с ритъма, нито координацията, но пък и нямам, както някой беше писал по-горе, наставник. Дали в този случай мога да се включа?

Благодаря предварително за всеки отговор!

Може би питам в последния момент, но какво пък - решил съм да рискувам, ако ще и да ме изгонят. Иначе, даже и бели дрехи съм си купил. :)))

Линк към коментар
Share on other sites

Няма да те изгонят, разбира се, може би никой няма да разбере че си нов! Помоли се преди да тръгнеш към езерата - да ти помогнат да откриеш човека, който се е качил там горе за да танцува с теб. Не се впечатлявай от неща, които може би ще те смутят - там има много хора и хора всякакви. Помни, че си там по своя вътрешна потребност и импулс и ги остави да те водят.

Ако диригентът на хора (това често е Симеон Симеонов) не започне с формулата "Мерухим, мерухим, мерухим. Али бехар. Махатма аум. (с тези думи се призовават светли същества и Духа на вдъхновението)", ти си я кажи и танцувай с любов! Аз съм с теб - тук от Хасково, моите приятели също! Успех!

:3d_064:

Ще чакаме всички да споделиш преживяванията си!

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Донка, благодаря за бързия отговор и съветите - ще се възползвам от всеки един от тях. :)

Обещавам, в дните след Паневритмията да пиша тук - за впечатленията на новобранеца.

Хубава вечер!

Линк към коментар
Share on other sites

Много благодаря за споделеното преживяване knot

Достави ми неизказана радост Преди няколко години и аз усетих същото в моята първа Рилска паневритмия

Радвам се ,че братята и сестрите ,които са били тази година горе ,са заредили пространството , с любов и хармония Красиво и празнично е било

Ние играхме също в мир ,радост и хармония Сигурна съм че мислено ,всеки изпрати добра мисъл към големия кръг на Езерата

Божият мир и Божието благословение да залеят цялата Земя !

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

Това което описа knot е много точно. Сега си спомних за това "око" синьо небе точно над кръга, заобиколено от тъмни облаци, но ние толкова сме свикнали с това чудо, че после го забравяме...

Хубаво е, че си почувствал, че всяко движение има смисъл, който сигурно ще ти е много интересно, когато ти се разкрие. Но най-важното си открил - хилядите усмихнати и позитивни хора създаващи един общ ритъм и хармония.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...