Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Хармонията по време на Паневритмия


Иво

Recommended Posts

Паневритмията означава Висш Космичен Ритъм - космична хармония.

Случвало ми се е преди да започне Паневритмията да съм замислен, угрижен или понякога в недобра емоционална кондиция. След нея обаче, всичко се е трансформира в радост, лекота, хармония.

Понякога обаче поддържането на хармонията, не е толкова лесно и това се влияе, както от вътрешния свят на практикуващия, така и от спецификата на отношенията между участващите.

Ето един пример:

Мен обаче с днешна дата ме вълнува един друг въпрос свързан с паневритмия. Веднъж ми се случи следното. Играх в кръг, където всички тези правила, нека ги нарека условно - организационни, бяха спазени. Никой не закъсня, освен моя милост, но аз влезнах тихо и внимателно и си мисля, че не създадох дисхармония.... Никой не пееше по време на играта, нямаше забележки, нито нещо друго, което да пречи на външно, физическо ниво. Този кръг беше доста добър от към техническо изпълнение. Такова е усещането ми, защото аз не наблюдавам играта на другите, а по-скоро усещам атмосферата. Обаче хармония нямаше. Сякаш нещо пречеше . Сетивата ми улавяха лек смут, неизвестно от кого излъчен, напрежение някакво. После си мислих върху това. Вариантите са два. Напълно е възможно аз, със закъснението си и директното включване в движение, сама на себе си да съм попречила. В смисъл, че паневритмия е едно преживяване, действие, към което следва да се подхожда внимателно и с уважение. Предварителната нагласа, която тръгва от момента на събуждането сутрин, мислите, които имаме в себе си в тоя момент на събуждане, ритуала на молитва, ако имаме навика да го правим в тоя момент. Изобщо всички ония малки моменти преди да влезем в кръга, са по някакъв начин определящи нашето състояние по време на игра. Т.е важно е как се подготвяме и с какви чувства и мисли се включваме в игра, за да се получи ефекта на хармонично взаимодействие с останалите в кръга на паневритмия.

Има обаче и още една друга възможност. Ако по някаква чисто човешка причина между някои от участниците има тлеещ, непроявен конфликт. Отварям една скоба и казвам, че това е теоретична ситуация,която развивам сега пред вас. Спомнете си някои от по-ожесточените спорове във форума и си представете как след подобни словесни търкания участниците излизат заедно на игра, в един кръг. Как мислите дали ще се получи хармония в играта? Или пък дори и без да е минал словесен спор. Между участници, които се познават и имат някакъв спор извън играта. Затаените и не извадени чувства са също толкова дисхармонични.

Мисля, че ако се уловя да правя предположение и да формирам в себе си човешко осъждане и неприемане, веднага трябва да се стопирам и да заменя прокрадващата се лоша мисъл с една добра мисъл. Да изпратя порция обич и да се настроя на вълната на съединението,а не на разединението. Това мнение на xameleona в една друга тема за смирението ми даде добра отправна точка по моя анализ.Благодаря ти xameleona.

и още една гледна точка:

Ако аз съм с усмивка и с хармония вътре в мен, нищо, ама нищо не може да ме изкара от тази вътрешна радост!!!!!!!!

Моля споделете как усещата хармонията в Паневритмията?

Случвало ли ви се е да участвате много хармонични и много нехармонични паневритмии?

Каква е разликата? Каква е причината в единия случай да има усещане за голяма хармония, а в другия за дисхармония?

Как можем да направим така, че да пазим и стимулираме хармонията по време на Паневритмия?

Моля споделете своя опит и наблюдения.

Линк към коментар
Share on other sites

Паневритмията означава Висш Космичен Ритъм - космична хармония.

Как можем да направим така, че да пазим и стимулираме хармонията по време на Паневритмия?

Когато съзнателно отстраним Егото и в Сърцето дойде Любовта.

:3d_047:

П.П.: Хармоничен танц се прави от хармонични хора.

А ние всички сме в развитие.

Била съм свидетел на горещи спорове и преди и след Паневритмия. Ами да, има любители на споровете.....Но това си е решение и отговорност на тези хора.

Ако моята хармония е голяма и истинска, аз бих ги "заразила" с нея.

...И понеже не очаквам някои от умните инженери на Портала да направи нов уред "хармонио-метер", нито пък психотерапевтите да карат всички да попълнят "Тест за хармония", за да им издадат пропуск за Паневритмията........та за това предпочитам да се фокусирам върху себе си....

Доколкото помня и Учителят е казал, че по време на Паневритмия никой не трябва да се разсейва и да мисли какво правят околните.

Редактирано от Viki3
Линк към коментар
Share on other sites

  Паневритмия. Когато става въпрос за жива хармония, то трабва първо тя да се сътвори и тогава да се съхрани. За да участвуваме активно в този процес са ни необходими някои качества. Темата ще бъде четена от изключително чувствителни хора и се чудя какви думи да подбера за да не ги нараня. За онези ,които трябва да пазят хармонията ;трябва , да имат усет към онези ,които я творят. Защото не е достатъчно само правилно да се играе и спазват предписанията в учебниците. За онези ,които творят са характерни някои необичайни качества,освен че трябва да работят със словото, да могат да пеят външно и вътрешно ,да умеят, да хармонизират песните и музикалните упражненея дадени от Учителя,то те трябва, да умеят, да се свързват с духовната страна и да я внасят в онова, което вършат. А Любовта в тях е най-малкото ,което трябва да имат.

Линк към коментар
Share on other sites

....Защото не е достатъчно само правилно да се играе и спазват предписанията в учебниците...............

........А Любовта в тях е най-малкото ,което трябва да имат.

A кои са правилните движения?

По кой учебник да се играе?

Защо преди се играеше по един начин, а после по друг?

Кой и как смени стила?

Сигурно всички са прочели писмото на руската група, които са се учили на Рила от най-старите учебници (1938г.) и после им казаха, че не се играе така....

Визирам тук и споровете за верния стил години наред, имена (и цитати от тях) не е редно да напиша (след споровете за А., Б. и сестра П.)...

Визирам тук и заядливи забележки на Рила кой как играе - а не се отнасят до мен (неизвестна и шарена, и твърде космополитна), а до много уважавани и опитни хора. Те самите, които години наред играят Паневритмия много години наред, а и някой преподават...

Разбирате ме, нали?

А предварително много се извинявам, ако "отварям кутията на Пандора".

И моля опитните да дадат разяснения.

Че то аз с моите разбирания считам, че е важно човек сам да се хармонизира, да има добри мисли и чувства, и да се старае да ги сподели с околните.

Според скромното ми (бунтарско) мнение белите дрехи са само символ, и е важно да струй любов и радост от сърцата и очите ни, да сме щастливи от общуването с Планината, Природните стихии, хората, да сме извори на Любов и Добро, а движенията сами си идват.....

Администраторска бележка: Моля придържайте се към темата!

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм с Вики.

Танцът Паневритмия не може да е стерилен и да се играе по правила измислени от последователи на Учителя. /Дори не казвам ученици, защото не всеки, който чете беседите е ученик./ Не е случайно разделянето на старозаветни, новозаветни, праведни и ученици...

Всички ние имаме вътрешен стремеж, хубаво е да се вглеждаме в себе си и да изпълняваме написаното в беседите. Да го опитваме по вътрешен начин. Да вървим към Истината.

Факт е и че много неща в беседите са променяни, от човешко Его. За това и не се знае как е правилно да се играе...

Нека сме строги, но и толерантни, както към себе си, така и към всеки дошъл с чисто сърце. Аз лично се радвам на строга, но справедлива забележка. Личи, усеща се, когато е с разбиране и когато е изсъскано нещо от его-то...

Не смея да се произнасям за този танц и кое е правилно/неправилно, не съм изучила в детайли всичко. Но съм сигурна - Хармонията се образува от нашите чисти мисли и чувства, движенията ще са резултат от вътрешната ни хармония.

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

За да има хармония в Паневритмията ,всеки трябва да си е оставил ''раницата с проблемите си'' вън от кръга. Преди много години имах щастието да изиграя хармонична Паневритмия на 22 август и тя се различаваше съществено от сегашните. Може би, защото днес много рядко се отчита факта, че всяка една болка, всеки един проблем или негативно отношение към някого от играещите, се пренася в кръга. Секват и енергиите, предавани от човек на човек.

За да е хармонична Паневритмията, трябва да има молитвено настроение. И концентрация. Не е случайно, че в братството във Франция започва концентриране десет минути преди началото на Паневритмията. Но всеки се старае наистина да се концентрира. Не се допускат и закъснения. Който закъснее, не играе. Този принцип /за точното време/ е заложен и в беседа на Учителя, но рядко се спазва .Не е желателно да се пее силно. Особено, когато пее хор. И най-вече, когато кръговете са големи. Тогава се губи ритъма. Често няма съгласуване с хора. А относно забележките....само в крайни случаи, след края на някое от упражненията, може да се предложи с жест някаква корекция.

Задължително се играе с бели дрехи.Те не са само символ ,но и част от правилата,които са дадени са от Учителя.

Имаше някакъв спор заради отстраняването на хора ,които са били с прозрачни дрехи.Според мен, правилно са ги отстранили.Защото е много елементарно,при добро желание,да облечеш един потник или тениска ,които да ''покрият''част от ''примамливите ''за окото части от тялото.На мен не ми пречат по-разголените тела.За жалост,колкото и да се правим на светци ,някои не са особено концетрирани при такава гледка. Знам ,че е така,защото съм наблюдавал доста Паневритмии отвън.

И не на последно място е старанието. Има хора, които играят паневритмията формално. Не за себе си, а заради някой друг. Типична проява на конформизъм.

Не бива да се допускат и малки деца в кръга.Не е добре нито за тях ,нито за играещите покрай тях.Те нямат крачките на възрастните.Често се изморяват.А и енергиите не са за тях.Много са силни.Крайно време е да има и детски Паневритмии.Не препоръчвам да се играе с деца на гърба.''Ефектно ''е за гледане,но е почти убийство за гръбначния стълб на танцуващия.

За да бъде хармонична ,Паневритмията не бива да е и училище за начинаещи.Вече има много книги,курсове,видео.Който е искал,е могъл да намери начин да се научи.Изключения може да има в братските групи по места/където няма курсове/.

Линк към коментар
Share on other sites

Примерът с френската група е много добър. Ако хората отделят време 10-20-30мин. преди Паневритмия за молитви и песни би се формирала прекрасна атмосфера, обща целеустременост и автоматично биха се разтоварили "раниците с проблемите'.

В големите градове това би било по-трудно особено, ако хората пътуват дълго.

Но на Рила би могло да се предложи.

Дори в началото само по-бързоходните хора да пеят, то би било прекрасно и за тези, които по-бавно се придвижват към определеното място.

По-горе повдигнах темата за 'правилното изпълнение', защото според мен тя все още се обсъжда твърде усилено под сурдинката, макар и като "твърде гореща и дисхармонична" да се избягва.

(вкл. и тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2340

и http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=314 )

Всички спорове и препирни преди и след Паневритмия, кой как се движи и какво прави, как пее .....действат ясно в каква посока...

А това вече има отношение към взаймоотношенията между хората, върху общата атмосфера и хармонията.

И понеже най-запалени са споровете между по-опитните, за подсещане копирам тук и:

По молба на комисията по Паневритмия, публикувам отговор на това писмо:

Имаше и други остри въпроси за които не знаеш, и които не си повдигнала в писмото си.Сега това е зад гърба ни и сме много благодарни, че то се случи, и че преминахме този етап. И знаеш ли какво научихме? Да се обичаме повече.

Да се изслушваме и дори когато имаме различно мнение, да се радваме, че сме заедно.

Научихме, че най-важното за да изпълняваме Паневритмията правилно е да я изпълняваме в мир и хармония. Тя е мир и хармония.

Не би било сериозно да обсъждаме детайли за Паневритмията в такъв писмен вид, защото многообразието на описания, мнения и тълкувания далеч надхвърля посочените от теб теми и обосновки, а коментарът им изисква написването на десетки страници.

Как да се изтълкува фактът, че Учителят е оставил (според нас умишлено и мъдро) Паневритмията не напълно описана и какво би било, ако я беше описал до последния детайл?

Нормално и естествено е за Паневритмията винаги да остават въпроси търсещи своя отговор, защото Паневритмията е жив процес, който никога не е бил прост за разбиране, нито пък е бил някога застинал в някакъв напълно окончателен и напълно уточнен във всички детайли вид.

И точно това е нормално и изискващо занимаващите се с Паневритмия да разширяват своите представи за нея и да се развиват заедно с нея непрекъснато.

Отвъд формите е съдържанието на упражненията, а то ни води към смисъла и това е темата на днешните семинари в България.

Красиво е, когато хората виждат нещата от различни гледни точки, които се допълват и така се обогатяват взаимно.

Ние вярваме, че Учителя не допуска и няма да допусне изкривявания, че бди над всичко, което става. А самата Паневритмия е наука от толкова висш порядък, че принадлежи към онзи вид знание, което има собствена защита.

В последните години, след като бурите преминаха, хората прозряха, че Учителя умишлено не е „заковал”, фиксирал упражненията. Една от целите е да се научим да работим заедно, да се търпим, да се обичаме.

Редактирано от Viki3
Линк към коментар
Share on other sites

По темата все пак трябва да имаме в предвид дали Паневритмията се играе като учебен танц или наистена се играе сред природата и е истински духовен танц.

Лично аз съм за толераантност , но всеки който реши да се включи , или да излезе от кръга трябва много внимателно и почти неусетно за другите да влезе или излезе от кръга.

Всеки има нужда от подкрепа , ако веднъж е сбъркал не трябва да гледаме на него като престъпник , а да го подкрепяме в усилята му и за следващи пъти да не се повтаря .

Линк към коментар
Share on other sites

Представи си, драги братко и мила сестро паневритмия. Ето я пред теб - всички са точно навреме, всяко движение е идеално научено, всички са като войници, вниманието във взаимния синхрон на движенията е пълен! Дотук чудесно. Представи си сега как въпреки външната "хармония", хората са вътрешно тревожни, може би именно защото "не дай си боже да сбъркам - какво ще кажат другите, нали ще наруша "хармонията!"". Цялата паневритмия ще бъде едно пълно фиаско и маска. Представи си сега същите тези хора, но отдадени на сърдечната молитвена връзка на съзерцание, което представлява целта на паневритмията. Някой може да забрави някое движение, друг да се спъне, трети да падне и стане, четвърти да си пее, дори без да го съзнава, защото е слят с музиката и пулса на изгрева и утрото. Някой може да кашля, защото е настинал, друг да е хром, куц и сакат и да изостава и се блъска в другите. Но в кръга цари една сърдечна разтвореност и молитвена мекота, благост и слятост на малките земни съзнания с едно по-голямо космическо съзнание-сърце! Аз бих предпочел включването ми във втория вариант на радстна, небрежно играна външно паневритмия, но сърдечно резонираща с космическия ритъм.

Именно когато се загуби вътрешната хармония, почваме да търсим наложената маска на външната и да вземаме себе си, разбиранията си, действията и "методите"си прекалено насериозно!

Поздрави сърдечни: орлин, просто човек

Линк към коментар
Share on other sites

Все пак целият ни живот е едно училище и всички участници в него трябва да се подкрепят .

Особено хора тръгнали по общ път , като в часност вземем участието ни в Паневритмията , има напреднали братя и сестри но има и такива които тепърва започват не би следвало да искаме от всички да бъдат перфиктни . Преди всичко според мен трябва да бъдем духовно настроени и с търпение и постоянство да правим вси повече правилни стъпки по пътя който сме поели .

ЛЮБОВ И СВЕТЛИНА !

Линк към коментар
Share on other sites

Колкото е по-напреднал някой, толкова е по-толерантен и по-смирен, както и по-смятащ се за обикновен. Защото точно в обикновеността на смирението е радостта на сливането с вътрешния дълбок "пълнеж" зад външните привидности. Обикновеността на малките неща, в които е великото. Такива хора биха само се радвали на желанието на хората да играят паневритмия, да се включват в нея, да се въртят гледайки другите и се учат на място. Защото хармонията в такива хора не идва от външното спазване на движения, но от сърдечната им паневритмия. Според мен би било чудесно паневритмията да я играем външно като деца - небрежно, весело, спонтанно - именно като игра, вместо като догма. Плюс това всеки човек има собствена динамика на движенията си - пластичност, гъвкавост, обхват, маниер и т.н. Вкарването на "всичко в кюпа" на това е правилно и така е е правилно ми прилича на прекалеността на фанатизма, зад който винаги стои дълбок страх и откъснатост... Това са психологически истини. Ако се вкопчим във външната хармония на движенията, задоволяваме гореспоменатия психичен механизъм на фанатизъм, койтое само маска на страха - а този именно механизъм прекъсва връзката с хармонията на душевното преживяване. Нека правим упражненията колкото и както можем, ако ги правим често, разбира се, че ще ги правим добре външно -чудесно. Но, преди всичко, според малкаа ми личност, по-важна е радостта на хармоничносто сърдечно сливане с вътрешния пулс на сърцата на учстниците в паневритмията! Това вътрешно хармонично сливане и единство води до външно проявявана толертантност и спокойно посрещане на външните "грешки" на новодошлите, закъснелите и пр. Пиша тези нещица от опита си с общуването с хора, притежаващи подобна толерантност - идваща от сърдечната им висота. Те самите благдарят за присъствието на външни дразнители, които само подхранват вътрешния им огън. А спокойствието им повдига влезлия в кръга нов участник - ако издържи на присъствието си между такива хора. Защото вътрешната хармония е огън, бърза вибрация, към честотата на която ако не се нагодиш, започва да те гори. Или бягаш надалеч от такива хора или се издигаш до тях - а те смирено издържат растежа ти! Защото и те са били на твоето място и те разбират! Та - хармонията в паневритмията съвсем не се граничава до самата паневритмия, защото цялото ежедневие е паневритмия. Хармонията е по-скоро в излъчването на носещите я. Излъчване, което е огън, от който нежелаещите да му резонират бягат, защото ги пари. Аз съм бил в съприксновение с такива хора - ежедневно, постоянно. И съм преживявал въпросното мъчително изгаряне на сблъсъка межди низшата ми природа и огъня на такива "магьосници". Магьосници в кавички, но всъщност истински наситени с волята на твореца хора. Хора, чиято мисъл е силна, чувствата меки, но мощни, а волята диамантена. Когато много такива хора живеят заедно, самото място става молитвено и вибрацията му ясно се чувства още щом влезеш в досег с него - и ако не си готов, ако не си свършил вътрешната ти работа, т се иска да избягаш, като животно от огън... В тази връзка, хармонията в паневритмията според мен се изразява основно в присъствието на духовния вътрешен огън на сърцата на участниците - а външните движения, ако са по-правилни, дбре, ако не са, биват научавани, но акцентът е другаде! Ако си говорим за хармония в паневритмичния кръг, по подразбиране можем да се попитаме кой би я развалил и в кого би я развалил. Ако повечето от участниците в кръга горят отвътре мощно, никой не може да смути хармонията им. Това от една страна. От друга страна, както писах по-горе, никак не е лесно да смутиш такава хармония, просто присъствието на такова желание в подсъзнанието ти говори за по-грубото му качество, атова те кара да бягаш като прилеп от светлина! Та - да пазим и разгаряме огъня в сърцата си - там е хармонията!

Линк към коментар
Share on other sites

Цялото Небе работи с идеите и методите, които Учителя остави. Един от тези методи е Паневритмията, танц, изпълнен със светлината на Всемира, в който се долавя ехото от Сътворението на Света. Ето какво казва Учителя за значението на думата Паневритмия: "Представката "пан" означава, че се говори за един ритъм, който царува в целокупната природа, в цялото Битие. "Ев" е това, от което излиза всичко. Учениците на Бяло Братство обичат Паневритмията и я изпълняват с много Любов. Великият закон на свободата не поставя специални изисквания пред желаещите да влязат в кръга и да участват. Всеки ще получи от Светлия кръг на Живота онези блага, за които душата му е копняла и страдала и за които се е готвила през Вечността.....

Това съчетание е музикално, поетично и ритмично съответствие на силите, които строят формите на живота. С други думи-текстът, музиката и движенията са кодиран образ на езика на този живот.....

Паневритмия е танц на новото човечество, на еволюционното развитие..... Паневритмия е динамично медитация... Участниците обединяват своите духовни усилия, за да може всеки да проникне в царството на Живата природа, в царството на Духа. В това откриваме духа на Новото време, на настъпващата епоха на Шестата раса...

Из "Паневритмия-Мъдрост, Философия, Откровение", от Георги Стойчев

Свобода, многообразие, Любов, хармония.... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Разбрала съм, че моята лична хармония по време на паневритмия си зависи от мен самата. По-точно, научих се на това, макар и да не беше лесно.

Иначе общата хармония - съгласна съм с изказалите се по-горе! - зависи от отдадеността и трепетното чувство (не от перфектността!) на хората в кръга. Спомням си как една събота сутрин бяхме само трима на поляната. Оказа се, че няма опитен човек - най-"опитният" бях аз дето още гледах и не помнех дори последвателността. Разчитах на касетката само и че ако забравя как започваше, ще погледна някого. През онзи ден нямаше кого - щяха да гледат мен, защото дори на курса не бяха идвали редовно или изобщо. Мина ми през ум да се откажа, но... усетих колко много трепет има в едната сестра. Тя се движеше трудно заради някакви проблеми в краката и беше станала много рано, за да дойде в уречения час. Много интелигентен и много чувствителен човек, поетеса... Просто им казах истината - че не се чувствах сигурна и че моля да ми простят, ако объркам нещо. Те се засмяха и казаха, че те мен ще объркат, аз тях няма как.

Дали ще ми повярвате, че краката ме носеха сами в онази сутрин и сякаш тялото ми само играеше. Когато започваше Евера крадешком погледнах лицата а другите двама - сияеха и ме гледаха с такава радост. Е, не мина без леки съмнения и грешчици на места, но от този ден се чувствах все по-сигурна...

Спомням си и друг случай - пак усещах поглед в краката и ръцете си, но този път сякаш ме дебнеше как играя и дали допускам грешки... Може би си внушавах, може би аз бях тази, която дебнеше себе си или интуицията искаше да ми подскаже нещо за "дебнене на грешки у другите и себе си" вън от кръга. Няма значение. Взех си поуката.

Сега съм на етапа, когато се съсредоточавам толкова, че не забелязвам как играят другите, само усещам присъствието и движението им. И ми е много хармонично. Предизвикателство е да се играе със съвсем нов човек, има моменти, в които ми иде да го прегърна и танцуваме заедно, но знам, че той трябва да се научи сам и че всички така сме се учили... И ми става мило и по-хармонично и стабилно отколко при игра с опитен.

Линк към коментар
Share on other sites

Когато говорим за жизнените процеси, имаме предвид не само живота, като проявление в нашето физическо тяло, но онзи поток от жива сила, с която Бог ни е дарил в момента на нашето Божествено рождение, и която ще бъде наша същност във всички следващи вечности. Този живот се подчинява на определени принципи, закони и необходимости. Пътят за тяхното познаване е концентрацията, медитацията и молитвата. Големият цикъл чрез движението на колелото на живота завихря в пространството на нашето съзнание огромна енергия, която може да ни повдигне и извиси по пътя на духовното ни усъвършенстване.

Значи е добре да сме съсредоточени в мислите си, да сме отдадени на молитвата и хармонизирани, за да помагаме на този свещен, жизнен поток. Но ако се дебнем и мрънкаме, какъв ли поток ще се излъчва?...

Паневритмията изпълняваме сред природата, където можем да доловим с цялото си тяло живота на заобикалящите ни извори, езера, скали, шепота на тихия ветрец, на слънчевата светлина. Зад този проявен живот пулсира животът на един друг скрит, невидим, разумен свят, животът на същества от по-висшите Йерархии на Духа. Учителя казва: "Независимо от това, дали ние съзнаваме или не, съществува около нас един свят на същества с висока интелегентност. При тези хармонични движения, ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали братя по разум, да влезем в един свят на хармония и мъдрост."

Ако съм се вторачила в това дали вдигам десния си крак на 50 градуса /примерно/ и да дебна другите около мен как са поставили ръката си, едва ли ще чуя шепота на Разумния свят. ;) Е ако някой може едновременно и двете неща да прави-ОК.

Цитатите са от "Паневритмия-Мъдрост, Философия, Откровение", Георги Стойчев-изд.1997г. стр.10 и 11.

Линк към коментар
Share on other sites

:3d_041::3d_047::3d_041::3d_047::3d_041:

Чета горните мнения (сърце-излияния) и се радвам, толкова много се радвам!!!

На топлината, на дълбочината, на сърдечността!........

Благодаря!

П.П.:

Преди ме бяха питали може ли да има хармония в един кръг, в който се играят 2 вида паневритмия - стил "Учебника от 1938" и "Учебника на трите сестри".

Аз спонтанно казах "ДА!".

Не ме разбраха,

почти ме осмяха...

И аз млъкнах мислейки за Любовта, за Сърдечността.

Но мълчах. Думите се превърнаха в Тишина...

Нямаше смисъл да споря,

нито слово да говоря.

А исках да питам, да извикам дори

Кой дава власт и на кой, за какво и над хора кои?

Нали сме човеци, всеки греши,

но имаме ли право да диктуваме над човешките съдби?

Да определяме нечия свободна воля,

а е ли това причина за потенциална бъдеща неволя?

Защо да се спори и сили да се пилеят,

кой се радва от това гневни думи да се леят?

А задачата е ясна - паневритмия в училище да се въведе,

за да расте по дух всяко българско дете!

П.П.П.:И понеже случайно днес е и студентския празник 08.12., то пожелавам на всички да се дипломират успешно от Университета Живот!

:3d_041:

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на Орлин Баев за искреноста в мнението му ! Напълно съм съгласна с казаното от него . Не би могло по точно и ясно да се каже . Надявам се все повече светли души да осъзнават своето единство . И наистина според мен най - важното е сърдечният ритъм при игрането на Паневритмията .Ако всеки поработи над себе си ще се получат наистина чудеса .

ЛЮБОВ И СВЕТЛИНА !

:3d_046::angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Думата хармония често се бърка с уеднаквяване. В хармония са хора, които са настроени да резонират на еднаква честота. Ако са вътрешно настроени, движенията им като цялостен кръг ще създават едно красиво цяло. Това не значи, че движенията им ще бъдат еднакви. Всеки човек има своето уникално етерно тяло, което обуславя движенията му. В една двойка могат да играят възрастна накуцваща жена и младо грациозно моиче и те да бъдат в пълна хармония и да играят красиво. Когато сме в хармония, над кръга се разнася като че ли радостно вълнение и вид затишие и тогава всеки е "чутък" (един русизъм, използван от Учителя) за да не го наруши. такива паневритмии са засега редки, освен когато кръгът е малък.

Какво да правим на Рила? В една друга тема споменах за призива в най-външния кръг да играят най-опитните.

Сега ще ви разкажа една история от това лято, съборните дни. Главното действащо лице е един брат (тази дума понякога дразни, но на мен той ми е брат) Случката ми разказа човекът, който е играл след него. Та този брат, дошъл само за малко, понеже нямал отпуска, сияещ и тих застанал пред разказващия - сам, нямал партньорка, жена му и детето останали долу. В последния момент до него притичала една чужденка - типична хипарка, с нарязани дънки, рзмъкната блуза и рошава коса. Братът кимнал, усмихнал й се и започнали да играят. По едно време след първите 10 упражнения чужденката (била американка) в една по-дълга пауза внезапно напуснала кръга. В това време братът гледал към оркестъра и не забелязал, че е останал сам. Незабавно празното място до него се запълнило от една друга жена. Разказащият сподели, че задно с партньорката си предврително се засмяли, като си представили какво ще бъде изумлението на брата като забележи смяната. Когато музикантите вдигнали лъковете си, той се обърнал към партньорката си, обаче и окото му не мигнало. Усмихнал се пак, кимнал на новата си партньорка и започнали следващия танц. В това време американаката се завърнала, но мястото й било заето. :)

Разказваха ми тази случка приятелите като пример за състояние на вътрешна хармония и радост . Нали?

А по повод на движенията - това е отделна тема - движенията в паневритмията.

Редактирано от Светла_Б
Линк към коментар
Share on other sites

....В хармония са хора, които са настроени да резонират на еднаква честота. Ако са вътрешно настроени, движенията им като цялостен кръг ще създават едно красиво цяло.

....Когато сме в хармония, над кръга се разнася като че ли радостно вълнение и вид затишие и ........... такива паневритмии са засега редки, освен когато кръгът е малък.

Da, така е. Може би когато хората са малко те се познават, говорят задушевно и цялостното им сърдечно общуване се пренася и в кръга.

По време на събора става нещо друго, което пак е прекрасно и чудесно, но все пак многото (макар и радостни) срещи и "наваксване" със социални разговори като че ли разводняват атмосферата.

Преди събора хората общуват със себе си и с планината, а по време на събора - с приятели.

И пак казвам - прекрасно е, но има едно тичане и надтичване по байрите да се видят всички. А сега поне има интернет, скайп, евтини тарифи на БТК вечер....

Според мен повече тематични вечери, обсъждания и концерти (всяка вечер макар и кратки) биха хармонизирали.

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup:

Случи ми се на една Паневритмия, да ми правят забележка на всяка стъпка, да ме контролират. Усещах втренчен, изпитателен поглед... Опитах се да съм усмихната и да не приемам с лошо чувство тези забележки. Дори се стараех да внимавам много в движенията си и сякаш бърках повече. Но вече се стараех да играя далеч от тази сестра, защото някак ме разконцентрираше и се почувствах зле.

Имам и една друга случка. Бях сама, без партньор. До мен застана една унила жена и попита може ли да играем заедно. Тя не била сигурна още. Казах, че и аз не съм, но ще се справим. Имах страхотно приповдигнато настроение. След края на танца жената ми благодари и каза, че се чувства заредена /имахме няколко грешки при стъпките :feel happy: /. Но това не попречи да има положителен заряд в танца. :)

За Рила, трябва да сме по-взискателни към себе си. От там ние пращаме мощен зов в пространството. И е прекрасно ако е изпълнен с Любов и Мир /от душите ни/.

Линк към коментар
Share on other sites

В пасажите на писмото на комисията по паневритмия, което Вики цитира всъщност се вижда основната линия, към която повечето хора вече се придържат - и по отношение на детайлите, на "двете паневритмии" - те май са повече - и на общата хармония. В последния, новоизлязъл брой на "Житно зърно" 21/2009 има една хубава статия на Александър Стойчев - "Усилието да бъдем разумни (размишления в кръга на паневритмията)". Потърсете го, ако ви интересува. :thumbsup:

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Прекрасно е, че все повече хора се радват на единството в многообразието.

Светла_Б, благодаря за светлината, благоста, мъдроста и хармонията, които носят мненията ти!

:3d_041:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...