Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Перфекционизъм


Recommended Posts

Именно! Съвършенството, за което говори Учителя означава пълен отказ от някакви мерки за съвършенство на материалния свят, пълен отказ от мерки за съвършенство в духовния свят и пълен отказ от мерки за съвършенство в астралния свят.

Тогава любовта става съвършена - божествена. Парадокс, нали - съвършенството се постига в момента, в който се стопят всички мерки за съвършенство....

Съвършенството може да се разглежда като цел/постижение, ако говорим за някакво относително съвършенство. Ако говорим за абсолютното, всеобхватно и безпределно съвършенство, то може да се разглежда като посока, но не и като цел. Мерките и целите (близки и далечни) са нужни, но те са свързани единствено с относителното съвършенство, т.е. с отделните етапи от пътя към истинското съвършенство, който е безкраен. Значи проблемът се явява когато приемем постиженията за крайни, а не за стъпала от пътя ни. Тъй или иначе ние стремейки се към съвършенство, са стремим да постигнем собствената си представа за това съвършенство, а тя е ограничена (но за щастие може да бъде развивана). Това пак повтарям не е лошо, но е нещо, с което трябва да сме наясно, за да не правим грешката да смесваме нашите представи за нещата с реалните неща.От чисто практична гледна точка е по-добре да си поставяме по-близки цели, без да губим връзката с далечните.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 29
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Каква е целта на човешката еволюция?

Събиране на опитност, увеличаване на любовта към Бога (т.е. и получаване на повече светлина от него), разкриване на Божествения Аз и сливане с Бог.

Изглеждат етапи, но не, това е процес, чиято крайна цел е тържество на любовта, сливане със Създателя.

Какво се получава при това сливане? Вселената се събира в точка, умира и всичко започва наново със следващия Голям Взрив.

Всяка цел, дори и крайната, завършва със смърт.

Какво става със сьомгата, когато хвърли хайвера си, когато задоволи основната си цел да даде потомство?

Умира, умира начаса и плътта й служи за изхранване на малките.

Коя е Божествената цел? Да се слееш със Създателя. Какво е човешка цел? Всички останали цели.

Да си постави ли човек човешка цел, която да го "усмърти" по-рано, така че да му попречи да върви към Божествената цел или да използва всичко останало като средство за постигане на Божествената цел.

Под "усмъртяване" разбирам и психичните проблеми за човек от поставянето на някакви човешки цели като смисъл на живота. Психични проблеми, които пречат на съзнателния живот.

Човешка цел може да бъде "духовно развитие", някой висш идеал като "правене на добро", идеали като развиване на добри чувства и т.н. Да правенето на добро си е човешко изобретение, както и самото понятие добро е човешко изобретение.

Грешка е да се приписва на Божественото човешкото понятие съвършенство.

Ако Бог е съвършен, то има нещо, което е несъвършено и е извън Бог....а нали Бог е всичко.

Съвършенството е ограничение като всяко друго. То ограничава Бог, така че виждаме само част от него.

Казва се, че светлината е първото ограничение на Бог, защото благодарение на нея се появява дуалността - тъмнината.

Перфекционизъм е да се мисли, че ограничаването или някаква човешка цел дори и идеал може да ни доведе до Божествената цел.

Точно обратното е. Божествената цел или любовта може да ни помогне да постигаме човешките си цели, но само ако ги използваме като средство за постигане на Божествената любов и помиряване на противоречията.

"Малка" разлика в гледната точка, огромен препъни камък за човечеството.

И тъй като пак почнах да звуча като проповедник, то се сетих един практически съвет.

"Приемайте целия си човешки живот като една игра, един спектакъл, в която единственото сериозно нещо е любовта към Бог".

Да цитирам Донка за Учителя:

"Съвършенството е пълен отказ от някакви мерки за съвършенство на материалния свят, пълен отказ от мерки за съвършенство в духовния свят и пълен отказ от мерки за съвършенство в астралния свят".

И да спомена, че духвния свят включва и прословутите идеали smile.gif

Когато човек се откаже от тези неща и ще заживее напълно в настоящето като така ще си осигури и бъдещето.....без стрес smile.gif

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup2:Божидар

Когато събираме опитности и учим, идва момент на разбиране, на разширение на съзнанието. Осъзнаваме, че всичко са само модели на поведение, прояви и условия за израстване-вътрешно. Достигаме хармонията, покоя, когато разберем, че не сме добри, че не сме лоши, че просто сме... Но все пак важно е намерението, защо и как сме се проявили-с добри намерения или със лоши?...

Учениците Христови казаха на Христа: „Придай ни вяра!“ – Тръгни по пътя на надеждата! – Какво значи това ? – Като тръгнеш по пътя на надеждата, ще имаш вяра. – Придай ни любовта.– Тръгни по пътя на вярата! – Да дойде Духът. – Тръгни по пътя на Духа. – Какво значи това? – Щом питаш, не разбираш. – Тръгни по пътят – Кой е пътят? – Като дойдеш до края, тогава ще разбереш. Началото и краят, събрани в едно, определят истината. Не можеш да познаеш истината, ако няма начало и край в това, което си предвидил. Животът ви трябва да дойде до един край, не до свършека, но до истината. Под „край“ разбирам да живееш в истината. Животът на сегашните хора е неразбран. – Защо? – Не са дошли до светлината. „До края“, значи да влезеш в светлината. Краят на любовта е край на живота. Какво се разбира под „край на живота“. Това значи, край на противоречията, край на тъмнината. Щом влезеш във вечния живот, там постоянно приижда светлина.

Силното оръжие

Линк към коментар
Share on other sites

  • 9 years later...
В 29.05.2010 г. at 10:48, B__ каза:

Като чета Диана и се сетих.

Човек не трябва да се самообвинява, че е перфекционист.

 

Най-малкото може да се научи да използва това разумно :)

Или не толкова разумно, но все пак красиво. Ето пример как един несъзнаван перфекционизъм може да бъде сублимиран в поезия:

Замислено вървеше си Духът

обгърнал се във форма на страдание.

Изгубил своята Душа, 

превърната в безмисленото осезание.

***

Пронизващата мълния-стрела

разкъса облака-злощастие

И в унеса си на протяжната тъга

откри жадуваната доза от съчувствие.

***

Пронизано потъна в пропастта 

на собственото си безумие белязан,

в разкъсващо посочени от гордостта,

безсмислия - нюанс размазан.

***

С отронена сълзата на греха,

чертаеща съзнателното съществуване

се стелеше по нишката му към брега

на опосредстваното му бълнуване.

***

Къде бе смисълът в това

да обикаля мислено кръга?

Защо ли не погледна настрани,

за да види във какво се корени.

***

Поглед вперен се отмести

от перспективата му към брега.

Запоглъща в опит да намести

безкрайни хоризонти на тъга.

***

Спиралата на унеса се завъртя

в несъзнавано повтаряна тъга.

Центробежно, анти, осъзна

посоката на лявата ръка.

***

Със пръсти-четки, в самота.

Изкачвайки дървото на познанието

нарисувал бе една мечта.

С окраските на болката му от незнанието.

***

Във центъра на огненият кръг,

в кипящата вода на опосредстване,

откри във себе си зовът

на изначалното завръщане.

***

Искра прониза небосвода

и във мълния се прояви.

От въздуха по дясната ръка надолу

неумолимо, във сърцето се заби.

***

В ръката лява той откри,

че имъчващото го страдание

във фиданка млада неочаквано се оживи

като манифестирано желание.

***

Дръвчета, песен, музикална нота.

Гора в прегръдка гали планина.

В нагънатата форма на Живота

Духът намери своята Душа.

Редактирано от kipenzov
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...