Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Хората с увреждания


Guest Зара_

Recommended Posts

Има ли някой от вас, който винаги когато види човек с увреждане, не може да понесе гледката на седналия в инвалидна количка, без крайници и с деформирано лице човек? Защо според вас толкова силно ни влияят тези гледки?

Мисля че един от уроците ни, общ урок, е да се научим да приемаме хората като еднакво ценни, и дори еднакво пълноценни. Вярно, човекът с увреждане не може да работи толкова като нас, нито да се грижи за семейството си така, но може би вътрешния му живот и връзката му с Бог е по-дълбока и по-осъзната. Хората с увреждания са невероятно силни и аз им се възхищавам за това. Въпреки че някои от тях изглеждат озлобени, е добре да се поставим на тяхното място и да се опитаме да разберем как бихме се чувствали и преживели всичко това. Но те издържат и издържат....

Някой от вас решил ли е да посвети живота си на тези хора и да учи по този начин?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 81
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

:( Центърът на милосърдието в нас не може да не ни подаде сигнал...аз съм от групата на тези , които винаги понасят гледката и с леко боцване в сърцето...нося я и с бърза молитва да им помогне Отец наш да разрешат правилно кармата си , а на нас да съумеем да проявим милосърдието си на дело според времето и възможностите си.. , има хора които изтръпват при мисълта че и на тях или близките им да не се случи...и помагат и за да се откупят - просто за споделяли, че е така...да ни пази Бог , различни реакции човешки има.

Относно ценността и пълноценността им - като души излезли от Бога - да, така е!

Силно сложно е всичко в обичната ни родна държава, взаимосвързани и взаимозависими сме...

а милосърдните и помагащите винаги ги има и ще ги има!Има и Божи промисъл!

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Според вас възможно ли е душата на човека с тежко увреждане да е много по-напреднала от душите на близките й хора, върху които пада задължението да се грижат за нея, да се жертват, да се освобождават от егоизма си, да растат по Любов? Мисля, че може човекът с увреждания сам да е избрал съдбата си да страда на земята, да се жертва, да плаща чужди грехове и дори да дава пример на по-здравите от него със силната си воля и способността да намира източника на живот и сила дълбоко в себе си, в Духа, като че ли от нищото. Често болният е по-силен морално от много здрави хора. Изпитанието не е само за болните, но и за здравите край тях.

Просто съм виждала някои хора в почти безпомощно състояние, да не дочуват, да не довиждат, да не могат да ходят, но със светли и силни души. Едно такова момиче без да изрече дума веднъж се извърна към мене и ми се усмихна отдалеч, почти не го виждах, но усетих как ме заля с толкова топло, добро, силно и светло чувство, че се почувствах радостна и обичана. Искам да кажа, че тя, "слабата" даде нещо на мене, "силната". Почувствах се обичана, утешена, обнадеждена, сякаш някой изми и стопли за миг душата ми. Чистосърдечно си признавам, че предпочитам да се грижа за едно такова добро същество, отколкото да живея с някой злобар /то и това учи на нещо/, макар здрав, богат, красив и каквото се сетите още.

Линк към коментар
Share on other sites

Не бях я видяла тази тема по-рано....

Аз работя във фирма, която обслужва хората с увреждания - телесни недъзи получени по рождение или придобити в последствие - фирмата доставя средства, които да са им в помощ. Това лято влезе майка с детето си. Невероятно дете. На около 3-4 годинки, с функционални увреждания на крайниците / церебрална парализа вероятно/. Не може да говори, но всичко разбира. Няма да забравя очите и усмивката на това дете. Сякаш не беше дете, а възрастен, който знае всичко и приема съдбата си с усмивка. Гледаше ме със сините си очи, сякаш ми говореше с тях - леко заговорнически, закачливо и радостно.

Линк към коментар
Share on other sites

:) Точно това удивлява и мене! Искам да се науча да живея така. Прочетох предния си постинг и осъзнах доколко е егоистичен. Предпочитала съм да се грижа... А защо не се сетих, че може аз да изпадна в безпомощно състояние и да се нуждая от нечии грижи? С какво бих могла да отвърна на това? Може би с добри чувства, любов, благодарност, прошка, молитва, мълчалива подкрепа... Може би в този ход на разсъждения бих могла по-добре да разбера удивителната психика на някои хора с тежки увреждания.

:angel: Любов+Светлина+Мир+Радост :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Във Варна има един човек - казва се Алекси - има деформация на едното стъпало - и я използва за да проси и да предизвиква съжалението на хората - но не това е темата - аз го заговорих няколко пъти, оказа се природно интелигентен човек, оказа се че има жена и 6 деца... и че на самият него много много не му пука за мнението на хората. Та нали именно това мнение прави хората с дефекти различни и ги отхвърля от нормалното им реализиране в обществото...

Мисля че най-важното е самият човек с някакво увреждане да се приеме и да не се смята за по-нисък от останалите. Мисля че на хората чак кой знае колко не им пука от това дали такъв човек има дефект или не - самите ние с нашата психика се самоопределяме като едни или други... Говоря от личен болезнен опит,защото не съм в числото на съвършените.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте,темата е доста актуална,мисля че българите сме много изостанали по отношение на проявата на милосърдие и състрадание към болните,инвалидите или както напоследък ги наричаме -хора в нвравностоино положение.Според мен не е важно те каква карма изплащат,важно е ние как можем да им помогнем.Имам въпрос към всички-бихте ли отишли в някоя болница като доброволци за да почетете книга например на някои болен да поговорите с него,като по този начин дадете малко време за почивка на близките и персонала?

Линк към коментар
Share on other sites

:v: Да,мога да отида , ама НЕ! - НЯМА ДА ОТИДА!

Освен ако не чуя много много ясно че това е Волята Божия за мен...този ден...тогава хващам книжката и отивам...правила съм го и имам сериозен опит по темата :hypocrite:

....мисля че българите сме много изостанали по отношение на проявата на милосърдие и състрадание към болните,инвалидите или както напоследък ги наричаме -хора в нвравностоино положение.Според мен не е важно те каква карма изплащат,важно е ние как можем да им помогнем.Имам въпрос към всички-бихте ли отишли в някоя болница като доброволци за да почетете книга например на някои болен да поговорите с него,като по този начин дадете малко време за почивка на близките и персонала?

Защо няма да отида ли? защото съм аут от илюзията... :thumbsup: Защото близките и персонала ТРЯБВА да си свършат ОПРЕДЕЛЕНАТА ИМ ОТ БОГА РАБОТА и РАБОТАТА за която им дават ЗАПЛАТА и осигуровки! :whistling:

Много съм си милосърдна даже, но никак вече не съм сълзливо емоционално неориентирана...и още нещо...много , много е важно кой каква карма изплаща и много много е важно да не се НАБУТВАМЕ с КРИВОРАЗБРАНОТО си милосърдие не където трябва! :whistling:

И никак не сме ИЗОСТАНАЛИ... не се опитвай да ни вменяваш етикети НЕИСТИНИ.... :whistling:

много сме си точни....НИЕ БЪЛГАРИТЕ! :thumbsup2:

:feel happy: Любов+Светлина+Мир+Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Аз бих отишъл - не споделям мнението на Благост! Персонала първо на първо не вземяа никаква заплата - защото 300 или 400 л., ако вземат и толкова, са си подигравка, второ на второ, представа си нямат от доброта, хуманност и милосърдие - поне много от тях! А за старците от старческите домове - същата работа - умират забравени и парцаливи! А децата от Дом Майка и дете? Няма ли да се радват на такива прояви! Аз съм си мислел за старческите домове - точно това за книгата... стари тела - но същата душа!!!

Някой да знае адрес на старчески дом в "Овча Купел"?

Линк към коментар
Share on other sites

Безсърдечният персонал може да е част от изпитанието, но мисля, че не е грешка да се отдели време за хората в неравностойно положение, ако разбира се, човек няма други задачи, свои си задължения, които трябва да свърши. Аз не съм правила подобно нещо. Мога да кажа, че съм работила в Дом "Майка и дете". Децата получават малко и некачествени грижи, такава ни е системата. Нещата не зависят само от персонала. Не може двадесет деца да се гледат качествено от две сестри, които освен това имат и много други задължения. Трудно е да се компенсира липсата на домашна среда.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз няма нужда да ходя. При мен идват. И се връщат. Аз не си върша работата. Аз разговарям с тези хора. И мисля, че им давам много повече от един бастун, патерица или количка. Не им давам съчувствие, давам им съзнание за равностойност и оптимизъм.

Линк към коментар
Share on other sites

:v: Здравей, Орлине!

Аз бих отишъл - не споделям мнението на Благост! Персонала първо на първо не вземяа никаква заплата - защото 300 или 400 л., ако вземат и толкова, са си подигравка, второ на второ, представа си нямат от доброта, хуманност и милосърдие - поне много от тях! А за старците от старческите домове - същата работа - умират забравени и парцаливи! А децата от Дом Майка и дете? Няма ли да се радват на такива прояви! Аз съм си мислел за старческите домове - точно това за книгата... стари тела - но същата душа!!!

Знаеш, че не е интересно :harhar: дали споделяш нечие мнение или НЕ го споделяш!

:v: Проблемът си е твой! :smarty: Центрирай се и щезапочнеш да споделяш :thumbsup2: ПРАВИЛНИТЕ МНЕНИЯ...иначе ще продължаваш да си коментираш :lol: и да си в ...илюзията! :hypocrite:

:feel happy: Любов+Светлина+Мир+Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Хей, Благост, мила сестрице, може ли да ни светнеш как е там - извън Матрицата? :dancing yes::angel::harhar::thumbsup2::whistling:

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност тази работа, с която се занимавам вече 6 години, никога не е била цел на живота ми, точно обратното, аз избягах от възможността да стана медик /с това медицинско семейство от лекари, зъболекари и мед. сестри :)/. И станах филолог и точно чуждите езици ме заведоха в тази фирма, където съм освен всичко друго и в пряк контакт с хора с увреждания. Това е една от поредните странни случайности в живота ми...

Линк към коментар
Share on other sites

:)

Здравейте приятели,

Въпросът беше за милосърдието. Да! Винаги бих проявила милосърдие, но от горчив опит зная, че непоисканото добро не е добро.

Представете си, че на човекът изобщо не му е до някакви си там книжки и измислени истории. Та той изобщо няма да иска да ме види, камо ли да ме чуе, а още повече да ме разбере.

Убедила съм се за сетен път, че единственият човек, който може да ни помогне, сме самите ние, с Божията помощ, разбира се,но ние трябва да Я поискаме /за да се надяваш, че Бог ще ти помогне да спечелиш от тотото, трябва поне да си попълниш фиш, но не по телефона или чрез интернет, там доколкото знам не са направили още тази услуга и трябва лично да си попълниш фиша/.

А колкото до кармата. Какво е кармата? Нерешени емоционални проблеми, вследствие на силно изразена персоналност, както нарича Михаил Иванов нисшата ни природа.

Или с други думи, човекът в миналото поради силно изразената си персоналност не е дал възможност на своята индивидуалност/Висшия си Аз/ да се прояви, а нали само чрез нея ще се доближим до Бога, а пък целта на еволюцията нали е именно тази, да се доближим до Бога, като се научим да изразяваме Божията Любов, Божията Мъдрост ,Божията Истина, Божията Правда и Божията Добродетел. :hypocrite:

Та си мисля, че и дори хората с увреждания трябва да си надвият над персоналността и да поискат съответната помощ, иначе ще станем натрапници...

Бъдете здрави.

Таня

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте,днес успях да прочета всички отговори след моя въпрос.

Зара аз работя в отделение за деца болни от рак.От безсърдечния персонал съм,дето получава заплата за това.Сега разбирате защо зададох въпроса.Няма да се опитвам да защитатавам медицинските работници,наистина е страшно да попаднеш в болница,първо защото си болен и второ защото не се знае дали ще ти се обърне внимание.Но всеки е със съдбата си както ние които работим там така и тези които идват при нас.Мисля че ако сме добри и си помагаме и ни се помага ще се справяме значително по-добре,а може и да следваме по-добре Пътя?

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Светлана!

Действително темата е актуална , особено след като 2003 бе акцентирана за година на хората с увреждания....доста верни неща се видяха и изписаха... а и броят на инвалидите от всички възрасти и по всички категории нараства...действително мнооого има какво да се работи...сещам се за това, че някой беше казал че нощ/час... прекаран до леглото на болен с Любов се равнявала на милион мантри ОМ...

Благодаря ти за написаното:

Мисля че ако сме добри и си помагаме и ни се помага ще се справяме значително по-добре,а може и да следваме по-добре Пътя?
харесва ми как завършваш постинга си , как благо успяваш да трансформираш лекото си огорчение ...или недоразумение...от споделящите по темата светлинки и аз в групата ...трябва да има разнообразие и различни гледни точици...никъде никой не казва кой от кой персонал е...ти нещо сама се докачаш ...мисля си че не си

От безсърдечния персонал съм,дето получава заплата за това.

И молба - като обеца на ухото - когато четеш постингите...никога НЕ приемай нещата ЛИЧНО :thumbsup2:

:feel happy: Любов + Светлина+ Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

:v: Нека бъде Светлина!

Хей, Благост, мила сестрице, може ли да ни светнеш как е там - извън Матрицата?

Здравей , Орлин!

:thumbsup2: Няма ПАТОС !

:feel happy: Любов + Светлина +Мир + Радост :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Вчера си говорих с една жена, която се занимава с хора с аутизъм. Тя ми каза че много оттях са изключително интелиентни, но нещо вътре в тях ги парализира, сковава и блокира целият им живот. Хората биха казали че това е обсебващ дух, и ще бъдат прави. Ортодоксалната наука ще търси причината в мозъка, една алтернативна наука - "Biology Total", ще каже че причината за това състояние е прекалено силният стремеж за перфектност, за най-добро изпълнение на всичко, за първенство във всичко - и тъй като това е неосъществимо, старите структури на мозъка задействат автоматична реакция на сковаване - тоест не разрешават никакви действия, и по този начин никакви провали!

Друго по темата - България е силно антисоциална страна - това е очевадно - ни помощи, нито грижа за хората с увреждания! Защото има държави в които да си човек с някакво леко увреждане си е направо предимство - и пари, и безплатни медицински услуги, и грижа, и внимание получават...но... да не дава Господ такова"предимство" !!!

Моята мечта е да мога наистина да помагам на хората с увреждания - и то не толкова на тялото, а на душата - защото зад всяко физическо проявление стои душевно изкривяване. Когато излекуваш душата, психиката, излекуваш и тялото! И наистина най-голямото щастие в живота е да живееш за другите -да забравиш себе си!!! :)

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Орлин,хубава мечта имаш,за мен това си е начин на живот,доста години работя по болници.Интересното в твоето мнение е че мислиш как да помогнеш на душата,може пък и да ти се даде възможност да осъществиш тази мечта.Не е лесно да знаеш,психическото и емоционално натоварване са си проблем.Но въпреки всичко когато се прибера в къщи съм доволна от себе си.

Желая ти успех!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря от сърце, Светлана - наистина трябват психични сили. Не случайно в една от книгите на Богомилите тук в този Форум се говори: "Не пилейте силите си за удоволствия - те ще ви трябват за да помагате на другите!"

Хората с увреждания трябва да бъдат лекувани, а не само съжалявани и подпомагани, нито само тровени с химикали от т.н. ни "лечители", тоест лекари. Лекарите са добри касапи - бива ги да режат, та дори и на хромозомно ниво, но да лекуват - не могат - защото отказват да потърсят корена, причината на болестта - а тя е винаги психична. Дори и при инцидентите, при които на пръв поглед поражението е чисто механично, причината е пак психична - защото нещо в психиката на човека го е довело до този инцидент! Къде са лекарите, душевните лекари, които да излекуват огромното множество нуждаещи се? Къде са! Много дипломи, но резултати - никакви!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен,чрез тези хора по свой собствен начин,Всевишният ни подсказва да не се самозабравяме и винаги,когато ни е вазможно да помагаме на когото и колкото можем и ако е възможно това да нреди на самите нас :huh: ,защото и такъв ФИЛМ има в живота :ph34r:

Линк към коментар
Share on other sites

След години опит със семейства на хора с увреждания съм се убедила в едно: не трябва да се иска промяна само в отношението на обществото към хората с увреждания, а и обратното-те самите, както и близките им, е добре също да огледат своите нагласи и отношение към другите. Колкото по-враждебно си настроен, толкова по-враждебно ти се отговаря. Има в една група от тях нагласа, че обществото им е длъжно, но не е така. От карична гледна точка има хора, "длъжни" на някого, да, но е трудно на пръв поглед де се определи кой на кого всъщност ;)

Но не съм съгласна вече да се говори за "отношение на общество", обществото като цяло не може да има отношение, защото то е безлично, а отношението е лично. Затова отношението е на една личност към друга/-и. Всеки сам определя как да се отнася към някого или нещо, независимо от това повечето хора как гледат на това.

В този смисъл не съм съгласна и с квалификации от типа "лекарите са еди-какви си", "учителите са еди-какви си", "персоналът е еди-какъв си"... Това са обобщения, които не са валидни, поне в моите очи. И аз имам колеги, но нашето отношение към едни и същи хора е различно.

Най-вредното нещо за някого е да го съжаляваш и да правиш всичко вместо него. Пример: семейство на дете с увреждане, което е свикнало да идва при теб и да ти се оплаква, че няма пари и че другите се отнасят зле с тях. Ти го съжаляваш, звъниш на познати, намираш дрехи, намираш някаква сума пари и му ги даваш. И така безкраен кръговрат. Когато обаче ги накараш да погледнат от друг ъгъл на нещата, спреш с вредното съжаление и по този начин принудиш бащата да си намери работа, а да не разчита на милостинята; принудиш майката да стане личен асистент на детето си и така хем да се грижи за него, хем да получава заплата за това, нещата придобиват вече съвсем различно измерение. И думата "принудиш" е много точна, защото в началото това за семейството изглежда като принуда, а ти - като най-безсърдечния човек на света. Изтърпяваш клетви, молби, може би и омраза. Това вероятно е задължителна част- не само те, а и ти учиш.

Както и да е - всеки има право на мнение и отношение. Забелязала съм обаче, че колкото по-малко досег има някой с хора с увреждания, толкова по-категорично се изказва по въпроса. Едно наистина полезно качество, което съм развила благодарение на общуването си с такива хора е ,че не мога категорично да се изказвам по въпроси, които изискват обобщение- "хората с увреждания се еди-какви си", " обществото не се отнася с разбиране към хората с увреждания" и т.н.

Тя ми каза че много оттях са изключително интелиентни, но нещо вътре в тях ги парализира, сковава и блокира целият им живот.

Защо си мислим, че щом някой не е като нас, е скован, блокиран и парализиран? А може би ние сме тези, които сме блокирани! Специално при хората с аутизъм нещата са много особени от наша гледна точка. Това са хора, които са много по-завършени като личности и виждат неща от други измерения, които ние не виждаме. Те не желаят да са в нашия свят, не го харесват, макар че ако пожелаят, могат да са. Оттук се появява и въпросът каква е причината тези хора да се прераждат пак на земята, като реално не са на нея.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...