Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Трансферна невроза?


Recommended Posts

...не мога да назова много конкретни "открития" за себе си, които да ме мотивират и вдъхновят да хукна със всички сили към добре оформена кауза...

по скоро съм в нещо като перманентна криза...

вече месеци, не тежка, но обездвижваща... :huh: по скоро се сблъсквам с ограничаващи представи...които ме натъжават, а не ме ентусиазират, в някакъв смисъл преди терапията си бях доста по ведра и целенасочена.

Мислех че имам малък проблем, който ще разреша бързо и бодро ще се впусна отново по пътя...но не се получава така...

Извинете ме за дързостта, но се осмелявам да мисля, че е време за хомеопатия.

Споделям само какво стана преди 2 седмици:

На гости ме би приятелка, един прекрасен човек, който животът по странни стечения на обстоятелствата бе направил заместник-директор с 300 човека на главата си....

Досещате се за какво напрежение и стрес става дума...

От една година не е на себе си - стрес, преумора, притеснения, отговорности.

Не бе имала нормална отпуска на 5 години - просто не й дават и я товарят с какво ли не .

А тя е много сериозен и отговорен човек...

Тя й се искаше да вярва в хомеопатията, но имаше съмнения.

Моята прехвалена семейна хомеопатка бе извън София.

И тя се срещна с нашия класически хомеопат - Александър.

Изпи точно една капка някакво лекарство.

И веднага усети разликата - във вътрешното спокойствие и търпение, които се проявяват при същите кофти ситуации, със същите заядливи и лицемерни хора....

Опитай и ти!

Пък после, ако има мужда - винаги може да идеш и на много други терапии и терапевти.

:3d_041:

Редактирано от Viki3
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 45
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Самото практикуване професията на психотерапевта поставя човек всекидневно пред изисквания за безпристрастност, себеконтрол, воля и равнище на енергия, без които просто си загубен. Ако не развиеш този контрол, нужен при сблъсъка с какви ли не адове и страсти, или сам ще избягаш от тази професия или тя самата ще те изплюе като ползвана дъвка!

Ооооо, да! На теория - да. Защото то и лекарите уж полагат Хипократова клетва, но колко от тях я спазват? И неспазването й пречи ли им да работят и да са търсени - не!

Но, нека не виждаме само черното и бялото и да не се ограничаваме в понятията. Никой не говори, че под злоупотреба с преноса трябва да се разбират само сексуални отношения между пациент и терапевт.

Имам предвид, че преносът се използва за много по-материални и емоционални облаги. И съвсем не се стига до "сблъсък с адове и страсти, или изплюване като дъвка". Напротив. Абстрахирайки се от собствените ни разбирания за "безпристрастност, себеконтрол, воля и равнище на енергия" (бих добавила и честност и морал) - колко от "колегите" ги имат или вземат чак толкова навътре нещата? И това пречи ли им да продължават? Така като гледам - не.

Редактирано от Чебурашка
Линк към коментар
Share on other sites

Самото практикуване професията на психотерапевта поставя човек всекидневно пред изисквания за безпристрастност, себеконтрол, воля и равнище на енергия, без които просто си загубен. Ако не развиеш този контрол, нужен при сблъсъка с какви ли не адове и страсти, или сам ще избягаш от тази професия или тя самата ще те изплюе като ползвана дъвка!

Ооооо, да! На теория - да. Защото то и лекарите уж полагат Хипократова клетва, но колко от тях я спазват!?

Ооооо, да!

Защо ли четейки ми идва наум за един много особен раздел от терапията!? Да го нарека условно - психоавтотерапия. Защото човека психотерапевт преди да бъде изплют като дъвка, ще превърне доста хора в дъвки.

А честността и моралът май били божественни понятия? Май са присъщи на неподвластни на първородния грях. Иначе всичко е свързано само с пожелателното наклонение на глагола "съм" в бъдеще незапомнено и евентуално ще_се_случващо време. Другото си е чист пренос на чувства и мисли от болната на здравата глава в постоянно рециклиращият се кръговрат на Самсара. :lol:

Линк към коментар
Share on other sites

Проблемът за мен като клиент или "пациент" е следния: ако терапевта е просто консултант, който наемаме, за да направи анализ и да ни помогне да намерим решение, не се доверяваме особено, работим само с мозъка...ако проблема е по-дълбинен това не работи.

Ако приемем, че терапевта е лечител и трябва да се доверим, да разтворим сърдцето си, за да излязат подтиснатите чувства, стахове, блокажи...работим с емоциите, оставяме се на преноса, но не става ли опасно? Това може да доведе и до регрес :huh: ?

Линк към коментар
Share on other sites

но не става ли опасно? Това може да доведе и до регрес :huh: ?

"Потърсих помощ, за да се справя с друга криза...

преди година, една година се доверям и разкривам, влюбих се когато осъзнах, че мисля за него когато пазарувам, когато се събуждам, когато се любя, и най вече когато ми е най трудно...

предствата, че се сгушвам в него е най-успокояваща за мен именно в моментите когато ми е най тежко...

стана ми ясно, че постепенно се е превърнал в най силната и най закриляща ме фигура в живота ми. Правя и мисля разни неща с идеята че ще мога да му ги разкажа, мога да свърша нещо само заради него, иначе не виждам смисъл, разбирам че в основата лежи инфатилното чувство "Док (може би символичния татко) ще се гордее с мен"...

Болката идва не от това че няма да "правим секс", а от това доколко се допуска, ако този мъж, който знае за мен повече от който и да е друг, не ме "харесва" не мисли за мен като желан обект, то най-вероятно наистина съм едно "нищо", ако самотата ми е оправдана поради липса на качества, тогава защо да я "лекувам" може би да се заема с нещо друго... "

Понякога от едно "правим"две или от две - едно.Т.е. слятото разделяме, а разделеното сливаме.

Това за хората.:)

Погледни по-горното и се опитай да го чуеш като казано от няколко човека, освен от теб.

Бъдещето се вмества, но И невидимо в сегашното.

Понякога ние хората "слагаме" резултата преди началото.

Много често най-опасно ни се струва най-желаното.

Беше писала, че искаш дете!?

Линк към коментар
Share on other sites

Пренос или просто чувства?

Независимо дали едни му казват "пренос", а други "влюбване", за изпитващият ги,

това са си "искри", които са част от реален "огън" в душата.

:3d_059::3d_063::3d_039::3d_049:

Такива "прехвърчания на искри" понякога стават и между колеги, приятели...

Може би, защото в определени моменти, с определени хора забравяме за ролите (маските, условностите, очакванията) и СМЕ Истински.

Може би, ако разгледаш теми във форумите, по които има какво да споделиш като опитности, идеи и дори съвети, ще припламнат виртуални искри и към нас.

Tака ще намериш и нови начини да изразиш душата си

и тези чувства ще се пренесат към нас, към теб, към душата ти, към Вечното...

:3d_041:

Редактирано от Viki3
Линк към коментар
Share on other sites

Понякога от едно "правим"две или от две - едно.Т.е. слятото разделяме, а разделеното сливаме.

Това за хората. :)

Погледни по-горното и се опитай да го чуеш като казано от няколко човека, освен от теб.

Бъдещето се вмества, но И невидимо в сегашното.

Понякога ние хората "слагаме" резултата преди началото.

Много често най-опасно ни се струва най-желаното.

Беше писала, че искаш дете!?

ще съм ти благодарна, ако ми помогнеш още малко с този ребус.

За мен възможността да имам дете е осиновяване или приемно семейство, а как да въвлека във хаотичния си емоционален свят едно невинно същество, което се нуждае от подкрепа? Преди да съм наясно със себе си? При мен терпията обърква нещата не ги изяснява, за съжаление :(

Линк към коментар
Share on other sites

Привет, lounge, :feel happy:

човек не знае колко магически неща може да му се случат, въреки, че не вярва в тях.

Моя позната след спонтанен аборт (поради изнасилване) бе направила в себе си много замъци и крепостни стени от психически и физически проблеми.

И ето един ден тя се среща на спирката на автоуса със своя стара (неизказана, неизживяна) любов. И така на 42г. (разведена) тя забременя и след успешно секцио си има прекрасно дете.

Много странна синхронност?! :hmmmmm:

Точно сега в мен за няколко дни е последната книга на Н.С. Лазарев.

Давам цитати от нея в тази тема:

Възпитание на родители

Той изказва някой доста по-различни мнения, пълен контраст на някои терапевти.

И именно затова ги цитирам, без желание да ги коментирам, защото тези думи са си отговорност на автора им.

И точно в тази книга има описан случай/въпрос за влюбване на жена на 42г., чиито чувства не са споделени. Ще помоля да задържа книгата, за да имам време да го пусна в темата за цитати.

Линк към коментар
Share on other sites

Чета те внимателно, а и във всеки момент мога да се върна към предишното написано.

Понякога, което днес ни се струва хаос, утре би могло да е друг ред.

Какво е "обърканото" под чиято принуда търсиш помощ във форума!?

Кое е нередното!?

Редактирано от shelter
Линк към коментар
Share on other sites

Имало ли е време, в което яснотата в теб и около ти е била прегледна?

Да, но за сметка на много изтласкани желания...е сега те са изплували като огромни китове от дълбините, приели са мощ и форма и аз не мога да се справя с тях...

Линк към коментар
Share on other sites

Чета те внимателно, а и във всеки момент мога да се върна към предишното написано.

Понякога, което днес ни се струва хаос, утре би могло да е друг ред.

Какво е "обърканото" под чиято принуда търсиш помощ във форума!?

Кое е нередното!?

Не знам дали има нещо нередно...не, просто тичах към връх, който си мислех, че разпознавам ясно...препънах се, почувтсвах силна жажда, не мога да продължа в същата посока, не виждам вече връх, може би започва слизането..., но и зелена долина не виждам , страх ме е да не сляза в пустиня...седя и зяпам в облаците, неподвижна съм...Отвъд метафората...седя и гледам в един търпелив терапевт (и говоря) с надеждата на разбера себе си, да намеря правилен път към любовта, която толкова ми липсва...единственото, което се случва обаче е, че се влюбвам в ...него!! това ме разстройва...И аз искам да се науча да го управлявам този прословут пренос... Пиша, защото ми се искаше да получа обратна връзка с хората от неговата страна, искам да знам повече за това, което чувства той, май това истинския подтик:)

Редактирано от lounge
Линк към коментар
Share on other sites

Сякаш си се изоглавила, но непремено трябва да се обуздаеш!?

Или някой, който не иска да е онова, което се оказва че е!?

Това което "съм" е най-вероятно "бях" това което "съм сега" вече не ми върши работа...все едно, че трябва да си поръчам храна в чужда страна и не знам езика...а сервитьорите ме подминават, пък аз си умирам от глад...звучи налудничаво, но в света на чувствата се оказвам пълен некадърник...или като Алиса в Огледалния свят, дето трябва да тича все наобратно, за да стигне там където иска...пък и тя поне знае къде е това :) за разлика от мен.

Линк към коментар
Share on other sites

Проблемът за мен като клиент или "пациент" е следния: ако терапевта е просто консултант, който наемаме, за да направи анализ и да ни помогне да намерим решение, не се доверяваме особено, работим само с мозъка...ако проблема е по-дълбинен това не работи.

Ако приемем, че терапевта е лечител и трябва да се доверим, да разтворим сърдцето си, за да излязат подтиснатите чувства, стахове, блокажи...работим с емоциите, оставяме се на преноса, но не става ли опасно? Това може да доведе и до регрес :huh: ?

Права си! При една дълбинна терапия задължително стигаме отвъд чистата техника, логика... Може би именно това ще научиш в терапията - да живееш с разкрито сърце! Отворено сърце, през което свободно преминава любовта - от теб към хората и света, и от тях към теб. Отворено сърце, което е нужно да поеме риска заедно с разтварянето си да допусне и нараняване понякога - без да бяга от него. Едни смъкнати защити - защитите на разума, дистанцията от другия, критиката... Едно разтворено сърце, чиято защита е обичта, доверието в мъдростта на живота и силата на свободата и истината в този живот. Едно намиране на истински човешкото в Себе си! Когато намерим Любовта на душата си и се разтворим дотам, че тя да бъде ръководена от мениджмънта на духа ни, тогава обичта към другия става естествена. Естествена и безопасна, защото е свързана с ядрото на цялостната ни личност,с центъра на съществото ни. Тогава тя в много по-малка степен зависи от реакциите и отношението или мнението на другия. Тогава и преносът бива разбиран и поглеждан от една по-висока позиция и се превръща в нещо нормално и лесно преодолимо, лесно бива насочван и регулиран в нормални полезни граници!

Отвъд метафората...седя и гледам в един търпелив терапевт (и говоря) с надеждата на разбера себе си, да намеря правилен път към любовта, която толкова ми липсва...единственото, което се случва обаче е, че се влюбвам в ...него!! това ме разстройва...И аз искам да се науча да го управлявам този прословут пренос... Пиша, защото ми се искаше да получа обратна връзка с хората от неговата страна, искам да знам повече за това, което чувства той, май това истинския подтик:)

Той може да чувства всичко! И той е човек! Но, именно защото е добър терапевт, както казваш, вероятно има балансът, за който писах по-горе и регулира психичните си движения до вибрацията на такъв баланс! Ако при него се случва позитивен контрапренос, тоест ако се появи в него известно пристрастие към теб, той ще го сведе до приятелско подкрепящо отношение. Ако се появи в него негативен контрапренос, тоест известен негативизъм към теб, той ще го сведе до смирено и търпеливо насочване на когницията ти в подходящата посока на осъзнаване и промяна!

Линк към коментар
Share on other sites

Ако се появи в него негативен контрапренос, тоест известен негативизъм към теб, той ще го сведе до смирено и търпеливо насочване на когницията ти в подходящата посока на осъзнаване и промяна!

Ето това много, ама много боли! защото не разбирам с какво съм го предизвикала...точно това преживявам като почти смазващо. На този етап "чувам" само чувствата...думите нямат резултат, ама никак.

Линк към коментар
Share on other sites

Не си го предизвикала с нищо, а вероятно и се случва само в психиката ти. И никой няма капка вина - просто процесът е част от една по-дълбинна и продължителна психотерапия, в която явно участваш. Точно това напрежение, тази болка, насочена от терапевта ти, може да бъде тласък за откъсване от старите ти прилепчиви и зависими психодинаики и насочването им към една по-стабилна ядрено психика!

Ако между вас течеше един позитивен трансфер, терапевтът ти би впрегнал и него в изграждането на въпросната психична стабилност. Просто преносът бива ползван като гориво - позитивният като по-сладко, но и по-замъгляващо ума и промяната гориво, а негативният като по-болезнено, но и по-директно насочващо такова! Именно неотговарянето от страна на терапевта на събудените и изплуващи очаквания спомага осъзнаването им и промяната им!

Линк към коментар
Share on other sites

Това което "съм" е най-вероятно "бях" това което "съм сега" вече не ми върши работа...все едно, че трябва да си поръчам храна в чужда страна и не знам езика...а сервитьорите ме подминават, пък аз си умирам от глад...звучи налудничаво, но в света на чувствата се оказвам пълен некадърник...или като Алиса в Огледалния свят, дето трябва да тича все наобратно, за да стигне там където иска...пък и тя поне знае къде е това :) за разлика от мен.

"Това което "съм"

е най-вероятно

"бях" това което "съм сега"

вече не ми върши работа...все едно,

трябва да си поръчам храна в чужда страна и не знам езика...

сервитьорите ме подминават,

пък аз си умирам от глад...

звучи налудничаво,

но в света на чувствата се оказвам пълен некадърник...

или като Алиса в Огледалния свят, дето трябва да тича все наобратно, за да стигне там където иска...

пък и тя поне знае къде е това :) за разлика от мен."

"Това" е повторено три пъти. Кого наричаш с "това"!? Кой се е оказал пълен некадърник!?

Не е нужно да ми отговаряш. Просто помисли.

Линк към коментар
Share on other sites

Това което "съм" е най-вероятно "бях" това което "съм сега" вече не ми върши работа...все едно, че трябва да си поръчам храна в чужда страна и не знам езика...а сервитьорите ме подминават, пък аз си умирам от глад...звучи налудничаво, но в света на чувствата се оказвам пълен некадърник...или като Алиса в Огледалния свят, дето трябва да тича все наобратно, за да стигне там където иска...пък и тя поне знае къде е това :) за разлика от мен.

"Това което "съм"

е най-вероятно

"бях" това което "съм сега"

вече не ми върши работа...все едно,

трябва да си поръчам храна в чужда страна и не знам езика...

сервитьорите ме подминават,

пък аз си умирам от глад...

звучи налудничаво,

но в света на чувствата се оказвам пълен некадърник...

или като Алиса в Огледалния свят, дето трябва да тича все наобратно, за да стигне там където иска...

пък и тя поне знае къде е това :) за разлика от мен."

"Това" е повторено три пъти. Кого наричаш с "това"!? Кой се е оказал пълен некадърник!?

Не е нужно да ми отговаряш. Просто помисли.

Разплаках се..., но се сближих със себе си, благодаря ти...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

Някой може ли да обясни повече за т.нар. "трансферна невроза" , доколкото разбирам това е състояние, което съпровожда често терапията и е един от инструментите и, ако знаете повече ще се радвам да науча. Благодаря :3d_073:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...