Силвия СД Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 На арабски език звучи така: суа - суа. Но няма как да го изпиша с арабски йероглифи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Съвест и будно съзнание е едно и също. Да. Мисля че будността е връзката със свръхсъзнанието. "Във всички работи в които умът присъствева - висшият ум, катастрофа не може да стане. За да може да издигнете себе си, непременно вашият ум трябва да присъствува"Учителят, Още по-блажени са Защо така поставяте знак за еквивалентност между съвестта и будното съзнание? А после и към висшия ум? Нещата може и да са свързани, но лично за мен всяко си е различно нещо. Бихте ли пояснили вашия ред на мисли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 (edited) Както е поставена темата и в будизма, в хиндуизма, и в суфизма, и в християнството се говори за тази будност. Някои примерно наричат това състояние: "Христово съзнание".Самоосъзнаването не е присъщо на животните. Макар и разпознаващи стопанина си, кучетата имат слаб контрол върху реакциите си. Тук не говорим и за будността на човека в обикновения делничен смисъл. Например вървим по улицата в будно състояние. Виждаме хора, дървета, птици. Буден прилича на будхи, означава интелект на санскрит. Умът с помощта на интелекта интерпретира видяното, тоест си "будна". Как интерпретира? Тук се проявява степента на будност. Доколко работи механичният ум, доколко интелекта, доколко, висшите способности за осъзнаване на причините на явленията. Доколко, самоосъзнаването и осъзнаването на другите като душа и дух. Защо така поставяте знак за еквивалентност между съвестта и будното съзнание? А после и към висшия ум? Нещата може и да са свързани, но лично за мен всяко си е различно нещо. Бихте ли пояснили вашия ред на мисли? Не е еквивалентност, а свързаност и "включване". Будността включва съвестта. Будността включва досег със свръхсъзнанието. Будността е осъзнаване на причинното тяло и душата. И др. ... Имал съм много състояния на съзнанието които будизма нарича "пикови" преживявания. В някои съм виждал огромен интензивен разумен живот отвъд интерпретацията на физическата сцена на земните събития. Дотолкова че бях напълно погълнат от видяното. Но това не е още будност. Будността е самоконтролът! Да знаеш защо избираш да виждаш, осъзнатост във всичките си действия. Редактирано Април 4, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Будността е самоконтролът! Да знаеш защо избираш да виждаш, осъзнатост във всичките си действия. Да, интересно, не бях го виждала понятието от тази му страна.... Защо не... Благодаря! В моето ежедневие будността се изразява преди всичко в отвореност, внимание, приемане с любов и разбиране на всичко, което ме заобикаля и се случва с мен и около мен. Но сега си мисля, че това също изисква самоконтрол - но не мислите и ценностите да контролират поведението ми, а обратно - Любовта в мен да контролира мислите ми и влиянието им върху мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 (edited) В моето ежедневие будността се изразява преди всичко в отвореност, внимание, приемане с любов и разбиране на всичко, което ме заобикаля и се случва с мен и около мен. Но сега си мисля, че това също изисква самоконтрол - но не мислите и ценностите да контролират поведението ми, а обратно - Любовта в мен да контролира мислите ми и влиянието им върху мен. Хубаво допълнение Ограничените статични концепции в ума - със сигурност не са Любовта. Самоконтролът да идва от истинската ни същност. Тя е фина, нежна като цвете, както едно дете е фино и безгрижно, невинно. Грубите сетива и его не са наша истинска същност. Когато низшето се подчинява и прекланя пред висшето - Божественото може свободно да се прояви. Редактирано Април 4, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Самоконтролът не е будност на съзнанието, не е и следствие, а условие(едно от многото). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 (edited) Ограничените статични концепции в ума - със сигурност не са Любовта. Самоконтрол от истинската ни същност. Тя е фина, както едно дете е фино и безгрижно, невинно. ?#8220;рубите сетива и его не са наша истинска същност. Когато низшето се подчинява и прекланя пред висшето, то може свободно да се прояви. Безспорно статичните концепции не могат да бъдат част и от будността на съзнанието . Будността на съзнанието е всичко друго , но не и статичност , а постоянно вземане на решения . Много пъти съм изпитвала будност на съзнанието чисто интелектуално , независимо къде се намирам или с кого , аз постоянно строя в съзнанието си бъдещи конструкции , изследвам , разсъждавам , будна съм , мисля съсредоточено върху нещо , което занимава ума ми продължително . Понякога съм изпитвала и духовна будност на съзнанието , съвсем различни неща са в обсега ми на интерес . Мисля , че будност на съзнанието е начин на функциониране , затова статичност не може да има . Това всъщност е състояние на духа , някакъв вид бъдене , съществуване . Статичната усмивка ми дава възможност да задържа и концентрирам будността си за по - дълго време , като се дистанцирам от емоциите си и временните си състояния . Редактирано Април 4, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 (edited) Самоконтролът не е будност на съзнанието, не е и следствие, а условие(едно от многото). Казвал ли ти е някой, че си възмутително буден за възрастта си! Инатари, будността е статус на очите, а не на устата. Редактирано Април 4, 2007 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 Инатари, будността е статус на очите, а не на устата. Силвия , не ми звучи убедително това . Аз говоря за вътрешна усмивка , за вътрешна радост , а това не е свързано нито с очите дотам , нито с устата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 (edited) ...будност на съзнанието е начин на функциониране... Това всъщност е състояние на духа, някакъв вид бъдене , съществуване За мен това функциониране е вниманието към истината. Тя е отвъд частните си прояви, макар да ги включва, да "... дистанцирам от емоциите си и временните си състояния " Истинското внимание е също очакване, готовност Мъжът да чака да дойде Господ в сърцето му, той да каже "Господи, каквото заповядваш, аз ще изпълня твоята воля" Още по-блажени са awake ~ awaiting Редактирано Април 4, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 ...будност на съзнанието е начин на функциониране... Това всъщност е състояние на духа, някакъв вид бъдене , съществуване За мен това функциониране е вниманието към истината. Тя е отвъд частните си прояви, макар да ги включва, да "... дистанцирам от емоциите си и временните си състояния " Истинското внимание е също очакване, готовност Мъжът да чака да дойде Господ в сърцето му, той да каже "Господи, каквото заповядваш, аз ще изпълня твоята воля" Още по-блажени са awake ~ awaiting Мисля , че много добре те разбирам Вальо ! Само човек трябва да излезе от буквалното мислене . Да погледне малко , по- абстрактно и всичко ще бъде наред. Самоконтролът е будност за Валентин , защото по този небуквален начин той диференцира чувството си за осъзнатост , самобудност. И аз съм напълно ОК с това . Да не слагаме в рамки и заучени фрази , знанието си , а напротив да се забавляваме , да излезем от дефиницията и всеки да си каже мнението свободно . Не на дефинициите !!!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 4, 2007 Доклад Share Добавено Април 4, 2007 (edited) Има и пробуденост към влиянието на душата. Може да се изрази и с думите "вътрешна светлина". Част от мъглата се стопява. Светът се разширява и става малко по-ясен. Жизненият тонус се покачва. Възниква чувство за вътрешна сигурност. Мислите и действията стават по-обосновани и целенасочени, но липсва привързаност към резултата. И всичко това на фона на едно неопределено чувство на радост и любов. Красиво състояние, но е трудно да се задържи за по-продължително време. Все пак никой не може да ни отнеме това което ни е завещано. Но никой няма и да ни го даде. Трябва просто да положим необходимите усилия и да си го вземем. Редактирано Април 4, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 5, 2007 Доклад Share Добавено Април 5, 2007 :thumbsup2: Станимир! Благодаря! Много точно и съществено допълнение - обобщение, струва ми се... Според теб будността към влиянието на душата съчетава будността към заобикалящия ни свят - "Светът се разширява и става малко по-ясен."; самоконтрола над егото и мисловните ни модели - "Мислите и действията стават по-обосновани и целенасочени, но липсва привързаност към резултата." ; също така и равновесие на емоционалното ни състояние - "И всичко това на фона на едно неопределено чувство на радост и любов. " Сега си мисля, че може би точно това, което толкова сполучливо си описал и нарекъл "будност към влиянието на душата" бих могла да нарека за себе си "будност към Божественото". :thumbsup: Как според теб може да се премине в това състояние и защо е трудно да се задържи дълго време? Благодаря предварително за отговорите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 5, 2007 Доклад Share Добавено Април 5, 2007 Будността е бдение. Бъдене! Тя е състояние на перманентна тревожност на съзнанието. Незамлъкваща камбана. За това състояние се изискват само уши и очи. Нищо повече. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 5, 2007 Доклад Share Добавено Април 5, 2007 (edited) Сега си мисля, че може би точно това, което толкова сполучливо си описал и нарекъл "будност към влиянието на душата" бих могла да нарека за себе си "будност към Божественото". :thumbsup: Как според теб може да се премине в това състояние и защо е трудно да се задържи дълго време? Благодаря предварително за отговорите. Изумително! Съвсем явствено виждам спираловидния характер на човешкото търсене, и то не като проява на индивидуалното търсене, а като интерференция на вълни, при която всяка вълна се разпространява независимо от другите, но участва в общата интерферечна картина! Та преди две години Венци е писал в тази тема: "Будни бъдете!" - там където се използва е неоценимо важен контекста. Будни с какво и за какво! Преценете сами! Ето, отговорът на Донка на втория въпрос (като че е по- лесен) съвпада с моя отговор и с отговорите на много други преди нас, и ми прилича на достатъчно възможен и верен (игнорирам капаните на думите и тълкуването им, иначе изобщо няма нужда и да говорим) . Остава отговорът на първия въпрос. От правилния му отговор зависи дали търсещият ще съумее "да премине в това състояние" и дали ще може " да се задържи в него" . Обаче наближава Великден. Направо прилича на подсказване... От това, как и доколко сме готови да го посрещнем (направо и с какво...), зависи доколко може да доближим и до отговора на първия въпрос. Дано да сме все по- готови... Редактирано Април 5, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Април 5, 2007 Доклад Share Добавено Април 5, 2007 Будността на съзнанието се ражда по пътя между зората и здрача. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 5, 2007 Доклад Share Добавено Април 5, 2007 Как според теб може да се премине в това състояние и защо е трудно да се задържи дълго време? Благодаря предварително за отговорите. Основната пречка за постигането на това състояние е влиянието от страна на нисшето аз, което се опитва да върне човека към досегашното му състояние на съзнание. Това нисше аз трябва да бъде приучено към новия ритъм, т.е. нашите мисли и чувства да бъдат пречистени, а навиците и страховете, които ни теглят назад преодолени. Тогава душата ще може свободно да се прояви в трите свята (физически, ментален и емоционален), а не само за определени периоди - по-кратки или по-продължителни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 5, 2007 Доклад Share Добавено Април 5, 2007 Точно същото си мислех преди да прочета отговора! Може би процесът на преминаване към "вътрешната светлина" е всъщност връщане към нея, възстановяване. Съвсем съм съгласна с това, че низшето ни аз започва да пречи на вътрешната светлина, когато му дадем приоритетната роля, когато се идентифицираме с него. Това, обаче съвсем не означава да се откажем от него - напротив. Ако се научим да си служим с ума и личността си, за да се вписваме хармонично в света си и да се усещаме като част от него; за да контролираме и почистваме емоционалните си състояния и реакции, може би шансовете ни да останем в състоянието "будност към душата" или вътрешна светлина значително ще се увеличат? Забелязала съм, че когато нещо в света ми предизвика негативна емоция и наруши състоянието на спокойна радост, умът веднага се заема да открие кое е "доброто" в "злото" и какво вътре в мен изисква промяна, за да го приема. Когато умът си свърши работата добре, негативната емоция се трансформира в многократно по-силна положителна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 6, 2007 Доклад Share Добавено Април 6, 2007 Благодаря ви Станимир и Донка мислех си за това и аз, но сякаш не бях сигурна. Вие ми помогнахте да си доизбистря отговорите Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 Ето един поглед към темата за будността на съзнанието чрез Йога-сутрите на Патанджали-Стабилност и Самадхи Когато земята се разклати дори за 2 секунди знаете какво разрушение става. Можеш да съществуваш на тази планета само защото земята е стабилна. От време на време земята се разклаща, няколко секунди са достатъчни да спрат живота за много дни напред. Ако се случи някакво природно бедствие: потоп, силни дъждове, силна жега, това нарушава живота. Ти можеш да бъдеш в мир само ако природата е в мир, когато природата е стабилна. От време на време природата се разклаща. Твоите сетива са разклатени всеки ден. Когато сетивата са разклатени, те ти дават [неспособност да видиш Бога в теб]. Това обезпокоява мирът в теб. Както когато природата е стабилна има мир, така и когато в теб сетивата са стабилни, и в теб има спокойствие и мир. Медитацията може да се случи, когато в природата има хармония. Когато има хармония в твоите сетива, когато те са фиксирани. Очите ти стабилни ли са? Спокойни ли са? Дишането ти стабилно ли е? Потока на праната в теб хаотичен ли е, или е спокоен и плавен? Когато сетивата ти са стабилни, тогава и душата, духът, съществото в теб е спокойно. Кога се разклащат нашите сетива? Когато сетивата виждат вместо природата на Аза, предметите навън. Сетивата са по между: от едната страна е предмета, от другата страна е Аза. Когато сетивата мислят, че удоволствието идва при мен от предмета отвън, тогава те се разклащат. Дори няколко минути, в които сетивата са разклатени, те се изморяват. Те стават неспособни да се наслаждават и да преживеят радостта. Когато сетивата са стабилизирани, тогава праната, която е нестабилна, също става стабилна. Може да сте забелязали, когато правите пранаями, праната става стабилна. Всички онези моменти, когато не се чувстваш добре, нещастен си, или има страх в теб, можеш да наблюдаваш праната. Това не е нищо друго като усещане, освен праната, която е разклатена. А Самадхи е стабилността в праната. Ако праната е нестабилна не се безпокой:”О, праната се клати...”. Просто знаейки, наблюдавай, бъди в това няколко секунди и праната ще се стабилизира. Това е да си в своя център. Това те довежда в едно състояние, когато си изцяло празен. В тази сутра Патанджали казва:”Ти ставаш като кристал”. Кристалът съществува, но все пак пропуска светлината. Въпреки че съществуваш по време на Самадхи, ти не си там изобщо. Можеш да кажеш-сякаш живееш без да съществуваш. Това е Самадхи. Когато си с Аза-ти си само с него, стабилен, блажен и радостен. Когато си със сетивата-ти си изцяло погълнат от тях. А когато си в предмета на сетивата-ти ставаш предмета на сетивата. Както кристалът. Какъвто и цвят да сложиш пред кристала, без никаква пречка кристалът приема този цвят. По същия начин ти поглеждаш светлината, ти ставаш едно с планината. Това е Самадхи. Има два типа Самадхи, които Патанджали описва. Сетивата ти дават знанието за света. Също така знанието за теб те дават на света. Когато ние ги изчистим и направим празни, тогава ти ставаш като кристал. Душата в теб отразява Бога. Сетивата в теб отразяват тази душа, тази Божественост в теб. Тогава ти поглеждаш цветето и не само го виждаш, но ти го докосваш, ти го чувстваш, ти го слушаш. Изцяло се активират всички твои сетива. Като кристалът, който отразява Съществото в теб, душата в теб. Също така предметите на сетивата, те също отразяват едно божество. Това е сабиджа Самадхи. Разбирате ли какво казвам? Ти поглеждаш планината, и тя ти напомня за Аза, Съзнанието. Ти поглеждаш цветето-и цветето ти напомня за Съзнанието. Поглеждаш слънцето, луната, просто се взреш в океана и това ти дава идея за непроявеното, за Аза. Чрез който всичко се е проявило. В същия този момент Самадхи се случва в теб, ти си в Самадхи. Ти гледаш слънцето, и тогава си в Самадхи. Защото умът е стабилен, сетивата са стабилни. Стабилността е сила. А тази стабилност също е безпристрастна. Можете да направите експеримент. Нека няколко момента тялото да е спокойно, стабилно. Очите също да бъдат спокойни. И ще видите-почти мигновено умът също става стабилен, затихва. Дишането също ще утихне. Това е когато времето спре и започне безсмъртието. Преди времето да те погълне. Преди тази земя да те глътне, ти се събуди. Ти погълни времето. Самадхи е това състояние, в което чувстваш, че можеш да останеш в това състояние милион години. Самадхи е състоянието, в което умът застива. Когато сложите зеленчуците във фризера-те остават свежи завинаги. Самадхи е замразяването на твоя живот, тайната на младостта. Тайната за един ентусиазъм, за подновяването на живота. Всички имаме погрешно разбиране за Самадхи. Мислим, че Самадхи е да седиш без да дишаш, хората стават много слабички, целите посипани с пепел. Много странни разбирания относно Самадхи. Всичко каквото преживееш става много свежо и придобиваш една острота на наблюденията си. Знаете ли, когато сме щастливи ние се чувстваме разширени. Забелязали ли сте? Когато си щастлив какво е твоето чувство? Какво се случва? Ти чувстваш, че се разширяваш, чувстваш едно разширение. А когато си нещастен какво се случва? Става едно свиване, стягане. Не е ли така? Също така, когато нашето съзнание се разширява ние имаме склонността да заспиваме. Когато постигаме острота на съзнанието-ние се стягаме. Ако искаш да вкараш конец в ухото на игла, е необходимо да имаш будност, за да успееш. Един полузаспал или пиян човек не може да направи това. Ако трябва да нанижат малки перли, не могат да го направят. За да направиш нещо фино, ти се нуждаеш от острота на съзнанието. По същия начин когато съзнанието е разширено-няма острота, а когато има острота на съзнанието ти, няма отпускане, няма разширение. Комбинацията на тези двете. Ти си напълно отпуснат и разширен и в същото време имаш тази острота на съзнанието, острота на интелигентността. Това е Самадхи. Твоите сетива стават толкова ясни. Ти можеш да разбереш по-добре, да видиш по-добре, да чуваш по-добре. Самадхи е да си чувствителен към другите. Когато ти станеш чувствителен, тогава природата става чувствителна към теб. Природата започва да те слуша. Как може да стане това? Какво е условието? Казах вече, че когато всички тези пет дейности за които говорихме, са повишени. Съзнанието, което контролира ума, предмета и сетивата. Всичките тези три неща са под контрол-тогава настъпва хармония. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Юни 8, 2007 Доклад Share Добавено Юни 8, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Май 26, 2008 Доклад Share Добавено Май 26, 2008 (edited) ... Редактирано Май 26, 2008 от Milena Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.