Прочетено знание и хрумнало знание. Има ли разлика?

[B__]

Прочели сме нещо и хоп знаем нещо.

Или пък сме получили знание от типа хрумване, "умен съм бил, сетил съм се", "ей-така ми дойде", "изплетоха се едни мисли в мен".

Хората обикновено почти винаги вярват на прочетенето знание. Ако книгите са в голям тираж, издадени в много страни и харесвани от близките ни хора, то още по-добре, то ще вярваме още повече.

Но ако някой каже, абе хрумна ми еди-какво си и хората веднага мислят, абе този глупости си мисли, защо си мисли, че е прав и т.н.

Чудя се какво толко има в голям куп букви?!

Та ние като четем, не четем мислите на автора или опита, който е довел до тези писания.

А и няма как да се предаде този опит.

А без него, колкото и да четем, получаваме единствено някаква наша интерпретация на написаните символи.

И не само наша, но и на егрегорите, под чието влияние се намираме.

Ако съм ревностен член на някое братство, розенкройцер, масон и т.н., то интерпретацията на книгата, която създавам, докато я чета, ще бъде от гледна точка на идеологията и вярванията на братството/школата.

И колкото по-нисък е този егрегор в духовния свят, толко по-ограничено ще е приемането и на видимите в книгата идеи и толко повече критичната част на интерпретацията.

Но на интерпретацията влияят не само егрегорите, с които сме силно свързани.

Например, не искам да плащам за адвокатски услуги за нещо дребно и почвам да чета юридическа литература по интересуващия ме въпрос. По едно време в главата ми се ражда мисъл "абе аз без юридическо образование май няма да се справя, я по-добре да ида пр адвокат". Та моя ли е тази мисъл или ми я е "подпъхнал" егрегора на адвокатите, който се грижи за хонорара им

Освен това при интерпретацията на прочетеното от книгата използваме само съзнателната логика, т.е. придобиваме единствено съзнателно знание.

Ако погледнем пирамидата на човешкото знание, то съзнателното такова се намира на върха и обхваща малка част от него. А несъзнателното е много нива надолу и по обем десетократно надвишава съзнателното.

Нашия живот се управлява успешно от цялото ни знание и е ясно, че несъзнателното е огромна част.

Всяко знание, за да има успех в практиката, се състои от две части съзнателна и несъзнателна. Съзнателната част без несъзнателната не върши никаква работа на човек. Затова в училище и университета има теория, но има и практика, където се добива несъзнателното знание. Което се налива неусетно чрез егрегора на училището, личността на учителя, енергетиката на предметите, с които се осъществява практиката и т.н.

А като четем книга, то получаваме само съзнателно знание, т.е. практически безполезно, вкл. и в духовната сфера.

Преди време тренирах Катори (японско бойно изкуство с мечове) с едни момчета. Уж бях разбрал как се държи меча, но практически не се получаваха успехи. А държането на меча е критично за защитата при Катори. И веднъж споделих това с един приятел, който е ....да кажем парапсихик. Влязохме в двубой и след половин минута се усетих как рабрах, че трябва да се държи меча. Тоест получих несъзнаваното знание за това. От този момент за повечето хора, с които тренирахме аз стана неуязвим. Ей така, без никакви усилия.

Знание може да се получи цялостно само личе в лице. Казват мимики, жестове и т.н. на предаващия знанието, но основното е съвместната работа на двете енергийни полета, които предават несъзнаваното знание.

Затова някои автори си слагат снимките на книгите, за да има поне някаква връзка.

Други създават енергиен образ на книгата, който се предава заедно с нея и е свързан с писателя. Тук верно могат да се получат някакви несъзнавани знания и реално да има практическа полза.

Но общо взето знание получено от "известна" книга не е по-правдиво и нещо повече от това приятел да ти каже: "абе хрумна ми еди-какво си".

Дори приятел, ако ти го каже това "хрумване", то може да има много по-висока стойност за теб от прочитане на книга, защото сте свързани енергийно и кармично и той не го е "хрумнал" това знание просто така, а това е свързано и с тебе. Същото е с писането във форуми, където хората не са събрани просто така случайно един с д руг.

Как все пак да четем книги?

Ами можем да медитираме, докато четем. Многократно прочитане и медитация над пасажи играе много добра роля за свързване с полето, т.е. с "базата данни" знания на автора, съпътстващия егрегор и т.н.

Като почнат да ни "хрумват" мисли свързани с прочетеното значи медитацията е успешна.

Аз понякога на страница съм отделял половин час.

Та толко за хрумките. По-малко четене, повече мислене.

[Станимир]

...

Знание може да се получи цялостно само лице в лице. Казват мимики, жестове и т.н. на предаващия знанието, но основното е съвместната работа на двете енергийни полета, които предават несъзнаваното знание.

Затова някои автори си слагат снимките на книгите, за да има поне някаква връзка.

Други създават енергиен образ на книгата, който се предава заедно с нея и е свързан с писателя. Тук верно могат да се получат някакви несъзнавани знания и реално да има практическа полза.

...

Какво значи „лице в лице“? Знанието не е от материалния свят. При него земното понятие за пространство не е валидно. Казваш: съвместната работа на двете енергийни полета. Но в мисловния свят близостта се определя от мисълта. Ако аз мисля с определена настройка спрямо автора на дадена книга, аз мога да „вляза в енергийното му поле“, без значение на разстоянието и на това дали въобще е жив, т.е. мога да получа повече впечатления, отколкото ако го срещна на физически план. Горе-долу това е принципа при медитацията със семе. Човек насочва вниманието си към определен въпрос и определени идеи, свързани с въпроса изплуват в съзнанието му. Значи, ако аз чета дадена книга, мога да изляза извън личната си позиция и да вникна в нея от гледната точка на автора, а мога да надхвърля и тази гледна точка, и да разгледам съдържанието съвсем безпристрастно, получавайки всякакви възможни идеи свързани с прочетеното от по-високите слоеве на менталния свят. (Когато казвам, че мога да вникна в книгата от гледна точка на автора, разбира се това е с уговорката, че аз ще вникна в книгата само дотолкова, доколкото ми позволява собственото ми съзнание. Ако чета книга примерно от някоя по-напреднала духовно индивидуалност, аз няма да успея да вникна в написаното в цялата пълнота, която авторът е вложил.)

[Донка]

Замислих се над това с хрумването и се разрових в опита си с четенето.

Значи правила съм го много това, за което говори Божидар - "въртенето" на един откъс и медитирането върху него и хрумването ... Обаче има една вярна пословица - насила хубост не става. И съм се убедила, че хрумвания, дошли по такъв преднамерен начин после са ме блокирали задълго.

После реших да отпусна тази филологическа хватка и да чета като дете - ей така каквото ме привлече само. Дадох си тази свобода, макар да не е лесно за професионалист да го направи. Осъзнах, че старанието ми да хвана хрумване по всеки откъс си е чиста проба гордост - усетих някакъв вътрешен срам и самокритика - "уж си филолог, а....". Оо, казах си, значи се идентифицираме с ролята, с която май се гордеем???

И товар падна от душата и ума ми. Сега чета само по вътрешен импулс и той ме води какво, кога... После прочетеното само се върти дълго в главата ми - къде осъзнавано, къде не съвсем... Започвам да виждам написаното в ситуациите, в които попадам и тогава м осеняват хрумванията... сами си идват. Но не бих ги нарекла знание...

Чела съм много, например, за пентаграма, но това е информация, която съм приела. Част от тази информация съм проверила, ползвала, мислила съм над нея, хрумвания съм имала и за себе си съм осъзнала много неща - за личното ми знание - ами то е хармонично съчетание между прочетеното и осъзнатото от мен дотук - и още има много напред. Не съм склонна да търся разликите между двете ( а то има и повече) съставки на знанието, защото ако се разделят, това вече няма да е знанието, според мен.

[Станимир]

Чудя се какво толко има в голям куп букви?!

Та ние като четем, не четем мислите на автора или опита, който е довел до тези писания.

А и няма как да се предаде този опит.

А без него, колкото и да четем, получаваме единствено някаква наша интерпретация на написаните символи.

Аз възприемам написаното в книгите както примерно една карта. Искам да отида в някой град, но не знам пътя. Обаче ако си купя пътна карта, ще мога да се ръководя по нея. По същия начин ако книгата е написана от човек който действително познава пътя, т.е. вече е преминал по него, то и написаното ще ми бъде от полза и ще ми послужи като ръководство при собственото ми пътуване. То не отменя необходимостта от собствен опит, но може да ми бъде в изключителна помощ и да ми спести множество отклонения. Ако книгата наистина е написана от човек, който самият е изминал пътя, а аз следвам указанията стриктно и усърдно, то резултатът ще е положителен.

[B__]

Станимир, не мислех, че знам как да ти отговоря, докато не срещнах тези твои думи:

Не мисля, че прочитането на словото може да замени директния контакт с Учителя. И все пак може да бъде зададен въпросът: Какво ни пречи четейки учението, и не само четейки, но във всеки един миг от живота да бъдем в жива връзка с Учителя?

Това е и моето мнение и то е малко по-инакво от това:

.... Ако книгата наистина е написана от човек, който самият е изминал пътя, а аз следвам указанията стриктно и усърдно, то резултатът ще е положителен.

Но, тука има едно голямо но. Както писах по-нагоре, някои книги имат енергийни копия.

Беседите на Учителя също имат няколко нива на несъзнавано знание и затова са много полезни.

Затова от четенето им има много по-голяма полза, отколкото от други книги....не че ги чета много прилежно

Как да разберем това? Четем текста и въпреки външната му сухост изведнъж изпитваме големи емоции....с една дума разчувстваме се.

Това значи, че автора е сложил отпечатък от несъзнавано знание върху текста.

Но от твоите постове в тази и предишната тема, която пуснах, разбирам, че не си се свързал енергийно с мен, за да може да усетиш по-пълно това, което пиша.

Което пък означава, че аз не съм се свързал енергийно с теб и не съм интегрирал твоя мисловен модел.

За което се извинявам и ще се опитам да го направя

Редактирано Май 4, 2010 от БожидарЗим

[Дъгата]

Мисъл на деня (отдолу на заглавната страница на стария Портал)

Мнозина интелектуалци, които цитират пророците, ми напомнят грамофонните плочи.

Точно както на един грамофон се пускат плочи със свещени текстове, без той да разбира тяхното значение и смисъл, така мнозина учени изричат свещени писания, без да схващат техния истински смисъл.

Те нищо не знаят за дълбокото съдържание на писанията, което може да преобрази нашия живот.

Такива хора не придобиват никакво познание при тяхното четене, а получават само знание от думи.

Те се възгордяват и с удоволствие провеждат дебати.

Затова ви съветвам по-малко да четете и повече да медитирате.

(Парамаханса Йогананда)

синхронност с темата

[Inseparabile]

Хареса ми казаното от Донка: "Започвам да виждам написаното в ситуациите, в които попадам и тогава ме осеняват хрумванията.....сами си идват."

В началото възприемах като субективно усещането ми, че когато човек или събитие ме впечатлят силно, по- силно от обикновеното, това е свързано с жизнения ми път, този, който предстои да бъде извървян.По- късно научих, че това отдавна е било известно и не съм открила топлата вода, нито усещането е толкова субективно /"Дао на И Дзин", "Аратрон" 98г./.

Когато се зашумя около паметната плоча на Яна Язова, ме впечатли интересът ми към събитието и злополучната съдба на тази жена. След това ежедневието ме погълна и забравих. До днес. Днес, питайки се какво знам за Андрей Николов, открих в Уикипедия, че той също не е бил безразличен към Яна Язова. Следвайки"с последен дъх"Уикипедия, прочетох, че: " С цялостното си творчество Андрей Николов хвърля мост между европейската скулптурна традиция /в духа на Роден/ и българската модерна скулптура на 20 век. Един европеец от голям мащаб, който с живота и творчеството си приближава България към сърцето на Европа".

Стана ми още по- интересно и отворих " Предсказване и синхроничност " на Мари- Луиз фон Франц, където още на първата страница се затичах пак след буквите, според които " Схващането за света, което Юнг се опитва отново да постави на фокус и на който гадаенето поначало се опира, е това за синхроничността.......Каузалното мислене е, така да се каже, линейно /събития от рода A B C D/. Човек се опитва да проследи назад в ума си защо са се появили тези свързани следствия........Синхроничното мислене, класическият начин на мислене в Китай, е мислене в полета. В китайската философия подобно мислене се е развило и диференцирало много повече, отколкото в която и да било друга цивилизация. Въпросът там не е защо нещо се е появило или какъв фактор е довел до този резултат, а какво е склонно да се случва заедно, в един и същ момент.

Китайците винаги питат: "Какви неща обичат да се случват едновременно?". Така че центърът на тяхното полево понятие би бил времевия момент, около който са групирани съби- тията A, B, C, D и т.н."

Като си помисля, че И Дзин ме откри в началото на 90 -те ,в период изпълнен с несгоди и препятствия, за да стигна до мъдростта на Учителя, се надявам да съм "на финалната права". И благодаря на Бога!

Дори не съм убедена, че разсъжденията ми се вместват в темата, така че постъпете както намерите за добре, няма да се засегна, споделям опит.

Редактирано Май 30, 2012 от Inseparabile

[vorfax]

Ако книгите са в голям тираж, издадени в много страни и харесвани от близките ни хора, то още по-добре, то ще вярваме още повече.

Но ако някой каже, абе хрумна ми еди-какво си и хората веднага мислят, абе този глупости си мисли, защо си мисли, че е прав и т.н.

И не откриваш правота в това?

[vorfax]

По-малко четене, повече мислене.

Това звучи като "с по-малко камъни, повече дувари".

[Guest Емил от Льонеберя]

Съгласен съм с Божидар, макар че не прочетох мнението му /погледнах накрая съвета за по-малкото четене/.

[vorfax]

Ее, защо някой ми е местил мнения? Писах, че подкрепям становището на автора, за по-малко четене и повече мислене, защото от прочетеното само оглупях.