Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мадара - един от археологическите резервати на България



[size="2"][color="#006400"][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Madara_rocks.jpg"]Източник[/url]

Мадара е название на историко-археологическия [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82"][size="2"][color="#006400"]резерват[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], който обхваща няколкостотин декара площ, която от [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/2006"][size="2"][color="#006400"]2006[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] година трябва да бъде и защитена територия. Центърът на резервата е около Голямата пещера - скален навес с височина около 30 метра, и намиращата се в близост Малка пещера. И двете природни образувания са давали подслон на най-древното население на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8"][size="2"][color="#006400"]Балканите[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"]. Поради внушителността и необичайността си, както и заради обилната вода, изтичаща от скалите, те са се превърнали в най-големия култов комплекс на Балканите - много по-древен и мащабен от [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8"][size="2"][color="#006400"]Делфи[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B0&action=edit&redlink=1"][size="2"][color="#006400"]Додона[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] или останалите известни днес в [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0"][size="2"][color="#006400"]Европа[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] прорицалища на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8"][size="2"][color="#006400"]гърците[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"].[/color][/size]

[size="2"][color="#006400"][/color][/size][img]http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e1/Madara_rocks_2.jpg/789px-Madara_rocks_2.jpg[/img]
[b][size="2"][color="#006400"]Първите научни съобщения за Мадара прави през [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/19_%D0%B2%D0%B5%D0%BA"][size="2"][color="#006400"]19 век[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%93%D0%B5%D0%B9%D0%B7%D0%B0_%D0%A4%D0%B5%D1%85%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1"][size="2"][color="#006400"]Гейза Фехер[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], по-късно детайлизира [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BB_%D0%A8%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BF%D0%B8%D0%BB"][size="2"][color="#006400"]Карел Шкорпил[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], а първите археологически сондажи и проучвания - [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D1%84%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2"][size="2"][color="#006400"]Рафаил Попов[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"]. Повечето учени в началото концентрират усилията си да анализират и обяснят същността на Мадарския релеф. Според първите публикации той изобразява [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D1%80%D1%83%D0%BC"][size="2"][color="#006400"]хан Крум[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"]. Втора научна школа свързва създаването му с [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3"][size="2"][color="#006400"]Омуртаг[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], а най-новите обяснения на сравнително младата генерация археолози и учени са, че най-вероятно това е образ на Бога - [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BC"][size="2"][color="#006400"]епоним[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] на българите. За сравнение подобно конно изображение на Бог Ахурамазда съществува близо до [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%8F"][size="2"][color="#006400"]персийската[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] столица [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%BD"][size="2"][color="#006400"]Ктезифон[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], но е по-ранно и стилистично различно. Освен това е в обща композиция с персийски владетел, на когото връчва знаците на властта. Възможно е, допускат някои учени, Мадарският релеф да е заимстван, запаметен от българите по пътя им към земите на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F"][size="2"][color="#006400"]Византийската империя[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] и изваян в скалите като знак на българското им притежаване.[/color][/size][/b]
[size="2"][color="#006400"]От [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/2003"][size="2"][color="#006400"]2003[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] година екип на доц. Неделчо Неделчев и Георги Атанасов от Шуменския регионален исторически музей и Шуменския университет локализираха и проучиха местна работилница за оброчни плочки с образа на тракийския конник. Въз основа на иконографска близост доцент Неделчев се опита да обоснове наличието на Мадарския релеф със запазената традиция да се почита конникът. В местния музей се съхранява и един от малкото запазени по нашите земи слънчеви часовници с изображение на Орфей, което е пряко свидетелство за наличие на орфически култ.[/color][/size]

[size="2"][color="#006400"]Площта около светилището вероятно е мащабно сателитно селище на големия култов комплекс под скалите - все още непроучена, поради липса на средства. В средата на 20-ти век е разкопана твърде голяма по площ римска вила (над 2 декара), разположена на възвишение над сегашната ж.п. гара.[/color][/size]


[b][size="2"][color="#006400"]Голямата пещера [/color][/size][/b]
[size="2"][color="#006400"]Още древните траки превръщат Мадарската Голяма пещера в светилище. Намерени са оброчни плочки на Богинята-майка [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B4%D0%B0"][size="2"][color="#006400"]Бендида[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D1%84%D0%B8&action=edit&redlink=1"][size="2"][color="#006400"]Трите нимфи[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] и на [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D0%B9"][size="2"][color="#006400"]Асклепий[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"]. Най-интересен обаче е фрагментът от [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%80"][size="2"][color="#006400"]мраморен[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] къс със [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BA"][size="2"][color="#006400"]зодиакалните[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] знаци, което е пряко доказателтво, че в скалния храм е пребивавал прорицател-гадател, какъвто вероятно е имало в по-големите тракийски светилища, споменати от античните извори. Родопските светилища са посещавани и от гърци и [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B8"][size="2"][color="#006400"]римляни[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"], поради граничната зона. Светилищата на север от [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%81"][size="2"][color="#006400"]Хемус[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] остават сравнително непознати за античните автори, като изключим [/color][/size][url="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%81&action=edit&redlink=1"][size="2"][color="#006400"]Хелис[/color][/size][/url][size="2"][color="#006400"] и зафиксирания там култ към Залмоксис.

[img]http://ninaantonova.blog.bg/photos/9933/original/001249026_1.jpg[/img]
[/color][/size]
[b][size="2"][color="#006400"][img]http://www.photostreet.info/img/article/91/data/1302_desc.jpg[/img]
[b][size="2"][color="#006400"][/color][/size][/b]

Християнският параклис под Голямата пещера[/color][/size][/b]
[size="2"][color="#006400"]По това време в подножието на скалата, в близост до Голямата пещера е изграден и манастирски параклис. Според няколко ясновидки той е бил посветен на местна светица, чието име е забравено. Параклисът е разрушен през 14-тото столетие по време на унищожително земетресение, затрупало и единствения стълбищен достъп (така наречения таен вход) до крепостта на скалното плато. Крепостта е изградена през 2-3 век преди новата ера, подновявана от римляни, българи и византийци. Има сведения, че съществува до идването на османските орди.

[/color][/size]

Фото Информация


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...