Диана Илиева Добавено Август 30, 2009 Доклад Share Добавено Август 30, 2009 Щедростта ... как я разбирате, какво значение има в живота ни? Днес се замислих по-сериозно, след като прочетох това: Щедростта означава не просто да давате на другите нещо, от което ще имат полза, а главно проява на състрадание и добронамереност, при която освен полза, енергията на вашата щедрост дава сила на получаващите. Чувстват се добре, когато приемат вашия дар. Това привлича късмета към тях и увеличава щедростта в света. Както обикновената настинка, щедростта лесно може да бъде прихваната и разпространена - естествено, спонтанно действие, което може да бъде и планирано, и насочено, така че да се превърне в умение да проявяваме вродената си доброта. Религията и философията често причиняват по-голяма липса на щедрост, отколкото всяка друга човешка дейност. Те не са нищо повече от хладилни чанти, в които носим разхладителни напитки за душите си. Ако истински желаете да усетите енергията, която може да трансформира страданието и да излекува дълбоко залегнали кармични модели в самите нас и в другите, трябва да знаете, че в целия живот съществува едно-единствено истинско учение: любов и доброта. Тибетското изкуство на живота, Кристофър Хансард, изд. Хермес, стр. 84 Съгласни ли сте с написаното от автора? Какви са вашите наблюдения? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Август 30, 2009 Доклад Share Добавено Август 30, 2009 Напълно съм съгласен.То това е целта на човечеството индивидуалните енергии да дават информация на всички и така душите им по-бързо да се усъвършенстват. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Август 30, 2009 Доклад Share Добавено Август 30, 2009 (edited) в целия живот съществува едно-единствено истинско учение: любов и доброта. Съгласни ли сте с написаното от автора? Какви са вашите наблюдения? Да, определението е добро. С цитата също съм съгласна. Обаче нещо не е популярно в нашето общество и време, донякъде и конкретно в нашата страна. " Както обикновената настинка, щедростта лесно може да бъде прихваната и разпространена" - е тук вече явно имаме вроден имунитет. Колкото пъти се опитах да създам ефекта на доминото, толкова пъти запецвах на първата плочка ( с малки изключения) . Даже хората, получили моята щедрост, постепенно решават, че това е задължително положение и оттук нанатък съм длъжна все така да правя. Защо ли? Сигурно аз бъркам някъде. Не видях отговора на Томодаши , а май този път сме си разменили настроенията. Та за да не съм голословна, ето една история. Леко поизменена, макар че участникът няма да се познае, дори и да не беше. Има в моята служба един възрастен колега, който произвежда селскостопанска продукция. Никога не сме били в приятелски отношения, само в съвсем сухи колегиални. И другите не са близки с него. В едно жарко лято преди 3 години гледам - китката му превързана здраво с една стабилна превръзка и той с дълъг ръкав, за да не се вижда. А от всички пот се лее. И възкликнах учудено .. . оказа се , че носи превръзката от години. Има проблем с ръката, който не може да се реши оперативно ( поне в Бг). Докторите не дават гаранция, че ръката няма съвсем да се обездвижи , затова той така си кара - с болки. Направих каквото трябва, мина му. Той ми донесе нещо от своята продукция като подарък. По принцип носи в службата и продава. Минаха 3 години оттогава. Така стана, че ми затрябва нещо от това, което той произвежда на село, при това с чист произход, а връзката ми с хората, от които купувах преди, се разпадна. Помолих го да ми донесе, като казах изрично, че ще си платя. Той махна с ръка, искаше да каже, че няма да плащам. Аз повторих, че наистина искам да си го купя ( и така си е - става дума за смешната сума от 12 лв., важно беше продукцията да е чиста и неподправена). И хъка - мъка, 2 - 3 месеца не ми донесе нищо. Напомних му веднъж - дваж и спрях. Разбрах - хем го е срам да ми продаде, хем му свиди да ми подари. Mакар да имах наистина нужда в онзи момент, явно не е трябвало да го моля. Ако не бях му направила добро, щях да си купувам като всички, да не се чудя сега откъде да търся други познати, за да се сдобия с нужния хранителен продукт. Така добрината ми донесе проблем, малък наистина. Но показателен. Редактирано Август 30, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 30, 2009 Автор Доклад Share Добавено Август 30, 2009 Е, Късметче, може пък тъкмо това (без да искаш) да е спряло принципа на доминото - като не си му разрешила да ти подари още нещо. Може би той самият оценява помощта, която си му оказала навремето по-високо, чувствал се е задължен и е искал още някак да се отплати. А ти категорично си отказала. И му е неудобно точно той на теб да тръгне да ти продава. Какво ли щеше да стане, ако беше приела Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Август 30, 2009 Доклад Share Добавено Август 30, 2009 (edited) Не ми е в стила да си прося. Ако някой реши да прави подарък, никой не може да му попречи. Нещата са така, както ги описах и сега този човек ме избягва, не ме поглежда в очите при случайна среща. Надявам се постепенно да му внуша, че съм забравила и така да върна нормалната атмосфера. Редактирано Август 30, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Август 31, 2009 Доклад Share Добавено Август 31, 2009 "Надявам се постепенно да му внуша, че съм забравила и така да върна нормалната атмосфера." А гордостта човешка е голяма пречка. Така както ти си била горда и не си приела предложението му така сега той е горд и не ти прощава. Гордостта е глупост ако с нея си вредиш на себе си и околните. Къде отиде прошката?' Или целта ви е постоянно да се заяждате като малки деца? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 31, 2009 Автор Доклад Share Добавено Август 31, 2009 Да, съгласна съм, гордостта е голяма пречка! Все пак, доколкото познавам късметче, в случая по-скоро става въпрос за скромност, а не за гордост. За посочения в примера човек - не зная, само предположих какви може да са причините. Май и скромността може да е пречка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Август 31, 2009 Доклад Share Добавено Август 31, 2009 (edited) Имаше 3 години от случката, след която той е преценил и ми е донесъл малък подарък. Могъл е 3 пъти по 365 да добави още нещо , ако е считал за нужно. Случаят е приключен. Аз съм просто колежка , с която той се вижда всеки ден. Томодаши, чети внимателно - след тази партида той пак може да се доотплати, ако смята за необходимо. Просто исках да съм един от всичките му клиенти. И даже нямаше да се сетя за тази удобна възможност, ако не бях видяла други колежки да поръчват. А неговият жест, че няма да плащам, беше от немай-къде - тогава още усетих, че го поставям в особено положение/ че аз съм в особено положение и не мога да бъда обикновен клиент. И си е така - ако трябва да се изчислява по тарифните ставки на болниците в чужбина, ... знаете колко струват операциите там, отделно времето и болките на следоперативния период. Но никога не съм мислила така за ситуацията. Има неща, които не желая да изразявам в пари. Така е и с ефекта на доминото - аз давам на тебе , ти даваш на друг, той ... Не става въпрос нито за скромност, нито за гордост - просто сделка като в магазина. Това беше най-лесният начин да си набавя продукта, а децата ми много го ползват. Толкова ли е сложно да ми се помогне - 12 лв. са нищо пари, така и така ги похарчих после повече за ашладисани боклуци от пазара. Е, хайде, стига сме го нищили. В крайна сметка не е толкова странна случката. Всеки от нас понякога няма твърда представа за принципите, които го движат в живота. Редактирано Август 31, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Август 31, 2009 Доклад Share Добавено Август 31, 2009 (edited) Щедростта означава не просто да давате на другите нещо, от което ще имат полза, а главно проява на състрадание и добронамереност, при която освен полза, енергията на вашата щедрост дава сила на получаващите. Чувстват се добре, когато приемат вашия дар. Това привлича късмета към тях и увеличава щедростта в света. Както обикновената настинка, щедростта лесно може да бъде прихваната и разпространена - естествено, спонтанно действие, което може да бъде и планирано, и насочено, така че да се превърне в умение да проявяваме вродената си доброта. .... Много ми допадна този цитат от Кристофър Хансард, Диана . Стигнах до извода, че е много вярно това, че щедростта наистина е заразителна. Разбира се, когато наистина е именно проява на добронамереност и както казва същият автор ...трябва да знаете, че в целия живот съществува едно-единствено истинско учение: любов и доброта. Имам такива наблюдения, когато някой попадне сред искрено добронамерени и мили към него хора, приемащи за най-естествено да споделят с него храната си, примерно, той може би с най-естествено добро чувство (а не по задължение) ще започне да прави същото. Изглежда разковничето е и в това, да съумееш да се довериш, да повярваш в добронамереността на другите. Освен това е важно и да имат сходни възможности и ресурси. Този възрастен, резервиран и студен към всички господин може и просто да си има своите причини/страхове за това дистанцирано поведение, нещо като правило да не се доверява и размеква. А може и да е бил привършил меда (ако става дума за мед, естествено) и да не е искал да ти откаже или да е разчел продажбите до последна стотинка или просто да си пада малко "темерут" или по някакви причини да е адски стиснат или нещо съвсем друго. За Късметче съм сигурна, че му е помогнала единствено от състрадание и добронамереност, без грам умисъл. Ето,че той фактически ти дава възможност за истинска проява на щедрост, Късметче. Щом е искрено и без сделки, ефектът на доминото си работи, но нали в получаването на подарък трябва да има и елемент на изненада, не е обезателно да е буркан с мед, още по-малко да е пак от него. Късметче, по-добре недей да скромничиш, кажи наистина ли успя трайно да облекчиш страданието му? Въпреки безсилието на родната медицина?! Редактирано Август 31, 2009 от Атлантида Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Септември 1, 2009 Доклад Share Добавено Септември 1, 2009 (edited) Благодаря за хубавите думи. наистина ли успя трайно да облекчиш страданието му? Премахнато е.Напълно и окончателно. Лечителите са само проводници на Божията воля. Това е друга тема. Това, че щедростта е заразителна, е част от всеобщия закон за учене чрез подражание. Той е заложен на целия животински свят, с което не принизявам значението му, напротив. Идеята, че чрез своята щедрост ще привлечем към някого късмет, т.е. 1.ще хармонизираме неговите вибрации така, че да откликва адекватно на реалните ситуации ( малко опростено е това определение) и 2. ще променим съществуващата реалност до степен тя да е в синхрон с неговите потребности ... ми се струва, има нужда от обосновка. Аз не мога да си я обясня. Може нещо да ми убягва. Извинявам се за хладния анализ. Днес поетичната ми фея май си е взела отпуск. Редактирано Септември 1, 2009 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Септември 1, 2009 Автор Доклад Share Добавено Септември 1, 2009 Мда, и аз така го разбирам - проявената от нас щедрост ще допринесе за промяна на заобикалящата човека реалност в посока тя да е в синхрон с неговите потребности. А на мен по-силно впечатление ми направи втория абзац - наистина ли религията и философията са това, което казва авторът? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Септември 2, 2009 Доклад Share Добавено Септември 2, 2009 Щедростта ... как я разбирате, какво значение има в живота ни? Днес се замислих по-сериозно, след като прочетох това: Щедростта означава не просто да давате на другите нещо, от което ще имат полза, а главно проява на състрадание и добронамереност, при която освен полза, енергията на вашата щедрост дава сила на получаващите. Чувстват се добре, когато приемат вашия дар. Това привлича късмета към тях и увеличава щедростта в света. Както обикновената настинка, щедростта лесно може да бъде прихваната и разпространена - естествено, спонтанно действие, което може да бъде и планирано, и насочено, така че да се превърне в умение да проявяваме вродената си доброта. Скъпи приятели! Благодаря за хубавата тема. Има щедрост на даването и щедрость на приятие. Щедростта на приятието предполага висша форма на доверие към хората и към Света, към Божествената природа на хората; предполага неосъждане и непротивопоставяне. Щедростта на приятието предполага да престанем да разделяме хората на свои и чужди, на добри и лоши. Този, който пребивава в Божествената щедрост винаги получава това, което му е необходимо – защото се намира в контакт с енергията на щедростта. Той винаги има достъп до невидимата съкровищница (от която взема точно толкова, колкото е необходимо: нито повече, нито по-малко). Има наша щедрост и щедрост на Космоса към нас. Щедростта на Космоса и на Света към нас е в отговор на постоянството на нашата щедрост. Молитвата на Свети Франциск в най-висша степен предава качествата на щедростта, алтруизма: Докато съществува светът и съществата живеят, нека съм и аз, за да разпръсна страданията. Господи, направи ме инструмент на своя мир – където има омраза, нека сея любов, където има рана – милост, където има съмнение – вяра, където има отчаяние – надежда, където има тъма – светлина и където има тъга – радост. О, Боже Всемогъщи, дари ме: да не търся утеха, а да утешавам, да не търся разбиране, а да разбирам, да не търся обич, а да обичам, защото когато даваме, получаваме, и в прошката ни прощават, и в смъртта се раждаме за вечен живот. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Септември 2, 2009 Доклад Share Добавено Септември 2, 2009 Религията и философията често причиняват по-голяма липса на щедрост, отколкото всяка друга човешка дейност. Те не са нищо повече от хладилни чанти, в които носим разхладителни напитки за душите си. Ако истински желаете да усетите енергията, която може да трансформира страданието и да излекува дълбоко залегнали кармични модели в самите нас и в другите, трябва да знаете, че в целия живот съществува едно-единствено истинско учение: любов и доброта. Тибетското изкуство на живота, Кристофър Хансард, изд. Хермес, стр. 84 Съгласни ли сте с написаното от автора? Какви са вашите наблюдения? Религията и философията са инструменти. Могат да се ползват всякак, и са се ползвали през годините. Сравнението с хладилна чанта е твърде нежно и не изчерпва примерите от историята, които са известни на всички. По принцип авторът е прав. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 11, 2009 Доклад Share Добавено Септември 11, 2009 Много хора дават с радост и с видимо удовлетворение, но колко хора запазват това си състояние и когато им отнемат непредвидено същото нещо, което така благосклонно раздават? Ако човек остане радостен не само когато дава примерно пари, но и когато му ги вземат (отнемайки му по този начин възможността да ги дари), тогава можем да кажем, че той не е привързан към парите, нито е привързан към своята щедрост (доста често срещан вид „духовна“ гордост) и че не само е щедър, но е и смирен. Комбинацията от щедрост и смирение всъщност май е доста трудно постижима. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Октомври 3, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2009 (edited) Скъпи приятели! Благодаря за хубавата тема. Има щедрост на даването и щедрость на приятие. Щедростта на приятието предполага висша форма на доверие към хората и към Света, към Божествената природа на хората; предполага неосъждане и непротивопоставяне. Щедростта на приятието предполага да престанем да разделяме хората на свои и чужди, на добри и лоши. Този, който пребивава в Божествената щедрост винаги получава това, което му е необходимо – защото се намира в контакт с енергията на щедростта. Той винаги има достъп до невидимата съкровищница (от която взема точно толкова, колкото е необходимо: нито повече, нито по-малко). Има наша щедрост и щедрост на Космоса към нас. Щедростта на Космоса и на Света към нас е в отговор на постоянството на нашата щедрост. Молитвата на Свети Франциск в най-висша степен предава качествата на щедростта, алтруизма: Докато съществува светът и съществата живеят, нека съм и аз, за да разпръсна страданията. Господи, направи ме инструмент на своя мир – където има омраза, нека сея любов, където има рана – милост, където има съмнение – вяра, където има отчаяние – надежда, където има тъма – светлина и където има тъга – радост. О, Боже Всемогъщи, дари ме: да не търся утеха, а да утешавам, да не търся разбиране, а да разбирам, да не търся обич, а да обичам, защото когато даваме, получаваме, и в прошката ни прощават, и в смъртта се раждаме за вечен живот. Много точно казано AL414.Особено за щедростта на приемането.Сякаш по-лесно ни се удава да бъдем щедри в даването , отколкото наистина със щедрост да приемаме.А второто е същото толкова важно. Когато четох "Седемте духовни закона на успеха" на Дийпак Чопра,дефиницията и целия коментар на т.нар.закон за даването ми беше ясна,но осъзнавах,че ми липсва едно малко пъзелче ,за да стане съвсем ясна цялата картина.Нещо не ми достигаше ,макар да не разбирах точно какво.Сигурно защото съм имала нужда нещо да разбера,скоро след този прочит ми се случи една случка. Веднъж много спонтанно и от цялото си сърце,предложих нещо мое ,на една приятелка.Тя имаше голяма нужда тогава,а аз имах това,което и беше нужно.Отивайки към нея ,аз бях радостна, само от мисълта,че ще и помогна да реши проблема си.Когато и направих предложението си ,бях много изненадана от нейната реакция.Тя панически ми отказа .Спомням си,как се почувствувах в оня момент.От объркана до виновна и обезпокоена да не съм я обидила и т.н.И двете се почувствувахме зле. Поговорихме си малко за други неща.Разговора ни не тръгна и се разделихме.Вечерта в къщи дълго мислих и анализирах ситуацията.Отхвърлях една по една евентуалните причини за тоя отказ,но не намирах отговора.Тази приятелка ми беше помагала многократно.Достатъчно близки сме.Самата тя е известна със своята щедрост.Дава от себе си винаги с отворено сърце и умее да зарадва човека.Не спах цяла вечер ,а на сутринта реших,че просто ще поговоря открито с нея.Тя ме изпревари.Тази случка ни помогна и на двете. Днес тя продължава да е един от най-близките ми хора ,с когото с удоволствие говоря на всякакви теми.Случката,за мен попълни липсващото звено в закона за даването.И двете разбрахме важността на това да приемаме също толкова щедро ,както можем да даваме. Тук в твоя пост ти си го формулирала много точно . Поздрави. Редактирано Октомври 3, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Октомври 3, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2009 Сякаш по-лесно ни се удава да бъдем щедри в даването , отколкото наистина със щедрост да приемаме.А второто е същото толкова важно. ... Веднъж много спонтанно и от цялото си сърце,предложих нещо мое ,на една приятелка.Тя имаше голяма нужда тогава,а аз имах това,което и беше нужно.Отивайки към нея ,аз бях радостна, само от мисълта,че ще и помогна да реши проблема си.Когато и направих предложението си ,бях много изненадана от нейната реакция.Тя панически ми отказа. Спомням си,как се почувствувах в оня момент.От объркана до виновна и обезпокоена да не съм я обидила и т.н.И двете се почувствувахме зле. Поговорихме си малко за други неща.Разговора ни не тръгна и се разделихме.Вечерта в къщи дълго мислих и анализирах ситуацията. Отхвърлях една по една евентуалните причини за тоя отказ,но не намирах отговора.Тази приятелка ми беше помагала многократно.Достатъчно близки сме.Самата тя е известна със своята щедрост.Дава от себе си винаги с отворено сърце и умее да зарадва човека.Не спах цяла вечер ,а на сутринта реших,че просто ще поговоря открито с нея.Тя ме изпревари.Тази случка ни помогна и на двете. Днес тя продължава да е един от най-близките ми хора ,с когото с удоволствие говоря на всякакви теми.Случката,за мен попълни липсващото звено в закона за даването.И двете разбрахме важността на това да приемаме също толкова щедро ,както можем да даваме. Klaudia, сърдечно Ви благодаря за споделеното мнение, за подкрепата и разбирането. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Дриада Добавено Май 7, 2011 Доклад Share Добавено Май 7, 2011 Щедростта е хубаво и хуманно качество на човешкия характер.При него трябва да има мярка.Щедър да бъдеш в даването, но да задоволиш потребността на отсрещния, да не преминеш онази граница на приемане на жеста.Отсрещната страна също е чувствителна в границата на помощ.Имах такива моменти във взаимоотношенията с приятелки.Щедър бъди в много отношения, откопчвай се от това, което не ти е нужно.Някъде една езотерична авторка споделяше, дори боклука да изхвърлим с любов, защото може да бъде нещо ценно за този, който го намери.Вещ , която някой да е търсил от години.Благата не се задържат във вселената, те трябва да се разменят.Щедростта, може да бъде тълкувана и като показване на материално превъзходство.Затова трябва да намерим фината мярка.Едно приятелство така се разпадна след девет години дълбока духовна връзка.Щедрия не винаги осъзнава, това което прави.Поради например материален излишък.Или просто механично прави добро.Но дали е необходимо?Моя приятелка е на принципа:Може да и свалиш дрехите от гърба и.Не са и необходими, не е пристрастена в това, което има.Трябва да има обхода в щедростта.Да не е едностранна, да има взаимност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 7, 2011 Доклад Share Добавено Май 7, 2011 Хм, хм и пак хъм. Нещо не ми се връзва заглавието на книгата цитираща Тибет и щедростта. Ама никак. Защото в Тибет, например, милостиня не се дава. Смята се, че човек сам кармично е отговорен за състоянието си и милостиня не се дава. Освен това основен принцип на будизма е, че щедростта е невъзможна без пестеливостта. Трябва да се дава, когато и колкото трябва да се даде. А понякога не трябва да си щедър. Не трябва да даваш, защото това ще разврати човека. Ако някой е гладен, му се дава хляб, а не пари. Когато прекалиш със щедростта към някой, това пречи на развитието му. Ето, в България циганите живеят на социални помощи и безплатен ток и нищо вече не може да ги накара да се променят, нито да се интегрират. Пламъче и veselinvalchev1981 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 7, 2011 Автор Доклад Share Добавено Май 7, 2011 Да, авторът е странен. Не дочетох книгата, нещо не ме привлече. може би и аз усещам някакви противоречия или неща, които не се връзват. И все пак - въпросът е актуален: Какво мислите за щедростта? Каква е ролята на щедростта в живота ни? Много хора искат и молят да получат нещо от нас - като се започне от най-близките и стигнем до напълно непознати. Какво и колко да даваме? А как да откажем, ако преценим, че не бива да даваме? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 7, 2011 Доклад Share Добавено Май 7, 2011 (edited) Учителя беше споменавал за трите вида любов: по форма, по съдържание и по смисъл. Май примерите бяха: по форма - да видиш, че някой се дава и да го спасиш, по съдържание - да видиш, че някой е гладен и да го поканиш влъщи да се нахрани; по смисъл - да научиш някого как да плува и как да изкарва хляба си. Та защо щедростта да не отговаря на любовта?! А мисля, че трябва да даваме предимно усилия и лично участие. Това може да е да помогнем на съседа да качи пиано на 8-ия етаж, но може и да е просто активно участие в живота на братството. Дава се това, от което човек има нужда, за да върви по пътя си. Може да дадеш помощ на колега в неговите битки за влияние във фирмата, но може да му дадеш и обясниш какво в неговото мислене му пречи, за да е успешен или най-малкото поне спокоен. Не можеш да дадеш пари на някой, който всячески се опитва да живее, без да работи и без да решава проблемите си. Не трябва нищо да се дава на човек, който не иска да се развива и променя. Тогава помощта е вредна и за двамата. Редактирано Май 7, 2011 от БожидарЗим veselinvalchev1981 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kashmir Добавено Май 7, 2011 Доклад Share Добавено Май 7, 2011 Учителя беше споменавал за трите вида любов: по форма, по съдържание и по смисъл. Май примерите бяха: по форма - да видиш, че някой се дава и да го спасиш, по съдържание - да видиш, че някой е гладен и да го поканиш влъщи да се нахрани; по смисъл - да научиш някого как да плува и как да изкарва хляба си. Та защо щедростта да не отговаря на любовта?! Щедростта и любовта са несъпоставими! При щедростта има материален момент /все едно за какви величини иде реч/, при любовта има само духовност. Ако трябва да "материализираме", по-точно да се визуализира любовта, то проявлението и е чрез нежността. Колкото до циганите и помощите които те получават съвсем не съм съгласна, че по отношение на тях се проявява щедрост... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Май 7, 2011 Доклад Share Добавено Май 7, 2011 Неразумната щедрост води до разорение. B__ и veselinvalchev1981 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
veselinvalchev1981 Добавено Май 7, 2011 Доклад Share Добавено Май 7, 2011 Любовта винаги е щедра а страхът егоистичен .Разбирасе разумно като се подхожда с щедроста е полезна и за двете страни .Тука идва и един закон ,както мериш и на тебе така ще отмерят . Донка, B__ и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Май 7, 2011 Доклад Share Добавено Май 7, 2011 ..... Щедростта и любовта са несъпоставими! При щедростта има материален момент /все едно за какви величини иде реч/, при любовта има само духовност. Ако трябва да "материализираме", по-точно да се визуализира любовта, то проявлението и е чрез нежността. .... Чрез нежността? Само чрез нежността? "Ах" и "ох" и т.н.? А защо дори и със ах и ох, любовта може да носи много страдания. И дори любовта се проявява по-често със страдания. Голяма заблуда е да се мисли, че любовта носи само нежност. По-скоро носи страдания, промени, подтик към развитие. Така човек има някаква измислена идея за любовта и когато срещне първата трудност казва, че партньорът му е виновен, че не е такъв, какъвто трябвало да бъде. А и не съпоставяме любовта. Казвам, че нека тя да отговаря на любовта. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 7, 2011 Доклад Share Добавено Май 7, 2011 Оставам с впечатлението, че щедростта се свързва само с безконтролно даване на материални блага. Всъщност според мен щедростта е преди всичко вътрешно качество и не е свързано с материалното изражение. Човек може да раздаде милиони, но ако го направи така, че всички да разберат и да го похваля и да се възхитят, това не е щедрост, а търговия. Същото е и ако даването е свързано с усещане за риск - това не е щедрост, а купуване на адреналин и оправдания, както и самоповдигане в "светец". Човек може да отчупи парче от своята филийка и да го сподели с непознатия, случайно срещнат човек, когото повече никога няма да види и никой няма да го види, и това да е щедрост. Щедрост може да бъде и дума, изречена с искрена и безусловна любов, която в подходящ момент дава сили и крила на другия.... Слънчева, B__, Рассвет и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.