Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Социална фобия или ПР


Recommended Posts

Здравейте!

Автор съм на тази тема -

Здравейте!

Това е първото ми мнение във форума. Момче на 19г съм от София. От известно време забелязвам проблем с мен. Появява се всеки ден, изразен е в леко замайване, сърцебиене, което поражда известен страх. Напоследък откривам, че навън не се чувствам добре, напрегнат съм, притеснен, обаче няма причина за това. По принцип съм/бях доста силно момче, но може би семейната среда в която израстнах е предпоставка за това положение. Чувствам, че не мога да се справя с нищо, и много се притеснявам от сърцебиенето и замайването и за целия проблем който се появи. Понякога изпитвам затруднения и в дишането, или ме заболява главата. Ходих на лекар направиха ми рутинни изследвания, според тях съм напълно здрав. Пиша в този форум, защото забелязах, че тук обсъждате подобни проблеми. Ще съм ви много благодарен да ми кажете, разстройство ли имам и как да се справя с проблема, преди да е станал по-сериозен.

Жена от форума ме насочи към вас, защото според нея може да имам социална фобия. Ще съм благодарен да ми кажете и вашето мнение на проблема ми.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
копиране на мнение
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

Няколко думи, които изискват доста дълъг отговор. Причината е, че си млад и решението на проблема е изцяло в твои ръце, нещо, което може да се окаже много важно за целият ти живот. Извинявам се и на тези които ще видят, че в поста си повтарям неща, които вече съм писал, но това което установих е, че почти всеки от пишещите следи само собствената си тема и не чете нищо повече, така че повторенията в постовете ни са неизбежни.

Предполагам ,че са те насочили към този сайт за да прочетеш тази тема

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11060

и разбереш, че няма основание при теб да се говори за соц.фобия (не споменаваш никъде в поста си да те е страх от мнението на хората или определени социални ситуации) още по - малко за паническо разстройство. Особено за последното. Въпреки, че постът е кратък, с голяма вероятност може да се каже, че симптомите от които се притесняваш се дължат на хроничен стрес./напиши в Гугъла „хроничен стес” и прочети поне 5-6 страници по темата за да се убедиш сам/. Най вероятно стреса е свързан с начина на живот и заобикалящата социална действителност. Не пишеш скоро да си и имал силно стресогенно събитие, което означава, че нещата са станали с натрупване, по принципа ,,капка по капка’’.

Много важно от тук нататък е твоето отношение към тези наистина неприятни усещания, породени стреса.

Ще изброя някои от най – честите реакции на хора във твоето положение

1.Оставят нещата така, както са в момента, без да предприемат никакви активни действия за решаването им. Сам виждаш, че вече си започнал да се страхуватш от излизания и ги ограничаваш. Крайният вариант от този избор е затваряне в собственото жилище и излизане или само с придружител, или дори пълно затворничество. Ние психиатрите наричаме това със сложното име агорафобия - но в превод това означава само страх от открито пространство и той се формира точно така, както го описваш: човек започва да бяга от местата, на които е получавал стресовите симптоми. Колкото повече бяга , токова повече страхът се увеличава и ограничава излизането.

Това е много чест вариант на избор. Форумите са пълни с хора, които са го избрали. Всъщност, вариантът е много удобен за човек с психика на неудачник. Така той има оправдание за това, че не иска да поеме отговорност за собственият си живот и може да се оплаква и самосъжалява колкото си иска. Търсейки в интернет не може да не си паднал на нещо от рода на ,,Аз съм много интелигентен/на само че паническото разстойство / агорафобията не ми дават да изляза от дома си и се реализирам’’.Или ,,Много искам да има дете, но не мога да спра пустите му антидепресанти защото паниката ще ме убие, а не искам да родя уредено от лекарствата дете’’.Скоро моя клиентка коментира поведението на една такава млада жена, която от 6-7 години не е излизала от апартамента си и не може да остане сама в него, защото я е страх, че ще умре. Тази жена на всякъде се хвали какъв борец срещу ПР е защото не ползва нито лекарства, нито психотерапевт. Моята клиентка недоумяваше как човек, в нежеланието си да си помогне, може да бъде толкова неадекватен в преценката си, че да нарича доброволното си затворничество борба и се хвали с това.

2.Друг вариант е ходенето по лекари - предимно невролози и психиатри и използването на медикаменти за да се овладее страхът. За да види до какво най-често води този вариант трябва да прочетеш тази тема

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11127

тази жена е била в подобна ситуация преди 10 години. Ако психиатърът и беше обяснил, че се касае само за стрес и я беше научил какво да прави за го минимизира, днес тя не би била в състоянието в което е. Няма как стресът и страхът от неговите симптоми да се овладеят трайно с лекарства . Причината е - стресовата реакция е в основата на борбата, която сме водили за оцеляване в дивата природа. Благодарение на нея ние сме победили другите видове и еволюирали .Така че всеки човек, който е здрав, ще изпитва в живота си много и различни симптоми на стрес, въпроса е да го знае и не се плаши.

3. Трети вариант е да проявиш здрав разум и след като прочетеш в Гугъла материалите за стреса да си изработиш собствена програма за минимизирането му- обикновено в статиите има и препоръки за това. След това трябва да проявиш упоритост и търпение и я изпълняваш. Дай си един срок от 2- 3 месеца .

Това е.

Както виждаш, не ти препоръчвам търсенето на някаква специализирана психологична помощ..Уверен съм ,че всеки разумен човек с твоите оплаквания има ресурси да се справи сам със ситуацията.

Тъй като в програмата ти задължително ще влиза и спорт - без него много трудно ще стане, ще обърна внимание на учестения пулс, който първоначално ще те плаши.

Вчера гледах филм Тhe Iside-има го в замундата. В него един човек 2 години, лежейки на едно легло в болницата, чакаше донор за трансплантация на сърцето си, което отказваше да работи. Без донор го чакаше смърт. Познай колко е пулса на този човек - 80, 90 , 100 или повече удара в минута? Предполагам много малко от четящите се досещат, че всъщност неговият пулс не само не е учестен, но и много бавен - под 40 удара в мин. Точно за това този човек се нуждае от ново сърце, старото не може да поддържа нужният за живота пулс. Запомни - опасното настава тогава когато пулсът започва да се забавя и не може да се ускори. Може би си чувал израза ,,той има слабо сърце’’-това означава , сърце което не може да ускорява пулса си и прогресивно го забавя.

Ето, ако двамата сме изложени на еднакво натоварване-физическо или психическо , при всяко положение твоят пулс ще бъде по – учестен от моя -твоето сърце е по- младо и здраво от моето. Респективно по - малко кислород и глюкоза ще постъпят в моите мускули и аз ще се уморя много по-лесно.

За това се радвай, че сърцето ти се ускорява, обратното е лошо.

Ако има нещо неясно питай.

УСПЕХ!

Линк към коментар
Share on other sites

Д-р Първанов, не знам какво да кажа. Написал сте изключително изчерпателен пост, с много полезна информация, за което от сърце Ви благодаря. Започвам да си мисля, че проблемът е може би породен от някои неприятности насъбрали се "капка по капка" както казахте. Мисля да се опитам да наложа пълен контрол над живота си и надявам се след като го направя симптомите ми да изчезнат, защото те ме притесняват. Не че са страшни или непреодолими, или че ми пречат да живея, а просто самия факт, че се появяват, а до преди 3 месеца не ги е имало. Много Ви благодаря още веднъж за отговора, заемам се още сега да прочета темите към които сте дал линкове.

Линк към коментар
Share on other sites

Днеска беше чудесно времето, и излязох по обяд в центъра, на доста натоварено място и пълно с хора. Отначало бях леко притеснен, понеже отдавна не бях ходил, но след 10-15 мин. се отпуснах и се наслаждавах на чудесния ден и това чувство е тук до сега. Просто исках да споделя с вас прогреса. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей!

За четящите ще бъде интересно какво от прочетеното си започнал да правиш.

Аз пък много ще се радвам да следя прогреса ти.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте!

Прогреса върви доста добре, излизам си макар понякога да имам неприятно чувство преди да изляза, но вече и то се изпарява. Замислих се за мисловната нагласа която имах, сега се опитвам да я сменя. Гледах само негативното, очаквах нещо лошо да се случи, и като се случеше си казвах "Ето, стана!" и то продължаваше отново и отново. Но ако човек се замисли реално, и по-надълбоко ще открие много неща за които да е радостен и ще разбере че наистина няма нищо страшно. Замислих се че има хора, които наистина не могат да си живеят живота, по сериозни причини. Това са инвалиди, и други хора, които колкото и да искат наистина няма как да живеят пълноценно. В моя случай се замислих, че имам всичко необходимо за да заживея качествен живот. Сега се опитвам да се наслаждавам на всеки един миг и да не мисля за лошите неща, защото имаше един израз - ако мислиш че си победен, такъв си. Учудващо е колко неща могат да се променят само с мисловната нагласа, но човек трябва да направи критичен анализ на себе си и на всичко. Онзи ден ми стана лошо, за по-малко от 5 минути, ама нещо ми беше нервно така или иначе. От тогава до сега абсолютно нищо не се е случило. Една част от мен казва "Чист късмет, че нищо не е станало", но го отдавам по-скоро на това че се опитах да вникна в нещата и да разбера, че нагласата е най-важната. За момента съм добре, не знам какво е вашето мнение за това, което написах, ще се радвам да го чуя.

Линк към коментар
Share on other sites

Жена ми която първа прочете поста ти ми каза ,, това момче ще излезе много умно''.

Ще се радвам да споделяш още за успеха си. Тук влизат много хора и те биха се възползвали от твоят опит.

Линк към коментар
Share on other sites

Днеска, до момента абсолютно нищо не се е случило, изобщо. Всичко е чудесно, засега, продължавам да излизам и вече това не представлява проблем. Просто за мене другото не е опция, всичко бих направил, но не мога да допусна такива неща да ми се случват. Каквото от мен зависи го правя напълно и ето подобрението е на лице. Само да се надяваме да се задържи. Излизам говоря си с хора като преди, нещата определено доста се подобряват. Интересното е, че винаги съм бил много контактен, момичетата са ме харесвали, но това което беше станало доста ме беше притеснило. За сега положението е наистина несравнимо по-добре, за което голяма част от заслугата е ваша д-р Първанов, защото ме насочихте в правилната посока. Дано всичко се оправи за дълго време.

Линк към коментар
Share on other sites

Само да се надяваме да се задържи. ....Дано всичко се оправи за дълго време.

Всичко, абсолютно всичко зависи от твоята представа !

И в Библията го пише „Да бъде според вярата ви!” (Матей 9:29).

Казват,че здравият разум е нещо, което не може да се научи, човек или го има, или не.

Ти го имаш.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Ето го последното положение в което се намирам! :)

Проблема с излизането отпадна напълно, отново съм контактен, говоря с всички, покрай това и притесненията ми също може да се каже че ги няма. Живота потръгва в положителна посока. Останал е един проблем от преди - много често прозяване и бърза умора понякога. Може би ще ида при невролог за това, то не мисля че има връзка. Всичко е спокойно при мен, нещата се нормализираха, което е прекрасно. Даже в някои отношения се чувствам доста по-уверен от преди. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Разбира се, че ще се чувстваш по-уверен.Ти се справи страхотно. Навреме потърси помощ -много хора се опитват да се справят сами с психологичните си проблеми и тъй като това все пак си е специфична професия, губят години.

Ти потърси и точно където трябва. Повечето търсят помощта в разни форуми, в които пишат само хора с проблеми, така че там освен да се научиш как да влошиш нещата, нищо повече не може да стане. И накрая най-важното - избра да бъдеш активен и овладееш стреса си.

Отстрани изглежда много просто, но уверявам те, иска се много здрав разум, за да направиш това, което ти направи на своите 19 години.

За прозяването и умората- нямаш нужда от никакъв лекар. Пролет е и цялата ни физиология се променя, отделно се нуждаем от повече витамини и минерали. С две думи ,,пролетна умора''. Прибави повече плодове и сурови ядки. За по лесно просто напиши в Гугъла ,,пролетна умора '' и следвай съветите, които ще намериш, особено за храните .

Всичко най- хубаво!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Здравейте, пак съм аз. :) Д-ре чудех се тази статия - http://депресия.net/ до колко са верни изброените симптоми и могат ли да стигнат за някакво заключение, защото 7 от тях съвпадат с мойте. Макар, че напоследък уж съм по-добре, избягвам стари приятели, близки и т.н. Откривам че ми е много по-лесно да говоря с непознати. Това исках да ви питам, до колко въпросите в този сайт са достатъчни за заключение?

Линк към коментар
Share on other sites

Сигурно ще стана досаден, повтаряйки под различни форми - искате ли да се справите с психологичен проблем веднага спрете да четете каквито и да е психологични сайтове. Тук възловото е ВЕДНАГА И ВСЯКАКВИ.

Четенето в нета ще ви накара да откриете проблем дори и да го нямате.

По тази причина няма да отговоря на въпроса ти. Избора е твой -чети , самонаблюдавай с е и ......., или просто приеми ,че човек се променя и живей спокойно.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Последвах съвета Ви, докторе! От последния си пост насам, не съм чел никакви сайтове и форуми. Чувствам се доста по-добре, имам пак много социални контакти, излезнах от това положение в което бях зациклил... почти, още много малко остана, но вярвам че ще се справя, защото другото не е опция за мен. В доста от форумите докато четях, виждах как хората един друг се отказват от постигане на "успеха" ако мога така да го нарека в излизането от тези състояния. Прави ми впечатление, че голяма част се подкрепят - "Да, и ние сме така, няма изход". Мисля, че изход има (преди около месец, може би два, имах 2 последователни панически атаки в 2 дни, които ме докараха до легло). Та изписаха ми успокоителни, но аз реших че няма да ги пия и че всичко зависи от мен. Не искам да развивам зависимости, не искам да завися от нищо и никой. Искам да бъда нормален мъж, който си решава проблемите и не се оплаква. За момента съм си приел новия мироглед... не мога да ви опиша колко позитиви има. Излизам си, забавлявам се и не смятам изобщо да се предавам. Надявам се нещата за мен, а и за други хора с подобни проблеми да потръгнат и най-вече последвайте съвета на д-р Първанов... недейте толкова време да прекарвате в интернет четейки диагнози и симптоми.

Поздрави на всички!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за споделеното!

Надявам се то да помогне на още някой да разбере-първата стъпка за справяне с невротичен проблем е да се спре каквото и да е четене по темата.Ако това не се направи, шанса човека да остане с проблема с години е огромен.И обратното, понякога самото спиране да се чете по темата е достатъчно всичко да отмине.

Пиши след няколко месеца пак.

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...