Фантомът. Завръщане в Криптата.

[Guest Мона]

От дълбока древност, във всички цивилизации официално или маргинално битува вярата, че духовете на мъртвите могат да спохождат живите. Но не, за да възстановят някоя непрежалима загуба, а най-често, за да ги уловят в злополучен капан, в поредица от събития с трагични последствия.

Разбира се, всички мъртъвци могат да се връщат, но някои просто са призвани да навестяват. Това са онези, които приживе са били опозорени или са отнесли в гроба несподелими тайни. От върколаците (brucolaques) - при гърците скитащите души на отлъчените - през призрака на смъртта на Хамлетовия баща, до полтъргайстите в нашата съвременност, темата за мъртвеца, който като жертва на семейно или обществено изстласкване, не може да бъде истинен дори в смъртта, се проявява или в чист вид, или под различни прикрития като вездесъщ в белите полета на религиите, а понякога и на рационалността.

Сигурно е, че "фантомът" във всичките си форми е измислица на живите. Измислица, която макар и халюцинаторно, индивидуално или колективно трябва да обективира празнотата у нас, получила се поради затулване на част от живота на любимия обект. Значи, фантомът е и метапсихологически феномен.

Спохождат ни не мъртъвците, а празнотите, оставени у нас от тайните на другите.

Ако фантомът не е свързан със загубата на обект, той не би бил и резултат от неосъществена скръб. Това е случаят на меланхолика или на всички хора, които носят "гробове" в себе си. На техните деца или наследници се пада жребият да обективират под формата на привидения тези заровени ковчези.

Защото тях ги навестяват именно гробовете на другите.

Фантомът от народните поверия само обективира една метафора, която дълбае в несъзнаваното: погребване на един несподелим факт в обекта.

Родно място на фантома е несъзнаваното и много се припокрива с Фройдистката концепция за инстинкта към смъртта.

Какви са странстванията на вашите фантоми? Какво мислите за "фантомния ефект"?

Редактирано Юни 26, 2007 от Мона

[Guest BENITA]

"Човекът има седем тела, които са седем степени на съществувания, като седмата степен е граница на три Неизречени съществувания. След смъртта си човек попада в своята степен на развитие.Който е живял нисш живот, той е привързан към физическите форми и се връща към тях.Това се отнася до тези, които сапривързани към материята, които са обсебени от материята.Нисшият човек, бидейки умрял, се вселява според своите склонности в най-различни форми и тела.Например, ако е имал склонност да убива хора, той се вселява във физически убийци и споделя с тях желанията си, очакванията си, енергиите си.Човек също може да се всели в котка, която гони мишките.Може да се всели в рибар, който гони рибите с въдицата си.Всичко това е според безбройните склонности на човека.Той може да преследва имоти и къщи, леки коли и предмети.Понеже е привързан, той все още преследва нещо и страданията му ще растат, докато се умори от себе си.Във втората степен са тези, които не знаят къде да живеят.Те не могат да живеят във физическите форми дълго, нито умеят да живеят в Душата си.Представете си риба, която много често иска да диша въздух и как постоянно се задушава от този въздух. Тя обича въздуха, но въздухът не я утолява.Третата степен-това е човекът на емоциите и на желанията. Тук човек има силни емоции, които всъщност са му отнели Рая.Този човек странства в астралния свят и търси къде да изстреля своите емоции.На този човек тук му е трудно, защото на физическия свят е по-лесно да намериш такива хора, в които да изпразниш емоциите си.В тази степен емоцията гони човека и човек гони емоцията-това е една продължителна игра със себе си.Същото важи и за 4-та степен, но там се гонят мислите.Например, ако такъв човек е починал скоро, той не осъзнава, че е отишъл в другия свят.Той продължава да изпраща мисли на своите близки и да им се кара.И понеже не е съзнателен, много време трябва да мине, докато разбере, че не го чуват.Понякога той се кара и ръкомаха срещу своите близки и се чуди защо те са толкова тихи и безметежни.Постепенно ангелите го убеждават, че е умрял.Но той дълго време не вярва в това.В 5-та степен човек е Душа.Ако той е бил пробуден на земята като Душа, за него Раят не се прекъсва нито на земята,нито в Отвъдното, защото тези два свята са едно цяло за пробудената Душа.Това означава, че който носи Рая в себе си, след смъртта отива в Рая, защото Раят е там където е твоята Душа. Шестата степен е Духът.Тук се намира Царството Божие.Тези, които са постигнали Посвещение в 6-та степен, черпят живот от богатството на своя Дух.Те живеят в Дълбините на едно Царство, което е Неизразимо и което далече надминава Рая.В 7-та степен са тези, които общуват с Дълбочината на своя Учител.Те живеят в най-дълбоките области на живота.Те надминават дори Съкровената област на Душата и Необикновената Мъдрост на Духа.А тези същества, които са посветили изцяло живота си на Учителя, те биват въвеждани в 3-те Невидими полета на своя Учител. Това са три Неизмерими полета, които външно са изречени като Любовта, Мъдростта и Истината.Те не могат да се изразят по-ясно, защото спадат към измерения, които са извън Вечността. Именно в тези полета Учителят подготвя своите Синове."

УЧИТЕЛЯ

Модераторска бележка: Цитата не е от Учителя, а от книга на Елеазар Хараш

[Ян]

Защо така си мисля, че мнението на Мона и BENITA са абсолютно противоположни?

Ако приема за вярно мнението на Учителя от цитата, то Мона е спазила май само правописа?

Е, не владея като нея правописа - признавам си.

Мона

Сигурно е, че "фантомът" във всичките си форми е измислица на живите. Измислица, която макар и халюцинаторно, индивидуално или колективно трябва да обективира празнотата у нас, получила се поради затулване на част от живота на любимия обект. Значи, фантомът е и метапсихологически феномен

BENITA

Това се отнася до тези, които сапривързани към материята, които са обсебени от материята.Нисшият човек, бидейки умрял, се вселява според своите склонности в най-различни форми и тела.Например, ако е имал склонност да убива хора, той се вселява във физически убийци и споделя с тях желанията си, очакванията си, енергиите си.Човек също може да се всели в котка, която гони мишките.Може да се всели в рибар, който гони рибите с въдицата си

Кой ли от двата цитата е по-верен от другия?

Помогнете, че се обърках!

[Guest Мона]

Темата не е ориентирана към езотерическите и метафеноменални обяснения на духовните нива, йерархии и отвъдни бития. Чисто психологическа е.

Затова ще дам пример за фантом.

Прочутата усмивка на Джокондата е усмивка на мъртвец към друг мъртвец: едновременно очарователно и непоносимо зрелище. Защото на нас - зрителите, за които този образ е предназначен като образ на съвършения живот, тя никога няма да принадлежи... Така, както никога не е принадлежала на Леонардо по друг начин, освен като фетиш, подновявайки неговата увереност, че в смъртта на майка му най-сетне е постигнала невъзможното си щастие.

Чрез спохождането и завръщането в криптата, тласкащо субекта към непряко символни поведения, чиято цел е да редуцират поне за миг постоянната травма, каквато е присъствието на фантома за Аз-а. Идеално би било, ако тези поведения водеха до излекуване от него (фантома).

Основният въпрос е как фантомът се настанява в несъзнаваното?

[Guest BENITA]

Препоръчвам книгата -"Какво има на Онзи Свят" -Разказ на духа Франчезо на А.Форнесе. В заключението- "Какво казва в беседите си Учителя Беинса Дуно" от там съм цитирала. Книгата ми попадна в момента в който изгубих своя баща и си задавах много въпроси, тогава също много ми помогна "Наряда за заминали" от молитвеничето на Учителя

[Guest Мона]

Бенита, аз не пиша за Онзи свят.

Аз пиша за Онзи свят у нас - живите.

[Guest BENITA]

Така си е, той е в нас и около нас , извинявай, наистина нямам намерение да споря, не това е била целта ми. Просто споделях, пък и не съм Психолог, признавам не съм толкова интелигентна, аз просто съм си едно най-обикновено същество, което си цитира разни неща които са го докоснали . Желая ти здраве и късмет.

[Орлин Баев]

Дали въпросните фантоми само запълват празнотата у живите? Често, да! И все пак, на изток нерядко се практикува следното: Ако някой беден, но честолюбив човек бива унижен - той или семейството му, той се самоубива. Скоро след самоубийството му насилникът полудява или умира при инцидент! Тъй като психологията на изтока е далеч по-тотална от тази на запада, с помощта на нейните приьоми тези процеси са емпирично наблюдаеми! Това, което виждащите виждат, е че самоубиецът просто губи фрубото си тяло, но става много по-активен от преди. Тъй като последната му мисъл преди самоубийството е била отмъщение, а последната мисъл е много мощна, единствената му цел е да възмезди нанесената му обида ил иунижение. И често го постига! Живият бива навестяван от постоянни кошмари, нашепват му се мисли, започва да чува странни гласове, чувства тежк оприсъствие наоколо, усеща се наблюдаван... Според редукционистката психология това са налудности и са обяснявани от ъгъла на една интересна, но в този случай примитивна визия ... !!!

Съвременната западна психология има безумното умение да отделя постановките си от интегралната, жизнена и целокупна психология - тази на интегралната психика и живот! ВЪпреки брилянтните си разбирания и дори мъдрост, съвременната психология е психологи яна мъртъвците, на черупките, тъй като не отчита целостта на човешката душевност и битието! Дори я отрича! Лично аз се възхищавам на голяма част от конвенционалната психология, но когато се стигне до религия, интегрален живот, Истина, Космическа Мъдрост - интелектуалните и лабиринти, които дотогава са били възхитително мъдри, се превръщат в очарователната визия на примитивен неандерталец по отношение на квантовата физика... Защото са двумерни разбирания, на коит оим липсват допълнителните измерения на комплексния поглед върху нещата!

Ако, когато говорим за психология, се позоваваме единствено на подобни едно и двумерни разбирания (правилни единствено от позицията на плоската им гледна точка), тогава бихме редуцирали Живота до собствената си ограниченост! Когато ми се налага да оперирам единствено с разбиранията на подобна психология, се чувствам като окован в оловен ковчег - жив, но притиснат зад безумните рамки на примитивните криви разбирания на лудостта на слепия нарцистичен егоцентризъм на подобни разбирания!!!

.....

Фройд е Гений и чудесно е напипал базисната дихотомия Либидо - Мортидо, нагонът към живота и този към смъртта! Обаче когато стане дума за религия и духовност, се убеждавам как брилянтният интелект съвсем не задължително да върви ръка за ръка с каквато и да е Мъдрост и Интуиция!

Редактирано Юни 26, 2007 от Орлин

[Guest Мона]

"Ако заровило си грешно злато,

и както често духовете правят,

наоколо му бродиш след смъртта си,

проговори....." (Шекспир, "Хамлет", I, 1, 136-9)

Да, срамната и поради това заровена тайна винаги се връща и броди (призрачно или като Призрак). За да я прогоним, следва да я изговорим. Но как да стане това, след като фантомите живеят в ума ни без неговото знание и материализират несподелимата тайна ..... на някой друг. Този друг, разбира се, е любимо същество. Празнотата и смущението, които оставя подобна тайна в комуникацията с него, има два противоположни ефекта: забрана за узнаването и започване на несъзнавано разследване. Така "навестеният" човек се оказва уловен в два процеса: да уважава на всяка цена незнанието на някой близък за тайната - оттук идва и засягащото го привидно незнание (nescience); но същевременно да премахва пребиваването в тайната.

Така, че този двоен процес ще се прояви в симптоми и ще породи необосновани и неуместни думи и действия, граничещи с невероятното: халюцинации и налудности. В това се крие и онова, което лежи в основата, в дъното на несъзнаваното като живо погребано знание за тайната на другия. Такъв е случая и с фантома при Хамлет.

Редактирано Юни 26, 2007 от Мона

[Ян]

Мона

Аз пиша за Онзи свят у нас - живите.

Аа... то това което го иска Мона, ми се струва, че е приоритет не на мнозинството от живите!? Това според мене са способностите на високо посветените ученици и Учители.

Само предполагам.

И не се казва "Фантом" ,а паранормални способности. Но чичко Фройд... той си е писател -фантаст според мене. В свободното време, когато скучая - може и да прочета нещо от него.

..........................

Бележка от модератора: Призовавам различията в мненията ни да способства единствено за обогатяване на темата, но не и за използването на обидни думи или тон! Благодаря! Ян, благодаря ти!

Редактирано Юни 26, 2007 от Орлин

[Guest BENITA]

Прочутата усмивка на Джокондата е усмивка на мъртвец към друг мъртвец: едновременно очарователно и непоносимо зрелище. Защото на нас - зрителите, за които този образ е предназначен като образ на съвършения живот, тя никога няма да принадлежи... Така, както никога не е принадлежала на Леонардо по друг начин, освен като фетиш, подновявайки неговата увереност, че в смъртта на майка му най-сетне е постигнала невъзможното си щастие.

"Истинската радост не е нещо изразимо, затова при Мона Лиза тя е само загатната.Дълбоката радост е неуловима за света и за ума.Тя се изплъзва на всеки, който иска да я определи.Това означава, че истинската радост е извън пределите на размишленията, извън ограниченията.Тази радост е мистична тайна.Дълбоката и тайна усмивка на Мона Лиза не идва от знанието, а от небитието.Тайната на тази усмивка не може да се разбере, но може да се постигне от откритото сърце, което е друга тайна.

Усмивката на Мона Лиза е окултен символ:символизира вечната победа над злото.Това е душата, която е посветена.Който има тази усмивка, той има покой, любов и радост и няма какво повече да доказва, защото тази усмивка означава, че душата е посветена във вечното добро.

Мона Лиза символизира душата, която е преминала през мрака и е видяла Божественото Лице......

Усмивката на Мона Лиза не е строга, студена, нито широка (означава непознаване на себе си).Това е усмивка на очите, а те символизират Истината, пътя, по който, се усмихва Истината.Тази усмивка ни говори за неизчерпаемата сила и богатство на Духа.Всяка душа, която не е познала закона на самоотричането, не може да разбере величието на неизреченото, не може да разбере, величието на недоизказаното, остава да живее в обикновената усмивка, т.е. в оскъдицата на живота.

Усмивката на Мона Лиза показва, че тя е влязла в път, който е извън границите на този свят.

Понеже Духът е нещо неопределено, затова в него се съдържат красотата и величието на живота.

Жизнената сила е величието на самата Истина. Или:човек е велик не за това, което е направил, а затова, което не е могъл да довърши:неизреченото, недоизказаното, премълчаното.Окултната наука казва:Недоизказаното съхранява пълнотата на Истината.

Силата на съкровеното се състои в недоизказаното и тук е животът на Духа.Това означава, че който има дълбоко недоизказване, оставя широко вътрешно пространство за развиване и намиране на Пътя.Това означава, че недоизказаното е свързано с безконечното развитие." -Духовно разбиране на нещата-лекции-9-ти том-Елеазар Хараш

[Дина]

Интересува ме това навлизане на фантома в несъзнаваното . И все пак бихте ли продължили за това как и доколко този процес би могъл да бъде овладян и при желание спрян.

О, невежата аз, но и безпомощна?

[shelter]

Когато си помисля за тази тема,се сещам за трудността да вземеш в ръка живачна капка и за едно друго явление,което ми е тъй любопитно.Грешките и забравянията./Сега видях,че е споменат Фройд /За този вид заровено говоря,което аха,си се опитал да докоснеш,а се е свило и дори повече,потънало още по-дълбоко или отскочило другаде. И все ми е в ума това обратно "виждане",както и познатата опитност,че в огледалото не можеш да продължиш,а трябва да се обърнеш.Не отскачаме ли всички ние/аз?! / от тайната си ,опитвайки се да я,уж открием с мисъл.Боя се от онова наметало,което прикрива фантома/ите/?! /.

Да се стигне до заровеното може ли,чрез проследяване на асоциациите?!Като се вглеждам в това как говоря и като опитвам да се преведа,вероятно може,но в степен.Чудя се ,защо след като си открия "грешка" се сещам за приказките ,в които беглецът хвърля зад себе си нещо /обикновено подарено му от някой преди, в знак за благодарност/ се появяват недостъпни канари, морета, полета с непроходими бурени..., които му помагат да се "спаси"/?!/Донякъде.Или за онези лами,с които все се бият героите и чиито глави имат дадеността да стават по три пъти повече след отрязването им.Е,всяка ламя си има слабо място.Изясненият човек пред неведомия.Май е обратното.При мен.Много вероятно е да не пиша на теб,Мона въпреки,че се обръщам към теб.Но съм сигурна/?! :)/,че ме разбираш.Надявам се,не само ти.

Редактирано Юли 13, 2007 от shelter

[Guest Мона]

Шелтер, опитвам се да те разбера, но не успявам.

Преди, когато си "пишехме" в сънищата, отново ми беше трудно да тълкувам и дешифрирам мисленето ти. Дано някой друг да успее. Явно не съм на вълната ти. Съжалявам.

[shelter]

Мона,много ми се щеше днес да ти призная,че няколко,ако не и всички твои писма, са били важни за мен.Някак ме грабна още с появяването си.В момента чета "Градива".Чудя се как тъй ти хрумна,точно това име?И съм ти много благодарна,че се случи да ми я напомниш.Тази книга ми е била нужната в момента,за да си обясня доста.

Иглежда като жени имаме някаква друга подредба,която ни помага да се достигнем.Аз те чета и до другите и с изключение на писмата,в които не ми стига знанието,те усещам близо.Вероятно и ти го правиш,когато не се насилваш.Не ти пиша горното в лични,защото го имам като подкрепящ факт за моята "приумица"-интуитивно възприемане на другия.

Разбирам,че не се вмествам в твоя поглед върху тази тема,по реакцията ти.Може би и други биха казали същото.

Имам като бегло офермено понятието "фантом"/и то,по моему/.Онова скрито в несъзнаваното,което понякога спорадично се промъква/пропада,вмества в съзнаваното/,а то може и да е спомен от някого,заровен много долу под другите,който се появава,ако се случи да се "измъкне". Не отричаш,предполагам,че запомненото се закача и за друго.Т.е. ако това друго се побутне в паметта,то може да измъкне забравеното.

Съжалявам за неразбираемия си изказ.Дължи се/вече се повтарям/ на непросветеността ми.Понякога се случва да се опитвам да обяснявам неща,които отдавна са известни,наименувани,обговорени.

[Guest Мона]

Здравей, Градива.

Много се радвам, че улучих момента на сбогуването. Ти може би ще преоткриеш себе си ... като онази Градива.

Сега те разбирам добре и твоя фантом на себеизгубването и на себенамирането...

Viva.

Редактирано Юли 13, 2007 от Мона