Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Aбортите - за и против


Recommended Posts

Всички помятат и се чудят защо светът не е оправен. В света има много идиоти. Защо? – Защото сте помятали. Лошите мисли и желания, които ви мъчат, са ония деца, които вие сте помятали някога, и днес те казват: „Ти си недостойна майка“. Те ви препятстват във всяко начинание и вие ставате нещастен човек. Ако искате да бъдете щастливи, да влезете в Царството небесно, най-добре за вас е отсега нататък да не помятате и да се молите на Господа да ви прости за лошото използване на всички добри мисли и желания и на всички ваши деца, които сте пометнали, които сте убили и на които сте обрали богатството.

Многоценният бисер

Първо ще изложа разбиранията си получени от литературата и посредством лично преживяване в медитация върху процеса на зачеване.

Процесът на зачеването на физическото ниво в идеалния му вариант повтаря идеалния вариант на по-висшия процес на духовното ниво. Яйцеклетката символизира материалната вселена.

Сперматозоидът е символ на божият син който идва от причинния свят да се въплъти като човек.

Майката в идеален случай е въплъщение на Великата майка, Великата душа на нашата вселена. Идеални майки са Света Богородица, майката на Кришна Деваки, на Рама - Каушалия и др.

Бащата на физическия зародиш идеално е образ на Бог Отец, Брахман, Безсмъртният Дух отвъд име и форма. Такива идеални бащи са Архангел Гаврил, Вяса - бащата на Кришна и други.

Когато вследствие на греховете и желанията кармата се записва (физическата и астрална най вече в яйцеклетката, а причинната и умствената - по сложен начин в информацията в и движението на сперматозоида, ражда се човек с несъвършени физическа, астрална и причинно-умствена обвивки на своята душа и дух.

Когато било носителката на бъдещия зародиш, било каналът за идване на божествения Дух-идея не са hi-fi, имаме неидеален запис и възпроизвеждане на Божествените Дух и Душа.

Има начин да се зачене дете с душа идваща от Божествения свят и то без карма, дори и от неидеални в миналото си хора. Изпълнението обаче е извън възможностите и границите на себеконтрол на "нормалните" хора, наши съвременници.

Възможни последствия за бащата, чието дете е пометнато

В общия случай, загуба на творческите способности в музика, наука, литература и др.

Минаване на умствено-астралния апарат в "по долна каста".

Страдания и мъки на духовно ниво.

Възможна и много вероятна импотентност.

Болести на мозъка, гръбначния мозък, цялата полова система.

Невъзможност за духовен прогрес, изпростяване и цинизъм.

При смъртта и неизкупена карма за деянието, слизане в по-долните слоеве на съществуване поради връзка с ядрото на астралното тяло на убития зародиш, което вече е пропаднало надолу в тези слоеве. Трудно изкупление, трудно издигане и възможно зачеване при родители които ще направят аборт.

И други.

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

:)

Благодаря за ценното просветено мнение, братко Валентин.

Ти си споменал и един период до определени седмици, след който абортът носи много карма. Позовал си се и на руска интернет-литература. Ще ги вдия. Благодаря отново за времето и вниманието което отделяш.

:)

Редактирано от Любо
Линк към коментар
Share on other sites

С малки колебания почвам темата,но все нещо отвътре ме човърка.В една друга тема споменах,че често при мен идват сънища които касаят мои познати и не толкова,а понякога сънувам и неродените им дечица.В такива случаи запалвам свещичка ,наричам я ,но въпреки това изпитвам тъга,празнота и безсилие.

Та случката която ме провокира да пиша и ме накара да си припомня,че живота ни не е низ от случайности,се случи миналото лято.С приятели бяхме решили да отидем до манастира Света Марина в близката околност(в църквата има целебно изворче)"очното" както му викат.Пристигнахме и бяхме изненадани ,че вратите са заключени и няма жива душа.Поседнахме на пейките отпред преди да се качим в колата ,когато незнайно от къде се появи игуменката.Прегърбената старица като ни видя се разбърза да ни отключи храма.Наляхме си вода ,запалихме свещички пред иконите,а монахинята започна да разказва,че трудно и било вече да остава в дълга молитва за измолване на младенците(абортираните деца).Хвана ми раката и ме помоли като се върна в града да потърся в църквите книжката с житието на Схимонахиня Антония(руска старица),че тя нямала в наличност да ни даде.В нея били и молитвите които Богородица дала на Схимонахиня Антония за измолване на неродените деца.

Усетих как старата жена гореше в желанието си да разпространи молитвата.Каза ми ,че не е нужно аз да съм изгубила дете за да се моля,трябвало само с молитвите да му дам и име преди да го предам в ръцете на Богородица.Спомена също и за ролята на мъжете в това начинание,че е време и те да дадат своето като бащи.

Намерих книжката.

Не бях чела толкова дълги молитви,страхувах се ,незнаех дали ще се справя,но децата от сънищата бяха по-силни.Истината е ,че го направих два пъти,кръстих две дечица.Как се развиха нещата по нататък няма да разказвам,не споменах на родителите за това.Понякога се обвинявам ,че не съм достатъчно силна да продължа,но си мисля и друго,не може да няма и други начини...

Толкова ли е трудно да открием онова пространство на любовта в сърцата си,където да измолим душите на неродените си деца(защото те са на всички ни),място където да простим и на себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

С малки колебания почвам темата,но все нещо отвътре ме човърка.В една друга тема споменах,че често при мен идват сънища които касаят мои познати и не толкова,а понякога сънувам и неродените им дечица.В такива случаи запалвам свещичка ,наричам я ,но въпреки това изпитвам тъга,празнота и безсилие.

Та случката която ме провокира да пиша и ме накара да си припомня,че живота ни не е низ от случайности,се случи миналото лято.С приятели бяхме решили да отидем до манастира Света Марина в близката околност(в църквата има целебно изворче)"очното" както му викат.Пристигнахме и бяхме изненадани ,че вратите са заключени и няма жива душа.Поседнахме на пейките отпред преди да се качим в колата ,когато незнайно от къде се появи игуменката.Прегърбената старица като ни видя се разбърза да ни отключи храма.Наляхме си вода ,запалихме свещички пред иконите,а монахинята започна да разказва,че трудно и било вече да остава в дълга молитва за измолване на младенците(абортираните деца).Хвана ми раката и ме помоли като се върна в града да потърся в църквите книжката с житието на Схимонахиня Антония(руска старица),че тя нямала в наличност да ни даде.В нея били и молитвите които Богородица дала на Схимонахиня Антония за измолване на неродените деца.

Усетих как старата жена гореше в желанието си да разпространи молитвата.Каза ми ,че не е нужно аз да съм изгубила дете за да се моля,трябвало само с молитвите да му дам и име преди да го предам в ръцете на Богородица.Спомена също и за ролята на мъжете в това начинание,че е време и те да дадат своето като бащи.

Намерих книжката.

Не бях чела толкова дълги молитви,страхувах се ,незнаех дали ще се справя,но децата от сънищата бяха по-силни.Истината е ,че го направих два пъти,кръстих две дечица.Как се развиха нещата по нататък няма да разказвам,не споменах на родителите за това.Понякога се обвинявам ,че не съм достатъчно силна да продължа,но си мисля и друго,не може да няма и други начини...

Толкова ли е трудно да открием онова пространство на любовта в сърцата си,където да измолим душите на неродените си деца(защото те са на всички ни),място където да простим и на себе си.

Възможно ли е да има такъв "духовен" аборт ?

Някои ще се питат: как е възможно да се убие жива плът "духовнo" ?

Така както напр. е възможно да се убие животно за храна. Срещал съм от Учителя че това е възможно стига животното да не се съпротивлява, т.е. стига то да се жертва доброволно и да няма насилие от наша страна... Значи важен е не фактът а отношението...

В тези форуми Валентин Петров бе писал преди време, че след определен месец (някъде към 3ти) от бременността абортът водел до много неприятни кармични последствия. А Диди на друго място казва че едва от 6-тия месец нататък става дума за човешко същество (и затова едва от тогава нататък може да се осъществява ранно раждане).

A aз вярвам в Любовта, мисля че "законите" са под нейно "попечителство" :)

... A дали има начин да се направи един (късен) аборт по духовен начин ? Така че да няма насилие над живото същество и над волята на родителите.. С молитва? С определени формули?

Случаят на моя приятелка е такъв: бременността е станала случайно, след почти чисто сексуален контакт. Не знам какво същество е сега там вътре и дали тази бременност е желана...

nina7705, дали има някаква молитва за този случай? Майката още се чуди дали да прави аборт. Той медицински е възможен до края на 6-тия месец, а майката е в 5-ти месец.

Горещо моля, става дума за моя приятелка... :unsure:

Редактирано от Любо
Линк към коментар
Share on other sites

Любо, не съм съвсем сигурна, но и чисто медицински абортите се правят до 3 месец; след това, поне в България, мисля, че са забранени, така да се каже незаконни са.

А иначе - много е трудно. Аз за себе си знам, че не бих го направила. Просто при самата мисъл за аборт, цялото ми същество реагира много силно неприемащо - ей така, без логика, без духовни, медицински или каквито и да е основания и съображения.

Аз имам 2 дъщери и се замислям след известно време, ако съдбата постави някоя от тях в подобна на описаната от теб позиция и се чуди какво да прави, ще имам ли желание и сили да я посъветвам.

Знам, че няма нищо случайно; станалото е съдба. Какво е съществото? - ами дете/душа човешка. Съвети не бих искала да дам, особено за бъдещи събития. Това е много съществено събитие и човек е добре да вземе решението лично. Дори и ако се колебае, везните все пак малко натежават към определено решение. И когато някой се намеси "доброжелателно" със съвет и наклони везните към друго решение (особено ако е по-желано в чисто външен план, логически е "по-правилното"), то вероятността да му горчи на човека след години е много голяма.

Колкото и банално да звучат, думите "Послушай сърцето си!", точно при такива ситуации важат с пълна сила!

Стискам палци на приятелката ти!

Линк към коментар
Share on other sites

Нямам право да давам съвет,защото аз проявих слабост.Сега оставам с разкаянието и молитвите си.

Нека жената да запази детето.Въпреки ,всичко да има вяра!

Линк към коментар
Share on other sites

Нека жената да запази детето.Въпреки ,всичко да има вяра!

И аз се присъединявам към това мнение. Когато човек вземе решение, пред него се отварят много врати и нещата винаги се подреждат, дори да не е по най-лесния начин.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз обаче, не мисля така.Всеки трябва да има право на избор.

Все пак е по-добре едно неродено дете, отколкото едно страдащо дете.

Погледнете домовете, спомнете си Могилино!

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря на всички писали !

Всичко ще си реши жената. Мисля тя най-добре знае. И мисля че ще е за детето, с бащата се разбират добре... :)

Линк към коментар
Share on other sites

nameli днес чета темата и затова чак сега ти пиша.... аз имам пряк опит в ситуация близка до твоята дотолкова че не знаех какво да направя с бременността си преди 6 г. Мога само да ти кажа, че ти и само ти ще решиш искаш ли всъщност това дете или то е само средство да се оправите с мъжа ти.../вътрешно дали не си се надявала на това?/...бързам ако въобще бебето е още непремахнато да ти кажа, че категорично трябва да се посъветваш с друг лекар. Когато аз прокървих моя лекар търси 30 мин. плода ми в "сакчето" и не го откри но не предприе чистене а ми даде седмица и половина за да се изясни въпроса каза да лежа и да съм спокойна, да пия геритамин. Така когато на 1 март отидох на преглед се видя напълно здрав и жизнен ембрион, а лекаря каза че това е чудо и ме бил отписъл... така че ето ти пример за това, че лекарите грешат. Дерзай и късмет. Всичко ще се оправи

Линк към коментар
Share on other sites

"От момента на зачатието в майчината утроба не е налице безличност, както им се струва на светските хора. В душата на младенеца е скрито бъдеще, което ние не знаем (на майка Антония то било открито: „Убила си свещеник” – изобличила тя една жена)…

На старицата й бе даден дар да вижда колко погубени младенци има всяка от идващите при нея жени. Често назоваваше броя на абортите на отсъстващи сроднички на свои посетителки, което се потвърждаваше.

„Какво ми пречи в духовния живот?”- оплаква се една жена. – „Абортите”- отговаря майка Антония, назовавайки броя им. „Моли се на Бога – казала майка Антония на Анна С. – и Господ ще ти покаже децата ти”.

Но още по – същественото е, че майка Антония виждаше не само самия факт на аборта, но и това, което стои зад него – страшните, макар и невидими за самите хора повреди на техния живот. Грехът на аборта не може да остане без последствия, да не повлияе по някакъв начин на духовния живот на самата душа и на околните хора.

Ако грехът на детеубийството така мъчително разпъва Божествената Любов, ако чрез ожесточението на сърцата хората отблъскват от себе си благодатта, то с какво остават?...

Всяко намаляване на благодатта същевременно увеличава правата на дявола в живота на човека. Дяволът получава разширени права над съгрешилите с греха на аборта жени (и над мъжете, които са ги склонили към него) и възможност да ги мъчи: като убийци.

Майка Антония ясно виждаше това, казваше го на хората. И това знание за бесовското човекомъчителство, развързано от греха на аборта, и заедно с това виждането на пътищата на покаяние и освобождаването на хората чрез Божията сила от дяволския плен, а също така – възстановяване и израстване в Божията Любов, която покрива, поправя и преобразява всичко – е най – важното, което ни дава опитът на нейното старческо духовно обгрижване на съгрешилите. На Евгений Д., който се оплаквал от болестта на майка си, майка Антония неочаквано отговорила:

- Ти, мили, не преживявай! Тази болест не е за смърт! Ето само какво ще ти кажа – много убити деца лежат на съвестта на твоята мамичка – и ето, Господ я вразумява! Трябва да измолва дечицата си!...

И други старци свидетелстват за това, че за греха на аборта хората заплащат с безплодие, а родилите се деца страдат от болести. Веднъж при преподобния Амфилохий Почаевски, духовен отец на майка Антония… дошла жена с болната си дъщеря. Старецът неочаквано нарежда на послушничката да донесе от кухнята голям нож, а на майката – да заколи с него детето. Жената с ужас закрещяла, а старецът казва: „Какво? А за тези, които си убила в утробата си, не ти ли е жал?... Това дете сега се мъчи заради твоя грях!”…

Неразкаяният грях на аборта има последствия и зад гроба. Мнозина старци, и майка Антония също, са видели страшна картина: мъчещи се младенци чакат кога техните майки – убийци, след като преживеят егоистично своя живот без тях, ще заемат тяхното място, а самите те да излязат от тъмниците…

Името Ева означава живот. Когато със своето ново име жената причинява смърт, то тя потъпква своята природа и най – великото призвание на земята. Убийството на деца разрушава свещения съюз между родителите. Печатът на убийството ляга и върху оцелелите деца – и те (по закона на съборната природа на човека – виж Изх.20:5, 6) боледуват и стават неуправляеми…"

Из „Поменете моята любов”, Вячеслав Медушевски

Линк към коментар
Share on other sites

Принципно съм против абортите! Но отговора сама за себе си дали да остави детето или не, всяка жена знае и решава сама за себе си. Това може би е едно от най-трудните решения за една жена /когато има някякъв проблем/ и оставя следи за винаги в душата й. Мога само да ти кажа послушай сърцето си, вслушай се надълбоко в твоята душа и дано тя е в единение с разума при взимане на подобно решение. Направи най-доброто за теб и детето ти.

Линк към коментар
Share on other sites

Още информация по темата:

Разширената дефиниция на безплодие включва и жени, които зачеват, но не могат да износят плода до края на термина си. Това са жени, които са имали повече от един спонтанен аборт или неуспешна бременност.

Повечето спонтанни аборти започват с вагинално кървене, което е първоначално слабо и безболезнено. Това се нарича заплашителен аборт, защото бременността е заплашена от кървенето. Това кървене идва от майката и не е плодна кръв. В повечето случаи то спира спонтанно и НЕ наврежда на бременността по-нататък. На този етап най-резултатен е ултразвуковият преглед.

Ако тоновете на плода могат да бъдат уловени, тогава в 95% от случаите бременността продължава нормално. Но ако ултразвукът покаже, че плодът не се развива правилно или така нареченото "кухо яйце", когато плодът не се вижда, или пък че плодът е умрял (когато се вижда, но сърцето му не бие), за съжаление в тези случаи не може да се направи нищо, което да спаси бременността. ....

Продължава тук:

http://www.zachatie.org/index.php?Itemid=3...t&task=view

Малко факти и статистика:

Нараства броят на абортите у нас. На 1000 живородени деца у нас се падат 1318 аборта, сочи статистиката.

Средната продължителност на живота е 69 години при мъжете и 76 при жените.

В сравнение със страните от ЕС смъртността в България е най-висока.

България е и на едно от първите места в източноевропейските страни по брой на извънбрачни раждания.

Междувременно от социалното министерство отчитат, че през последните 6 години съжителството е нараснало два пъти и достига 10% за лицата на възраст 15-35 години.

От двойките една четвърт живеят в съжителство, а три четвърти – в брак.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Нежеланото дете

Чък Колсън

11v%20copy.jpgКогато Джанет Шейхан разбрала, че е бременна, тя и съпругът й били много щастливи. Но скоро след това й съобщили страшна вест: изследванията показали, че детето й е силно деформирано. По съвет на лекаря си Джанет за съжаление решила да направи аборт…

След аборта, когато помолила да й покажат тялото на детето й, Джанет се шокирала да види едно съвършено оформено и нормално момченце. Патологичният анализ също показал, че детето е било напълно здраво. Джанет с ужас разбрала, че заради грешката от медицинското изследване всъщност е абортирала своето съвсем здраво дете. За това беше разказано в предаването „60 минути”, в което водещата Лесли Стал съчувстваше на пострадалата жена. Предаването беше фокусирано върху грешката на лекарите задавайки въпроса: „Кой е виновен за тази трагедия?” Стал се отнасяше към майката, която е приела, така или иначе да направи аборт като към напълно невинна жертва. Разбира се ужасната истина се състои в това, че ежедневно хиляди напълно здрави деца биват убивани в следствие извършването на аборти – не по грешка, а заради избор. Но предавания като „60 минути” разбира се не се отнасят към този вид смърт като към трагедия. Как е възможно това, че дори състрадателни и добре образовани американци проявяват така да се каже един вид морална шизофрения.

продължава

Статистиката. Изследване, проведено през 2000 година в 27 държави, извежда най-честите причини, които водят до изкуствен аборт:

25,5% – Желаят да отложат раждането на дете.

21,3% – Не могат да издържат дете.

14,1% – Имат проблемна връзка или партньорът не желае деца.

12,2% – Твърде са млади, за да бъдат родители.

10,8% – С раждането би се прекъснало обучение или професионална реализация.

7,9% – Не желаят деца или вече имат и не желаят повече.

3,3% – Поради вероятност от не нормално (не здраво) развитие на ембриона.

2,8% – Поради риск за здравето на майката.

2,1% – Бременността е вследствие изнасилване, кръвосмешение или друго.

Ето още за аборта: http://semeistvo.rozali.com/bremennost-problemi/p6308.html

Линк към коментар
Share on other sites

Винаги съм била и ще бъда против абортите!

Преди известно време моя близка приятелка стоеше пред същата дилема, аз тогава бях бременна и много чувствителан по темата (и все още съм много чувствителна). С тази разлика, че не беше омъжена. Забременя от един келеш, който веднага отсече, да абортира.

Страхуваше, че ако не направи аборт оня ще я остави. "Е й?", казах и аз! Той така или иначе щеше да я остави, това й беше перделно ясно. Но това, което щеше да получи, ако роди детето, е една безкрайна е безрезервна любов. И някой, който винаги ще е до нея и винаги ще й дава сили.

В крайна сметка тя направи аборта, след като не издържа на натиска на всички... резултата беше едно нередоено дете и едно майка с мъртва душа... Най-тъпото беше, че тя искаше това дете...

Не разбирам, защо хората не смеят да помета тази отговорност... Толкова простичко да се предпазиш. Има и "изцепки" разбира се, но... "презервативите се слагат по-лесно, отколкото памперсите"!

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

За или против ние не бива да съдим, не бива да преценяваме, кое е "правилно" и кое е "неправилно". Когато Духа на детето и Духа на Майката контактуват, те и само те си знаят какво е полезно за тях и кое не е полезно за тях. Когато те изберат да са заедно те са заедно, когато те изберат да изживеят дадена опитност те я изживяват. Те и единствено те си знаят и си решават.

А акушерите, докторите те са инструмент и изпълнители на решенията от изборите, които са взети от Душите на тези, които са възнамерили да изживеят своите избори и опитности.

Линк към коментар
Share on other sites

Изчетох всички мнения в темата с вълнение.Дълго време се опитвах да я подмина,защото да споделя с вас мислите си по такъв въпрос е равносилно да споделя една от най-съкровените тайни в живота си - преживяна,изстрадана,но и пълна с радост,щастие и удовлетворение сега след толкова години.Преди доста време бях изправена пред дилемата да родя или не заченатото бебе от "любовта" на живота ми - разбрах,че съм бременна,когато той си "отиде".Нямах брак с него,а в тези години(1992г.) извънбрачното съжителство не беше прието в обществото,както сега,а самотните майки се сочеха с пръст за неморално поведение.Бях отлична ученичка,винаги безпроблемно дете,вече работех като библиотекар.За родителите ми това беше голям шок,за мен - аз просто не знаех къде се намирам...Объркана,уплашена,изоставена,пред

адена и в същото време по някакъв начин дълбоко вътре в себе си - щастлива.Никога няма да забравя думите на майка ми със строг,но вдъхващ увереност глас - "Няма по-голямо щастие за една жена от това да бъде майка.Ще изгледаме това дете."Не съм спряла да я благославям за тази подкрепа!Искам да кажа на всички,които се плашат от финансовата нестабилност - никога не съм я имала,крепеше ме моралната подкрепа на майка ми,а след взимането на решението да родя и отгледаме детето,вратите на възможностите сами започнаха да се отварят - една по една.Най-напред,още докато бях бременна, се записах да уча задочно българска филология,после дойдоха и шансовете да продължа да пея,да пътувам..."Изминах чужди пътища,ала и свои...",както се казва в едно стихотворение на моя любима учителка.Имаше и много тежки моменти,свързани и с безпаричие,и с неудовлетворение,и със съмнение в добрия изход на някои проблеми,но колелото се върти и дойдоха и по-светли времена.Както хубаво го е казала maggee:

Когато човек вземе решение, пред него се отварят много врати и нещата винаги се подреждат, дори да не е по най-лесния начин.

И наистина става така,аз съм живият пример за това!Вече съм на 43,имам приятелки,които биха искали да са на моето място сега,но от вечното търсене и чакане на стабилността не се осмеляваха да направят такава крачка,пък и не е малко значението на родителската намеса - в онези години такива като моята майка,не се срещаха често.

Мисълта за аборт не ми е била чужда.Чак сега си давам сметка за кармата,която бих си навлякла,ако бях абортирала тогава,но аз наистина много исках да дам живот на това дете,изгарях от желание да му бъда майка,дълги години след това продължавах да боготворя баща и и да намирам оправдания за неговата липса... Преживях много унижения,поради грубата бюрократична система или може би липсата на такава за случаи,като моя,преглътнах самотата,но мисълта че съм взела не по-лесното на пръв поглед решение,а онова,което сърцето ми диктуваше с всичките му приоритети и негативи,сега ме прави щастлива и пълноценна.

Разбира се,че всеки трябва сам да реши кое е най-правилното за него решение,но лично аз мисля,че всяка жена в по-напреднала възраст,която не е станала майка,се чувства много по-нещастна от тази,която е отгледала поне едно дете.Просто това ни е заложено от Майката - Природа.

Линк към коментар
Share on other sites

:3d_041: Moника 13!

13.01.08

Моята поезия

са двете ми деца.

Румени и свежи са

светлите лица.

С тях в сърцето браних се

от пошлост и тъма.

Сладки са ми раните

от битки за дома.

В толкова премеждия

рано побелях.

Но втъках поезия

в двете си деца.

(източник: http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;&st=10)

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ти,късметче! :3d_053: Наистина много ме трогна! :3d_103: "Стремежът да омесим хляб-любов" понякога ни изправя пред големи изпитания,но когато всичко,което правим е в името на любовта и живота,Господ ни закриля и помага. :3d_015:

Линк към коментар
Share on other sites

Моника, благодаря ти че сподели толкова лично преживаване с нас. Постъпката ти ме трогна дълбоко. Това което си направила е смило и изпълнено с Любов.

Наистина в такива моменти е много важна подкрепата на близките /в случая родителите/. Може би Бог се е проявил - чрез твоята майка. И ето резултата още едно родено дете и една щастлива майка, баба, дядо и други, като нас.

Поздравления и прегръдки. :3d_046:

Линк към коментар
Share on other sites

Моника, ти споделяйки с нас истоята си показа как се случват нещата в живота ни. Благодаря ти за това, бъди щастлива с твоето дете.

Наред с твоите съкровенни думи прочетох за "еакулация" и "маструбация", за финни, етерни и не знам какви зависимости между Майката, която сякаш е натъпкан пупеш с нещо и нейното бъдещо , кармично избиращо я дете....Моля, никой да не се обижда, защото наистина не искам да обидя...Да, съгласна съм за много от менталните и езотерични философии, но нека не идеализираме и теоретизираме винаги всичко. Темата е много жива, много практична....за да я обременяваме с словоизлияния.

Да, сякаш отрекохме половината свят. Едва ли има жена, над 25 която да не е преживяла аборт. Познавам много такива и за сведение, никоя не е съсипана духовно, не е разсипана емоционално, не е и изгърбена от тежки, преследващи я кошмари и угризения...

Хора, ние живеем в 21 век, забравихте ли? Живеем, ЯДЕМ, ОБРАЗОВАМЕ СЕ, ОБЛИЧАМЕ СЕ.. Имаме необходимости Духовните не са по-малки и също са свързани с материални такива.Всяко дете е огромна отговорност. Всяко дете има нужда от майка и баща, от любов и грижа, за да расте хармонично, самодостатъчно същество. Естествено има излючения, като Моника и други силни личности, които заменят авторитета на бащата , но те са малко. Аз им се прекланям с ръка на сърце. Защо да отричаме аборта? Детето трябва да дойде когато майката е готова за това, когато емоционално и духовно и израснала ( а иначе и не би и забременяла) и когато знае че има кой да я подкрепи (не задължително това да е бащата на детето) когато чувства (майчинския инстинкт) че ще вдигне това дете на крака, ще го отгледа...Да раждаме ли иначе като...да не правя етнически вметки... по десет и отгоре и да ги хвърляме на улицата, да оцелеят???? Аз виждам това тук, имам студенти, които са по 10-18 деца от една майка, а бащата получава 100 долара заплата...Родителите им значи са искали деца, защото да готови?кармично предопределени да отгледат нова душа?узряли духовно да създадат и облагородят нов човек?????Не! И Пак Не! Раждат се необразовани, не-донаправени, малоумни деца (извинявам се за езика и грубия тон). Това не е нужно никому, най-вече на тези бедни души, насилени да се появят на този свят.

За аборта съм! Всяка жена знае кога и дали е дошъл момента да се превърне в Майка, а преди нея Друг, по-Висш вече го е определил.

Линк към коментар
Share on other sites

sonja,разтърси ме с мнението си,наистина не мислих за тази страна на нещата снощи,докато писах моята "изповед",но определено имаш право и съм съгласна с теб! Снощи се ръководех от мисълта за преодоляването на онзи малък страх,който често ни прави несигурни и нерешителни и така изпускаме шансовете си в живота понякога,но не предвидих неосъзнатото създаване на човешки същества,поради неграмотност и елементарност,или просто поради чист егоизъм или криворазбрано чувство за "морал" .Такива хора наистина просто се плодят,те не отглеждат души,те са и безотговорни към грижите за детето.Знаеш ли кое е най-страшното - че има хора образовани,с научни степени и не знам още колко "светски признания",които иначе с голям замах заявяват протеста си против аборта.Те създават "прокудени"деца,в които родителското чувство е ампутирано за цял живот.

И все пак не ми се иска да даваме превес на тази част от човечеството,защото това е сайт за съзнателен живот и хората,които пишат тук се стремят към него.Нека да не се страхуваме да даваме живот на онова,което е създадено с любов!

Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.

....

Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон. Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги.

Добрата молитва Редактирано от Моника13
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Sonja! Много ми допадна твоето участие тук. Твоята грижа за България, реално отделеноте време и труд да пишеш и мислиш по нашите проблеми, стоплиха сърцето ми. Затова ще си позволя да пиша като на приятелка, а и по още една причина - преди година аз написах пост като твоя ( някъде тук из темите е още) с тази разлика, че беше нескопосано и нетактично формулиран. Сега за тези неща мисля така:

прочетох за

1."еакулация" и "мастурбация",

2. за финни, етерни и не знам какви зависимости между Майката, която сякаш е натъпкан пъпеш с нещо

3. и нейното бъдещо , кармично избиращо я дете....Моля, никой да не се обижда, защото наистина не искам да обидя...

4.Да, съгласна съм за много от менталните и езотерични философии,

1. еякулацията и мастурбацията са не по-малко естествени от кърменето, храненето и други биологочни процеси. Може би нещо друго в някой пост те е подразнило, но биологията е толкова могъща и непреодолима, както Бог ( и е едно цяло с него), така че също не може да бъде обидена или обидна.

2. отношенията на фино материално ниво в никакъв случай не се случват без участието на майката. Ако ти не вярваш в тях, защото не ги виждаш, просто ... изчакай момента, когато животът ще ти ги докаже. Така се случи с мен след 40 години груб материализъм :).

Сравнението с пъпеш ми хареса, защото мога да го допълня. От пъпеш, пълнен с ядки и плодове се получава чудесна плодова салата, а тиква, напълнена с алкохол и билки е рецепта против язва - все чудотворни неща от гледна точка на пъпеша. Той сам не може да ги случи, те стават само с външна намеса (Не очаквам да ме разберат хората, които се смятат за венец на природата и човешката цивилизация за единствената възможна във Вселената.)

3. може би е дошъл моментът да събереш максималната информация и оттам да дойде отговорът на въпроса - защо напоследък толкова се шуми за кармичност, фини енергии и подобни "измишльотини", което води към

4.Изразът "много от менталните и езотерични философии" не говори нищо, защото много от многото всякакви философии във всички времена са били използвани и пренаписани, за да бъдат извинени действията на хора с власт и за да се придобие власт.

Едва ли има жена, над 25 която да не е преживяла аборт. Познавам много такива и за сведение, никоя не е съсипана духовно, не е разсипана емоционално, не е и изгърбена от тежки, преследващи я кошмари и угризения...

.... външно и в този момент. За някои хора друг момент настъпва след смъртта.

Живеем, ЯДЕМ, ОБРАЗОВАМЕ СЕ, ОБЛИЧАМЕ СЕ.. Имаме необходимости Духовните не са по-малки и също са свързани с материални такива.

Типично за възпитанието, дадено ни от обществото - материалната придобивка е по-важна от съвестта. На детето се гледа като на домашен любимец, който да се отхранва до средна възраст поне. Забравя се , че то ще стане личност въпреки някои материални недоимъци и ще даде своя принос към света независимо от нашата представа за личното му щастие, планирано според наши модели.

Всяко дете има нужда от майка и баща, от любов и грижа, за да расте хармонично, самодостатъчно същество.
Това е вярно само донякъде. Да направим най-точния тест: питайте себе си. Всеки от нас вижда в миналото си ситуации, които биха могли да са по-добри, които са го ощетили по някакъв начин като личност. Но ако се попитате - бих ли искал въобще да не се раждам...? Задавайте този въпрос на най-отчаяния човек на земята всяка седмица в продължение на 5 години примерно - все ще дойде момент, в който отговорът вече няма да е "да". Точно тогава забийте ножа до дръжката в сърцето му. Това е правото на аборт.

Детето трябва да дойде когато майката е готова за това, когато емоционално и духовно и израснала.
Абсолютно вярно. Още повече - бъдещият баща. Само че чрез аборт не се израства. Докато чрез грижата за едно живо същество - да. Ако не смятаме дипломата за висше образование и ежегодната почивка в чужбина за по-важни.

Много дипломи се придобиват в живота, а тези с печат от министерство не винаги са най-ценните и най-потребните.

В един свят на толкова бездетни двойки просто не виждам причина да се прави аборт. Може би само здравословна, но и там трябва да се внимава, защото

1. конвенционалната медицина често дава грешни диагнози

2. нетрадиционната медицина дава отговори на такива проблеми

Всяка жена знае кога и дали е дошъл момента да се превърне в Майка, а преди нея Друг, по-Висш вече го е определил.

Tук вече съм 100% съгласна!

На тези, който са се оставили да бъдат убедени в обратното от предразсъдъци и догми, ще кажа - винаги се дава шанс да поправите грешката си! Само да стоим с отворени очи и будни сетива за ставащото около нас!

***

Живот, като се случи да добиеш,

той може да е в мъката заченат,

но ако мъката - на радостта не вярва,

ще си остане мъртва - вечна мъка,

ако повярва, ще е жива мъка

и с Живота, може в радост да порасне.

***

Докато сме живи, мъка носим - радост също. Носим чуждо, дадено на нас.

Линк към коментар
Share on other sites

Късметче. не се опитвам да репликирам на твоите думи, просто искам да поясня моята гледна точка. Не случайно влизам в този форум и той е единственият в който си правя труда да чета внимателно и да участвам, защото живота ми е доволно труден и запълнен със задачи.

Нямам нищо против срещу еякулацията и подобни физиологически дадености, напротив-радват ме, ососбенно когато се придружени със чувства и подплатени с духовна необходимост. Просто ме подразни намесата им в темата за аборта, не смятам че им е мястото тук. Което не е киртика към Кристиян, чието мнение уважавам и внимателно чета мненията му.

Аз се занимавам от години с езотеризъм и съм изучавала внимателно и задълбочено, не само формата му на обазователна литература, както това се практикува често, а запознаване, беседи с хора, които имах щастието да пресечат моя житейски път. Изучавала съм и насоки в религията като -шаи, сунна, друз, които не са толкова популярни в сравнение с будизма и индуизма. Но не обичам да цитирам, нито да говоря с трудно разбираеми думи, въпреки че съм защитила докторка дисертация и публикувам материали в акадамечни списания навън. Позволявам си да изказвам мнението си, такова , каквото е-преживяно, защото вярвам е най-жизнеспособно. Без да вярвам, че съм безпорно права или няма това мое твърдение да се видоизмени във времето. Удоволствие и чест е да участвам в този форум мислейки си, че всеки има право да изкаже онова, което го вълнува, без да бъде непременно контриран от хора с дуруго такова.А да получи мнения и насоки, които да дадат плод за размишление и развитие.

Може би на теб не се е налагало да правиш аборт и заради това заставаш твърдо на позиция, духовно извисена, идеалистично подплатена, защитавайки Новият Живот, дарен ни в дар от Твореца. Да, но на мен ми се е наложило, когато бяха на 17, детето бе от първият ми съпруг. Можех още тогава да се омъжа, но не го направих, защото не бях готова.Никога не съм съжалявала за това си решение, защото то бе обмислено от всички страни, включая духовната и моралната такава.То бе правилното, защото не бих имала шансовете, които живота ми даде, не бих изминала стъпалата, които ми бяха предоставени да изкача. Заради това съм убедена, че всяка жена разбира кога е дошъл момента да създаде живот и да му даде правилният тласък.А под това , че вмъкнах чисто материалния контекст на нещата, това е защото колкото и да ни се иска да потънем в Знанието, ние сме ситуирани в материален свят и сме дошли в материално измерение за да го преодолем, не отричайки го, а побеждавайки го, доказвайки себе си първо тук, а после в по-финните нива.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...